Страбон, География – кн. 11 – 13

Тринадесета глава

1 Мидия е разделена на две части. Едната част се нарича Голяма Мидия, на която метрополията е Екбатана, голям град, в който е царската резиденция на Мидийската империя (партите продължават да я използват за царска резиденция и сега, и царете им прекарват там поне летата си, защото Мидия е студена страна; но зимната им резиденция е в Селевкия, на Тигър, близо до Вавилон). Другата част е Мидия Атропатиос, която е получила името си от пълководеца133 Атропатес, който попречил и тази страна, която била част от Голяма Мидия, да бъде покорена от македоните. Нещо повече, след като бил провъзгласен за цар, той превърнал тази страна в отделна държава и потомците му са се запазили до ден днешен, и наследниците му сключвали бракове с царете на арменците и сирийците, а в по-късни времена – с царете на партите.

2 Тази страна лежи на изток от Армения, на запад от Голяма Мидия и на север от двете; и е съседна на района около вътрешността на Хирканско море и Матиане на юг. Страната не е малка, предвид силата й, както казва Аполонид134, след като може да събере десет хиляди конника и четиридесет хиляди пехотинци. Има залив, Спаута135, в който разцъфтяват и се втвърдяват соли. Тези соли причиняват сърбеж и са болезнени, но въздействието се облекчава от зехтин; а водата е мека за втвърдени дрехи, ако човек случайно от незнание ги натопи, за да ги изпере. Имат силни съседи в лицето на арменците и партите, които често ги ограбват. Но все пак устояват срещу тях и си възвръщат каквото им е отнето, както, например, са си върнали Симбаки от арменците, когато последните станаха поданици на римляните; а те самите си спечелиха прятелство с Цезар. Но в същото време ухажват и партите.

3 Царският им летен дворец се намира в една равнина при Газака, а зимният им дворец представлява крепост, наречена Вера, която била обсадена от Антоний при похода му срещу партите. Тази крепост е отдалечена от Аракс, която оформя границата между Армения и Атропатене, на две хиляди и четиристотин стадия според Делиос, приятеля на Антоний, който написал описание на похода на Антоний срещу партите, в който той придружавал Антоний и бил негов пълководец. Всички райони на тази страна са плодородни, освен частта на север, която е планинска, скалиста и студена, обитавана от племената, наречени кадусии, амарди, тапири, кюртии и други такива народи, което са скитници и разбойници; защото изворите на Загрос и Нифатес държат тези племена разпръснати; а кюртиите в Персида и мардите (защото амардите се наричат и така), и тези в Армения, които до ден днешен се наричат със същото име, са от същия вид.

4 Кадусиите обаче малко отстъпват на арианите по броя на своите пехотинци; а копиехвъргачите им са отлични; и на скалисти места се сражават пехотинци, вместо конници. Не обликът на страната направил похода труден за Антоний, а неговият водач Артавазд, царя на арменците, когото, макар да заговорничил срещу него, Антоний припряно направил свой съветник и главен във взимането на решения за войната. Антоний всъщност го наказал, но твърде късно, когато за последния се доказало, че е виновен за многобройни злини срещу римляните, не само той, но и другият водач, който направил пътуването от Зевгма на Ефрат до границите на Атропатене дълго осем хиляди стадия, над два пъти повече от прекия път, като превеждал армията през планини и области без пътища, и по обиколни маршрути.

5 В древни времена Голяма Армения властвала над цяла Азия, след като разбила империята на сирийците, но по-късно, по времето на Астиаг, тя била лишена от тази голяма власт от Кир и персите, макар да продължила да поддържа много от древното си достойнство; а Екбатана била зимна резиденция136 за персийските царе, както и за македонските, които след като отхвърлили персите завладяли Сирия; и до днес тя предлага на царете на партите същите предимства и сигурност.

6 Голяма Мидия е ограничена на изток от Партия и планините на косеите, разбойнически народ, който някога снабдил елимеите, с които били съюзници във войната срещу сузианите и вавилонците, с тринайсет хиляди стрелци с лъкове. Неарх137 казва, че имало четири разбойнически племена и че от тях тези на мардите били разположени до персите; уксиите и елимеите до мардите и сузианите; а косеите до мидийците; и че докато и четирите плащали данък на царете, косеите също и получавали дарове във времена, когато царят, след като е прекарал лятото в Екбатана, слизал във Вавилония; но че Александър сложил край на тяхната голяма дързост, като ги нападнал през зимата. Тъй че Голяма Мидия е ограничена на изток от тези племена, както и от парайтакените, които граничат с персите и самите те също са планинци и разбойници; на север от кадусиите, които живеят над Хирканското море, и от други племена, които вече описах; на юг от Аполониатида, която древните са наричали Ситакене, и от планината Загрос, при мястото, където е разположена Масабатике, която е на Мидия, макар някои да твърдят, че е на Елимея; и на запад от атропатиите и някои от арменците. В Мидия има и няколко елински града, основани от македоните, между които са Лаодикея, Апамея и града138 близо до Раги, както и самата Рага139, която е основана от Никатор140. От него градът е наречен Европос, но партите го наричат Арсакия; лежи на около петстотин стадия южно от Каспийските порти, според Аполодор от Артемита.

7 По-голямата част от страната е висока и студена; такива са също и планините над Екбатана и тези в съседство с Раги и Каспийските порти, и като цяло северните райони, простиращи се оттам до Матиане и Армения; но районът под Каспийските порти, който се състои от низини и падини, е много плодороден и произвежда всичко, освен маслината; а дори и да се ражда някъде маслина, тя е суха и не дава зехтин. Това, както и Армения, е изключително добра страна за „конска паша”141, и една определена ливада там я наричат „Конско пасище” и тези, които пътуват от Персида и Вавилон до Каспийските порти минават през нея; а по времето на персите се разправя, че в нея са се пасяли петдесет хиляди кобили и че тези табуни били на царете. Колкото до несейските коне, които царете използвали, тъй като били най-добрите и едрите, според някои писатели породата им дошла оттук, докато други твърдят, че е от Армения. Различават се по форма, както и така наречените партски коне, в сравнение с еладските и други коне в нашата страна. Освен това ние наричаме тревата, от която става най-добрата храна за коне с особеното име „мидийска” поради това, че тя изобилства там. Страната също произвежда силфион, откъдето и „мидийския” сок, както се нарича, който като цяло не е много по-лош от „киренайския” сок, но понякога дори го превъзхожда, било заради местните различия или заради разликата във вида на растението, или дори заради хората, които извличат и приготвят сока по такъв начин, че да съхранят силата му за запасяване и използване.

8 Такъв, прочие, е обликът на страната. Колкото до големината й, дължината и ширината й са приблизиелно равни. Най-голямата ширина на Мидия изглежда е тази от прохода, водещ през Загрос, който наричат Мидийска порта, до Каспийско море през Сигриане, четири хиляди и сто стадия. Съобщенията за плащаните данъци се съгласуват с големината и силта на страната; защото Кападокия плащала на персите годишно, в добавка към сребърния данък, хиляда и петстотин коне, две хиляди мулета и петдесет хиляди овци, докато Мидия плащала почти два пъти повече.

9 Колкото до обичаите, повечето техни са същите като тези на арменците или подобни. Мидийците обаче, както казват, са основателите на арменските обичаи, както и на тези на персите, които са били техни господари и наследници във върховната власт над Азия. Например, тяхната „персийка” столе142, както я наричат, и тяхната страст към стрелбата с лък и ездачеството, и тяхното ласкателство към царете им, и украшенията им, и божествената почит, която поданиците отдават на царете, са дошли при персите от мидийците. А че това е така е особено ясно от облеклото им; защото тиарата143, китаридата144, пилоса145, хитоните, които стигат до дланите и шалварите всъщност са удобни неща за обличане в студените и северни райони, каквито носят мидийците, но съвсем не в южните райони; а повечето селища, притежавани от персите са били на Червено море, по на юг от страната на вавилонците и сузианите. Но след събарянето на мидийците персите са придобили и някои части от страната, стигащи до Мидия. Но обичаите макар и на завладяните се се сторили на завоевателите толкова възвишени и подобаващи за царско великолепие, че те отстъпили да носят женствени халати, вместо да ходят голи или леко облечени и да покриват телата си от горе до долу с дрехи.

10 Според някои, Медея е въвела това облекло, когато тя с Язон господствали в този район, като дори криела лицето си, когато излизала сред хората вместо царя; а язонските хероони, които много се почитат от варварите, са паметници на Язон (и над Каспийските порти отляво има голяма планина, наречена Язонион), докато облеклото и името на страната са паметници на Медея. Казват също, че нейният син Медос наследил империята и оставил името си на страната. В съгласие с това са Язония на Армения и името на тази страна146, и още няколко неща, които ще обсъдя.

11 Това също е мидийски обичай – да избират най-храбрия мъж за цар; не сред всички мидийци, обаче, а само сред планинците. По-общ е обичаят царете да имат много жени; това е обичаят на планинците мидийци, както на всички мидийци и не е разрешено да имат по-малко от пет; по същия начин, казват, жените смятат за достойно да имат колкото е възможно повече мъже и да смятат по-малко от пет за нещастие147. Но макар останалата част от Мидия да е изключително плодородна, северната планинска част има бедна почва; във всеки случай хората там преживяват от плодовете на дърветата, като правят питки от ябълки и след това ги нарязват и сушат, а хляб от печени бадеми; и изстискват вино от някои корени; и използват месото на диви животни, но не гледат питомни. Толкова добавям за мидийците. Колкото до законите, общи за цяла Мидия, тъй като те се оказват същите като на персите заради завоеванието на персите, ще ги обсъдя по-късно в описанието си.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава дванадесета от книга единадесета

Към глава четиринадесета от книга единадесета

Advertisements
Published in: on 14. 11. 2008 at 1:02 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 13  
Tags:
%d bloggers like this: