Страбон, География – кн. 8 – 7

Седма глава

1 В древността тази страна била под господството на йонийците, които били от рода на атиняните; и в древността тя била наричана Егиалея, а обитателите й егиалеи, но по-късно била наречена Йония на йонийците, също както Атика била наричана Йония420 на Йон, сина на Ксут. Казват, че Елин бил синът на Девкалион и че бил господар на народа между Пеней и Асопос в района на Фтия, и предал властта си на най-големия от синовете си, но той отпратил останалите на различни места извън царството си, всеки да си търси свое поселение. Един от тези синове, Дор, обединил дорийците около Парнас в една държава, а след своята смърт ги оставил да се наричат по него. Друг, Ксут, който бил женен за дъщерята на Ерехтей, основал Тетраполиса на Атика, включващ Ойное, Маратон, Пробалинтос и Трикоринтос. Един от синовете на Ксут, Ахей, който извършил непредумишлено убийство избягал в Лакедемон и наложил народът там да се нарекат ахейци; а Йон победил траките на Евмолп и с това си спечелил такава почит, че атиняните предали управлението си на него. Първоначално Йон разделил народа на четири фили, а по-късно – на четири дейности: едни определил за земеделци, други за занаятчии, други за свещенослужители, а четвъртата група – за стражи. Въвел и други такива закони, а след смъртта си оставил името си за страната. Но след това страната станала толкова населена, че атиняните дори изпратили колония от йонийци в Пелопонес, след което земята, където те се заселили била наречена Йония на тях, вместо Егилос; а хората се разделили в дванадесет града и се наричали йонийци, вместо егиалеи. Но след завръщането на Хераклидите те били прогонени от ахейците и се върнали отново в Атина; а оттам с Кодридите изпратили йонийското поселение в Азия и те основали дванадесет града на крайбрежието на Кария и Лидия, като по този начин се разделили на същия брой като градовете, които обитавали в Пелопонес. Прочие, ахейците били фтиоти по род, но живеели в Лакедемон; а когато Хераклидите се наложили, ахейците били спечелени от Тисамен, сина на Орест, както казах преди421, нападнали йонийците и след като се оказали по-силни от тях, прогонили ги и завладели земята; и запазили разделението на страната същото, каквото го заварили. И били толкова могъщи, че макар Хераклидите, от които се отделили, да държали останалата част от Пелопонес, удържали срещу всички и нарекли земята си Ахея. От Тисамен до Огиг продължили да се управляват от царе; след това под демократично управление станали толковапрочути със своята политея, че италиотите422, след въстанието срещу Питагорейците423, всъщност заели повечето политически практики от ахейците424. А след битката при Левктра тиванците предали на тях отсъждането на споровете между градовете; и по-късно, когато съюзът им бил премахнат от македоните, те малко по малко се възстановили. Когато Пир направил похода си към Италия425, четири града се събрали и поставили началото на нов съюз, сред които били Патри и Дюме426; а след това започнали да добавят някои от дванадесетте град, освен Олен и Хелике, като първият отказал да се включи, а вторият бил пометен от морска вълна427.

2 Морето се надигнало от земетръс и потопило Хелике, както и храма на Хеликонския Посейдон, когото йонийците428 почитат и до ден днешен, като поднасят там429 панйонийски жертвоприношения. И някои предполагат, че Омир припомня това жертвоприношение, като казва:

„Той си душата изпусна и в същото време изохка.

Както бикът изревава, повлечен от юноши силни

към хеликонския бог земетръсец…”430

И твърдят, че поетът е живял след йонийската колонизация, тъй като упоменава за панйонийското жертвоприношение, което йонийците извършват в чест на Хеликонския Посейдон в странат на приенеите; защото за самите приенеи също се казва, че били от Хелике; и всъщност за цар на това жертвоприношение те избират приенийски младеж, който да ръководи свещените ритуали. Но още повече обосновават въпросното твърдение на това, което поетът казва за бика; защото йонийците вярват, че получават поличби свързани с това жертвоприношение само когато бокът реве, докато го поднасят в жертва. Но противниците на това твърдение приписват гореспоменатото с бика и жертвоприношението на Хелике, на това, че те били обичайни и че поетът просто сравнява ритуалите, празнувани там. Хелике била потопена от морето две години преди битката при Левктра. А Ератостен твърди, че той самият е видял мястото и че според лодкарите в пролива имало бронзова статуя на Посейдон, изправен и държащ хипокамп в ръката си, който бил опасен за ловуващите с мрежи рибари. А Хераклид431 казва, че потапянето станало една нощ по негово време и че макар градът да бил на дванадесет стадия разстояние от морето, целият този район заедно с града се скрил от погледа; и две хиляди души, изпратени от ахейците не могли да извадят мъртвите тела. И разделили територията на Хелике между съседите; а потапянето било заради гнева на Посейдон, защото йонийците, които били прогонени от Хелике, изпратили пратеници за да помолят за статуята на Посейдон, или, ако не това, за модела на храма; а когато жителите му отказали и двете, йонийците известили общия съвет на ахейците; но макар съветът да гласувал в тяхна полза, жителите на Хелике все пак отказали да се подчинят; и потапянета станало на следващата зима; но ахейците по-късно дали модела на храма на йонийците. Хезиод432 споменава и за друг Хелике, в Тесалия.

3 В продължение на двадесет433 години ахейците продължили да имат общ секретар и двама стратези, избирани ежегодно; а с тях се свиквал и общ съвет, на едно място (наричало се Амарион)434, в което те, както йонийците преди тях, се занимавали с въпроси от общ интерес; след това решили да избират само един стратег. А когато Арат бил стратег, отнел Акрокоринт от Антигон435 и добавил град Коринт към Ахейския съюз, както включил и собствения си град; завладял също така и мегарците; и след като премахнал тираниите в отделните градове, направил ахейците свободни членове на съюза. Освободил Пелопонес от тираниите, така че Аргос, Хермион, Флиунт и Мегалополис, най-големият град в Аркадия, били добавени към Съюза; и по това време Съюзът стигнал до върха на своята мощ. По това време римляните, след като прогонили картагенците от Сицилия436, предприели своя поход срещу галатите437, живеещи в района на река Падос. Но макар Ахейският съюз да се съхранил здрав до стратегството на Филопоймен, постепенно се разпаднал, тъй като римляните вече владеели цяла Елада и не се отнасяли към отделните държави по един и същи начин, а пожелали да запазят някои и да унищожат други. След това той438 обяснява причината да се разпростре над темата за ахейците, като казва, че макар да нарастнали по сила толкова, че надминали дори лакедемонците, те не са толкова известни, колкото са заслужили да бъдат.

4 Редът на местата, в които се заселили ахейците след каторазделили страната на дванадесет части, е следният439: Първи след Сикион е Пелене; после втори е Егейра; трети Еги, който има храм на Посейдон; четвърти, Бура; след Бура е Хелике, където избягали за убежище йонийцитге, след като били победени в битка от ахейците и откъдето накрая били прогонени; а след Хелике са Егион, Рюпес, Патри440 и Фари441; след тях е Олен, покрай който тече Пейрос, голяма река; след това са Дюме и Тритея442. Йонийците живеели в села, но ахейците основали градове; а към някои от тях по-късно те обединили други, като ги прехвърлили от другите дялове, както например Еги към Егейра (жителите обаче се наричали егейци) и Олен към Дюме. Следи от старото поселище на оленийците се показват между Патри и Дюме; и тук също така се намира забележителният храм на Асклепий, който е на четиридесет стадия от Дюме и на осемдесет от Патри. Със същото име като този Еги е и Еги в Евбея; а със същото име като Олен е селището в Етолия, от което също са останали само следи. Впрочем, поетът не споменава Олен в Ахея, също както не споменава и още няколко други населени места в района на Егиалоса (крайбрежието), макар да говори за тях по-общо: „Целия бряг на морето, обширната крепост Хелика”443. Но споменава етолийския Олен, когато казва: „А етолийци живееха в Плеврон и Олен”444. И говори за две места, наречени Еги: ахейския Еги, когато казва „Те ти откарват в Хелика и в Ега богати награди”445; но когато казва „до Ега,/ гдето в дълбокия залив му беше дворецът преславен”446, „където Посейдон спря конете си”447, е по-добре да приемем, че има предвид Еги в Евбея, от който вероятно и Егейското море е получило името си; и тук също така поетът е поставил действията на Посейдон, свързни с Троянската война. Близо до ахейския Еги тече реката Кратис, която се уголемява от водите на други две реки; и е получила името си от това, че е смес448, както и реката Кратис в Италия.

5 Всеки от тези дванадесет дяла е включвал по седем или осем общини, толкова населена е била страната. Пелене е разположен на шестдесет стадия над морето и е здрава крепост. Но има и село Пелене, откъдето идват пеленските наметала, които са имали обичай да дават като награда в игрите; намира се между Егион и Пелене. Но Пелана е различна от тези двете; тя е лаконско място и територията й клони към земята на Мегалополис. Егейра е разположен на хълм. Бура, която беше погълната при земетресение е разположена над морето, на разстояние от около четиридесет стадия; и казват, че от извора Сибарис в Бура реката449 в Италия е получила името си. Ега (защото Еги се нарича и така) сега е безлюден, а градът450 се владее от жителите на Егион. Но Егион има значително население. Разказват, че там Зевс бил откърмен от коза, както казва Арат: „Коза свещена, която според разказа поднесе вимето си над Зевс”451; и след това продължава: „тълкувателите я наричат Оленийската коза на Зевс”452, като с това ясно указва, че мястото е близо до Олене. Тук също така е Керинея453, който е разположен на висока скала. Тези места принадлежат на народа на Егион, както и Хелике, и Амарион, свещен участък на Зевс, където ахейците са се събирали, за да обсъждат неща от общ интерес. А река Селинос тече през територията на Егион; носи същото име като реката, течаща в Ефес покрай Артемизиона, а също и реката в днешна Елея454, която тече покрай къса земя, който Ксенофонт казва, че купил за Артемида съгласно един оракул455. Има и друга Селинос; тя тече покрай територията на мегарците хюблеи456, които картагенците принудили да се изселят. Колкото до останалите градове или дялове на ахейците, един от тях, Рюпес е безлюден, а територията, наречена Рюпис, е била владяна от народа на Егион и на Фари. Есхил също така казва някъде „Святата Бура и удряния от мълнии Рюпес”457. Мискел, основателят на Кротон, бил от Рюпес. И Левктрон също, дем на Рюпес, е бил в района на Рюпис. След Рюпес идва Патри, забележителен град; между тях обаче е Рион (също Антирион)458, който е на четиридесет стадия от Патри. Наскоро римзляните, след победата им при Акциум, бяха заселили значителна част от армията в Патри; и днес той е изключително населен, тъй като е римска колония; и има много хубаво място за закотвяне. След това е Дюме, гред без пристан, най-отдалечен от всички на запад, от което е получил и името си459. Но в по-ранни времена е бил наричан Стратос. Границата между него и елейската страна, Бупрасион, се оформя от река Ларисос, която тече от една планина. Някои писатели наричат тази планина Сколис, но Омир я нарича Оленийската скала. Когато Антимах нарича Дюме „кавконийска”, някои тълкуват „кавконийска” като епитет, произлязъл от кавконите, тъй като кавконите са се простирали до Дюме, както вече казах по-горе460, но според други произлиза отреката Кавкон, също както Тива е наречена „Диркея” и „Асопия”, Аргос „Инахея”, а Троя „Симунтия”. Но малко преди моето време, Дюме получил като заселници смесена група хора, които Помпей бил оставил от множеството пирати, след като премахнал всякакво пиратство и заселил някои от пиратите в Соли в Киликия, други в други места – и в частност в Дюме. Фара граничи с територията на Дюме; а земята й се владее от жителите на Дюме. След това е Араксос, носът на елейската страна, на хиляда и тридесет стадия от Истъм.


==============================================================

Към бележките

==============================================================

Към глава шеста от книга осма

Към глава осма от книга осма

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 11:28 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 8 – 7  
Tags:
%d bloggers like this: