Бележки по седма книга
1 Дон.
2 Азовско море.
3 Дунав.
4 Мраморно море.
5 Днестър.
6 Днепър.
7 Страбон тук има предвид външната част на Северния океан (вж. 2.5.31).
8 4.4.2-3.
9 Гай Юлий Цезар, Тацит, Плиний и други древни автори са смятали германите за келти (гали). В 1914 г. Рихард Браунгарт публикува голям труд в два тома, в който защитава тезата, че боите, винделиките, ретите, нориките, тавриските и други племена, както личи по техните земеделски сечива, първоначално са били не келти, а германи и че най-вероятно са предците на всички германци ( Sudgermanen, Heidelberg, 1914).
10 Т.е. убиите (вж. 4.3.4).
11 Елба.
12 Елмс.
13 Планинската верига, от северна Швейцария до пл. Крапак.
14 Наречена днес Шварцвалд (Черния лес), въпреки че древното име обхващало също и горите на Харц, и горите на Вестфалия и Насау.
15 Някои издатели поправят на „коадуи”.
16 Откъдето и съвр. „Бохемия”, „домът на боите”.
17 Т.е. готите.
18 Тези „гети”, наричани също „даки”, са обитавали днешна Румъния и южна Унгария.
19 Страбон използва тук „племе” в по-широк смисъл.
20 Включително галатите (вж. 4.4.2).
21 Весер.
22 Липе.
23 По-долните бруктери изглежда са живеели на юг от фрисиите и на запад от емите, докато по-горните бруктери са живеели на югоизток от западните хауки (cp. Ptolemaeus 2.11.6‑7).
24 Тюрингската Саале.
25 В 9 г. сл. Хр. конят му паднал върху него и счупил крака му (Liv., Epitome 140).
26 Дн. Бокрум. Римляните са го нарекли с прозв. „Фабария” (Бобения о-в) заради дивия боб, който растял там (Plin. 4.27).
27 26 май, 17 г. пр. Хр. (Tacitus, Ann. 2.41).
28 Същото като „Теодорик”.
29 Също у Tacitus, Ann. 1.55; вж. също 1.58, 71.
30 4.6.9. и 7.1.3.
31 Днес ез. Констанс; нар. и Бодензее. Cp. 4.3.3 и 4.6.9.
32 Унтерзее.
33 Cp. 4.3.3.
34 Тези числа в ръкописа са, разбира се, неприемливи в съпоставка и Страбон едва ли е допуснал такава очевидна грешка. Майнеке и други поправят на „300 до 500”, като оставят „200”; но текстуално 600 е много по-вероятно. „Преходът през” (у Страбон) означава обичайният преход с лодка, но крайните точки на този преход днес са неизвестни. Спор. Кулидж (Encyclopedia Britannica, s.v. ”Lake of Constance”), дължината на езерото е 46 Ѕ мили (от Бегенц до Штайн-ам-Рейн), докато най-голямата ширина е 10 1/2 мили.
35 Бохемския лес.
36 Когато прерязвали гърлата на военнопленниците си, събирали кръвта в огромни бронзови котли (7.2.3).
37 Cp. 3.5.9.
38 Керченския проток.
39 Галатите са обитавали между Истър (Дунав) и р. Морава на границите на Илирия.
40 Cp. ”тавристи” 7.3.2.
41 Ок. 545 л.
42 Cp. 7.2.1.
43 7.1.1.
44 Cp. 7.1.1 и бел. за „океан”.
45 Тъй като Каспийско море е безотточно, вер. под „стома” трябва да се има предвид по-скоро северната му страна.
46 Cp. 2.5.7 и7.3.17.
47 Cp. 2.5.26.
48 Вж. 2.5.30.
49 Същото у Страбон като „Атлантическия океан”, вкл. „Северния океан”.
50 Cp. Plin. 4.26.
51 Cp. 1.3.22.
52 Cp. 1.4.3‑5, 2.3.5 и 2.4.1‑2.
53 Дъщерята на Ерехтей, атически цар. Цитираният тук пасаж е фрагмент от изгубена драма (Nauck, Fragmenta, 870). Cp. Antigone, 981 ff.
54 Запада.
55 Изтока.
56 Явно юга; така Борей я е отнесъл до четирите края на земята. Домът на Борей (Северният вятър) спор. поетите е бил в Хемус (Стара планина) или Рипейските планини, на „Сарпедонската скала”.
57 Plat. Phaedrus 229.
58 Правилното произношение на името е „медобитюни”.
59 Ил. 13.3‑5.
60 Другото значение на въпросната дума (рЬлйн) е „отново”. Аристарх, големият изследовател на Омир (ок. 155 г. пр. Хр.), цитиран от Хезихий казва, че „поетът обикновено употребява думата рЬлйн в смисъл на място, а не както нас, в смисъл на време”.
61 Т.е. „назад” от себе си.
62 „и още на млекоядци, добри хипомолги, на честни абийци” (Ил. 13.6). Cp. 1.1.6.
63 По-старото четене „лигуриски” е поправено от Майнеке на „тевриски”.
64 Cp. ”тевристи”, 7.2.2.
65 Учени са предлагали различни поправки на „капнобати”, но няма различия в изписването на думата в многото ръкописи. Букв. й значение е „ходещи по дим” и вероятно намеква за дима при жертвоприношения, както и за безтелесното съществуване на човешката душа, или пък (Hdt 1.202 и 4.75) за опияняващия дим, получаван при хвърляне на конопени зърна върху нажежени камъни.
66 Буквално „създатели”, „основатели”. Но също като „капнобати” източникът на думата тук е неизвестен.
67 Ил. 2.701.
68 Ил. 13.5.
69 Този и сл. фрагмент са известни само оттук (Kock, Com. Attic. Frag. 547‑548).
70 Фрагмент от изгубена пиеса (Kock, fr. 601).
71 Фрагмент от Misogynes (Woman-Hater). Kock, fr. 326.
72 За друга версия за историята на Замолксис вж. Херодот (4.94‑96), който се съмнява, че изобщо е съществувал, но казва, че според сведенията бил известно време роб на Питагор в Самос.
73 „пълното с пещери място”, споменато по-горе.
74 Някои учени отъждествяват тази планина с дн. планина Гогани; други с пл. Кадзон (на границата на Трансилвания и Молдова). Локализацията е несигурна.
75 Страбон изписва името и като „Бойребистас” (7.3.11, 12).
76 Cp. 7.3.11.
77 Или по-скоро „За каталога на корабите” (1.2.24).
78 Ил. 2.496.
79 Ил. 2.497.
80 Ил. 2.502.
81 Ил. 2.503.
82 Днес съотв. Дунав, Дон, Днестър, Днепър, Бог, Рион, Терме и Къзъл-Ирмак.
83 Cp. 12.3.26.
84 Сиреч „Негостоприемно”.
85 „Гостоприемно”, евфемистично.
86 Cp. 1.2.29.
87 Червено.
88 Средиземно.
89 Од. 4.84. Зенон поправил текста на Омир в горното четене (вж. 1.2.34).
90 Cp. 1.2.35.
91 Есхил споменава за „еднооки воини – аримаспи” в „Прикования Прометей” (ст. 804). Другите епитети са взети от изгубени творби (Вж. Nauck, Fr. 431, 441).
92 Cp. 7.3.1.
93 Пл. Огюйон иначе е неизвестна. Четенето вероятно е сгрешено.
94 Елиан (Var. Hist., 3.18) казва, че историкът Теопомп предал разговор между цар Мидас и Силен, в който Силен му съобщил за народ, наречен „меропи”, обитавал континент по-голям от Азия, Европа и Африка взети заедно.
95 Теопомп (р. ок. 380 г. пр. Хр.) пише, наред с други трудове, две истории, (1) „Хеленика” в дванадесет книги, компилация на Тукидид и покриваща периода от 411 до 394 г. пр. Хр. и (2) „Филипика”, в петдесет и осем книги, история на живота и времето на Филип Македонски (360‑336 г. пр. Хр.). От тези трудове са останали само отделни фрагменти.
96 Хекатей (р. ок. 540 г. пр. Хр.) е написал географски и исторически трудове. Оцелели са само фрагменти.
97 Cp. 2.4.2.
98 Евхемер (ок. 310 г. пр. Хр.) написал труд „Свещена история” (cp. 1.3.1).
99 Подобни думи не са намерени в запазените трудове на Аристотел.
100 Cp. 1.2.17‑19.
101 За Калимах от Кирена (ок. 250 г. пр. Хр.) се съобщава, че е написал около 800 труда, прозаични и поетически. Оцелели са само 6 химна, 64 епиграми и няколко фрагмента.
102 Cp. 1.2.37.
103 Вж. бел. 2 на 1.2.37.
104 Cp. 8.3.7, 29 и Од. („Геренийският ” Нестор).
105 Страбон намеква за погрешното тълкуване на някои на $AкЬкзфб, епитета на Хермес (Ил. 16.185), с което го свързват с една пещера в Аркадия, наречена „Акакесион” близо до пл. Килене, където се родил Хермес. Хезиод (Theog. 614) дава същия епитет на Прометей, който спор. схолиастите бил наречен така на пл. Акакесион в Аркадия, където бил много почитан.
106 Ил. 3.201. Въпросните критици твърдели, че „демос” (дем, народ) било местно име в Итака.
107 „Пелетронион” не се среща у Омир или Хезиод. Според някои това било град в Тесалия; според други – планина (или част от пл. Пелион) в Тесалия; а според трети – пещерата, в която Хирон обучавал Ахил.
108 „Глаукопион” не се среща у Омир или Хезиод. Спор. Евстатий, епитетът се използвал от древните за атинския акропол или за храма на Атина, и произлизал от епитета на Атина „Глаукопис” („Светлооката”); но Ст. Византийски извлича думата от името Глаукопос, син на Алалкоменей.
109 1.2.24.
110 Напр. 12.3.26‑27.
111 Първата и втората книги, passim.
112 Вж. 7.3.2 и бел.
113 Ератостен и Аполодор.
114 Букв. „доящи кобили”.
115 Букв. „ядящи кисело млако”.
116 Букв. „хора без поминък”.
117 Cp. сходните думи, цитирани от Ефор, 7.3.9.
118 Фрагмент, известен само от тук (fr. 232; Rzach, fr. 55).
119 „Държавата”, 457D, 458C‑D, 460B‑D, 540, и 543.
120 От изгубена творба (Nauck, fr. 198).
121 Cp. 7.3.14. Дарий изпратил послание до цар Идантирс, в който го укорявал затова, че бяга и не се бие. Идантирс отговорил, че бяга не от страх, а просто правел това, което не можел по време на мир; и ако Дарий настоява за бой, може да посегне на гробниците на предците, и така ще разбере дали скитите са готови да се бият; „а в отговор на твоето твърдение, че си ми господар, казвам: продължавай да виеш” (Hdt, 4.127).
122 Хризип от Соли (ок. 230 г. пр. Хр.), стоическият философ бил плодовит автор, но с изключение на няколко фрагмента трудовете му са изгубени. Тукашното позоваване явно е от труда му „За обичаите”, което е цитирано от Плутарх (De Stoicorum Repugnantiis, 20.3 = 1043B).
123 Леукон, който наследил своя баща Сатир I, царувал от 393 до 353 г. пр. Хр. (вж. 7.4.4).
124 Т.е. писмата на персийските царе, както са цитирани от Херодот.
125 Анахарсис бил скитски принц и философ, един от „Седемте мъдреци”, пътешественик, пребивавал дълто време в Атина (ок. 590 г. пр. Хр.), приятел на Солон и (според Ефор), изобретател. (7.3.9). Вж. Херодот, 4.76.
126 Митичен хиперборейски жрец на Аполон, поет, прорицател и чудотворец. По време на чума напуска страната си, разположена около Кавказ и пристига в Атина. Често е представян за съвременник на Крез, VI в. пр. Хр. Пътува из цяла Елада със стрела в ръка, символ на Аполон, и дава предсказания. Не приема храна, лети във въздуха, яхнал стрелата на Аполон, лекува болести с чудотворства и помага на спартанците да се справят с чумата, заляла страната им.
127 Стара планина.
128 Тракийско племе.
129 Вж. 7.3.15 и бел.
130 Т.е. до острова.
131 Птолемей Сотер, „за когото македоните смятат, че е дете на Филип” Македонски (Paus. 1.6.2), бил основател на египетската династия и управлявал между 323‑285 г. пр. Хр.
132 Лаг се оженил за Арсиное, конкубинка на Филип.
133 Лизимах, един от стратезите – наследници на Александър, получил Тракия като част от разделянето на провинциите след смъртта на Александър (323 г. пр. Хр.), като приел титлата цар в 306 г. пр. Хр. Бил пленен и освободен от Дромихет в 292/1 г. пр. Хр.
134 Corais и Groskurd изтъкват, че позоваването трябва да е било не на „Държавата”, а на „Законите” (4.704-705), където Платон обсъжда подходящото място за основаването на град; ср. „Политика” на Аристотел (7.6) по същата тема.
135 В описанието си, не буквално.
136 Cp. подобното твърдение в 7.3.7.
137 Тази поема изглежда е съставяла третата книга на Megalae Eoeae „Велики евои” (изгубена). Вж. Pauly-Wissowa, s.v. ”Hesiodus,” p. 1206.
138 Явно не трагическият поет, съвременник на Есхил, а епическият поет от Самос (ок. края на V в. пр. Хр.), който написал, наред с други творби, епическа поема (с неизв. точно заглавие) на основата на Персийските войни. „Преминаването на понтонния мост” вероятно е било подзаглавието на епоса. Същият Хойрил е цитиран и в 14.5.9.
139 В неговата кампания срещу скитите и гетите, както е описана от Херодот (4.83‑93); вж. 7.3.15.
140 Ил. 18.600.
141 Cp. 7.3.6.
142 7.3.2.
143 Вер. управител на Македония. Бил е консул с Г. Сенций в 4 г. сл. Хр.
144 Долна Мизия.
145 Cp. 7.3.2.
146 Вж. 7.3.4.
147 Изписвано също „Буребистас” (вж. 7.3.5 и бел.).
148 Вж. 7.3.2 и 7.5.1.
149 Също келтско племе (7.3.2.)
150 7.5.2.
151 Също под управлението на Критисарий (7.5.2).
152 Вж. 7.3.5.
153 7.3.5.
154 Cp. 7.3.5.
155 На лат. „Давус”.
156 Cp. 11.7.1, 8.2, 9.2.
157 За различните имена на реката, виж Pauly-Wissowa, s.v. ”Danuvius.”
158 Гетите.
159 Гети.
160 Днестър.
161 Ср. преживяното от Милон в 6.1.12.
162 7.3.8.
163 Букв. „Боровия” остров. Името „Певке” се е използвало също за днешния ръкав Св. Георги на делтата, който е оформял южната граница на острова.
164 Под „Свещеното устие” Страбон изглежда има предвид днешния ръкав Дунавец на делтата, който се отклонява от ръкава „Св. Георги” в лагуна, наречена ез. Рагим, която се излива в морето при устието Портидже; защото (1) дължината на Дунавец до езерото е ок. 120 стадия и (2) днешните алувиални наноси и топографски промени в делтата явно показват, че езерото някога е било с широко и дълбоко отливане в морето. Птолемей (3.10.2), изреждайки имената на устията говори за дн. „Свети Георги” като за „Свещеното устие или Певке”, като по този начин ги отъждествява. Но Страбон налага разлика, като говори за пътя през сушата, около 120 стадия, тъй като ръкава (Певке) е граница на острова (Певке). Cp. M. Besnier, Lexique de Gйographie Ancienne, s.v. ”Peuce,” и Pauly-Wissowa, s.v. ”Danuvius,” pp. 2117‑20.
165 Cp. 7.3.9.
166 От Мраморно море през Босфора.
167 Страбон и Птолемей (3.10.7) поставят „устието на Тирас” при излива на езерото (в Понта), а не където е бил същинския излив (в езерото), нито в най-тясната част на езерото, където се е намирал градът Тирас (дн. Акерман).
168 Спор. Форбигър, изд. на Страбон, тази кула ок. 1850 г. е била открита в края на западния бряг на езерото. Ср. кулите Кайпион (3.1.9), Пелорос (3.5.5) и Фарос (17.1.6).
169 Точното местоположение на селото е неизвестно, но Страбон явно го поставя при устието. Птолемей (3.10.7) го поставя (на геогр. ширина) на десет мили южно от устието.
170 Никония е била разположена на устието близо до по-късния Овидиопол.
171 Спор. Плиний (4.26) по-ранното име на Тирас е било Афиуса, но това е съмнително.
172 Тирас, откъм страната на дн. Акерман.
173 „Белия остров”; според Плиний (4.27) там сянката на Ахил се събрала с тази на Елена.
174 Днепър
175 Буг.
176 Дн. Березан.
177 Близо до дн. Николаев.
178 Районът на Бесарабия.
179 Градът и територията на Тирас.
180 Наречените от Херодот (4.20, 22, 56, 57, 59) „царски скити”, но от Птолемей (5.9.16) „царски сармати”.
181 „Ургите” са неизвестни от друг източник. Издателите го считат за сгрешено и го поправят или на „георгой” (букв. «земеделци”, ср. 7.4.6. и Херодот (4.18), или на „агатирси” (ср. Херодот 4.125).
182 Днепър.
183 Цар на Понта, 120-63 г. пр. Хр.
184 Парадинаст в Херсонес Таврически (Крим); ср.7.4.3.
185 Зал. Каркинит.
186 Херсонес Таврически, дн. Крим.
187 Вж. 2.1.16.
188 Дн. Керч.
189 Близо до дн. Таман.
190 Страбон изглежда има предвид рибата, замръзнала в леда, а не че ледът се чупи и рибата се вади от водата под леда.
191 Вилообразен инструмент, подобен на тризъбец – срв. Ст. Византийски, Thesaurus, и особено Hesychius (s.v.).
192 Вид есетра (вж. Херодот, 4.53).
193 Това изречение е прехвърлено от издателя Майнеке след следващото.
194 Cp. 2.1.16.
195 Аристотел (Meteorologica 3.2.6 и 3.6.5) споменава за явлението „парелии” (лъже-слънца) в района на Боспора.
196 Според Лукиян (Macrob. 10) Антеас (sic) паднал във войната с Филип, когато бил на около деветдесет години. Римските автори изписват името „Atheas.”
197 359‑336 пр. Хр; бащата на Александър Велики.
198 Вж. 7.3.17.
199 Дн. н. Тендра.
200 Т.е. „дъбрава”. Думата обикновено означава свещен участък, насаден с дървета, но често пъти означава само „свещен участък”.
201 Западната част (дн. остров) на този полуостров се нарича „Тендра”, а източният „Джарилгач”. Според древните легенди, Ахил гонил Ифигения до този п-в и там се упражнявал за надпреварите си.
202 Един плетрон бил една шеста от стадия, или 100 стъпки.
203 Песъчлив бряг.
204 Нос Кциле.
205 Дн. Перекоп.
206 Т.е. „гнило”; наречено от Птолемей и (3.5.2) и други антични автори „Бюке”, днес нар. „Гнилое море”.
207 Страбон не уточнява дали на ширина, на дължина или на обиколка: трябва да има предвид обиколка, при което числото грубо казано е вярно.
208 Лодки, направени от съшити кожи.
209 Т.е. Каркинитес. В много случаи Страбон неочаквано се връща на тема, която преди това е прекратил (cp. 7.3.18 и бележката).
210 Corais, от една конектура на Casaubon, поправя “друго пристанище” на “Хубаво пристанище”. Но Птолемей (3.5.2) говори за „Калос лимен” на отсрещния бряг.
211 Наричан още „Голям Херсонес”, за разлика от „Малък Херсонес”. Страбон тук има предвид, че въпросният нос и Малък Херсонес са идентични. Носът (или полуостровът) е бил свързан на север посредством провлак (упоменат по-късно) и този провлак бил очертан с вал и ров (вж. 7.4.7), като е свързвал залива Ктенос (сега Севастопол) със залива Сюмболон (дн. Балаклава).
212 В пафлагонския град, наречен Хераклея Понтика (дн. Ерекли).
213 Току що споменатия „град”.
214 „Нов Херсонес”, близо до дн. Севастопол. „Стар Херсонес” (в развалини по времето на Страбон).
215 Сиреч цялата обиколка около брега на Каркинитския залив.
216 Партенос (Девата) обикновено означава Атина; но в този случай означава или Артемида Таврическа (вж. 5.3.12 и Диодор Сицилийски, 4.44), или (по-вероятно) Ифигения (вж. Херодот, 4.103). С израза „някакво божество”, а не „богиня”, Страбон изглежда съзнателно не се обвързва за коя точно става дума.
217 Нос Фанари.
218 Вж. 4.1.4. и бел. 22.
219 „Сигнален пристан” – дн. пристанище Балаклава.
220 „Залив Гребена” (дн. залив на Севастопол), наречен така вероятно заради остро начупената брегова линия на залива.
221 Страбон тук имап предвид Стария Херсонес.
222 Провлакът на Перекоп.
223 Т.е. предната част на Адриатика.
224 Вж. 7.3.17.
225 Малко е известно за този Аполонид. Според схолиаста на Аполоний Родоски (4.983, 1175), той е написал географски труд, озаглавен „Периплус на Европа”.
226 Кимерийският Боспор, районът около протока на Керч. Столицата е била Пантикапей (дн. Керч).
227 По правилното четене е „Пайрисад” (Перисад) (както е на монети), но няколко антични автори го изписват като Parisades.
228 Дн. Феодосия.
229 Дн. Амасра.
230 Букв. „Овнешко чело”; дн. нос Карадже.
231 Дн. нос Керембе.
232 Cp. 2.5.22, където ясно е изразена същата мисъл.
233 Но cp. 2.5.22.
234 Cp. бележката за изгледа от Лилибеон към картагенския залив, 6.2.1.
235 Дн. Чадир-Даг.
236 Т.е. дн. Требизонд.
237 Дн. Агипмиш-Даги.
238 Провлака на Керч.
239 Дн. Калати.
240 Изглежда Перисад (Парисад V).
241 Според Страбон, границата между Европа и Азия се очертавала от р. Танаис (Дон), ез. Беотида (Азовско море) и Кимерийския Боспор (провлака Керч). Вж. 2.5.26,31 и 7.4.5.
242 Дон.
243 Близо до дн. Недриговка.
244 В района на Йеникале.
245 Точното местоположение е неизвестно.
246 Избрани от римляните (7.4.7).
247 Или може би „с палешник”.
248 Атинският медимн е ок. 52 л. обем.
249 Атическият сребърен талант е ок. 26 г. сребро.
250 Леукон изпращал в Атина 400 000 медимни ежегодно, но в годината на големия глад (ок. 360 г. пр. Хр.), издпратил не само достатъчно за изхранването на Атина, но и излишък, който атиняните продали с печалба от петнадесет таланта (Демостен, „Срещу Лептин”, 20.32-33).
251 Т.е. „земеделци”.
252 Cp. 7.3.3, 7, 9.
253 Асандър узурпирал трона на Боспора през 47 (или 46) г. пр. Хр, след като убива цар Фарнак и побеждава и убива стремящия се към трона Митридат от Пергам. Царството му се простира до Дон (вж. 11.2.11 и 13.4.3) и е построил гореспоменатите укрепления, за да предотврати нахлувания на скитите.
254 Хипсикрат, творил по времето на Юлий Цезар, е написал многобройни исторически и географски съчинения, но точните им заглавия са неизвестни (вж. Pauly-Wissowa, s.v.).
255 Крепостта Еупаторион не бива да се отъждествява с град Еупатория (споменат от Птолемей, 3.6.2), нито със съвр. Евпатория (кримския полуостров). Била е разположенана изток от Севастопол или на отсрещния нос между пристанището на Севастопол и т. нар. „Артилерийски залив”.
256 Т.е. стената на град Нов Херсонес.
257 Дн. Ушаковская Балка (Pauly-Wissowa, s.v. ”Eupatoria”).
258 „Голям козел без рога” (Hesychius, s.v.).
259 Вж. 7.3.15.
260 Вж. 7.3.2, 11.
261 Cp. 7.1.1.
262 Стара планина.
263 Южната част на Далмация, ограничена от река Нарон (дн. Нарента). Но Страбон мисли и за Адриантска планина (дн. Динара; вж. 7.5.5), която минава през средата на Далмация и стига до Нарон.
264 Родопи.
265 Cp. 7.5.6.
266 Дн. Bodensee, вж. 7.1.5.
267 Майнеке поправя „туени” (неизв. от друг извор) на „хелвети”, думата, която трябва да се очаква тук (срв. 7.1.5)
268 Cp. 7.3.11.
269 „Парисос” (иначе неизв.) вероятно трябва да се поправи на „Патисос” (дн. долна Тиса), упомената от Плиний (4.25) във връзка с даките.
270 Т.е. галите.
271 Cp. 7.5.1 и бел.
272 Дн. Сисак, в Хърватия.
273 Cp. 4.6.10.
274 Юлиановите Алпи.
275 Дн. Ober-Laibach, Словения.
276 Cp. 4.6.1.
277 Дн. Триест.
278 Дн. ез. Церкника, Словения.
279 Дн. р. Gurk, Австрия / Крка, Словения.
280 Нещо тук е сгрешено. В 4.6.10. Страбон правилно съобщава, че Савос (р. Сава) тече покрай Сегестика (Сисак) и се влива в Дунава, не в Драва. Драва също се влива в Дунава, не в някаква река Ноарос. Нещо повече, Ноарос е неизв. от друг източник, освен че я упоменава отново в 7.5.12 като „течаща покрай Сегестика”.
281 Дн. р. Кулпа в южна Словения.
282 Обичайното име на Сегестика е Сисция.
283 Дн. Митровица.
284 Спорно е дали тук в превода на текста трябва да се добави „е” или „беше”. Първото е по-естествено. Пасажът е важен като намек за времето на съставянето на труда на Страбон.
285 Батон на дейситианите и Батон на бревките се съюзили срещу римляните в 6 г. Сл. Хр. (Cass. Dio 55.29). Първият убил втория в 8 г. сл. Хр. (op.cit. 55.34), но скоро след това се предал на римляните (Vell. Pat.2.114).
286 Дн. зал. Катаро.
287 5.1.1, 5.1.9 и 6.3.10.
288 Дн. Пунта ди Промонторе.
289 Вж. 5.1.4.
290 Cp. 4.6.10.
291 Вер. дн. гр. Метуле, източно от ез. Церкника, Словения.
292 Вер. дн. гр. Ауерсберг.
293 Дн. Мьотинг, Словения.
294 Вер. по-правилното четене е „Авендо”, близо до дн. Crkvinje Kampolje, ю.и. от Zeng (вж. Tomaschek, Pauly-Wissowa, s.v. ”Avendo”).
295 Титиус, дн. Керка.
296 Дн. Скардона.
297 Дн. Осеро и Черсо.
298 Дн. Велия.
299 Дн. Арбо, Паго, Исола Лонга и останалите.
300 Дн. Лиса.
301 Дн. Трау.
302 В 384 г. пр. Хр. (Diod. Siculus, 15.13).
303 Деметрий Фароски сключва съюз с римляните в 229 г. пр. Хр. и му било поверено управлението над по-голямата част от Илирия, на мястото на царица Тевта (Полибий, 2.10 сл.)
304 Дн. Салона, между Клиса и Спалато.
305 Изписвано също „Делминиум”; дн. Дувно (вж. Pauly-Wissowa, s.v. ”Delminium”).
306 Публий Корнелий Сципион Назика Коркулум, в 155 г. пр. Хр.
307 Динара.
308 Дн. Курцола.
309 Със същото име.
310 Дн. Ризано.
311 Дн. Дрина.
312 Точната връзка на „различните…” с „автариатите” е спорна. Кораис и др. поправят „автариати” на „дарданиати”; други издатели премахват „с дарданиатите”. Други поправят фразата да се чете „и различни племена, които от различни страни са съседни помежду си и с автариатете”. Последното изглежда най-вероятно.
313 Тези галабри, неизвестни от други източници, според Patsch (Pauly-Wissowa, s.v.) и др. са предците на италийските калабри.
314 Името на този град, днес неизв., изглежда е изпаднало от текста.
315 Срв. „медовитини”, 7.3.2 и “меди” 7.5.12 и фрг. 36.
316 Дн. Алесио.
317 Крепост близо до Лисос.
318 Дн. Дурас.
319 Дн. Семени.
320 Дн. Виоса.
321 Дн. Полина.
322 Cp. 6.2.4, и Плиний, 3.23.
323 Един от върховете на Пинд.
324 В подножието на пл. Пиерия, на границата на Киликия и Сирия..
325 Въпросното насекомо е идентифицирано като Pseudococcus Vitis (или Dactylopius Vitis, Nedzelsky).
326 Територията между Аполония и Орикум.
327 Дн. Ерико.
328 Вж. 6.1.7 и бел.
329 Йоний, илириец спор. схолиастите на Аполоний Родоски (Аргонавтика, 4.308) и Пиндар (Питийски оди, 3.120).
330 Остров Иса (7.5.5).
331 Наречена от Птолемей (3.1.21) „Атрианос”, вливаща се в лагуните на Падос (дн. По) близо до гр. Адрия (cp. 5.1.8) или Атрия (дн. Атри). Тази река, дн. Тартара, е наречена от други автори Тартарос.
332 Cp. 6.3.10.
333 Адриатика и Егея.
334 Стара планина (cp. 7.5.1).
335 Крайбрежието на Арбон е почти 500 стадия.
336 Виж 2.4.2 и 10.3.5.
337 Виж 7.5.2.
338 Дн. Морава.
339 Т.е. на изток от Морава.
340 Местоположението им е неизвестно.
341 7.3.7, 8, 10, 13.
342 7.4.5.
343 Т.е. „във вътрешността”.
344 Дн. Мангалия, Румъния.
345 Дн. Костанца.
346 Дн. Кюстенджа.
347 Cp. 7.5.7 и бел.
348 Думата „тях” може да се отнася за автариатите и дарданите, но може да означава и бесите (вж. сл. бележка).
349 „Агриани” според поправката на Casaubon и Meineke. Ръкописът гласи „хибриани”, племе неизв. от други източници. Ако тази поправка е вярна, то горното „тези” следва да се отнася за бесите.
350 Според някои поправки в текста – „белези”.
351 За тези три места, вж. 7.5.12.
352 Cp. 7.4.2.
353 Дн. Созопол.
354 Атински скулптор (ок. 450 г. пр. Хр.) Тази колосална статуя според Плиний (34.12.) била висока тридесет лакти и се оценявала на 500 таланта.
355 Дн. Каварна.
356 Cp. 1.3.10.
357 Дн. Балчик.
358 Дн. Варна.
359 У Плиний (4.18), “Тетранавлохос”; местоположението е несигурно.
360 При нос Емине.
361 Или Селимбрия, дн. Силиври.
362 Дн. Енос, в района на Одрин.
363 Т.е. град на Полтюс.
364 Дн. Поморие (ст. Анхиало).
365 Нос Калиакра.
366 Вж. 7.3.8, 14.
367 Дн. нос Иниада.
368 Думите в скобите изглежда са глоса.
369 Местоположението им е несигурно.
370 Вкл. град Салмидесос (дн. Мидия).
371 Cp. 1.2.10 и 3.2.12.
372 Храмовете са били Сарапион и храмът на Зенон Уриос, от двете страна при входа към Босфора.
373 Но cp. ”четири стадия” в 2.5.23.
374 Дн. Галата.
375 Златния рог.
376 Както залива на Бриндизи (6.3.6).
377 Зимува в Мраморно и Бяло море, хайвера си хвърля в Азовско и Черно море през април.
378 Фарнакия (cp. 12.3.19).
379 Византион е основан към 659 г. пр. Хр. (вж. Pauly-Wissowa, s.v.). Според Херодот (4.144), Халкедон е бил основан седемнадесет години по-рано. И двата са мегарски колонии.
380 На гр. „колиба”, наречен от Птолемей (3.11) и други „Кабиле”; в близост до Ямбол.
381 Суидас (s.v. Дпэлщн рьлйт) цитира Теопомп, според когото уж Филип основал в Тракия малък град, наречен „Понерополис” (т.е. „град на злодеите”), като го заселил с около две хиляди души – лъже-обвинители, лъже-свидетели и др.; но ако разположението на двата града, предложено от Птолемей е вярно, то Кабиле не може да се отъждестви с този „Понерополис”. Птолемей обаче не споменава Понерополис, а Филипополис, което според Плиний (4.18) било по-късното име на Понерополис.
382 Виж 7.5.1.
383 Виж 8.3.31, 4.4, 5.5 и 12.8.2.
384 Виж цитата от Хезиод в сл. параграф и бел. към него.
385 Виж 8.6.9, 10.
386 Син на Посейдон и тракийски цар, който според легендата основал Елевзинските мистерии.
387 Виж 9.3.13.
388 Тива и околната й територия (9.2.3, 32).
389 (Bergk, Frags. Dith. 83); cp. Pindar, Olymp. 6.152.
390 Страбон отъждествява името „хианти” със „сюес”, т.е. „свине”.
391 5.2.4.
392 Запазени са само фрагменти от този труд (вж. Didot, Vol. IV, pp 219‑296).
393 Дн. Santa Maura (cp. 10.2.2).
394 С гр. дума за „народи, хора, тълпи” (лбпэт) Хезиод прави алюзия за „камъни”, гр. (л?бт). Пиндар (Olymp. 9.46 ff.) ясно извлича първата дума от втората с текста: „Пира и Девкалион, без ложе брачно създадоха каменна раса, която назоваха Лаой”. Може да се допусне, че сходството в двете думи е породило мита за камъните.
395 Книга ХХХ, фрг. 16.
396 Емилий Павел Македоник (консул в 182 и 168 г. пр. Хр.) в 168 г. пр. Хр.
397 Виж 7.7.8.
398 Дн. Ипсала.
399 Дн. Марица.
400 Сиреч сливането на двата пътя е на равно разстояние от двата града.
401 Дн. Охрид.
402 Дн. Неречка планина.
403 Хераклея Линцестис; дн. Монастир.
404 Дн. Водена.
405 Столицата на Македония.
406 Дн. Солун.
407 Залив Арта.
408 Дн. Струма.
409 Дн. Мраморно море.
410 Дн. зал. Сарос.
411 Дн. н. Колона.
412 Дн. Солунски залив.
413 Дн. Места.
414 Виж бел. към 6.1.7.
415 Според мита, Еак бил син на Зевс, цар на остров Егина, прочул се със своята справедливост и благочестивост, накрая станал един от тримата съдии в царството на Хадес.
416 Оракулът на Додона се намирал южно от езерото Памботида (дн. Янина).
417 Виж 2.5.20, 2.5.29, 5.3.6.
418 Дн. Панормо.
419 Дн. Санти Куаранта.
420 Дн. Корфу.
421 Дн. Касопо, името на залив и нос на Корфу.
422 Дн. нос Драсти и южния край на Корфу.
423 В Теспротия (Виж Птолемей, 3.13.3); дн. нос Скала.
424 Дн. Бутринто.
425 Дн. Сивота.
426 Т.е. „Сладък залив”; дн. прист. Спланца (Фанари).
427 Дн. Фанариотикос.
428 Дн. Лаго ди Фусаро.
429 Дн. Каламас.
430 Точното местоположение на Кихирос е спорно..
431 Дн. Финики.
432 Дн. Гомаро.
433 На ширина.
434 Близо до дн. Превеса.
435 В битката при Акциум, 31 г. пр. Хр..
436 Дн. Арта.
437 Наричан още „Арахтос”; дн. Арта.
438 Т.е. „град на победата”.
439 За тези Ludi Quinquennales виж Дион Касий (Dio Cassius 51.1).
440 С течение на времето игрите на много места (вкл. Атина, Ефес, Неапол, Смирна, Тарсос) започнали да се наричат „олимпийски” по подражание на игрите в Олимпия. Точния термин поне на игрите в Тарсос бил Iуплэмрйб, „равни на олимпийските”.
441 2.68.
442 Точното местоположение на Дамастион е спорно. Филипсон (Pauly-Wissowa, s.v. ”Damastion”) предполага, че Аргирион (близо до Аргирокастро, на Виоса) може да се свърже с наличието на сребро там.
443 Т.е. на македоните.
444 Виж 7.7.4.
445 Дн. Охрид.
446 „Страната на трите града”.
447 Дн. Трикала.
448 Виж статиите s.v. ”Dodona” в Pauly-Wissowa.
449 Ил. 16.233.
450 Frag. 212 (Rzach).
451 5.2.4.
452 Ил. 16.235.
453 Frag. 134 (Rzach); Виж схол. На Софокъл, Trachiniae 1137.
454 Гр. дума за блато е “Helк.”
455 Ил. 2.659; 15.531.
456 Дн. пл. Олицика.
457 Ил. 16.235.
458 Од. 16.403‑5.
459 „Пазачи на пл. Томарос”.
460 „Boulк”.
461 Од. 14.328.
462 „тълкуватели”.
463 За този Суидас се знае малко, освен че е написал „История на Тесалия” и „История на Евбея”.
464 Повечето фрагменти са събрани главно от текстове на късни тълкуватели, като Ст. Византийски и Евстатий Тесалонийски. Броят им варира в различните издания.
465 Изгубена е ок. 1/6 от текста на седма книга. Изредените тук фрагменти, макар и с някои повторения, приблизително възстановяват съдържанието на липсващата шестина.
466 Т.е. град с име Додонас.
467 „Гълъби”.
468 Съветът на 30-те на Спарта се наричали „геронти”, букв. „старци”.
469 Cp. 4.1.5.
470 Изразът се е използвал за неспиращи да говорят оратори (Стефан Византийски, s.v. Дщдюнз).
471 Гортинион (или Гортиния) е в дн. Македония, на юг от тесния проход Демир капия, при средновек. Българска крепост „Просек”.
472 Дн. Синково, на север от прохода Демир капия.
473 Думите, които трябва да се добавят почти със сигурност е „на юг”.
474 Вардар.
475 Бистрица.
476 Вардусия.
477 Не е сигурно коя плалина има предвид Страбон (вж. Pauly-Wissowa, s.v. ”Bertiskos”).
478 Дн. Шар планина.
479 Дн. Пирин.
480 Дн. Родопи.
481 Дн. Стара планина.
482 Виж 7.7.4.
483 Cp. 7.7.8.
484 Cp. 6.3.2.
485 Т.е. Argos Oresticum (7.7.8).
486 Т.е. името на племето, съответстващо на името на града.
487 „Град в Македония” (Etymologicum Magnum, s.v.).
488 Т.е. не с „е” както в ВпффеЬфзт етникона на Вьффеб (see Etym. Magn., l.c.), а с „и”, като Впффйб?пй.
489 Ботея.
490 Страната е била наричана „Ботиея” (6.3.6), „Ботия”и „Ботиеида”, а обитателите й „ботиеи” (6.3.2). Виж Pauly-Wissowa, s. vv. Вьффйб и ВпффйкЮ.
491 Т.е. предлога „амфи” (от двете страни) и същ. Аксиос (реката).
492 Страбон.
493 Cp. 7.3.19.
494 Страбон.
495 Ил. 2.751.
496 Ил. 13.301.
497 Вкл. Долна Македония (cp. Frag. 12).
498 Cp. Frag. 14.
499 Виж 9.5.22, от където е взет този фрагмент.
500 В запазения текст на Страбон се упоменават само седем.
501 Неизв. от друг източник.
502 „Пелагония”, спор. изд. Tafel, Kramer, Meineke и Forbiger.
503 Текстът в този му вид е правдоподобен само ако приемем, че Страбон погрешно е отъждествил Алорос с Тесалоникея, тъй като Тесалоникея, а не Алорос е в най-вътрешната част на залива.
504 Cp. фрг. 22.
505 Ил. 2.849.
506 Ил. 21.158.
507 Виж Frag. 23.
508 Дн. Галико.
509 Изписван също „Кисеос”, като във фрг. 24 q.v.
510 Ил. 11.223.
511 Т.е. „устието на” (cp. фрг.. 20).
512 Cp. фрг. 20.
513 Ил. 2.849.
514 Cp. фрг. 20.
515 Обичайното значение на „айа” у Омир е „земя”.
516 Формите на „айа” за датив и акузатив в гр.
517 Дн. Докса.
518 Нос Палиури.
519 Cp. фрг. 21.
520 Cp. 5.4.4, 6.
521 Cp. 6.1.2.
522 Деметрий.
523 Ефор.
524 Амазонките.
525 „Смъртта на бръмбарите”.
526 Нос Нимфеон (дн. Хагиос Георгиос).
527 Серис и Нимфеон (cp. фрг. 32).
528 Същото като „Канастреон” (фрг. 25 and 31).
529 Дн. Кавала.
530 Близо до дн. Низворо.
531 Места.
532 Вж. бел. за Датон, фрг. 36.
533 Вж. бел. за Датон, фрг. 36.
534 Дн. Пирнари.
535 Третата нощна стража.
536 Виж фрг. 18.
537 Един от изтъкнатите македонски стратези (497 – 319 г. пр. Хр.); също и бащата на Касандър.
538 Същата Аполония е упомената във фрг. 33. Била е срината до основи от Филип. Намирала се е някъде между Неаполис и устието на Нестос (Места). Cp. фрг. 32, където за Неаполис се говори като за очертаващ северната граница на залива.
539 Дн. Капронизи.
540 „Деветте пътя”.
541 Апиан (Bellum Civile 4.105), както и Харпократион твърдят, че Датон е по-ранното име на Филипи и че Крениди е името му в още по-ранно време.
542 Хераклея Синтика (дн. Зервохори).
543 Дн. Тахино.
544 Мястото на гр. Доберос е спорно (виж Pauly-Wissowa, s.v.), въпреки че изглежда е някъде близо до Тавриана (дн. Дойран).
545 Текстът е по Meineke.
546 Дн. Богданско ез., в ЮЗ Тракия..
547 Ил. 21.141.
548 Т.е. „пеенето на пеан”.
549 Призива към титан.
550 Виж фрг. 34.
551 В 42 г. пр. Хр., след като е станало римска колония.
552 Източно от устието на Места, дн. Баластра.
553 Вер. дн. Курну.
554 Дн. Буругьол.
555 Т.е. града на царския дворец, както „Камики” (6.2.6) е било „царската резиденция” на Кокалос.
556 „Укрепено селище”.
557 Ксантея се е намирала на дн. планина Ксанти.
558 Дн. Марония.
559 Дн. Исмахан.
560 Букв. „Главите на тасосци”.
561 Ил. 1.594; cp. Тукидид, 2.98.
562 Нос Макри.
563 Каракома (или Харакома, крепост?), неизв. от друг източник.
564 Дн. Тузла.
565 Дн. Ипсала.
566 Т.е. Страбон.
567 По-младия брат на Персей, когото Персей смятал за свой наследник.
568 Емилий Павел Македоник, при второто си консулство в 168 г. пр. Хр. победил Персей при Пидна.
569 Т.е. Страбон.
570 Или Бизия (дн. Визе, в евр. Турция), резиденция на цар Терей (в легендата за Прокна и Филомела) и на династията на одрисите.
571 Дн. Варна
572 Дн. Енос.
573 Залива на Сарос.
574 7.58.
575 Дн. Кавач су.
576 7.58.
577 Т.е. Страбон.
578 Или Елеос.
579 Дн. Йени-шехер.
580 „Дължина” тук означава „ширина” (виж фрг. 51).
581 Т.е. „паметника на Кучката”; спор. една легенда, Хекабе (Хекуба) се превърнала в кучка.
582 Текстът букв. гласи „двеста и осемдесет”, но явно е грешка на кописта.
583 За този метеор, виж Аристотел, Meteorologica, 1.7, и Плиний, Nat. Hist. 2.58 (59).
584 Дн. Галиполи.
585 „Дълга стена”.
586 „Бял бряг”.
587 „Свещена планина”.
588 Изписвано също „Селюмбрия”.
589 Дн. Шанду.
590 Дн. о-в Мармара.
591 Този труд е включвал тридесет книги и е представлявал тълкуване на Омировия каталог (62 стиха) на троянските сили (Ил. 2.816‑877), както казва Страбон другаде (13.1.45).
592 Фрг. 51 (Bergk).
593 Ил. 9.359.
594 Пейрой.
595 Ил. 4.520.
596 Ил. 2.844 и 4.519.
597 Ил. 2.845.
598 Киконите, също тракийско племе.
599 Траките, чиято територия завършвала при Енос или при р. Хеброс.
600 Спорът по този омиров пасаж е следният: според някои автори Омирова Тракия се простира до Кранон и Гюртон в Тесалия (фрг. 14, 16); оттам тълкуват, че спор. Омир Пейрой е водач на всички траки; от което излиза, че Омировият Хелеспонт достига до южната граница на Тесалия. Но противниците им приемат стиха „всички, ограничени от силно течащия Хелеспонт” в смисъл само траките, които са на изток от киконите или от Хеброс. Самият Страбон изглежда се придържа към това мнение.
601 Т.е. Страбон.
602 Т.е. неговата „География”, упомената преди.
603 Текстът от Атеней, доколкото е съхранен вярно, е спорен. Атеней вероятно бърка Посидоний с Полибий, който е бил със Сципион при превземането на Картаген.
604 8.8.2.
605 „Кален”.
606 В Трифилия, в района на Алфей.
==============================================================
Към глава първа от книга седма
Към глава втора от книга седма
Към глава трета от книга седма
Към глава четвърта от книга седма
Към глава шеста от книга седма
Към глава седма от книга седма
Към фрагменти от седма глава от кн. седма
Антични автори 