Страбон, География – кн. 8 – 4

Четвърта глава

1 Месения граничи с Елея. И в по-голямата си част е наклонена към Либийското море. По време на Троянската война тази страна е била подчинена на Менелай, тъй като е била част от Лакония и е била наречена Месене, но градът, който днес се нарича Месене, чийто акропол е бил Итоме, все още не е бил основан187. Но след смъртта на Менелай, когато наследниците на властта в Лакония започнали да отслабват, над Месения започнали да управляват Нелеидите. И всъщност по време на завръщането на Хераклидите и разделянето на страната, което станало, Мелант бил цар на месенците, които били автономен народ, макар първоначално да били подчинени на Менелай. Знак за това е следното: Седемте града, които Агамемнон обещал да даде на Ахил били на Месенския залив и съседния Асинейски залив, така наречената месенска Асине188; тези градове били

Хир, богата със сочна трева, Кардамила, Енопа,

също свещената Фера, Антея, със тучни ливади,

още Епея красива и Педас, с лозя преизпълнен189.

И със сигурност Агамемнон нямало да обещае градове, които не са били нито негови, нито на брат му. А поетът дава ясно да се разбере, че мъже от Фере190 са придружили Менелай в похода; А в Лаконския каталог той включва Ойтил191, който е разположен на Месенския залив. Месене192 е след Трифилия; и има един нос, който е общ за двата града193; а след този нос идва Кипарисия и Корифасион. Над Корифасион и морето, на разстояние от седем стадия се простира планина, Айгалеон.

2 Древният месенски Пилос е бил град в подножието на Айгалеон; но след като този град бил разрушен, някои от жителите му се заселили на нос Корифасион; а когато атиняните под водачеството на Евримедонт и Стратокъл194 плавали на втория си поход към Сицилия, възстановили града като укрепление срещу лакедемоните. Тук също е месенската Кипарисия и островът наречен Проте, и островът наречен Сфагия, който лежи край брега близо до Пилос (същият е наричан още Сфактерия), на който лакедемоните загубили в плен триста свои мъже, които били обсадени и принудени да се предадат от атиняните195. Срещу този морски бряг на кипарисиите, в открито море са разположени два острова, наречени Строфади; и трябва да кажа, че са отдалечени на около четиристотин стадия от континента, в Либийското и Южното море. Тукидид196 казва, че Пилос е бил морското пристанище на месенците. Той е на четиристотин197 стадия разстояние от Спарта.

3 След това идва Метоне. Казват, че това е което поетът е нарекъл Педасос198, един от седемте града, които Агамемнон обещал на Ахил. Тук Агрипа, по време на войната за Акциум199, след като го завзел с морска атака убилБогос, царя на маврузиите, тъй като бил от фракцията на Антоний.

4 До Метоне200 е Акритас201, който е началото на Месенския залив. Но се нарича още Асинейския залив, от Асине, който е първият град на залива на запад и носи същото име като хермионийския град202. Асине, прочие, е началото на залива на запад, докато началото му на изток се оформя от едно място, наречено Тиридес203, което граничи с онази част от днешна Лакония, която е близо до Кинайтион и Тайнар204. Между Асине и Тиридес, като се започне от Тиридес, се стига до Ойтил (наричан от някои Байтил205); след това до Левктрон, колония на левктрите н Беотия; след това до Кардамюле, разположен на естествено укрепена скала; след това до Фере206, който граничи сТурия и Герена, мястото, от което Нестор получил прозвището си „Геренийски”, както казват, защото животът му бил спасен там, както вече казах207. В Герения може да се види храм на Трикейския Асклепий, копие на този в тесалийската Трика. Казват, че Пелопс, след като дал сестра си Ниоба в брак с Амфион, основал Левктрон, Харадра и Талами (днес наричан Беоти), като довел със себе си заселници от Беотия. Близо до Фери е устието на реката Недон; тя тече през Лакония и е различна от Неда. Има208 забележителен храм на Атина Недусия. Във Поаеса209 също така има храм на Атина Недусия, наречен на някакво място Недон, от което Телекъл според разказите колонизирал Поаеса, Ехеи210 и Трагион.

5 От седемте града211, които Агамемнон отредил за Ахил, вече говорих за Кардамюле, Фери и Бедасос. Колкото до Енопе212, според някои това е Пелана213, според други е място близо до Кардамюле, а според трети е Герения. Колкото до Хире, посочват го край планината, която е близо до Мегалополис в Аркадия, на пътя, който води към Андания, града, който, както вече казах214, поетът нарича Ойхалия; но според други днешната Месола215, която се простиро до залива между Таугет и Месения, се е наричала Хире. А Айпея е така наречената днес Турия, която, както казах216, граничи с Фари; разположен е на стръмен хълм, откъдето и името217. От Турия е извлечено името на залива Туриати, на който има само един град, наречен Рион218, срещу Тайнар. Колкото до Антея, според някои това е самата Турия, а Айпея е Метоне; но според други от всички месенски градове определението „с тучни ливади”219 е най-приложимо за съседната Асине, в чиято територия на морето има град, наречен Короне220; нещо повече, според някои писатели тъкмо Короне поетът е нарекъл Педасос. „Всички са те до морето”221, Кардамюле на него, Фари само на пет стадия разстояние (с място за закотвяне лете), докато другите са на различни отстояния от морето.

6 Близо до Короне, приблизително в центъра на залива, е устието на реката Памисос. Вдясно от реката остават Короне и градовете след него (от последните най-отдалечените на запад са Пилос и Кипарисия, а между тях е Ерана, който някой погрешно са смятали, че е ранната Арена)222, а от лявата й страна са Турия и Фари. Тя е най-голямата река в Истъм, макар да не е повече от сто стадия дълга от изворите си, от които тече с изобилна вода през равнината на Мескения, сиреч през Макария, както я наричат. Реката е на разстояние петдесет223 стадия от днешния град на месенците. Има също така и друг Памисос, малък дъждовен поток, който тече близо до лаконския Левктрон; и тъкмо заради Левктрон месенците влезли в спор с лакедемоните по времето на Филип. За Памисос, който някои са нарекли Аматос вече говорих224.

7 Според Ефор: Когато Кресфонт завладял Месения, разделил я на пет града; и тъй, понеже Стеникларос бил разположен в центъра на тази страна, той го определил за своя царска резиденция, докато другите – Пилос, Рион, Месола и Хюамейтис – в тях пратил царе, след като дал на всички чесенци равни права с тези на дорийците; но след като подразнил дорийците се отказал, дал градски права само на Стеникларос и събрал в него всички дорийци.

8 Градът на месенците е подобен на Коринт; защото над всеки от тези два града има висока и стръмен връх, ограден от обща стена225, тъй че се използва за акропол, като единият връх е наречен Итоме, а другият – Акрокоринт. Така че Деметрий от Фарос изглежда е говорил уместно на Филип226, сина на Деметрий, когато го посъветвал да завладее тези два града, ако иска Пелопонес227, „защото ако държиш двата рога”, казал му, „ще държиш и кравата”, като под „двата рога” имал предвид Итоме и Акрокоринт, а под „кравата” – Пелопонес. И наистина, заради изгодното си местоположение тези градове са били предмет на спор. Коринт е бил унищожен и отново изграден от римляните228; а Месена била унищожена от лакедемоните, но възстановена от тиванците и след това от Филип, сина на Аминтас. Цитаделите обаче останали необитаеми.

9 Храмът на Артемида при Лимни, където според разказите месенците насилили девиците, дошли да поднесат жертвоприношения229, се намира на границата между Лакония и Месения, където двата народа се събирали и правели общи жертвоприношения; и казват, че войната започнала след насилието над девиците, когато месенците отказали да дадат обезщетение за този акт. А на този Лимни е назован и Лимнеонът, храмът на Артемида в Спарта.

10 Често пъти обаче са тръгвали на война заради въстанията на месенците. Тиртей казва в песните си, чепървото завоюване на Месения станало по време на бащите на бащите му; второто, когато месенците избрали аргосците, елейците, писатаните и аркадците за съюзници и въстанали – аркадците поставили Аристократ230, царя на Орхомен за свой стратег, а писатаните поставили Панталеон, сина на Омфалион; по това време, казва той, самият той бил лакедемонският стратег във войната231, защото в елегията си, озаглавена „Евномия” твърди, че е дошъл от там: „Защото синът на Кронос, съпругът на Хера с красивата корона, самият Зевс бе дал този град на Хераклидите, наред с онези, с които оставих ветровития Ериней и дойдох на широкия остров на Пелопс232”. Следователно трябва или да се отхвърли верността на тези стихове от елегията, или трябва да отхвърлим Филохор233, според когото Тиртей бил атинянин от дема Афидни, както и Калистен и още няколко други автори, според които той дошъл от Атина, когато лакедемоните помолили за него в съгласие с оракул, който им наредил да си вземат пълководец от атиняните. Втората войн била по времето на Тиртей; но е имало също така и трета, и четвърта война, както казват, в която месенците били победени234. Пътят около крайбрежието на Месена, като се следват извивките на заливите, е общо около осемстотин стадия на дължина.

11 Аз обаче прекрачвам границите на умереността, като разказвам многобройните истории за страна, повечето от която е запустяла. Всъщност Лакония днес е с твърде оскъдно население, в сравнение с голямата заселеност в по-стари времена, защото извън Спарта останалите селища са едва около тридесет на брой, докато, както казват, в стари времена тя била наричана „страна на стоте града”. И по тази причина, казват, те провеждали ежегодни празненства, в които били принасяни в жертва по сто бика.

==============================================================

Към бележките

==============================================================

Към глава трета от книга осма

Към глава пета от книга осма

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 11:25 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 8 – 4  
Tags:
%d bloggers like this: