Страбон, География – кн. 8 – 3

Трета глава

1 По настоящем цялото крайбрежие, което лежи между земите на ахейците и месенците и се простира навътре в сушата до районите на Аркадия и Фолое, на азаните и парасийците, сенарича Елея. Но в ранни времена цялата тази страна е била разделена на повече владения, а след това на две – това на епейците и това под властта на Нестор, сина на Нелей; също както твърди и Омир, когато нарича земята на епейците с името „Елида”: „И30 край Елида – прекрасния край, где епейците властват”31, и земята под властта на Нестор, „Пилос”, през която, както казва той, „Алфей бистроструен, който широко тече през земята напилосци древни”32. Разбира се, Омир също е знаел за Пилос като град („стигна богато строения град на Нелей Пилос”)33, но Алфей не тече през града, нито покрай него; всъщност покрай него тече друга река, която която някои наричат „Памисос”, а други – „Аматос” (откъдето явно е епитетът „Ематоейс”, прилаган за този Пилос), но Алфей тече през земята на Пилос.

2 Днешният град Елида не е бил основан по времето на Омир; хората в страната всъщност са живели само в села. И страната е била наричана „Койле34” Елида поради самия факт, защото по-голямата и по-добрата й част е била „койле”. Едва сравнително късно, след Персийските войни са се събрали хора от много общини в днешния град Елида. Бих могъл да кажа, че с малки изключения почти всички места в Пелопонес, назовани от поета, са били посочени от него не като градове, а като страни и всяка страна е била съставена от няколко общини, от които в по-късни времена били основани добре известните градове. Например в Аркадия, Мантинея е била заселена от аргоски колонисти от пет общини; а Тегея от девет; и Херея също от девет, с основател или Клеомброт, или Клеоним. И по същия начин град Егион е бил основан от седем или осем общини; град Патри от седем; а град Дюме – от осем. И по този начин Елида също е била съставена от общините на заобикалящата я земя (една от тях… агриадите)35. Реката Пеней тече през града покрай гимназиона. И елейците са направили този гимназион едва много време след като районите под властта на Нестор станали тяхно притежание.

3 Тези райони били Писатида (от която Олимпия е част), Трифилия и земята на кавконите. Трифилиите36 били наречени така поради това, че в тази страна са се събрали три племена – на епейците, които били там от началото, на минийците, които се заселили там по-късно и на елейците, които накрая наложили господството си над страната. Но някои назовават аркадците на мястото на минийците, тъй като аркадците често пъти са оспорвали притежаването на земята; и оттам един и същи Пилос е бил наричан както аркадския Пилос, така и трифилския Пилос37. Омир нарича цялата тази страна чак до Месена „Пилос”, като й дава името на града. Но Койле Елида е била отделна от местата, подвластни на Нестор, както е показано в „Каталога на корабите” от имената на вождовете и на техните домове. Казвам това, защото сравнявам сегашното положение с описаното от Омир; наложително е да приложим това сравнение заради славата на поета и заради нашата запознатост с него от детството ни, след като всички вярваме, че не сме разгледали успешно нито една тема, с която бихме могли да се заловим, докато не остане в разглеждането ни нищо, което да противоречи на казаното от поета по същата тема, такова доверие имаме в думите му. Следователно, трябва да предам условията такива, каквито са те днес, а след това, като цитирам думите на поета, доколкото засягат въпроса, да обсъдя и тях.

4 В Елея, на север, има един нос, Аракс, на шестдесет стадия от Дюме, ахейски град. Този нос, прочие, поставям за началото на крайбрежието на елейците. След този нос, като продължи човек на запад, стига до пристанището на елейците, Килене, от което има път, водещ навътре в сушата до днешния град Елида, на разстояние от сто и двадесет стадия. Омир също споменава за тази Килене, когато казва: „Полидамант от доспехи лиши килениеца Ота”38, защото нямаше да ни е представил вожд на епейците като от аркадските планини39. Килене е селище със скромна големина; има статуя на Асклепий от слонова кост, творба на Колотес, възхитителна за гледане. След Килене се стига до нос Хелонатас, най-западната точка на Пелопонес. Край Хелонатас лежи един остров, а има също така и плитчини, които са на общата граница между Койле Елида и страната на писатите. Оттук пътуването до Кефаления не е повече от осемдесет стадия. Някъде в този район, на споменатата гранична линия също така тече реката Елисон или Елиса.

5 Между Хелонатас и Килене се влива реката Пеней. Също така и реката Селеент, която е спомената от поета и изтича от Фолое. При нея се намира град Ефира, който трябва да се различава от теспротийската, тесалийската и коринстката Ефира40; това е четвърта Ефира и е разположен на пътя, водещ към Ласион, който или е същият град като Бойноя (защото така обикновено наричат Ойное), или е близо до този град, на разстояние сто и двадесет стадия от града на елейците. Това явно е Ефира, която Омир нарича дом на майката на Тлеполем, сина на Херакъл (защото походите на Херакъл са били по-скоро в този рйон, отколкото в който и да е от другите три), когато казва: „Той я доведе от древна Ефира при бистър Селеент.”41 А близо до другите Ефири няма река Селеент. Отново, той казва за бронята на Мегес: „… но беше за Мегес защита солидната броня, плътно споена със плочи метални; Филей я донесе чак от далечна Ефира покрай Селеент бистроструен.”42 И трето, за мъжеубийственото биле: защото Омир казва, че Одисей дошъл в Ефира „мъжеубийствено биле да търси, с което да може медни стрели да напойва.”43 Или, когато женихите говорят за Телемах: „Или се кани да иде в Ефира, земя плодоносна, там да намери отрова, която убива живота.”44 Защото Нестор, в разказа за войната си с епейците представя дъщерята на Авгий, царя на епейците, веща във всякакви билки: „пръв аз свалих едного и отнех му конете крилати – Мулия копиеметеца, зетя на Авгий, оженен за русокоса мома Агамеда, най-старата щерка, знаеща всякакви билки, които земята отхранва.”45 (Ил. XI. 738-741) Но има и друга река Селеент близо до Сикион, и близо до реката – село Ефира. И в етолийския район Аграя има село Ефира; жителите му се наричат ефири. Има и други ефири, разклонението на перебите, които живеят близо до Македония (кранонийците)46, както и онези теспротийски ефири от Кихирос47, който в по-ранни времена е бил наричан Ефира.

6 Аполодор, когато ни учи как поетът обикновено разграничава едноименни места казва, че както поетът, в случая с Орхомен например, говори за аркадския Орхомен като за „богат със стада”48 и за беотийския Орхомен като за „минийски”49, и говори за Самос като за Тракийския Самос50, като го свързва със съседен остров51, „Между скалистия Самос и стръмния Имброс”52 за да го различи от йонийския Самос, по същия начин, казва Аполодор, поетът различава теспротийската Ефира както с думата „далечна”, така и с фразата „при бистър Селеент”53. В това, обаче, Аполодор противоречи на казаното от Деметрий от Скепсис, от когото заема повечето от материала си; защото Деметрий казва, че сред теспротийците няма река Селеент, но че такава тече покрай град Ефира в територията на Елея, както и аз казах по-горе. В това си твърдение, следователно, на Аполодор му липсва разсъдък54; както и в твърдението му, засягащо Ойхалия, защото макар Ойхалия да е име не само на един град, той твърди, че има само един на ойхалийския Еврит, а именно тесалийската Ойхалия, във връзка с която Омир казва: „във Ойхалия, града на Еврит, именит ойхалиец55”. От коя Ойхалия, моля, е тръгнал Тамирис, когато близо до Дорион музите срещнали тракиеца Тамирис и „и го от песни лишили”56? Защото Омир добавя: „тъкмо когато се връщал от царя Еврит ойхалийски”57. Защото ако беше тесалийската Ойхалия, то Деметрий от Скепсис отново греши, когато казва, че е било някоя аркадска Ойхалия, която днес се нарича Андания; но ако Деметрий е прав, то аркадската Ойхалия също тъй се е наричала „град на Еврит” и следователно не е имало само една Ойталия; но Аполодор твърди, че е била само една.

7 Пилос е бил разположен тъкмо между устията на Пеней и Селеент, близо до Сколион58. Не града на Нестор, а друг Пилос, който няма нищо общо с Алфей, нито с Памисос (или Аматос, ако трябва да го наричаме така). Въпреки това има някои, които насилват думите на Омир в стремежа си да си спечелят славата и знатното родословие на Нестор, защото, след като историята споменава за три Пилоса в Пелопонес (както е казано в следния стих: „Има Пилос пред Пилос; ех, и друг Пилос има”59, въпросния Пилос, лепреатския Пилос в Трифилия и Писатида, и трети, месенския Пилос близо до Корифасион60, обитателите на всеки от тях се опитват да покажат, че Пилос в собствената им страна е „ематоейс”61 и заявяват, че това е родното място на Нестор. Но повечето по-нови автори, историци както и поети твърдят, че Нестор е бил месенец, с което добавят подкрепата си за Пилос, който е бил запазен до тяхно време. Но писателите, които следват по-плътно думите на Омир твърдят, че Пилос на Нестор е този Пилос, през чиято територия тече Алфей. А Алфей тече през Писатида и Трифилия. Но писателите от Койле Елида не само са поддържали с неотстъпваща ревност техния си Пилос, а също така са добавили белези за разпознаване62, като сочат място, наречено Геренос, река, наречена Герон и друга река, наречена Гераний, и след това убедено твърдят, че епитетът на Омир за Нестор „Геренийски” е произлязъл от тях. Но месенците се направили същото и техният аргумент изглежда най-малкото по-убедителен. Защото те казват, че тяхната Герена е по-позната и че някога е била населено място. Такова, впрочем, е сегашното състояние на нещата по отношение на Койле Елида.

8 Но когато поетът разделя страната на чести части и също така говори за водачите като за четирима на брой, не го е казал ясно:

„Всички, отрасли в Бупрасий, в свещената древна Елида,

в целия кът, обграден от Хирмина и Мирсин далечен,

и от скалите Оленски, от хълма крайпътен Алезий,

бяха с четирима юначни водачи и кораби десет

бързо след всекиго плуваха, пълни със много епейци.”63

Защото като говори и за бупрасийците, и за елейците като за епейци, без да продължи и да нарече бупрасийците елейци, създава се впечатлението, че не разделя Елея на четири части, а по-скоро страната на епейците, която вече е разделил само на две части; и така Бупрасий би трябвало да е не част от Елида, а по-скоро от страната на епейците. Защото е ясно, че нарича бупрасийците епейци: „както през дните, когато погребваха в древен Бупрасий цар Амаринк и децата на царя игри уредиха! Никой епеец не можеше да се сравнява със мене;”64 Но Бупрасий изглежда, че е бил територия от Елея, след като е имало в нея поселение със същото име, което също е било част от Елида65. И отново, когато ги споменава двете заедно, казвайки „Бупрасий, в свещената древна Елида”, а след това разделя страната на четири части, като че ли ги приписва общо на Бупрасий и на Елида, под общия израз „Бупрасий, в свещената древна Елида”. Изглежда вероятно някога да е имало значително поселение, което вече не съществува (всъщност, днес така е наречена само територията на пътя, водещ към Дюме от днешния град Елида); и човек би могъл да предположи, че по онова време Бупрасий е имал известно превъзходство в сравнение с Елида, точно както епейците са имали такова, в сравнение с елейците; но по-късно народът бил наречен елейци вместо епейци. И макар Бупрасий да е бил част от Елида казват, че Омир, като в поетическа фигура, е нарича частта с цялото, както например когато казва: „по Елада и в целия Аргос”66 и „живее в Елада и Фтия”67, и „нявга куретите водили бой и етолийци юначни”68, и „Всички войски от Дулихий и острови святи Ехински”69, защото Дулихий е един от островите Ехинади. И по-нови поети също използват тази фигура; например Хипонакс, когато казва „на онези, що яли са хляба на кипърци и житния хляб на аматусийци”70, тъй като аматусийците също са били кипърци; и Алкман, когато казва: „когато тя напусна хубавия Кипър и опасания с море Пафос”71; и Есхил72, когато казва: „след като имаш Кипър и Пафос в свое владение.”73 Но ако Омир никъде нарича бупрасийците елейци ще кажа, чце има и много други факти, които той също не споменава; все пак, това не е доказателство, че те не са факти, а само, че не е споменал за тях.

9 Но Хекатей Милетски казва, че епейците са били народ различен от елейците; че, във всеки случй, епейците се включили в похода на Херакъл срещу Авгий и са му помогнали да унищожи и Авгий, и Елида. И по-нататък казва, че Дюме е епейски и ахейски град. Ранните историци обаче казват неща, които не са верни, защото са свикнали с лъжовността при използването на митове в писанията си; и поради това също така, те си противоречат взаимно по едни и същи неща. Въпреки това не е невероятно епейците, макар да са били някога различни от елейците и да са били от различна народност, по-късно да са се обединили с елейците в резултат на това, че са се наложили над тях, и с тях да са създали нова държава; и да са се наложили над тях чак до Дюме. Защото макар поетът да не е споменал за Дюме, разумно е да се предположи, че по негово време Дюме е принадлежало на епейците, а по-късно на йонийците или ако не на тях, то във всеки случй на ахейците, които са завладели страната им. От четирите части, в които е разположен Бупрасий, само Хюрмине и Мюрсинос принадлежат към Елея, докато останалите две вече са на границите на Писатида, както смятат някои автори.

10 Прочие, Хюрмине е бил малко градче. Вече не съществува, но близо до Килене има планински нос, наречен Хормина или Хюрмина. Мюрсин е днешният Мюртунтион, селище, което се протяга надолу до морето и е разположено на пътя, минаващ от Дюме в Елида, и е на седем стадия разстояние от града на елейците. За Оленийската скала се предполага, че е така наречената днес Сколис74; защото длъжни сме да заявим само онова, което е вероятно, тъй като и местата, както и имената са претърпели промени и защото в много случаи поетът не се изразява много ясно. Сколис е скалиста планина, обичайна за земите на дюмейците, на тритейците и на елейците, и граничи с друга аркадска планина, наречена Лампея75, която е на сто и тридесет стадия от Елида, на сто от Тритея и на също толкова от Дюме; последните два са ахейски градове. Алезий е съвременният Алесиеон, територия в района на Амфидолида76, където хората от околностите правят ежемесечно тържище. Разположена е на планинския път, минаващ от Елида до Олимпия. В по-ранни времена е било градна Писатида, защото границите са се променяли в различни моменти, заради промяната на владетелите. Поетът също нарича Алезий „хълма Алезий”, когато казва: „Щом долетяхме с коне до Бупрасий, богат със пшеница, чак до скалата Оленска и хълма, наричан Алезий”77 (трябва да тълкуваме думите като случай на хипербатон, сиреч като равно на „и където е мястото, наречено Хълма Алезий”). Някои писатели сочат и река Алезий.

11 Тъй като някои хора в Трифилия близо до месения са наричани кавкони и тъй като Дюме също е наричана от някои писатели кавконийска, и тъй като в дюмейската територия между Дюме и Тритея също има река, наречена Кавкон, в женски род, някои писатели повдигат въпроса дали не съществувт две различни групи кавкони, едната в района на Трифилия, а другата в района на Дюме, Елида, и реката Кавкон. Тази река се влива в друга, която се нарича Тевтеас, в мъжки род; Тевтеас има същото име като на едно от малките градчета, включени в Дюме, само че името на това градче, „Тевтея”, е в женски род и се произнася без „с” и с последната сричка дълга. В това градче е храмът на Немидийската78 Артемида. Тевтеас се влива в Ахелой, течаща край Дюме79 и която носи същото име като реката в Акарнания. Наричана е също „Пейрос”; например от Хезиод, когато казва: „живееше той на Оленийската скала по бреговете на река, широкия Пейрос”80. Някои погрешно променят четенето на „Пиерос”.

Казват, че повдигат този въпрос за кавконите, защото, когато Атина, предрешена като Ментор в Одисея казва на Нестор:

„Утре в зори ще отида при гордото племе кавкони.

Трябва от тях да получа дълга си – ни нов, нито малък.

Този пък момък, дошъл като гост на палата ти дивен,

ти с колесница прати придружен от сина ти, да иде

в Спарта и дай му конете си най-издръжливи и бързи”81,

поетът изглежда обозначава определена територия страната на епейците, която е билавладяна от кавконите и тези кавкони са различни от другите в Трифилия и може би стигат чак до територията на Дюме. Всъщност, трябва да се проучи за произхода на епитета на Дюме „кавконийска”, както и за произхода на името на реката „Кавкон”, защото въпросът кои са били онези кавкони, при които Атина казва, че отива, за да си получи дълга създава проблем; защото ако тълкуваме, че поетът е имал предвид кавконитев Трифилия близо до Лепреон, не виждам как това описание може да бъде достоверно. Поради това някои четат: „където дълг ми се дължи в божествена Елида, не малък.”82 Но този въпрос ще бъде проучен с по-ясни резултати, когато опиша страната след тази, а именно Писатида и Трифилия, чак до границите с Месения.83

12 След Хелонатас идва дългото крайбрежие на писатите; а след това е нос Фейа. Има и едно малко градче Фейа: „близо до Фейската крепост, край буйните струи на Ярдан!”84, защото наблизо има и малка река. Според някои, Фейа е началото на Писатида. Край Фейа има малък остров и пристан, от който най-краткото разстояние от морето до Олимпия е сто и двадесет стадия. След това идва друг нос, Ихтис, който като Хелонатас се протяга на значително разстояние на запад; а от него разстоянието до Кефаления отново е сто и двадесет стадия. След това идва устието на Алфей, което отстои на двеста и осемдесет стадия от Хелонатас и на петстотин четиридесет и пет от Араксос. Тече от същите райони като Еврот, т.е. от едно място, наречено Асеа, село в територията на Мегалополис, където има два извора, близо един до друг и от тях изтичат въпросните реки. Те потъват и текат под земята на протежение от много стадии85, а след това отново се издигат; след това се стичат, едната в Лакония, а другата в Писатида. Потокът на Еврот се появява отново там, където започва районът Блеминатида, а след това тече през самата Спарта, преминава през дълга долина, близо до Хелос, място, споменато от поета86 и се влива между Гитион, морското пристанище на Спарта и Акрея. Но Алфей, след като е поел водите на Ладон, на Еримант и на други по-незтачителни реки, тече през Фрикса, Писатида и Трифилия покрай самата Олимпия до Сицилийското море, в което се излива между Фейа и Епиталион. Близо до устието на реката е свещената дъбрава на Артемида Алфейония или Алфейуса (епитетът се произнася и по двата начина), което е на около осемдесет стадия от Олимпия. В Олимпия се чества ежегоден празник в чест и на тази богиня, както и на Артемида Елафия и Артемида Дафния. Цялата страна е пълна с храмове на Артемида, Афродита и Нимфите, разположени в свещени дъбрави, които обикновено са пълни с цветя заради изобилието на вода. Има също така и многобройни олтари на Хермес край пътищата, както и храмове на Посейдон на носовете. В храма на Артемида Алфейония има прочути картини от двама коринтци, Клеант и Арегон: от Клеант „Превземането на Троя” и „Раждането на Атина”, а от Арегон „Артемида, носена от грифон”.

13 След това идва планината на Трифилия, която отделя Макистия от Писатида; след това е друга река, наречена Халкида и извор, наречен Круни, и селище Халкида, а след тях са Самикон, където е най-почитаният храм на Самийския Посейдон. Около храма има свещен участък, пълен с диви маслинови дървета. Хората на Макистон са се грижили за поддържането му. И те също така са провъзгласявали примирието, наричано „Самийско”. Но и всички трифилийци допринасят за поддържането на храма.

14 В околностите на тези храмове, над морето и на разстояние от тридесет стадия или малко повече, е разположен трифилийският Пилос, наричан още лепреатският Пилос, който Омир нарича „ематоейс”87 и предава на потомците като отечество на Нестор, както би могъл да се досети от думите му, било защото реката, която тече покрай Пилос на север (наричана днес Мамеос или Аркадик) е била наричана в по-ранни времена Аматос, тъй че Пилос е получил епитета си от „Аматос”, или пък тази река е била наричана Памисос, също като две реки в Месения и произходът на епитета на града е несигурен. Твърдят, че е лъжа, че реката или земят около нея е „аматодес”88. И също така храмът на Атина Скилунтия в Скилос, в околността на Олимпия близо до Фелон89 е един от прочутите храмове. Близо до Пилос, на изток, има една планина, наречена на Минте, която, според мита, е станала конкубинка на Хадес, била стъпкана от Коре и се превърнала в градинска мента, растението, което някои наричат Хедюосмос90. Освен това, близо до планината има свещен участък, посветен на Хадес, който също бива почитан от макистийците91 и също дъбрава, посветена на Деметра, разположена в Пилийската равнина. Тази равнина е плодородна; граничи с морето и се простира по цялото разстояние между Самикон и реката Неда. Но морският бряг е тесен и песъчлив, тъй че никой не би могъл да откаже да повярва, че Пилос е получил епитета си „ематоейс” от това.

15 На север, на границите на Пилос, имаше две трифилийски градчета, Хипана и Тимпанеи; първото от тях е включено в Елида, докато второто си е останало каквото си беше. И по-нататък, близо до тези места текат две реки, Далион и Ахерон, като и двете се вливат в Алфей. Ахерон е била наречена така заради близката й връзка с Хадес; защото, както знаем, не само храмовете на Деметра и Коре са били много почитани там, но и тези на Хадес, навярно поради „противоречивостта на почвата”, по израза на Деметрий от Скепсис. Защото макар Трифилия да дава добра реколта, тя също така причинява „ръжда” по житото и ражда тръстика. И поради това често пъти вместо голяма реколта няма никакъв добив.

16 На юг от Пилос е Лепреон. Този град също е бил разположен над морето, наразстояние от четиридесет стадия; а между Лепреон и Аниос92 е храмът на Самийския Посейдон, на разстояние от сто стадия от всеки от тях. Това е храмът, при който според поета Телемах заварил пилосците да извършват жертвоприношение:

„корабът стигна богато строения град на Нелея

Пилос. А там край морето народът принасяше в жертва

на тъмнокъдрия бог, земетръсеца, бикове черни.”93

Прочие, наистина е допустимо за поета да съчинява лъжливи неща, но когато е възможно, той би трябвало да пригажда думите си към онова, което е вярно и да съхрани разказа си; но по-подходящото е да се въздържа от невярното. Лепреатите са владеели плодородна земяа тази на кипарисиите е граничела с нея. Тези два района са били завладяни и държани от кавконите; същото е било и с Макистос (наричан от някои Платанистос). Името на града е същото като на територията. Казват, че в земята на Лепреон има гробница на Кавкон – било защото Кавкон е билродоначалник на племето, или по някаква друга причина е имал същото име като племето.

17 Съществуват няколко описания на кавконите. Защото казват, че също като пеласгите те са били аркадско племе и, отново като пеласгите, че са били скитащо племе. Така или иначе, поетът94 ни казва, че те са дошли в Троя като съюзници на троянците. Но не казва откъде са дошли, макар да изглежда, че са дошли от Пафлагония. Защото в Пафлагония има народ, наречен кавконити, чията земя граничи с тази на мариандините, които са пафлагонци. Но ще говоря за тях по-надълго, когато стигна до описанието на този район95. Сега трябва дадобавя следното към описанието си на кавконите в Трифилия. Според някои цялата днешна Елея, от Месения чак до Дюме, е била нричана Кавкония. Антимах поне нарича всички обитатели и епейци, и кавкони. Други обаче твърдят, че кавконите не са заемали цялата Елея, а са живеели там на два отделни клона, единият в Трифилия близо до Месения, а другият в Бупрасида и Койле Елида близо до Дюме. И Аристотел знае за тях, че са се били установили специално в последния район96. И всъщност последният възглед съмпада по-добре с казаното от Омир, и предлага решение на зададения по-горе въпрос97, защото според този възглед се приема, че Нестор е живял в трифилийския Пилос, и че частите на юг и на изток (т. е. частите, съседни месения и Лакония) са били подчинени на него. И тези части са били държани от кавконите, така че ако човек е тръгвал по суша от Пилос за Лакедемон, то пътят му задължително е трябвало да мине през земята на кавконите. При все това храмът на Самийския Посейдон и пристанът близо до него, където е слязъл Телемах, е встрани, на северозапад. Така че ако кавконите са живеели само там, то описанието на поета не се спасява. Например, Атина, според Сотад, отрежда на Нестор да прати Телемах в Лакедемон „с колесница и син” към частите, които са на запад, и в същото време казва, че тя самата ще отиде на кораба, за да прекара нощта, т. е. на запад, откъдето е дошла, а след това казва, че „на заранта” ще отиде „при гордото племе кавкони”98 за да си прибере дълга, сиреч отново ще тръгне напред. Как, прочие? Защото Нестор можеше да й е казал: „Но кавконите са мои поданици и живеят близо до пътя, по който хората пътуват до Лакедемон. Защо тогава не пътуваш с Телемах и спътниците му, вместо да се връщаш по същия път, по който дойде?” И в същото време щеше да е редно за човек, който отива при хора, поданици на Нестор, за да си прибере дълг, „не малък дълг”, както казва тя, да поиска помощ от Нестор, ако има нещо нечестно, както е случаят обикновено, във връзка с договора; но тя не е направила това. Следователно, ако кавконите са живели само там, то резултатът би бил нелеп; но ако някои от кавконите са били отделени от останалите и са отишли в районите близо до Дюме в Елея, то тогава Атина би говорил за свое пътуване там и вече не би имало никакво несъгласуване било в слизането й при кораба, или в оттеглянето й от компанията пътници, тъй като пътищата им са в противоположни посоки. По подобен начин, също така, объркващите въпроси, повдигани във връзка с Пилос биха могли да намерят подходящо решение, когато, малко по-нататък в своята хорография стигна до месенския Пилос.

18 Част от обитателите на Трифилия са били наричани парореати. Обитавали са планините в околностите на Лепреон и Макистон, които се протягат до морето близо до Самийския Посейдонион99.

19 В подножието на тези планини, на морския бряг има две пещери. Едната е пещерата на нимфите, наречени Анигриади; другата е сцената на разказите за дъщерите на Атлас100 и раждането на Дардан. И тук също така са свещените участъци, наречени Йонеон и Еврикидейон. Самикон101 днес е само крепост, макар преди да е бил и град, наречен Самос, навярно заради високото му разположение; защото обикновено са наричали високите места „самой”. И може би Самикон е бил акрополът на Арена, който поетът споменава в Каталога: „Тези, които владееха Пилос и скъпа Арена”102. Защото макар да не могат никъде да открият със сигурност Арена, предпочитат да приемат, че е на това място. И съседната река Анигрос, наричана преди Минией, предлага сериозно основание за истинността на това приемане, защото поетът казва: „Има река Минией – до Арена се влива в морето”103. Защото близо до пещерата на нимфите, наречени Анигриади има извор, който прави лежащата долу област блатиста. По-голямата част от водата се поема от Анигрос, река толкова дълбока и толкова тинест, че образува тресавище; и тъй като областта е кална, изпуска неприятна миризма, стигаща на разстояние от двадесет стадия и прави рибата негодна за ядене104. В митичните описания обаче, това според някои писатели се приписва на факта, че някои от Кентаврите са измили тук отровата, която получили от Хидрата, а според други – на факта, че Меламп е пречистил с тези води Проетидите105. Водата за къпане оттук лекува лепроза, елефантиазис и краста. Твърди се също така, че Алфей е бил наречен така от това, че е лек срещу лепрозата. Тъй или иначе, тинестият характер на Алфей и напорът на морската вода придават мудност на течението му и затова, казват, е бил наричан в по-ранни времена „Минией”, макар че някои са изопачили името и са го направили на „Минтей”106. Но думата има и други източници на произход, било от хората, които дошли с Хлорида, майката на Нестор, от миниейския Орхомен, или от минийците, които като потомци на аргонавтите първо били прогонени от Лемнос в Лакедемон, а от там в Трифилия и са се заселили около Арена в страната, наричана днес Хипаесия, макар в нея вече да няма посеища на минийците. Някои от тези минийци отплавали с Терас, сина на Автесион, който бил потомък на Полиник, до острова107, разположен между Кирена и Крит („Калисте е по-ранното му име, но Тера по-късното”, както казва Калимах108), и основали Тера, града-майка на Кирена и обозначили острова със същото име като града.

20 Между Анигрос и планината, от която той тече, може да се види ливадата и гробницата на Ярдан, а също и Ахеите, които са скални стръмнини на същата планина, над която, както казвах109, е бил разположен градът Самос. Самос обаче изобщо не е упоменат от всички автори на „Периплуси” (каботажни плавания) – може би защото отдавна е рухнал и може би също така заради разположението му; защото Посейдонион е свещен участък, както казах110, близо до морето, а над него има стръмен хълм, който е пред днешния Самикон, на мястото, което се е издигал някогашният Самос и поради това Самос не е бил видим от морето. Тук също така има равнина, наречена Самикон. И от това човек може да извлече по-убедително доказателство, че някога е съществувал град, наречен Самос. И по-нататък, поемата, озаглавена Радине (за която се смята, че авторът й е Стезихор), която започва със: „Започни, сладкогласа музо, Ерато, настрой на хубавата си лира своята песен за злочестините на чедата на Самос” 111, се отнася за въпросния Самос; защото Радине, която била сгодена за един тиран на Коринт според автора, отплавала от Самос (не йонийския Самос, разбира се), докато духал западния вятър, а със същия вятър нейният брат, добавя той, заминал за Делфи като водач на посланичество; а братовчед й, който бил влюбен в нея, се отправил за Коринт в колесницата си, за да я посети. А тиранинът убил и двамата и отпратил телата им на колесница, но се разкаял, върнал колесницата и погребал телатга им.

21 От този Пилос и Лепреон до месенския Пилос и Корифасион (крепост, разположена на морето) и до прилежащия остров Сфагия112, разстоянието е около четиристотин стадия; от Алфей са седемстотин и петдесет; а от Хелонатас са хиляда и тридесет. В промеждутъчното пространство се намират храмът на макистийския Херакъл и реката Акидон. Акидон тече покрай гробницата на Ярдан и покрай Хаа – град, който някога е съществувал близо до Лепреон, където също така е Айпасийската равнина. Според някои, заради спор по притежаването на тази Хаа е избухнала войната между аркадците и пилосците, за която ни казва Херодот; и смятат, че трябва да се пише „млад да бях както в дните, когато пилосците и аркадците биха се при бързо течащия Акидон, близо до стените на Хаа” – вместо „Келадон” и Фейа113; защото този район, според тях, е по-близо от другия до гробницата на Ярдан и до страната на аркадците.

22 Кипарисия е на Трифилийското море, както и Пирги, и реките Акидон и Неда114. В днешно време течението на Неда е границата между Трифилия и Месения, буен поток, който идва от Ликей, аркадска планина, от извор, който според мита Рея, след като родила Зевс, накарала да бликне, за да има вода, в която да се окъпе; и тя тече покрай Фигалия, срещу мястото, където пиргетаните, последните от трифилите, граничат с кипарисиите, първите от месенците; но в стари времена разделението между двете страни е било различно, тъй че някои от земите отвъд Неда са били подчинени на Нестор – не само Кипарисеис, но също и някои други части от другата страна. По същия начин поетът продължава Пилоското море чак до седемте града, които Агамемнон обещал на Ахил: „Всички са те до морето, край древния пясъчен Пилос.”115 защото тази фраза е равнозначна на „край Пилоското море.”

23 Както и да е, по-нататък, след като човек преплава покрай Кипарисеис към месенския Пилос и Корифасион, човек стига до Ерана, който град някои погрешно смятат, че в по-ранни времена се е наричал Арена, със същото име като пилоската Арина, а също и до нос Платамодес, от който разстоянието до Корифасион и до града, който днес се нарича Пилос, е сто стадия. Тук също тъй има малък остров, Проте, а на него – селище със същото име. Може би нямаше да разглеждам така подробно древни неща и щях да се задоволя просто да разкажа в подробности какви са нещата днес, ако с тези въпроси не бяха свързани легенди, на които са ни учили от детството; и тъй като различни хора казват различни неща, трябва да действам като съдия. По принцип, вярва се на най-прочутите, най-старите и най-опитните хора; и тъй като Омир е този, който е надминал всички други в това отношение, трябва по по същия начин да изследвам неговите думи и да ги сравнявам с нещата, каквито са сега, както казах преди малко116.

24 Вече117 обсъдих думите на Омир, свързани с Койле Елида и Бупрасий. Във връзка със земята, подчинена на Нестор, Омир говори следното:

„Тези, които владееха Пилос и скъпа Арена,

Трион на брода Алфейски, красиво издигната Епи,

град Кипарисия, град Амфигения, много прочути,

Хелос, и Дорин, и Птелес, музите гдето отдавна

срещнали Тамир от Тракия и го от песни лишили

тъкмо когато се връщал от царя Еврит ойхалийски.”118

Прочие, нашето изследване засяга Пилос и затова сега ще направя съжденията си тук. За Арена вече говорих119. Града, който сега той нарича Трион, н друго място нарича Триоеса: „Град Триоеса лежи разположен на хълм недостъпен,/ много далеч от Алфей…”120 Нарича го „брода Алфейски”, защото, както изглежда, там реката е могла да бъде прехвърлена пеш. Но сега се нарича Епиталион, малко място в Макистия. Колкото до „красиво-издигнати Епи”, някои повдигат въпроса коя от двете думи е епитетът и коя е градът, и дали е днешната Маргали в Амфидолия. Маргали не е естествено укрепелие, а се сочи друго място, което е естествено укрепление, в Макистия. Следователно този, който подозира, че Омир има предвид второто място, приема, че името на града е „Епи”121 според природната даденост (сравни Хелос122, Егиалос123 и няколко още местни имена); докато този, който подозира, че се има предвид „Маргала”, вероятно приема обратното124. Казват, че Трион125 или Триоеса е Епиталион, защото цялата земя е пълна с тръстики, особено реките; и това е още по-видно в пребродимите места на потока. Но може би, казват, Омир е нарекъл брода „Трион” и е нарекъл Епиталион „красиво-издигнати Епи”; защото Епиталион е естествено укрепен. И всъщност той говори за „стръмен хълм” на други места: „Град Триоеса лежи разположен на хълм недостъпен,/ много далече от Алфей и последния град на пясъчен Пилос.”126

25 Кипарисеис е в околностите на Макистия от ранни времена (когато Макистия все още се е простирала отвъд Неда), но вече не е заселен, както и Макистон. Но има и друг град, месенската Кипарисия; днес той е наречен със същото име като макистийския и по подобен начин, а именно – Кипарисия, в единствено число и в женски род127, докато сега само реката е наречена Киперисеис. И Амфигенея също е в Макистия, в околностите на реката Хипсоейс, където е храмът на Лето. Птелеон е бил поселище на колонията от тесалийския Птелеон, защото, както ни казва Омир, в Тесалия също е имало Птелеон: „Антрон приморски и град Птелеон със ливади зелени”128; но сега е гористо, необитавано място и е наречено Птелеасион. Колкото до Хелос, някои го наричат територия в околностите на Алфей, докато други го смятат за град, както лаконския Хелос: „Също Амикла и Хелос, приморската хубава крепост”129; но други го наричат блато130, блатото в околностите на Алорион, където е храмът на хелейската Артемида, чийто култ е бил под грижите на аркадците, защото те са държали жречеството. Колкото до Дорион, някои го наричат планина, докато според други е равнина, но днес нищо няма за виждане; и все пак, според някой днешният Алурис или Алура, разположен в т. нар. Аулон на Месения, е бил наричан Дорион. И някъде в този район е Ойхалия на Еврит (днешната Андания, аркадско градче, със същото име като градчетата в Тесалия и Евбея), където според поета тракиецът Тамирис дошъл от Дорион и бил лишен от певческото изкуство.

26 От тези факти следователно е ясно, че подчинената на Нестор страна, която цялата поетът нарича „земя на пилосците”, се простира от двете страни на Алфей; но Алфей никъде не докосва нито Месения, нито Койле Елида. Защото отечеството на Нестор е в тази страна, която ние наричаме трифилийския Пилос или аркадския, или лепрейския. А истината е, че докато други места, наречени Пилос може да се видят на морето, този Пилос е на повече от тридесет стадия над морето – факт, който също е ясен от стиховете на Омир, защото, първо, до кораба е изпратен пратеник, за да покани спътниците на Телемах на угощение и, второ, Телемах при връщането си от Спарта не позволява на Пизистрат да кара към града, но го подканя да свърне към кораба, знаейки, че пътят към града не е същият като към мястото, където са хвърлили котва. И така, завръщането на Телемах се описва подходящо със следните стихове:

„Корабът плъзна край Круни131 и светлия ток на Халкида132.

Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.

Корабът, гонен от повей на Зевса, премина край Феи

и край Елида – прекрасния край, где епейците властват.”133

Дотук, прочие, пътуването е на север, но оттам то се отклонява по посока на изток. Тоест, корабът изоствя курса, определен отнчало и водещ право към Итака, защото там женихите са устроили засада „в протока, който дели Итака от скалистия Самос.”134 „Там Телемах отдалече зъбчатите острови зърна”135. Но под „тоай” поетът има предвид островите, които са изострени136. Та са от групата на Ехинадите и са близо до началото на Коринтския залив и устията на Ахелой. И след като минава покрай Итака, достатъчно далече, за да я постави на юг от себе си, Телемах завива на правилния курс между Акарнания и Итака и слиза на другата страна на острова – не при Кефаленския проток, който е пазен от женихите.137

27 Тъй или иначе, ако човек си представи, че елейският Пилос е Пилос на Нестор, то поетът не би могъл уместно да каже, че корабът, след като се е отправил оттам към морето, е бил отнесен покрай Круни и Халкида преди залез слънце, след това през нощта се е приближил до Фея, а след това е минал покрай Елея; защото тези места са на юг от Елея: първо Фея, после Халкид, после Круни и след това трифилийският Пилос и Самикон. Това, следователно, би било пътуването за човек, който плава на юг от елейския Пилос, докато този, който плава на север, където е Итака, оставя всички тези части зад себе си и също така трябва да преплава покрай самата Елея – и то преди залез слънце, макар поетът да казва след залез. И по-нататък, ако човек направи второ предположение, че месенският Пилос и Корифасион са началото на пътуването от Пилос на Нестор, то разстоянието би било значително и би отнело повече време. Във всеки случй, само разстоянието до трифилийския Пилос и самийския Посейдонион е четиристотин стадия; а първата част на крайбрежното плаване не е „покрай Круни и Халкида” и Фея (имена на незначителни реки или по-скоро потоци), а покрай Неда; след това покрай Акидон; а след това покрай Алфей и промеждутъчните места. И според това предположение другите места би трябвало да бъдат споменати по-късно, защото пътуването всъщност е било и покрай тях.

28 По-нататък, подробното описание, което Нестор изрежда на Патрокъл във връзка с войната между пилосците и елейците налага това, което се опитвам да докажа, ако човек разгледа стиховете на поета. Защото в тях поетът казва, че след като Херакъл опустошил земята на пилосците дотолков, че всички младежи били избити138 и от всичките дванадесет синове на Нелей само Нестор, в най-ранната си младост тогава139, бил оставен140, и след като елейците проявили презрение към Нелей заради старостта му и заради това, че нямал защитници, започнали да се държат нагло и безочливо с пилосците. Така че в отговор на това отношение Нестор събрал всички, които могъл от народа в отечеството си, нападнал, според него, Елея и отмъкнал много плячка, „волски стада петдесет, още толкова овчи отбрани, толкова и от свине”141, и също толкова стада кози, сто петдесет светложълти кобили, много от тях с малки жребчета. „Този добитък”, казва той, „откарахме нощем в града на Нелея, в Пилос”142, като има предвид първо, че отвеждането на плячката и бягството на дошлите да я спасят (когато убил Итимоней) е станало през деня и второ, че връщането е станало през нощта, тъй че когато пристигнали в града е било нощ. И докато пилосците били заети с подялбата на плячката и с жертвоприношение, епейците, на третия ден143, след като събрали сила, пешаци и конници, на свой ред излезли срещу пилосците и вдигнали стана си около Трион, който е разположен на реката Алфей. И когато пилосците научили това, на свой ред се притекли на помощ; прехвърлили се през нощта в околностите на реката Минией близо до Арена, а оттам пристигнали при Алфей „под открито небе”, сиреч по обед. И след като поднесли жертви на боговете и прехвърлили реката през нощта, рано призори влезли в битка; и след като станал разгромът, не се спрели да гонят и избиват враговете, докато стъпили на Бупрасий „чак до скалата Оленска и хълма, наричан Алезий”144, където „в миг заповяда Атина назад да се върне войската.”145 И малко по-надолу поетът казва: „Тъй от Бупрасий обърнаха всички конете към Пилос.”146 (Ом. Ил. XI. 760.)

29 Прочие, от всичко това как би могъл човек да предположи, че се има предвид елейския или месенския Пилос? Не е елейският Пилос, защото ако този Пилос е бил опустошен от Херакъл, то и епейците са били опустошени от него по същото време; но това е елейската земя. Как би могъл един народ, чията страна е била опустошена по същото време и са били от същия род, да придобият такава наглост и безочие спрямо народ, пострадал по същото време? И как биха могли да нападнат и плячкосат собственото си отечество? И как биха могли Авгий и Нелей да са владетели на един и същи народ по едно и също време, ако са били лични врагове? Ако на Нелей

„Много дължеше свещена Елида на нашия старец:

Заради четири победоносни коне с колесници,

на състезание пратени. Трябваше те за триножник

да се надбягват; но Авгий, водач на мъже, ги заграби,

върна обаче возача, сломен от печал за конете.”147

И ако тук е живял Нелей, Нестор също трябва да е живял тук. Как е могъл поетът да каже за елейците и бупрасийците „бяха с четирима юначни водачи и кораби десет/ бързо след всекиго плуваха, пълни с много епейци.”148? И страната също е била разделена на четири части; и все пак Нестор е властвал не над една от тях, а над тези, които „които владееха Пилос и скъпа Арена”149, и над местата, които идват след тях, чак до Месена. Отново, как биха могли епейците, които на свой ред са тръгнали да нападнат пилосците, да се отправят към Алфей и Трион? И как, след като битката се е разиграла там, след като са били разбити, са могли да побягнат към Бупрасий? И отново, ако Херакъл е опустошил месенския Пилос, как е могъл един народ толкова отдалечен от тях като епейците да действат толкова безскрупулно спрямо тях и как е могло епейците да са се въввлекли в толкова много договори с тях и да не са ги изпълнили, като ги прекратят, тъй че по този повод да възникне войната? И как е могъл Нестор, след като е тръгнал да оплячкоса страната, след като отвлякъл толкова плячка, стада свине и добитък, никое от които не е могло да пътува бързо или надалече, да осъществи пътуване от над хиляда стадия до Пилос, който е близо до Корифасион? И все пак, на третия ден всички те150 стигнали до Триоеса и до реката Алфей, за да обсадят укреплението! И как са могли тези места да принадлежат на владеещите Месения, след като са били владяни от кавконите, трифилийците и писатаните? Колкото до Герена или Герения (защото думата се произнася и по двата начина), може би някои хора са го назовали преднамерено, макар също така да е възможно това място да е било назовано случайно151. И като цяло, след като Месения е била определена152 като подвластна на Менелай, както и земята на Лакония, както ще се изясни в това, което ще кажа по-късно153, и след като Памисос и Недон текат през Месения, докато Алфей никъде не се допира до нея („Алфей бистроструен, който широко тече през земята на пилосци древни”154, над които е властвал Нестор), каква достоверност би могло да има в описание, което поставя Нестор в чуждо владение и го лишава от градовете, които са му приписани в Каталога155, и по този начин прави всичко подвластно на Менелай?

30 Остава ми да разкажа за Олимпия и как всичко паднало под властта на елейците. Храмът е в Писатида, на по-малко от триста стадия разстояние от Елида. Пред храма има свещена дъбрава от диви маслинови дървета, а стадионът е в тази дъбрава. Покрай храма тече Алфей, който след като извира в ркадия тече не югозапад и се влива в Трифилийското море. Вначалото храмът се прочул заради оракула на Олимпийския Зевс; но след като оракулът престанал да отговаря, славата на храма все пак се съхранила и той си спечелил цялата тази известност, за която знаем, както заради празничния събор, така и заради Олимпийските игри, в които наградата е венец и които били смятани за свещени, най-великите игри на света. Храмът е бил украсен с многобройните си дарове, които били посвещавани там от всички части на Елада. Сред тях били Зевс от ковано злато, посветен от Кипсел, тиранина на Коринт. Но най-големият сред тях бил статуята на Зевс, направена от Фидий от Атина, син на Хармид; била е направена от слонова кост и е била толкова голяма, че макар храмът да бил много голям, смятало се, че ваятелят е сбъркал пропорциите, защото е изобразил Зевс седнал, но почти допиращ тавана с главата си, създавайки по този начин впечатлението, че ако Зевс се изправи, ще разбие покрива на храма. Някои автори са записали размерите на статуята, а Калимах ги е предал в ямбическа поема. Живописецът Панен, който е бил племенник и сътрудник на Фидий, му е помогнал много в украсяването на статуята, особено в одеждите, с цветове. И много чудесни картини, творби на Панен също може да се видят из храма. За Фидий се разказва, че когато Панен го попитал според какъв модел ще направи изображението на Зевс, той отвърнал, че ще го направи според облика, описан от Омир в следните думи:

„Каза и кимна тогава със своите вежди възчерни.

И от главата безсмъртна на Зевса божествени къдри

в миг се развяха: гигантският, стръмен Олимп се разтърси.”156

[Достойно описание наистина, както изглежда не само от „веждите”, но от всички други детайли в пасажа, защото поетът предизвиква въображението ни да си представи образ на могъща личност и могъща сила, достойна за Зевс, точно както го прави и с Хера, като същевременно запазва онова, което е храктерно за всеки от тях; защото за Хера казва: „Тя се на трона раздвижи, накара Олимп да трепери”157.] Елейците над всички останали се славят както с величието на храма в Олимпия, така и с достойнството, с който е поддържан. Вярно е, че по време на Троянската война или дори в по-ранни времена те не са били процъфтяващ народ, след като били унизени от пилосците и също така, по-късно, от Херакъл, когато бил свален царят им Авгий. Свидетелството е следното: Елейците изпратили до Троя само четиридесет кораба, докато пилосците и Нестор изпратили деветдесет. Но по-късно, след завръщането на Хераклидите, станало обратното, защото етолийците, върнали се с Хераклидите под водачеството на Оксил и по силата на древно родство заживели с елейците, разширили Койле Елида и не само заграбили много от Писатида, но също така поставили под своя власт Олимпия. Нещо повече, Олимпийските игри са тяхно изобретение; и тъкмо те празнували първите Олимпиади, защото трябва да се пренебрегнат древните разкази както за основаването на храма, така и за учредяването на игрите – някои твърдят, че основателят на двете бил Херакъл, един от Идейските Дактили,158 а други, че е бил Херакъл, синът на Алкмена и Зевс, който също така бил първият, който участвал в игрите и спечелил победа. Защото такива истории се разказват по много начини и на тях изобщо не трябва да се вярва. По-близо до истината е да кажем, че от първата Олимпиада, в която бягането на един стадий спечелил елеецът Коройб, до двадесет и шестата Олимпиада, елейците отговаряли както за храма, така и за игрите. Но по време на Троянската война или не е имало никакви игри, в които наградата да е венец, или не са били прочути, нито Олимпийските, нито които и да било други, които сега са прочути159. На първо място, Омир не споменава за никои от тях, макар да споменава за друг вид – погребални игри160. И все пак някои смятат, че той споменава Олимпийските игри, когато казва, че Авгий лишил колесничаря от „четири победоносни коне с колесници, на състезание пратени.”161 И казват, че писатаните не взели участие в Троянската война, защото били смятани за свети на Зевс. Но по това време нито Писатида, в която е разположена Олимпия, не е била подчинена на Авгий, а само Елея, нито Олимпийските игри са били чествани поне веднъж в Елея, а винаги в Олимпия. А игрите, за които току що цитирах от Омир, явно са били в Елида, където се е дължал дългът: „Много дължеше свещена Елида на нашия старец: / заради четири победоносни коне с колесници.”162 И това не са били игри, в които наградата е била венец, както е в случая с Олимпия. След двадесет и шестата Олимпиада, след като се завърнали в отечеството си, самите писатани започнали да честват игрите, защото разбрали, че се провеждат с висока почит. Но в по-късни времена Писатида отново паднала под властта на елейците и така ръководенето на игрите се паднало на тях. Лакедемоните също, след последното поражение на месенците, сътрудничили с елейците, които били техни съюзници в боя, докато аркадците и потомците на Нестор направили обратното, тъй като били съюзници на месенците във войната. И лакедемоните им съдействали до такава степен, че цялата страна чак до Месена започнала да се нарича Елея и името се е съхранило до ден днешен, докато от писатаните, трифилийците и кавконите не е оцеляло дори името. По-нататък, елейците заселили обитателите на самия „пясъчен Пилос” в Лепреон163, за да удовлетворят лепреатите, които победили във война164 и премахнали много други селища165, и също така налагали данък на онези, които смятали, че са склонни да действат независимо.

31 Писатида се прочула най-напред заради своите владетели, които били най-могъщи: Ойномай и Пелопс, който го наследил, и многото синове на втория. И за Салмоней166 също се казва, че е царувал там. Във всеки случай, един от осемте града, на които е разделена Писатида, се нарича Салмоне. Тъй че по тези причини, както и заради храма в Олимпия, страната си е спечелила голяма слава. Но човек трябва да слуша древните разкази знаейки, че не всички ги приемат. Защото по-новите пистели поддържат други възгледи за много неща и дори разказват обратното на старите описания, както когато казват, че Авгий е властвал над Писатида, но Ойномй и Салмоней над Елея; а някои писатели обединяват двете племена в едно. Но като цяло би трябвало да се следва само онова, което е възприето от всички. Всъщност, писателите спорят дори по произход на името Писатида. Защото някои го извеждат от град Писа, който носи същото име като извора. Изворът, казват те, бил наречен „Писа”, едноименно на „пистра”, сиреч „потистра”167; и сочат мястото на града на едно възвишение между Оса и Олимп, две планини, които носят същите имена като тези в Тесалия. Но според някои не е съществувал никакъв град с името Писа (защото ако е съществувал, щеше да е бил един от осемте града), а само извор; а Стезихор, обясняват те, използва думата „град” за територията, наречена Писа, точно както Омир нарича Лесбос „града на Макар”168; така и Еврипид в своя Йон169 „Ето я Евбея, съседният град на Атина”; и в своята „Радамант”170: „който държи евбейската земя, съседен град”; и Софокъл в „Мизийци”171: „Цялата страна, странниче, се нарича Азия, но градът на мизийците се нарича Мизия”.

32 Салмоне е разположен близо до извора със същото име, от който тече река Енипей. Реката се влива в Алфей и днес се нарича Барнихи172. Разказва се, че Тиро се влюбила в Енипей: „Страстно обикнала тя Енипея, потока божествен”173. Защото там, както е казано, царствал баща й Салмоней, точно както казва и Еврипид в неговата „Еол”174. Някои пишат името на реката в Тесалия „Енисей”; тече от планината Отрюс и в нея се влива Апидан, която тече от Фарсал175. Близо до Салмоне е Хераклея, който също е един от осемте града; той е на около четиридесет стадия разстояние от Олимпия и е разположен на реката Китериос, където е храмът на нимфите Йониади, за които се е вярвало, че лекуват болести с водите си176. Близо до Олимпия е Арпина177, също един от осемте града, през който178 тече река Партений179, на пътя, водещ към Ферея. Ферея е в Аркадия и е разположен над Димея, Бупрасион и Елида, сиреч на север от Писатида180. Тук също така е Кикизион, един от осемте града; и също Диспонтион, който е разположен в равнина на пътя от Елида за Олимпия; но е бил унищожен и повечето му жители са се преселили в Епидамн и Аполония. Фолое, аркадска планина, също е разположена над Олимпия и много близо до нея, така че подножията й са в Писатида. Цялата Писатида, както и повечето части на Трифилия граничат с Аркадия; и по тази причина повечето райони на Писатида, упоменати в Каталога181 са смятани за аркадски; добре осведоменият обаче отрича това, закото казват, че Епидамн, една от реките, които се вливат в Алфей, очертава граница на Аркадия, а въпросните райони са разположени отвъд тази река182.

33 Според Ефор Етол, след като бил прогонен от Салмоней, царя на епейците и писатаните, от Елея в Етолия, нарекъл страната на себе си и също така обединил тамошните градове под една метрополия; а Оксил, потомък на Етол и приятел на Темен и Хераклидите, които го придружавали, действал като техен водач на връщане в Пелопонес и им поделил си тази част от страната, която била враждебна към тях, и изобщо им дал съвети как да я завладеят. В замяна на всичко това като благодарност получил разрешението да се завърна в Елея, земята на предците му. А той събрал войска и се върнал от Етолия, за да нападне епейците, които владеели Елида; но когато епейците го срещнали с оръжие183 и се оказало, че двете сили са равностойни, според един древен елински обичай единичен двубой влезли етолиецът Пюрайхмес и епеецът Дегменос. Дегменос бил леко въоръжен с лък, като си мислел, че така лесно ще надвие тежко въоръжения си противник от разстояние, но Пюрайхмес се въоръжил с прашка и торба камъни, след като видял хитрината на противника си (междувпрочем, прашката била изобретена едва наскоро от етолийците); и тъй като прашката имала по-дълъг обхват, Дегменос паднал, а етолийците прогонили епейците и завладели земята. Освен това получили надзорничеството над храма в Олимпия, който тогава бил в ръцете на афейците. И заради приятелството на Оксил с Хераклидите се споразумели под обща клетва, че елейците ще бъдат свети на Зевс и че който нахлуе в земята им ще бъде прокълнат, и че който не я брани според силите си също ще бъде прокълнат; поради това онези, които по-късно основали града на елейците, го оставили без стена, а онези, които минават през страната им предват оръжията си и си ги получават обратно след като прехвърлят границата й. Ифит отпразнувал184 Олимпийските игри, след като елейците вече били свят народ. По тези причини народът процъфтявал, защото докато другите народи били непрекъснато във война помежду си, елейците единствени имали постоянен мир, не само те, но и чуждестранните обитатели в земята им, и по същата причина страната им станала най-населена от всички. Но аргосецът Фейдон, който бил десети по ред потомък на Темен и надминал всички мъже от своето време по способности (при което не само възстановил цялото наследство на Темен, което било разкъсано на няколко части, но също така въвел мерки, наречени „фидонийски” и теглилки, и монети, изковани от сребро и други метали) – та Фейдоний, казвам, в добавка към всичко това, също тъй нападнал градовете, които преди тов били завладяни от Херакъл и си присвоил правото да провежда всички игри, установени от Херакъл. И заявил, че Олимпийските игри са между тя; затова завладял Елея със сила и сам провел игрите, след като елейците били без оръжие, с което да му се противопоставят, заради мира, а всички останали били под неговото господство. Елейците обаче не записали тези игри в обществения си регистър, но заради този негов акт те също се снабдили с оръжие и започнали да се защитават; а лакедемоните им съдействали, било от завист заради процъфтяването им блгодарение на мира, било защото помислили, че ще разполагат с тях за съюзници в унищожаването на мощта на Фейдон, защото ги лишил от господството им над Пелопонес, което притежавали преди. И елейците им помогнали в унищожаването на властта на Фейдон, а лакедемоните помогнали на елейците да поставят под своя власт Писатида и Трифилия. Дължината на пътя по крайбрежието на Елея днес, без да се броят извивките на заливите, е общо хиляда и двеста стадия186. Толкова за Елея.

==============================================================

Към бележките

==============================================================

Към глава втора от книга осма

Към глава четвърта от книга осма

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 11:24 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 8 – 3  
Tags:
%d bloggers like this: