Пета глава
1 За амазонките също се казва, че живеят в планините над Албания. Прочие Теофан60, който участвал в похода с Помпей в страната на албаните казва, че гелите и легите, скитски народ, живеят между амазонките и албаните, и че там тече реката Мермадалис, по средата между тези народи и амазонките. Но други, между които Метродор от Скепсис61 и Хипсикрат, които самите също не са били запознати с въпросния район твърдят, че амазонките живеят на границите на гаргариите, в северните подножия на онтези части от Кавказките планини, които наричат Керавнийски62; и че амазонките прекарват останалата част от времето си63 усамотено, като всяка си върши своята работа, оране, сеене и пасене на добитък, и особено обучаване на коне, макар че най-смелите се занимават предимно с конен лов и бойни упражнения; че десните гърди на всички са отрязани още като бебета, за да могат лесно да използват дясната си ръка за всякакви нужди и особено за мятане на късото копие; и че също така използват лъка и сагариса64, и правят от кожите на диви животни щитове, дрехи и колани; но че имат два специални месеца през пролетта, в които се качват на близката планина, дето ги разделя от гаргариите. Гаргариите също, според древен обичай, се качват горе да поднесат жертви с амазонките и също тъй за да се сношават с тях, за да се раждат деца, като го правят скришом в тъмното, всеки гаргариец с която амазонка се случи; и след като ги оплодят, ги отпращат; а родените женски амазонките задържат при себе си, но мъжките ги взимат гаргариите, за да ги отгледат; и всеки гаргариец, на когото донесат дете го осиновява като свое и смята детето за свой син поради несигурност.
2 Мермодас65 се стича буйна от планините през страната на амазонките и през Сиракене и пустинната земя между тях, и се влива в езерото Меотида. Казват, че гаргариите се преместили нагоре в този район от Темискира с амазонките, след това въстанали против тях и в съюз с някакви траки и евбейци, които били стигнали до там, повели война срещу тях, и че по-късно прекратили войната срещу тях и сключили договор според гореспоменатите условия, сиреч, че ще общуват помежду си само по въпроса с децата и че всеки народ ще си живее независимо от другия.
3 Нещо странно се е получило в случая с описанието, с което разполагаме за амазонките; защото описанията на други народи правят разлика между митичните и историческите елементи; защото нещата, които са древни, лъжливи и чудни се наричат митове, но историята се стреми към истината, все едно дали древна или отскорошна, и не съдържа чудновати елементи, или поне много рядко. Но по отношение на амазонките едни и същи истории се разказват както в стари времена, така и сега, макар те да са чудодейни и невероятни. Например, кой би могъл да повярва, че е възможно да се огранизира от жени армия или град, или племе, и не само да се организира, но дори да прави набези в територията на друг народ, и не само да надвие народите близо до тях дотолкова, че да напредне чак до днешна Йония, но дори да изпрати военна сила през морето чак до Атика? Защото тов е същото като да кажеш, че мъжете в онези времена са били жени и че жените са били мъже. Въпреки това същите тези истории в днешно време се разказват за амазонките и те усилват гореспоменатата странност и вярата ни по-скоро в древните описания, отколкото в днешните.
4 Прочие, на амазонките се приписва основаването на градове и даването им на имена, като например Ефес и Смирна, и Киме и Мирина; също така гробници и други паметници; а Темискира и равнините около Термодонт, и планините над тях, са споменати от всички писатели като принадлежали на амазонките; но казват, че амазонките били прогонени от тези места. Само няколко писатели се изказват къде се намират те в днешно време, но техните твърдения са без доказателство и недостоверни, както в случая с Талестрия, царица на амазонките, с която, според тях, Александър се събрал в Хиркания и се сношил с нея, за да има потомство; защото това твърдение не е всеобщо възприето. Всъщност от многобройните историци онези, които се грижат за истината не го твърдят, нито онези, които са най-благонадеждни, споменават нещо подобно, нито пък твърденията на онези, които разказват историята си съвпадат. Клейтарх66 твърди, че Талестрия тръгнала от Каспийските порти и Термодонт и посетила Александър; но разстоянието от каспийската земя до Термодонт е повече от шест хиляди стадия.
5 Разказите, разпространени надлъж и шир с цел да се възвеличае Александър не се приемат от всички; а техните съчинители са били хора, които са се грижели повече за ласкателството, отколкото за истината. Например: прехвърлили са планината Кавказ в района на индийските планини и източното море, разположено близо до тези планини, от планините разположени над Колхида и Евксин; защото това са планините, които елините са нарекли Кавказ, което е на повече от трийсет хиляди стадия от Индия; и тук са поставили сцената на историята за Прометей и как бил окован; защото те са били най-далечните планини на изток, познати на писателите от онова време. А походът на Дионис и Херакъл до земята на индийците прилича на митичен разказ с по-късна дата, защото за Херакъл се казва, че освободил Прометей хиляда години по-късно. И макар да е било по-славно за Александър да покори Азия чак до индийските планини, отколкото само до най-вътрешната страна на Евксин и до Кавказ, все пак славата на планината и името й, както и вярата, че Язон и спътниците му са извършили най-дългия от всички походи, стигайки чак до околностите на Кавказ, и традицията, че Прометей е бил окован в краищата на земята на Кавказ, са накарали някои писатели да предположат, че ще направят услуга на царя, ако прехвърлят името Кавказ в Индия.
6 Най-високите части на истинския Кавказ са най-южните – тези до Албания, Иберия и колхите, и хениохите. Те се населяват от народи, които, както казах67, се събират в Диоскуриада; а се събират там най-вече за да вземат сол. От тези племена някои обитават планинските хребети, докато обиталищата на други са в долини и преживявят предимно с месо на дивеч, и с плодове и мляко. Върховете на планините зиме са непроходими, но хората ги изкачват лете, като затягат на краката си широки обуща, направени от груба волска кожа, като барабани, и снабдени с шипове, заради снега и леда. Слизат с товарите си, като се пързалят седнали на кожи, какъвто е обичаят в Атропаийска Мидия и на планината Масиос в Армения; там обаче хората връзват и дървени дискове с шипове на петите на обувките си. Такива, прочие, са височините на Кавказ.
7 Когато човек слезе до подножията, страната е обърната повече на север, но климатът е по-мек, защото тук тя граничи с равнините на сираките. И тук също така има някои троглодити, които заради студа живеят в пещери; но дори и в тяхната страна ечемикът е в изобилие. След троглодитите се стига до едни така наречени хамайкойти68 и полифаги69, и до селата на ейсадиките, които могат да се занимават със земеделие, тъй като общо взето не са изложени на севера.
8 Следващите народи, до които се стига между езерото Меотида и Каспийско море са номади, набианите и панксаните, а след това до племената на сираките и аорсите. За аорсите и сираките се смята, че са бежанци от по-горните племена със същите имена70, като аорсите са по на север от сираките. Абеакос, цар на сираките, пратил двайсет хиляди конници по времето, когато Фарнак владеел Боспора; а Спадинес, цар на оарсите, двеста хиляди; но горните аорси пратили още по-голям брой, защото те господствали над повече земя и, би могло почти да се каже, владеели по-голямата част от каспийското крайбрежие; поради това са можели да внасят на камили индийските и вавилонски стоки, като ги получавали на свой ред от арменците и мидийците, и също така, поради своето богатство, можели да носят златни украшения. Сега аорсите живеят покрай Танаис, но сираките обитават покрай Ахардеос, която тече от Кавказ и се влива в езерото Меотида.
=============================================================
=============================================================
Към глава четвърта от книга единадесета
Към глава шеста от книга единадесета
Антични автори 