Шеста глава
1 Вторият71 дял започва при Каспийско море, където свършва първият дял. Същото море се нарича и Хирканско. Но аз трябва да опиша това море и племената, които живеят около него. Това море е заливът, който се простира от океана72 на юг; доста тесен е при входа си, но се разширява, докато навлиза в сушата и особено в района на най-вътрешната си част, където ширината му е приблизително пет хиляди стадия. Дължината на плаването от входа му до вътрешността е може би малко повече от това, тъй като входът му е приблизително на границите на необитаемия свят. Ератостен казва, че обиколката на това море била известна на елините; че частта покрай брега на албаните и кадусиите е пет хиляди и четиристотин стадия; а частта покрай крайбрежието на анариаките, мардите и хирканите до устието на реката Оксос е четири хиляди и осемстотин стадия, а оттам до Яксарт две хиляди и четиристотин. Но трябва да разбираме в по-общ смисъл описанията на този дял и на районите, които са толкова отдалечени, най вече по въпроса за разстоянията.
2 От дясната страна, на влизане в Каспийско море са онези скити и сармати73, които живеят в страната съседна на Европа между реката Танаис и това море; по-голямата част от тях са номади, за които вече говорих74. Отляво са източните скити, също номади, които се простират до Източното море и Индия. На всички народи на север елинските историци са дали общото име „скити” или „келтоскити”; но писателите от още по-ранни времена са правили разлика между тях, като са наричали живеещите над Евксин, Истър и Адриатика „хипербореи”, „савромати” и „аримаспи”, а онези, които са живеели отвъд Каспийско море са наричали отчасти „саки”, а отчасти „масагети”, но не са могли да им дадат точно описание, макар да са съобщили за война между Кир75 и масагетите. Но нито историците са дали точно и достоверно описание на тези народи, нито се вярва много на древната история на персите или мидийците, или сирийците, заради доверчивостта на историците и тяхното предразположение към митовете.
3 Защото виждайки как откровените автори на митове се радват на уважение, те също са си помислили, че ще направят писанията си приятни, ако разкажат под маската на история онова, което никога не са виждали, нито дори чували – или поне не от хора, които познават фактите – само с тази единствена цел, да разкажат неща, които носят на слушателите им удоволствие и удивление. Човек би могъл по-лесно да повярва на Хезиод и на Омир в техните разкази за герои, отколкото на Ктесий, Херодот, Хеланик76 и други подобни автори.
4 Не е лесно да се повярва и на повечето от тези, които са писали история на Александър; защото те проявяват небрежие, както заради славата на Александър, така и защото походът му е достигнал до краищата на Азия, много далече от нас; а заявления за неща, които са далечни е трудно да се отхвърлят. Но върховенството на римляните и партите ни е разкрило значително повече знание от онова, което е стигнало преди това до нас от традицията; защото разказващите за онези далечни райони съобщават по-достоверни неща от своите предшественици, и за местата, и за племената, сред които са се разигравали събитията, тъй като са виждали нещата по-отблизо.
=============================================================
=============================================================
Към глава пета от книга единадесета
Към глава седма от книга единадесета
Антични автори 