Втора глава
1 Следваща по ред е Беотия и когато обсъждам тази страна и съседните й племена, длъжен съм заради яснотата да напомня това, което казах преди60. Както казах, крайбрежието от Сунион до Тесалоникея се простира на север с леко отклонение на запад и морето остава на изток. И че частите над това крайбрежие лежат на запад – лентоподобни ивици земя, простиращи се успоредно една на друга през цялата страна. Първата от тези части е Атика, заедно с Мегарида – лентоподобна ивица земя, чиято източна страна е райбрежието от Сунион до Оропос и Беотия, а западната й страна е Истъм и Алкионийско море, което се простира от Паги до границите на Беотия близо до Креуса, и останалите й две страни, крайбрежието от Сунион до Истъм и планинската земя, която е приблизително успоредна на нея и отделя Атика от Беотия. Втората от тези части е Беотия, простираща се като лента на изток и на запад, от Евбейско море до морето при Крисейския залив. И тя е приблизително равна по дължина на Атика, или може би малко по-къса. По плодородие на почвата си обаче, далеч я превъзхожда.
2 Ефор заявява, че Беотия превъзхожда земите на съседните племена не само по плодородие на почвата, но също и затова, че само тя разполага с три морета и с много повече добри пристани. В Крисейския и Коринтския заливи тя получава продуктите на Италия, Сицилия и Либия, докато в частта, обърната към Евбея, тъй като крайбрежието се разклонява от двете страни на Еврип, от едната страна към Авлида и територията на Танагра, а от другата към Салганей и Антедон, морето се простира непрекъснато61 в едната посока към Египет, Кипър и островите, а в другата към Македония и районите на Пропонтида и Хелеспонта. И той добавя, че Евбея в известен смисъл се е превърнала в част от Беотия посредством Еврип, тъй като Еврип е толкова тясна, че мостът през нея е дълъг едва два плетра62. Прочие, той хвали страната заради тези неща. И казва, че тя е естествено пригодна за хегемония, но че водачите й били нехайни към обучението и възпитанието и поради това, макар понякога да постигали успех, запазвали го само за кратко време, както се вижда в случая с Епаминонд. Защото след неговата смърт тиванците веднага изгубили хегемонията си, след като едва вкусили от нея. А причината за това било, че те омаловажавали цената на обучението и на човешкото общение, като се грижели само за воинските добродетели. Трябвало е да добави, че тези неща са особено полезни в отношенията с елините, макар че в отношенията с варвари военната сила е по-ефикасна от словото. И римляните в древни времена, докато водели война с диви племена не се нуждаели от такова обучение, но от времето, когато започнали да си имат работа с по-цивилизовани племена и народи, се заловили и с него, и с това обучение се наложили като господари на всички.
3 Прочие, Беотия в по-ранни времена е била обитавана от варвари, аоните и темиките, които пребродили там от Сунион, и лелегите и хиантите. След това я владеели финиките под водачеството на Кадъм, мъжът, който укрепил Кадмея63 и оставил властта на своите потомци. Тези финики основали Тива, в добавка към Кадмея и съхранили своето господство, като властвали над повечето беоти до похода на Епигоните. Срещу тях те изоставили Тива за кратко време, но отново се върнали. И по същия начин, когато били прогонени от траките и пеласгите, те наложили за дълго време своето управление в Тесалия, заедно с арнеите, тъй че всички били наричани беоти. След това се върнали в родината си, когато еолийският флот, близо до влида в Беотия бил готов да отплава – флотът, кото синовете на Орест изпращали към Азия. След като добавили Орхомения към Беотия (защото в по-ранни времена орхоменците не били част от беотийската общност, нито Омир ги е изредил с беотите, а кто отделен народ, защото ги е нарекъл минийци)64, те, заедно с орхоменците, изтласкали пеласгите в Атина (заради тях част от града бил наречен „Пеласгикон”, макар те да са се заселили под Хюметос), а траките към Парнас. А хиантите основали град Хианполис във Фокида.
4 Ефор казва, че траките, след като сключили примирие с беотите, ги нападнали през нощта, когато те, смятайки, че е сключен мир, проявили нехайност в охраната на лагера. А когато беотите обезсърчили траките и в същото време ги обвинили, че нарушават примирието, траките заявили, че не са го нарушили, защото споразумението гласяло „през деня”, докато те ги нападнали през нощта. Оттам се появила поговорката „тракийско оправдание”. А пеласгите, докато войната все още продължавала, отишли да се посъветват с оракула. Същото направили и беотите. Ефор казва, че не може да съобщи какъв отговор бил даден на пеласгите, но пророчицата отвърнала на беотите, че ще преуспеят, ако извършат светотатство. А пратениците заподозрели, че пророчицата е отговорила така в полза на пеласгите, заради родството й с тях (храмът първоначално също бил пеласгийски), хванали я и я хвърлили в горяща клада, защото сметнали, че все едно дали тя ги е излъгала или не, и в двата случая са прави – ако е изрекла лъжлив оракул, получила е наказанието си, докато, ако не е излъгала, то те просто са се подчинили на заповяданото от оракула. Управниците на храма не одобрили убиването на мъжете, извършили деянието, без съд, и то в храма, и затова ги изправили на съд, и ги призовали пред жриците, които също так били пророчиците, като от трите останали две. Но когато беотите заявили, че никъде няма закон жени да съдят, те избрали в добавка към жените същия брой мъже. Мъжете гласували за оправдаване, а жените за осъждане и тъй като пуснатите гласове били равни, спечелили гласувалите за оправдаване. В следствие на това в Додона пророчествата се изричат от мъже само за беотийците. Жриците, обаче, обясняват оракула в смисъл, че богът е заповядал на беотийцие да крадат триножниците65 всяка година и да ги отнасят в Додона; и те наистина правят това, защото винаги66 взимат нощем един от посветените триножници, обвиват го с плат и тайно го отнасят в Додона.
5 След това беотите си съдействали с Пентилос67 и следовниците му в огранизирането на еолийското заселничество, като изпратили с него повечето от хората си и то също било наречено беотийско заселничество. След много време страната била напълно опустошена от Персийската война, разиграла се край Платеи. След това се възстановили до такава степен, че тиванците, след като победили лакедемоните в две сражения, заявили претенции за господство над всички елини. Но Епаминонд паднал в битката и надеждите им пропаднали. Все пак, тръгнали на война в полза на елините срещу фокидците, които ограбили общия им храм. А след като претърпели загуба от тази война, както и от македоните, когато те нападнали елините68, те загубили своя град69, който бил сринат до основи от същите тях и след това си го получили обратно, след като бил възстановен70. Оттогава насетне тиванците западали все повече до наше време и днешната Тива не е съхранила облик дори на прилично село. А същото е вярно и за другите беотийски градове, освен Танагра и Теспии, които, в сравнение с Тива, са съхранени добре.
6 След това трябва да направя обиколка на страната, като започна от онази част от морския бряг срещу Евбея, която се свързва с Атика. Началото е Оропос и Свещения пристан, който е наречен Делфинион, срещу който се намира древната Еретрия в Евбея, като разстоянието е шестдесет стадия. След Делфинион, на разстояние от двайсет стадия е Оропос. А срещу него е днешната Еретрия и преходът до нея през пролива е четиридесет стадия.
7 След това е Делион, светилището на Аполон, което е основано от светилището в Делос. Той е малко градче на нагареите, на трийсет стадия от Авлида. На това място атиняните, след като били победени в сражение, побягнали презглава. И при бягството философът Сократ, който служил спешен, тъй като конят му го изоставил, видял на земята Ксенофонт, сина на Грюлос, паднал от коня си, вдигнал го на раменете си и го спасил, като го носил много стадии, докато битката свърши.
8 След това се стига до голям пристан, наречен Батюс71; след това е Авлида, скалиста местност и село на танагреите. Пристанът побира до четирийсет съда; поради това е логично да предположим, че морската база на елините е била в големия пристан. А наблизо също така е Халкидският Еврип, до който разстоянието от Сунион е шестстотин и седемдесет стадия; а над него им мост, дълъг два плетра72, както казах73. От двете му страни се издига по една кула, едната откъм Халкида, а другата от страната на Беотия; а в кулата са изградени тръбоподобни проходи74. Колкото до противотеченията на Еврип, достъчно е да кажем само, че, както твърдят, те се променят по седем пъти всеки ден и всяка нощ75. Но причината за промените трябва да се проучва другаде.
9 Близо до Еврип, на една височина е разположена местност, наречена Салганей. Наречена е на Салганей, беотиец, който е бил погребан тук – мъжът, който водел персите, когато доплавали в този канал от Малиакския залив. Разправят, че той бил убит преди да стигнат до Еврип от Мегабат, командващия флотата, защото го сметнали за злоумишленик, тъй като измамно вкарал флотата в задънена теснина в морето, но че варваринът, след като разбрал, че е сбъркал самият той, не само съжалил, но сметнал за достойно да погребат човека, когото убил незаслужено.
10 Близо до Оропос има едно място, наречено Грая, както и храмът на Амфиарай и паметникът на еретриеца Нарцис, наречен „На Сигел”76, защото хората минават покрай него в мълчание77. Според някои Грая е същото като Танагра. Територията на Поймандрия е същата като танагрийската78; а танагреите са наричани и гефиреи. Храмът на Амфиарай е прехвърлен тук съгласно оракул от тиванската Кнопия.
11 Също и Микалесос, село, е на територията на танагреите. То е разположено на пътя, водещ от Тива до Халкида. И Харма също е на танагрийска територия; тя е изоставено село близо до Микалесос и е получила името си от колесницата на Амфиарай, и е различна от Харма в Атика, която е близо до Филе, дем на Атика, граничещ с Танагра79. Тук е възникнала поговорката „когато засвяткат мълнии из Харма”. Защото тъй наречените „Питаисти” гледат, съгласно един оракул, към Харма, и пращат даровете в Делфи80, когато видят мълнията да святка. Наблюдават в продължение на три месеца, по три дни и нощи всеки месец, от олтара на Зевс Астрапей81. Този олтар е отвътре стените82 между Питион и Олимпион83. За Харма в Беотия някои казват, че Амфиарай паднал в битката от колесницата си84 близо до мястото, където сега се намира храмът и че колесницата била докарана празна до мястото, носещо същото име. Други твърдят, че колесницата на Адраст, когто бягал, се разбира там на парчета, но че Адраст бил спасен от Арейон85. Но Филохор86 казва, че Адраст бил спасен от жителите на селото и заради това те получили равни права на граждани от аргосците.
12 На връщане от Тива към Аргос87, Танагра е отляво; а88… е разположен отдясно. И Хирия89 също днес е част от танагрийската територия, макар по-рано да се е числяла към територията на Тива. Хирия е сцената на мита за Хирией и за раждането на Орион, за който говори Пиндар в своите дитирамби90. Разположена е близо до Авлида. Според някои Хисии се е наричало Хирия, част от Парасопия91 под Китерон, близо до Еритри във вътрешността, и че е колония на хиреите, и била основана от Никтей, бащата на Антиопе. Има Хисии и в територията на Аргос, село; а жителите му се наричат хисиати. Еритри в Йония е колония на тази Еритри. Също и Хелеон, танагрийско село , наречено така от „хеле” 92.
13 След Салганей е град Антедон, с пристанище, и той е последният град от тази част на беотийския бряг, който е срещу Евбея, както казва поетът: „Антедон, надалеч от морето.”93 Като се продължи още малко нататък, обаче, има още две малки градчета на беотите: Ларимна, близо до който се влива Кефис и, още по-натам, Халаи, който носи същото име като атическите деми95. Срещу този бряг, казват, е разположен Еги95 в Евбея, в който е храмът на Егейския Посейдон, за когото споменах преди96. Разстоянието през пролива от Антедон до Еги е сто и двайсет стадия, но от другите места е много по-малко. Храмът е разположен на висок връх, където някога е имало град. А Оробии97 също е близо до Еги. В територията на Антедон е планината Месапион98, наречена на Месап, който след като дошъл от Япигия нарекъл страната Месапия99. Тук също така е сцената на мита за Главк, антедонецът, за когото се казва, че се превърнал в морско чудовище100.
14 Близо до Антедон има една местност, в територията на Беотия, която е смятана за свещена и в нея има следи от град, Исос, както го наричат, като първата сричка се произнася кратка. Някои обаче смятат, че стихът би трябвало да гласи „Исос свещен и град Антедон, надалеч от морето”101, като удължават първата сричка с поетическа свобода заради метъра102, вместо „Ниса свещена”103, защото никаква Ниса не може да се види в Беотия, както казва Аполодор в своя труд „За корабите”104; тъй че Ниса не би могло да бъде правилното четене, освен ако под „Ниса” поетът разбира „Исос”. Защото съществува град Ниса със същото име на територията на Мегара, чиито жители са се изселили до подножията на Китерон, но сега е изчезнал. Някои обаче смятат, че би трябвало да се пише „Креуса свещена”, като приемат, че поетът има предвид днешната Креуса, морската база на теспийците, която е разположена в Крисейския залив; но според други би трябвало да четем „Фари свещена”. Фари е едно от „четирите обединени села” в околностите на Танагра, които са: Хелеон, Харма, Микалесос и Фари. А пък други пишат следното: „свещена Ниса”. А Ниса е село в Хеликон105. Такъв прочие е брегът срещу Евбея.
15 Равнините във вътрешността, които следват, са вдлъбнати и обкръжени от другите си страни106 от планини; от планините на Атика на юг, а на север от планините на Фокида; а на запад Китерон се накланя полегато малко над Крисейско море; започва слято с планините на Мегара и Атика, след това се слива в равнините и завършва в околностите на Тива.
16 Някои от тези равнини са блатисти, тъй като върху тях се разливат реки, макар че други реки пропадат в тях и след това намират изход; други равнини са пресъхнали и заради тяхното плодородие се обработват по всевъзможни начини. Но тъй като земните недра са пълни с кухини и дупки107, често пъти се е случвало силни земетресения да преградят някои от проходите и също така да отворят други, някои до земната повърхност, а други презподземни канали. Резултатът от това за водите е, че някои потоци текат през подземни канали, докато други текат на повърхността на земята, като по този начин образуват езера и реки. И когато каналите в земните недра се запушат, става така, че езерата се разширяват чак до населените места, тъй че поглъщат градове и квартали, а когато тези канали или други се отпушат, тези градове и квартали остават непокрити; и едни и същи райони в едно време са се преминавали в лодки, а в друго пеш, и едни и същи гредова по едно време са разположени в езерото108, а в друго – далече от него.
17 Ставало е едно от двете неща: или градовете оставали на мястото си, когато нарастването на водното ниво е било недостатъчно, за да залее селищата поради издигнатостта им, или пък били изоставяни и пресъграждани на друго място, когато, след като често пъти били застрашавани от близостта до езерото, те се освобождавали от страха, като премествали кварталите си по-далече или по-високо. А от това следва, че така пресъградените градове, които са запазвали същото име, макар първоначално да били наречени с имена, произхождащи от местните условия, които наистина им съответствали, сега имат имена, които вече не им подхождат. Например, възможно е Платеи да е бил наречен от „плате”109 на греблата, а „платейци” са били тези, които са се препитавали от гребане; но сега, тъй като живеят далече от езерото, името вече не им подхожда. Хелос, Хелеон и Хейлесион са били наречени така, защото били разположени близо до блата110; но днес с тези места не е така, защото те са препостроени другаде, или пък езерото много се е смалило поради отливи, които са се появили по-късно; защото това е възможно.
18 Това най-добре се вижда с Кефис, която пълни езерото Копаида. Защото когато езерото се повишило толкова много, че Копа111 бил застрашен да бъде погълнат (Копа е наречен от поета112, е езерото е получило името си от него), земно разкъсване, възникнало край езерото близо до Копа, отпушило подземен канал113, дълъг около трийсет стадия и той поел реката. А след това реката избила на повърхността близо до Ларимна в Локрида; имам предвид Горна Ларимна, защото има и друга Ларимна, за която вече споменах114, беотийската Ларимна115 на морето, към която римляните прибавиха Горна Ларимна116. Мястото се нарича Анхое117; има и езеро със същото име. А когато напуска това езеро, Кефис най-сетне се излива в морето. Та по времето, когато наводняването на езерото престанало, прекратила се и опасността за обитаващите близо до него, освен градовете, които вече били погълнати. И макар подземните канали отново да започнали да се запълват, Кратет, минният инженер на Халкида престанал да разчиства118 запушванията заради междуособици сред беотийците, въпреки че, както казва самият той в писмото си до Александър, много места вече били отводнени. Между тези места, както предполагат някои автори, били древното място на Орхомен, а според други, тези на Елевзин и Атина на реката Тритон119. Тези градове, казват, били основани от Кекропс, когато властвал над Беотия, наричана тогава Огигия, но по-късно били заличени от наводнения. И казват, че близо до Орхомен също се отворила пукнатина, която поела реката Мелас, текла през територията на Халиарт120 и образувала там блатото, което ражда тръстиката, използвана за флейти121. Но тази река напълно е изчезнала, било защото биларазсеяна от разлома в невидими канали, или защото преди това била изтощена от блатата и езерата в околностите на Халиарт, от което поетът нарича мястото „тревисто”, като казва: „и град Халиарт със ливади тревисти”122.
19 Тези реки текат от Фокидските планини и между тях е Кефис, която започва при Лилея, фокидски град, както казва Омир: „още в Лилея, отдето извира Кефис бистроструен.”123 И след като тече през Елатея, най-големия от градовете във Фокида и през Парапотамии и Фанотеи124, които също са фокидски градове, тя продължава в Херонея в Беотия, а след това през териториите на Орхомен и Коронея, и се влива в езерото Копаида. А също и Пермесос и Олмей, които текат от Хеликон, се сливат и оттичат в същото езеро Копаида близо до Халиарт; и други потоци също се изливат в него. Сега то е голямо езеро, с обиколка от триста и осемдесет стадия, но оттоците му не може да се видят, освен земната пукнатина, което поема Кефис, както и блатата.
20 Сред съседните езера са езерото Трефия125 и Кефисис, за което споменава и Омир: „който живееше в Хила, отдаден на свойте имоти / чак до Кефиското езеро”126. Защото той няма предвид езерото Копиада, както смятат някои, а езерото Хилика, наречено на близкото село, което се казва Хила, не Хида, както пишат някои, „който живееше в Хида”. Защото Хида е в Лидия, „в Хида, земя плодородна, в полите на Тмол белоснежен”127, докато Хила е в Беотия. Във всеки случай, поетът добавя думите „там беотийци живееха сред плодорни полета”. Защото езерото е голямо и не е в територията на Тива; докато другото е малко и се пълни от Копаида чрез подземни канали; и е разположено между Тива и Антедон. Омир обаче използва думите в единствено число, като в един момент прави първата сричка дълга, както е в „Каталога”: „и Хила, и град Петеона до Тива”128, с поетическа свобода, а в друг я прави кратка: „майстор кожар най-прославен, отдавнашен жител на Хила”129. И някои критици не са прави, като поправят писането тук на Хида, защото Аякс не праща да му донесат щита от Лидия.
21 Тези езера предполагат реда на местата след тях, тъй че местоположенията им са ясно определени, защото поетът не спазва никакъв ред при изреждането на местата, както на заслужаващите упоменаване, така и не толкова прочутите. Но е трудно при изброяването на толкова много места, повечето от които са незначителни и разположени във вътрешността, да се избегне грешка във всеки един случай с тяхната последователност. Крайбрежието обаче има известно предимство в това отношение: местата там са по-добре познати; освен това морето по-лесно предопределя редът им. Ето защо аз също ще се опитам да започна от крайбрежието, макар че за момента ще отложа това си намерение, и следвайки поета ще направя своето изреждане на местата, добавяйки всичко, взето от други автори и пропуснато от него, което би могло да е полезно за нас. Той започва при Хирия и Авлида, както вече казах130.
22 Схойнос131 е район от територията на Тива, на пътя, който води от Тива към Антедон и е на около петдесет стадия разстояние от Тива. Там има и река Схойнос, която тече през него.
23 Сколос е село Парасопия132, в подножието на планината Китерон, скалисто и трудно за обитаване място; оттам и поговорката „Сам в Сколос не ходи, нито следвай друг натам.” И казват, че там е бил отнесен Пентей, след като бил разкъсан133. А има и друг Сколос между градовете в околностите на Олинт, който носи същото име като това село. И, както вече казах134, в Хераклея в Трахиния също има село, наречено Парасопии, покрай което тече река Асопос; а в Сикиония има друга река Асопос, както и местност Асопия, през която тече тази Асопос; съществуват и други реки със същото име.
24 Името „Етеон”135 е било променено на „Скарфе”, а Скарфе също е в Парасопия. Защото Асопос и Исмен текат през равнината, която е пред Тива. И там е островът, наречен Дирке, както и Потнии, където е сцената на мита за Главк от Потнии, който бил разкъсан от потнийските кобили близо до града. Китерон също свършва недалече от Тива. Асопос тече покрай нея, като мие подножията й разделя Парасопии на няколко поселища. И всички селища са подчинени на Тива, макар други автори да твърдят, че Сколос, Етеон и Еритри са в територията на платейците, защото реката тече и покрай Платеи и се излива близо до Танагра. А в територията на Тива също така са Терапни и Теумесос, който по-късно Антимах е украсил с много стихове136, макар да изброява и качества, които не са му присъщи, например „има малък ветровит хълм”. Но стиховете са добре известни.
25 Днешните Теспии той е изписал като „Теспея”; защото им много имена, които се използват по двата начина, в единствено, както и в множествено число, също както има много, които се използват в мъжки и в женски род, докато други се използват само по единия от двата начина. Теспии е град близо до планината Хеликон, разположен донякъде южно от нея; той, както и Хеликон, се намират на Крисейския залив. Има пристанище Креуса, наричано още и Креусида. В територията на Теспии, в частта откъм Хеликон е Аскре, родният град на Хезиод. Разположен е вдясно от Хеликон137, на високо и скалисто място и е на около четиридесет стадия от Теспии. Този град е осмял самият Хезиод в стихове, споменаващи за бащша му, който се преместил там от еолийската Киме, кто казва: „и той се засели близо до Хеликон, в едно окаяно село, Аскре, където е лошо зиме, потискащо лете и никога приятно.”138 В северните си части Хеликон граничи с Фокида, а в лека степен и в западните си части, в района на последния пристан на Фокида, който поради този факт се нарича Мюхос139. Защото Хеликон и Аскре, както и Теспии, и пристанището му Креуса, са разположени над този пристан, част от Крисейския залив и като цяло – от Коринтския залив. Дължината на крайбрежната линия от заливчето Мюхос до Креуса е деветдесет стадия; а дължината от Креуса до нос Холмии е сто и двадесет; а Паги и Ойное, за които вече споменах140, са разположени в най-голямата вдлъбнатина на залива. Прочие Хеликон, който не е много далече от Парнас, му съперничи както по височина, така и по обиколка; защото и двете са скалисти, покрити със сняг и обиколката им не обхваща голяма територия141. Тук са храмът на Музите и Хипукрене142, и пещерата на нимфите, наречени Лейбетриди; и от това би могло да се заключи, че тези, които са посветили Хеликон на Музите са били траките, същите, които са посветили Пиерида и Лейбетрон, и Пимплея на същите богини143. Траките са били наричани Пиери, но сега, след като те са изчезнали, тези места се владеят от македоните. Казват, че траки някога се заселили в тази част на Беотия, след като надвили беотите, редом с пеласги и други варвари. В по-ранно време Теспии е бил много прочут заради Ерос на Праксител, статуя, която била изваяна от него и посветена от хетерата Гликера (тя го получила като дар от скулптура) на теспийците, тъй като била родом оттам. По-рано пътниците ходели до Теспея, град, който иначе бил незабележителен, за да видят Ерос. А в днешно време той и Танагра са единствените беотийски градове, които все още траят; от всички други са останали само развалини и имена.
26 След Теспии Омир изброява Грая и Микалесос, за които вече говорих145. А за останалите казва146: „Други от тях обитаваха Харма, Илесий, Еритра, и Елеона, и Хила, и град Петеона” 147. Петеон е село в тиванската територия, близо до пътя за Антедон. Окалия е по средата между Халиарт и Алалкоменион, на по трийсет стадия от двата; и една река, която тече покрй него, носи същото име. Фокидският Медеон е на Крисейския залив, на разстояние от сто и шейсет стадия от Беотия, докато беотийският Медеон, получил името си от него, е близо до Онхестос в подножието на планината Фойникос; и поради това името му било променено на Фойникис. Тази планина също се смята за част от територията на Тива; но според някои Медеон и Окалия са част от територията на Халиарт.
27 По-нататък Омир казва: „Копа, Етреса и твърде богата със гълъби Тисба”.148 За Копа вече говорих149. Той се намира на север от езерото Копаида; а другите около езерото са: Акрйфии, Фойникис, Онхестос, Халиарт, Окалея, Алалкомени, Тилфусион, Коронея. В ранни времена езерото не е имало общо име, но е било наричано с различни имена, съотсветстващи на няколкото селища, разположени на него, както например Копаида от Копа, Халиартид от Халиарт, а по същия начин и с другите селища. Но по-късно цялото езеро било наречено Копаида, като това име се наложило над всички други. Защото районът на Копа очертава най-вътрешната част на езерото. Пиндар нарича това езеро Кефисида150; във всеки случай, той поставя близо до него извора Тилфоса, който изтича в подножието на планина Тилхосос близо до Халиарт и Аллкомени, като близо до втория град е гробницата на Тирезий. И тук също така е храмът на Аполон Тилфосийски.
28 След Копа Омир изрежда Етресис, малко село на теспийците, където Зет и Амфион според легендата са гивяли, преди да се възцарят над Тива. Тисба днес се нарича Тисбай; мястото е населено и разположено леко над морето, гранично на територията на теспийците и на Коронея; на юг то също лежи в подножието на Хеликон; и има пристанище, разположено на скалисто място, и изобилства с гълъби, поради което поетът казва „богата със гълъби Тисба”. Оттук до Сикион пътят е сто и шейсет стадия.
29 След това Омир изрежда Коронея, Халиарт, Платеи и Глисант. Коронея е разположена на една височина близо до Хеликон. Боетите го завладяли при завръщането си от тесалийската Арне след Троянската война, по което време завладяли и Орхомен. А когато наложили господството си над Коронея, построили в равнината пред града храма на Атина Итония, който носи същото име като тесалийския храм; и нарекли реката, която течала покрай него Куариос, давйки й същото име като тесалийската река. Но Алкей я нарича Коралиос, когато казва: „Атина, царице войн, която бдиш над полята зърнени на Коронея, пред своя храм на бреговете на река Коралиос”. Тук също така се празнувал Панбеотийският празник. А по някаква мистична причина, както казват, редом с тази на Атина била посветена и статуя на Хадес151.
30 Халиарт вече не съществува, след като е бил сринат до основи по време на войната срещу Персей; а страната се владее от атиняните, дар от римляните. Намирал се е на теснина, между планините, разположени над езерото Копаида, близо до реките Пермесос и Олмей, и блатата, които раждат тръстиката за флейти.
31 Платеи, за който Омир говори152 в единствено число, е в подножието на Китерон, между него и Тива, по пътя, който води към Атина и Мегара, на границите на Атика и Мегарида; защото наблизо е Елевтери, който според някои е част от Атика, а според други – от Беотия. Вече казах153, че Асопос тече покрай Платеи. Точно тук силите на елините напълно унищожили Мрдоний и неговите триста хиляди перси; и построили храм на Зевс Елевтерий, и учредили атлетическите игри, в които победителят получавал венец, който наричали Елевтерия. А гробниците на загиналите в сражението издигнали на обществени разходи и все още може да се видят. В Сикиония също има дем, наречен Платеи, домът на поета Мнасалкес:154 „Гробницата на Мнасалкес платееца.” Омир говори за Глисант, селище в планината Хипатос, която е в тиванската територия близо до Теумесос и Кадмия. Хълмовете, под които лежи тъй наречената Аонийска равнина, която се простира от планината Хипатос до Тива, се наричат „Дриа”155.
32 В тези думи на поета „гдето владееха град Хипотива, прекрасно иззидан”156, някои приемат, че има предвид някое малко градче, наречено Хипотива, а други Потнии; защото Тива, казват вторите, е била опразнена заради похода на Епигоните и не е взела участие в Троянската война. Първите, обаче, твърдят, че Тива всъщност е взела участие във войната, но че живеели в равнините части под Кадмия157 по това време, тъй като не били в състояние да изградят отново Кадмия; и тъй като Кадмия била наречена Тива, добавят те, поетът е нарекъл тиванците от онова време „хипотиванци”, вместо „хората, които живеят под Кадмия.”
33 Онхестос е там, където обикновено се е събирал Амфиктионията, в територията на Халиарт, близо до езерото Копаида и Тенерийската равнина; разположен е на височина, без дървета и има свещен участък на Посейдон, който също е без дървета. Но поетите разкрасяват нещата, като наричат всичси свещени участъци „дъбрави”, макар и да са голи. Такива са думите и на Пиндар за Аполон: „Тръгнал да скита, обиколи той суша и море, и на големи възвишения се спря за бдение на планините, и канари захвърли, за да положи основите на свещени дъбрави.”158 Но Алкей греши, защото както е изопачил името на реката Куариос, така е излъгал и за местоположението на Онхестос, като го е поставил в окрайнините на Хеликон, макар да е на значително разстояние от тази планина.
34 Тенерийската равнина е наречена на Тенерос. В мита той е бил син на Аполон от Мелия и бил прорицател на оракула на планината Птоон, която същият поет нарича тривърха: „И някога той владееше клисурата на тривърхия Птоон”159. И нарича Тенерос „храмов слуга, прорицател, наречен със същото име като равнините.” Птоон лежи над Тенерийската равнина и езерото Копаида, близо до Акрайфион. Оракулът, както и планината са били на тиванците. А самият Акрайфион също се намира на височина. Казват, че тя е, която поетът нарича Арне, същото име като тесалийския град.
35 Според някои, Арне също била погълната от езерото, както и Мидея160. Зенодот, който пише „и владееха богатата на лози Аскре161” изглежда не е чел думите на Хезиод за родната му земя, нито тези на Евдокс, който казва много по-лоши неща за Аскре. Защото как би могъл човек да повярва, че такова място е било наречено от поеат „богато на лози”? Грешът също тъй онези, които пишат „Тарне” вместо „Арне”; защото при беотийците не показват нито едно място, което да е наречено Тарне, макар да има едно при лидийците и него поетът упоменава: „Идоменей пък уби меониеца Феста, син Боров,/ който тук беше пристигнал с войските от плодната Тарна.”. Останалите беотийски градове, за които си заслужава да се спомене са: от разположениет около езерото, Алалкомени и Тилфосион, а от останалите – Херонея, Лебадея и Левктра.
36 Колкото до Алалкомени, поетът го споменава, но не в „Каталога”: „Хера аргийка и Алалкоменида Атина”162. Има древен храм на Атина, който се радва на голяма почит; нй-малкото твърдят, че богинята е родена там, също както Хера е родена в Аргос, и че поради това поетът е нарекъл и двете по този начин, като родени от тези места. И вероятно заради това той не е споменал в „Каталога” народа на Алалкомени, тъй като са били свещени и освободени от похода. И всъщност градът винаги е продължавал да съществува неограбван, макар да не е нито голям, нито разположен на безопасно местоположение, а в равнина. Но поради почитта си към богинята всички са се въздържали от насилие към жителите, тъй че когато тиванците, повреме на похода на Епигоните напуснали своя град, казват, че потърсили убежище в Алалкомени и в Тилфосиос, планината, естествено укрепление над него; а в основата на тази планина има извор, наречен Тилфосия и паметник на Тирезий, който умрял там по време на бягството си.
37 Херонея е близо до Орхомен. Тук Филип, синът на Аминта победил атиняните, беотите и коринтяните в голямо сражение163 и се наложил като господар на Елада. И тук също така може да се видят гробниците на падналите в битката, издигнати на обществени разноски. В същия район римляните така окончателно разгромили силите на Митридат, много десетки хиляди, че едва малцина успели да се спасят до морето и да побягнат в корабите си, докато останалите или загинали, или били взети в плен.
38 При Либадия е разположен ораколът на Зевс Трофонийски. Ораколът има пропад в земята с подземна пропаст. И този, който търси съвет от оракула, сам се спуска в нея. Разположен е между пл. Хеликон и Херонея, близо до Коронея.
39 Левктра е мястото, където Епаминонд разгромил лакедемоните в голямо сражение поставил началото на тяхното отстраняване. Защото след това те никога повече не могли да наложат хегемонията над елините, която имали преди, и особено след като претърпели поражение във втория сблъсък близо до Мантинея. Но макар да претърпели такива загуби, те продължили да отбягват да бъдат подчинени на други до римското завоевание. А и при римляните продължили да се радват на почит заради великолепното си държавно управление. Това място може да се види на пътя, който води от Платеи до Теспии.
40 След това поетът изрежда каталога на орхоменийците, като ги отделя от беотийското племе. Той нарича Орхомен „миниейски” на племето на минийците. Казват, че някои от минийците се преселили оттам в Йолк, и заради това аргонавтите били наречени минийци. Явно в ранни времена градът е бил богат и много могъщ164. За богаството му свидетелства и Омир, защото изброявайки местата с изобилни богатства, той казва: „заедно сбрани в Орхомен или във египетска Тива”165. А доказателство за мощта му е, че тиванците били принудени да плащат данък на орхоменците и на техния тиранин Ергинос, за когото се разказва, че бил убит от Херакъл. Етеокъл, един от царувалите в Орхомен, който основал храм на Харитите, пръв показал и богаство, и мощ; защото почел тези богини било защото получил благосклонност166, било защото проявил, или заради двете. Казват, че мястото, което сега се заема от езерото Копаида, някога било суха земя и тя се обработвала по всевъзможни начини, докато била на орхоменците, които живеели близо до нея. И това също се привежда като доказателство за тяхното богатство.
41 Аспледон е наричан от някои Спледон, без първата сричка. След това името, както на града, така и на областта, било променено на Еудейелос, може би защото с „вечерното” си местоположение167 той предлагал особено предимство на своите жители, нй-вече с умерените си зими. Еудейелос е на двайсет стадия от Орхомен. А реката Мелас е между тях.
42 Над Орхомения лежи Панопей, фокидски град, а също и Хиамполис. А граничен на тях е Опус, метрополията на локрите епикнемиди. Казват, че в по-ранни времена Орхомен е бил разположел на равнина, но когато водите прелели, жителите му се преместили на планината Аконтион, която се простира на разстояние от шейсет стадия до Парапотамии във Фокида. И разказват, че ахейците в понта, както ги наричат, са колония на орхоменците, които се скитали там с Йалмен след завладяването на Троя. Има и един Орхомен в околностите на Каристос. Тези, които са писали за „Корабите”168, са ни снабдили с много такива материали и са писателите, които следваме, когато казват неща, подходящи за целта на моя труд.
============================================================
============================================================
Към глава първа от книга девета
Към глава втора от книга девета
Антични автори 