Страбон, География – кн. 11 – 12

Дванадесета глава

1 След като северните части на Азия са оформени от Тавър – имам предвид частите, които се наричат още Азия отсам Тавър127, избрах да опиша първо тях. Те включват всички или повечето райони в самите планини. Всичко, което попада на изток от Каспийските порти, позволява по-просто описание заради дивотата на обитателите им; и няма да е от значение дали ше се каже, че принадлежат към тази „клима”128 или онази, докато всичко, което лежи на запад предлага изобилен материал за описание и следователно трябва да продължа до частите, които са съседни на Каспийските порти. Прилежаща към Каспийските порти на запад е Мидия, страна, която е и просторна, и могъща, и разположена в средата на Тавър, който е разцепен на много части в района на Мидия и има големи долини, както е и с Армения.

2 Защото началото на тази планина е в Кария и Ликия; там всъщност тя няма нито значителна ширина, нито височина, но най-напред се издига на значителна височина срещу Хелидонии, които са острови в началото на крайбрежието на Памфилия, после се протяга на изток и затваря дълги долини, тези в Киликия, а след това от едната страна планината Аманос се отцепва от нея, а от другата – планината Антитавър, като във втората е разположена Комана, в така наречената Горна Кападокия. Антитавър свършва в Катаония, докато планината Аманос продължава до реката Ефрат и Мелитина, където лежи Комагене, съседна на Кападокия. И тя на свой ред е продължена от планините от другата страна на Ефрат, които са непрекъснати с гореспоменатите, освен че са прорязани от реката, която тече през средата им. Тук височината и ширината се увеличават много и разклоненията са по-многобройни. Най-южната част е самият Тавър, който разделя Армения от Месопотамия.

3 Оттам текат двете реки, имам предвид Ефрат и Тигър, които обкръжават Месопотамия и се събират една към друга във Вавилония, а след това се оттичат в Персийското море. Ефрат е не само по-голямата от двете реки, но също така лъкатушещото й русло минава през повече земя, като изворите й са в северния район на Тавър, и тече на запад през така наречената Голяма Армения, до Малка Армения, като втората й остава отдясно, а Акилисене отляво. След това възвива на юг и при завоя си стига до границите на Кападокия; а след като остави тях и района на Комагене отдясно, а Акисилене и Софене в Голяма Армения отляво, продължава към Сирия и отново прави друг завой към Вавилония и Персийския залив. Тигър, която тече от южната част на същата планина до Селевкия, се приближава до Ефрат и с нея оформя Месопотамия, а след това изтича в същия залив като Ефрат. Изворите на Ефрат и на Тигър са на около две хиляди и петстотин стадия разстояние един от друг.

4 Тавър има много разклонения на север, едно от които е това на така наречения Антитавър, защото така е наречена и планината, която затваря Софене в долина, разположена между нея самата и Тавър. На отсрещната страна на Ефрат, близо до Малка Армения и до Антитавър на север, се простира голяма планина с много разклонения, едно от които е наречено Париадрес, друго Мосхийските планини, а друго го назовават с различни имена; и те обхващат цяла Армения до Иберия и Албания. След това на изток се издигат други планини, имам предвид тези, които лежат над Каспийското море, като стигат до Мидия, не само Мидия Атропатийска, но също и Голяма Мидия. Не само всички тези части на планините са наречени Парахоатрас, но и онези, които стигат до Кавказките порти и онези, които продължават още по на изток, имам предвид граничещите с Ария. Планините на север, прочие, носят тези имена, докато планините на юг, от другата страна на Ефрат, в своето протежение на изток от Кападокия и Комагене са, в началото им, наречени същински129 Тавър, която разделя Софене и останалото от Армения от Месопотамия; някои, обаче, са ги нарекли Гордиейски планини, а между тях също така са Масий, планината, която е разположена над Нисибис и Тигранокерти. След това Тавър се издига по-високо и носи името Нифатес; а там някъде са изворите на Тигър, на южната страна на планинската земя. После от Нифатес планинската верига се протяга още по-надалеч и по-надалеч, и оформя планината Загрос, която разделя Мидия и Вавилония. След Загрос следва, над Вавилония, планинската земя на елимеите и тази на парайтакените, а също тъй, над Мидия, тази на косеите. В средата са Мидия и Армения, които обхващат много планини, много плата и също така много ниски равнини и големи долини, и също многобройни племена, които живеят сред планините и са малобройни, бродят из планините и са отдадени най-вече на разбойничество. Така, прочие, поставям в Тавър и Мидия, на която са Каспийските порти, и Армения.

5 Според начина, по който ги поставям, тези племена ще се падат на север, тъй като са вътре в Тавъра, но Ератостен, който е авторът на делението на Азия на „Южна Азия” и „Северна Азия” и на „Сфрагиди”130, както ги нарича, като назовава някои сфрагиди северни, а други южни, представя логично Каспийските порти като граница между двата „климата”131 е могъл да представи за южни частите, които са по на юг и продължават на изток132, от Каспийските порти, сред които са Мидия и Армения, а по-северните като „северни”, защото е така, независимо на какви части иначе ще бъде разделена страната. Но вероятно на Ератостен не му е хрумнало, че нито една част на Армения или на Мидия не лежи извън Тавъра.


=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава единадесета от книга единадесета

Към глава тринадесета от книга единадесета

Advertisements
Published in: on 14. 11. 2008 at 1:01 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 12  
Tags:
%d bloggers like this: