Страбон, География – кн. 11 – бележки

Бележки по единадесета книга

1 Дон.

2 Вж. 2.1.1.

3 Cp. 2. 5. 31.

4 Т.е. към Азия отсам Тавър.

5 Т.е. отвъд Тавър.

6 Т.е. Средиземноморието (вж. 2.1.1).

7 Кимерийския Боспор.

8 Страбон е смятал Каспийско (Хирканско) море за залив на Северното море (2. 5. 14).

9 Клейтарх от Колофон, един от историците на Александър Велики.

10 Срв. 17. 1. 21.

11 В Евксин.

12 Ил. 6.208

13 Отсам Тавър.

14 Т.е. „на запад от”.

15 Пише се и SнrakeЯ. Вж. 11.5.8.

16 „С дълги бради”.

17 „Ядачи на въшки”.

18 Личен приятел на Помпей, написал история за кампаниите му.

19 Полемон I. Той станал цар на Боспора в ок. 16 г. пр. Хр. (Dio Cass. 54.24).

20 Т.е. устието на Танаис.

21 Т.е. за наблюдаването на рибата.

22 Срв. 7. 4. 5.

23 Вж. 7. 4. 4.

24 Т.е. и Теснините.

25 От гр. “apate”.

26 Т.е. „покрити лодки”.

27 Срв. 9. 5. 10.

28 В някои четения Рекас, което е погрешно.

29 „Колесничари”.

30 Кастор и Полидевкт.

31 „Носители на скиптъра”.

32 Изв. още като Митридат Велики и Евпатор Дионисий, цар на Понта (120-63 г. пр. Хр.).

33 Вж. 2. 5. 22 and 7. 4. 3.

34 Артемидор Ефески, географ, ок. 100 г-. пр. Хр.

35 Неизв. траг. поет (Anon. Fr. 559 (Nauck)).

36 Eur. Tro. 27

37 Т.е. деления, съответстващи на ранга на персийските „скептухи”.

38 Вж. бел. 32.

39 12. 3. 28 ff.

40 От Левкотея.

41 Фриксополис.

42 Вж. бел. 17.

43 11. 2. 15.

44 Триумвирът Крас.

45 Т.е. както и четири прохода, водещи в страната.

46 Т.е. голямото количество нанос от Кирос компенсира малкото от Араксес.

47 Од. 9.109

48 Особено Теофан от Митилена (вече споменат в 11. 2. 2).

49 Т.е. на всеки четири години.

50 Виж § 8 сл.

51 За описанието на тази тежка броня виж Tac. Hist. 1.79.

52 Срв. 11. 14. 9.

53 Plut. Pompey 35, казва дванайсет хиляди.

54 Най-вероятно тарантули.

55 Слънцето.

56 Луната.

57 Срв. 12. 3. 31.

58 Както при лузитаните (3. 3. 6) и галите (4. 4. 5).

59 Т.е. храмове, посветени на Язон (вж. 11. 14. 12).

60 Гней Помпей Теофан от Митилена.

61 Вж. 13. 1. 55.

62 Вж. 11. 4. 1.

63 Т.е. 10 месеца в годината.

64 Двуостра секира.

65 Явно същата река като Мермадалис в предния параграф.

66 Виж бел. 9

67 11. 2. 16.

68 Т.е. хора, които спят на земята.

69 Т.е. „които ядат много”.

70 Т.е. южните племена. Племената на аорсите и сираките достигали на юг до Кавказките планини (11. 2. 1).

71 Т.е. от първия дял (вж. 11. 1. 5).

72 Вж. бел. за „Каспийско море ” (11. 1. 5).

73 Вж. 11. 2. 1.

74 11. 2. 1.

75 Кир Стари. За описание та тази война, вж. Херодот (Hdt. l.201ff.).

76 Хеланик от Лесбос, логограф от втората половина на V в. пр. Хр.

77 Т.е. хора, получавали оракули на сън, докато спят в храма (срв. 16. 2. 35).

78 Патрокъл (ок. 312 -261 г. пр. Хр.) бил гръцки пълководец и географ. Служил на Селевк и Антиох и проучвал Каспийско море, като стигнал до извода, че е залив и че е възможно да се влезе в него по море откъм Индийския океан. Единствените сведения за руда му са от Страбон.

79 Ок. 36 л.

80 Един медимн е ок. 52 л.

81 Срв. 2. 1. 14.

82 Pinus maritima.

83 Pinus picea.

84 Pinus pinea.

85 Срв. 11. 13. 7.

86 Този Аристобул придружил Александър в похода му. Заглавието на труда му е неизвестно.

87 Вж. бел. 78.

88 На Артемита.

89 Вж. 11. 5. 5.

90 Евдокс от Книд, гр. учен и ученик на Платон от IV в. пр. Хр.

91 11. 7. 1.

92 Т.е. “местните”, упоменати в 15.1.11.

93 Т.е. най-външните части на Тавър.

94 Иранско племе, завладяло Бактрия към края на II в. пр. Хр.

95 Вж. 11. 9. 2.

96 Срв. 1. 3. 21, 12. 3. 24, 12. 8. 7, 13. 1. 8, 13. 4. 8, 14. 1. 40.

97 Северния океан.

98 Слънцето.

99 Вж. бел. на 11. 5. 1.

100 7. 3. 7-8.

101 За похода на Александър вж. Ариан, 3.28.16, 29.12, 30.1.

102 Цар на Патрия.

103 Цар на Сирия, 246-226 г. пр. Хр.

104 Сборът от дадените тук разстояния е 15 200 стадия, а не 15 300.

105 Тези трудове на Страбон не са запазени.

106 Т.е. на царя.

107 Изглежда царете са били избирани от първата група от членовете на втората.

108 Текстът е повреден.

109 Цар на Сирия, 280-261 г. пр. Хр.

110 Т.е. ок. 3,4 м. обиколка.

111 Т.е. ок. 90 см; явно на дължина, а не обиколка.

112 Гръцки историк (ок. 360 – 290 г. пр. Хр.), придружавал Александър в кампаниите му в Азия.

113 Срв. 10. 5. 6.

114 Кир Стари.

115 Вж. 11. 7. 3 и бел.

116 Вж. 11. 14. 8 и бел.

117 Т.е. когато някой ги намери.

118 За различията в мярката схойнос, вж. 17. 1. 24.

119 Т.е. северно от Тавър (вж. 11. 1. 2).

120 Сатрап на Бактрия при Дарий III.

121 Спор. представите от вр. на Ератостен.

122 Вж. 2. 1. 3 ff.

123 Срв. 1. 4. 5, 2. 1. 35, 2. 4. 3, и 11. 1. 3.

124 Обсъдено в кн. 1

125 Шест хиляди (2. 1. 17).

126 Eur. Cresphontes 449 (Nauck)

127 Вж. 11. 1. 1-5.

128 Обсъдено в кн. 1.

129 Срв. 11. 12. 3.

130 Вж. 2. 1. 35

131 Вж. бел. 128.

132 „продължават на изток” изглежда по-късна вметка.

133 В битката при Арбела, 331 г. пр. Хр.

134 Малко е известно за този Аполонид. Според схолиаста на Аполоний Родоски (4.983, 1175), той е написал географски труд, озаглавен „Периплус на Европа”.

135 Дн. ез. Урми (вж 11. 14. 8).

136 Явно грешка на кописта, вм. лятна или царска резиденция.

137 Наварх на армията на Александър (360 – 300 г. пр. Хр.)

138 Хераклея (вж. 11. 9. 1).

139 Името се изписва в мн. и в ед. Число.

140 Селевк Никатор, цар на Сирия 312-280 г. пр. Хр.

141 „Хипобот”, омиров епитет за Аргос (Од. 4.99).

142 Т.е. „халат”, срв. лат. «stola».

143 Царската тиара била висока, изправена и обкръжена с диадема, докато тази на простолюдието била мека и падала на една страна.

144 Вид персийска прическа.

145 Плъстена къса шапка, подобна на фес.

146 Вж. 11. 4. 8.

147 Някои издатели поправят текста така, че да гласи: „техните съпрузи да имат колкото може повече жени и смятали по-малко от пет за нещастие.”

148 Текстът намеква, че Армения е защитена на юг от Тавър.

149 Обсъдено в кн. 1.

150 Срв. 11. 12. 4.

151 Срв. 11. 12. 4.

152 Вж. бел. 134.

153 „Червеи” или „ларви”.

154 Вж. 11. 2. 2.

155 Дървесни червеи.

156 Цар на Сирия (223-187 г. пр. Хр.).

157 Картагенецът.

158 Баща и син, царе на Армения.

159 Мантиане или Матиане е (11. 8. 8 and 11. 13. 2) е езерото, наречено Капаута в 11. 13. 2, което означава „синьо” и вер. съответства на староарменското име Kapoit-azow (Синьо езеро).

160 Предполага се, че е дн. ез. Ван.

161 Гр. дума „нитрон” означава карбонатна сода, използвана за пране.

162 Вж. 11. 13. 2.

163 Трябва да е имало втора Халонитида, недалече от Гордиея (вж. 16. 1. 21), за разлика от тази в източна Асирия, или е грешка в името.

164 2. 1. 27.

165 Или просто „убит”; думата в кодексите е несигурна.

166 Руда, съдържаща арсеник с яркочеррвен цвят.

167 Т.е. пурпурна боя.

168 Вж. 11. 13. 7.

169 Ежегодния празник в чест на бога-слънце Митра.

170 Вж. 11. 13. 4.

171 11. 2. 2.

172 За различията в мярката „схойнос” вж. 17. 1. 24.

173 11. 4. 8.

174 “Ap-arax-ae” на гр.

175 “Cat-arax-ae.”

176 Отново игра с корена „аракс”.

177 „Араксес се излива през четирийсет устия, от които всички, освен едно, се опразват в блата и плитчини… Единственото останало се излива през чист канал в Каспийско море” (Hdt. 1. 202).

178 11. 13. 10.

179 Вж. Hdt. 3.70.

180 Спор. Kramer „Nisibis” (cp. 11. 12. 4); спор. Muller „Carrhae”. Cp. 16. 2. 23.

181 69 г. пр. Хр.

182 Вж. 11. 13. 4.

183 1. 93, 199.


==============================================================

Към глава първа от книга единадесета

Към глава втора от книга единадесета

Към глава трета от книга единадесета

Към глава четвърта от книга единадесета

Към глава пета от книга единадесета

Към глава шеста от книга единадесета

Към глава седма от книга единадесета

Към глава осма от книга единадесета

Към глава девета от книга единадесета

Към глава десета от книга единадесета

Към глава единадесета от книга единадесета

Към глава дванадесета от книга единадесета

Към глава тринадесета от книга единадесета

Към глава четиринадесета от книга единадесета

Advertisements
Published in: on 14. 11. 2008 at 1:03 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – бележки  
Tags:
%d bloggers like this: