Трета глава
1 Колкото до Куретите, някои ги приписват на акарнанците, други – на етолийците; и някои твърдят, че са родени в Крит, но други – в Евбея. Н тъй кята Омир ги споменава, трябва да проуча неговото описание. Смята се, че според него те били по-скоро етолийци, отколкото акарнанци, ако наистина синовете на Портаон са били: „Дружно живяха в Плеврон и във град Калидон недостъпен: / Агрий и Мелас, а третият беше Ойней конеборец.”165 Тези два града са етолийски и са упоменати в етолийския каталог; и следователно, тъй като дори според поета, Куретите явно са живеели в Плеврон, те би трябвало да са етолийци. Авторите, които се проивопоставят на този възглед, са подведени от омировия начин на изразяване, когато казва: „Някога куретите водили бой с етолийци юначни / около град Калидон и без жал се изтребвали грозно”166; защото, добавят те, той нямаше да се е изразил уместно и ако беше казал „беотийците и тиванците се биеха помежду си”; или „аргосците и пелопонесците”. Но, както вече казах167, този навик на изразяване е не само омиров, но много се използва и от други поети. Тълкуването, следователно, лесно може да се защити; но нека тези писатели да обяснят как поетът е могъл да изброи плевронийците сред етолийците, ако те не бяха етолийци или поне от същия народ.
2 Ефор168, след като казва, че етолийците били народ, който никога не е бил покоряван от друг народ, но през цялото време, за което има записки, не са били опустошавани, както заради суровия характер на земята им, така и заради тяхната бойна подготовка, казва в началото, че Куретите владеели цялата страна, но когато Етол169, синът на Ендимион, дошъл от Елида и ги надвил във война, Куретите се оттеглили в днешна Акарнания, докато еолийците се върнали с епейците и основали най-ранния от градовете в Етолия, и в десетото поколение след това Елис бил основан от Оксил170, сина на Хемон, който се прехвърлил от Етолия. И привежда като доказателство за всичко това два надписа, единият в Терма в Етолия (където е древният им обичай да избират своите водачи), изписан в основата на статуята на Етол: „Основател на страната, отраснал нявга край въртопите на Алфей, съсед на олимпийските хиподруми, син на Ендимион, този Етол бе издигнат от етолийците като паметник на неговата доблест, да се гледа.” А на друг надпис в агората на елейците на статуята на Оксил: „Етол нявга остави този автохтонен народ и с много труд с копието завладя земята Куретида; но десетият потомък на същия род, Оксил, синът на Хемон, основа този град в древноста.”
3 С тези надписи Ефор правилно изтъква взаимното родство на елейците и етолийците, тъй като и двата надписа са единодушни не само за родството на двата народа, но също и че всеки от двата народа е бил основателят на другия, с което той успешно изобличава в лъжа онези, които твърдят, че докато елейците наисина са колонисти на етолийците, то етолийците не са били колонисти на елейците. Но тук Ефор също издава проиворечивостта в писането си, както в случая с оракула в Делфи, който вече изтъкнах171. Защото след като казва, че Етолия не е била опустошавана през цялото време, за което има писмени сведения, и след като казва също така, че в началото Куретите са владеели тази страна, трябвало е да добави като извод към вече казаното от него, че Куретите са продължили да владеят етолийската земя до негово време, защото смо така би могъл с право да заяви, че земята не е била опусташавана и никога не е била завладявана от други; но въпреки това, напълно забравяйки обещанието си172, той не добавя това, а напротив, казва, че когато етолийците дошли от Елида и надвили Куретите във война, те се оттеглили в карнания. Какво друго, моля, е присъщо особено за едно опустошение, освен да бъдеш надвит във война и да изоставиш страната? А това е видно и от надписа при елейците, защото Етол, гласи той, „с много труд с копието завладя земята Куретида”.
4 Навярно, обаче, човек би могъл да каже, че Ефор има предвид, че Етолия не е опустошавана от времето, когато е получила името си, сиреч след като етолийците дошли там; но Ефор се е лишил от аргумента в подкрепа на тази идея, като казва в следващите си думи, че това, тоест племето на епейците, съставяло най-голямата част от хората, които останали сред етолийците, но по-късно, когато етолийците, които по едно и също време с беотийците били принудени да се изселят от Тесалия, се смесили с тях, и заедно с тях залвадяли страната. Вероятно ли е, моля, без война да завладеят земя на друг народ и да си я разделят със собствениците й, след като вторите нямат нужда от такова партньорство? Или, след като това е невероятно, вероятно ли е победените с оръжие да заживеят на равна нога с победителите? Какво друго, моля, е едно опустошение, освен да бъдеш надвит с оръжие? Аполодор също казва, че според историята, хиантите напуснали Беотия и се заселиил сред етолийците. Но Ефор, все едно, че е постигнал успех в своя аргумент, добавя: „Имам навика да проучвам такива неща прецизно, всеки път, когато някой въпрос е или съмнителен, или грешно тълкуван.”
5 Но макар Ефор да е такъв, все пак е по-добър от други. И самият Полибий,173 който го хвали толкова искрено и казва, че за гръцките истории Евдокс174 е дал наистина добро описание, но Ефор е дал най-доброто описание за основаването на градове, родств, преселения и първооснователи, „но аз”, казва той, ще покажа фактите такива, каквито са сега, по отношение положението на местата и разстоянията помежде им; защото това е най-подходящото предназначение на хорографията175. Но разбира се, ти, Полибие, който въвеждаш „популярни представи”176 за разстояния, не само когато се занимаваш с места извън Елад, но и когато описваш самата Елада, трябва също да разчиташ на описания не само на Посидоний177 и на Аполодор, но и на още няколко други. Следователно човек трябва да извини и мен, а не да се ядосва, ако правя някакви грешки, когато заемам от такива писатели повечето от историческия си материал, но по-скоро да е доволен, ако в повечето случаи внасям подобрения в описанията, дадени от други или ако добавям такива факти, както съм правил другаде, които поради незнания са останали неказани.
6 За куретите са дадени и други такива описания, някои от които по-близко свързани с историята на етолийците и акарнанците, а други – по-отдалечено. По-близко свързани са такива описания, каквито вече дадох – че куретите са живели в страната, наричана днес Етолия и че еолийците дошли с Етол и ги изтласкали в Акарнания; и също така описания от този вид, че когато Плеврония била обитавана от куретите и се наричала Куретида, етолийците нахлули и им я отнели, и прогонили обитателие й. Архемах евбеецът178 казва, че куретите се заселили в Халкида, но след като непрекъснато войвали за Лелантската равнина и врагът имал ги хващал за косата отпред и ги свличал долу, той казва, че започнали да пускат косата си дълга от зад, но подкъсявали косата си опрет, и заради това били наречени „курети”, от скъсяването на косата им179, и след това се се преселили в Етолия и, след като завладяли района около Плеврон, нарекли хората, живеещи от другата страна на Ахелой „акалнанци”, защото държали косите си „нестригани”180. Но някои казват, че всяко от двете племена е полячило името си от герой; други, че куретите били наречени така на планината Курион, която е разположена край Плеврон, и съко че това е етолийско племе, като офийците и аграите, и евританите, и няколко други. Но както вече изтъкнах181, когато Етолия била разделена на две части, районът около Калидон, казват, станал притежание на Ойней, докато определена част от Плеврония била притежание на синовете на Портаон, сиреч Агрий и следовниците му, ако е вярно, че: „Дружно живяха в Плеврон и във град Калидон недостъпен”182; владетелят на Плеврония, обаче, бил Тестий (тъстът на Ойней и баща на Алтея), който бил вожд на куретите; но когато избухнала война между синовете на Тестий, от една страна, и Ойней и Мелеагър, от друга, „за глигана, / и за главата му, и за покритата с четина кожа”183, както казва поетът, следвайки митичния разказ за глигана184, но по-вероятнозаради владеенето на част от ериторията, то според думите на поета: „куретите водили бой с етолийци юначни”185. Толкова за описанията, които са по-близко свързани.
7 Описанията, които са по-отдалечено свързани, обаче, с настоящата тема, но погрешно, заради еднаквостта на имената, са вкарани в същата връзка от историците – имам предвид онези описания, които, вакар да са наричани „Куретска история” и „История на куретите”, все едно, че са историята на онези курети, които са живели в Етолия и Акарнания, не само са различни от онази история, но са по-скоро като описанията на сатирите, силените, бакхите и титирите; защото куретите, също като тях, са наричани полубожества или слуги на боговете от онези, които са ни предали критската и фригийската традиции, които са преплетени с определени свещени ритуали, някои мистични, други свързани отчасти с отглеждането на детето Зевс186 в Крит, и отчасти с оргиите в чест на майката на боговете, които се празнуват във Фригия и в района на троянската Ида. Но различията в тези описания са толкова малки, че докато някои представят корибантите, кабирите, идейските Дактили и телхините като едни и същи с куретите, други ги представят като взаимни родственици и разграничават само някои дребни неща, по които се различават помежду си; но грубо и общо казано, представят ги всички като боговдъхновени хора и подвластни на бакхическото буйство, и, предрешени като слуги, и вдъхващи ужас при празнуването на свещените ритуали с бойни танци, придружени от рев и шум, и цимбали, и тимпани, и оръжия, а също с флейти и викове; и поради това се смята, че между тези ритуали съществува някаква връзка, имам предвид тях и онези на самотраките, и онези в Лемнос, и на още няколко други места, защото божите слуги се наричат по един и същи начин. Но всяко такова изследване е подходящо за теологията и не е чуждо на разсъжденията на философа.
8 Но след като и историци, заради еднаквостта на името „курети” са събрали в едно несъответстващи си неща, и аз не би трябвало да се боя от обсъждането им по-подробно, с отклоняване, като добавя ткова описание на физическите им навици, каквото е уместно за историята. Впрочем, някои историци искат дори да съчетаят физическите им навици с другите неща и може би понякога в начинанието им има нещо приемливо. Например казват, че куретите на Етолия са получили това име, защото са носели женски дрехи като „момичета”,187 защото, добавят те, сред елините имало такъв стремеж, йонийците ги наричали „влачещи хитони”188 (и носещи дълги коси и игли в косите), а войниците на Леонид „вчесвали косите си”189, когато им предстояло да влязат в битка, тъй че персите, казват, изпитвали презрение към тух, макар че в битката им се възхищавали. Казано просто, изкуството да се поддържа косата се състои в подхранването й и как е подрязана, като и на двете се отделя особено внимание от „момичета” и от „момчета”190; тъй че съществуват няколко начина лесно да се извлече етимология на думата „курети”. Разумно е да предположим, също така, че бойният танц първо е бил въведен от хора, обучавани по този начин за косата и облеклото, като са ги наричали курети и че този танц предложил повод на онези, които били по-войнствени на вид от останалите и прекарвали живота си под оръжие, тъй че те също започнали да се наричат с това име, курети – имам предвид куретите в Евбея, Етолия и Акарнания. И всъщност Омир е използвал това име за млади войници: „Хайде вземи си най-знатни младежи191 от всички ахейци, / с тях донесете от кораба тук даровете, които вчера обрекохме ний на Ахил;”192 и отново: „тръгна напред, а след него младежите с дарове още.”193 Толкова за етимологията на думата „курети”. [Бойният танц е бил войнишки танц; и това ясно е показано от „Пирхския танц”194 и от „Пирихос”, за когото казват, че бил основателят на този начин да се обучават младите мъже, както и от трудовете по военно дело.195]
9 Но сега трябва да изследвам как става така, че толкова много имена се използват за едно и също нещо, както и теологичния елемент, съдържащ се в тяхната история. Прочие, обичайно е както за елините, така и за варварите, да извършват свещените си ритуали във връзка с отпускането по време на празненство, като тези ритуали се извършват понякога с ентусиазъм, а понякога без него, понякога с музика, а понякога не, и понякога тайно, а понякога – открито. И това го диктува самата природа, защото първо отпускането отвлича ума от човешките занимания и насочва истинския ум към онова, което е божествено; и второ, ентусиазмът изглежда осигурява някакво божествено вдъхновение, което много прилича на това на прорицателя; и трето, тайнствеността, с която се обгръщат свещените ритуали внушава преклонение към божественото, тъй като уподобява естеството на божественото, избягваща възприемчивостта на човешките сетива; и, четвърто, музиката, която включва танц, както и ритам и мелодия едновременно, с удоволствието, което тя предлага и с художествената си красота, ни дава възможност за съприкосновение с божественото, и причината за това е следната: защото макар да е казано добре, че човешките същества действат най-много като богове, когато правят добрини на другите, то би могло още по-добре да се каже когато са щастливи; а такова щастие се състои във веселие, в празнуване, във отдаване на философски размисъл и занимание с музика; защото ако музиката се изопачава, когато музикантите насочат изкуството си към чувствени удоволствие и в представления на орхестра и на сцена, то не бива да виним за това самата музика, а трябва по-скоро да осмислим естеството на нашата система на образование, защото тя е основана на музиката.
10 И по тази причина Платон, а дори и преди неговото време питагорейците, са нарекли философията музика196; и казват, че космосът е съграден съобразно с хармонията197, приемайки, че всяка форма на музика е дело на боговете. И в този смисъл също Музите са богини, а Аполон е водач на музите, а поезията като цяло е възхвала на боговете. И в същия ход на разсъждения те приписват на музиката изграждането на морала, кто вярват, че всичко, което изправя ума е близо до боговете. Повечето елини са приписали на Дионис, Аполон, Хеката, Музите и над всички на Деметра, всичко, което е от оргиастично, или бакхическо, или хорално естество, както и мистичния елемент в инициациите; и дават името „Якх” не само на Дионис, но също и на водещия мистериите, който е „даймонът” на Деметра. И носенето на клонка, хоралното танцуване и инициациите са общи елементи в почитането на тези богове. А колкото до Музите и Аполон, Музите оглавяват хоровото пеене и танци, докато Аполон оглавява както тях, така и ритуалите на прорицаване. Но всички образовани хора и особено музикантите са слуги на Музите; и както те, така и онези, които се занимават с прорицаване, са слуги на Аполон; а инициираните и факлоносците, и хиерофантите на Деметра; а силените и сатирите и бакхите, а също и лените и тиите, и мималоните, и наядите и нимфите, и титирите, са на Дионис.
11 В Крит не само тези ритуали, но особено посветените на Зевс, са се извършвали с оргиастични ритуали и с вида слуги, които са служели на Дионис, имам предвид сатирите. Тези слуги били наричали „курети”, млади мъже, които изпълнявали движения в оръжие, придружени от танц, докато представяли мистичния разказ за раждането на Зевс; в това те представяли Кронос, който поглъщал децата си веднага след раждането им и Рея, как се опитва да роди скришом и когато се роди детето, да го скрие и да опази живота му с всякакви достъпни й средства; и за да постигне това, казват, че тя привлякла на помощ куретите, които, обкръжавайки богинята с тимпани и други подобни шумни инструменти, и с боен танц и рев, трябвало да всеят ужас у Кронос и без негово знание да отвлекат детето; и че, според традицията, Зевс всъщност бил отгледан от тях със същото усърдие; в следствие на това куретите, било защото изпълнили тази служба като млади, сиреч „младежи”198, или защото „отгледали” Зевс „в младостта му”199, (защото се дават и двете обяснения), получили това название все едно, че са, така да се каже, сатири в служба на Зевс. Такива, прочие са били елините по въпроса с оргиастичния риуал.
12 Но колкото до берекинтите200, племе на фригите, и фригите като цяло, и онези от троянците, които живеят около Ида, те също почитат Рея и я празнуват с оргиастични ритуали, като я наричат Майката на боговете и Адгистис, и Фригия, и Великата богиня, и също така, от местата, където е култът й, Идейска и Дидименска, и Сипиленска, и Песинунтис, и Кибела и Кибебе201. Елините използват същото име „курети” за слугите на богинята, като не взимат името от същия мистичен разказ202, а ги смятат за различна глупа „курети”, помощници подобни на сатирите; и ги наричат също така и корибанти.
13 Поетите свидетелстват за тези представи. Например, когато Пиндар, в дитирамба, който започва със следните думи: „нижеше се в стари времена203 изпънатият низ на дитирамбите”, споменава химните, пяти в чест на Дионис, древните, както и по-късните, а след това продължава от тях и казва: „За да запея в твоя чест, велика майко, сред вихъра на цимбалите, звъна на звънците и факли, грейнали под жълти борове”, той свидетелства за връзката между култа към Дионис сред елините и онези, които честват Майката на боговете сред фригите, защото представя тези ритуали като близко родствени помежду си. И Еврипид прави същото в своята „Вакханки”, като привежда лидийските практики редом с тези на Фригия, заради приликата им: „Но вие, що оставихте Тмол, крепост лидийска, тиасос мой, жени, които взех със себе си от варварска земя за мои помощнички и спътнички, тимпаните вдигнете родни на фригийски градове, от мен измислени и майка Рея”204, и отново: „щастлив е онзи, що, благословен, въведен в светите мистерии, в живота си е чист… който тачи оргиите на великата майка Кибела и вдигнал тирса си високо, увит в бръшлян, почита Дионис. Елате, о, вакханки, елате, вакханки, доведете205 Бромий206, бог, дете на бога, от планините фригийски по друмите широки на Елада.”207 И отново, в следните стихове той свързва критските практики със фригийските: „О, скрита пещера208 на куретите и свети обители на Крит, където Зевс роди се, където за мен209 в своите пещери с шлемове триръби210 корибанти211 откриха кожения кръг212, и съчетаха вакхическата си почит с високия, сладкозвучен тон на фригийските флейти, и в ръцете на Рея оставиха отекващия звук, да придружава виковете на вакханките213, а от майка Рея буйните сатири го получиха, и в хоровия танц се вляха на триетеридите214, на които радва се Дионис.”215 А в „Паламед” Хорът казва216: „Тиса, щерко на Дионис, която на Ида весели се с милата си майка на звука на тимпаните.”
14 И когато вкарват Силен, Марсий и Олимп в една и съща връзка, и ги правят историческите откриватели на флейтите, те отново, за втори път, свързват дионисиевите и фригийските ритуали; и често пъти объркано кънтят217, че Ида и Олимп са една и съща планина. Прочие, на Ида има четири върха, наречени Олимп, близо до Антандрия; съществува и мизийският Олимп, който всъщност граничи с Ида, но не е същата планина. Във всеки случай Софокъл в своята „Поликсена”, когато изобразява Менелай как бърза да отплава от Троя, но Агамемнон иска да се задържи замалко, за да умилостиви Атина, представя Менелай да казва: „Но ти, щом оставаш тук, събери някъде в идейската земя стадата на Олимп и ги поднеси в жертва.”218
15 Измислили са имена, подходящи за флейтата и за шумовете, вдигани от кастанетите, цимвалите и тимпаните, и за призивите им, и виковете им „ев-ай” и тъпченето с крака219, и също така са измислили някои от имената, с които обозначават жреците, хоралните танцьори и прислужващите свещените ритуали, имам предвид „кабири” и „корибанти”, „пан-ове”, „сатири” и „титири”, а богът са нарекли „Бакхус”, Рея – „Кибела” или „Кибебе”, или „Диндимене”, според местата, където е била почитана. Сабазий също е към фригийската група и в известен смисъл е детето на Майката, след като и той е предал ритуалите на Дионис220.
16 Също така, подобни на тези ритуали са ритуалите Котитии и Бендидеи, практикувани сред траките, сред които са възникнали и орфическите ритуали. Впрочем, Котис, която е почитана сред едоните, както и инструментите, използвани в нейните ритуали, са споменати от Есхил; защото той казва: „Котис свещена сред едоните, онези, що владеят инструментите планински”221; и веднага след това споменава свитата на Дионис: „един с бомбики222 в ръце, усърден труд за длетото на стругаря, свири прочутата мелодия, зов, който носи лудост, а друг издава звуци с обкованите с бронз котили” 223, и пак: „пищят струни и мимове страховити някъде долу скрити като бици реват, и сякаш от тъпани224 като подземен тътен разнася се ужасен звук”; защото тези ритуали приличат на фригийските, и най-малкото не е невъзможно точно както самите фриги са били изселници от Тракия, така и техните ритуали да са заети оттам. Също така, когато отъждествяват Дионис и едонския Ликург, те намекват за еднаквостта на свещените им ритуали.
17 Заради своята мелодия, ритъм и инструменти цялата тракийска музика е смятана за азиатска. И това е ясно, първо, от местата, където са били почитани Музите, защото Пиерия, Олимп, Пимпла и Лейбетрон в древни времена са били тракийски места и планини, макар днес да ги владеят македоните; и също така, Хеликон е била посветена на Музите от траките, заселили се в Беотия, същите, които посветили пещерата на нимфите, наречени Лейбетриди. И отново, онези, които са посветили вниманието си на музиката в древни времена са наречени траки, имам предвид Орфей, Мусей и Тамирис; и Евмолп225 също е получил името си от там. А онези писатели, които са посветили цяла Азия, чак до Индия, на Дионис, извличат по-голямата част от музиката оттам. И един писател казва: „като удря по азиатската цитра”; друг нарич флейтите „берекинтски” и „фригийски”; а някои от инструментите са били наречени с варварски имена, „набли”, „самбики”, „барбитос”, „магадида” и много други.
18 Също както във всички други отношения атиняните продължават да бъдат гостоприемни към чужди неща, така е и в почитанието им към боговете; защото те са приемали радушно толкова много чужди култове, че били осмивани заради това от комици; и между тях са тракийските и фригийските ритуали. Например, за Бендидиите се споменава от Платон226, а за фригийските от Демостен227, когато той хвърля упрек към майката на Есхин и към самия Есхин затова, че бил с нея, когато извършвала посвещавания и че бил с нея, когато повеждала дионисиевото шествие и много пъти викал „евой сабой” и „хюес атис, атис хюес”; защото тези думи били в ритуала на Сабазий и Майката.
19 По-нататък, човек би могъл да открие също така, в добавка към тези факти, свързани с тези полубожества и различните им имена, че те са били наричани не само жреци на богове, но и самите те богове. Например Хезиод казва, че на Хекатерос и дъщерята на Фороний се родили пет дъщери, „от които се народиха планинските нимфи, богини и рода на сатирите, страхливи същества и за труд негодни, и също куретите, богове весели и танцьори.”228 А авторът на „Форонида”229 говори за куретите като за „флейтиси” и фриги, а други – като за от земята родени и носещи бронзови щитове. Някои наричат корибантите, а не куретити „фриги”, а другите – „критяни”230, и критяните били първите хора, които облекли бронзова броня в Евбея, и че заради това те билинаричани също и „халкидци”231; други пък казват, че корибантите, които дошли от Бактрия (според някои – от колхите), били дадени от титаните за въоръжени слуги на Рея. Но в критските описания куретите са наречени „гледачи на Зевс” и „бранители на Зевс”, като били повикани от Фригия в Крит от Рея. Някои твърдят, че от деветимата телхини232, които живеели в Родос, тези, които придружили Рея до Крит и „отгледали” Зевс „в младостта му”233 били наречени курети; и че Кюрбас, техен приятел, който основал Хиерапитна, предложил повод на прасийците234 да твърдят сред родосците, че корибантите са някакви „даймони” (полу-божества), синове на Атина и Хелиос. По-нататък, някои наричат корибантите синове на Кронос, но според други корибантите били синове на Зевс и Калиопа и били идентични с кабирите, и че те се преселили на Самотраки, който в по-стари времена се наричал мелите, и че техните ритуали са мистични.
20 Но макар Скепсиецът235, който е събрал тези митове, да не приема последното твърдение на основание на това, че в Самотраки не се разказва никаква мистична история за Кабирите, все пак той цитира и мнението на тасосеца Стезимброт236, че свещените ритуали в Самотраки били изпълнявани в чест на Кабирите. И Скепсиецът казва, че те били наричани кабири на планината Кабейрос в Берекинтия. Някои обаче вярват, че куретите са същите като корибантите и че са били жреци на Хеката. Но скепсиецът отново твърди, противно на думите на Еврипид237, че ритуалите на Рея не били свещени или разпространени в Крит, а само във Фригия и Троада, и че онези, които твърдят обратното се занимават с митове, а не с история, макар че навярно съвпадението в местни имена е допринесло да направят тази грешка. Например, Ида не е само троянска, но и критска планина; а Дикте е място в Скепсия238 и също така планина в Крит; и Питна, на който е наречен градът Хиерапина239, е връх в Ида. И има Хипокорона в териорията на Адрамитион и Хипокоронион в Крит. А Самонион е източният нос на острова и равнина в територията на Неандрия и в тази на александрийците240.
21 Аргосецът Акусилай241 нарича Камилос синът на Кабейро и Хефест, а той бил баща на трима кабири, а те – бащите на нимфите, наречени кабириди. Ферекид242 казва, че от Аполон и Ретия се родили девет корибанти, и че те заживяли на Самотраки; и че трима кабири и три нимфи кабириди били децата на Кабейро, дъщерята на Протей, и Хефест, и чесвещените ритуали били учредени в чест на всяка триада. Станало така, че кабирите били най-почитани в Имброс и Лемнос, но били почитани също така и в отделни градове на Троада; техните имена обаче се пазят в тайна. Според Херодот243 храмове на кабирите имало в Мемфис, както и на Хефест, но Камбиз ги унищожил. Местата, където били почитани тези божества са необитаеми, както Корибантион във Хамаксития, в територията, която днес принадлежи на александрийците близо до Сминтион244, и Корибиса в Скепсия, в близост до реката Еуреент и селото, което носи същото име, както и до зимния поток Айталоейс. Скепсиецът казва, че е вероятно куретите и корибантите да са едни и същи, бидейки приемани като млади мъже или „младежи” за бойния танц, свързан със свещените ритуали на Богинята на боговете, и също като „корибанти” поради това, че вървели танцово, „мушейки напред с главите”245. Тях поетът нарича „бетармони”246: „Хайде, всички вие, най-добрите бетармони на феаките”247. А тъй като корибантите били склонни към танци и религиозно буйство, за онези, които буйстват казваме, че „корибанстват”.
22 Според някои писатели името „Идейски Дактили” било дадено на първите заселници по ниските склонове на планината Ида; защото по-ниските склонове на планините се наричат „крака”, а върховете – „глави”; съответно, няколкото краища на Ида (всички от които били свещени на Майката на боговете) били наречени Дактили248. Софокъл249 смята, че първите мъже Дактили били пеима на брой, които първи открили обработването на желязото, както и много други неща, които са полезни за живота, и че техните сестри били пет на брой, и че били наречени Дактили заради броя им. Но различните автори разказват мита по различен начин, като свързват една трудност с друга; и имената, както и броя, който използват, е различен; и някой от тях наричат Келмис, друг Дамнаменей, Херакъл и Акмон. Някои ги наричат местни от Ида, други ги смятат за заселници; но всички са съгласни, че желязото за първи път е било обработвано от хората на Ида; и всички са приели, че са били чародеи и жреци на Майката на боговее, и че са живяли във Фригия около Ида; а използват името Фригия за Троада, защото след като Троя била разрушена, фригите, чиято територия граничела с Троада, я завладяли. И подозират, че куретите и корибантите били потомци на Идейските дактили; във всеки случай първите сто мъже, родени в Крит били наречени Идейски дактили, както казват, и като техни чеда се родили девет курети, и всеки от тях имал по десет деца, които били наречени Идейски дактили.
23 Принуден бях да обсъдя твърде подробно тези хора, макар ни най-малко да не обичам митовете, защото фактите в случая с тях граничат с областта на теологията. А теологията като цяло трябва да разглежда древни мнения и митове, тъй като древните са изразявали загадъчно физическите представи, които са имали за фактите и винаги са добавяли в описанията си мистичния елемент. Не е лесно да се разрешат точно всички загадки, но ако разгърнем пред себе си множеството митове, някои от които се съгласуват, а други си противоречат, то бихме могли по-убедително да извлечем истината от тях. Например, хората навярно говорят в митовете си за „бродене из планините” на ревностно вярващи и на самите богове, и за техните религиозни буйства по същата причина, по която са склонни да вярват, че боговете обитават в небесата и проявяват загриженост с поличби и други неща. Търсенето на метали, ловът и издирването на неща, които са полезни за живота са тясно свързани с броденето из планините, докато фокусничеството и магията – с религиозната лудост, култа и прорицателството. Същото е и с посветеността в изкуствата, най-вече дионисовските и орфическите. Но достатъчно по тази тема.
=============================================================
=============================================================
Към глава втора от книга десета
Към глава четвърта към книга десета
Антични автори 