Страбон, География – кн. 9 – 3

Трета глава

1 След Беотия и Орхомен се стига до Фокида. Тя се простира на север редом до Беотия, почти от море до море. Така е било поне в древността, защото в онези времена Дафнус е принадлежал на Фокида, като разделял Локрида на две части и географите са го поставяли по средата между Опунтийския залив и крайбрежието на епикнемидите. Страната сега е на локрите (градът е сринат до основи), тъй че дори тук Фокида вече не стига до Евбейско море, макар да граничи с Крисейския залив. Защото самата Криса принадлежи на Фокида, разположена до самото море, както и Кира и нтикира, и местата, които са във вътрешността и съседни на тях близо до Парнас – има предвид Делфи, Кирфис и Давлида – и самият Парнас, който е в територията на Фокида и оформя границата й на западната страна. Както Фокида лежи успоредно на Беотия, така и Локрида е успоредна на Фокида от двете страни; защото Локрида е двойна, след като е разделена на две части от Порнас, като западната страна е успоредна на Парнас и обхваща част от нея, и се простира до Крисейския залив, докато крайморската част свършва при Евбейско море. Западните се наричат и локри169, и озоли. А на държавния си печат имат гравирана звездата Хесперос. Другите на свой ред също са разделени на две: опунтийцие, наречени така на своята метрополия, чиято територия граничи с Фокида и Беотия, и епикнемидите, наречени на една планина Кнемид, които са до ойтеите и малийците. По средата между двете групи, западните и другите, е Парнас, който се изпъва по дължина в северната част на страната, от района на Делфи до събирането на Ойтейската и Етолийската планини и страната на дорийците, която лежи по средата между тях. Защото също както Локрида, бидейки раздвоена, лежи успоредно на Фокида, така и цяла Ойтея, заедно с Етолия и някои области на дорийски Тетраполис, които са по средата между тях, лежат успоредно от двете страни на Локрида и покрай Парнас и страната на дорийците. Непосредствено над тях са тесалийците, а северно етолийците, акарнанците и някои епирски и македонски племена. Както казвах преди170, гореспоменатите страни трябва да си ги представим като лентообразни ивици, тъй да се каже, простиращи се успоредно една на друга от запад на изток. Целият Парнас се смята за свещен, тъй като има пещери и други места, които са почитани и смятани за святи. От тях най-известната и най-красивата е Корикион, пещера на нимфите, носеща същото име като тази в Киликия. От двете страни на Парнас, западната е заселена от локрите озоли и от част от дорийците и етолийците, които живеят близо до етолийската планина, наречена Коракс; докато другата страна се заема от фокидците и мнозинството дорийци, които обитават Тетраполис, който като цяло е разположен около Парнас, но се разширява в частите си, обърнати на изток. Прочие, дългите страни на гореспоменатите земи са лентообразни ивици и всички са успоредни, като едната страна е на север, а другата на юг; но колкото до останалите им страни, западните не са успоредни на източните; нито пък двете са крайбрежия, където свършват земите на тези племена, имам предвид тази на Крисейския залив до Акциум и тази, който е обърната към Евбея и Тесалоникея, успоредни една на друга. Но човек трябва да си представи геомеричните фигури на тези райони все едно, че в един тръгълник са начертани няколко линии успоредни на основата, тъй щото така очертаните фигури ще бъдат успоредни една на друга и противоположните им дълги страни ще са успоредни, но при късите им страни няма да е така. Това, прочие, е грубото ми описание на земята, която остава да бъде обходена и е следващата по ред. Нека сега да опиша всяка отделна част по ред, като започна с Фокида.

2 От Фокида най-прочути са два града, Делфи и Елатея. Делфи заради храма на Питийския Аполон и заради оракула, който е древен, тъй като поетът казва, че Агамемнон е получил оракул оттам; защото китаредът е въведен как пее: „Спора на Одисей и Ахил, сина Пелеев, и как се скараха веднъж, а Агамемнон, цар на мъжете, в ума си се възрадва. Че тъй, отвръщайки му в Питон, му бе предрекъл Феб Аполон.”171 Делфи, прочие, е прочут заради тези неща, но Елатея – защото е най-големият от всички градове там и има най-благоприятното местоположение, защото е разположен в тесните проходи и защото който държи този град, държи проходите, водещи във Фокида и Беотия. Защото първо са Ойтейските планини; а след това са планините на локрите и на фокидците, които не навсякъде са проходими за нашественици от Тесалия, но имат проходи, тесни и отделени един от друг, които се пазят от прилежащите им градове. И поради това, когато тези градове бъдат завладяни, завоевателите им овладяват и проходите. Но тъй като славата на светилището при Делфи има предимството на древността и тъй като в същото време разположението на местата му предполага естествено начало (защото това са най-западните части на Фокида), редно е да започна описанието си оттам.

3 Както вече казах, Парнас е разположен на западните граници на Фокида. От тази планина страната на запад е заета от локрите озоли, докато южната е заета от Делфи, скалисто място с театрално разположение, като оракулът и градът са на върха му и изпълвайки кръг от шестнайсет стадия. Над Делфи е разположен Ликорея, където, над храма, в по-ранни времена са обитавали делфийците. Но сега те живеят близо до храма, около извора Касталия. Пред града, на юг е разположен Кирфис, стръмен връх, като в пространството помежду им остава клисура, през която тече реката Плейстос. Под Кирфис е рзположен Кира, древен град край морето; а оттам има изкачване до Делфи от около осемдесет стадия. Разположен е срещу Сикион. Пред Кира лежи плодородната Крисейска равнина; защото там се стига до поредния град, Криса, от който е наречен Крисейският залив. След това до Антикира, който носи същото име като града на Малийския залив близо до Ойта. И всъщност казват, че във втория район се произвежда кукуряк с отлично качество, макар че произвеждания в първия е приготвян по-добре и по тази причина много хора почиват там за да се пречистят и изцерят. Защото във фокидската Антикира, добавят, те, расте сусамоподобно лечебно растение, с което се приготвя ойтейският кукуряк.

4 Прочие, Антикира все още съществува, но Кира и Криса са унищожени, първата по-рано от крисеите, а самата Криса по-късно, от тесалиеца Еврилох, по време на Крисейската война172. Защото крисеите, забогатели от митата, налагани над вноса от Сицилия и Италия, продължили да налагат жестоки налози на тези, които идвали да посетят храма173, въпреки зекретите на Амфиктионите. Същото е станало и с амфисците, които били от локрите озоли. Защото те също, след като дошли не само възстановили Криса и започнало отново да обработват равнината, която била посветена от Амфиктионите, но били и още по-лоши спрямо чужденците, отколкото крисеите някога. Затова Амфиктионите наказали и тях, и върнали земята на бога. Храмът също бил много занемарен, макар че в по-ранни времена бил почитан изключително. Ясни доказателства за това са съкровищниците, построени както от демоси, така и от династи, в които оставяли не само пари, които са посветили на бога, но също и творби на най-добрите майстори; а също и Питийските игри, и многото записани оракули.

5 Казват, че седалището на оркула е куха пещера дълбоко надолу в земята с много тясно устие, от което се вдига дъх, който предизвиквабожествено вдъхновение; и че над устието е поставен висок триножник, качена на който питийската жрица поема дъха и след това изрича оракулите както в стихове, така и в проза, макар че вторите биват оформени в стихове от поети, които са на служба при храма. Казват, че първата, която станала питийска жрица била Фемоноя; и че пророчицата, както и градът са наречени така174 от думата „питестай”175, макар че първата сричка е усилена, като в „атанатос”, „акамаос” и „диаконос”176.

6 Макар това светилище да се почита най-много заради неговия оракул, тъй като от всички оракули на света той има славата на най-достоверният, все пак местоположението му е допринесло с нещо. Защото той се намира почти в центъра на Елада, взета в цялост, между страната отсам Истъм и тази извън него. И също така се вярва, че е центърът на обитавания свят, и хората го наричат пъпа на земята, в добавка към мита, разказан от Пиндар, че двата орела (според някои врани), пуснати на свобода от Зевс се срещнали там, единият идвайки от запад, а другият от изток. В храма може да се види и „пъп”, овързан с пандделки и на него има две изображения на птиците от мита.

7 След като предимствата на местоположението на Делфи са такива, хората лесно се събирали там, и особено живеещите близо до него. И всъщност Амфиктионийският съюз бил организиран от последните, както за да обсъждат общите дела, така и за да поддържат заедно надзорничеството над храма, защото там били оставяни много пари и жертвени дарове, които се нуждаели от бдително пазене и святост. Древните обстоятелства не са известни, но сред запомнените имена Акрисий е смятан за първият, който ръководил Амфиктионията и определял градовете, които трябва да участват в съвета и да дават по един глас за всеки град, кой отделно, кой по два града заедно или по няколко, и също така провъзгласил Амфиктионийските права – всички права, които тези градове имали в отношенията си с градове. След това възникнали и няколко други администрации, докато този съюз, както и съюза на ахейците177 се разпаднал. Казват, че първите градове, които се съюзили били дванадесет и всеки изпратил по един пилагорас178, като събранието се провеждало два пъти годишно, напролет и в късна есен; но по-късно били добавени още градове. Събранието наричали Пилея, пролетното, както и есенното, тъй като се събирали при Пили, която се нарича и Термопили; и пилагорите поднасяли жертва на Деметра. Мкар в началото само хората, които живеели наблизо да взимали дял в тези неща и в оракула, по-късно хората, живеещи далече също зпочнали да идват и да търсят съвет от оракула, и да изпращат дарове и да строят съкровищници, както например Крез и баща му Алиат, и някои от италиотите179 и сицилийците.

8 Но богатството буди завист и поради това е трудно да се пази, дори да е свещено. В днешно време храмът в Делфи определено е много беден, поне що се отнася до пари; но колкото до посветителните дарове, макар някои от тях да са били отнесени, повечето все още си остават. В по-стари времена храмът е бил много богат, както казва Омир: „нито съкровища, скрити дълбоко в скалистия Питон”180. Съкровищниците181 ясно показват неговото богатство, както и плячкосването от фокидците, което запалило Фокидската война или Свещената война, както я наричат. Това плячкосване станало по времето на Филип, сина на Аминта, макар че някои пистели споменават за друго, по-старо ограбване, в древни времена, в което споменатото от Омир богатство било изнесено от светилището. Защото, добавят те, и следа от него не е била оцеляла до по-късните времена, в които Ономарх и армията му, както и Фаулос и армията му182, ограбили храма. Но богатството, което те изнесли било по-скорошно от споменатото от Омир, защото в съкровищниците били вложени дарения, посветени от военна плячка, съхраняващи надписи, в които били включени имената на посветилите ги; например Гигес, Крез, сибаритите, спинетите183, които живеели близо до Адриатика, и така с останалите. И не би било разумно да предполагаме, че съкровищата от по-стари времена са били смесени с тези, както ясно се показва от други места, опустошени от тези мъже. Някои обаче приемат, че „афетор”184 означава „съкровищница”, а „прага на афетор” – „подземно хранилище на съкровищницата” и казват, че богатството било заровено в храма, и че Ономарх и армията му се опитали да го изкопаят през нощта, но тъй като станало голямо земетресение те избягали от храма и престанали да копаят, и че преживяното от тях вдъхнало страх у всички други да правят подобни опити.

9 От храмовете, „крилатият” трябва да се постави сред митовете; за втория казват, че е дело на Трофоний и Агамед; а сегашният храм е бил построен от Амфиктионите. В свещения участък може да се види гробницата на Неоптолем, направена съгласно един оракул. Според мита го убил Махайрей, когато питал бога за отплата за убийството на баща му185. Но най-вероятно е било защото е нападнал храма. Казват, че Бранхос, който бил управител на храма в Дидима, бил потомък на Махайрей.

10 Колкото до състезанията в Делфи, в стари времена е имало състезание между китареди, които пеели пеан в чест на бога; Основано е от делфийците. Но след Крисейската война, по времето на Еврилох186, Амфиктионите учредили конни и гимнастически състезания, в които наградата е венец и са ги нарекли Питийски игри. А към китаредите прибавили флейтисти и свирачи на цитра, които свирели без пеене и трябвало да възпроизведат определена мелодия, наречена Питийският номос. Тя е съставена от пет части: анакрусис, ампейра, катакелеузмос, ямби и дактили, и сиринги. Мелодията била композирана от Тимостен, наварха на Птолемей Втори, който освен това съставил „За заливите”, съчинение в десет книги188; а с тази мелодия той искал да възпее двубоя между Аполон и дракона, като изразява встъплението като анакрусис, началото на двубоя като ампейра, самия двубой като катакелеузмос, триумфа след победата като ямб и дактил, като ритмите са в две стъпки, едната от които, дактилът, е подходяща за химни за възхвала, докато другата, ямбът, е подходяща за хулене, а смъртта на дракона като сиринги, тъй като със сиринги189 музикантите са имитирали дракона, издъхващ последните си съсъци190.

11 Ефор, когото аз използвам повече от всеки друг автор, защото, както свидетелства и Полибий, забележителен писател, той проявява голяма грижливост в такива неща, споредмен понякога прави обратното на онова, което е възнамерявал и което е обещал да прави в самото начало. Във всеки случай, след като упреква онези, които обичат да вмъкват митове в текста на своите истории и след като възхвалява истината, той добавя към своето описание на това прорицалище нещо като тържествено обещание, като заявява, че приема истината за най-доброто във всички случаи, но особено по тази тема. Защото е нелепо, казва, ако винаги следваме такъв метод, занимавайки се с всеки друг предмет, и въпреки това, когато говорим за най-истинния от всички оракули, продължаваме да използваме описания, които са недостоверни и лъжливи. Но веднага след като заявява това, добавя, че историците приемат за дадено, че Аполон, заедно с Темида са създали оракула, защото са пожелали да помогнат на нашия род. А след това, като говори заползата от него казва, че Аполон насърчавал хората към умереност и внушавал благоразумие, като им заповядвал да правят определени неща и им забранявал да вършат други, и категорично отказвал допуск на други, потърсили съвета му. И, казва той, хората вярват, че Аполон ръководи всичко това, като според някои богът лично е приел телесна форма, а според други той предава на човешките същества знание за неговата воля.

12 Малко по-натам, когато обсъжда кои са били делфийците, той казва, че в стари времена Парнас бил обитаван от някои парнасийци, които били наричани автохтонни. И че по това време Аполон обикалял земята, цивилизовал хората с култивирани плодове и начин на живот; и че когато се запътил от Атина за Делфи тръгнал по пътя, който и днес хващат атиняните, когато провеждат Питиадата191; и когато стигнал в земята на панопеите, убил Титий, тамошен владетел, жесток и беззаконен човек; и че парнасците се събрали с него и му казали за друг жесток мъж на име Питон, наричан и Дракон, и че когато Аполон го прострелял със стрелите си, парнасците викали „Хие Пеан”192, за да го окуражат (произходът, добавя Ефор, на пеенето на Пеан, което е предадено като обичай за армиите преди началото на битка); и че шатрата на Питон била изгорена от делфийците по онова време, както и до ден днеше я изгарят като възпоминание за случилото се по онова време. Но какво би могло да е по-митично от това, че Аполон стреля със стрели и наказва разни Титиевци и Питони, и че пътува от Атина до Делфи и посещава цялата земя? Но ако Ефор не е приел тези истории за митове, с какво право е нарекъл митичната Темида жена, а митичният Дракон човешко същество – освен ако е поискал да смеси двата вида, историята и мита? Подобни на тези изказвания са и твърденията му за етолийците; защото след като заявява, че тяхната земя никога не е била опустошавана, той в един момент казва, че етолийците се заселили там, като прогонили владеещите я варвари, а в друг момент, че Етол заедно с епейците от Елида се заселили там, но те били унищожени от етолийците, и че вторите били унищожени от Алкмеон и Диомед. Но аз се връщам на фокидците.

13 На крайбрежието след Антикира се стига първо до едно градче, наречено Опистомаратос; след това до един нос, наречен Фаригион, с място за закотвяне; след това до пристана, който е последен и поради това се нарича Мюхос193; и той се намира под Хеликон и Аскре. А оракулът на Аби не е далече от този район, нито Амбрисос, нито Медеон194, носещ същото име кто беотийския Медеон. Още по-навътре в сушата, след Делфи и приблизително на изток, е градчето Давлида, където казвал, че царувал тракът Терей. И митичната история за Филомела и Прокна се поставя там, макар че според Тукидид е в Мегара195. Мястото е получило името си от горичките, които наричат „давли”. Омир го е нарекъл Давлида, но по-късни автори го наричат Давлия. А „Кипарис” в думите „Водеха воини от град Кипарис”196, се тълкува от писателите по два начина, от някой като носещо името на дървото197, а от други, с лека промяна в изписването, като село под Ликорея198.

14 Панопей, днешният Фанотей, граничи с района на Лебадея и е родината на Епей. И сцената на мита за Титий е разположена там. Омир казва, че феаките „отвели” Радамант в Евбея „да види Титий, земния син”199. А на острова, наречен на Елара, майката на Титий, може да се види една пещера, наречена Еларион; също и хероон на Титий и някои почести, които му се оказват. Близо до Лебадея също така е Трахин, фокидско градче, носещо същото име като ойтейския град; а жителите му се наричат трахинии.

15 Анеморея200 е била наречена така от едно обстоятелство, свързано с нея: към него духа бурен вятър от така наречения Катоптерий201, стръмнина, протягаща се от Парнас. Това място е било граница между Делфи и фокидците, когато лакедемоните подтикнали делфийците да се отделят от общия съюз на фокидците202 и им позволили да си направят отделна държава. Някои обаче го наричат Анемолея. А след това се стига до Хиамполис (наричан от някои Хиа), в който, както вече казах203, хиантите били изгонени от Беотия. Този град е много навътре в сушата и е различен от град Хиампия на Парнас; също навътре в сушата е Елатея, най-големият град на фокидците, който е неизвестен на Омир, защото е по-нов от неговото време и има изгодно разположение с това, че господства над проходите от Тесалия. Демостен204 ясно сочи естественото предимство на това местоположение, когато говори за въэлнението, което внезапно възникнало в Атина, когато един пратеник дошъйл при пританите със съобщение, че Елатея е завзета.205

16 Парапотамии е поселение на реката Кефис, близо до Фанотей, Херонея и Елатея. Теопомп казва, че това място отстои от Херонея на около четиридесет стадия и очертава границата на териториите на амбрисеите, панопеите и давлийците; и че лежи на средно умерено висок връх при прохода, който води от Беотия във Фокида, между планините Парнас и Хадилий, между които е останало пространство от около пет стадия, разделено от река Кефис, което предлага тесен проход от двете страни. Реката, продължава той, извира при фокидския град Лилая (точно както казва Омир, „още в Лилея, отдето извира Кефис бистроструен”206 и се влива в езерото Копаида; а планината Хадилий се простира на разстояние от шестдесет стадия до планината Аконтий207, където е разположен Орхомен. И Хезиод също описва надълго леката и руслото й, като казва, че тя тече през цяла Фокида и лъкатуши като змия; „като дракон лъкатуши покрай Панопей и укрепения Глехон, и през Орхомен”208. Тесният проход в околностите на Парапотамии или Парапотамия (защото името се пише по двата начина), е бил предмет на спор по време на Фокидската война, тъй като врагът е имал тук единствения достъп към Фокида. Освен фокидската Кефис, има една в Атина, една в Саламин и четвърта и пета в Сикион и Скирос… а в Аполония близо до Епидамн има извор близо до гимназиона, който се нарича Кефис.

17 Дафнос днес е сравнен със земята. Някога е бил град на Фокида, граничещ с Евбейско море; разделял е локрите епикнемиди на две части, едната откъм Беотия, а другата към Фокида, която по това време достигала от море до море. А доказателство за това е Схедиейонът в Дафнос, който, казват, е гробни;ата на Схедий; но както вече казах209, Дафнос „разделял”210 локрите от двете страни, тъй че лоокрите епикнемиди и опунтийските локри никъде не граничели едни с други; но в по-късно време бил включен в границите на опунтийците. За Фокида обаче казах достатъчно.

============================================================

Към бележките

============================================================

Към глава втора от книга девета

Към глава четвърта от книга девета


Advertisements
Published in: on 14. 11. 2008 at 12:18 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 9 – 3  
Tags:
%d bloggers like this: