Четвърта глава
1 След като вече съм описал подробно островите на Пелопонес, не само другите, но и тези в Коринтския залив и пред него, трябва да обсъдя Крит (защото и той е част от Пелопонес) и всички острови около Крит. Между тях са Цикладите и Спорадите, някои от които заслужават упоменаване, а други са по-маловажни.
2 Най-напред ще обсъдим Крит250. Макар Евдокс да казва, че той е разположен в Егейско море, не бива да се твърди това, а по-скоро, че той лежи между Киренея и онази част от Елада, която се простира от Сунион до Лакония, изпънат по дължина успоредно на тези страни от запад на изток, и че се мие на север от Егейско и Критско море, а на юг от Либийско море, което граничи с египтяните. Колкото до крайните му точки, западната е в близост до Фаласарна; има ширина от около двеста стадия и е разделена на два носа, (от тях южният е наречен Криуметопон251, а северният Кимарос), докато източната е Самонион, който се издава на изток не много по-далече от Сунион.
3 Колкото до големината му, Сосикрат, чието описание на острова, според Аполодор, е точно, я определя така: На дължина, повече от две хиляди и триста стадия, а на ширина…252, тъй че обиколката му според него би надхвърлила пет хиляди стадия; но Артемидор казва, че е четири хиляди и сто. Хиероним253 твърди, че дължината му е две хиляди стадия, а ширината е неравна и следователно може би смята, че обиколката му е по-голяма от казаната от Артемидор. Защото около една трета от дължината му…254 и след това идва провлак от около сто стадия, който, на северното море, има селище, наречено Амфимала и, на южното, Феникс, който е на лампийците. Островът е по-широк към средата си. А оттук бреговете отново се събират до провлак, по-тесен от първия, около шейсет стадия на ширина, който се изпъва от Миноа, град на ликтиите, до Хиерапитна и Либийско море; градът е разположен на залива. След това островът се издава напред в остър нос, Самонион, който се спуска по посока на Египет и островите на родосците.
4 Островът е планински и обрасъл с гъсти гори, но има плодородни долини. От планините, тези на запад се наричат Левка255; на височина те не отстъпват на Таугет, изпъват се на дължина от около триста стадия и оформят верига, която свършва приблизително при теснините. По средата, в най-просторната част на острова, е планината Ида, най-високата от планините на Крит и с кръгла форма, с обиколка от шестстотин стадия; а около нея са най-хубавите градове. Има и други планини в Крит, които са високи почти колкото Левка, някои свършват на юг, а други на изток.
5 Пътят от Киренеи до Криуметопон отнема два дни и две нощи, а разстоянието от Кимарос до Тенар е седемстотин стадия256, като между тях лежи Китера; а пътят от Самонион до Египет отнема четири дни и четири нощи, макар според някои да е три денонощия. Някои твърдят, че това плаване е пет хиляди стадия, но според други е по-малко. Ератостен казва, че разстоянието от Киренея до Криуметопон е две хиляди, а оттам до Пелопонес по-малко…257
6 “Смес от различни езици се чува”, казва поетът; „Тук племе ахейци, етеокрити258 там горди живеят, оттатък кидонци, три колена от дорийци и племе свещено пеласги.”259, 260 От тези народи, според Стафилос261, дорийците заемат частта на изток, кидонците западната част, етеокритите южната; а на последните е градчето Прасос, където е храмът на Диктейския Зевс; докато другите народи, тъй като били по-силни, обитавали равнините. Разумно е да допуснем, че етеокритите и кидонците са автохтонни и че другите са били чужденци, които, според Андрон262, са дошли от Тесалия, от страната, която в по-стари времена се е наричала Дорида, но сега се нарича Хестиеотида; от тази страна дорийците, които живеели в околностите на Парнас тръгнали, казва той, и основали Еринеон, Бойон и Китинион, и заради това са наречени от Омир263 „трихеки”264. Но някои автори не приемат изобщо описанието на Андрон, тъй като той представя Дорида Тетраполис като Триполис265, а метрополията на дорийците просто като колония на тесалийците; и извличат значението на „трихеки” или от „трилофия”266, или от това, че върховете били „трихини”267.
7 В Крит има няколко града, но най-големите и най-прочутите са три: Кносос, Гортин и Кидония. Хубостите на Кносос са възпети над всички както от Омир, който го нарича „велик” и „царството на Минос”268, така и от по-късни поети. Нещо повече, той продължил дълго време да печели първите почести; след това бил унизен и лишен от многото си предимства, и първенството му се прехвърлило на Гортин и Ликтос; но по-късно градът отново си възвърнал старото достойнство на метрополия. Кносос е разположен сред равнина, първоначалната му обиколка била трийсет стадия, между ликтийската и гортинската земи, като е на двеста стадия разстояние от Гортин и на сто и двайсет от Литос, който поетът нарича Ликтос269. Кносос е на двайсет и пет стадия от северното море, Гортин на деветдесет от Либийското море, а самият Литос е на осемдесет от Либийското. И Кносос има за свое пристанище Хераклейон.
8 Но за Минос казват, че използвал за пристанище Амнисос, където е храмът на Ейлейтия270. В стари времена Кносос се е наричал Кайратос, със същото име като реката, която тече покрай него. Според историята, Минос бил добър законодател и също така първи наложил господство над морето271; и разделил острова на три части, и основал град във всяка част, Кносос в…272 И той също273 лежи на север. Както заявява Ефор, Минос бил подражател на някой си Радамант от стари времена, много справедлив мъж, който носил същото има като брата на Минос и за когото се казва, че пръв цивилизовал острова, като учредил закони и обединил градовете под един град и метрополия274, като наложил правила за управление, като твърдял, че е получил от Зевс различните оповестени от него укази. Тъй че, изглежда, Минос, подражавайки на Радамант, отивал на всеки девет години275 в пещерата на Зевс, задържал се там и се връщал с написани заповеди, за които твърдял, че са повелени от Зевс; и по тази причина поетът казва: „Там царуваше Минос, който със Зевс говореше на всеки девет години”276, 277. Такова е твърдението на Ефор. Но ранни писатели са дали различно описание на Минос, което противоречи на това на Ефор, като твърдят, че той е бил тираничен, жесток и налагал данъци, и представят в трагедия разказа за Минотавър и Лабиринта, и приключенията на Тезей и Дедал.
9 Колкото до тези описания, трудно е да се каже кое е истината; има и друга тема, по която липсва съгласие, като някои казват, че Минос бил чужденец, но други – че е местен от острова. Поетът обаче изглежда защитава по-скоро второто мнение, когто казва: „Зевс първо роди Минос, бранителя на Крит”278. По отношение на Крит авторите са единодушни, че в древни времена е имал добри закони и че най-добрите от елините са били негови подражатели, и особено лакедемоните, както е показано, например, от Платон279 и също от Ефор, който в своята „Европа”280 е описал неговата политическа система. Но по-късно се е променил много към по-лошо; защото след тиренците, които повече от всеки друг народ са ограбвали Нашето море281, критяните преуспяли в пиратския занаят; тяхното пиратство по-късно било премахнато от киликийците; но всякакво пиратство бе прекратено от римляните, които съкрушиха Крит въввойна, а също и пиратските бази на киликийците. А в днешно време Кносос дори има колония от римляни.
10 Толкова за Кносос, град, на който аз самият не съм чужд, макар че заради човешката съдба и промяната на обстоятелствата в нея връзките, които първоначално ме свързваха с града са изчезнали: Дорилай беше мъж вещ във военното дело и един от приятелите на Митридад Евергет. Той, заради своя опит във военните дела беше назначен да събере наемници и често посещаваше не само Елада и Тракия, но също и наемниците в Крит, тоест преди римляните все още да завладеят острова и докато броят на наемни войници в острова, от които често се събираха и пиратските банди, беше голям. Та когато Дорилай пребивавал там, избухнала война между кнососците и гортинците и той бил назначен за стратег, довършилвойната и бързо си спечелил най-високи почести. Но когто, малко по-късно, научил, че Евергет в резултат на заговор бил предателски убит в Синопе от нй-близките му роднини и чул, че наследството е преминало в ръцете съпругата му и малките му деца, той се отчял от положението там и отседнал в Кносос. Там една жена от Макета, Стеропе на име, му се родили двама сина, Лагет и Стратарх (последния от които видях лично, когато беше много стар), а също и една дъщеря. Евергет имаше двама сина, единият от които, Митридад, с прозвище Евпатор, получи властта, когато беше на единайсет години. Дорилай, синът на Филетер, беше негов млечен брат; а Филетер беше брат на Дорилай, военния специалист. И когато цар Митридад стигна пълнолетие, той беше толкова увлечен в приятелството си със своя млечен брат Дорилай, че не само го удостояваше с най-големите почести, но също така се грижеше за неговите родственици и повика онези, които живееха в Кносос. Те бяха семейството на Лагет и неговия брат, като баща им вече беше умрял, а те самите бяха стигнали пълнолетие. И те напуснаха Кносос и се върнаха у дома. Майката на моята майка беше сестра на Лагет. И когато Лагет се издигна, другите също споделиха от богатството му, но след като пропадна (защото беше заловен при опит да накара царството да въстане срещу римляните, с разбирането, че ще го издигнат начело на управлението), те също се разориха и бяха унизени; а връзките им с кнососци, които също бяха претърпели безброй промени, западнаха.
11 Но достатъчно с описанието ми на Кносос. След него, градът н гортинците изглежда се е смятал за втори по сила; защото когато двата града са си съдействали, те са държали в подчинение всички останали обитатели, а когато враждували, избухвала вражда из целия остров. Но най-голямата придобивка за този, който се прикрепи към него, бил град Кидония. Градът на гортинците също е разположен вравнина; а в древни времена вероятно е бил укрепен със стена, както казва Омир: „в здравата крепост Гортина”282. Но по-късно загубил стените си до самите им основи и оттогава останал без крепостни стени; защото макар Птолемей Филопатор да започнал да строи стена, стигнал с нея само около осемдесет стадия283; във всеки случай заслужава си да се спомене, че селището някога запълвало кръг от около петдесет стадия. Той е на деветдесет стадия от Либийското море при Лебен, който е търговски център; има и друго пристанище, Маталон, от който е на сто и трийсет стадия разстояние. През цялата му територия тече реката Летей.
12 От Лебен са Левкоком и неговият любовник Евксинтет, чиято история е разказана от Теофраст в трактата му „За любовта”. Един от подвизите, които, казва той, Левкоком възложил на Евксинтет, било да доведе кучето му от Прасос. Земята на прасосците граничи с тази на лебенийците, като е на седемдесет стадия от морето и на сто и осемдесет от Гортин. Както вече казах284, Прасос принадлежал на етеокритите; и там бил храмът на Диктейския Зевс; защото Дикте е близо до него, а не „близо до Идейската планина”, както твърди Арат285, защото Дикте е на хиляда стадия от Ида, разположена на това разстояние от нея към изгрев слънце, и на сто от Самонион. Прасос се е намирал между Самонион и Херсонес, на шейсет стадия над морето; сринат е до основи от Хиерапитнийците. Казват, че и Калимах не е прав, когато казва, че Бритомартида, при своето бягство от насилието на Минос, скочила от Дикте в рибарските „мрежи”286, и че заради това тя самата била наречена Диктина от кидониатите, а планината Дикте; защото Кидания не е изобщо в близост до тези места, а лежи близо до западните граници на острова. Има обаче планина, наречена Титирос в Кидония, на която има храм, не „Диктейския” храм, а „Диктинейския”.
13 Кидония е разположена на морето, срещу Лакония и е на еднакво разстояние от около сто стадия от двата града, Кносос и Гортин, и на осемдесет стадия от Аптера, и на четирийсет от морето в този район287. Пристанището на Аптера е Кисамос. Територията на полирените граничи с тази на кидониятите на запад и в тяхната земя е храмът на Диктина. Те са на около трийсет стадия разстояние от морето и на шейсет от Фаласарна. В стари времена са живеели в села; а след това ахейците и лаконците направили общо поселение, като построили стена около мястоо, което е естествено укрепено и обърнато н юг.
14 От трите града, които били обединени от Минос под една метрополия, третият, Фестос, бил сринат до основи от гортинците; той е на шейсет стадия от Гортин, на двайсет от морето и на четирийсет от пристанището Маталон; а земята се владее от тези, които го разрушили. Ритион също, заедно с Фестос, е на гортинците: „още във Ритий и Фест”288. За Епименид289, който извършвал очищенията със стиховете си казват, че бил от Фестос. И Лисен също е в територията на Фестос. За Ликтос, за който вече споменах290, пристанището е така нареченият Херсонес, където е храмът на Бритомартида. Но градовете Милет и Ликастос, изброени наред с Ликтос291, вече не съществуват; колкото до територията им, ликтийците са взели част от нея, а кнососците другата и са сринали града до основи.
15 Тъй като поетът говори за Крит веднъж като за „имащ сто града”292, а друг път за „имащ деветдесет града”293, Ефор казва, че десетте били основани по-късно, след Троянската война, от дорийците, придружили аргосеца Алтемен; добавя обаче, че Одисей е този, който го е нарекъл „Крит на деветдесетте града”. Това твърдение е приемливо, но според други десетте града били сринати до основи от враговете на Идоменей294. Но, първо, Омир не твърди, че Крит е имал сто града по време на Троянската война, а по-скоро по негово време (защото говори от свое име, въпреки че ако твърдението беше изречено от лице, което е живяло по време на Троянската война, както е в случая с Одисей, когато Одисей казва „на деветдесетте града”, щеше да е добре да се тълкува по съответния начин). На второ място ако приемем това295, то следващото твърдение296 не може да се поддържа; защото не е вероятно тези градове да са били заличени от враговее на Идоменей било по време на похода, било след завръщането му от Троя; защото когато поетът е казал: „Идоменей пък до Крит е довел оцелелите в битки / свои другари и никой от тях не потънал в морето”297, щеше да е споменал и за това бедствие; защото Одисей, разбира се, не е могъл да зне за унищожаването на градовете, тъй като не се е срещал с никакви елини нито по време на скитанията си, нито по-късно. И този298, който е придружил Идоменей в похода срещу Троя и се е върнал невредим у дома по същото време не е могъл да знае какво се е случило в родината на Идоменей нито по време на похода, нито при завръщането от Троя, нито дори след завръщането; защото ако Идоменей се е спасил със всичките си спътници, той се е върнал у дома силен и следователно враговете му едва ли са били достатъчно силни, за да му отнемат десет града.
16 Такова, впрочем, е описанието ми на страната на критяните. А колкото до политическата им система, която е описана от Ефор, може би ще е досатъчно да предам резюмирано най-важните й елементи. Законодателят, казва той, изглежда приема за даденост, че свободата е най-великото благо на една държава, защото само тя гаранира собствеността да принадлежи на онези, които са я придобили, докато в условие на робство всичко принадлежи на господарите, а не на подчинените; но онези, които имат свободата трябва да я пазят; съгласието възниква тогава, когато се премахне рездорът, който е в резултат на алчност и лукс; зщото когато всичцки граждани живеят скромен и прост живот, не възниква нито завист, нито наглост или омраза към онези, които са като тях; и поради това законодателят е отредил момчетата да се събират в така наречените „стада”299, а пълнолетните мъже да се хранят заедно в обществените трапезарии, които наричат „Андрея”, тъй че по-бедните, които се хранят на обществени разходи, да бъдат на равна нога със заможните; а за да се наложи храбростта над страхливостта, той отредил още от момзчешка възраст да привикват на оръжия и на трудности, тъй щото да презират горещината, студа, походите по скалисти и стръмни пътища и ударите, получавани в гимназионите или в редовни боеве; и че трябва да упражняват не само стрелба с лък, но също и бойния танц, който бил измислен и станал известен първо от куретите, а по-късно също от мъжа300, съставил танца, наречен на него, имам предвид Пирхския танц, тъй че дори спортовете им включвали дейности, полезни във военното дело; и също така били задължени да използват в песните си критские ритми, които се пеели с много високи тонове и били измислени от Талес, комуто приписват не само техните пеани и местни песни, но също така много от законите им; и трябвало да използват военно облекло и обувки; и оръжията им трябвало да са за тях най-ценните дарове.
17 Казано е от някои автори, продължава Ефор, че повечето критски закони са лаконски, но истината е, че те са били изобретени от критяните и само са усъвършенствани от спартанците; а критяните, когато градовете им, и особено този на кнососци били унищожени, изоставили военното обучение; но някои от институциите им продължили да се използват сред ликтийците, гортинците и някои други малки градове в по-голяма степен, отколкото сред кнососците; всъщност обичаите на ликтийците се привеждат като доказателство от онези, които представят лаконските като по-стари; защото, аргументират се те, като колонисти те запазват обичаите на своя роден град, след като дори общо погледнато бибило нелепо да представяме онези, които са по-добре организирани и управлявани като подражатели на по-долните от тях; но това не е правилно, казва Ефор, защото първо чевок не трябва да извлича доказателство за древността от настоящето състояние на нещата, тъй като и двата народа са претърпели пълен обрат; например критяните в древни времена са били господари на морето и оттам поговорката „Критянинът не познава морето”, използвана за онези, които се преструват, че не знаят онова, което всъщност знаят, въпреки че днес критяните са изгубили флотата си; и, на второ място, от това, че някои градове в Крит са били спартански колинии не следва, че са били принудени да запазят спартанските обичаи; във всеки случй много градове колонии не спазват древните си обичаи, а много, също така, от тези в Крит, които не са колонии имат същите обичаи като колонистите.
18 Спартанският законодател Ликург, продължава Ефор, е бил пет поколения след Алтеменес, който е изпратил колонията в Крит301, защото според историците Алтеменес бил син на Кисос, който основал Аргос приблизително по същото време, когато Прокъл установил Спарта като метрополия302; а Ликург, както всички са единодушни, бил шесто поколение потомък на Прокъл; а копията не са по-ранни от своите модели, нито по-скорошните неща са по-ранни от по-старите; не само танцуването, което е обичайно сред лакедемонците, но също и римите, и пеаните, които се пеят според закона, и много други спартански обичаи, се наричат „критски” сред лакедемонците, все едно, че са възникнали в Крит; и някои от обществените служи не само се извършват по същия начин като в Крит, но и имат същите имена, като например институцията на „Геронтите”303 и тази на „Хипеите”304 (само че „хипеите” в Крит наистина са имали коне и от този факт се заключава, че службата на „хипеите” в Крит е по-стара, защото съхраняват истинското значение на наименованието, докато лакедемонските „хипеи” не държат коне); но макар ефорите да имат същата функция като критските „козми”, наречени са различно; а обществените трапезарии дори до днес все още се наричат „андрея” сред критяните, но сред спартанците са престанали да се наричат със същото име като в стари времена305; във всеки случай у Алкман се намира следното: „на пирове и празненства, сред гостите, които идват на андреите, е време да започне пеанът”306.
19 Критяните казват, продължава Ефор, че Ликург дошъл при тях по следната причина: Полидект бил по-големият брат на Ликург; когато той умрял, оставил жена си бременна; известно време Ликург царувал на мястото на своя брат, но когато се родило дете, станал негов настойник, тъй като царската власт се падала на детето, но някакъв мъж го наклеветил, като заявил, че Ликург явно ще бъде царят. А Ликург заподозрял, че след такива приказки сам той може лъжливо да бъде обвинен, че крои заговор срещу детето и уплашен от това, да не би детето да умре и той самият да бъде обвинен за това от враговете му, отплавал за Крит. Това, прочие, било причината за отсядането му в Крит. А когато пристигнал, сприятелил се с Талес, мелически поет и вещ в законодателството; и след като наячил от него как и Радамант в по-ранно време, и Минос по-късно оповестили своите закони пред хората като от Зевс, и след като пребивавал и в Египет, и научил наред с други неща и техните закони, и според някои автори, след като се срещнал с Омир, който живеел в Хиос, отплавал обратно за родината си и заварил сина на брата си, Харилай, сина на Полидект, да царува; и след това се заловил да учреди законите, като посещавал бога в Делфи и носел оттам божиите заповеди, също както Минос и неговият дом носели своите наредби от пещерата на Зевс, като повечето били подобни на техните.
20 Най-важните неща в критските обичаи, казани от Ефор, са следните. В Крит всички момчета, които са избрани от „стадото” по едно и също време са принудени да се оженят едновременно, макар че не отвеждат веднага момичетата, за които са оженени в домовете си, а след като момичетата бъдат готови да се справят с домашните неща. Зестрата на момичето, ако има брат, е половината от братовия дял. Децата трябва да научат не само писмеността, но също и песните, предписани в законите и някои форми на музика. Онези, които все още са по-млади ги водят в обществените трапезарии, „андрея” ; там седят заедно на земята, докато ядат храната си, облечени в дрипави дрехи, зиме, както и лете и също така обслужват мъжете, както и себе си. А онези, които се хранят в едни и същи трапезарии влизат в битка както помежду си, така и с тези от други трапезарии. Всяка трапезария се ръководи от момче началник. Но по-големите момчета ги взимат в „стадата”; и най-личните и влиятелни от момчетата събират „стадата”, като всяко събира толкова момчета, колкото може; водачът на всяко „стадо” в повечето случаи и бащата на събрлия го и той има властта да ги води на лов и на състезания по бягане, и да наказва всеки, който не се подчинява; и се хранят на обществени разноски; и в определени дни едно „стадо” се състезава с „друго” в ритмичен боен марш, под звуците на флейта и лира, както е обичаят им в истинска война; и носят белези от307 ударите, които получават, едни от ръка, други от железни308 оръжия.
21 Имат странен обичй, свързан с любовта. Защото печелят обекта на своята любов не с убеждаване, а с похищаване. Любовникът казва на приятелите на момчето три или четири дни преди това, че ще извърши похищение. Но за приятелите на момчето да го скрият или да не му позволят да тръгне по определения път е всъщност най-позорно деяние, признание един вид, че момчето е недостойно да има такъв любовник. И когато се срещнат, ако похитителят е равен или по-горен от момчето по ранг или в друго отношение, приятелите го гонят и му се противопоставят, но много умерено, колкото да спазят обичая; след което с радост му предават момчето, за да го отведе; ако, обаче, похитителят е недостоен, отнемат му момчето. И преследването не свършва, докато момчето бъде отведено от своя похитител в „андрейона”. Смятат за достоен обект на любов не момчето, което е изключително красиво, а момчето, което е мъжествено и добре възпитано. След като даде на момчето подаръци, похитителят го отвежда където пожелае в околностите; а присъствалите на похищаването вървят след тях и след като пируват и ловуват с тях два месеца (не е позволено момчето да бъде задържано за по-дълго), връщат се в града. Момчето бива освободено, след като получи като подаръци военно облекло, вол и чаша за пиене (тези подаръци са изискват по закон) и други неща, толкова многобройни и скъпи, че приятелите заради многото разходи също дават принос. Момчето поднася вола в жертва на Зевс и угощава онези, които са се върнали с него; а след това известява подробностите около своята интимност с любовника си, дали примерно е бил задоволен или не, като законът му позволява тази привилегия за да може, ако към него е било приложено насилие по време на похищението, да си отмъсти на този пир и да се отърве от любовника. Позорно е за онези, които са красиви на външност или са потомци на изтъкнати предци да не си спечелят любовници, като се приема, че характерът им е виновен за такава участ. Но парастатентите309 (защото така наричат похитените) получават почести; защото и в танците, както и в надбягванията се радват на най-висока почит и им се разрешава да се обличат в по-хубави дрехи така, както са предложили любовниците им; и не само тогава, но дори след като станат пълнолетни мъже, носят одежди, които ги отличават и които трябва пред всички да изтъкнат факта, че всеки от носещите ги е бил „клейнос”310, защото наричат любения „клейнос”, а любещия „филетор”311.
22 Толкова за любовните обичаи. Критяните избират десет архонти. По най-важните въпроси използват за съветници „геронтите”, както ги наричат. Онези, които са сметнати за достойни за титлата „козмой” и изобщо са смятани за мъже с доказана стойност, ги назначават в този Съвет. Реших, че политическата уредба на критяните заслужава описание както заради особения й характер, така и заради славата й. Не много от тези обичаи, обаче, са оцелели, но управлението на държавните дела се провежда главно чрез декрети от римляните, както е и в другите провинции.
=============================================================
=============================================================
Към глава трета от книга десета
Към глава пета от книга десета
Антични автори 