Страбон, География – кн. 11 – 11

Единадесета глава

1 Колкото до Бактрия, част от нея е успоредна на Ария на север, въпреки че по-голямата й част е над Ария и на изток от нея. И повечето от нея произвежда всичко, освен зехтин. Елините, които вдигнали Бактрия на бунт, придобили такава мощ, заради плодородието на страната, че станали господари не само на Ариана, но и на Индия, както казва Аполодор от Артамита: и от тях били покорени повече племена, отколкото от Александър – особено от Менандър (поне ако той наистина е прехвърлил Хипанис на изток и е стигнал чак до Имаос), защото някои били покорени лично от него, а други от Деметрий, сина на Евтидем, царя на бактрийците; и завладяли не само Паталена, но също, на останалата част по крайбрежието, тъй нареченото царство на Сараост и Сигердид. Накратко, според Аполодор Бактриана е украшението на Ариана като цяло; и нещо повече, властта им се разширила чак до серите и фрините.

2 Градовете им били Бактра (наричана още Зариаспа, през която тече река, носеща същото име, която се влива в Оксос), и Адрапса, и няколко други. Между тях са Евкратидия, наречена така на своя владетел. Елините я завладяли и разделили на сатрапии, от които сатрапията Тапирия и тази на Аспионос били отнети от Евкратид от партите. Владеели и Согдиана, разположена над Бактриана на изток, между река Оксос, която очертава границите между бактрианите и согдианите, и река Яксарт. А Яксарт очертава също границите между согдианите и номадите.

3 В древни времена согдианите и бактрианите не се различавали много от номадите по начин на живот и обичаи, макар бактрианите да били малко по-цивилизовани; Онесикрит112 обаче не съобщава нищо за най-добрите им черти, нито техните, нито на другите, като казва, например, че онези, които ставали безпомощни поради старост или болест ги хвърляли живи за храна на кучетата, които гледали специално за тази цел и ги наричали на родния им език „гробари”, и че докато земята извън стените на метрополията на бактрианите изглежда чиста, то тази в земята отвътре стените е пълна с човешки кости; но че Александър премахнал този обичай. И съобщава, че каспиите са подобни, например, че когато родителите живеят над седемдесет години, затварят ги и ги оставят да умрат от глад. Впрочем, последният обичй е по-поносим; и е подобен на този на кеите113, макар да е от скитски произход; този на бактрианите обаче е още повече като на скитите. И тъй, ако е редно да се съмняваме за фактите от времето, когато Александър заварил там такива обичаи, какво трябва да каже човек за обичаите, които вероятно са били разпространени между тях по времето на по-ранните персийски владетели и на още по-предишните владетели?

4 Прочие, казват, че Александър основал осем града в Бактриана и Согдиана, и че някои градове сринал до основи, между които са Кариати в Бактриана, в който Калистен бил заловен и пленен, и Мараканда и Кира в Согдиана, като Кира бил последният град, основан от Кир114 и бил разположен на река Яксарт, която била границата на Персийската империя; и че макар това селище да било основано от Кир, той го сринал до основи заради честите въстания; и че с предателство завзел също така две силно укрепени скали, една в Бактриана, тази на Сисимитрес, където Оксиарт държал дъщеря си Роксана, а другата в Согдиана, на Оксос, макар някои да я наричат скалата на Ариамазес. Някои писатели съобщават, че тази на Сисимитрес е петнайсет стадия на височина и осемдесет на обиколка, и че върхът й е плосък и има плодородна почва, и може да поддържа петстотин души, и че Александър бил посрещнат с щедро гостоприемство и се оженил за Роксана, дъщерята на Оксиарт; но скалата в Согдиана, казват, е два пъти по-висока от тази в Бактриана. И близо до тези места, казват, Александър унищожил и града на бранхидите, които Ксеркс заселил там – хора, които доброволно го придружили от родината си – поради това, че му предали богатствата и съкровищата на бога в Дидими. Александър унищожил града им, добавят те, защото ненавиждал светотатството и предателството.

5 Аристобул115 нарича реката, която тече през Согдиана Политиметос, име наложено от македоните (така, както са наложили имена на много други места, давайки нови имена на някои и леко променяйки произношението на имената на други); с след като напои страната, тя се излива в една пустинна и песъчлива земя, и бива погълната от пясъка, като Арий, която тече през страната на ариите. Казват, че едни хора, като копаели близо до реката Охос, намерили извор на масло. Логично е да се допусне, че както през земята текат нитрозни116, стипчиви, асфалтидни и сернисти течности, така се намират и мазни течности; но редкостта предизвиква изненада117. Според някои, Охос тече през Бактриана; според други – покрай нея. А според някои тя е различна река от Оксос чак до устията им, като е по на юг от Оксос, макар устията и на двете да са в Каспийско море в Хиркания, докато други твърдят, че в началото е различна, но се слива с Оксос, като на много места достига до шест или седем стадия ширина. Яксарт, обаче, от началото до края, е различна река от Оксос и макар да свършва в същото море, устията на двете, според Патрокъл, са на около осемдесет парасанги едно от друго. Персийската парасанга, според някои, е шейсет стадия, но според други е трийсет или четирийсет. Когато плавах нагоре по Нил, използваха различни мерки, когато казваха разстоянието в „схойни” от град на град, тъй че на някои места един същи брой „схойни” означаваше по-дълъг път, а на други по-къс118, и различията са запазени до ден днешен така, както са били предадени от началото.

6 Племената, които човек среща на път от Хиркания към изгрев слънце до Согдиана са станали известни първо на персите – имам предвид племената отсам119 Тавър – а след това на македоните и партите; а за племената, разположени от другата страна на тези племена и в права линия с тях се предполага, поради еднаквия им облик, че са скитски, макар че не знам да са правени военни походи срещу тях повече, отколкото срещу най-северните номади. Александър всъщност се е опитал да поведе поход срещу тях, когато гонел Бесос120 и Спитамен, но когато Бесос бил пленен жив и върнат, а Спитамен бил убит от варварите, той се отказал от начинанието си. Не всички приемат, че хора са плавали от Индия до Хиркания, но Патрокъл заявява, че това е възможно.

7 Казват, че последната част на Тавър, която се нарича Имайос и граничи с Индийския океан, нито продължава на изток извън Индия, нито вътре в нея121; но че след като човек мине на северната страна, морето постепенно смалява дължината и ширината на стграната и по този начин изтънява на изток частта на Азия, която сега очертаваме, която е заградена между Тавър и океана, който запълва Каспийското море. Максималната дължина на тази част от Хирканско море до океана, който е срещу Имайос, е около трийсет хиляди стадия, като трасето е през планинската шир на Тавър, а ширината е по-малко от десет хиляди; защото, както беше казано122, разстоянието от Залива на Исос до източното море при Индия е около четирийсет хиляди стадия, а до Исос от най-западния край на Херакловите стълбове, още трийсет хиляди123. Вътрешноста на Залива на Исос е съвсем леко, ако изобщо, на изток от Амисос, а разстоянието от Амисос до хирканската земя е около десет хиляди стадия, успоредно на гореспоменатото разстояние от Исос до Индия. Съответно, остават трийсет хиляди стадия като гореспоменатата дължина на изток от сега описания дял. Отново, след като максималната ширина на обитаемия свят, който е с форма на хламида124, е около трийсет хиляди стадия, това разстояние би се измерило близо до меридианната линия през Хирканското и Персийското морета, ако е вярно, че дължината на обитаемия свят е седемдесет хиляди стадия. Съответно, ако разстоянието от Хиркания до Артемита във Вавилония е осем хиляди стадия, както е заявено от Аполодор от Артемита, а разстоянието от там до устието на Персийско море е други осем хиляди, и отново осем хиляди или малко по-малко, до местата, които лежат на същия паралел до крайните точки на Етиопия, то би останало от гореспоменатата ширина на обитаемия свят разстоянието, което вече дадох125, от вътрешността на Хирканско море до устието на това море. Тъй като този дял от земята се стеснява към източните части, формата му би била като кухненски нож, като планината е в права линия и възприемана като съответстваща на ръба на ножа, а брегът от устието на Хирканско море до Тамарон като съответстващ на другата страна на ножа, която завършва в линия, извиваща се рязко към върха.

8 Трябва също така да спомена някои странни обичаи, обсъждани навсякъде, на напълно варварските племена; например, племената около Кавказ и планинската земя като цяло. Това, за което говори Еврипид, казват, че е обичай сред някои от тях: „да оплакват новороденото заради всички скърби, които ще срещне в живота, но от друга страна да изнасят от домовете си с радост и благословии онези, които са умрели и отдъхнали от грижите си”126; и казват, че при други имало обичай да не убиват никой от най-големите престъпници, а само да ги изхвърлят с децата им от границите си – обичай противоположен на този на дербиките, защото те убиват хора дори за дребни прегрешения. Дербиките почитат Майката Земя; и те не принасят в жертва, нито ядат нещо, което е женско; а когато мъжете станат над седемдесет години, ги убиват и плътта им се изяжда от най-близките родственици; но стариците ги удушват и след това ги погребват. Но мъжете, които умрат под седемдесет години не ги изяждат, само ги погребват. Сигините подражават на персите във всичките им обичаи, освен в това, че използват дребни и рунтави кончета, които макар да не могат да носят конник, ги впрягат в четворен впряг и ги карат жени, обучени на това от детство; а жената, която кара най-добре живее с когото си пожелае. За други казват, че се упражняват да правят главите си да изглеждат колкото може по-дълги и челата им да се издават над брадичката. При тапирите има обичай мъжете да се обличат в черно и да пускат косите си дълги, а жените да се обличат в бяло и да носят косата си къса. Те живеят между дербиките и хирканите. А този, когото оценят като най-храбър се жени за която пожелае. Каспийците оставят хората над седемдесет години да умрат от глад и поставят труповете им навън в пустинята; и наблюдават от разстояние, и ако видят, че птици ги измъкват от гробовете им, смятат, че това им носи късмет, ако ги извлекат диви зверове или кучета – не толкова, но ако не бъдат измъкнати от нищо, смятат, че са прокълнати с лош късмет.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава десета от книга единадесета

Към глава дванадесета от книга единадесета

Advertisements
Published in: on 14. 11. 2008 at 1:01 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 11  
Tags:
%d bloggers like this: