Страбон, География – кн. 9 – 4

Четвърта глава

1 Следващата по ред е Локрида и поради това трябва да опиша тази страна. Тя е разделена на две части: едната част е тази, която се населява от локрите и е откъм Евбея; както казвах, тя е разделена на две, от двете страни на Дафнос. Опунтийците са наречени така на своята метрополия211, а епикнемидите – на планина, наречена Кнемида. Останалото от Локрида се обитава от западните локри, наричани също така локри озоли. Те са разделени от опунтийците и епикнемидите от Парнас, който е разположен между тях и от Тетраполис на дорийците. Но трябва да започна с опунтийците.

2 Прочие, след Халай212, където свършва частта от беотийското крйбрежие откъм Евбея, лежи Опунтийският залив. Опунт е метрополията, както ясно е указано от надписа на първата от петте колони в околностите на Термопилите, близо до Полиандрион:213 „Опоейс, метрополия на локрите с праведните закони скърби за загиналите в отбраната на Елада срещу мидийците.” Тя е на около петнайсет стадия от морето и на шейсет от пристанището. Пристанището е Кинос, нос, който оформя края на Опунтийския залив, като залива е около шейсет стадия на дължина. Между Опунт и Кинос има плодородна равнина; а Кинос лежи срещу Айдепсос в Евбея, където са горещите води на Херакъл и е отделена от него от проток, широк сто и шестдесет стадия214. Кзват, че в Кинос е живял Девкалион; и гробът на Пира може да се види там, но този на Девкалион го показват в Атина. Кинос е на около петдесет стадия от пл. Кнемида. Островът Аталанта също е разположен срещу Опунт и носи същото име като острова пред Атика. Казват, че има един народ в Елея, които също се наричат опунтийци, макар че за тях не си заслужава да се споменава, освен че възобновяват родство, съществуващо между тях и опунтийците. Впрочем, според Омир Патрокъл е бил от Опунт215 и след като извършил неволно убийство, той избягал при Пелей, но че баща му Менойтий останал в родната си земя; защото там Ахил казва, че е обещал на Менойтий да върне Патрокъл, когато се върне от похода. Но не Менойтий бил царят на опунтийците, а локриецът Еан, чиято родна земя, според легендата, била Нарикос. Мъжът, убит от Патрокъл го наричат Еанес; а също може да се видят и един свещен участък, Еанеон, и един извор, Еанида, наречени на него.

3 След Кинос се стига до Алопе и Дафнос, който по-късно, както казах, бил сринат до основи216; и там има пристан, който е на около деветдесет стадия от Кинос и на сто и двайсет стадия от Елатея, ако вървиш пеш към вътрешността. Вече стигнахме до Малийския залив, който е граничен на Опунтийския.

4 След Дафнус е Кнемидес, естествено укрепен, на около двайсет стадия от морето; а срещу него, в Евбея, лежи Кенайон, нос обърнат на запад и към Малийския залив, и отделен от него с проток, широк около двайсет стадия. Тук вече сме стигнали до земята на локрите епикнемиди. Тук също, край брега, са трите острова Лихади, както ги наричат, получили името си от Лихас; а покрай брега има и други острови, но съзнателно ги пропускам. След двайсет стадия от Кнемидите се стига до един малък залив, над който, на същото разстояние във вътрешността, се намира Тронион. След това е река Боагрий, която тече покрай Тронион и се излива в морето. Наричат я и Манес. Тя е зимен поток, тъй че в други сезони може да се премине без човек да си намокри краката, макар че понякога е широка два плетра. След това се стига до Скарпея, която е разположена на десет стадия над морето, на трийсет стдия от Тронион и малко по-малко от самото заливче. След това се стига до Никея и Термопилите.

5 Колкото до останалите градове, не си заслужава да споменавам който и да е от тях, освен упоменатите от Омир. Калиарос вече не се обитава, а е добре обработвана равнина и поради това я наричат така217. Бесса също не съществува вече; тя е гористо място. Не съществува и Аугеи, чиято територия се е владяла от скарфиите. Тази Бесса би трябвало да се изписва с двойно „с” (защото е наречена поради това, че е гористо място и се произнася по същия начин, като Напе218 в равнината на Метимна, която Хеланик погрешно нарича Лапе), докато демът в Атика, чиито жители съответно се наричат Бесаеи, трябва да се пише с едно „с”.

6 Тарфе е разположен на височина, на разстояние двайсет стадия от Тронион; територията му е плодородна и добре залесена, защото това място вече219 е било наречено така заради гъстите дървета. Но сега се нарича Фариги; и тук се намира храмът на Хера Фаригийска, наречен така от Хера в аргоската Фариги; и всъщност те твърдят, че са колонисти на аргосците.

7 Омир обаче не споменава западните локри, или поне не ги споменава изрично, но само доколкотоги различава от другите локри, за които вече говорих, като казва: „от локрите, живеещи срещу свята Евбея”, намеквайки, че има друга група локри. Но и други не са говорили много за тях. Градовете, които са владеели, са Амфиса и Навпакт; от тях Навпакт е оцелял, близо до Антирион, а е бил наречен така от корабостроителството220, което някога се е извършвало там, било защото Хераклидите са построили флотата си там, или (както казва Ефор), защото локрите са строили там кораби още по-рано. Сега го държат етолийците, след като им го е присъдил Филип.

8 Тук също така е Халкида, която поетът споменава в етолийския „Каталог”221; тя е под Калидон. Тук също така е хълмът Тафиасос, на който са гробниците на Нес и другите Кентаври, от чиито разложени тела, казват, в подножието на хълма изтича водата, която е зловонна и с бучки; и поради това, добавят, племето се нарича и озоли222. Моликрея, етолийски град, също е близо до Антирион. Амфиса е в края на Крисейската равнина; била е срината до основи от Амфиктионите, както вече казах223. А Ойантия и Еупалион са владение на локрите. Цялото пътуване по локрийското крайбрежие леко надвишава двеста стадия на дължина.

9 Алопе наричат едно място сред локрите епикнемиди, както и друго във Фтиотида. Те са колонисти224 на локрите епикнемиди, но техни колонисти са локрите епизефири225.

10 Етолийците граничат със западните локри, а анианите, които обитават планина Ойта, граничат с локрите епикнемиди; а по средата между тях са дорийците226. Тези дорийци са народът, който е обитавал Тетраполис, който, казват, бил метрополията на всички дорийци; а градовете, които са владеели, били Ериней, Бойос, Пинд и Китион. Пинд е разположен над Ериней; а покрай него тече едноименна река и се влива в Кефис, недалече от Лилая. Според някои, обаче, Пинд се нарича Акифант. Царят на тези дорийци билЕгимий, който бил свален от трона, но бил върнат, както разказват, от Херакъл; той на свой ред му се отблагодарил, след смъртта на Херакъл на Ойта; защото осиновил Хилос, най-големият от синовете на Херакъл; а Хилос и неговити потомци наследили властта му. Оттук Хераклидите предприели своето завръщане в Пелопонес.

11 До едно време въпросните градове се радвали на почит, въпреки че били малки и с бедна земя, но след това започнали да ги пренебрегват. По време на Фокидската война и господството на македоните, етолийците и атаманийците, чудо е, че изобщо някакъв остатък от тях минал на страната на римляните. И енианите претърпяли същото, защото те също били унищожени от етолийците и атаманийците: от етолийците, когато водели война в съюз с акарнанците и били много силбни, и от атаманийците, когато си спечелили слава (последните епироти, постигнали това, след като другите народи по това време вече били изтощени), и добили мощ под управлението на своя цар Амюнандър. Тези атаманийци продължили да владеят Ойта.

12 Тази планина се простира от Термопилите на изток до Амбракийския залив на запад; и в известен смисъл пресича под прави ъгли планинската страна от Парнас до Пинд и до варварите отвъд Пинд. От тази планина частта, която е към Термопилите се нарича Ойта; дължината й е двеста стадия и е скалиста и висока; но най-висока е при Термопилите, защото там се издига на връх и свършва при морето с остри и стръмни пропасти; макар да оставя тесен проход за нахлувания от Тесалия в земята на локрите.

13 Прочие, проходът се нарича не само „Пили” и „Теснини”, но и „Термопили”227, зщото близо до него има горещи води, които се почитат като свещени на Херакъл; а планината над него се казва Калидромос, но някои наричат останалата част от планината, простираща се през Етолия и Акарнания до Амбракийския залив, също Калидромос. Близо до Термопилите, в тесниинте, има укрепления – Никея, към морето на локрите и над нея, Тейхия и Хераклея, като последната в стари времена била наричана Трахин, селище на лакедемоните. Хераклея е на около шест стадия от стария Трахин. След това има Родунтия, естествено укрепление.

14 Тези места се смятат за труднодостъпни, както заради скалистия облик на страната, така и заради многобройните потоци, които текат през тукашните клисури. Защото освен Сперхей, която тече покрй Антикира, е и река Дирас, която, казват, се опитала да угаси погребалната клада на Херакъл, и друга Мелас, която е на пет стадия от Трахин. На юг от Трахин, според Херодот229, има дълбок пролом, през който Асопос, носеща същото име като споменатата преди река Асопос230, се излива в морето извън Пили, след като е поела река Феникс, която се влива в нея от юг и носи същото име като хероса Феникс, чиято гробница може да се види близо до нея. Разстоянието от Асопос до Термопили е петнайсет стадия.

15 По онова време тези места били на върха на славата си, когато господствали над теснините и когато съществували борби за първенство между народите извън теснините и в тях; например, Филип наричал Халкида и Коринт „оковите на Елада”, с поглед от Македония като база за военните си действия231; а в по-късни времена наричали не само тях, но и град Деметриада „окови”, защото Деметриада господствал над проходите около Темпе, тъй като владеел и Пелион, и Оса. Но по-късно, след като всички народи били покорени под една власт, всичко е освободено от такси и открито за всички хора.

16 При тези теснини Леонид и неговите мъже, с малцината, които дошли при тях от околностите, устоял срещу всички онези сили на персите, докато варварите заобиколили планините по странични проходи и ги избили. И днес може да се види техният Полиандрион232 и стълбовете, както и често цитирания надпис на стълба на лакедемоните, който гласи: „Пътниче, извести лакедемоните, че ние лежим тук, верни на техните закони.”

17 Тук има и голям пристан, и храм на Деметра, в който на времето всяко събрание на Пилите и Амфиктионите извършвали жертвоприношения. От залива до хераклейския Трахин разстоянието пеш е четирийсет стадия, а по море до Кенайон е седемдесет стадия. Сперхей се влива в морето непосредствено извън Пили. Разстоянието от Пили до Еврип е петстотин и трийсет стадия. И докато Локрида свършва при Пили, частите извън Пили на изток и Малийският залив са на тесалийците, а частите на запад са на етолийците и акарнанците. Колкото до атаманиите, те вече не съществуват.

18 Най-голямата и най-древната цялостна част на елините е тази на тесалийците, които са били описани отчасти от Омир и отчасти от неколцина други. За етолийците Омир винаги говори под едно име, като ги изрежда по градове, а не по племена, освен куретите, които отчасти трябва да се причислят към етолийците233. Но трябва да започна с Тесалия, като пропусна нещата, които са много стари и митични, и в по-голямата си част противоречиви, както съм правил и в други случаи, и разкажа за онези неща, които изглеждат подходящи за целта ми.

============================================================

Към бележките

============================================================

Към глава трета от книга девета

Към глава пета от книга девета

Advertisements
Published in: on 14. 11. 2008 at 12:19 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 9 – 4  
Tags:
%d bloggers like this: