Страбон, География – кн. 11 – 14

Четиринадесета глава

1 Колкото до Армения, пред южните й части148 е разположен Тавър, който ги отделя от цялата страна между Ефрат и Тигър, страната наречена Месопотамия; а източните части граничат с Голяма Армения и Атропатене; а на север са планините Парахоатрас, които лежат над Каспийско море, и Албания, Иберия и Кавказ, като последната обкръжава тези народи и граничи с Армения, и граничи също така с Мосхийската и Колхийската планини чак до така наречените тибарани; а на запад са тези народи и планините Париадрес и Скидисес до Малка Армения и речната земя на Ефрат, като последната отделя Армения от Кападокия и Комагене.

2 Защото Ефрат започва от северната страна на Тавър и тече първо на запад през Армения, а след това завива на юг и прорязва през Тавър между Армения, Кападокия и Комагене, а след това, след като се спусне извън Тавър и стигне до границите на Сирия, завива към зимния изгрев слънце149 доВавилон и с Тигър оформя Месопотамия; и двете реки свършват в Персийския залив. Такава, прочие, е нашата обиколка на Армения, като почти всички части са планински и скалисти, освен малкото, които клонят към Мидия. Но тъй като гореспоменатият Тавър150 започва отново от другата страна на Ефрат срещу Комагене и Мелитене, страни, оформени от тази река, пл. Масиос е тази, която ограничава мигдоните на Месопотамия на юг, в чиято страна е Нисибис, докато Софене е разположена в северните части, между Масиос и Антитавър. Антитавър започва при Ефрат и Тавър, и свършва към източните части на Армения, тъй че от едната страна ограничава средата на Софене151, на Ефрат, преди тази река да завие на юг. Царският град на Софене е Каркатиокерта. Над пл. Масиос, далече на изток срещу Гордиене, лежи пл. Нофатес; а след това идва пл. Абос, откъдето текат Ефрат и Араксес, първата на запад, а втората на изток; а после е пл. Нибарос, която достига до Мидия.

3 Вече описах как тече Ефрат. Колкото до Араксес, отначало тя тече на изток до Атропатене, а после завива на северозапад и тече покрай Азара и след това покрай Артаксата, арменски градове, а след това минава през равнината Араксене и се излива в Каспийско море.

4 В самата Армения има много планини и много плата, в които може леко да расте не само лозата; а също тъй и много долини, някои от които са умерено плодородни, други много плодородни, например равнината Араксене, през която тече река Араксес до крайните точки на Албания и след това се оттича в Каспийско море. След тях идва Сакасене, която също граничи с Албания и река Кирос. А след това е Гогарене. Всъщност цялата тази страна изобилства с плодове и култивирани дървета и вечнозелени, и понася маслината. Има и Фауене, провинция на Армения, и Комисене, и Орхистене, като последната снаряжава най-много конница. Хорсене и Камбисене са най-северните и най-подложените на снегове, като граничат с Кавказките планини и с Иберия и Колхида. Казват, че тук, на проходите през планините, цели кервани често потъват в снеговете, когато се разразят необичайно силни бури и че срещу такива опасности хората носят пръти, които вдигат до повърхността на снега, за да могат да дишат и да обозначат какво ги е сполетяло на минаващите хора, за да получат помощ, да ги изровят и да ги спасят. Казват, че цели грамади от лед се образуват от снега, които съдържат добра вода, както е стегната в лед; а също и че в снега се въдят живи същества (Аполонид152 ги нарича „сколеки”153, а Теофан154 – „трипи”155); и че в тези кухи грамади е затворена хубава вода, която хората пият, като счупят ледената обвивка; и че произходът на тези твари се предполага, че е като на мушиците, които изскачат от пламъците и искрите в мините.

5 Според сведенията, Армения, макар да е била малка страна в предишни времена, е била разширена от Артаксий и Зариадрис, които първоначално били пълководци на Антиох Велики156, но по-късно, след неговото поражение, управлявали като царе (първият като цар на Софене, Акисене, Одомантида и някои други страни, а вторият като цар на земята около Артаксата), и в съюз разширили царствата си, като си откъсвали дялове от съседните народи – имам предвид, откъснали Каспиане, Фаунитида и Басопореда от страната на мидийците; а земята покрай пл. Париадрес и Хорсене и Гогарене, като последната е на отвъдната страна на река Кирос, от иберите; а Каренитида и Ксерксене, които граничат с Малка Армения или са части от нея, от владението на халибианите и мосинеките; а Акилисене и страната около Антитавър от това на катаониите; а Таронитида от тази на сирийците; и поради това всички говорят на един и същи език, както ни съобщават.

6 Градовете на Армения са Артаксата, наречен още Артаксиасата, който е основан от Ханибал157 за цар Артаксиас, и Арксата, и двата на река Араксес, като Арксата е близо до границите на Атропатия, докато Артаксата е близо до равнината Араксене, красиво селище и царска резиденция на страната. Разположен е на подобна на полуостров извивка земя и стените му са защитени от реката, която тече около тях, освен при провлака, който е затворен с ров и палисада. Недалече от града са съкровищата на Тигран и Артавазд158, силните крепости Бабирса и Олане. А на Ефрат е имало и други крепости. От тях Артагерас въстанала под водачеството на своя комендант Адор, но стратезите на Цезар я завзели след дълга обсада и съборили стените й.

7 В страната има няколко реки, но най-известните са Фасис и Ликос, които се изливат в Понтика (Ератостен глешно пише Термодонт вместо Ликос), докато Кирос и Араксес се изливат в Каспийско море, а Ефрат и Тигър в Червено море.

8 В Армения има и големи езера, едно от тях е Мантиане, което в превод означава „Синьо”159; то е най-голямото солено езеро близо до езерото Меотида, както казват, и се простира до Атропатия, там има и солници. Друго е Арсене, наричано също Топитис160. Съдържа сода161 и прочиства и възстановява дрехи162; но заради съставката водата също така е негодна за пиене. Тигър тече през това езеро, след като се влее от планинската земя близо до Нифатес; и заради сладостта си запазва течението си несмесено с езерото; оттам и името Тигър, защото мидийската дума за „стрела” е „тигрис”. И макар реката да има многобройни видове риба, рибата в езерото е само от един вид. Близо до вътрешността на езерото реката пропада в яма и след като тече под земята на значително разстояние, издига се близо до Халонитида163. Оттам реката започва да тече към Опис и така наречената стена на Семирамида, като оставя гордиеите и цяла Месопотамия отдясно, докато Ефрат напротив, оставя същата земя отляво. След като се доближат и очертаят Месопотамия, първата тече през Селевкия до Персийския залив, а втората през Вавилон, както вече казах някъде в аргументите си против Ератостен и Хипарх164.

9 Има златни мини в Сиспиритида близо до Кабала, при които Александър изпратил Менон с войници и бил обесен от местните165. Има и други мини, особено тези на сандикс166, както го наричат, казват му също „арменски цвят”, като халцедон167. Страната е толкова добра за конска паша, без да отстъпва дори на Мидия168, че несейските коне, които били използвани от персийските царе, също се отглеждат там. Сатрапът на Армения изпращал на персийските царе двайсет хиляди жребчета всяка година по времето на Митракините169. Артавазд170, когато завладял Мидия с Антоний му показал, освен останалата конница шест хиляди коня, строени в боен строй, в пълно снаряжение. Не само мидийците и арменците се гордеят с такъв вид конница, но и албаните, защото и те използват коне в пълна броня.

10 Колкото до богатството и мощта на страната, следното е не малък знак за нея, че когато Помпей наложил на Тигран, бащата на Артавазд, да заплати шест хиляди таланта сребро, след това разпределил на римските сили както следва: на всеки войник по петдесет драхми, на всеки центурион хиляда драхми, а на всеки хипарх и хилиарх по талант.

11 Големината на страната е дадена от Теофан171: ширина сто схойни, а дължината – два пъти повече, като смята един схойнос за четиридесет стадия172, но тази сметка е твърде завишена; по-близо до истината е да поставим за дължина това, което той дава за ширината, а за ширина половината на това, което дава за ширина. Такива, прочие, са природата и силата на Армения.

12 Има една древна история за арменския народ: че Арменос от Арменион, тесалийски град, който е разположен между Фери и Лариса на езерото Бойбе, както вече казах173, придружил Язон в Армения; и фарсалиецът Кирсилос и ларисецът Медий, които придружавали Александър твърдят, че Армения била наречена на него и че от спътниците на Арменос някои се заселили в Акилисене, която в стари времена била подчинена на софените, докато други се заселили в Сиспиритида, чак до Калахене и Адиабене, извън арменските планини. Казват също, че облеклото на арменците е тесалийско, например дългите хитони, които в трагедиите се наричат тесалийски и се стягат около гърдите; а също и наметалата, които се стягат с токи, друго, в което трагиците подражават на тесалийците, защото им е трябвало едно такова особено облекло; а тъй като тесалийците най-вече носели дълги хитони, може би защото те от всички елини живеели в най-северната и студена област, те се оказали най-подходящите обекти за подражание за артистите в театралното им облекло. И казват, че техният стил на водене на конен бой е тесалийски, както техния, така и на мидийците. За този поход на Язон свидетелстват и язоновите паметници, някои от които са били построени от господарите на страната, също както храмът на Язон в Абдера е построен от Парменион.

13 Смята се, че Арменос и спътниците му са дали на Араксес същото име като на Пеней, поради приликата с тази река, защото тази река също, казват, била наричана Араксес, поради това, че „отцепвала”174 Оса от Олимп, като цепнатината е наречена Темпе. И се казва, че в древни времена Араксес в Армения, след като се спусне от планините, се разливала и оформяла море в равнините долу, тъй като нямала устие, но Язон, за да я направи като Темпе, направил цепнатината, през която реката сега се сгромолясва175 в Каспийско море, и че в следствие на това равнината Араксене, през която реката тече до своето стръмно176 пропадане, била освободена от морето. В това описание на Аракс има нещо правдоподобно, но в това на Херодот – никакво; защото той твърди, че след като изтече от страната на матиените, тя се разделя на четирийсет реки177 и отделя скитите от бактрианите. Калистен също следва Херодот.

14 Разказват и че някои от енианите се засилили във Вития, а други над арменците, отвъд Абос и Нибарос. Тези две планини са части от Тавър, а от тях Абос е близо до пътя, който води до Екбатана покрай храма на Барид. И казват също, че някои траки, наречени „сарапари”, сиреч главорези, се заселили отвъд Армения близо до гураниите и мидийците, диви и необуздани хора, планинци, режещи скалпове и глави; защото това означава „сарапари”. Вече обсъдих Медея в описанието ми на мидийците178; и ето защо, от всичко това се предполаг, че мидийците и арменците са донякъде родственици на тесалийците и потомци на Язон и Медея.

15 Такова, прочие, е древното описание. Но по-новото и това, което започва с персийските времена и продължава до днешно време, може подобаващо да се разкаже накратко по следния начин: Персите и македоните владеели Армения; след това онези, които господствали над Сирия и Мидия; а последните били оронтите, потомците на Хидарн, един от седемте перси179; а след това страната им била разделена на две части от Артаксиас и Зариадрис, пълководците на Антиох Велики, който воювал против римляните; и тези пълководци управлявали страната, тъй като им била дадена от царя; но когато царят бил победен, те минали на страната на римляните и ги оставили да управляват независимо, с титлата цар. Тигран бил потомък на Артаксиас и владеел така наречената същинска Армения, която лежи до Мидия, Албания и Иберия, и се простира до Колхида и Кападокия на Евксин, докато софениецът Артанес, който владеел южните дялове и тези, които са по на запад от тях, бил потомък на Зариадрис. Но той бил победен от Тигран, който се наложил като господар на всичко. Тигран го сполетели всевъзможни обрати на съдбата, защото отначало бил заложник при партите; а после от тях получил правото да се завърне в отечеството си, като те получили в отплата седемдесет долини в Армения; но когато силата му нарастнала, той не само си върнал тези места, но също така опустошил страната им, както около Нинос, така и около Арбела; и подчинил владетелите на Атропатене и Гордиеон, а заедно с тях и останалото от Месопотамия, и също така прехвърлил Ефрат и с главната си сила завзел самата Сирия и Финикия; а след като мощта му нарастнала толкова, основал и град близо до Иберия180, между нея и Зевгмата на Ефрат; и като събрал хора там от дванайсет елински града, които сринал, нарекъл го Тигранокерта; но Лукул, който водил война срещу Митридат, дошъл преди Тигран да довърши начинанието си и не само върнал жителите в различните им родни земи, но също така нападнал и сринал града, който все още бил довършен едва наполовина, и оставил малко село181; и прогонил Тигран от Сирия и Финикия. Неговият наследник Артавазд182 всъщност се радвал на благополучие, докато бил приятел на римляните, но когато предал Антоний на партите във войната му срещу тях, платил наказанието за това, защото бил отведен от Антоний като пленник в Александрия и бил преведен във вериги през града; и останал известно време затворник, но след това бил убит, когато избухнала Актийската война. След него царуваха няколко царе, които бяха поданици на Цезар и римляните; и до днес страната се управлява по същия начин.

16 Всички свещени ритуали на персите се тачат както от мидийците, така и от арменците; но тези на Анаитида се тачат изключително от арменците, които са построили храмове в нейна чест на различни места и особено в Акилисене. Тук те посвещават в нейна служба роби – и мъже, и жени. Това всъщност не е удивително; но повечето изтъкнати мъже й посвещават дъщерите си, докато са девици; и за тях е обичай първо да проституират в храма на богинята дълго време, а след това да бъдат омъжвани; и никой не смята за унизително да живее в брак с такава жена. Нещо подобно е разказано и от Херодот183 в описанието му на лидийските жени, които всички, според него, проституират. И са толкова благоразположени към своите любовници, че не само ги забавляват гостоприемно, но също така си разменят дарове с тях, като често дават повече, отколкото получават, доколкото момичетата са от богати домове и добре осигурени. Но не допускат всеки мъж, който дойде, а най-вече тези, които са им равни по ранг.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава тринадесета от книга единадесета

Advertisements
Published in: on 14. 11. 2008 at 1:03 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 14  
Tags:
%d bloggers like this: