Втора глава
1 Прочие, етолийците и акарнанците имат обща граница, като помежду им е реката Ахелой, която тече от север и от Пинд на юг през страната на аграите, етолийско племе, и през амфилохийците, като акарнанците владеят западната страна на реката до Амбракийския залив, който е близо до Амфилохи и храма на Аполон Актийски, а етолийците – източната страна до локрите озоли, Парнас и ойтеите. Над акарнанците, във вътрешността и частите на север, са разположени амилохците, а над тях – долопите и Пинд, над етолийците са перебите, атаманийците и част от енианите, които владеят Ойта. Южната страна, Акарнания, както и Етолия, се мие от морето, което оформя Коринтския залив, в който се излива река Ахелой, границата на крайбрежията на етолийците и това на Акарнания. В по-ранни времена Ахелой се е наричала Тоас. Реката, която тече покрай Диме има същото име, както вече казах46, а също и реката близо до Ламия47. Вече изтъкнах също така, че за Коринтския залив се казва, че започва от устието на тази река48.
2 Колкото до градовете, тези на акарнанците са Анакторион, който е разположен на един полуостров близо до Акциум и е тържище на днешния Никополис, който бе основан по ноше време49; Стратос, откъдето може да се плава нагоре по река Ахелой повече от двеста стадия; и Ениади, който също е на реката – старият град, който не е обитаван, на еднакво разстояние от Стратос и морето, докато днешният е на разстояние от около седемдесет стадия над устието на реката. Има и други градове, Палерос, Ализия, Левкас50, Аргос Амфилохикон и Амбракия, повечето от които, или по-скоро всички, са станали квартали на Никополис. Стратос е разположен по средата на пътя между Ализия и Анакторион51.
3 Градовете на етолийците са Калидон и Плеврон, които днес са западнали, макар че в по-ранни времена тези селища са били украса за Елада. Етолия се е деляла на две части, едната наричана Стара Етолия, а другата – Етолия Епиктетос52. Стара Етолия била крайбрежието, простиращо се от Ехелой до Калидон, достигайки на значително разстояние във вътрешността, която е плодородна и равна; тук във вътрешността са Стратос и Трихонион, като вторият има великолепна почва. Етолия Епиктетос е частта, която граничи със страната на локрите в посока към Навпакт и Евпалион, камениста и неплодородна земя, и се простира от страната на ойтеите до тази на атаманийците и до планините и племената, разположени отвъд тях, на север.
4 Етолия също има много голяма планина, Коракс, която граничи с Ойта; сред другите й планини и повече в средата на страната от Коракс, са Аракинт, близо до която бил основан Нов Плеврон, от жителите на Стария, които изоставили града си, разположен близо до Калидон в плодородна и равна област, по времето, когато Деметрий, наречен Етолик53, опустошил страната; над Моликрея са Тафиасос и Халкида, доста високи планини, на които били разположени малките градчета Макиния и Халкида, като вторият бил наречен със същото име като планината, макар че го наричат и Хипохалкида. Близо до Стар Плеврон е планината Курион, на която, както са предположили някои, били наречени Куретите на Плеврон.
5 Реката Евен започва в територията на онези бомиеи, които живеят в земята на офийците, етолийско племе (както евританите, аграите, куретите и други), и тече най-напред не през страната на куретите, която е и Плевронската, а през по-източната страна, покрай Халкида и Калидон; а после завива назад към равнините на Стар Плеврон, променя курса си на запад и се обръща към устията си на юг. В по-ранни времена се е наричала Ликормас. И там, казват, Несос, нает за салджия, бил убит от Херакъл, защото се опитал да насили Деианира, докато я превозвал през реката.
6 Поетът също така упоменава Олен и Пилена като етолийски градове.54 От тях първият, който носи същото име като ахейския град, бил сринат до основите от еолийците; бил е близо до Нов Плеврон, но акарнанците претендирали за територията му. Другият, Пилена, етолийците преместили н по-висок терен и също така сменили името му, като го нарекли Просхион. Хеланик не знае историята на тези градове, но ги споменава все едно, че са били в старото си състояние; и сред ранните градове упоменава Мкиния и Моликрея, които са били основани след завръщането на Хераклидите, и почти навсякъде в писнията си проявява безгрижие.
7 Като цяло, прочие, това е, което имам да кажа за страната на акарнанците и етолийците, но за крайбрежието и за островите, прилежащи към него, трябва да се долави и следното: Като се започне от устието н Амбракийския залив, първото място, което принадлежи на акарнанците е Акциум. Храмът на Аполон Актийски носи същото име, както и носът, който оформя Залива и има пристан откъм устието му. Анакторион, който е разположен на залива, е на четиридесет стадия от храма, докато Левкада е на сто и четиридесет.
8 В ранни времена Левкада е бил полуостров на Акарнания, но поетът го нарича „бряг на континента”55, като използва „контгинент” за земята, която е разположена срещу Итака и Кефаления; а тази страна е Акарнания. И следователно, когато той казва „бряг на континента”, трябва да го разбираме „бряг на Акарнания”. А н Левкада пренадлежал не само Нерит, за който Лаерт казва, че го завзел: „Завзех Нерит, добре съградена крепост, на брега на континента, когато царувах над кефаленците”56, но също така и градовете, които Омир изрежда в „Каталога”: „и Крокилея, и чак Егилипа, скалистата местност”57. Но коринтяните, пратени от Кипсел58 и Горгос завладяли този град и също така напреднали чак до мбракийския залив; и по това време били колонизирани Амбракия и Анакторион; и коринтяните прокопали канал през провлака на острова и направили Левкада остров; и прехвърлили Нерит на мястото, което макар някога да било провлак, сега е проток, с мост над него, и променили името му на Левкада, наречен така според мен на Левкатас; защото Левкатас е скала с бял59 цвят, която се издава от Левкада в морето към Кефаления и следователно е получил името си от цвета й.
9 На Левкада е храмът на Аполон Левкатас, а също и „Скокът”, за който се е вярвало, че слага край на любовните копнежи, „Където, казват, първа Сафо”, според Менандър, „когато в пламенен копнеж преследвала надменния Фаон, се хвърлила със скок от видимата отдалече скала, зовейки в молитвата си теб, о господарю и царю.” Но макар Менандър да казва, че Сафо скочила първа, други, които са по-сведущи в древностите твърдят, че първи бил Кефалос, който се влюбил в Птерелас, сина на Деионей. Левкадците имали наследствен обичай всяка година на жертвоприношенията, извършвани в чест на Аполон, да хвърлят за назидание някой престъпник от скалната наблюдателница, като връзвали по него крила и всякакви птици, защото с пърхането си можели да омекотят скока, и също така много мъже, поставени около скалата в малки р.ибарски лодки да взимат жертвата и след като го качат на борда60, да направят всичко, което е по силите им да го отведат жив извън границите им. Авторът на „Алкменоида”61 казва, че Икарий, бащата на Пенелопа, имал двама сина, Ализей и Левкадий, и че те двамата царували над Акарнания със своя баща; съответно според Ефор градовете били наречени на тях.
10 Но макар вднешно времеда наричат кефаленци само обитателите на остров Кефаления, Омир нарича така всички поданици на Одисей, сред онези, които са и акарнанци. Защото след като казва: „Цар Одисей бе водач на сърцатите кефаленийци, / в мир населяващи остров Итака с гористия Нерит,”62 (като Нерит е прочутата планина на този остров, както когато казва също: „Всички войски от Дулихий и острови святи Ехински”63, като самият Дулихий е един от Ехинските острови; и „Всички, отрасли в Бупрасий, в свещената древна Елида,”64 като Бупрасий е в Елида, и „които владееха остров Евбея, / също Халкида, Еретрия,”65 имайки предвид, че тези градове са били в Евбея, и „Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци”66, имайки предвид, че ликийците и дарданците са били трояници) – но след като споменава Нерит, той казва: „и Крокилея, и чак Егилипа, скалистата местност, / още владееха остров Закинт и земите на Самос; / всички мъже, обитаващи сушата и бреговете.”67 Под „континента” (сушата)68, следователно, той има предвид частите срещу острова, с желанието да включи наред с Левкада и останалата част от Акарнания69, за която той също така говори по следния начин: „дванайсет табуна на сушата и още толкова стада овце”70, може би защото Епиротида в ранни времена се е простирала чак дотам и е била наричана с общото име „епейрон” (суша, континент). Но под „Самос” той има предвид днешна Кефаления, както когато казва: „в пролива между Итака и скалистия Самос”71, защото чрез епитета той разграничава двата обекта, които носят едно и също име, и по този начин прилага името не за града, а за острова. Защото островът е бил Тетраполис72 и и един от четирите града бил наричан или Самос, или Саме, носейки същото име като острова. А когато поетът казва: „всички благородници, които владеят островите, Дулихий, Саме и гористия Закинт”73, той очевидно изрежда островите и нарича „Саме” островът, който преди74 е нарекъл Самос. Но Аполодор75, когато казва в един пасаж, че двусмислието се премахва от епитета, когато поетът казва „и скалистия Самос”76, показвайки, че е имал предвид острова, а след това, в друг пасаж, казва, че трябва да се преписва четенето „Дулихий и Самос”77 вместо „Саме”, явно приема, че градът е бил наричан произволно „Саме” или „Самос”, докато островът – само „Самос”; защото това, че градът бил наричан Саме е ясно, според Аполодор, от факта, че когато изброява женихите от различните градове, поетът78 казва: „двайсет и четири мъже дойдоха от Саме”79, а също и за Ктимене: „пратиха я в Самос да омъжи.”80 Но въпросът остава открит, защото поетът не се изразява ясно нито за Кефаления, нито за Итака и другите близки места; поради това и мненията на коментатори и историци се различават.
11 Например, когато Омир казва за Итака: „в мир населяващи остров Итака с гористия Нерит”81, той явно показва, че с епитета има предвид планината Нерит; а в други пасажи изрично я нарича планина: „Но аз живеех в слънчева Итака, където е планината Нерит, гориста и отдалече видима”82. Но дали под Итака има предвид града или острова, не е ясно, поне в следния стих: „онези, които владееха Итака и Нерит”83; защото ако човек приеме думата в същинския й смисъл, би я изкълкувал като означаваща града, също както би казал „Атина и Ликабет” или „Родос и Атабирис”, или „Лакедемон и Таугет”; но ако я приеме в поетичния смисъл, вярно е обратното. Но в думите: „Живея в слънчева Итака, където има планина, Нерит”84, смисълът му е ясен, защото планината е в острова, а не в града. Но когато казва: „дойдох от Итака под Нейон”85, не е ясно дали има предвид, че Нейон е същото като Нерит или различно, или дали е планина или място. [Но критикът, който пише Нерикон86 вместо Нерит или обратното, напълно греши; защото поетът говори за втората като „гориста”87, но за първата като „добре съградена крепост”88, и за второто като „в Итака”89, но за първото като за „бряг на континента”90.]
12 Следният стих също се смята, че съдържа известно противоречие: „А самата Итака лежи хтамале, панюпертате на морето”91; защото „хтамале” означава „ниско” или „на земята”, докато „панюпертате” означава „високо горе”, както показва Омир няколко пъти, когато нарича Итака „скалиста”92. също и когато говори са пътя, водещ от пристана като „скалиста пътека през гората”93, и когато казва „защото никой от островите към морето не е еуейделос94 или богат на ливади, а Итака ги надминава всички.”95 Макар изразите на Омшир да съдържат такива противоречия, те са обяснени не лошо. Защото, най-напред, писателите не тълкуват тук хтамале като „ниско лежаща”, а като „лежаща близо до континента”, тъй като е много близо до него, и второ, не тълкуват панюперте като „най-високо”, а „най-високо към тъмнината”, сиреч най-отдалечена на север от всички други; защото това означава „към тъмното”, а обратното – с „към юга”, като другите острови лежат анеуте към зората и слънцето96, защото думата анеуте е „на разстояние”, или „отделно”, намеквайки, че другите острови лежат към юга и по-далече от континента, докато Итака лежи близо до континента и на север. Това, че по този начин Омир говори за южния район е ясно и от следните думи: „вкупом дали прелетяват отдясно към изгрева слънчев, / или отляво се носят към залеза облачно мрачен”97; и още по-ясно със следните думи: „Ние не знаем къде е тъмата, къде е Зората, нито къде под земята потъва сияйното слънце, нито отгде то възхожда.”98 Защото наистина е възможно да тълкуваме това като означаващо четирите „климата”99, ако тълкуваме „Зората” като означаваща южния район (а в тоав има известна логика), но е по-добре да мислим за района, който е по пътя на слънцето като разположен срещу северния район, защото поетичните думи са предназначени да обоцначат значиелна промяна в небесните явления100, не просто временно скриване на „климата”, защото по необходимост скриването става всеки път, когато небето е облачно, все едно дали денем или нощем; но небесните явления се променят в по-голяма степен, докато пътуваме все по на юг или в противоположната посока. Но това пътуване причинява скриване не на западното или на източното небе, а само на южното или на северното и всъщност това скриване става, когато небето е ясно; защото полюсът е най-северната точка на небето, но тъй като полюсът се движи и понякога е в нашия зенит, а понякога под земята, арктическите кръгове също се променят с него и в хода на такива пътувания понякога изчезват с него101, тъй че не можеш да знаеш къде е северната „клима”, нито дори къде започва102. А ако това е вярно, то не можеш да знаеш и противоположната „клима”. Обиколката на Итака е около осемдесет стадия103. Толкова за Итака.
13 Колкото до Кефаления, която е Тетраполис, поетът не споменава със сегашното й име нито нея, нито някой от градовете й, освен един, Саме или Самос, който вече не съществува, макар да може да се видят следи от него по средата на преминаването до Итака; а хората й се наричат самеи. Другите три обче са оцелели до ден днешен в малките градчета Палеис, Пронесос и Крании. И по наше време Гай нтоний, чичото на Марк Антоний, основа още един град, когато след неговото консулство, което имаше с оратора Цицерон, той замина в изгнание104, настани се в Кефаления и държа целия остров в подчинение като негово лично имение. Но преди да довърши селището, той получиразрешение да се завърне у дома105 и завърши живота си в други по-важни дела.
14 Някои обаче не са се поколебали да отъждествят Кефаления с Дулихион, а други с Тафос, наричайки кефаленците тафийци, както и телебои, и да твърдят, че Амфитрион направил до там военен поход с Кефалос, сина на Деионей, когото, като изгнаник от Атина, той взел със себе си, и че когато Амфитрион завзел острова, дал го на Кефалос, и че островът бил наречен на Кефалос, а градовете – на децата му. Но това не е в съгласие с Омир; защото кефаленците са били поданици на Одисей и Лаерт, докато Тафос е бил подчинен на Ментес: „Ментес наричат ме всички, а цар Анхиал ми е татко. / Славя се аз, че владея над веслолюбивите тафци.”106 Тафос днес се нарича Тафиас. Хеланик107 също противоречи на Омир, когато отъждествява Кефаления с Дулихион, защото Омир108 изкарва Дулихион и останалата част от Ехинадите подчинени на Мегес; а техните жители са епейци, които са дошли от Елида; и затова той нарича киленеца Отос „другар на Филеид”109 и „водач на сърцати епейци”110, но Одисей е „водач на сърцати кефаленийци”111. Според Омир, следователно, нито Кефаления е Дулихион, нито Дулихион е част от Кефаления, както казва Андрон112; защото епейците са влдаеели Дулихион, докато кефаленийците са владели цяла Кефаления и били подчинени на Одисей, докато епейците са поданици на Мегес. Нито Палеис е наречен от поета Дулихион, както пише Ферекид. Но най-много противоречи на Омир онзи писател, който отъждествява Кефаления с Дулихион, ако е вярно, че „петдесет и двама” от женихите са били „от Дулихион”, а „двайсет и четирима от Саме”113; защото в този случай нямаше ли Омир да каже, че петдесет и двамта с дошли от остров като цяло, а половината от този брой без двама – от един от четирите му града? Но ако човек приеме това, ще попитам какмо може да има предвид Омир под „Саме” в пасажа: „Дулихион и Саме, и гористия Закинт.”114
15 Кефаления лежи срещу Акарнания, на разстояние от около петдесет стадия от Левкатас (според някои четиридесет), и на около сто и осемдесет стадия от Хелонатас. Има обиколка от около триста стадия115, дълъг е и се простира към Епир116, и е планински. Най-голямата планина на него е Енос, на която е храмът на Зевс Еноски; и там, където остворът е най-тесен, оформя провлак, който е толкова нисък, че често бива потопен от море до море. Палеис и Крании са на залива близо до теснините.
16 Между Итака и Кефаления е малкият остров Астерия (наречен от поета Астерис), който според Скепсиеца117 вече не е останал такъв, какъвто го описва поетът, но в него има заливчета, безопасни за закотвяне с входове от двете страни118; Аполодор обаче върди, че той си е останал същият до ден днешен и споменава за град Алалкомени на него, разположен на самия провлак.
17 Поетът използва името „Самос” и за онази Тракия, която днес наричаме Самотраки. И е разумно да предположим, че той знае и Йонийския Самос, защото изглежда знае също така за йонийското изселване; иначе нямаше да е направил разграничение между местата с едно и също име, когато говори за Самотраки, която той означава веднъж с епитета „на най-горния връх на гористия Самос тракийски”119, а друг път, като го свързва с осровите близо до него, „в острови Самос, и Имброс, и Лемнос, обгърнат със пушек”120, и отново „Между скалистия Самос и стръмния Имброс121, и негостоприемния Лемнос”122. Следователно той е знаел йонийския остров, макар да не го е упоменал; всъщност в по-ранни времена той не се е наричал с едно и също име, а Малемфил, после Антемис, после Партения, от река Партений, името на която се променило на Имбрасос. Тъй като, прочие, и Кефаления, и Самотраки са се наричали Самос по време на Троянската война (защото иначе Хекуба нямаше да бъде представена да казва, че той123 ще продаде децата й, които би пленил, в „Самос и Имброс”124), а след като йонийският Самос все още не е бил колонизиран, ясна е, че е взел името си от един от островите, които по-рано са носели същото име. След като този факт също е ясен, то на древната история противоречат тези писатели, които казват, че от Самос дошли колонисти след йонийското изселване и идването на Тембрион125, и нарекли Самотраки Самос, защото тази история е съчинена от самосците, за да разширят славата на своя остров. По-достоверни са онези писатели, които казват, че островът е получил името си от това, че високите места се наричат „самой”126, „А многоизворна Ида оттам се откриваше цяла, / също градът на Приам и ахейските кораби в стана.”127 Но някои твърдят, че островът бил наречен Самос на саите, траки, които го обитавала в по-ранни времена и освен това владеели прилежащото континентално крайбрежие, все едно дали тези саи са били същите като сапеите, или синтите (които поетът нарича синтии), или различно племе. Саите са споменати и от Архилох: „Един от саите ми открадна щита, който, невинно оръжие, оставих зад един храст, против волята си.”128
18 От островите, подчинени на Одисей, остава да се опише Закинт. Той е малко по-западно от Пелопонес, отколкото Кефаления и лежи по-близо до втората. Обиколката на Закинт е сто и шейсет стадия129. На около шейсет стадия е от Кефаления. Всъщност островът е горист, но с плодородна почва; а градът му, който носи същото име, е забележителен. Разстоянието оттам до либийските Хеспериди е три хиляди и триста стадия.
19 На изток от Закинт и Кефаления са разположени островите Ехинади, сред които е Дулихион, днес наричан Долиха, както и тъй наречените Оксеи, които поетът нарича Тои130. Долиха лежи срещу Ениадите и устието на Ахелой, на растояние от сто стадия от Аракс, носа на елейците; останалите Ениади (те са няколко на брой, всички с бедна почва и каменисти) лежат край устието на Ахелой, като най-отдалеченият е на петнайсет стадия, а най-близкия – на пет. В по-ранни времена те са били в открито море, но тинята, носена от Ахелой вече е свързала някои от тях с континента и ще направи същото и с другите. Тъкмо заради наносите в ранни времена страната, наричана Парахелоитида131, която реката залива, да е била предмет на спорове, тъй като това винаги е обърквало определените граници между акарнанците и етолийците; защото решавали спора с оръжие, след като нямали арбитри, и по-силните спечелвали победа; а това е причината за съчиняването на един мит, според който Херакъл победил Ахелой и като награда за победата спечелил ръката на Деианира, дъщерята на Ойней, която Софокъл представя, че казва следното: „Че моят жених беше речен бог, за Ахелой говоря, а поиска ме той от баща ми под външности три, веднъж яви се като бик, веднъж като лъскава змия увита, а веднъж с тяло на мъж и лице на вол.” 132, 133 Някои автори добавят към мита, като казват, че това било рогът на Амалтея134, който Херакъл счупил от Ахелой и дал на Ойней като сватбен дар. Други, които извличат истината от митовете, казват, че Ахелой, като другите реки, бил наричан „като бик” от рева на водите, а също от извивките на руслото му, които били наричани Рога, а „като змия” – заради дължината и лъкатушенето му, а „лице на вол”135 по същата причина, заради която е наречен „с лице на бик”; и че Херакъл, който поначало бил склонен към благодетелни дела, но особено къмч Ойней, тъй като щял да се съюзи с него чрез женитбата, регулирал променливия поток на Ахелой с помощта на диги и кщанали, и така пресушил голяма част от Парахелотида, само за да зарадва Ойней; и че това било рогът на Амалтея136. А колкото до Ехинадите или Оксеите, Омир казва, че по време на Троянската война над тях царувал Мегес, „Нявга роди го Филей конеборец, любимец на Зевса, / който в Дулихий остана, разсърден на своя родител.”137 Неговият баща бил Авгей, владетелят на елейската страна и на епейците; така че епейците, тръгнали от Дулихион със Филей владяли тези острови.
20 Островите на тафийците, или, по-рано, телебоите, между които е Тафос, днес наричан Тафиас, са отделени от Ехинадите; не на разстояние, (защото са разположени близо до тях), а защото са подчинени на други водачи, тафийци и телебои138. В по-ранни времена Амфитрион предприел военен поход срещу тях, с Кефалос, сина на Деионей, бежанец от Атина, и му дал властта над тях, но поетът казва, че са предвождани от Ментес139, като ги нарича пирати140, защото наистина за телебоите казват, че били пирати. Толкова за островите край Акарнания.
21 Между Левкада и Амбракийския залив има едно солено езеро, наречено Миртунтион. След Левкада се стига до Палерос и Ализия, градове на Акарнания; от тях Ализия е на петнайсет стадия от морето, където има пристан, посветен на Херакъл и свещен участък. От този свещен участък някой от пълководците отнесъл в Рим „Подвизите на Херкъл”, творба на Лизип, която била намерена не на мястото й, защото районът бил запуснат. След това се стига до Критоте и Ехинадите, и града Астакос, който носи същото име като града близо до Никомедия и Астакския залив141, като името се използва в женски род. Критоте също носи името на едно от малките градчета в Тракийския Херсонес142. Всички части на крайбрежието между тези места имат добри пристани. След това се стига до Ениадите и Ахелой; после до едно езеро на Ениадите, наречено Мелите, което е дълго трийсет стадия и двайсет на ширина; и до друго езеро, Киния, което е два пъти по-голямо от Мелите, и на дължина, както и на ширина; и до трето, Урия, което е много по-малко от тях. Киния се оттича в морето, но другите са на около половин стадий над него. След това се стига до Евен, до който разстоянието от Акциум е шистстотин и седемдесет стадия. След Евен се стига до планината Халкида, която Артемидор е нарекъл Халкия; после до Плеврон; след това до селото Халикирна, над което, на трийсет стадия във вътрешността е Калидон; а близо до Калидон е храмът на Аполон Лафрийски. След това се стига до планината Тафиасос; после до град Макиния; след това до Моликрея и, близо до него, до Антирион, границата между Етолия и Локрида, до който разстоянието от Евен е около сто и двайсет стадия. Впрочем Артемидор не дава това описание на планината, все едно дали я наричаме Халкида или Халкия, тъй като я поставя между Ахелой и Плеврон, но Аполодор, както казах преди143, поставя и Халкида, и Тафиасос над Моликрея, и също така казва, че Калидон е разположена между Плеврон и Халкида. Може би, обаче, трябва да приемем, че има две планини, едната близо до Плеврон, наречена Халкида, и другата близо до Моликрея, наречена Халкида. Близо до Калидон също така има езеро, което е голямо и изобилно на риба; владеят го римляните, които гивеят в Патри.
22 Аполодор казва, че във вътрешността на Акарнания има един народ, наречен ерисихеи, които са споменати от Алкман: „нито ерисихей, нито пастир, а от височините на Сарди”144. Но Олен, който Омир споменава в етолийския „Каталог”, е бил в Етолия, макар да са останали само следи, близо до Плеврон, в подножието на Аракинтос. Наблизо също така е била Лизимахия; тя също е изчезнала; била е разположена край езерото, което днес се нарича Лизимахия, в по-ранни времена Хидра, между Плеврон и град Арсиное. В по-стари времена Арсиное е било само село и се наричала Конопа, но за първи път била основана като град от Арсиноя, съпруга и сестра на Птолемей Втори145; била е доста благоприятно разположена на брода през Ахелой. Пилене146 също претърпяла съдба, подобна на тази на Олен. Когато поетът нарича Калидон „стръмен”147 и „скалист”148, човек трябва да го тълкува, че се отнася за страната; защото, както казах149, разделили страната на две части и приписали планинската част, или Епиктет150, на Калидон, а равнинната земя на Плеврон.
23 В днешно време и акарнанците, и етолийците, като много други племена, са изтощени и обезсилени заради своите продължителни войни. Но дълго време етолийците, заедно с акарнанците са стояли твърдо не само срещу македоните и другите елини, но накрая и срещу римляните, в борбата си за независимост. Но тъй като те често са споменавани от Омир, както и от другите поети и от историците, понякога с думи, които лесно се тълкуват и по които няма противоречия, а поняког с думи, които са по-малко разбираеми (това беше показано във вече разказаноот от мен за тях), трябва също тъй да добавя някои от другите описания, които ни предлагат твърда основа или които са предмет на съмнение.
24 Например, в случая с Акарнания, Лаерт и кефаленците я завладяли, както казах151, но колкото за народа, който я е притежавал преди това, мнозина писатели са изразявали мнение, но тъй като си противоречат в твърденията си, които са твърде разнообразни, остава да кажа дума като посредник между тях. Казват, че хората, наричани тафийци и телебои живеели в Акарнания в по-ранни времена и че техният вожд Кефалос, поставен от Амфитрион за господар над островите около Тафос, спечелили господство и над тази страна. И от този факт продължават, като добавят мита, че Кефалос бил първият, който скочил от Левкатас, което станало обичай, както вече казах152. Но поетът не казва, че тафийците са владеели акарнанците преди да дойдат кефаленците и Лаерт, а само че са били приятели с итакците и, следователно, според поета, те или изобщо не са владеели района, или са отстъпили Акарнания на итакците доброволно, или са станали с тях съжители. Изглежда, също така, че в Акарнания се заселила колония от Лакедемон, имам предвид Икарий, бащата на Пенелопа и неговите следовници; защото в „Одисея” поетът представя Икарий и братята на Пенелопа като живи: „които153 ги е страх да идат в дома на баща й, Икарий, та той да може сам да вземе даровете брачни за своята дъщеря”154, и за братята й: „защото баща й и братята й вече отредиха тя да се омъжи за Евримах”155; защото първо е невъзможно те да са живели в Лакедемон, тъй като в този случй Телемах нямаше да отседне в дома на Менелай, когато отишъл в Лакедемон, и второ, нямаме никаква традиция да са живели някъде другаде. Но казват, че Тиндарей ибрат му Икарий, след като били прогонени от отечеството им от Хипокоонт отишли при Тестий, владетеля на плевронийците и му помогнали да завладее голяма част от земята от другата страна на Ахелой при условие, че ще получа дял от нея; ме Тиндарей, обаче, се върнал у дома си, след като се оженил за Леда, дъщерята на Тестий, докато Икарий се задържал, запазвайки дял от Акарнания, а Поликаста, дъщерята на Лигей, му родила Пенелопа и братята й. Вече изтъкнах, че акарнанците са изредени в „Каталога на корабите”156, че са взели участие в похода срещу Илион и че между тях са споменати „живеещите на брега”157, както и владеещите отсрещната суша158. Но нито сушата все още е била наречена „Акарнания”, нито брега „Левкада”.
25 Ефор отрича те да са участвали в Троянския поход, защото казва, че Алкмеон, синът на Амфиарай, направил поход с Диомед и другите Епигони, и довел до успешен край войната срещу тиванците, и след това се съюзил с Диомед и с него отмъстил на враговете на Ойней, след което той самият първо им отстъпил Етолия159, след това навлязъл в Акарнания и я покорил; а междувременно Агамемнон нападнал аргосците и лесно ги надвил, тъй като повечето от тях придружавали армията на Диомед; но малко по-късно, когато му се наложил походът срещу Троя, той изпитал страх, че докато го отсъства заради похода, Диомед и войската му може да се върнат (и всъщност му съобщили, че около него се събира голяма войска) и да заграбят властта, на която имали пълно право, защото единият от тях160 бил наследникът на Адраст, а другият161 на неговия баща162; и съответно, след като премислил всичко това, Агамемнон поканил и двамата да си върнат владението на Аргос и да вземат участие във войната; и макар Диомед да бил убеден да се включи в похода, Алкмеон се разсърдил и отказал да приеме поканата; и по тази причина само акарнанците отказали да споделят похода с елините. И вероятно позовавайки се на това описание, акарнанците изхитрили римляните, както казват, че го сторили, и получили от тях своята независимост, като ги убедили, че те единствени не са участвали в похода срещу предците на римляните, защото не са упоменати нито в етолийския каталог163, нито отделно, и всъщност името им изобщо не е споменато в епическите поеми.
26 Ефор, прочие, изкарва Акарнания владение на Алкмеон още преди Троянската война; и той не само заявява, че амфилохският Аргос бил основан от него, но също така твърди, че Акарнания била наречена на сина на Алкмеон Акарнан, а амфилохийците на брата на Алкмеон, Амфилох; следователно неговото описание трябва да се отхвърли сред онези, които противоречат на омировата история. Но Тукидид164 и други казват, че Амфилох, при своето завръщане от Троянския поход, не одобрил състоянието на нещата в Аргос и заживял в тази страна, според някои по правото на наследство на владението на неговия брат, но други дават друго обяснение. Толкова може да се каже конкретно за акарнанците; сега ще говоря за тяхната история, доколкото историята им е преплетена с тази на етолийците и доколкото реших, че ще е добре да го добавя към предишния си разказ.
=============================================================
=============================================================
Към глава първа от книга десета
Към глава трета от книга десета
Антични автори 