Десета книга
Резюме
Десета книга обхожда Етолия и прилежащите й острови, също така целия Крит, на който се спира най-подробно, като описва забележителностите му, както и за Куретите, като разказва в тази книга и за раждането на Идейските Дактили на този остров, и описва култа и празненствата; в нея се казва и за потеклото на Страбон от Крит; също така книгата обхожда и многобройните острови около Крит, сред които са Спорадическите и Цикладските.
Първа глава
1 След като Евбея лежи успоредно на цялото крайбрежие от Сунион до Тесалия, с изключение на носовете от двете страни1, би било подходящо да свържа описнието си на острова с това на вече описаните части, преди да премина на Етолия и Акарнания, който са оставащите за описание части на Европа.
2 Прочие, по дължина островът се простира успоредно на крайбрежието, на разстояние от около две хиляди и двеста стадия от Кенеон и Герайст, но на ширина е неравен и като цяло не повече от сто и петдесет стадия. Кенеон лежи срещу Термопилите и донякъде до района извън Термопилите, докато Герайст и Петалия лежат към Сунион. Съответно, островът се намира отвъд провлака и срещу Атика, Беотия, Локрида и малийците. Поради теснотата си и казаната вече дължина, древните са го наричали Макрис2. Най-много се доближава до континента при Халкида, където се изгърбва към района на Авлида и Беотия, и образува Еврип. За Еврип вече говорих подробно3, както до известна степен и за местата, които лежат едно срещу друго от двете страни на пролива, на континента, както и на острова, от двете страни на Еврип, сиреч, районите отвътре и извън4 Еврип. Но ако нещо е пропуснато, сега ще го обясня по-пълно. Първо, нека да обясня, че частите между Авлида и района на Герайст се наричат Кухините на Евбея; защото брегът се извива навътре, но когато доближи Халкида, отново оформя гърбица към континента.
3 Островът е бил наричан не само Макрис, но и Абантис; във всеки случай поетът, макар да го нарича Евбея, никога не нарича обитателите му „евбейци”, а винаги „абанти”: „Дишащи смелост абанти владееха остров Евбея,”… 5 „Идваха с него6 абанти…”7 Аристотел8 казва, че траки, тръгнали от фокидската Аба, се заселили на острова и преименували обитателите му в „абанти”. Други извличат името от един херос9, също както извличат „Евбея” от хероиня10. Но е възможно, също както една пещера, обърната към крайбрежието на Егея, където казват, че Йо родила Епаф, е наречена “bous aule”11, така и островът да е получил името Евбея12 по същата причина. Островът е бил наричан също и Охе; а най-голямата от планините му носи същото име. Наричан е бил също и Елопия, на Елопс, сина на Йон. Според някои той бил брат на Аикъл и Котос; и казват също, че той основал Елопия, място в Ория, както се нарича, в Хистиеотида13 близо до планината Телетрион, и добавил към владенията си Хистиея, Периас, Керинтос, Айдепсос и Оробия; в последното място имало оракул, най-истинен (бил оракул на Аполон Селинунтий). Елопиите се изселили в Хистиея и разширили града, принудени на това от тиранина Филистид, след битката при Левктра. Демостен казва, че Филистид бил поставен от Филип и за тиранин на орейтите14; защоот така в по-късни времена били наречени хистиеите, а градът бил наречен Ореос, вместо Хистиея. Но според някои писатели Хистиея е била колонизирана от атиняни отг дема на хистиеите, а Еретлия била колонизирана от този на еретрийците. Теопомп твърди, че когато Перикъл завладял Евбея, хистиеите по споразумение се изселили в Македония и две хиляди атиняни, които първоначално образували дема на хистиеите, дошли и се заселили в Ореос.
4 Ореос е разположен в подножието на планината Телетрий и в т. нар. Дрюмос15, на р. Калант, на една висока скала; и може би защото елопиите, които са го обитвали първоначално, са били планинци, на града било приписано името Ореос16. Смята се също, че Орион е наречен така, защото той бил отгледан там. Според някои автори, орейтите са имали свой град, но тъй като елопиите воювали с тях, те се изселили и заживели с хистиеите; и че, макар да станали един град, използвали и двете имена, също както един и същи град се нарича и Лакедемон, и Спарта. Както вече казах17, Хистиеотида в Тесалия също била наречена така на хистиеите, които били отведени оттам на континента от перебите.
5 След като Елопия ме принуди да започна описанието си с Хистиея и Ореос, нека поговоря за частите, които граничат с тези места. В територията на този Ореос лежи не само Кенеон, близо до Ореос, но също така, близо до Кенеон, Дион18 и Атини Диади, като последните са основани от атиняните и лежат над онази част от протока, където се извършва прехвърлянето до Кюнос; а Канай в Еолида е бил колонизиран от Дион. Прочие, тези места са съседно на Хистиея; също и Керинтос, малко градче до морето; а близо до него е река Будорос, която носи същото име като планината в Саламин, която е близо до Атика.
6 Каристос е в подножието на планината Охе; а близо до него са Стира и Мармарион, като във втория е кариерата на каристийските колони19 и храма на Аполон Мармариос; а оттам има преход през пролива до Халай Арафениди. В Каристос се произвежда също така камъкът, който се влачи и тъче20, и от така изтъкания материал се правят кърпи, а когато те са зацапани, хвърлят се в огъня и се пречистват, също както ленените се почистват с пране. Казват, че тези места били заселени от колонисти от маратонския Тетраполис21 и от стейриани. Стира бил унищожен по време на Малийската война от Федър, пълководеца на атиняните; но страната се владее от еретрийците. Има също и Каристос в лаконската страна, място, владяно от Егис, към Аркадия; оттам е каристийското вино, за което говори Алкман.
7 Герайст не е споменат в „Каталога на корабите”, но поетът все пак го споменава другаде: „и стигнаха Герайст нощем.”22 И той явно указва, че мястото е удобно разположено за плаващите от Азия към Атика, тъй като е близо до Сунион. Има храм на Посейдон, най-забележителният от тази част на света и също така забележително селище.
8 След Герайст се стига до Еретрия, най-големият град в Евбея, освен Халкида; а след това до Халкида, който в известен смисъл е метрополията на острова, тъй като е разположен на самия Еврип. И за двата града казват, че са били основани от атиняните преди Троянската война. След Троянската война Аикъл и Котос, пратени от Атина, настанили там жители, първият в Еретрия, а вторият в Халкида. Имало и някои етолийци от армията на Пентил23, които останали н острова, а в древни времена – и араби, прехвърлили се там с Кадъм. Тъй или иначе, градовете станали изключиелно силни и дори изпращали забележителни колонии в Македония; защото Еретрия колонизирала градовете около Палене и Атон, а Халкида колонизирала градовете подчинени на Олинт, които по-късно пострадали лошо от Филип. И много места в Италия и Сицилия също били халкидски. Тези колонии били изпратени, според Аристотел24, при управлението на Хипоботите25, наречени така, защото начело били мъже, избрани според цената на имуществото им и управлявали аристокраично. По време на похода на Александър26, халкидците разширили обиколката на стените на града си, като включили вътре Канетос и Еврип, и укрепили моста с кули, порти и стена27.
9 Над града на халкидците е разположена т. нар. Лелнтска равнина. В тази равнина са изворите с гореща вода, подходящи за лечение на болести, които използвал Корнелий Сула, римският военачалник. И в тази равнина също така има една забележителна мина, съдържаща заедно мед и желязо, нещо, което не е съобщавано да се намира другаде; сега обаче и двата метала са изчерпани, както е със сребърните мини в Атина. Цяла Евбея е подложена на земетръси, но особено часта близо до протока, която също така е подложена на ударите на подводни течения, като е Беотия и други места, които вече съм описал доста подробно28. И казват, че градът, който носел същото име като острова, бил погълнат от такива стихии. Градът също е споменат от Есхил в неговия „Главк Понтий”:
„Евбеида, край извития бряг на Зевс Кенейски, близо до гробницата на окаяния Лихас.”29 В Етолия също им място, наречено със същото име Халкида: „и Халкида близо до морето, и скалист Калидон”30, И в сегашната земя на Елея: „и минаха те край Круни и скалистаХалкида” 31, сиреч, Телемах и неговите спътници, на връщане от родината на Нестор.
10 Колкото до Еретрия, според някои тя била колонизирана от трифилийския Макистос отЕретрией, но според други от Еретрия в Атина, която днес е агора. Има също и Еретрия близо до Фарсал, свещен на Аполон. Казват, че храмът бил основан от Адмет, у чийто дом богът служил като ратай една година. В по-ранни времена Еретрия се е наричала Меланеида и Аротрия. Селето Амаринтос, което е на седем стадия разстояние от стените, принадлежи на този град. Старият град бил сринат до основи от персите, които „уловили с мрежа” хората, както казва Херодот32, поради големия си брой, като варварите се разпръснали около стените (основите им все още може да се видят, а мястото се нарича Стар Еретрия); но днешна Еретрия е основана на нея33. Колкото до военната сила, която имали някога еретрийците, свидетелство за това е колоната, която те поставили някога в храма на Артемида Амаринтия. На нея било написано, че са правили празничната си процесия с три хиляди хоплити, шестстотин конници и шестдесет колесници. И властвали над народите на Андрос, Теос, Кеос и други острови. Получили нови заселници от Елида; оттам, тъй като те често използвали буквата „ро”34, не само в края на думите, но също и в средата, били осмивани от комиците. Има също и село Ойхалия в етертийската територия, останките от града, унищожен от Херакъл; носи същото име като трахинската Ойхалия и тази близо до Трике, и аркадската Ойхалия, която хората в по-късни времена нарекли Андания, и тази в Етолия, в околностите на евританийците.
11 В днешно време Халкида по общо съгласие им водещо положение и е наричана метрополията на евбейците; Еретрия е втора. Но дори в по-ранни времена тези градове серадвали на голяма слава, не само във война, но и в мир; всъщност те предлагали на философи приятно и спокойно място за живеене. Това е видно от школата на еретрийските философи, Менедем и учениците му, която била установена в Еретрия, а също тъй, още по-рано, от пребиваването на Аристотел в Халкида, където свършили дните му35.
12 Като цяло тези градове билив съгласие помежду си, а когато възниквали спорове, във връзка с Лелантската равнина, те не прекъсвали отношенията си дотолкова, че да водят войни във всяко отношение според волята на всеки град, а стигали до споразумение за условия, при които ще водят битката. Този факт, наред с други, е отразен на колоната в Амаринтион, която забранява използването на дългобойни метателни оръжия36. Всъщност, между многото обичаи за водене на война и използването на оръжия в нея нито съществува, нито е съществувал някога един единствен обичай; защото някои използват дългобойни метателни орйжия, например стрелци с лъкове, прашкари и копиехвъргачи, докато други прилагат ръкопашния бой, като например тези, които използват меч или дълго копие; защото копието се използва по двата начина, в ръкопашен бой и за хвърляне като късото; също както и пиката служи по двата начина, защото може да се използва както в близък бой, така и като метателно оръжие за хвърляне, което е вярно и за сарисата37 и за хисоса38.
13 Евбейците са се отличавали в битка „на място”, наричана още „близка” и „ръкопашна” битка; и използвали копията си изпънати напред, както казва поетът: „бяха те храбри войници, желаещи с копия остри / броните върху гърдите на много троянци да счупят.”39 Може би метателните копия са били от друг вид, както навярно е било „пелийското копие”, което, според поета, „Ахил благороден го хвърляше само”40, и той41 казва: „И копието, което хвърлих по-далече от всеки друг мъж, който може стрела да изстреля”42 означава метателно копие. И тези, които се бият в единични двубои първо ги учат да използват къси копия и след това минават на мечове. И бойците в близък бой използват не само меча, но и копие в ръката, както казва поетът: „в миг го удари жестоко със копие медно в ребрата, вече от щита открити, и тъй подкоси му нозете.”43 Прочие, той представя евбейците, че прилагат този начин на бой, но за локрите казва обратното, че те: „нито сърцето им нежно издържаше в бой ръкопашен… Вярващи само на лък и на прашка с пресукана вълна/ бяха с Аякса пристигнали при Илион здравостенен;”44 Има също и един оракул, даден на хората в Егион: „Тесалийски кон, лаконска жена и мъже, които пият водата на свещената Аретуза”, което значи, че халкидците са най-добри от всички, защото Аретуза са в нейната територия.
14 Има две реки в Евбея, Керей и Нелей; и овцие, които пият от едната стават бели, а от другата – черни. Подобно нещо става и с реката Кратис, както казах преди45.
15 Когато евбейците се връщали от Троя, някои от тях, след като били отклонени от курса си към Илирия, се отправили към дома си през Македония, но останали в околностите на Едеса, след като помогнали във война на онези, които ги приели гостоприемно; и те основали град Евбея. Има град Евбея и в Сицилия, който е основан от халкидци от Сицилия, но били прогонени от Гелон; и той станал укрепление на сиракузците. В Коркира също, както и в Лемнос, има места, наречени Евбея; и в земята на Аргос има хълм със същото име.
16 Тъй като етолийците, акарнанците и атаманиите (ако и те трябва да се нарекат елини) живеят на запад от тесалийците и ойтийците, остава ми да опиша тези три, за да мога да довърша обиколката на Ебада; трябва също така да добавя островите, които лежат най-близо до Елада и са населени от елини, доколкото все още не съм ги включил в описанието си.
=============================================================
=============================================================
Към глава втора от книга десета
Антични автори 