Страбон, География – кн. 8 – 5

Пета глава

1 Както и да е. След Месенския залив идва Лаконският залив, който лежи между Тайнар235 и Малеи236, който леко възвива от юг към изток; а Тириди237, стръмна скала, изложен на морските течения, е в Месенския залив на разстояние от стои и тридесет стадия от Тайнар. Над Тириди се намира Таугет; това е висока и стръмна планина, на късо разстояние от морето и се свързва в северните си части с подножията на Аркадските планини по такъв начин, че между тях остава тясна долина, където Месения граничи с Лакония. Под Таугет, във вътрешността е Спарта, както и Амикли, където е храмът на Аполон238, и Фарис. Спарта е разположена в падина239, макар да включва планини по границите си; но нито една част от нея не е блатиста, макар че в стари времена предградията й са били заблатени и тази част са нарекли Лимни240; и храмът на Дионис в Лимни241 се е издигал върху влажна земя, въпреки че основите му днес са върху суха земя. В извивката на крайбрежието човек стига, първо, до суша, която се издава навътре в морето, Тайнар, с неговия храм на Посейдон, разположен в свещена дъбрава; и второ, наблизо, до пещерата242, от която, според митописците, Херакъл измъкнал Цербер от Хадес. Оттук преходът на юг през морето до Фюкос243, нос в Киренея, е три хиляди стадия; а преходът на запад до Пахин244, носа на Сицилия, е четири хиляди и шестстотин, макар че според някои е четири хиляди; а на изток до Малеи, като се следват извивките на заливите, е шестстотин и седемдесет; а до Онугнатос245, нисък полуостров някъде отсам Малеи, е петстотин и двадесет; край Онугнатос и срещу него, на разстояние от четиридесет стадия, лежи Китера, остров с добър пристан, с град със същото име, който Еврикъл, управителят на лакедемонците по наше време, заграбил като своя частна собственос; а около него има няколко малки острова, някои близо до него, други малко по-отдалечени; а до Корюкос246, нос в Крит, най-късият път е седемстотин стадия247.

2 След Тайнар, по пътя за Онугнатос и Малеи се стига до града Псаматос; след това до Асине и до Гитион, пристанището на Спарта, разположено на разстояние от сто и четиридесет стадия от Спарта. Казват, че пристанището било прокопано от човешка ръка. След това се стига до р. Еврот, която се излива между Гитион и Акрея. За известно време пътуването е покрай брега, на около двеста и четиридесет стадия. След това идва блатист район, разположен над залива и едно село, наречено Хелос248. В по-ранни времена Хелос е бил град, както казва Омир: „Също Амикла и Хелос, приморската хубава крепост”249. Казано е, че бил основан от Хелиос, син на Персей. И се стига също така до една равнина, наречена Левке250; след това до град Кипарисия, който е разположен на полуостров и има пристан; след това до Онугнатус, което е пристанище; после до град Бойа; а след това до Малеи. А разстоянието от Онугнатос до Малеи е сто и петдесет стадия; има и един град Асопос251 в Лакония.

3 Казват, че едно от другите места, споменати в Каталога252 на Омир, Меса, не може да се види никъде; и че Месоа е била част не от страната, а от Спарта, както е и с Лимнеон253 …254 Но някои приемат „Меса” за апокопа на „Месена”, защото, както казах255, Месена също е част от Лакония. Като примери за апокопа от самия поет някои писатели цитират „кри”, „до” и „мапс”256, и още „Алким и Автомедонт му запрягаха сръчно конете”257 за „Алкимедонт”; след това от Хезиод, който използва „бри” за „бритю” или „бриарон”; и Софокъл и Йон пишат „ра” за „радион”; и Епихарм, „ли” за „лиан”, и „Сирако” за „Сиракуза”; и Емпедокъл258, „опс” за „опсис”: „опс259 на двете става едно”; и у Антимах, „святото „опс” на елевзинската Деметра”, и „алфи” за „алфитон”; а Евфорион дори използва „хел” за „хелос”; и у Филетас, „ери” за „ерион”: „слугините носят бяло „ери”260 и го слагат в кошове”; и Арат казва „педа” за „педалиа”: „педа261 към вятъра”; и Симиас, „Додо” за „Додона”. Колкото до другите места, изредени от поета, някои са били унищожени; следите от други все още са останали; а на другите имената са били променени, напривер Авгеи262 на Егеи263; защото Авгеите в Локрида264 вече изобщо не съществуват. Колкото до Лас, според разказа Диоскурите265 веднъж го завзели с обсада и от този факт получили епитета „Лаперси”266. И Софокъл казва: „Заклевам се в двамата Лаперси, в Еврот, в боговете в Аргос и Спарта.”267

4 Според Ефор, Евристен и Прокъл, Хераклидите, завладели Лакония268, разделили страната на шест части и основали градове269; от дяловете избрали Амикли и го дали на мъжа270, който им предал Лакония и който убедил тогавашния й владетел да приеме условията им и да се пресели с ахейците в Йония; Спарта определили за своя зарска резиденция; за другите дялове изпратили царе, и заради оскъдицата на население им разрешили да приемат за обитатели всякакви чужденци, които пожелаят; а Лас използвали за морска база, поради добрия му залив, а Егис271 за база за военни действия срещу враговете им (защото територията им272 граничела с тази на околните народи) и Фарис за съкровищница, защото осигурявала сигурност срещу външните; … но макар съседните народи до един да били подчинени на спартиатите, все пак имали равни права, споделяли както правата на гражданство, така и да заемат държавни служби и били наречени Илоти273; но Агис, синът на Евристен ги лишил от равни права и им заповядал да плащат данък на Спарта; всички се подчинили, освен хелеаните, жителите на Хелос, които, тъй като въстанали, били сразени във война и осъдени на робство сизричната забрана всеки робовладелец да може както да ги освобождава, така и да ги продава извън границите на страната; и тази война била наречена Войната срещу илотите. Може почти да се каже, че тъкмо Агис и неговите сподвижници са въвели цялата система с робите илоти, която устояла до владичеството на римляните; защото лакедемоните държали илотите един вид като държавни роби, като им определяли места, където да се заселват и специални служби, които да изпълняват.

5 Колкото до управлението на лаконците и промените, които са ставали при тях, човек би могъл да пропусне повечето неща, които са добре известни, но има някои неща, които може би си струва да се упоменат. Например казват, че ахейците на Фтиотида дошли с Пелопс в Пелопонес, заселили се в Лакония и до такава степен превъзхождали по храброст, че Пелопонес, който вече от много векове се е наричал Аргос, започнал да се нарича Ахейски Аргос и името се прилагало не само общо за Пелопонес, но също и специално за Лакония; във всеки случай думите на поета „А Менелай къде беше”274 и „Или не беше си още в ахейския Аргос”275 се тълкуват от някои като „или не беше в Лакония” А по време на завръщането на Хераклидите, когато Филоном предал страната на дорийците, ахейците се преселили от Лакония в страната на йонийците, страната, която до ден днешен се нарича Ахея. Но за тях ще говоря в описанието си на Ахея276. Прочие, новите владетели на Лакония отначало се сдържали, но след като предали управлението на Ликург до такава степен превъзхождали останалите, че те единствени от елините властвали и по суша, и по море, и продължили да властват над елините, докато били лишени от господството си, първо от тиванците, а веднага след тях – от македоните. Но те не се покорили изцяло дори на македоните, а запазвайки автономията си, продължавали да се борят за превъзходство както с останалите елини, така и с царете на македоните. А когато македоните били отхвърлени от римляните, лакедемоните извършили някакви дребни оскърбления спрямо преторите, пратени от римляните, защото по това време били под властта на тирани и имали лошо управление; но след като се съвзели, отнасяли се към тях с голяма почит и останали свободни, като не предлагали на римляните нищо повече, освен приятелски услуги. В последно време Еврикъл ги беше разбунил, явно злоупотребявайки с приятелството на Цезар, за да запази своята власт над поданиците си; но неприятността277 бързо бе прекратена, като Еврикъл получи заслуженото си278, а синът му279 не беше склонен към подобно „приятелство”280. И също така елевтеро-лаконците281 получиха републиканско управление, след като периеките282 и илотите, по времето когато Спарта беше под властта на тирани, бяха първите, прикрепили се към римляните. Прочие, Хеланик твърди, че Евристен и Прокъл са съставили тяхната полития283; но Ефор порицава Хеланик, като казва, че никъде не е споменал Ликург и че приписва делото на Ликург на лица, които нямат нищо общо с него. Във всеки случай, продължава Ефор, тъкмо благодарение на Ликург е бил издигнат храм и са се поднасяли ежегодни жертвоприношения, докато Евристен и Прокъл, макар да били основателите, дори не получили честта техните потомци да се наричат Евристениди и Проклеиди; вместо това съответните потомци се наричат Агиди, на Агис, сина на Евристен, и Еврипонтиди, на Еврипон, сина на Прокъл; защото Агис и Еврипон царували доблестно, докато Евристен и Прокъл приели чужденци и чрез тях поддържали господството си; и поради това дори не били удостоени с титлата „архегети”284, почит, винаги отдавана на основатели; и по-нататък, Павзаний285, след като бил изгнан заради омразата на Еврипонтидите, другия царски дом, и докато бил в изгнание, съставил слово по законите на Ликург, който бил от дома, който го изгнал286, в което също предава и оракулите, дадени на Ликург във връзка с повечето закони.

6 Колкото до природата на районите, както на Лакония, така и на Месения, човек трябва да приеме казаното от Еврипид в следните пасажи: Той казва, че Лакония има „много орна земя, но не е лесно да се обработва, защото е низинна287, обкръжена от планини, скалисти и трудни за превземане от враговете”, а за Месения, че е „земя плодородна и напоявана от много потоци, с обилни пасища за добитък и овце, нито много студена при зимните пориви, нито твърде гореща от колесницата на Хелиос”288; а малко по-надолу, когато говори за дяловете, на които Хераклидите поделили земята казва, че първият дял предложил „владения над земята на Лакония, бедна страна”, а втория над Месения, „чието плодородие е по-голямо, отколкото думите могат да изразят”; и Тиртей говори за нея по същия начин. Но човек не бива да приема, че границата между Лакония е очертана, както казва Еврипид, „от Панисос, която бърза към морето”, защото тя тече през средата на Месения, без никъде да докосва днешна Лакония. Нито е прав, когато казва, че за моряците Месения е отдалечена, защото Месения също като Лакония е до морето; той не предава вярно и границата на Елида също така, „а далече, щом прехвърлиш реката е Елида, съседът на Зевс”; защото от една страна, ако има предвид днешната Елея, която граничи с Месения, то Памисос не докосва тази страна повече, отколкото Лакония, защото, както казах, тя тече през средата на Месения; или пък ако, от друга страна, ива предвид старата Койле Елида289, той се отклонява още повече от истината; защото след кто човек прехвърли Памисос все още има да преброди голяма част от Месения и след това целите територии на лепреатите и на макистиите, които обикновено наричат Трифилия; а след това идват Писатида и Олимпия, и после, на триста стадия по-натам – Елида.

7 Тъй като някои пишат290 Лакедемон „кетоеса”, а други „кайетаеса”, задава се въпросът как трябва да тълкуваме „кетоеса”, дали произлиза от „Кете”291 или в смисъл на „голяма”292, което изглежда по-приемливо. А колкото до „кайетаеса”, някои го тълкуват като означаващо „каламинтоде”293, докато според други цепнатините в скалите са предизвикани от земетръси, които се наричат „кайетой” и от тази форма „кайетой” е произлязло „кайетас”, думата сред лакедемоните за техния „затвор”, който представлява нещо като пещера. Но някои предпочитат да наричат такива кухи места „коой” и оттам, добавят, идва изразът „’орескойой’ чудовища”294. Лакония е подложена на земетръси и всъщност някои писатели отбелязват, че определени върхове на Таугет са се срутили. И има кариери с много скъп мрамор – старите кариери с тайнарски мрамор на Тайнар; а наскоро някои са открили голяма кариера в Таугет, поддържани в начинанието си от разточителството на римляните.

8 Омир дава ясно да се разбере, че и страната, и градът са наречени с едно и също име, Лакедемон (а когато казвам „страна”, включвам и Месения с Лакония). Защото като говори за лъковете, когато казва „В Лакедемон му ги даде приятелят гостоприемствен/ Ифит, на Еврит синът”295 и след това добавя „Някога бяха се срещали те един други в палата/ на Ортилоха безстрашен в Месена”296, Омир има предвид страната, от която Месения е част. Съответно за него е без значение дали казва „приятелят му ги даде в Лакедемон” или „Някога бяха се срещали в Месена”. Защото това, че Фери е домът на Ортилох е ясно от този пасаж: „И те (Телемах и Пизистрат) дойдоха във Фери, направо в дома на Диокъл, чадото на Ортилоха”297; а Фери е в Месения. Но когато Омир казва, че след като Телемах и спътниците му тръгнали от Фери, „цял ден тресяха конете ярема си по гърбовете”298, а после добавя „Стигнаха Лакедемон, притаения299 сред планините/ и към дома на прочутия цар Менелая поеха”300, би трябвало да го тълкуваме, че има предвид града; иначе ще е явно, че поетът говори за пристигането им от Лакедемон в Лакедемон. И освен това не е вероятно резиденцията на Менелай да не е в Спарта, нито, ако не е била там, Телемах да каже: „После ще ида във Спарта, оттам в песъчливия Пилос”301. Но фактът, че Омир използва епитетите за страната302 е в противоречие с неговата представа303, освен ако човек не пожелае да припише това на поетическа свобода – както би трябвало, защото е било по-добре Месена да е включена с Лакедемония или с Пилос, който е подчинен на Нестор, а не да бъде отделна в Каталога и дори да не е взела участие в похода.