Бележки по осма книга
1 Средиземноморието и Атлантика.
2 Вж. Кн. 7 фрг. 9.
3 Т.е. на север от Истъм.
4 Вж. 14.5.26.
5 1.2 и 2.36.
6 Пелопонеската Ахея.
7 Ср. 8.5.6.
8 Ср. 8.3.33.
9 Термопили.
10 Т.е. от Пили до устието на Пеней.
11 Гроскунд, Крамер и други издатели смятат, че от ръкописа е изпаднало: „и че Елада е акрополът на целия свят.”
12 Локрите епикнемиди.
13 Дн. планина Катавотра. Тя очертава границата между долините на реките Сперхей и Кефис.
14 Ср. 2.1.30.
15 Нос Хелонтас срещу остров Закинтос; дн. нос Торнесе.
16 Нос Малеи.
17 Айгион или Егион, макар че в дн. време е по-известен като Востица.
18 За Полибий една миля е равна на 8 1/3 стадия.
19 Букв. „влачене през”; името на „най-тясната част на Истъм” (8.6.4) и използвно вероятно за самия път.
20 Виж 8.5.1.
21 Виж 8.7.4.
22 Нос Аракс; дн. Калогрия.
23 Букв. „по-пълно”.
24 Нос „Дрепанон”. Страбон бърка нос Рион с нос Дрепанон, тъй като двата са били разделени от залива на Панорм.
25 На Моликрея, малко етолийско градче наблизо.
26 „Крисейският залив” (дн. зал. Салона); името често е било използвано в този по-широк смисъл. Ср. 8.6.2.
27 Така Страбон се противопоставя на твърдението на други (вж. началото на параграфа), че Ахелой разделя акарнанците и етолийците.
28 „Локрите и…” изглежда е изпаднало тук от ръкописа, защото Страбон току що е казал, че „Антирион е общата граница на Етолия и Локрида” (виж 9.3.1).
29 Според някои издатели изпадналият тук текст е „Крисейския залив; но морето от град Креуса.”
30 Т.е. „Корабът… премина”.
31 Од., 15.298.
32 Ил., 5.545.
33 Од., 3.4.
34 Букв. „куха”; т.е. с много падини. Също и „Койле Сирия” (16.2.2.), район на Сирия.
35 Възстановката на написаното от Страбон тук изглежда е невъзможна.
36 „Три” и „филе” – племе, род.
37 Дн. Каковатос.
38 Ил., 15.518.
39 Пл. Килене, дн. пл. Зирия.
40 Мястото на коринтска Ефира се отъждествява от някои с праистор. Кораку.
41 Ил., 2.659. Майката на Тлеполем бил Астиохея.
42 Ил., 15.529-531.
43 Од., 1.261 (говори Атина).
44 Од., 2.328-329.
45 Од., 2.328-329.
46 Виж 7 фрг. 16.
47 Виж 7.7.5.
48 Ил. 2.605.
49 Ил. 2.511.
50 Самотраки.
51 Виж 10.2.17.
52 Ил., 24.78.
53 Ил., 2.659.; в българския превод думата е „древна”, но вярното е „далечна”.
54 „Скепсис” – думата означава „разсъдък, мисъл”; изглежда е каламбур с (Деметрий от) Скепсис.
55 Ил., 2.730.
56 Ил., 2.595.
57 Ил., 2.596.
58 Пл. Сколис (виж 8.3.10); дн. Сантамериотико.
59 Поговорка. Виж Стефан Византийски, s.v. КпсхцЬуйпн.
60 Корифасион се идентифицира с дн. Наварино.
61 Омировия епитет за Пилос, „пясъчен”; но виж 8.3.14.
62 Като майки, които показвали бебетата си с вързани на шиите им „знаци”, подарени от бащата с надеждата така да се разкрие бащинството.
63 Ил., 2.615-619.
64 Ил., 23.630-632.
65 Повечето издатели смятат това изречение за глоса.
66 Од., 1.344.
67 Од., 11.496.
68 Ил., 9.529.
69 Ил., 2.625.
70 Фрг. 82 (Bergk).
71 Фрг. 21 (Bergk).
72 Спор. Майнеке Страбон е написал „Архилох”, а не „Есхил”.
73 Фрг. 463 (Nauck).
74 Пл. Сантамериотико.
75 Дн. Астрас.
76 Амфидолида или Амфидолия е била елейска територия на север от Олимпия.
77 Ил., 11.756.
78 „Немидийската” е непознато иначе; вер. „Немейската”.
79 Ср. 10.2.1.
80 Фрг. 74 (98).
81 Од., 3.366-370.
82 Ср. Ил., 11.756.
83 8.3.17.
84 Ил., 7.135.
85 Спор. Полибий (16.17), десет стадия.
86 Ил., 2.584.
87 Тълкувано като „пясъчен”.
88 „Пясъчен”.
89 Фелон, град, река или планина, е неизв. от други източници.
90 „Сладко ухаеща” (мента).
91 Както и от пилийците.
92 „Аниос” изглежда е сгрешено от „Анигрос” (срв. 8.3.19 и Павзаний, 5.5.5.); но според Крамер е „Алфей”.
93 Од., 3.4-6.
94 Ил., 20.329.
95 12.3.5.
96 Запазените трудове на Аристотел не съдържат упоменаване за кавконите (кавконитите).
97 12.3.5.
98 Од., 3.366.
99 Виж 8.3.20.
100 Седемте Плеяди.
101 Ср. описанието на Павзаний на Самикон, Арене и Анигрос (5.5.6 и 5.6.1-2).
102 Ил., 2.591.
103 Ил., 11.722.
104 За по-пълно описание виж Павзаний 5.5.5.
105 Срв. Павзаний 5.5.5.
106 Т.е. свързвайки така името с гл. „менейн” (оставам, задържам се). Страбон вер. е написал „Ментей” или „Минией”, а не „Минтей”.
107 Ср. 1.3.16.
108 Фрг. 112 (Schneider).
109 8.3.9.
110 8.3.13.
111 Фрг. 44 (Bergk).
112 Нар. още Сфактерия (виж 8.4.2).
113 „Келадон” и „Фейа” са четенията в омировия текст (Ил., 7.133). След думите „близо до Фейската крепост” Омир добавя „край буйните струи на Ярдан”.
114 Както често пъти, Страбон има предвид устията на реките.
115 Преводът на този стих от Илиада (9.153) съвпада с тълкуването на Страбон, въпреки че другаде (Ил. 11.712) „неатай” означава не глагол (обитават), а прилагателно (крайни).
116 8.3.3.
117 8.3.8.
118 Ил., 2.591-596.
119 Парагр. 19 по-горе.
120 Ил., 11.711.
121 „Стръмни”.
122 „Блато”.
123 „Морски бряг”.
124 Т.е. нарича го „еуктитон” (добре построен), като приема другата дума за епитет.
125 „Тръстика”.
126 Ил., 11.711.
127 Т.е. не Кипарисеи (мн. ч.), а Кипарисеис (м. р.)
128 Ил., 2.697.
129 Ил., 2.584.
130 Хелос означава „блато”.
131 „Извор” (8.3.13).
132 Халкида е било името както на „поселението” (8.3.13), така и на реката.
133 Од., 15.295.
134 Од., 4.671.
135 Од., 15.299.
136 Не „бързи”, обичайното значение, давано на „thoai”. Така Страбон свързва прил. с гл. „thooo” (остря) (срв. Од., 9.327 „аз собственоръчно заострих”).
137 В това изр. Страбон изглежда отъждествява омировата Итака с дн. Итака или Тиака; но в 1.2.20, 1.2.28 и 10.2.12 като че ли го отъждествява с Левкас.
138 Ил., 11.691.
139 Ил., 11.670.
140 Ил., 11.691.
141 Ил., 11.678.
142 Ил., 11.682.
143 Ил., 11.707.
144 Ср. 8.3.10.
145 Ил., 11.757.
146 Ил., 11.759.
147 Ил., 11.698-703.
148 Ил., 2.618-619.
149 Ил., 2.591.
150 Епейците.
151 Виж 8.3.7.
152 Т.е. в Омировия „каталог”. Виж 8.5.8 и Ил., 2.581-586.
153 8.5.8.
154 Ил., 5.545.
155 Ил., 2.591-602.
156 Ил., 1.528. -530.
157 Ил., 8.199.
158 Виж 10.3.22.
159 Питийските, Немейските и Истмийските игри.
160 Ил., 23.255 сл.
161 Виж 8.3.29.
162 Ил., 11.698.
163 Спор. Тукидид (5.34) лакедемонците заселили някои илоти в Лепреон в 421 г. пр. Хр.
164 Страбон изглежда има предвид, че лепреатите са „победили във война” над другите градове в Трифилия, съюзили се с писатите във войната срещу елейците.
165 Напр. Макистос. Според Херодот (4.148) това станало „по мое време”. Но виж и Павзаний (6.22.4).
166 Од., 11.236.
167 И двете думи означават „съд за пиене”.
168 Ил., 24.544.
169 Фрг. 294 (Nauck).
170 Фрг. 658 (Nauck).
171 Фрг. 377 (Nauck).
172 Майнеке след Крамер изхвърля „и днес се нарича Барнихи” заради допускането, че думата е славянска.
173 Од., 11.238.
174 Виж Фрг. 14 (Nauck).
175 Издателят тук е пропуснал изречението, заради противоречие с 9.5.6.
176 Според Павзаний (6.22.7) с водите, изтичащи от един извор в реката, която там е изписана „Китерос”.
177 За Арпина (Арпине, Харпина), виж и Павзаний (5.22.6, 6.21.8.).
178 Страбон има предвид „през територията на който”.
179 Дн. Бакиреика.
180 Думите „и е разположен… Писатида” изглежда се отнасят за ахейския Фари, не за някакъв аркадски град; в такъв случай или Страбон е сгрешил, или думите са по-късна прибавка.
181 Ил., 2.591.
182 Т.е. на крайморската страна.
183 Срв. 8.3.30.
184 Спор. Павзаний (5.8.5) игрите били прекъснати след царуването на Оксил(ос) и отново подновени при Ифит.
185 Също у Херодот, 6.127.
186 Вярното разстояние от н. Араксос, който бил в Елея (8.3.4) до р. Неда е около 700 стадия. Мюлер поправя 1200 на 670 стадия, което е по-близо до разстоянията, дадени от Страбон (8.2.1, 8.3.12,21).
187 Градът бил основан от Епаминонд в 369 г. пр. Хр. (Диодор Сицилийски 15.66)
188 Дн. гр. Корон или Корони.
189 Ил., 9. 150-153.
190 Ил., 2.582, където омировата дума е „Фарис”.
191 Ил., 2.585; дн. Витило.
192 Има се предвид страната Месения, а не гр. Месена.
193 По времето на Страбон р. Неда е била границата между Трифилия и Месения (8.3.22), но в този пасаж явно има предвид някакъв нос на „старата граница”.
194 Според Диодор Сицилийски (12.60) Стратокъл е архонт по времето на този поход (425 г. пр. Хр.); а спор. Тукидид (4.3) походът го направили Евримедон и Софокъл. Поради това някои поправят „Стратокъл” на „Софокъл”.
195 За пълно описание, вж. Тукидид (4.35 сл.). Събитието се датира в 425 г. пр. Хр.
196 4.3.
197 Тукидид казва „около четиристотин”.
198 Ил., 9.152, 294. Също Павзаний (4.35.1).
199 31 г. пр. Хр.
200 Страбон има предвид територията.
201 Дн. нос Гало.
202 Хермионийският Асине е бил в Арголида, югоизточно от Навплия.
203 Виж 8.5.1.
204 Или Тенар.
205 Или „Бойтил”.
206 Дн. Каламата.
207 8.3.28.
208 Едва ли се отнася за Фери, защото Павзаний изглежда нито е видял, нито е знаел за храм на Атина там. Сл. Страбон изглежда има предвид, че такъв храм е имало някъде другаде, на бреговете на реката Недон (дн. Каламата).
209 Поаеса е неизвестна от други източници.
210 Неизв. от други източници.
211 Изброени в Ил., 9.150-153.
212 Ил. 9.150.
213 Дн. Зугра.
214 8.3.25.
215 Виж 8.4.7.
216 8.4.4.
217 Айпея (Епея), като форма за ж.р. от гр. прилагателно „айпюс” – „стръмен”.
218 Виж 8.4.7.
219 „Антея със тучни ливади”, Ил., 9.151.
220 Дн. Петалиди.
221 Ил., 9.153.
222 Виж 8.3.23.
223 В кодексите: „двеста и петдесет”.
224 8.3.1.
225 Т.е. обща за долния град и акропола.
226 Филип V (220-178 г. пр. Хр.).
227 Същият Деметрий със съгласието на Филип V прави опит да завземе Итоме, но бил убит по време на щурма (виж Полибий 3.19, 7.12).
228 Консулът Луций Мумий (срв. 8.6.23) завзел Коринт и го унищожил с огън в 146 г. пр. Хр., но градът бил възстановен от Август.
229 Срв. 6.1.6.
230 За вероломството на Аристократ, виж Павзаний 4.17.2.
231 Фрг. 8 (Bergk).
232 Фрг. 8 (Bergk). Ериней бил важен град в района на Дорида (виж 9.4.10 и 10.4.6.) Тукидид (1.107) нарича Дорида „метрополията на лакедемонците”.
233 Наред с други твдорби, Филохор бил авторът на „Атида”, история на Атика в седемнадесет книги от най-древни времена до 261 г. пр. Хр. Запазени са само фрагменти.
234 Диодор Сицилийски (15.66) споменава само три Месенски войни.
235 Дн. н. Матапан.
236 Дн. н. Малеа.
237 Букв. „Прозорци”; дн. Каво Гросо, полуостров с обиколка ок. 6 мили, със стръмни скали, прорязани с пещери.
238 За описание на този храм, виж Павзаний, 3.18.6 сл.
239 Оттам и „притаения сред планините Лакедемон” (Од., 4.1).
240 „Блата”.
241 Тоцер идентифицира този „храм на Дионис в Лимни” с Ленеона в Атина.
242 “Taenarias fauces” (Тайнарското гърло) на Вергилий (Georg. 4.467).
243 Дн. Рас-ал-Разат.
244 Дн. нос Пасеро.
245 Букв. „Магарешката челюст”; дн. нос Елафониси.
246 Идентифицира се с Кимарос (10.4.5.) Дн. нос Гарабуса.
247 От нос Тайнар.
248 „Хелос” означава „блато”.
249 Ил., 2.584.
250 Тази равнина се простира на североизток от Кипарисия.
251 Между Акри и Кипарисия, крй дн. Ксили.
252 Ил., 2.484-877.
253 Лимни или Лимнеон, Киносура, Месоа и Питане изглежда са били квартали или райони на Спарта, кто жителите на всеки район образували местна фила.
254 Липсват три или четири букви в оригинала. Майнеке въвежда конектура „близо до Торнакс”, която спор. Ст. Византийски е планина в Лакония.
255 8.3.29, 8.4.1.
256 За „крите”, „дома” и „мапсидион” Аристотел (Poet. 1458A) цитира същите примери.
257 Ил., 19.392.
258 Фрг. 88 (Diels).
259 „Гледка”.
260 За „ерион” – „вълна”.
261 „Кормила”.
262 Ил., 2.583.
263 Т.е. лаконския (а не локрийския) Авгеи, който е на тридесет стадия от Гитион (Павзаний, 3.21.6), близо до дн. Лимни.
264 Ил., 2.583.
265 Кастор и Полукс.
266 „Грабителите на Лас”.
267 Фрг. 871 (Nauck).
268 Гр. традиция поставя дорийското завоевание към 1104 г. пр. Хр.
269 Срв. 8.5.5.
270 Филоном (сл. параграф).
271 Егис бил разположен в СЗ Лакония, близо до изворите на Еврот.
272 Територията включвала Карист (10.1.6).
273 Майнике и Форбигер прехвърлят „и били наречени Илоти” след „Хелос”.
274 Од., 3.249.
275 Од., 3.251.
276 8.7.1.
277 Еврикъл също така злоепотребил с приятелството на Ирод Велики и други (Йосиф Влавий Antiq. Jud. 16.10 и Bell. Jud. 1.26.1-5).
278 Други интерпретират израза просто като „умрял”, но оригиналът определено намеква за изгонването му от Цезар (Йосиф Флавий, Bell. Jud. 1.26.4 и Плутарх, Apopth. 208A).
279 Гай Юлий, наречен на Юлий Цезар.
280 Измяната му към Цезар.
281 Т.е. „Свободните лаконци”. Август ги освободил от подчинението им на лакедемонците, оттам наименованието. Първоначално са имали двадесет и четири града, но по времето на Павзаний – само осемнадесет. За техните имена виж Павзаний, 3.21.7.
282 „Периеки” означава букв. „хора, живеещи около (град)”, но се превърнало в редовно название за подчинени съседи. Те не били граждани, но не и държавни роби като илотите.
283 Страбон тук има предвид конституцията (държавната уредба) на Спарта.
284 Т.е. първоначални основатели на род или държава.
285 От дома на Агидите и цар на Спарта, 408-394 г. пр. Хр. (Диодор Сицилийски, 13.75 и 14.89).
286 Бил е шестият по ред потомък на Прокъл (10.4.18).
287 Ср. Ил., 2.581.
288 Фрг. 1083 (Nauck).
289 Виж 8.3.2.
290 Т.е. в текста на Омир, Ил., 2.581 и Од., 4.1.
291 Обичайното значение на „кете” е „морски чудовища” или „китове”, но Страбон очевидно говори за „проломи” или „цепнатини”.
292 Значението, дадено в схолиите към Омир и което изглежда по-свързано с обичайното значение „морски чудовища”.
293 Т.е. „с изобилие на джоджен”.
294 Ил., 1.268, където Омир говори за Кентаврите, които, според горното тълкуване са „чудовища, обитаващи планински пещери”.
295 Од., 21.13.
296 Од., 21.15.
297 Од., 3.488.
298 Од., 2.486.
299 Букв. „в падина”.
300 Од., 4.1-2.
301 Од., 2.359.
302 В Од., 4.1 и Ил., 2.581 (Каталога на корабите). Но епитетите са пропуснати в Од., 21.13.
303 Т.е. че Омировият Лакедемон включва Месения.
304 Беотийският Делион е бил на мястото на дн. Дилеси. Мястото на лаконския Делион е несигурно.
305 Лимера: епитет, означаващ „с добрия пристан”.
306 Т.е. „навос” (кораб) + „плео” (плавам).
307 Страбон бърка Навплий, син на Посейдон и Амюмоне и далечен предтеча на Паламед с Навплий, бащата на Паламед.
308 Срв. 8.6.11.
309 Асине в Арголида, недалече от Навплия, не месенската Асине.
310 Дн. Каламаки.
311 Виж 8.2.1.
312 Но този епитет „хипиос” (коневъдна земя) не е използван за Аргос никъде в Илиадата или Одисеята. Пиндар го използва веднъж в Isth 7(6).17.
313 Т.е. Ил., 2.287.
314 Ил., 4.52.
315 Ил., 2.559.
316 Ил., 1.30.
317 На Агамемнон.
318 Ил., 2.681.
319 Ил. 9.141.
320 Од., 3.251.
321 1.3.
322 Ил., 2.684.
323 Ил., 2.867.
324 Од., 1.344.
325 Од., 15.80.
326 Аргос.
327 Близо до Кинурия и Аркадия е пл. Ликей, а не Лиркей. Ликей (дн. Диофорти) е на границата на Месения и Аркадия.
328 6.2.4.
329 Авторът на този израз е неизвестен.
330 Т.е. „много жаден”, макар че Страбон и Атеней (444Е) дават друго тълкуване на думата.
331 Ил., 4.171.
332 Т.е. „много бленуван”.
333 Т.е. „много разрушителен”.
334 Думата означава или „много разрушителен”, или „разрушен от смъртта на мнозина” – явно второто в цитираната тук фраза от „Електра”, 1.10.
335 Осн. Значение „притискам силно, наказвам”.
336 Ил., 2.193.
337 Осн. значение „пращам, отпращам”.
338 Од., 2.376.
339 „proiapsen”.
340 Ил., 1.3.
341 Т.е. приемат рплхдЯшйпн за грешка вм. рплъ д’ Ншйпн и обясняват грешката с приеместване (хипербатон) на de в Argosde и контрахиране в една дума поради изпадане на гласната е (синалефа).
342 Хезиод, Фрг. 24 (Rzah).
343 Фрг. 228.7 (Nauck).
344 Ср. 5.2.4.
345 Ил. 1.270, цитирано от Страбон в 1.1.16.
346 Од., 4.296.
347 ил., 6.152.
348 Од., 1.344.
349 Ил., 2.108.
350 За пълно описание на разкопките при Хереон, вж. Waldstein, “The Argive Heraeum”, 1902, 2 vols.
351 Старият храм бил унищожен от пожар в 423 г. пр. Хр. (Тукидид, 4.133; Павзаний 2.17), а новият бил построен ок. 420 г. пр. Хр.
352 В частност статуята на Хера, която била „седнала на трон, голяма е и е изработена от злато и слонова кост, творба на Поликлейт.” (Павзаний, 2.17.4.)
353 Ил., 2.559-562.
354 Ср. 8.6.2.
355 Т.е. с ударение на първата сричка.
356 Името все още се пази в дн. Прония, близо до навплия.
357 Текстът в ръкописите е развален. Учените тук спорят дали Страбон е имал предвид същия, споменат преди храм на Хера (Хереона), или съвсем различен.
358 Хермионе или Мидея.
359 „Рибари”.
360 Т.е., както и Хермионе.
361 Фрагмент, изв. само оттук.
362 Делфи.
363 Същото кто Хермионе.
364 14.2.16.
365 „Четирите града”, т.е. северната част на Атика с четирите дема Маратон, Ойное, Пробалинтос и Трикоринтос.
366 Фрагмент, известен само оттук.
367 Североизток.
368 Параграф 10, в тази глава.
369 Ил., 2.562.
370 Гр. дума за „мравки” е „myrmekes”.
371 Виж 5.2.10.
372 Ил., 2.496.
373 Ил. 2.559.
374 Ил., 2.497.
375 Ил., 2.632.
376 Ил., 2.562.
377 Срв. Херодот, 1.82.
378 Срв. Павзаний, 8.6.4.
379 Спор. някои издатели Страбон има предвид Крейон, планината близо до Аргос.
380 Lyrkeion (конектура на Casaubon) за Lykourgion (виж 6.2.4).
381 Например, срещу римските претори (виж 8.5.5.).
382 „крайбрежната земя”.
383 Ил., 2. 569-575.
384 Ифигения в Таврида, 508 сл.
385 Орест 98, 101, 1246.
386 Споменато и в 8.3.30.
387 Тарквиний.
388 Тарквиний Приск (виж 5.5.2).
389 Тук има игра на думи, която не може да се предаде в превода. Може да означава и „свалих три мачти”, т.е. „прелъстих трима корабни капитани”.
390 Хиероним от Родос, живял ок. 290-230 г. пр. Хр.
391 Евдокс от Книд, известен математик и астроном, творил ок. 350 г. пр. Хр.
392 Срв. 8.4.8.
393 Това ниво е на 61 м над равнината между него и Коринтския залив.
394 Фрг. 1084 (Nauck).
395 „Мит от всички страни” е обичайният превод на гр. ресЯклхуфпн, но Еврипид го е използвал в см. „мит от двете страни”, т.е. от Коринтския и Сароническия залив.
396 „Конския извор”.
397 От Акрокоринт.
398 Т.е. на изток.
399 „Магарешките планини”. Но според някои изследователи Страбон ги бърка с Герания, които са на границите на Коринт и Мегара.
400 Скиронийския път между Мегара и Коринт, виж Павзаний, 1.44.10.
401 Виж 8.2.1. и ср. 8.6.4.
402 Това може да е Азия или град Асеа (в Аркадия), чието име според Херодиан 2.479 се изписвало и като „Асия”.
403 За историята на цар Тенед виж Павзаний, 10.14.1-4 и Диодор Сицилийски 5.83.
404 Цит. фрагмент е изв. само оттук.
405 Срв. 8.4.8.
406 Спор. Плиний (Nat. Hist. 35.39) Аристид от Тива изобретил рисуването върху восък и енкаустика.
407 Т.е. ако се говори за рисунките на други художници.
408 31 г. пр. Хр.
409 Според Velleius Paterculus (1.13.4), Мумий казал на мъжете, на които било поверено да отнесат тези картини и статуи до Рим, че ако ги загубят, ще трябва да ги подменят с нови.
410 От 146 до 44 г. пр. Хр.
411 Александрийският граматик, живял в трети век пр. Хр.
412 Изписвано „Келуса” от Кнесофонт (Hellenica, 4.7.7.)
413 Изписвано „Aigialeia” (Егиалея) от Павзаний (2.7.)
414 „Деметрий, синът на Антигон, след като завзел града на Егиалей в равнината, основал днешния град на мястото на древния акропол” (Павзаний, 2.7.1.)
415 Срв. Полибий, 4.8.
416 251 г. пр. Хр.
417 Страбон има предвид Ахейския съюз (виж 8.7.3.)
418 Виж 8.7.4.
419 Отново Ахейския съюз.
420 Виж 8.1.2 и 9.1.5.
421 8.5.5.
422 Елините в Италия.
423 Питагорейското „Тайно общество” в Кротона и други градове на Magna Graecia било аристократично по характер и с времето изглежда се наложило в политиката. Това предизвикало неприязънта на народа и довело до насилственото му премахване. В Кротона, например, гражданите въстанали срещу „Тристате” по време на техни събрания и изгорили сградата с мнозина от събралите се членове.
424 Виж Полибий, 2.39.
425 280 г. пр. Хр.
426 Другите два били Тритея и Фари (Полибий 2.41).
427 Виж 1.3.8.
428 В Мала Азия.
429 В Панйонион, на нос Микале, спор. Херодот (1.148); „в пусто място в съседство с т. нар. Микале”, спор. Диодор Сицилийски, 15.49.
430 Ил., 20. 404-405.
431 Хераклид Понтийски.
432 „Щита на Херакъл”, 381.
433 Според Полибий (2.43) двадесет и пет.
434 Амарион е името на свещения участък на Зевс Амариос близо до Егион, споменат отново в 8.7.5.
435 Антигон Гонат (276-239 г. пр. Хр.).
436 241 г. пр. Хр.
437 224 г. пр. Хр.
438 Полибий.
439 Срв. имената в техния ред у Херодот (1.145), Полибий (2.41) и Павзаний (7.6).
440 В текста „Patreis” (жителите на Патри).
441 В текста „Phareis” (жителите на Фари).
442 В текста „Tritaeeis” (жителите на Тритея).
443 Ил., 2.575.
444 Ил., 2.639.
445 Ил., 8.203.
446 Ил., 13.21.
447 Ил., 13.34.
449 Виж 6.1.12-13.
450 В тази редакция – „страната”; но Страбон често пъти дава името на града, с което включва цялата притежавана от него територия.
451 Phaenomena, 163.
452 Ibid. 164.
453 Споменат от Полибий (2.41), Павзаний (7.6) и др.
454 Виж 8.3.1.
455 Anabasis, 5.3.8.
456 Мегара Хюблея била на източния бряг на Сицилия, северно от Сиракуза.
457 Фрг. 403 (Nauck).
458 С поправката на Corais.
459 dyein“залязвам” dysme “залез”, “запад”.
460 8.3.11, 17.
461 Мегалополис.
462 Авторството на тези думи е неизв.
463 Ил., 2.606.
464 6.2.9.
465 Т.е. „през подземен канал”.
466 „Ями”.
467 Стимфалос.
468 Спор. някои издатели – четири стадия.
469 Реката, образувана от сливането на Ароаний и Олбиос.
470 Пл. Хаон (Павзаний, 2.24.6).
471 XXXIV фрг. 12
472 Всъщност, по преценката на Полибий, а не на Артемидор.
473 Източният бряг на Арголида се наричал „Акте” (Брега).
==============================================================
Към глава четвърта от книга осма
Антични автори 