Страбон, География – кн. 10 – бележки

Бележки по десета книга

1 Т.е. Носовете на Термопили и Сунион, които лежат извън съответните крайни точки на Евбея – Кенеон и Герайст.

2 Т. е. „Дългия” остров.

3 9.2.2, 8.

4 „Отвътре” означава долният или югоизточен район, „отвън” – горния или северозападния.

5 Ил. 2.542.

6 Елефенор.

7 Ил. 2.542.

8 Аристотел от Халкида написал труд за Евбея, но не е запазен. Предполага се, че е творил в IV в. пр. Хр.

9 Абант, основател на Аба, който по-късно завласял Евбея и царувал там (Stephanus Byzantinus, s.v. Abai и Abantis).

10 За героинята „Евбея” вж. Pauly-Wissowa, s.v. “Euboea”(4).

11 „Краварник”.

12 Т.е. от гр. думи “eu” (добре) и “bous” (крава).

13 Или Хестиеотида (вж. 9.5.3.).

14 Dem. 9.32 (119 Reiske).

15 „Гориста земя”.

16 Т.е. от “oreius” (планинец).

17 9. 5. 17.

18 Споменат в Ил. 2.538.

19 Вж. 9. 5. 16.

20 Т.е. азбест.

21 Вж. 8. 7. 1.

22 Од. 3.177.

23 Син на Орест (13. 1. 3).

24 Вж. бел. за Аристотел, 10. 1. 3.

25 „Конници”.

26 През Хелеспонта към Азия, 334 г. пр. Хр.

27 Срв. 9. 2. 8.

28 1. 3. 16.

29 Aesch. Fr. 30 (Nauck).

30 Ил. 2.640.

31 Од. 15.295.

32 „Всеки път, щом завземели някой от островите, варварите излавяли хората в мрежа. Хващали ги така: мъжете се хващали за ръце и образували редица от северния бряг до южния, след което настъпвали през целия остров и излавяли хората” (6. 31).

33 Т.е. върху част от стария град.

34 Т.е. като елейците, които редовно ротацирали крайното „s”.

35 322 г. пр. Хр.

36 Останалото от параграфа вероятно е късна интерполация и изд. Майнеке го отхвърля.

37 Използвана от македонската фаланга..

38 Римският “pilum.”

39 Ил. 2.543.

40 Ил. 19.389.

41 Одисей.

42 Од. 8.229.

43 Ил. 4.468.

44 Ил. 13.713.

45 6. 1. 13.

46 8. 3. 11.

47 9. 5. 10.

48 8. 2. 3.

49 Този Никополис (град на победата) бил основан от Август Цезар в памет на неговата победа над Антоний и Клеопатра при Акциум в 31 г. пр. Хр. Вж. 7. 7. 5.

50 Амаксики, днес в развалини..

51 Грешка или у Страбон, или в ръкописите „Стратос” и „Ализия” трябва да разменят местата си в изречението.

52 Т.е. Придобитите.

53 Син на Антигон Гонат; царувал над Македония 239-229 г. пр. Хр.

54 Ил. 2.639.

55 Омир изрично споменава Левкада само веднъж, като „скалиста Левкада (Од. 24.11).

56 Од. 24.377.

57 Ил. 2.633.

58 Коринтски тиранин.

59 „левка”.

60 Илиможе би „съживят”.

61 Авторът на тази епическа поема за подвизите на Алкмеон е неизвестен.

62 Ил. 2.631.

63 Ил. 2.625.

64 Ил. 2.615.

65 Ил. 2.536.

66 Ил. 8.173.

67 Ил. 2.633.

68 “epeirus”.

69 За омировата употреба на тази поетическа фигура, в която отъждествява частта с цялото, cp. 8. 3. 8 и 1. 2. 23.

70 Од. 14.100.

71 Од. 4.671.

72 Т.е. политически била съставена от четири града.

73 Од. 1.245.

74 Ил. 2.634.

75 Аполодор от Атина, историк и граматик от II в. пр. Хр.

76 Од. 4.671.

77 Од. 1.246.

78 В думите на Телемах.

79 Од. 16.249.

80 Од. 15.367.

81 Ил. 2.632.

82 Од. 9.21.

83 Ил. 2.632.

84 Од. 9.21.

85 Од. 3.81

86 Вин. Падеж на „Нерикос”.

87 Ил. 2.632.

88 Од. 24.377.

89 Од. 9.21.

90 Од. 24.378..

91 Од. 9.25 (Вж. 1. 2. 20).

92 Ил. 3.201; Од. 1.247; 9.27; 10.417; 15.510; 16.124; 21.346.

93 Од. 14.1.

94 За „eudeielos”, вж. 9. 2. 41.

95 Од. 4.607; но точно в този пасаж омировият текст има „hippelatos” (“годна за каране на коне”) вм. „eudeielos”, макар че в Од. 9.21 и навсякъде другаде Омир прилага втория епитет за Итака.

96 Од. 9.26.

97 Ил. 12.239.

98 Од. 10.190.

99 В този пасаж терминът „климата” е използван в различен смисъл от този в 1. 1. 10. Тук означава четирите чадни на небето: (l) където слънцето залязва, (2) където изгрява, (3) районът на небесния северен полюс и (4) районът противоположен на него, на юг от екватора.

100 Одисей бил на острова на Кирка, когато изрекъл тези думи, и следователно небесното явление относително се е променило (вж. 1. l. 21).

101 Т.е. безграничният брой възможни арктически кръгове изчезва, когато пътникът (отивайки на юг) прекоси екваора и, по същия начин, съответната четвъртина от южното небе изчезва, когато пътникът, отивайки на север, прекоси екватора.

102 Вж. по-горе.

103 Ок. 14,5 км.

104 59 г. пр. Хр.

105 Вер. от Цезар. Той се връща в Рим в 44 г. пр. Хр.

106 Од. 1.180.

107 Хеланик от Лесбос, логограф от V в. пр. Хр.

108 Ил. 2.625.

109 Син на Филей (Мегес).

110 Ил. 15.519.

111 Ил. 2.631.

112 Вж. 10. 4. 6.

113 Од. 16.247, 249.

114 Од. 1.246.

115 54 км.

116 Т.е. към зимния изгрев (по-скоро на югоизток, както е обяснено у Посидоний (вж. 1. 2. 21.).

117 Деметрий от Скепсис.

118 Од. 4.846.

119 Ил. 13.12.

120 Или „пушлив”; значението на гръцката дума е двусмислено.

121 Ил. 24.753.

122 Ил. 24.78.

123 Ахил.

124 Ил. 24.752.

125 Вж. 14. 1. 3.

126 Вж. 8. 3. 19.

127 Ил. 13.13.

128 Archil. Fr. 6 (51) (Bergk). Запазени са още два стиха: „Но аз самият избегнах смъртната орис. Сбогом на онзи щит! Ще си намеря друг, също толкова добър.”

129 10,8 км.

130 На гр. „оксеи” и „тои”, и двете думи означават „остри” (Вж. 8. 3. 26 и Од. 15.299).

131 Т.е., „покрай Ахелой”.

132 Soph. Trach. 7-11.

133 Рисунки на вази показват Ахелой как се бие с Ахил като змия, с глава и ръце на мъж, и с волски рога, както и като човешка фигура, но с чело, рога и уши на бик.

134 Срв. 3. 2. 14.

135 Букв. „порещ като бик”.

136 Cp. 3. 2. 14.

137 Ил. 2.628.

138 Второто име не се намира в „Илиада” или „Одисея”.

139 Од. 1.180.

140 Од. 15.427.

141 Залив Исмид (Вж. 12. 4. 2.).

142 Вж. Кн. 7 Fr. 55.

143 10. 2. 4.

144 Алкман Fr. 24 (Bergk).

145 Омъжила се за него в 279 г. пр. Хр.

146 Срв. 10. 2. 6.

147 Ил. 13.217

148 Ил. 2.640.

149 10. 2. 3.

150 Т.е. Придобитата Етолия (10. 2. 3).

151 10. 2. 8, 10.

152 Срв. 10. 2. 9.

153 Женихите.

154 Од. 2.52.

155 Од. 15.16.

156 10. 2. 25; но Омир никъде не упоменава изрично „акарнанците”.

157 „Брега на континента”, Од. 24.378.

158 Вж. 10. 2. 8.

159 Диомед и Ойней.

160 Диомед.

161 Алкмеон.

162 Амфиарай.

163 Ил. 2.638 ff.

164 Thuc. 2.68.

165 Ил. 14.116-17.

166 Ил. 9.529.

167 8. 3. 8, 10. 2. 10.

168 Ефор от Киме, историограф от IV в. пр. Хр.

169 8. 3. 33.

170 8. 3. 33.

171 9. 3. 11.

172 Вж. 9. 3. 11.

173 Полибий, 34 фрг. 1.

174 Евдокс от Книд (ок. 350 г. пр. Хр.)

175 Полибий, кн. 34 фрг. 1.

176 Вж. 2. 4. 2 и 7. 5. 9.

177 Срв. 2. 3. 1 ff. и 2. 4. 3 ff.

178 Архемах (към средата на III в. пр. Хр.) написал трудове (изгубени) „История на Евбея” и „Метонимии” (Промяна на имена).

179 “Кура”. От този пасаж „куретите” може да се отъждествят с „абантите” (вж. 10. 1. 3), за които Омир говори, че носят косите си „с плитка отзад на главата” (Ил. 2.542). Спор. един схолион (на „Илиада” l. c.), евбейците носели косата си дълга отзад „за мъжка сила”. Елините като цяло, обаче, пускали косата си дълга по цялата глава в троянски времена и Омир често ги нарича „дългокоси ахейци”.

180 Гр. прилагателно е „акурус”.

181 10. 2. 3, 22.

182 Ил. 14.116.

183 Ил. 9.548.

184 Изв. в митологията като „калидонският глиган”.

185 Ил. 9.529.

186 10. 3. 11.

187 „корай”.

188 Т.е. Ил. 13.685.

189 Hdt. 7.208, 209.

190 „Корай” и „корой”. Но съотв. омирови форми са (kouroi, kourai) и Страбон явно има предвид тях (вж. бел. на 10. 3. 11).

191 „Курети”.

192 Ил. 19.193.

193 Ил. 19.248.

194 „Пирхският танц от наше време изглежда е вид дионисов танц, като е по-порядъчен от древния, защото танцьорите имат тирсове вместо копия и и се замерват с тях, и носят стръкове копър и факли”  (Атеней 14.631b).

195 Или, спор конектурата на Крамер, „във войнишката работа”.

196 Plat. Phaedo 61.

197 Филолай, фрг. 4 (Стобей 1. 458-460). Вж. Също Атеней 14.632b-c Аристотел Met. 1.5.

198 „Корой”.

199 „куро-трофейн” да „отгледам младеж”.

200 Вж.12. 8. 21.

201 Т.е. от пл. Ида, пл. Диндимон (12. 5. 3), пл. Сипил, Песинос и пл. Кибела. Срв. Diod. Sic. 3.58), който изписва посл. Име „Cybelon”.

202 Разказът за критските курети.

203 Или може би „провличаше” (от устата на пеещите).

204 Еврипид, „Вакханки” 55.

205 Глаголът означава също и „връщам у дома”.

206 Т.е. „Шумящия”.

207 Еврипид, „Вакханки” 72.

208 Където бил скрит Зевс.

209 Водачът на Хора е неговият говорител и сл. на всички елини.

210 Шлемовите им имали три ръба.

211 Име на фригийските жреци на Кибела.

212 Т.е. тимпана.

213 Викът бил „ев-ах!”.

214 „Празници на всеки три години”.

215 Евипид „Вакханки” 120.

216 Четенето на този зле запазен пасаж е на Nauck, Fr. 586.

217 В см. шумят.

218 Soph. Fr. 47.9 (Nauck).

219 Cpв. Края на 17 пар.

220 Cp. Края на18 пар.

221 Инструментите, както и свирещите с тях.

222 Вид тръстикова флейта.

223 Букв. „чаши”; вероятно вид цимвал.

224 Или „наподобява тъпани”.

225 Името в прев. От гр. означава „Сладкогласен певец”.

226 Платон „Държавата” 1.327, 2.354.

227 Dem. 18.313.

228 Hes. Fr. 198 (Rzach)

229 Хеланик от Лесбос (V в. пр. Хр.).

230 Куретите.

231 Етимологично, от „халк” – бронзов.

232 Вж.14. 2. 7.

233 Вж.10. 3. 11.

234 Вж.10. 4. 12.

235 Деметрий от Скепсис.

236 Ок. 460 г. пр. Хр.; запазени са само фрагменти от труда му.

237 Цитирано в 10. 3. 13.

238 13. 1. 51.

239 В Крит..

240 Вж.13. 1. 47.

241 Акузилай (V в. пр. Хр.) написал трудове, озаглавени „История” и „Генеалогии”. Останали са само фрагменти.

242 Ферекид (V в. пр. Хр.) написал митологичен и исторически труд в десет книги. Останали са само фрагменти.

243 Hdt. 3.37.

244 13. 1. 48.

245 Т.е. „cory-bant-es” тук е извлечено от „coryptein” („мушкам с глава”) и „bainein” (вървя).

246 „Хармонично стъпващи”, т.е. танцьори.

247 Од. 8.250

248 „Дактили” означава „пръсти”.

249 Soph. „Satyri” Fr. 337 (Nauck).

250 Страбон прави естествен преход от съдържанието на предната глава.

251 „Овнешко чело”.

252 Текстът е развален и нито един ръкопис не съдържа числа за ширината на острова. Нещо повече, гр. думи в ръкописите са като цяло неразбираеми.

253 За Хиероним вж. бел. по 8. 6. 21 и 9. 5. 22.

254 Всички ръкописи тук имат пропуски.

255 „Бели”.

256 (За същото пресмятане, вж. 8. 5. l).

257 Ератостен вер. е казал „хиляда по-малко”, но в ръкописите числото не е запазено.

258 „Старите критяни”.

259 Од. 19.175

260 Вж. 5. 2. 4, където е цитиран същият пасаж.

261 Стафилос от Навкратис написал исторически трудове за Тесалия, Атина, Еолия и Аркадия, но са запазени само фрагменти.

262 Андрон (IV в. пр. Хр.) написал труд, озаглавен „Родства”, от който са запазени само няколко фрагмента. Разглеждал е генеалогичните връзки между елинските племена и градове.

263 Од. 19.177.

264 Андрон произволно свърза това прил. с “tricha” (“на три части”), като го изкарва, че означава “триделен”, но явно е съставно от thrix (коса, грива).

265 Т.е. съставена от три града, вм. от четири.

266 „Троен вдръх” (на шлем).

267 „От коса”.

268 Од. 19.178.

269 Ил. 2.647 и 17.611.

270 Богинята нараждането.

271 Diod. Sic. lc., но Вж. Hdt. 3.122.

272 Мисълта в липсващия тук текст може да се допълни от Diod. Sic. 5.78, който също като Страбон е много зависим от Ефор в историческия материал: „Кносос е в частта на острова, наклонена към Азия, Фестос на морето, обърнат на юг, а Кидония в района, който лежи към север, срещу Пелопонес”.

273 Кидония, както и Кносос.

274 Вж. 10. 4. 14.

275 Или „всяка девета година”.

276 Од. 19.178

277 Възможни са различни интерпретации на този пасаж, според смисъла на “enneoros”: че Минос царувал девет години; че бил деветгодишен, когато станал цар; че девет години говорил със Зевс; че говорил със Зевс на всеки девет години. Евстатий (в бел. към Од. 10.19, на друг пасаж) предполага, че думата може да означава „девет сезона, сиреч две години и един месец”, макар че единият месец вм. един сезон изглежда неуместно.

278 Ил. 13.450

279 Платон, Закони 631b, 693e, 751dff., 950.

280 Така била озаглавена чевъртата книга от историческия труд..

281 Средиземно море.

282 Ил. 2.646

283 Осемдесет изглежда е грешка, вм. „осем”.

284 10. 4. 6.

285 Арат, Phaenomena 33.

286 „Dictya”.

287 Страбон има предвид разстоянието по суша от Аптера и по море, но преценките му са грешни (Вж. Pauly-Wissowa s.v. “Aptera”).

288 Ил. 2.648

289 Епименид бил магьосник, който спор. Суда спал шейсет от своите сто и педесет години живот. Спор. Diogenes Laertius 1.110, той отишъл в Атина в „чиетиридесет и шестата Олимпиада” (596-593 г. пр. Хр.) „и прочистил града, и сложил край на чумата” (Вж. описанието на Плутарх за гостуването му по времето на Солон, Plut. Sol. 12). Според Платон „Закони” 642d той отишъл в Атина „десет години преди Персийските войни” (т.е. 500 г. пр. Хр.), и изрекъл пророчеството, че персите ще дойдат и ще донесат най-големи злини след десет години.

290 10. 4. 7.

291 Ил. 2.647.

292 Ил. 2.649.

293 Од. 19.174.

294 Внука на Минос.

295 Т.е. че Омир е говорил за своето време.

296 Т.е. че са унищожени от враговете на Идоменей.

297 Од. 3.191 (думите на Нестор).

298 Нестор.

299 В см. „момчешки отряди”.

300 Пирихос (Вж. 10. 3. 8).

301 Този Алтеменес не бива да се смесва с Алтеменес, внука на Минос.

302 Т.е. на Лакония (Вж. 8. 5. 4).

303 „Старци” или „сенатори”.

304 „Конници”.

305 По-късното спартанско название е „syssitia” или “philitia”.

306 Алкман Fr. 22 (Bergk)

307 Възм. Е и преводът „нанасят (си) удари”.

308 Вер. грешка, вм. „дървени”.

309 Букв. значение на думата би трябвало да е „избраните за резерв” от любовници.

310 Знаменит.

311 Т.е. „любим, мил”.

312 Калин Fr. 113 (Schneider)

313 Калин Fr. 112 (Schneider)

314 Т.е. почти право на север от Дия.

315 Хераклеон бил пристанището на Кносос (10. 4. 7).

316 Хидрозен силикат на алуминия, дн. наричан „кимолит”.

317 Т.е. фразата се използвала за нищожни хора или неща.

318 416 г. пр. Хр. (вж. Thuc. 5.115-116).

319 Храм на Лето.

320 Делос.

321 Според традицията Делос бил плаващ остров, докато Лето стъпала на него.

322 Лето, дъщеря на Койос, един от титаните, син на Уран и Гея.

323 Pind. Fr. 58 (Bergk)

324 Т.е. в чест на Аполон и Лето (вж. Thuc. 3.104).

325 Т.е. на връща към Рим.

326 31 г. пр. Хр.

327 Арат, „Каталептон”, Fr.

328 146 г. пр. Хр.

329 На ден са се продавали до десет хиляди роби (14. 5. 2).

330 Аристион, с помощта на Митридад, станал тиранин на Атина в 88 г. пр. Хр. (срв. 9. 1. 20).

331 Това започнало в 426 г. пр. Хр., когато „всички гробници на мъртвите в Делос били прееместени в Ренея” (Thuc. 3104).

332 Ок. 560 г. пр. Хр.

333 Ферекид от Лерос (ок. Първата половина на V в. пр. Хр.), често наричан „Атинянина” написал, наред с други трудове, труд от десет книги по митологията и древностите на Атика.

334 Од.. 15.403

335 Фокилид Fr. 1 (Bergk)

336 Вж. 14. 1. 15.

337 Но и двете планини са в Самос (Плиний, в 5. 37, изписва първата “Cercetius”). Изречението изглежда е глоса, вмъкната по-късно в текста.

338 Ил. 2.676

339 Срв. тълкуването на този пасаж в 10. 5. 19.

340 14. 2. 5-13, 19.

341 Деметрий от Скепсис.

342 Ил. 2.676.


=============================================================

Към глава първа от книга десета

Към глава втора от книга десета

Към глава трета от книга десета

Към глава четвърта от книга десета

Към глава пета от книга десета

Advertisements
Published in: on 14. 11. 2008 at 12:40 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 10 – бележки  
Tags:
%d bloggers like this: