Страбон, География – кн. 11 – 4

Четвърта глава

1 Албаните са по-склонни към пастирски живот, отколкото иберите и по-близки на номадските народи, освен че не са свирепи; и по тази причина са само умерено войнствени. Те живеят между иберите и Каспийско море, като страната им граничи с морето на изток и със страната на иберите на запад. От останалите страни северната е защитена от Кавказките планини (защото тези планини са разположени над равнините, макар че частите им до морето се наричат общо Керавнийски), докато южната страна е очертана от Армения, която се простира покрай нея; и голяма част от Армения се състои от равнини, въпреки че много от нея е и планинска, като Камбюсене, където арменците граничат с иберите и с албаните.

2 Кирос, която тече през Албания и другите реки, от които тя се пълни, допринасят за отличните качества на земята; при все това те изтласкват морето назад, защото наносът, носен напред в големи количества, запълва руслото и в следствие на това дори прилежащите острови са свързани с континенталната суша и образуват плитчини, които са неравни и трудно се избягват; тяхната неравност става по-лоша при отливите. Нещо повече, казват, че устието на реката е разделено на дванайсет ръкава, от които някои за запушени с тиня, докато други са общо взето плитки и не оставят дори място за акостиране. Във всеки случай, добавят, макар брегът да се мие от всички страни от морето и реките на разстояние от над шейсет стадия, всяка част от него е недостъпна; и наносът се простира навътре до петстотин стадия, като прави брега песъчлив. Наблизо е и устието на Араксес, буен поток, който тече от Армения. Но наносът, който тази река изтласква пред себе си, правейки руслото проходимо за водния поток, се компенсира от Кирос46.

3 Може би такъв народ няма нужда от море; всъщност те не използват както се полага и земята си, която ражда не само всякакви плодове, дори от най-високо култивирания вид, но също така и всяко растение, защото на нея виреят и вечнозелените. Не й отдават и най-малкото внимание, и въпреки това „всичко израства за тях без сеитба и оран”47, според онези, които са правили военни походи там48, които описват тамошния начин на живот като „циклопски”. На много места, във всеки случай, според тях, земята след като бъде засята веднъж дава по две и дори по три реколти, като първата реколта е петдесетократна, и при това без да се оре между реколтите; а дори когато се оре, орат я без железен плуг, а с дървени рала, оформени от природата. Равнината като цяло е по-добре напоявана от реките си и други води, отколкото вавилонската и египетската равнини; заради това тя винаги е тревиста и също тъй добра за паша. В добавка към това, климатът тук е по-добър, отколкото там. И хората никога не окопават около лозите, макар че ги подкастрят веднъж на пет години49; новите лози започват да произвеждат плод на втората година, а когато узреят, раждат толкова, че хората остават голяма част от плода по клоните. Също така и добитъкът в страната им процъфтява, както питомният, така и дивият.

4 Обитателите на тази страна са изключително красиви и едри. И са искрени в отношенията си, а не хитруват като търговци50; защото като цяло не използват сечени монети, нито знаят число по-голямо от сто, но вършат търговията си под формата на размяна и иначе водят лек живот. Също така не познават точните мерки и теглилки и не мислят много за война, за управление или за земеделие. Но все пак се сражават както спешени, така и на коне, както леко въоръжени, така и тежко51, като арменците52.

5 Изпращат на война по-голяма войска от иберите; защото снаряжават шейсет хиляди души пехота и двайсет и две хиляди конница53, броя, с който са рискували всичко срещу Помпей. Срещу външни номадите се съюзяват за война с албаните, както и с иберите, и то по същите причини; и освен това често нападат хората и с това им пречат да обработват земята си. Албаните използват къси копия и лъкове; носят гръдна броня и дълги щитове, и шлемове, направени от кожите на диви зверове, подобни на тези, които носят иберите. Към страната на албаните принадлежи и територията, наречена Каспиане, именувана така на каспийското племе, а също и на морето; но племето днес е изчезнало. Проходът от Иберия до Албания води през Камбюсене, безводна и скалиста страна, до реката Алазаноий. Хората, както и кучетата им изключително много обичат лова, и се занимават с него не толкова заради умението си в лова, колкото заради любовта си към него.

6 Царете им също са изключителни. В днешно време всъщност един цар властва над всички племена, но преди отделните племена са се управлявали от свои царе, според различните им езици. Имат двайсет и шест езика поради това, че не общуват лесно помежду си. Страната ражда също така някои от смъртоносните влечуги, скорпиони и фалангии54. Някои от фалангиите карат хората да умират смеейки се, докато други ги карат да умират от плач над загубата на загинали близки.

7 Колкото до боговете, почитат Хелиос55, Зевс и Селена56, но особено Селена57; храмът й е близо до Иберия. Службата на жреца се държи от мъжа, който след царя е най-високо почитан; той отговаря за свещената земя, която е просторна и добре заселена, и също за храмовите роби, много от които са обладани от религиозен плам и изричат пророчества. И всеки от тях, който обсебен силно, тръгне да броди сам из горите, жрецът го хваща, оковава го в свещени вериги и през тази година го хранят обилно, а след това го отвеждат на жертвоприношението, извършвано в чест на богинята и след като бъде помазан, го принасят заедно с другите жертви. Жертвоприношението се извършва по следния начин: Някой, който държи свещено копие, с което според обичая се принасят човешките жертви, излиза напред от тълпата и поразява жертвата в сърцето, като трябва да е опитен за тази задача; а когато жертвата падне, извличат поличби от падането й58, и ги прогласяват пред зрителите, а след като тялото бъде отнесено на определено място, всички тъпчат отгоре му за очищение.

8 Албаните хранят изключително уважение към старостта, не само към своите родители, но и към всички други хора. А когато хората умират, е неблагочестиво да се грижат за тях, нито дори да споменават за тях. Всъщност, погребват с тях парите им и заради това живеят в бедност, без никакво наследство. Толкова за албаните. Казват, че Язон, заедно с тесалиеца Арменос, на път към страната на колхите, продължили оттам чак до Каспийско море и посетили не само Иберия и Албания, но също и много части на Армения и Мидия, както свидетелстват Язония59 и други паметници. И е казано, че Арменос бил родом от Арменион, един от градовете на езерото Бойбеида между Фери и Лариса, и че неговите спътници заживяли в Акилисене и Сиспиритис, като заели страната чак до Калахане и Адиабене; и че всъщност той оставил Армения наречена на него.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава трета от книга единадесета

Към глава пета от книга единадесета

Published in: on 14. 11. 2008 at 12:58 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 4  
Tags:
%d блогъра харесват това: