Осма глава
1 Като се продължи от Хирканско море на изток, отдясно се виждат планините, простиращи се чак до Индийското море, които са наречени от елините Тавър. Започвайки от Памфилия и Киликия, те се изпъват чак до там в непрекъсната линия от запад и носят всевъзможни имена. В северните части на веригата обитават първо гелите, кадусиите и амардите, както казах91, и някои от хирканите, а след тях племето на партите и това на маргиниите и ариите; а после се стига до пустинята, която е отделена от Хиркания от реката Сарниос, когато се продължи на изток към реката Охос. Планината, която се простира от Армения дотук, или почти до тази точка, е наречена Парахоатрас. Разстоянието от Хирканското море до страната на ариите е около шест хиляди стадия. После идват Бактриана и Согдиана, а накрая са скитските номади. Впрочем, македоните са дали името Кавказ на всички планини, които следват по ред до страната на ариите; но варварите92 са дали на крайните93 северни участъци отделните имена Паропамисос, Емода и Имаос; и други такива имена се дават на отделните части.
2 Отляво и срещу тези народи са разположени скотските или номадските племена, които покриват цялата северна страна. По-голямата част от скитите, като се започне при Каспийско море, се наричат даи, но разположените по на изток от тях са наречени масагети и саки, докато на всички останали е дадено общото название скити, въпреки че всеки народ си има свое отделно име. Всички те в по-голямата си част са номади. Но най-известни от номадите са онези, които са отнели Бактриана от елините, имам предвид азиите, пасианите, тохарите94 и сакаравлите, които първоначално дошли от земята от другата страна на река Яксарт, която е съседна на саките и согдианите и е била заселена от саките. Колкото до даите, някои от тях са наричани апарни, други ксантии, а някои – писури. От тях апарните са разположени най-близо до Хиркания и граничната с нея част от морето, но останалите се простират чак до земята, която лежи успоредно на Ария.
3 Между тях95 и Хиркания и Партия, и достигайки чак до арианите, има голяма безводна пустиня, която са прехвърляли на дълги маршове, след което са навлизали в Хиркания, Несея и равнините на партите. И тези хора се съгласявали да плащат данък, а данъкът трябвало да позволява на нашествениците в определено време да нахлуват в страната и да отнасят плячка. Но когато нашествениците навлизали в страната им повече от договореното, избухвала война, после споровете им отново се уреждали с договор и след това започвали нови войни. Такъв е животът и на другите номади, които винаги ту нападат съседите си, ту се споразумяват с тях.
4 Саките обаче са извършвали набези като тези на кимерийците и трерите96, някои – в райони, близо до тяхната страна, други – в по-далечни. Например, завзели са Бактриана и са заграбили най-добрата земя на Армения, която оставили назована на тях, Сакасене; и настъпили чак до страната на кападокийците, особено онези, които са близо до Евксин, които днес се наричат понтики. Но когато устроили всеобщо празненство и се радвали на плячката си, били нападнати през нощта от персийските пълководци, които по това време били в района и ги унищожили напълно. И тези пълководци натрупали пръст над една скала в равнината и я оформили на хълм, и вдигнали на него стена, и основали храма на Анаитида и боговете, които делят олтара й – Оман и Анадат, персийски божества, и учредили ежегоден свещен празник, Сакея, който обитателите на Зела (така се нарича мястото) продължили да празнуват до ден днешен. Това е малък град, обитаван предимно от храмовите роби. Но Помпей добавил към него значителна територия, преместил жителите й в крепостните стени и го направил един от градовете, които основал след свалянето на Митридат.
5 Това е описанието, което дават някои писатели за саките. Според други, Кир направил военен поход срещу саките, бил разбит в сражение и избягал; но вдигнал лагер в мястото, където оставил обоза си, в който имало изобилие от всичко и особено вино, армията му отпочинала за кратко и тръгнала през нощта, уж че бягат, като оставили шатрите пълни с продоволствие; продължил колкото сметнал, че е най-добре и спрял; а саките го преследвали и намерили лагера опразнен от хора, но пълен с неща, предразполагащи към забавление и се наяли и напили до насита; а Кир се върнал и ги заварил полудели от пиянство, тъй че някои били изклани докато лежали замаяни и заспали, а други паднали жертва на вражеските оръжия, докато танцували и се веселяли голи, и почти всички загинали; а Кир сметнал, че щастливият изход е с божествена намеса и посветил този ден на богинята на бащите си, и го нарекъл Сакея; и където има храм на тази богиня, там празненството на Сакея, нещо като вакхически празник, е обичайно, на което мъже, облечени в скитско облекло, прекарват деня и нощта като пият и лудуват безразборно едни с други, а също и с жените, които пият с тях.
6 Масагетите са показали своята доблест във войната си с Кир, за която говорят много автори; и от тях трябва да вземем своите сведения. За масагетите са казани следните неща: че някои от тях обитават планини, някои равнини, други блата, образувани около реките, а други – островите в блатата. Но страната е наводнена най-много, казват, от реката Араксес, която се разделя на много ръкави и се оттича през другите си устия в другото море97, на север, а само през едно устие стига до Хирканския залив. За бог признават само Хелиос98 и му принасят в жертва коне. Всеки мъж се жени само за една жена, но използват и жените на другите; не тайно, обаче, защото мъжът, който ще се сношава с жената на друг, окача колчана си на колата и се сношава с нея открито. И смятат, че най-добрата смърт когато остарееш е да те накълцат с месото на добитък и да бъдеш изяден, смесен с това месо. Но онези, които умрат от болест ги изхвърлят като нечестиви и годни да бъдат изядени само от диви зверове. Те са добри конници и пешаци; използват лъкове, къси мечове, гръдни брони и сагари99, направени от пиринч; а в битките си носят ленти на главите и колани, направени от злато. И конете им имат юздечки и такъми, направени от злато. Среброто не се намира в страната им, и само малко желязо, но пиринчът и златото са в изобилие.
7 Тези, които живеят на островите, тъй като нямат зърно за сеене, използват за храна корени и диви плодове, и се обличат с дървесна кора (защото и добитък нямат), и пият сока, изстискан от плодовете на дърветата. Тези, които живеят в блатата ядат риба и се обличат в кожите на тюлени, които стигат там от морето. Планинците също преживяват от диви плодове; но те имат и овце, макар и малко и поради това не ги колят, а ги щадят заради вълната и млякото им; и разнообразяват цвета на дрехите си, като ги боядисват с бои, чиито цветове не избледняват лесно. Обитателите на равнините, макар да притежават земя, не я обработват, но според номадския или скитски обичай преживяват от овце и риба. Впрочем, съществува не само определен стил на живот, общ за всички такива народи, за които говоря често100, но и техните погребения, обичаи и начин на живот като цяло са подобни, сиреч те са самоуверени, груби, диви и войнствени, но в деловите си отношения са праволинейни и не се поддават лесно на измама.
8 Към племето на масагетите и саките са също така атасиите и хоразмиите, при които Спитамен101 избягал от страната на бактрианите и согдианите. Той бил един от персите, избягали от Александър, както и Бесос; а по-късно Арсак102, когато избягал от Селевк Калиник103, се оттеглил в страната на апасиаките. Ератостен казва, че арахотите и масагетите са разположени покрай бактрианите на запад, по реката Оксос, и че саките и согдианите, с всичките техни земи, са разположени срещу Индия, но бактрианите само на малко разстояние; защото, казва той, те са разположени в по-голямата си част покрай Паропамисос, а саките и согдианите са отделени едни от други от реката Яксарт, а согдианите и бактрите – само от реката Оксос; и че тапирите живеят между хирканите и ариите; а като се обиколи покрай морето след хирканите, стига се до амардите, анариаките, кадусиите, албаните, каспиите, витиите и може би други народи също така, докато се стигне до скитите; а от другата страна на хирканите са дербиките; а кадусиите граничат с мидийците и матианите под Парахоатрас.
9 Ератостен дава следните разстояния: от пл. Каспий до р. Кирос, около хиляда и осемстотин стадия; оттам до Каспийските порти, пет хиляди и шестстотин; после до Александрия и страната на ариите, шест хиляди и четиристотин; оттам до град Бактрия, наречен също Зариаспа, три хиляди осемстотин и седемдесет; после до реката Яксарт, до която стигнал Александър, около пет хиляди; разстояние общо от двайсет и две хиляди шесттотин и седемдесет стадия. Дава също така разстояниятта от Каспийските порти до Индия както следва: до Хекатомпилос, хиляда деветстотин и шейсет стадия; до Александрия в страната на ариите, четири хиляди петстотин и трийсет; после до Профтасия в Дранге, хиляда и шесттотин (според други хиляда и петстотин); после до града на арахотите, четири хиляди сто и двайсет; после до Ортоспана, до събирането на трите пътища, водещи от Бакрия, две хиляди; след това до границите на Индия, хиляда; разстояние всичко петнайсет хиляди и триста стадия104. Трябва да си представим дължината на Индия, смятана от реката Инд до източното море, за продължаваща с това разстояние по права линия. Толкова за саките.
=============================================================
=============================================================
Към глава седма от книга единадесета
Към глава девета от книга единадесета