Страбон, География – кн. 9 – 1

Девета книга

Резюме

В девета книга описва най-вече Атина… Беотия и Тесалия, след нейното крайбрежие.

Първа глава

1 След като довърших обиколката си на Пелопонес, който, както казах преди1, беше първият и най-малкият от полуостровите, съставящи Елада, ще обходя онези, които го продължават. Вторият полуостров е този, който добавя Мегарида към Пелопонес2, тъй че Кромион принадлежи на мегарците, а не на коринтяните. Третият е този, който в добавка към втория обхваща Атика и Беотия, и част от Фокида и локрите епикнемиди. Следователно трябва да опиша тези два (полуострова). Евдокс3 казва, че ако човек си представи права линия, изпъната в източна посока от Керавнийската планина до Сунион, носа на Атика, то тя би оставила отдясно, на юг, целия Пелопонес, а отляво, на север, непрекъснатата крайбрежна ивица от Керавнийските планини до Крисейския залив и Мегарида, и крайбрежието на цяла Атика. И той смята, че брегът, който продължава от Сунион до Истъм не би бил толкова вдлъбнат, че да има голяма извивка, ако към него не се добавяха районите, прилежащи към Истъм, които образуват Хермионския залив и Акте. И по същия начин смята, че брегът, простиращ се от Керавнийските планини до Коринтския залив не би имал такава голяма извивка, че да изглежда вдлъбнат като залив, ако Рион и Антирион не се доближаваха, създавайки този облик. Същото е и с бреговете4, които обкръжават вътрешната част на залива, където морето в този район5 свършва.

2 След като това е описанието, дадено от Евдокс, математик и вещ мъж в геометричните фигури, в „климата”6, и запознат с тези места, човек трябва да мисли за тази страна на Атика, заедно с Мегарида – от Сунион до Истъм – като за вдлъбната, макар и леко. Тук, някъде в средата на гореспоменатата линия, е Пиреи, пристанището на Атина. То отстои от Схенунт при Истъм на около триста и петдесет стадия, а от Сунион – на триста и тридесет. Разстоянието от Пиреи до Паги е приблизително същото, колкото до Схенунт, въпреки че за първото казват, че надвишава второто с десет стадия. След като се заобиколи Сунион, плаването е на север, но с отклоняване на запад.

3 Акте7 (Атическата) се мие от две морета, носът отначало е тесен, а после се разширява към вътрешността8, макар че все пак се извива на полумесец към Оропос в Беотия, с изпъкналата част към морето. Това е втората, източната страна на Атика. След това е другата страна, която е обърната на север и продължава от Оропия на запад до Мегарида – имам предвид планинската част на Атика, която е с много имена и отделя Беотия от Атика. Тъй че, както казах преди9, Беотия, която е с море от двете страни, се превръща в провлак на третия гореспоменат полуостров, който обхваща частите, лежащи към Пелопонес, сиреч Мегарида и Атика. По тази причина, казват, страната, чието име днес е променено на Атика, в древността се е наричала Акте и Актике10, защото най-голямата нейна част лежи под планините и се изпъва равна покрай морето, тясна е и се простира чак до Сунион. Прочие, ще опиша тези части, като започна отново от онова място от крайбрежието, където прекъснах.

4 След Кромион и разположени над Атика, са скалите Скирониди, които не оставят място за път покрай морето, но пътят от Истъм до Мегара и Атика минава над тях. Пътят обаче толкова се доближава до скалите, че на много места минава покрай ръба на пропасти, защото разположената над тях планина е стръмна и трудно проходима. Тук е мястото на мита за Скирон и Питиокампт11, разбойниците, които ограбвали гореспоменатата планинска земя и били убити от Тезей. Атгиняните са дали името Скирон на Аргест, силния вятър, който духа от тези височини12. След скалите Скирониди се стига до нос Мино, който се протяга навътре в морето и образува залива при Нисея. Нисея е пристанището на мегарците. То е на осемнайсет стадия разстояние от града и е свързано с него със стени от двете страни. То също е наричано Миноа.

5 В древността тази страна е била владяна от същите йонийци, които са владяли и Атика. Мегара обаче все още не е била основана. И поради това поетът не упоменава изрично този район, но когато нарича всички хора на Атика „атиняни”, той включва и тях в това общо име, смятайки ги за атиняни. Така, когато казва в „Каталога”: „Тези, които владееха дивната крепост Атина”,13 трябва да го тълкуваме, че е имал предвид и хората, които сега се наричат мегарци и да приемем, че те също са взели участие в похода. И доказателство за това е следното: В ранни времена Атина е била наричана Йония и Иас. И когато поетът казва: „Там беотийски дружини и дългохитонни йонийци”14, той е имал предвид атиняните; а мегарците са били част от тази Йония.

6 Освен това, след като пелопонесците и йонийците често спорели за границите, на които, наред с други места, се намирала и Кромиония, се споразумели и вдигнали колона на уговореното място, близо до самия Истъм, с надпис на страната откъм Пелопонес, който гласи: „Това е Пелопонес, не Йония”, а на страната откъм Мегара: „Това не е Пелопонес, а Йония”. И макар между авторите на истории за Атида15 да съществуват различия за много неща, всички са съгласни за това, или поне заслужаващите да се споменат, че Пандион е имал четирима сина, Егей, Лик, Палант и четвъртия, Нис, и че когато Атика била поделена на четири части, Нис получил за свой дял Мегарида и основал Нисея. Впрочем, според Филохор16, властта му се простирала от Истъм до Питион17, но според Андрон18, само до Елевзин и Триасийската планина. Макар различните писатели да са определяли разделянето на четирите части по различен начин, достатъчно е да вземем следното от Софокъл: Егей казва „Баща ми заповяда да замина към крайбрежните земи, като на най-големият ми приписа най-хубавата част от тази земя”; сетне на Лик „той приписа градината Евбея, на нея съседна; а за Нис избра съседната земя на брега на Скирон; а южната част на земята остави на този бедняк Палант, гледача на гиганти”19. Това, прочие, са нещата, които писателите обикновено сочат за доказателство, че Мегарида е била част от Атика.

7 Но след завръщането на Хераклидите и подялбата на страната станало така, че предишните обитатели били прогонени от отечествата им в Атика от Хераклидите и върналите се с тях дорийци. Между тях бил и Мелант, царят на Месена. Той царувал също така и над атиняните, по тяхно съгласие, след победата му в единичен двубой над Ксант, царя на беотийците. Но тъй като Атика вече била гъсто заселена заради изгнаниците, Хераклидите се уплашили и подтиквани главно от народа на Коринт и народа на Месена – първите заради близостта им, а вторите защото Кодрос, синът на Мелант, бил по това време цар на Атика, те тръгнали на военен поход срещу Атика. Но след като били надвити в битка, оттеглили се от цялата земя, освен от територията на Мегара. Нея те окупирали и не само основали града Мегара20, но също така направили населението й дорийци вместо йонийци. И освен това разрушили колоната, която била границата между йонийците и пелопонесците.

8 Градът на мегарците е претърпял много промени, но въпреки това е устоял до днешно време. Някога е имал философски школи, наричани мегарската, които били последователите на Евклид, сократическия философ и мегарец по рождение, както елейската, към която се числял Пюрон, били приемници на елееца Федон, който също бил сократически философ, както и еретрийската, приемници на Менедем от Еретрия. Земята на мегарците, също като Атика е с бедна почва, а по-голямата й част е заета от Онейската планина, както я наричат – един хребет, който се простира от Скиронидските скали до Беотия и Китерон, и разделя морето при Нисея от тъй нареченото Алкионийско море при Паги.

9 На път по море от Нисея към Атика се стига до пет малки острова. След това до Саламин, който е дълъг около седемдесет стадия, макар че според някои е осемдесет. На него има град със същото име; древният град, който сега е запуснат, е обърнат към Атина и южния вятър (точно както е казал Есхил: „И тук Егина е обърната към диханията на южния вятър”)21, но днешният град е разположен на залив, на място, подобно на полуостров, което граничи с Атика. В старо време то е било наричано с различни имена, например „Скирас” и „Кихрея”, на някакви хероси. От единия22 от тези хероси Атина се нарича „Скирас” и едно място в Атина е наречено „Скира”, и се извършва свят ритуал в честа на „Скирос”23, и един от месеците се нарича „Скирофорион”. А от другия херос е получила името си змията „Кихреидес”, която, според Хезиод, била отгледана от Кихрей и прогонена от Еврилох, защото нанасяла щети на острова и била приета в Елевзин от Деметра, и станала нейна придружителка. А островът бил наричан и Питиуса, на дървото24. Но островът се прочул благодарение на Еакидите, които властвали над него и особено на Аякс, сина на Теламон, както и заради това, че близо до този остров Ксеркс бил победен в морско сражение от елините и избягал в отечеството си. Егинетите също споделили славата на този подвиг, тъй като били съседи и предоставили значителен флот. В Саламин има и една река Бокарос, която днес се нарича Бокалия.

10 В днешно време островът се владее от атиняните, макар че в древни времена имало вражда между тях и мегарците за притежаването му. Според някои Пизистрат, а според други Солон е този, който вмъкнал в „Каталога на корабите” веднага след стиха „От Саламин бе Аякс със дванадесет кораба бързи”25 стиха „Спря ги Аякс на брега при атинските стройни редици”, а след това се позовавал на поета като свидетел, че островът принадлежи на атиняните от самото начало. Но критиците не приемат това тълкуване, тъй като много от стиховете свидетелстват за обратното. Защо, прочие, Аякс се оказва последният в корабния лагер, не с атиняните, а с тесалийците на Протесилай? „гдето изтеглени бяха на пясъчен бряг от морето леките кораби вити на Протезилай и Аякса.”26 И при „Прегледа” на войските, Агамемнон „Срещна сина на Петей, Менестея конеукротител./ Около него стояха атинци, съветници в битки. / Беше застанал наблизо и цар Одисей хитроумен. / Там се намираха също редиците на кефаленци.”27 И когато отива към Аякс и саламинците, „Много редици обходи, дойде при Аякси юначни.”,28 а близо до тях „Идоменей като бог е сред свойте критяни отсреща”29, а не Менестей. Казват, прочие, че атиняните се позовали на това свидетелство на поета, а мегарците отвърнали със следната пародия: „Аякс довел кораби от Саламин, от Полихне, от Егейруса, от Нисея и от Триподес.” Тези места са мегарски, а от тях Триподи се нарича Триподискион, близо до което е разположено сегашното тържище на мегарците.

11 Според някои Саламин е чужд за Атина, като се позовават на това, че жрицата на Атина Полиада не докосва прясното сирене, направено в Аика, а яде само това, което е донесено от чужда страна, и въпреки това заедно с други приема сирене от Саламин. Това обаче е погрешно, защото тя яде сирене, донесено от други острови, за които се признава, че принадлежат на Атика, тъй като учредилите този обичай са смятали за „чуждестранни” всички сирена, които са се внасяли по море. Но изглежда, че в стари времена Саламин е бил отделна държава и че Мегара е била част от Атика. А на брега срещу Саламин са разположени границите между земята на Мегара и Атида30, две планини, които се наричат Керата31.

12 След това е град Елевзин, в който е храмът на Елевзинската Деметра и мистичният храм, построен от Иктин, храм, който е достатъчно голям, за да събере тълпа от зрители. Този Иктин е построил също и Партенона на Акропола, в чест на Атина, като Перикъл надзиравал строителството. Градът Елевзин се изброява като един от демите.

13 След това се стига до Триасийската равнина и брега и дема със същото име. После е нос Амфиале и каменната кариера, разположена над него, както и каналът до Саламин, широк около два стадия, през който Ксеркс се опитал да вдигне стена32, но му попречило морското сражение и бягството на персите. Тук също така са Фармакусите, два малки острова, на по-големия от които може да се види гробницата на Кирка.

14 Нд този бряг се намира планината, наречена Коридалос, както и демът коридалеи. След това се стига да залива Форон и до Пситалия33, малък, запустял и скалист остров, който някои са нарекли „Мъката на Пиреи”. А близо до него е и Аталанта, носещ същото име като острова близо до Евбея и локрите, и друг остров, подобен на Пситалия. След това се стига до Пиреи, който също се изброява сред демите, и до Мунихия.

15 Мунихия представлява хълм, който оформя полуостров; той е кух и изровен34 на много места, отчасти естествено, отчасти поради човешка дейност, така че предлага възможност за обитаване; а входът към него е през тесен отвор35. А под хълма има три пристана. В стари времена Мунихия е бил укрепен със стена и покрит с жилищни сгради подобно на града на родосци36, като включвал в своя кръг от стени Пиреи и пристаните, които били пълни с корабостроителници, сред които бил и арсеналът, дело на Филон. Морската база била достатъчна за четиристотин кораба, защото атиняните изпращали на морски експедиции не по-малко от толкова. С тази стена били свързани „краката”, които се изпъвали от града. Това били дългите стени, с дължина от четиридесет стадия, които свързвали града с Пиреи. Но многобройните войни са причинили разрушаването на стената и на крепостта Мунихия, и са свели Пиреи до малко селище около пристаните и храма на Зевс Сотер. Малките покрити колонади на храма имат възхитителни картини, дело на прочути художници, а в открития му двор има статуи. Дългите стени също са разбити, след като са били унищожени първо от лакедемоните, а по-късно от римляните, когато Сула завзел Пиреи и града с обсада37.

16 Самият град представлява скала, разположена сред равнина и обкръжена от жилища. На скалата се намира свещеният участък на Атина, който включва стария храм на Атина Полиада38, в който е негаснещият светилник39 и Партенона, построен от Иктин, в който е Атина, творбата от слонова кост на Фидий. Но ако започна да описвам множеството неща в този град, които са възпявани и възхвалявани на шир и длъж, боя се да не прекаля и този труд да не се отклони от целта, която имам предвид. Защото ми идват на ум думите на Хегесиас40: „Виждам акропола и белега от огромния тризъбец41 там. Виждам Елевзин и Бях посветен в свещените му мистерии; онова там е Леокорион, тук е Тезеон; не мога да ги покажа всички един по един; защото Атика е на самите богове, които са я завладели за свое свято обиталище и на хероси предци.” Така този автор е споменал само едно от значимите неща на акропола; Но периегетът42 Полемон е написал четири книги само за посветителните дарове на акропола. Хегесиас е пропорционално кратък в упоменаването на другите части на града и на страната. И макар да споменава Елевзин, един от стоте и седемдесет дема (или сто седемдесет и четири, според някои), не споменава никой от останалите.

17 Повечето деми, ако не всички, имат многобройни истории както от митичен, така и от исторически характер, които са свързани с тях. Афидна, например, има похищението на Елена от Тезей, опустошаването от Диоскурите и връщането на сестра им; Маратон има сражението с персите; Рамнос има статуята на Немезида, която според някои е творба на Диодот, а според други – на Агоракрит от Парос, творба, която и по величие, и по красота е голям успех и съперничи на творбите на Фидий; същото е и с Декелея, базата на пелопонесците по време на Декелейската война; и Филе, откъдето Тразибул върнал демоса в Пиреи и след това в града. По същия начин и за другите деми има много исторически събития за разказване. И за Леокорион, и за Тезеон има митове, свързани с тях, както и за Ликеон и за Олимпикон (Олимпион е същото), дем, който царят43, който го е посветил, го е оставил наполовина довършен при смъртта си. Същото е и с Академията и градините на философите, и Одейона, и колонадата, наречена „Пойкиле”44, и храмовете в града, притежаващи много възхитителни творби на различни творци.

18 Описанието би било много по-дълго, ако човек започне да изрежда ранните основатели, като започне с Кекропс. Защото не всички автори казват едно и също. Например, казват, че Акте произлиза от Актей; а Атида и Атика от Атид, сина на Кранаос, по когото са наречени и обитателите на Кранаи; и Мопсопия от Мопсопос; и Йония от Йон, сина на Ксут; а Посейдония и Атина от боговете, на които са наречени. Както вече казах45, народът на пеласгите също е обитавал тук и заради странстванията им народът на Атика ги е нарекъл „пеларги” 46.

19 Колкото повече обичат хората да научават за прочути неща и колкото повече са хората, които са говорили за тях, толкова по-голяма е критиката, ако човек не е вещ в историческите факти. Например, в своя труд „Сборник за реките” Калимах казва, че го разсмивало, когато някой дръзне да пише, че атинските девици „вадят чиста течност от Еридан”47, от чиято вода дори добитъкът се въздържа да пие. Изворите й обаче и до днес са с чиста и питейна вода, както казват, извън портите на Диохар, както се наричат, близо до Ликейон48. Но в по-стари времена някой построил наблизо и чешма, с изобилна и чудесна вода. А дори и водата днес да не е такава, защо трябва да се чудим, ако в стари времена водата е била изобилна и чиста, и следователно питейна, а в по-късни времена е претърпяла промяна? Не бива обаче да се задържам над такива подробности, тъй като те са толкова много, нито пък, от друга страна, да подминавам всичко с мълчание, без дори да споменавам накратко за едно или друго от тях.

20 Впрочем, достатъчно е да добавя следното: Според Филохор, когато страната била опустошавана, както откъм морето от карийците, така и откъм сушата от беотийците, наричани аони, Кекропс пръв заселил множеството хора в дванайсет града, чиито имена били Кекропия, Тетраполис, Епакрия, Декелея, Елевзин, Афидна (наричана също и Афидни, в мн. число), Торикос, Браурон, Китерос, Сфетос, Кефисия49… А по-късно казват, че Тезей обединил дванадесетте в един град, днешния. В по-ранни времена атиняните били управлявани от царе; след това променили управлението си в демокрация, но ги покорили тираните, Пизистрат и синовете му; а по-късно възникнала олигархия, не само на четиристотинте, но и на тридесетте тирани, които им били наложени от лакедемоните; от тях те лесно се отървали и съхранили демокрацията до римското завоевание. Защото макар да страдали за кратък период от македонските царе и дори да били принудени да им се подчиняват, те поне запазили като цяло формата на своето управление. И според някои дори били най-добре управлявани по онова време, през десетте години, когато над македоните царувал Касандър. Защото, макар за него да се смята, че бил тираничен в отношенията си с всички други, към атиняните бил благоразположен, след като покорил града; защото поставил начело на гражданите Деметрий Фалернски, един от учениците на философа Теофраст, който не само не унищожил демокрацията, но дори я подобрил, както става ясно от „Въспоминанията”, които Деметрий написал за това управление. Но завистта и омразата спрямо олигархията била толкова силна, че след смъртта на Касандър Деметрий бил принуден да избяга в Египет. А неговите статуи, над триста, били съборени от бунтовниците и стопени, и някои писатели продължават по-натам като твърдят, че от тях направили нощни гърнета. А римляните, след като разбрали, че атиняните имат демократично управление, когато ги завладели, запазили тяхната автономия и свобода. Но по време на Митридатовата война над тях били поставени тирани, които царят пожелал. Най-властният от тях, Аристион, който потискал жестоко града, бил наказан от римския пълководец Сула, след като завзел града с обсада, макар че той оправдал самия град. И до ден днешен градът е свободен и се радва на почитта на римляните.

21 След Пиреи е демът Фалереи, на крайбрежието до него; след това са Халимусии, Айксонеи, Алйеи, Айксоники и Анагирасии. След това са Тореи, Ламптреи, Айгилеи, Анафлистии, Атенеи. Това са демите до нос Сунион. Между споменатите по-горе деми има един дълъг нос, първия нос след Айксонеи, Зостер. После друг, след Тореи, Астипалая; край първия от тях се намира остров Фабр, а край втория е остров Елеуса. А срещу Айксонеи е Хидруса. А край Анафлистон е светилището на Пан и храмът на Афродита Колиада, където, казват, вълните изхвърлили последните корабни останки след персийското морско сражение край Саламин, отломките, за които Аполон предрекъл: „Жените ка Колиада ще готвят храна с греблата.” Крй тези места също така е островът Белбина, на не голямо разстояние, както и укреплението на Патрокъл. Но повечето от тези острови на необитаеми.

22 Като се заобиколи нос Сунион се стига до Сунион, забележителен дем. После до Торикос. След това до дема, наречен Потамос, чиито обитатели се наричат Потамии. След това до Прасия, до Стейрия, до Браурон, където е храмът на Артемида Браурония, до Хали Арафениди, където е храмът на Артемида Таурополос, до Мирин, до Пробалинт и до Маратон, където Милтиад напълно разгромил силите на персиеца Дарий, без да дочака лакедемоните, които закъснели, тъй като изкачквали пълнолунието. Тук също така е сцената на мита за Маратонския бик, който бил убит от Тезей. След Маратон се стига до Трикоринт; след това до Рамнос, светилището на Немезида; после до Псафис, земята на оропите. В близост до Псафис се намира Амфиарейонът, почитан някога оракул, където според Софокъл Амфиарей, при своето бягство „го приела зейнала50 цепнатина в тиванската пръст, с броня и четириконния впряг”51. Оропос често пъти е бил спорна териория, защото е разположен на общата граница на Атик и Беотия. Покрай този бряг има острови: Крй Торикос и Сунион е остров Елена; той е скалист и запуснат, а дължината му от около шестдесет стадия се изпъва успоредно на брега. Този остров, казват, е споменат от поета, когато Александър52 казва на Елена: „даже когато те грабнах от твоята Спарта обична, / благополучно със морските кораби вити доплувах / в остров Краная и вкусих за първи път твоите ласки.53” Защото той нарича Краная54 острова, който днес се нарича Елена поради това, че сношението е станало там. А след Елена идва Евбея, който лежи покрай следващата ивица бряг; той също така е тесен, дълъг и дължината му е успоредна на континента, като Елена. Плаването от Сунион до южния нос на Евбея, който се нарича Левке Акте, е триста стадия. Но Евбея ще обсъдя по-късно55. А колкото до демите във вътрешността на Атика, би било отегчително да ги изброявам, поради големия им брой.

23 От планините най-прочутите са Хюметос, Брилесос и Люкабетос, както и Парнес и Корюдалос. Близо до града са най-хубавите мраморни кариери, Хюметийската и Пентеликската. Хюметос също така произвежда най-хубавия мед. Сребърните мини на Атика някога са били ценни, но днес са изчерпани. Нещо повече, онези, които ги обработвали, когато мината давала нищожни приходи, претопявали наново старите отпадъци или шлака и пак можели да извличат от нея чисто сребро, тъй като работниците от по-ранни времена били неопитни в нагряването на рудата в пещи. Но макар атическият мед да е най-добрият в света, този в района на сребърните мини казват, че е много по-добър от всичко, наричат го акапнистон56 заради начина на извличането му.

24 Реките на Атика са Кефис, чиито извори са в дема Тринемеи; тече през равнината, и оттам и алюзиите за „мост” и „шеги”57, а след това през основите на стените, изпъващи се от града до Пиреи. Оттича се във Фалерския залив и представлява буен поток през повечето време, въпреки че лете спада съвсем. Това още повече е в сила за Илисос, която тече от другата страна на града към същия бряг, от района над Агра58 и Ликейона, и от извора, който е възхвален от Платон във „Федър”59. Толкова за Атика.

============================================================

Към бележките

============================================================

Към книга осма

Към глава втора от книга девета

Advertisements
Published in: on 14. 11. 2008 at 12:16 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 9 – 1  
Tags:
%d bloggers like this: