Страбон, География – кн. 11 – 7

Седма глава

1 Онези номади, обаче, които живеят по крайбрежието отляво на влизане в Каспийско море, са наречени от днешните автори даи, имам предвид така наричаните още парни; след това, пред тях се изпъва пустинна земя; а след това идва Хиркания, където Каспийско море прилича на отворено дотам, където граничи с Мидийската и Арменската планини. Формата на тези планини е сърпообразна покрай подножията им, които свършват при морето и очертават вътрешната част на залива. Тази страна на планините, като се започне от морето, се обитава до височините в един по-малък участък от албаните и арменците, но в по-голямата си част от гели, кадусии, амарди, витии и анариаки. Казват, че част от парасиите са се заселили с анариаките, които, според същите автори, днес се наричат парсии; и че Ениан построил укрепен със стена град в земята на Вития, който, казват, е наречен Ениана; и че там може да се види елинско въоръжение, бронзови съдове и гробници; и че там има и град Анариаке, в който, казват, може да се види оракул за спящи77, и че някои други племена там предпочитат разбойничеството и войната пред земеделието; но това е заради суровия характер на района. По-голямата част от крайбрежието около планинската област е заето обаче от кадусиите, на протежение от близо пет хиляди стадия, според Патрокъл78, който смята това море за почти равно на Понтийското. Тези райони прочие са с бедна почва.

2 Но Хиркания е изключително плодородна, обширна и като цяло равнинна; отличава се със забележителни градове, между които са Талаброке, Самариане, Карта и царската резиденция Тапе, която, казват, е разположена леко над морето и на разстояние от хиляда и четиристотин стадия от Каспийските порти. Доказателства за благополучието й: лозата дава по една метрета вино79, а смокинята по шейсет медимни80; житото израства от зърното, което пада от стръка; пчелните кошери са в дърветата, а медът капе от листата; същото е и в Матиане в Мидия, както и в Сакасене и Араксене в Армения81. Но нито самата страна, нито морето, наречено на нея не са си спечелили подобаващо внимание, като морето е без кораби и неизползвано. В това море има острови, които биха могли да предложат поминък и според някои писатели имат златна руда. Причината за тази липса на внимание е обстоятелството, че владетелите на хирканците, имам предвид мидийците и персите, както и последните, сиреч партите, които отстъпваха на предишните, бяха варвари, както и заради това, че цялата съседна страна е била пълна с разбойници, номади и запустели области. Всъщност македоните владееха тази земя за кратък период, но бяха толкова заети с войни, че не можеха да се грижат за отдалечените си владения. Според Аристобул, Хиркания, която е обрасла с гори, има бук, но не произвежда бор за факли82, или чам83, или борика84, макар че в Индия тези дървета са в изобилие. Несея също принадлежи на Хиркания, макар някои писатели да я определят като независим район85.

3 Хиркания се пресича от реките Охос и Оксос до устията им в морето; а от тях Охос тече също през Несея, но според някои Охос се влива в Оксос. Аристобул86 твърди, че Оксос е най-голямата от реките, които е виждал в Азия, освен тези в Индия. А по-нататък казва, че тя е плавателна (и той, както и Ератостен взимат това сведение от Патрокъл87) и че големи количества от индийските стоки се докарват по нея до Хирканското море, а оттам по онова море се превозват до Албания и пренасят по реката Кирос и през района след нея до Евксин. Охос не е спомената изобщо от древните писатели. Аполодор88 обаче, който е написал „Партика”, я упоменава непрекъснато, като намеква, че тя тече много близо до страната на партите.

4 Много лъжливи представи са добавени и към описанията на това море, заради89 любовта на Александър към славата; защото, след като имало единодушие от всички, че Танаис отделя Азия от Европа, и че районът, който е между морето и Танаис, макар да представлява значителна част от Азия не е паднал под властта на македоните, решили са да изопачат описанието на похода на Александър, та да може поне на приказки да му се признае, че е завладял и тези части на Азия. Ето защо те са свързали езерото Меотида, в което се влива Танаис, с Каспийското море, като и него наричат езеро и твърдят, че двете били свързани едно с друго чрез подземен проход и че всяко от двете е част от другото. Поликлейт продължава още по-далече, като привежда доказателства във връзка с убеждението си, че морето е езеро (например казва, че в него виреят влечуги и че водата му е сладка); а че не е друго освен Меотида съди от факта, че в него се излива Танаис. От същите Индийски планини, където извират Охос, Оксос и няколко други реки, изтича и Яксарт, която също като тези реки се влива в Каспийското море и най на север от всички тях. Тази река съответно те наричат Танаис; и освен че са я назовали така, са привели като доказателство, че е споменатата от Поликлейт Танаис това, че земята от другата страна на реката ражда ела и че скитите в този район използват стрели, направени от елово дърво; и казват, че това също било доказателство, че отсрещната страна принадлежи на Европа, а не на Азия, защото, добавят те, Горна и Източна Азия не раждат елово дърво. Но Ератостен казва, че еловото дърво расте също и в Индия, и че Александър построил флотата си от елово дърво оттам. Ератостен се опитва да помири много такива различия, но колкото до мен, нека това, което казах да е достатъчно.

5 Между удивителните неща, писани за Хиркания, Евдокс90 и други автори разказват това: че има някакви скални стръмнини, обърнати към морето, с пещери под тях, а между тях и морето, под стръмнините има ниска плажна ивица; и че реките, които текат от стръмнините горе напират с такава сила, че когато стигнат до скалите изхвърлят водите си в морето без да мокрят брега, тъй че армии могат да преминат отдолу, заслонени от падащия отгоре поток; и местните хора често идват там за да пируват и да поднасят жертви, понякога преспиват в пещерите долу и понякога се забавляват, като се греят на слънчевата светлина под самия поток, разните хора се забавляват по различен начин, като пред очите им е едновременно морето и брега, който заради влагата е тревист и обрасъл с цветя.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава шеста от книга единадесета

Към глава осма от книга единадесета


Published in: on 14. 11. 2008 at 1:00 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 7  
Tags:
%d блогъра харесват това: