Страбон, География – предговор

През погледа на земеписеца

Страбон, авторът на този труд, е роден в Амазия, старата столица на Понтийското царство, град в долината на река Ирис, днешната Йесчил Ирмак, на южния бряг на Черно море. Живял е при управлението на Август и началото от управлението на Тиберий, но датите на раждането и кончината му (66-63 г. пр. Хр. – ок. 24 г. сл. Хр.) са спорни. Предполага се, че е бил около тридесет и осемгодишен, когато отишъл от Гиарос в Коринт, където по същото време пребивавал Октавиан Цезар на връщане в Рим, след битката при Акциум в 31 г. пр. Хр.

Единствената информация, с която разполагаме за биографията на Страбон може да се събере от оскъдните упоменавания, които сам е направил в този труд. Макар и автор от Августовата епоха, името и трудовете му като цяло изглежда са били неизвестни на съвременниците му; подминати са с мълчание и от автори от следващите поколения, посветили изследванията си на същата област. Това, че трудът е написан на гръцки, както и обстоятелството, че самата тема не е била популярна, вероятно също са попречили да придобие известност. От друга страна, обемистият му характер трябва да е затруднил създаването на много преписи. Нещо повече, самият автор, макар да е пребивавал известно време в Рим, изглежда е избрал родната си Амазия за постоянно местожителство и там е съставил труда си. Но където и да е станало това, разполагал е с възможности да бъде в течение на важните обществени събития в границите на Римската империя.

Забележително е, че е съхранил пълно мълчание за баща си и бащината си фамилия, докато в същото време е оставил бележки за своята майка и връзките й във висшето общество. Била е от знатна фамилия, заселила се в Кносос в Крит, а предците й били от близкото обкръжение на царете на Понта, Митридат Евергет и Митридат Евпатор.

Дорилай, нейният прадядо, бил изтъкнат пълководец и приятел на Евергет, но след неговото убийство решил да се засели в Крит, където се радвал на високи почести затова, че сложил край на войната между Кносос и Гортина. Оженил се за знатна македонка на име Стеропе. Плод на този брак били Лагетас, Стратарх и една дъщеря. Лагетас имал дъщеря, която, по думите на Страбон, била “майката на моята майка.”

Колкото до баща му, макар да няма преки сведения за него, някои биографи допускат, че е бил римлянин. Името-прозвище Страбон, “човека с присвития поглед”, от гръцки произход, а било използвано от римляните и в частност приписвано на бащата на Помпей Велики. Как географът се е сдобил с това име, е неизвестно.

Още много млад, учи граматика и риторика при Аристодем, в Ниса в Кария. Подготовка по философия получава от перипатетика Ксенарх от Селевкия. Не съобщава дали е слушал лекциите му там или в Рим, където Ксенарх е преподавал.

Макар и с по-бегли познания в астрономията и математиката, запознат е добре с историята и митологическата традиция. Предан почитател е на Омир и е добър познавач на други велики поети.

Привърженик е на Стоическата школа на Зенон, както личи от многобройни пасажи в неговия труд.

Преди “География” пише “Исторически записки”, своеобразно продължение на “Всеобща история” на Полибий. Този труд от тридесет и три книги не е съхранен, но е цитиран от Плутарх и Йосиф Флавий.

Бил е голям пътешественик, очевидно без професионални ангажименти, което подсказва, че е получил богато наследство от баща си, след като майчината му фамилия била обедняла. Голяма част от географските му сведения са плод на лични наблюдения. В един пасаж във втора книга заявява: “Сега ще разкажа коя част от сушата и морето съм посетил лично и за коя част съм се доверил на описания на други, било то устни или писмени. Пътувал съм на запад от Армения чак до местата на Тирения срещу Сардиния и на юг от Евксин чак до Етиопия. И не бихте могли да намерите между писалите география друг, който да е пропътувал повече от споменатите разстояния от мен; всъщност тези, които са пропътували повече от мен в западните райони, не са покрили толкова разстояние като мен на изток, а онези, които са пътували повече от мен в източните страни изостават от мен на запад; и същото е в сила за районите на юг и на север.” Споменава също така, че е бил в Египет, на остров Гиарос, в Популонион край Елба, в Комана в Кападокия, в Ефес, Миласа, Ниса, и в Хиераполис във Фригия. От Елада е посетил Коринт, Аргос, Атина и Мегара. Сведенията си за Иберия, Галия, Британия и Германия вероятно е събрал по време на пребиваването си в Рим.

Първият автор на систематичен труд по география бил Ератостен, умрял на осемдесетгодишна възраст в 196 г. пр. Хр. Трудът му включвал три книги. Но няма основание да се смята, че “География” на Страбон е просто едно подобрено издание на Ератостен. Трудът на Страбон е предназначен да осигури полезни сведения на “деятелни хора” – лица от висшата администрация, политици, военни и търговци. В съгласие с това прездназначение, той отбягва подробните описания освен там, където мястото представлява особен интерес. Текстът, предназначен да бъде четен на глас, е написан живо, увлекателно. Езикът е стегнат и прост, уместно подбран за темата, ясен и понятен като цяло, освен в онези пасажи, където е зле запазен в преписите. Като мнозина други елини, Страбон гледа на Омировия епос като на хранилище на цялостното познание, макар нерядко да интерпретира казаното от древния поет по доста безкритичен начин, особено в книгите, посветени на Елада. Резервиран е към сведенията у Херодот, като не разграничава историите, които “бащата на историята” предава само като “разкази” от описанията, за които твърди, че произтичат от лични наблюдения. Като цяло отхвърля свидетелствата на марсилеца Питей, особено за северните райони на Европа и нерядко го нарича лъжец, макар да е сигурно, че този пътешественик е извършил каботажно плаване от Гадейра, дн. Кадиз в Испания до реката, която нарича “Танаис”, но която вероятно е дн. Елба. Същевременно нерядко в собствените си описания не разграничава кои неща лично е видял и кои произлизат от чужди описания.

Изворите му са предимно гръцки и изглежда е пренебрегнал въспоминанията и историческите разкази на латински, описващи кампаниите на римляните, и които са могли да му предложат ценни географски факти както за отделни страни, така и за Азия и Европа в цялост. Отчасти е използвал описанието на Цезар на Галия, Алпите и Британия; намеква за Публий Крас в описанието на Каситеридите, а също упоменава писанията на Азиний Полион, Фабий Пиктор и един анонимен писател, когото нарича “Хорографът” (страноописателят).

Математическите и астрономически познания Страбон смята за незаменими за науката география. Още в първа книга заявява, че без тяхна помощ би било невъзможно човек да добие ясна представа за формата на земята и че всеки, който се заеме с точното описание на едно място, би трябвало да опише неговите астрономични и геометрични съотношения, и да обясни неговите размери, разстояния, географска ширина и климат. Колкото до размерите на земята, според него те вече са доказани у други автори и следва да се приемат като предпоставени. Светът от времето на Страбон, разбира се, се възприема геоцентрично: земята е в центъра на Космоса, сфера, която форма е доказуема както от физическия закон, че всяко тяло се привлича към своя център, така и от физическото наблюдение на “заоблеността” на морето. Небесните тела кръжат около нея, едно от свидетелствата за което са и слънчевите ни часовници, а здравият разум подсказва, че ако дълбочината на земята е безкрайна, то това кръжене щеше да е невъзможно. Същевременно, Страбон не гледа на точното деление на земята на “климати” или зони в смисъла на Хипарх, както и на определянето на географските ширини и дължини на отделните места, система добре разработена по негово време, като на нещо съществено за географското си описание.

Основната мярка за дължина, която използва е стадият. Стандартният олимпийски стадий е 600 гръцки (625 римски) стъпки, или около 180 м. Мярката обаче не е универсална за всички страни в “обитаемия свят”, описван от него, например във Вавилон, Сирия и Египет “стъпката” е по-дълга от олимпийската. Може да се приеме, че тази единица варира значително според това дали предава разстоянието по лично наблюдение или се позовава на други източници. Наред с това нерядко използва за мярка било римската миля, било гръцката парасанга или сравнително по-неопределеното “един ден преход”.

Пасажи, пряко или косвено свързани с изворознанието за Тракия и траките, за региона на Понта, Пропонтида и Меотида, антична Македония, Илирия и Адриатика, днешна ЮИ Европа като цяло, се срещат из целия труд. Но особено ценна е седма книга, описваща първо населението на север от Дунав – германи, кимбри, гети, даки, европейските скити и Крим; след това – народите южно от Дунав – обитателите на Илирик, Панония, Далмация, източното крайбрежие на Тракия до Евксинския понт, Епир, Македония, вътрешна Тракия и Хелеспонта. За жалост, последната част от книгата не е била запазена добре в нито един от оцелелите ръкописи, но издателят Крамер е (1844 – 1852 г.) успял да възстанови по епитомета по-голямата част от липсващото.

“Кодексите” или ръкописите, съхранили “География” изглежда са копия на един единствен ръкопис, който е съществувал в Средновековието, но вече е изгубен. По удивителното съвпадение на грешки и пропуски (с много малки различия там, където копистите са проявили неумение или невнимание) се съди, че най-вероятно на това единствено, вече несъществуващо копие дължим запазването на мащабния труд. Самият Страбон описва доста експресивно немарливостта на лоши писари както в Рим, така и в Александрия: “Някои продавачи на книги също тъй наемаха лоши писари и нехаеха да сравнят копията с оригинала.” С усилията на изследователи класици качеството на текста с времето все пак е подобрено. За да ни предложи щедрата възможност да видим античния свят през присвития, наблюдателен поглед на един негов голям историк, философ и земеписец.

Настоящият превод е по изданието на A. Meineke, Strabonis Geographica, Leipzig: Teubner 1877, като на места са включени и фрагменти, липсващи в това издание.

В. Русинов

Advertisements
Published in: on 13. 11. 2008 at 7:15 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – предговор  
Tags:
%d bloggers like this: