Страбон, География – кн. 8 – 2

Втора глава

1 Прочие, по форма Пелопонес е като платаново листо14, като дължината и ширината му са почти равни, сиреч около хиляда и четиристотин стадия. Дължината му се смята от запад на изток, т.е. от Хелонатас15 през Олимпия и Мегалополис до Истъм; а ширината му – от юг на север, т.е. от Малеи16 през Аркадия до Егион17. Обиколката му, без да се следват кривините на заливите е читири хиляди стадия според Полибий, макар че Артемидор добавя още четиристотин18; но ако се следват кривините на заливите, тя е повече от пет хиляди и шестстотин. Ширината на Истъм при „Диолкос” 19, където корабите се влекат през сушата от едно море до друго е четиридесет стадия, както вече казах.

2 Западната част на полустрова е заета от елейците и месенците, чиито страни се мият от Сицилийското море. В добавка те също така владеят част от морското крайбрежие в двете посоки, защото Елея се извива към север и Коринтския залив чак до нос Араксос (срещу който, отвъд проливите, лежи Акарнания и островите край брега й – Закинт, Кефаления, Итака и също така Ехинадите, между които е Дилихион), докато по-голямата част от Месения се отваря към юг и Либийското море чак до т. нар. Тюриди20, близо до Тайнар. След Елея идва племето на ахейците21, чиято страна е обърната на север и се простира покрай Коринтския залив, като свършва при Сикиония. След това идват последователно Сикион и Коринт, като територията на втория стига до Истъм. След Месения идват земите на Лакония и Аргос, като втората също стига до Истъм. Заливите на този бряг са: първо Месенският; второ, Лаконският; трето, Арголическия; четвърто, Хермионския; и пето, Сароническият, наричан от някои Саламински. От тези заливи първите два са запълнени от Либийското море, а другите от Критското и Миртойското морета. Някои обаче наричат Сароническия залив „Проток” или „море”. Във вътрешността на полуострова е Аркадия, която се допира като съсед до земите на всички други племена.

3 Коринтският залив започва от едната страна при устията на Евен (макар че според някои е при устията на Ахелой, реката, която разделя акарнанците и етолийците), а от другата, при Аракс22; защото тук бреговете от двете страни за първи път забележимо се приближават един към друг; след това, в продължението си, те почти23 се събират при Рион и Антирион, където оставят между себе си проток от едва пет стадия на ширина. Рион, който е на ахейците, е нисък нос, сърповидно извит навътре, дори го наричат „Сърпа”24. Лежи между Патри и Егион и има храм на Посейдон. Антирион е разположен на общата граница на Етолия и Локрида; и го наричат Моликрейски Рион25. След това, от там, бреговата линия от двете страни умерено се отдръпва и след като продължава към Крисейския залив, там свършва, затворен от западните граници на Беотия и Мегарида26. Обиколката на Коринтския залив, ако се измери от Евен до Аракс е две хиляди двеста и тридесет стадия; но ако човек я измери от Ахелой, е с двеста стадия повече. От Ахелой до Евен брегът се заема от акарнанците27; от там до Антирион, от етолийците; но останалото крайбрежие чак до Истъм принадлежи на28 фокидците, беотийците и на Мегарида – разстояние от хиляда сто и осемнадесет стадия. Морето от Антирион до Истъм29 се нарича Алкионийско, като е част от Крисейския залив. Отново, от Истъм до Аракс разстоянието е хиляда и тридесет стадия. Такова, прочие, най-общо казано е разположението на Пелопонес и на земята, лежаща срещу него от другата страна на морския ръкав чак до вътрешността. Сега ще опиша подробно всяка част, като започна с Елея.