Страбон, География – кн. 11 – 1

Единадесета книга

Резюме

Единадесета започва с Азия, като Танаис, започвайки нагоре от северните райони, разделя Европа от Азия. Книгата обхожда прилежащите към областите й народи на изток и юг, което е и Азия. В книгата са разгледани намиращите се там варварски народи, обитаващи около планината Кавказ, сред които са амазонките и масагетите, скити и албани и ибери, бактриани, каспии, меди, перси, две Армении и до Месопотамия. Съдържа и така наречените племена на троглодитите и ениохите, както и скептухите, сояните, асирийците, полифагите, набианите, сираките, тапирите. Говори и за Язон и Медея, и основателите на градове, а също и за Ксеркс, Митридат и Александър, сина на Филип.

Първа глава

1 Азия е съседна на Европа, като границата им е по течението на реката Танаис1. Ето защо по-натам трябва да опиша тази страна, като първо я разделя, заради яснотата, с няколко сигурни естествени граници. Сиреч, трябва да направя за Азия точно това, което Ератостен е направил за обитаемия свят като цяло2.

2 Тавър разсича този континент почти по средата, като се изпъва от запад на изток и оставя една част от него на север, а другата на юг. От тези части елините наричат едната „отсам-таврийска”, а другата „отвъд-таврийска”. Вече казах това преди3, но нека да го повторя като напомняне.

3 Прочие, планината на много места има ширина чак до три хиляди стадия, а дължината й е колкото на самата Азия, сиреч около четиридесет и пет хиляди стадия, като се смята от крайбрежието срещу Родос до крайните източни точки на Индия и Скития.

4 Разделена е на много части с много имена, определени от границите, очертаващи и големи, и малки области. Но тъй като в просторните ширини на планината се включват определени племена, някои от които твърде незначителни, но други изключително добре известни (като например партите, медите, арменците, част от кападокийците и писидийците), онези, които лежат предимно в северните части трябва да се причислят там4, а тези в южните й части – към южните5, докато разположените в средата на планините би трябвало, заради приликата в климата им, да се причислят към севера, защото климатът в средата е студен, докато този на юг е горещ. По-нататък, почти всички реки, които извират в Тавър, текат в противоположни посоки, сиреч, някои в северния район, а други в южния (така е поне в началото, макар че по-късно някои от тях възвиват на изток или на запад), и заради това те естествено са ни в помощ при използването на тези планини като граници в разделената на две Азия – също както морето отсам Стълбовете6, което в по-голямата си част е приблизително успоредно на тези планини, се е оказало удобно в очертаването на два континента, Европа и Либия, с това, че е ясна граница между двата.

5 Прехвърляйки се в нашата география от Европа към Азия, северното деление е първото от двете деления, до което идваме; и поради това трябва да започнем с него. От това деление първата част е тази в района на реката Танаис, която аз съм приел за границата между Европа и Азия. Тази част образува един вид полуостров, който е обкръжен на запад от река Танаис и езерото Меотида чак до Боспора7 и част от крайбрежието на Евксин, което свършва при Колхида; а след това на север от Океана и чак до устието на Каспийското море8; и после на изток от същото море до границата между Албания и Армения, където се отливат реките Кирос и Араксес, като Араксес тече през Армения, а Кирос през Иберия и Албания; и най-сене, на юг от ивицата земя, която се простира от устието на река Кирос до Колхида, която е около три хиляди стадия от море до море, през територията на албаните и иберите, и заради това е описвана като провлак. Но онези писатели, които са свели дължината на провлака колкото Клейтарх9, според когото той е подложен на наводнявания от двете морета, не би трябвало изобщо да се смятат за достойни за упоменаване. Посидоний заявява, че провлакът е хиляда и петстотин стадия на ширина, широк колкото провлака от Пелузион до Червено море10. „И по мое мнение”, казва той, „провлакът от езерото Меотида до Океана не се различава много от това.”

6 Но не знам как може някой да му повярва за неща, които не са сигурни, ако не казва нищо убедително за тях, след като разсъждава така нелогично за неща, които са очевидни; и то при положение, че е бил приятел на Помпей, който направил поход срещу иберите и албаните, от море до море от двете страни, Каспийското, както и Колхидското море11. Във всеки случай казват, че Помпей, когато пристигнал в Родос в своя поход срещу пиратите (веднага след това щял да тръгне както срещу Митридат, така и срещу племената, стигащи чак до Каспийско море), случайно присъствал на една от беседите на Посидоний и че на излизане го попитал има ли някакви повеления към него, а Посидоний отвърнал: „винаги храбър бъди и оставай високо над другите.12” Добавете към това и че е написал историята на Помпей. Тъй че по тази причина е трябвало да се съобрази повече с истината.

7 Втората част би била тази отвъд Хирканското море, което ние наричаме Каспийско море, чак до скитите близо до Индия. Третата част би включвала дяла, който е съседен на гореспоменатия провлак и на онези части от района отсам Тавър13 и най-близо до Европа, които са след този провлак и Каспийските порти, имам предвид Мидия, Армения и Кападокия, и областите между тях. Четвъртата част е земята отвътре14 река Халис и целия район в самия Тавър и извън него, който попада в границите на полуострова, очертан от провлака, който разделя Понтийското и Киликийското море. Колкото до другите страни, имам предвид отвъд-таврическите, между тях поставям не само Индия, но също така Ариана, чак до племената, стигащи до Персийското море, Арабския залив и Нил, и Египетското и Исикското морета.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към книга десета

Към глава втора от книга единадесета

Advertisements
Published in: on 14. 11. 2008 at 12:56 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 1  
Tags:
%d bloggers like this: