Страбон, География – кн. 8 – 6

Шеста глава

1 След Малеи идва Арголическият залив, а след него Хермионският залив. Първият се простира до Скилеон, обърнат приблизително на изток и към Цикладите, докато вторият е повече на изток от първия и се простира до Егина и Епидаврия. Първите места на Арголическия залив са заети от лаконците, а останалите от аргосците. Сред местата, принадлежащи на лаконците е Делион, който е свят на Аполон и носи същото име като мястото в Беотия304; и също Миноа, укрепление със същото име като мястото в Мегарида; и Епидавър Лимера305, според Артемидор. Но Аполодор отбелязва, че този Епидавър Лимера е близо до Китера и че, тъй като има добър пристан, е наречен „Лименера”, което е било съкратено и свито до „Лимера”, тъй че името му се е променило. Веднага след като се отплава от Малеи, лаконският бряг е скалист на значително разстояние, но все пак предлага места за закотвяне и пристани. Останалата част от брега е добре осигурена с пристани; а край брега лежат много малки острови, но не заслужават упоменаване.

2 Но на аргосците принадлежат Прасии и Теменион, където е билпогребан Теменос, а преди Теменион – районът, през който тече реката Лерне, както я наричат, със същото име като блатото, което е сцената на мита за Хидрата. Теменион е разположен над морето, на разстояние двадесет и шест стадия от Аргос; а от Аргос до Хереон разстоянието е четиридесет стадия, а оттам до Микена – десет. След Теменион идва Навплия, пристанището на аргосците: а името произлиза от това, че мястото е достъпно за кораби306. И казват, че въз основа на това име е съчинен митът за Навплий и синовете му от по-нови автори на мит, защото Омир нямаше да пропусне да спомене за тях, ако Паламед бе проявил такава мъдрост и ако беше коварно и несправедливо убит, и ако Навплий бе унищожил толкова много хора при нос Каферей. Но освен приказния й облик, генеалогията на Навплий е изцяло погрешна по отношение на времето; защото ако се приеме, че той е бил синът на Посейдон, то как може мъж, който все още е жив по времето на Троянската война, да е бил син на Амюмоне?307 След Навплия се стига до пещерите и съградените в тях лабиринти, които някои наричат Циклопски308.

3 Следват други места, а след тях е Хермионският залив; защото, след като Омир приписва и този залив на Аргея, ясно е, че аз също не би трябвало да пренебрегна тази част от обиколката. Заливът започва при градчето Асине309. След това са Хермиона и Троизен; и ако плаваш покрай брега, стигаш също така до остров Калаврия, който е с обиколка от сто и тридесет стадия и е отделен от континента с пролив с ширина четири стадия.

4 След това се стига то Сароническия залив; но някои го наричат море, а други – пролив; и заради това се нарича Сароническо море. Саронически залив е името, дадено на целия пролив, простира се от Хермионското море и от морето при Истъм, което свързва Миртойското и Критското море. Към Сароническия залив са Епидавър и остров Егина край Епидавър; след това са Кенхреи, източното пристанище на коринтяните; после, след като преплаваш четиридесет и пет стадия, се стига до Схойнос310, пристанище. От Малеи до там разстоянието е около хиляда и осемстотин стадия. Близо до Схойнос е „Диокъл” 311, най-тясната част на Истъм, където е храмът на истмийския Посейдон. Но нека засега да отложим обсъждането на тези места, защото те са извън Аргия и да продължим отново с описанието на тези в Аргия.

5 И най-напред нека да споменем по колко различни начина се използва от поета името „Аргос”, не само то самото, но също и с епитетите, когато нарича Аргос „ахейски” или „йасийски”, или „хипийски”312, или „пеласгийски”, или „конепасен”313. Защото първо градът е наречен Аргос: „Аргос и Спарта”314, „Тези, които живееха в Аргос и в крепостен Тиринт”315. И второ, Пелопонес: „в моята къща във Аргос”316, защото град Аргос не е неговият317 дом. И трето, Елада като цяло; във всеки случай той нарича всички елини аргосци, също както ги нарича данайци и ахейци. Но отличава еднаквите имена с епитети, като нарича Тесалия „пеласгийски Аргос”: „Тия, които живееха в мир в Пеласгийския Аргос”318 и нрича Пелопонес „ахейски Аргос”: „Ако се върнем във Аргос ахейски”319, „Или не беше си още в ахейския Аргос?”320 И нарича Пелопонес „йасийски Аргос”: „Ако всички ахейци из йасийския Аргос можеха да видят” Пенелопа, тя щеше да има още повече женихи; защото не е вероятно да е имал предвид в елините от цяла Елада, а само онези, които са били наблизо. Но епитетите „конепасен” и „хипийски” използва в общ смисъл.

6 Но съществуват спорове по имената „Елада”, „Елини” и „Панелини”. Защото Тукидид321 твърди, че поетът никъде не говори за варвари, „защото елините все още не са били обозначени с общо отличително име, противоположно на това на варварите.” И Аполодор също казва, че само елините в Тесалия били наричани елини: „и бяха наричани мирмидонци и елини.”322 Според него обаче, Хезиод и Архилох вече всички елини се наричат не само елини, но също и панелини, защото Хезиод, когато говори за дъщерите на Протей, казва, че панелините се домогвали до тях, а според Архилох „ухажванията на панеилините се съсредоточили над Тасос.” Но други се противопоставят на това мнение, като твърдят, че поетът също говори за варвари, след като говори за карите като за хора с варварска реч323, и за елините като за елини, „който се слави нашир по Елада и в целия Аргос.”324 И отново: „Но ако искаш сега да обходиш Елада и Аргос”325.

7 Прочие, градът на аргосците326 е разположен в по-голямата си част на равнина, но за акропол има Лариса, хълм, който е много добре укрепен и на него е храмът на Зевс. А близо до града тече Инах, поройна река, чиито извори са в Лиркей, планината, която е близо до Кинурия в Аркадия327. Но колкото до изворите, за които ни разказва митологията, те са съчинени от поетите, както вече казах328. А „безводният Аргос” също е измислица („но боговете направиха Аргос добре снабден с вода”)329, тъй като страната е разположена в падина, прорязана от реки и има блата и езера, и тъй като градът е добре водоснабден с води от много кладенци, чието водно равнище стига до повърхността. Някои намират причината за грешката в този стих: „Бих се завърнал с позор неизказан в безводния (полидипсион)330 Аргос.”331 „Полидипсион” или е използван вместо „полипотетон”332, или с изпускането на „д”, вместо „полиипсион”333, в смисъл на „полифторон”334, като във фразата на Софокъл: „и домът полифторон на Пелопидите там”; защото думите „проиапсай” и „иапсай”, и „ипсастай” означават унищожение или злочестие: „той ни изпитва сега, но ахейците зле ще накаже335,336”; „хубостта й плачът да помъти”337,338; „прати в подземното царство”339,340. И освен това Омир няма предвид града Аргос (защото там щял да се върне Агамемнон), а Пелопонес, който също със сигурност не е „безводна” земя. Нещо повече, някои запазват „д” и тълкуват думата като фигурата „хипербатон” и като случай на „синалефа” със свързващото „де”341, така че стихът би трябвало да гласи: „Бих се завърнал „полю-д-ипсион” Аргос”, т. е. „Бих се завърнал „полиипсион Аргос-де””, където „Аргос-де” е вместо „в Аргос”.

8 Една от реките, които текат през Аргея е Инах, но има и друга река в Аргея, Ерасин. Изворите на втората са в Стимфал в Аркадия, сиреч в езерото, което се нарича Стимфалийското езеро, което митологията превръща в дома на птиците, прогонени от стрелите и тимпаните на Херакъл; а самите птици се наричат Стимфалийски. И казват, че Ерасин потъва под земята, а след това отново излиза на повърхността в Аргея и наводнява равнината. Ерасин се нарича също и Арсин. А друга река със същото име тече от Аркадия до брега близо до Бура; има и друг Ерасин, на територията на Еретрия, и още един в Атика, близо до Браурон. И извор Амюмоне сочат също така, близо до лерна. И езеро Лерна, сцената на историята за Хидрата се намира в аргоската и микенската земя; и във връзка с прочистването му е възникнала поговорката „Лерна от злини”. Някои писатели са съгласни, че страната има много вода и че макар самият град да се намира в безводен район, разполага с изобилие от кладенци. Тези кладенци ги приписват на дъщерите на Даная, като вярват, че те са ги открили; и оттам е твърдението в този стих: „Дъщерите данайски отдадоха Аргос, който беше безводен, добре снабдения с вода Аргос”342; но добавят, че четири от кладенците не само били посочени за свети, но са били особено почитани, като с това внушават лъжливата представа, че водата е била в недостиг, след като тя е в изобилие.

9 Казват, че акрополът на аргосци е бил основан от Данай, за когото се твърди, че дотолкова надминал царувалите в този район преди него, че според Еврипид343 „над Елада наложил закон всички наричани дотук пеласги да се зоват данайци”344. Нещо повече, гробницата му е в центъра на аргоската агора и се нарича Палинтос. И според мен тъкмо славата на града е подготвила пътя не само пеласгите и данайците, както и аргосците да се наричат на него, но също и за останалите елини; също така по-новите автори говорят за „йасиди”, „ейсийски Аргос”, „Апия” и „апидони”; но Омир не споменава „апидоните”, макар да използва думата „апиа”345 вместо „далечна” земя. За да докажем, че под Аргос поетът има предвид Пелопонес, можем да добавим следните примери: „аргивска Елена”346, и „има в прочута с коне Арголида град с име Ефира”347, и „целия Аргос”348, и „за да владее над острови много и целия Аргос”349. А у повечето по-нови автори равнината също се нарича Аргос, но нито веднъж у Омир. И все пак смятат, че е по-скоро македонско или тесалийско.

10 След като потомците на Данай последователно наследявали царството в Аргос и след като Амитаонидите, които били изселници от Писатида и Трифилия се свързали с тях, не бива да се изненадваме, че бидейки техни родственици, те отначало така разделили страната на две царства, че двата града в тях, които господствали били определени за столици, макар и разположени близо един до друг, на разстояние по-малко от петдесет стадия, имам пред вид Аргос и Микена, и че Хереонът350 близо до Микена бил храм и на двата града. В този храм351 са статуите, направени от Поликлейт352, по изпълнение най-красивите на света, но по цена и големина отстъпващи на тези на Фидий. Прочие, в началото Аргос е бил по-могъщият, но по-късно Микена се възмогнала до повече мощ, заради преселването там на Пелопидите. Защото, когато всичко се паднало на синовете на Атрей Агамемнон, като по-стар, получил върховната власт и съчетавайки добра съдба и доблест, придобил голяма част от страната в добавка към онова, което вече притежавал; и той всъщност добавил Лакония към територията на Микане. Прочие, Менелай придобил Лакония, но Агамемнон получил Микена и районите чак до Коринт, Сикион и страната, която по онова време била наричана земя на йонийците и егиалиите, но по-късно – земята на ахейците. Но след троянските времена, когато царството на Агамемнон се разпаднало, Микена се смалила, и особено след завръщането на Хераклидите. Защото, когато те завладяли Пелопонес, прогонили бившите му господари, тъй че онези, които държали Аргос също така държали и Микена, като съставна част от цялото. Но в по-късни времена Микена била срината до основи от аргосците, тъй че днес не може да се намери и следа от града на микенците. И след като Микена претърпяла такава съдба, човек не бива да се изненадва, ако и някои от градовете, изброени в Каталога като подвластни на Аргос днес са изчезнали. Прочие, Каталогът съдържа следното:

„Тези, които живееха в Аргос и в крепостен Тиринт,

в град Хермиона, Асина, пристанища морски и двата,

също в Трезен и Ейона, с лозя пребогат Епидавър,

млади ахейци от древна Егина и дивна Масета”353

Но от градовете, които току що изброих, вече обсъдих Аргос, а сега трябва да опиша другите.

11 Изглежда, че Тиринт е бил използван за база за действия от Пройт и е бил укрепен от него със стена с помощта на Циклопите, които били седем на брой и били наречени „гастерохейри” (ръце-стомаси), защото се изхранвали от занаята си, а дошли по покана от Ликия. И може би пещерите близо до Навплия и работите там са наречени на тях354. Акрополът, Ликимна, е наречен на Ликимний и е на около двадесет стадия отдалечен от Навплия; но е запуснат, както и съседната Мидея, която е различна от беотийската Мидея; защото първата е се произнася355 като Прония356, докато при втората ударението е на втората сричка, като Тегея. А съседн на Мидея е Просимна, …357 има храм на Хера. Но аргосците са опустошили повечето градове заради неподчинението им; и жителите им от Тиринт са се преселили в Епидавър, а тези от …358 – в Халиеи, както се нарича; но тези от Асине (това е село в Аргия, близо до Навплия) са били прехвърлени от лакедемонците в Месения, където има град, носещ същото име като арголическата Асине; защото лакедемонците, според Теопомп, завладяли много територия, принадлежала на други народи и заселили там всички, които издбягали при тях и били приети. А жителите на Навплия също се оттеглили в Месения.

12 Хермионе е един от важните градове. Крайбрежието му се владее от халиеите359, както се наричат, хора, хора, чийто поминък е в морето. Разправят, че слизането в Хадес в страната на хармионийците е късо; затова те не слагат пари за превоз в устата на своите мъртъвци.

13 Казват, че Асине също360 е бил обиталище на дриопите – било защото като обитатели на районите на Сперхей са били заселени тук от акрадския Дриопс361, както е казал Аристотел, или се били прогонени от Херакъл от частта на Дорида, която е близо до Парнас. Колкото до Скилеона в Хермионе казват, че е бил наречен така на Скила, дъщерята на Нис, която от любов към Минос му предала Нисея и била удавена от него в морето, а тук била изхвърлена от вълните и погребана. Ейони е село, което е било обезлюдено от микенците и превърнато в пристанище, но след това е изчезнало и сега не е дори пристанище.

14 Троизен е посветен на Посейдон, на когото някога се е наричал Посейдония. Разположен е на петнадесет стадия над морето и също така е важен град. Край неговия залив, наречен Погон, лежи Калаврия, остров с обиколка от около сто и тридесет стадия. Тук има приют, посветен на Посейдон; и казват, че този бог направил размяна с Лето, като й дал Делос за Калаврия, и също така с Аполон, като му дал Пюто362 за Тайнар. И Ефор привежда оракула: „Все едно е за теб дали ще имаш Делос или Калаврия, най-светия Пюто или ветровития Тайнар.” Имало е също и нещо като Амфиктионски съюз, свързан с този храм, съюз на седем града, които заедно извършвали жертвоприношението; това са били Хермион363, Епидавър, Егина, Атина, Прасеида, Навплеис и миниейския Орхомен; но аргосците са плащали вноските за навплийците, а лакедемонците – за прасианите. Почитането на този бог било дотолкова силно наложено сред елините, че дори македоните, чиято власт вече се разпростраля до храма, донякъде съхранили неговата неприкосновеност и се бояли да извличат молителите, потърсили убежище в Калаврия. Всъщност, Архий с войниците не посмял да извърши насилие дори над Демостен, макар Антипатър да му заповядал да го доведе жив, него, както и всички други оратори, които можел да намери, обвинени в подобни деяния, но се опитал да го разубеди. Но не успял да го разубеди, а Демостен го изпреварил, като се самоубил с отрова. Първоначално от Писатида дошли Троизен и Питей, синовете на Пелопс; и първият оставил след себе си град, наречен на неговото имеи, докато вторият го наследил в царуването. Но Антес, който първоначално притежавал това място, отплавал и основал Халикарнас; но за това ще говоря в описанието си на Кария и Троя364.

15 Епидавър са го наричали Епитавър, защото според Аристотел карийците са го завладяли, както и Хермионе, но след завръщането на Хераклидите, йонийците, които ги придружили от атическия Тетраполис365 до Аргос заживели с тези карийци366. Епидавър също е важен град, особено зарди славата на Асклепий, за когото вярват, че лекува всякакви болести и храмът му винаги е пълен с болни, а и заради посветителните плочки, на които са изписани леченията, също като в Кос и Трика. Градът е разположен в дъното на Сароническия залив, има закръглено крайбрежие от петнадесет стадия и е обърнат към летния изгрев на слънцето367. Обкръжен е от високи планини, достигащи до морето, тъй че от всички страни е естествено укрепен. Между Троизен и Епидавър е имало укрепление, наречено Метана, както и полуостров със същото име. В някои преписи на Тукидид името е изписано „Метоне”, също като македонския град, при който, по време на обсадата му, извадили окото на Филип. И по тази причина, по мнението на Деметрий от Скепсис някои подведени писатели предполагат, че Метоне в територията на Троизен е бил града, срещу който казват, че мъжете, пратени от Агамемнон да събират моряци изрекли проклятието гражданите му никога да не спрат да строят крепостните си стени, тъй като, според него, не тези граждани им отказали, но гражданите на македонския град, както казва Теопомп; и добавя, че не е вероятно гражданите, които са били близо до Агамемнон да не му се подчинят.

16 Егина е името на място в Епидаврия; и също така е име на остров, прилежащ към тази част от континента – същата Егина, която има предвид поетът в току що цитираните стихове368; и заради това някои пишат „остров Егина” вместо „които владеят Егина” 369, като по този начин различават местата с едно и също име. Какво трябва да кажа за това, че островът е един от най-прочутите? Защото казано е, че и Еак, и неговите поданици били оттам. И този остров някога всъщност е господствал над морето и е оспорвал с атиняните наградата за героизъм в морската битка при Саламин по време на Персийската война. Казват, че островът е с обиколка от сто и осемдесет стадия; и има град със същото име, обърнат на югозапад. Обкръжен е от Атика, Мегарида и Пелопонес до Епидавър, като е на разстояние от около сто стадия от всеки от тях. И източната и южната му страни се мият от Миртойското и Критското морета. И около него има малки острови, повечето от които са близо до континента, макар Белбина да се протяга в открито море. Земята на Егина е плодородна на дълбочина под повърхността, но камениста на повърхността и особено в равната си част; и заради това цялата страна е гола, макар да е доста продуктивна на ечемик. Казват, че егинците се наричали мирмидони – не заради казаното в мита, че когато веднъж имало глад, мравките370 се превърнали в човешки същества в отговор на молитва на Еак, а защото разкопавали земята като мравки и разпръсвали почвата над камъните, за да могат да орат и живеели в землянки, отказвайки да използват пръстта за тухли. В древността Егина е била наричана Ойнона. Егина е била колонизирана последователно от аргосците, критяните, епидаврийците и дорийците; но по-късно атиняните я поделили по жребий между свои заселници. А след това лакедемонците отнели острова от атиняните и го върнали на древните заселници. А обитателите на Егина са пращали колонисти в Кидония в Крит и в страната на омбриките371. Ефор казва, че среброто първо е било сечено на монети в Егина, от Фейдон; защото островът, добавя той, се превърнал в търговски център, след като заради бедността на почвата хората започнали да се препитават по море като търговци и оттук дребните стоки започнали да наричат „егинска търговия”.

17 Поетът упоменава някои места по реда, в който те всъщност са разположени: „те обитаваха Хирия и камениста Авлида”372, „Тези, които живееха в Аргос и в крепостен Тиринт/ в град Хермиона, Асина…/ също в Трезен и Ейона…”373; но на някои места – не в истинската им последователност: „Схена и Скола… Теспия, Грея”374; и споменава местта на континента едновременно с островите: „В мир населяващи остров Итака… и Крокилея”375, защото Кракилея е страната на акарнанците. И също така, тук376 той свързва Масета с Егина, макар да е в Арголида, на континента. Омир не споменава Тиреи, макар другите често да говорят за него; и тъкмо заради Тиреи се разиграла битка-двубой между аргосците и лакедемонците, по триста души от всяка страна377, но лакедемонците под стратегството на Отриадас спечелили победата. Според Тукидид това място е в Кинурия, на общата граница на Аргея и Лакония. Има също и Хисии, добре известно място в Арголида, и Кенхреи, което е на пътя, водещ от Тегея за Аргос през пл. Партенион378 и Креопол379, но Омир не ги знае. Нито знае все още Лиркеон380, нито Орни, които са села в Аргея, като първото носи същото име като планината близо до него, а второто е същото като Орни, разположено между Коринт и Сикион.

18 Прочие, от градовете в Пелопонес Аргос и Спарта са били и все още са най-прочутите; и след като за тях е казано много, толкова по-малка е нуждата да ги описвам подробно, защото ако го направя ще изглежда, че повтарям казаното от всички автори. В стари времена по-прочутият е бил Аргос, но по-късно лакедемонците са го надминали и са съхранявали своята независимост, освен може би когато са допускали малки грешки381. Аргосците наистина не допуснали Пир в своя град (всъщност той паднал пред стените му, когато някаква старица, изглежда, хвърлила керемида върху главата му) , но били подчинявани от други царе; а след като се включили в Ахейския съюз, заедно с ахейците попаднали, заедно с ахейците, под властта на Рим. А градът им и до ден днеше продължава да бъде втори по ранг след Спарта.

19 Но нека поговоря за местата, които са изредени в Каталога на корабите като подчинени на Микена и Менелй. Думите на поета са следните:

„Всички, които живееха в чудно сградена Микена,

още в заможен Коринт, във красиво строена Клеона,

също и тези в Орнея и в Еретрия желана,

в Сикион древен, където Адраст най-напред зацарува,

във Хипересия, чак в Гоноеса ахейска висока,

всички, които владееха Егион, древна Пелена,

целия бряг на морето382, обширната крепост Хелика,” 383

Прочие, Микена вече не съществува, но е била основана от Персей, а Персей бил наследен от Стенелос, а Стенелос от Евристей; и същите мъже са властвали и над Аргос. Евристей направил поход до Маратон срещу Йолай и синовете на Херакъл, с помощта на атиняните, според историята, и паднал в битката, а тялото му било погребани при Гаргетос, без главата, която била отсечена от Йолай и била погребана отделно в Трикоринт, близо до извора Макария под коларския път. А мястото е наречено „Главата на Евристей”. Микена паднала от Пелопидите, тръгнали от Писатида, а след това от Хераклидите, които също завладели и Аргос. Но след морската битка при Саламин аргосците, заедно с клеонейците и тегеатците дошли и напълно унищожили Микена, и разделили страната помежду си. Заради близостта на двата града писателите на трагедии говорят за тях синонимно, все едно, че са смятани за един град; и Еврипид, например, в една и съща драма нарича един и същи град ту Микена, ту Аргос, както например в своята „Ифигения”384и в своята „Орест”385. Клеони е градче, разположено край пътя, водещ от Аргос за Коринт, на хълм, който е обкръжен отвсякъде с къщи и е добре укрепен, тъй че по мое мнение думите на Омир „добре строена Клеона” са уместни. И тук също така, между Клеони и Флиос, са Немея и свещеният участък, в който аргосците честват Немейските игри, и сцената на мита за Немейския лъв, и селото Бембина. Клеони е на сто и двадесет стадия разстояние от Аргос и на осемдесет от Коринт. Аз лично съм гледал селището от Акрокоринт.

20 Коринт е наречен „заможен” заради търговията му, тъй като е разположен на Истъма и владее две пристанища, от които едното води право към зия, а другото – към Италия. И това улеснява размяната на стоки от двете страни, които са толкова отдалечени една от друга. И също както в ранни времена Сицилийският пролив не бил лесен за плаване, така и откритото море, и особено морето отвъд Малеи не е било, заради насрещните ветрове; оттам и поговорката: „Заобиколиш ли Малеи, забрави за дома.” Така че за търговците и от Италия, и от Азия било желана алтернатива да избегнат пътуването до Малеи и да свалят товарите си там. А и митото за износа по суша от Пелопонес и за вноса се падало на онези, които държели ключовете. И това си останало така и до по-късни времена. Но в по-късно време коринтците получили още облаги, защото и Истмийските игри, които се празнували там привличали човешки тълпи. И Бакхидите, богат и знаменит род, станали тирани на Коринт и държали властта близо двеста години, и без притеснения събирали плодовете от търговията; а когато Кипсел ги отхвърлил, самият той станал тиран и неговият дом удържал властта три поколения; а като доказателство за богатството на този дом е посветителният дар, който Кипсел поднесъл в Олимпия, огромна статуя от ковано злато386. И Демарат, един от властниците в Коринт, когато избягал от тамошните вълнения отнесъл със себе си толкова богатство от дома си в Тирения, че не само той самият станал владетелят на града387, който го приел, но и синът му станал цар на римляните388. А храмът на Афродита бил толкова богат, че притежавал над хиляда храмови робини хетери, които и мъже, и жени били посветили на богинята. Тъй че и заради тези жени градът бил пълен с хора и забогатявал; например, морските капитани с лекота харчели парите си и оттам поговорката: „Не за всеки мъж е пътуването до Коринт.” Нещо повече, записано е, че една хетера отвърнала на жената, която я укорила, че не обича да работи или да пипа вълна: „Аз каквато съм, за толкова кратко време вече съм свалила три кросна”389.

21 Разположението на града, както е описано от Хиероним390, Евдокс391 и други, и както лично го видях след наскорошното възстановяване на града от римляните392, е следното: Стръмна планина с отвесна височина от три стадия и половина, и изкачване на тридесет стадия, завършващо с остър връх; тя се нарича Акрокоринт и северната й страна е най-стръмната; а под нея лежи градът, на равна, трапецовидна местност393, близо до подножието на Акрокоринт. Обиколката на самия град е била четиридесет стадия и всичко от него, което е незащитено от планината, е затворено от стена. И дори самата планина, Акрокоринт, е била включвана в обиколката на тази стена там, където е бил възможен грдеж на стена, а когато се качих на планината, развалините от обкръжаващата стена се виждаха ясно. Така че целият периметър е достигал до около осемдесет и пет стадия. От другите си страни планината е по-малко стръмна, макар че и там има значителни възвишения, и се вижда отвсякъде. На билото има малък храм на Афродита; а под билото е изворът Пейрене, който макар и да не се оттича винаги е пълен с бистра питейна вода. И казват, че изворът в подножието на планината е резултат от налягането от този и други подземни водни жили . извор, който тече в града в такова количество, че предлага много добри водни запаси. Има и многобройни кладенци из града, както и на Акрокоринт, както казват; но аз лично не видях вторите. Във всеки случай, когато Еврипид казва: „Дойдох, оставил Акрокоринт, мит от всички страни, свещения хълм-град на Афродита”394, човек трябва да приема „мит от всички страни” като означаващо в недрата на планината, тъй като кладенците и подземните езера продължават през нея, или пък да се приеме, че в ранни времена Пейрене се е повишавал над повърхността и се е изливал по планинските склонове395. И тук, казват, Пегас, крилат кон, излязъл от шията на горгоната Медуза, когато главата й била отсечена, бил хванат от Белерофонт, докато пиел. И същият кон, казват, предизвикал извирането на Хипокрене396 на Хеликон, като ударил с копито скалата под онази планина. А в подножието на Пейрене е Сизифеонът, където са съхранени внушителни руини от някакъв храм или царски дворец, от бял мрамор. А от билото, като се погледне на север, се виждат Парнас и Хеликон – стръмни, увенчани със сняг планини – и Крисейският залив, който е лежи в подножието на двете планини и е обкръжен от Фокида, Беотия и Мегарида, и от частите на Коринтия и Сикиония, които са оттатък залива срещу Фокида, сиреч на запад397. А над всички тези страни398 са Онейските планини399, както ги наричат, които се простират до Беотия и Китерон от Скиронидските скали400, сиреч – от пътя, водещ покрай тези скали към Атика.

22 Началото на морското крайбрежие от двете страни е, от едната страна Лехеон, а от другата – Кенхреи, село и пристанище на разстояние около седемдесет стадия от Коринт. Второто използват за търговията от Азия, а Лехеон – за тази от Италия. Лехеон е разположен под града и в него няма много къщи; но от двете страни на пътя, водещ към Лехеон са били построени стени, дълги около двандесет стадия. Брегът оттук до Паги в Мегарида се мие от Коринтския залив; извит е на дъга и с брега на другата страна, при Схойней, който е близо до Кенхреи, оформя „Диолкос”-а401. В промеждутъка межде Лехеон и Паги в стари времена се е намирало прорицалището на Хера Акрейска; и тук също така е Олмии, носът, оформящ залива, в който са разположени Ойное и Паги, като второто е укрепление на мегарците, а Ойное – на коринтяните. От Кенхреи се стига до Схойнос, където е тесният път на провлака, сиреч „Диолкос”; а след това се стига до Кромиония. Край този бряг саразположени Сароническия и Елевзинския заливи, които в известен смисъл са един и същ и граничат със Хермионския залив. На Истъм също така е храмът на Посейдон Истмийски, в свещена дъбрава от борове, където коринтяните са празнували Истмийските игри. Кромион е село в Коринтия, макар в по-ранни времена да е било в Мегарида; и е сцената на мита за Кромионския глиган, която, разказват, е била майката на Каледонския глиган; и, според традицията, убиването на този глиган било един от подвизите на Тезей. Тенея също е в Коринтия и в него има храм на Аполон Тенеатски; и казват, че повечето заселници, които придружили Архий, водача на заселниците в Сиракуза, се отправили от там и че след това Тенея процъфтяла повече от другите заселничества и накрая дори имала свое управление и, след като въстанали срещу коринтяните, присъединили се към римляните и оцелели след разрушаването на Коринт. Споменава се и за оракул, даден на някой си мъж от Азия402, който попитал дали е по-добре да смени дома си с Коринт: „Благословен е Коринт, но Тенея за мен!” Но поради невежество някои го изопачават така: „но Тегея за мен!” И казват, че там Полиб отгледал Едип. И също така изглежда, че съществува родство между народите на Тенедос и Тенея, чрез Тенед403, сина на Кикнос, както казва Аристотел404; а и подобието в култа към Аполон между двата народа предлага силни аргументи за такова родство.

23 Коринтяните, когато били поданици на Филип, не само били на негова страна във враждата му с римляните, но и са се държали толкова презрително към римляните, че някои дръзвали да изливат мръсотия върху римските пратеници, когато минавали край къщите им. Но заради това и други оскърбления скоро платили наказанието си, защото там била изпратена значителна армия и самият град бил сринат до основи от Луций Мумий405; и други страни чак до Македония били подчинени на римляните, като различни пълководци били пратени в различните страни. А сикионците получили повечето от територията на Коринт. Полибий, който говори с жалостив тон за събитията, свързани със завладяването на Коринт, разправя по-нататък за пренебрежението, проявявано от армията към произведенията на изкуството и посветителните дарове; защото казва, че присъствал и видял как хвърляли картини на земята и видял как войници играят на зарове върху тях. Сред картините били „Дионис” на Аристид406, за която, според някои писатели, се отнасяла фразата „Нищо не може да се сравни с Дионис”407; и също така картината с мъчението на Херакъл в хитона на Деианейра. Втората не съм виждал, но съм виждал „Дионис”, изключително красива творба, на стените на храма на Деметра в Рим; но когато наскоро храмът беше опожарен408, картината бе унищожена с него. И бих могъл да кажа, че повечето и най-добрите други посветителни дарове в Рим са дошли оттам; и градовете в околностите на Рим също са придобили някои; защото Мумий, тъй като бил по-скоро великодушен, отколкото любител на изкуството, както казват, ги раздавал с лекота на всички, които го помолели409. А когато Лукул построил храма на Добрата Тюхе и портик, помолил Мумий д използва статуите, които имал, като казал, че иска да украси храма с тях до освещаването, а след това ще ги върне. Но не ги върнал, а ги посветил на богинята, а след това наредил на да си ги вземе, ако желае. Но Мумий го приел леко, защото изобщо не се интересувал от тях, така че си спечелил повече уважение от посветителя. След като Коринт останал обезлюден за дълго време410, отново бил възстановен заради благоприятното си местоположение от Божествения Цезар, който го заселил с хора, повечето от които били свободни. И когато те премахвали развалините и в същото време разкопавали гробовете, намерили многобройни керамични и бронзови съдове. И тъй като се възхитили на майсторството им, не оставили нито един гроб неограбен; тъй че добре снабдени с такива неща и предлагайки ги на висока цена, напълнили Рим с „некрокоринтии”, както наричали нещата, извадени от гробовете, и особено глинените. В началото керамиката била много високо ценена, също колкото бронзовите съдове коринтска изработка, но по-късно престанали да се интересуват много от тях, след като находищата на керламични съдове започнали да спадат, а и повечето от тях дори не били добре изработени. Прочие, градът на коринтяните винаги е бил велик и богат, и е разполагал с хора, опитни както в държавните дела, така и в занаятите; защото тук, както и в Сикион, изкуствата рисуване, моделиране и всички подобни на тях занаяти най-много процъфтели. Градът обаче е имал територия, която не била много плодородна, а сурова и накъсана. И поради това всички наричали Коринт „Хълмистия” и използват поговорката: „Коринт е и хълмист, и пълен с кухини.”

24 Орнеи е наречен така на реката, която тече покрай него. Сега е изоставен, макар че първоначално е бил добре населен и е имал храм на Приап, много почитан. Тъкмо заради Орнеи Евфроний411, съчинил „Приапия”, нарича бога „Приап Орнеатски”. Орнеи е разположен над равнината на сикионците, но страната е била владение на аргосците. Аретирия е страната, която днес се нарича Флиасия; а близо до планината Келоса412 е имала град със същото име като страната. Но жителите му по-късно се изселили от там, на разстояние от тридесет стдия и основали град, който нарекли Флиунт. Част от планината Келоса е връх Карнеати, откъдето започва реката Асопос – реката, която тече покрай Сикиония и оформя асопийската земя, която е част от Сикиония. Има също и Асопос, която тече покрай Тива, Платея и Танагра, а има и друга в трахинската Хераклея, която тече покрай едно село, наричано Парасопии, и има и четвърта в Парос. Флиунт е разположен в центъра на кръг, оформен от Сикиония, Аргия, Клеони и Стимфал. Във Флиунт и Сикион се почита храмът на Дия; а Дия е тяхното име за Хеба.

25 В ранни времена Сикион се е наричал Мекона, а в още по-ранни – Егиали413, но Деметрий отново го построил на естествено силно укрепен хълм на около двадесет стадия (според някои – дванадесет) от морето414; а старото селище, което има залив, е пристанище. Реката Немея очертава границата между Сикиония и Коринтия. Сикион през повечето време се е управлявал от тирани, но тираните му винаги са били благоразумни хора, сред които най-изтъкнатият бил Арат415, който не само освободил града416, но също така властвал над ахейците, които доброволно му дали властта417 и увеличилсъюза, като включил в него родния си Сикион и други градове близо до него. Но Хипересия и градовете след него по ред, които споменава поетът418, и Егиалос чак до Дюме и границите на Елея вече принадлежали на ахейците419.

==============================================================

Към бележките

==============================================================

Към глава пета от книга осма

Към глава седма от книга осма

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 11:27 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 8 – 6  
Tags:
%d bloggers like this: