Осма книга
Резюме
В осма книга разказва за нещата в Европа, останалото от Македония и цяла Елада. В нея се спира пространно на известните в страната неща, като обяснява и описва подредено неясно и безредно казаното от поетите и историците за градовете в нея, и най-вече в „Каталога на корабите” и често на други места в омировия епос.
Първа глава
1 Започнах описанието си, като разгледах всички западни части на Европа, обкръжени от вътрешното и външното море1. А сега, след като обхванах в изследването си всички варварски племена в Европа чак до Танаис и също така малка част от Елада, Македония2, ще предам останалата част от географията на Елада. Тази тема най-напред е бил разгледана от Омир, а след това, след него – от няколко други автори, някои от които са написали специални трудове, озаглавени „Заливи” или „Каботажни плавания”, или „Общи описания на земята”, или подобни, като тях също е включено описанието на Елада. Други са разглеждали топографията на континентите в отделни части на своите общи исторически трудове, например Ефор и Полибий. Други пък са вмъквали определени неща по темата в трудовете си по физика и математика, например Посидоний и Хипарх. Макар твърденията на другите да са лесни за преценка, тези на Омир изискват критично изследване, тъй като той говори поетично и не за неща, каквито са те сега, а за неща, каквито са били в древността, които в по-голямата си част са се затъмнили с времето. Прочие, доколкото ми е по силите ще се заема с изследването и ще започна оттам, откъдето прекъснах. Описанието ми приключи, на запад и на север, с племената на епиротите и на илирите, а на изток – с тези на македоните чак до Византион. Прочие, след епиротите и илирите идват следните елински народи: акарнаните, етолийците и озолските локри; след тях са фокидците и беотийците; а срещу тях, отвъд пролива е Пелопонес, който с тях обкръжава Коринтския залив и не само оформя залива, но също така е очертан от него; а след Македония са тесалийците (достигащи до малиеите) и страните на останалите народи извън Истъм3, както и тези отвътре.
2 В Елада е имало много племена, но тези, които стигат до най-ранни времена са само толкова на брой, колкото са елинските диалекти, които сме научени да различаваме. Но макар самите диалекти да са четири на брой4, бихме могли да кажем, че йонийският е същият като древният атически, защото атическият народ от древни времена са били наричани йонийци и от този народ са произлезли йонийците, които са колонизирали Азия и са използвали така наречената сега йонийска реч; и бихме могли да кажем, че дорийският диалект е същият като еолийския, защото всички елини извън Истъма, освен атиняните, мегарците и дорийците, които живеят около Парнас, до ден днешен все още се наричат еолийци. И е разумно да предположим, че дориъците също, тъй като са били малобройни и са живели в най-суровата земя, поради липса на общение с други са променили речта си и другите си обичаи дотолкова, че вече не са част от същото племе, както преди. И точно такъв е бил случаят с атиняните; сиреч, те са обитавали страна, която е камениста и сурова, и по тази причина според Тукидид5 страната им не е била опустошавана и са били смятани за туземен народ, който винаги е обитавал една и съща земя, тъй като никой не ги е прогонвал от земята им, нито дори е пожелавал да я притежава. Това, следователно, както би могъл да предположи човек, е точно причината те да станат различни както в речта си, така и в обичаите, макар и да са били малобройни. И както еолийският елемент се е наложил извън Истъм, така и народът отсам Истъма в по-ранни времена са били наричани еолийци; а след това са се смесили с други народи, тъй като, първо, йонийците от Атика са завладели Егиалос6; и второ, Хераклидите са върнали дорийците, които са основали Мегара и много градове на Пелопонес. Йонийците обаче скоро отново били изтласкани от ахейците, еолийско племе; и така в Пелопонес останали само две племена, еолийците и дорийците. Прочие, всички народи, които са имали по-малко общение с дорийците – както е било с аркадците и елеите, тъй като първите са били изцяло планинци и не са взели участие в подялбата на земята7, докато вторите са били смятани за посветени на Зевс Олимпийски и поради това от дълго време са живеели независими и в мир, особено заради това, че били от еолийския род и са пропуснали армията, върнала се с Оксил8 по време на завръщането на Хераклидите – тези народи, казвам, са говорили еолийския диалект, докато останалите са използвали нещо като смесица от двата, като някои са наблягали повече на еолийското, а други – по-малко. Почти може да се каже, че и до днес повечето народ във всеки от градовете говорят на различен диалект, макар че заради налагането на дорийците всички са смятани за дорийски диалект. Такива, прочие, са елинските племена и такива са различията им по нрави. Нека сега да ги разгледам поотделно и да разкажа за тях в подходящия ред.
3 Ефор твърди, че ако човек започне със западните части, то Акарнания е началото на Елада; защото, добавя той, Акарнания е първата, която граничи с племената на епиротите. Но точно както той, приемайки за мярка крайбрежието започва с Акарнания, защото иначе би могъл да представи за начало части, които граничат със земята на македоните и тесалийците, редно е и аз, следвайки естествения облик на районите да приема за свой съветник морето. Прочие, това море, като продължава от Сицилийско море, от едната страна се протяга до Коринтския залив, а от другата очертава голям полуостров, Пелопонес, който е затворен от тесен провлак. Така Елада се състои от два много големи масива суша, частта отвътре провлака и частта отвън, която се простира [през Пили9] до устието на Пеней, [като последното е тесалийската част на Елада10]. Но частта от вътрешната страна на Истъм е и по-голяма, и по-прочута. Бих могъл да кажа, че Пелопонес е акрополът на Елада като цяло11; защото освен великолепието и силата на племената, които са го обитавали, самата топография на Елада, както е разнообразена от заливи, много носове и най-важното, големи полуострови, които следват един след друг намеква за такова негово господство. Първият от полуостровите е Пелопонес, който е ограничен от провлак с ширина от четиридесет стадия. Вторият включва първия; а провлакът се простира на ширина от Паги в Мегарида до Нисая, пристанището на Мегара, като разстоянието е сто и двадесет стадия от море до море. Третият по същия начин включва втория; а провлакът му се простира на ширина от вътрешността на Крисейския залив до Термопилите… въображаемата права линия на дължина от около петстотин и осем стадия на дължина, като ограничава в полуострова цяла Беотия и отрязва косо Фокида и земята на епикнемидите12. Четвъртият е полуостровът, чийто провлак се простира от Амбракийския залив през Ойта13 и Трахиния до Малийския залив и Термопилите, като е на около осемсотин стадия ширина. Но има и друг провлак, с ширина повече от хиляда стадия, който се простира от същия Амбракийски залив през земите на тесалийците и македоните до вътрешността на Термейския залив. Така че последователността на полуостровите предполага известен ред, и то не лош, който да следвам в описанието си, и би трябвало да започна с най-малкия, но най-известния от тях.
==============================================================
==============================================================
Антични автори 