Страбон, География – кн. 9 – 5

Пета глава

1 Тесалия обхваща, първо по морето, крайбрежието, което се простира от Термопилите до устието на река Пеней234 и крайните райони на Пелион, и обърната към източните и северни краища на Евбея. Частите, които са близо до Евбея и Термопилите се владеят от малийците и ахейците фтиоти, а частите близо до Пелион – от магнетите. Нека наречем, прочие, тази част от Тесалия, източната или крйбрежната страна. Колкото до двете страни235 на Тесалия: като се започне от Пелион и Пеней236, Македония се простира към вътрешността до Пеония и епирските племена, а от другата страна, започвайки от Термопилите, Ойтейската и Етолийската планини лежат успоредно на Македония, граничейки със земята на дорийците и с Парнас237. Да наречем първата страна, който граничи с Македония, северната страна, а втората – южната страна. Остава западната страна, която е обкръжена от етолийците, акарнанците и амфилохийците, а от епиротите, атаманианите, молосите и така наречената някога земя на айтиките, или, с една дума, земята около Пинд238. Земята на Тесалия, като цяло, е равнина, освен Пелион и Оса. Тези планини се издигат на значителна височина; то обаче не обхващат много територия в обиколката си, а звършват в равнините.

2 Тези равнини са средните части на Тесалия, най-благословена земя, като изключим това, че е подложена на наводнения от реките. Защото Пеней, която тече през средата й и поема много реки, често прелива; и в стари времена равнината е образувала езеро, според съобщенията, тъй като е оградена от планини от всички страни, освен в района на крайбрежието; и там също областите са по-издигнати от равнините. Но когато се образувал пролом от земетресения при така наречената днес Темпе и отцепил Оса от Олимп, Пеней се изляла през него към морето и пресушила тази земя. Но все пак там остава езерото Несонис, което е голямо и езерото Бойбеис, което е по-малко от първото и по-близо до морето.

3 След като обликът й е такъв, Тесалия била разделена на четири части. Една част се нарича Фтиотида, друга Хестиеотида239, друга Тесалиотида и друга Пеласгиотида. Фтиотида заема южните части, които се простират покрай Ойта и от Малийския или Пилаикския залим до Долопия и Пинд, и се разширява до Фарсал и Тесалийските равнини. Хестиотида заема западните части и частите между Пинд и Горна Македония240. Останалите части на Тесалия се владеят първо от хората, които живеят в равнините под Хестиеотида (наричат ги пеласгиоти и страната им граничи с Долна Македония) и, второ, от следващите тесалиоти, които изпълват районите, простиращи се до брега на Магнезия. Тук също ще има изреждане на прочути имена на градове, и особено заради поезията на Омир; само няколко от градовете са съхранили древното си достойнство, но най-вече Лариса.

4 Поетът, след като е разделил на десет части, или династии241, цялата страна, която днес наричаме Тесалия, и след като добавя някои части от земите на Ойтея и Локрия, и също така някои части от земята, която днес се числи към Македония, намеква нещо, което е обичайно и вярно за всички страни – че цели райони и техните отделни части претърпяват промени според силата на тези, които ги владеят.

5 Първите изброени народи са тези под водачеството на Ахил, които владеели южната страна и били разположени покрай Ойта и локрите епикнемиди, „Тия, които живееха в мир в Пеласгийския Аргос, / тия, които владееха Алос, Трехин и Алопа, / плодната Фтия и малка Елада с жени най-красиви, / тях мирмидонци, ахейци и елини всички зовяха.”242 С тях той свързва също и поданиците на Феникс и прави похода общ за двамата водачи. Вярно, че поетът никъде не споменава армията на долопите във връзка с битките около Илион, както не представя и Феникс да влиза в битките, нито Нестор; но други са го казали, например Пиндар, който упоменава Феникс и след това казва: „Който поведе множество долопи, храбри прашкари, на помощ притекли се на стрелците на конеукротителите данайци.”243 Такова, прочие, е тълкуването, което трябва да направим на омировия пасаж според принципа на премълчаването, както го наричат граматиците, защото би било нелепо, ако цар Феникс е участвал в похода („цар на долопците бях и живеех на края на Фтия”)244, без поданиците му да са били там; защото ако тях ги е нямало, то нямаше да се смята, че и той е участвал в похода с Ахил, а само че го е следвал в като водач на малко хора и говорител, и може би като съветник. Стиховете на Омир245 по този въпрос също изясняват това, защото такова е внушението на думите: „в речи оратор да бъдеш и в дело — велик изпълнител.”246 Следователно ясно е, както вече казах, че той има предвид, че силите под водачеството на Ахил и на Феникс са едни и същи.

6 Но казаното за местата, подчинени на Ахил е противоречиво. Някои приемат пеласгийския Аргос за тесалийски град, разположен някога в околностите на Лариса, но вече не съществуващ; но други приемат, че не е град, а равнината на тесалийците, наричана така защото Абас, който довел там колония от Аргос, я нарекъл с това име. Колкото до Фтия, според някои тя е същото като Елада и Ахея и че те съставят другата, южната от двете части, на които като цяло е разделена Теслия; но други правят разлика между Елада и Ахея. Поетът изглежда прави от Фтия и Елада две различни неща, когато казва: „плодната Фтия и Елада”247, все едно, че са две, и когато казва: „После избягах и бродих през цяла обширна Елада, стигнах във плодната Фтия”248 и „Много ахейки живеят в Елада и в нашата Фтия”249. Тъй че поетът ги прави две, но не изяснява дали са градове или страни. Колкото до по-късните автори, някои, говорейки за Елада като за страна, казват, че тя се простира от Палефарсалос250 до фтиотидската Тива. В тази страна също така е Тетидейон251, близо до двата Фарсалоса, стария и новия; и от Тетидейон заключават, че тази земя също е част от онова, което е било подчинено на Ахил. Колкото до тези, които говорят за Елада като за град, фарсалийците показват на разстояние от шейсет стадия от своя град един град в развалини, за който вярват, че е бил Елада, както и два извора близо до него, Месеида и Хиперея, където според мелитеите е била разположена Елада, на около десет стадия от тях и от другата страна на Енипей, по времето, когато собственият им град се наричал Пира и че от Хелас, разположен в едно ниско място, елените се преселили в своя град; и привеждат като свидетелство за това гробницата на Хеленос, син на Девкалион и Пира, която се намира на агората им. Защото според разказа Девкалион властвал над Фтия и с една дума – над Тесалия. Енипей, която тече от Отрис покрай Фарсал, възвива и се влива в Апиданос, тя на свой ред – в Пеней. Толкова за елините.

7 „Фтийци” са наречени поданиците на Ахил, Протезилай и Филоктет. И поетът свидетелства за това, защото след като споменава в „Каталога” подчинените на Ахил и „които… владееха… Фтия”252, той ги представя, в битката при корабите, че стоят зад Ахил в корабите си и не влизат в биката, като „водач” им е Медонт253, а подчинените на Протезилай с „Тях ги поведе на битка Подаркес”254. За тях, говорейки общо, той казва: „Там беотийски дружини и дългохитонни йонийци, още локрийци, и фтийски фаланги, и славни епейци”255; и изрично: „Медон и твърдият в битки Подаркес предвождаха фтийци” и „Двамата бяха начело на бойните фтийски дружини,/ бранейки своите кораби заедно с куп беотийци”256. Може би мъжете с Еврипил също са се наричали фтийци, тъй като страната им всъщност е граничила с Фтия. Сега обаче историците смятат, че е част от Магнезия, не само районът около Орменион, който е бил част от страната, подчинена на Еврипил, но и цялата страна, която била подчинена на Филоктет; но страната, подчинена на Протезилай смятат за част от Фтия, като се простира от Долопия и Пинд до Магнетското море; докато земята, владяна от Пелей и Ахил, започваща при земите на Трахиния и Ойта я очертават, че се простира на ширина до Антрон, града подчинен на Протезилай, името на който днес се изписва в множествено число. А Малийският залив има приблизително същата дължина.

8 Но колкото до Алос и Алопе, историците са в дълбоко съмнение, като подозират, че поетът няма предвид наречените по този начин места, които днес се числят към владенията на Фтиотида, а онези при локрите, тъй като властта на Ахил е стигала дотам, също както се е простирала до Трахин и земята на Ойтия; защото има и Алос, и Алиос на локрийското крайбрежие, също както има и Алопе. Някои заместват Алопе с Халиос и пишат: „тия, които владееха Алос, Алиос и Трехин.”257 Фтиотийският Алос е разположен под кря на Отрис, планина, разположена на север от Фтиотида, граничеща с пл. Тифрестос и страната на долопите, и простираща се от там до района на Малийския залив. Алос (в мъжки или в женски род, защото името се използва и в двата рода) е на разстояние около шейсет стадия от Итон258. Основателят на на Алос е Атамант, но в по-късни времена, след като е бил заличен, фарсалийците колонизирали мястото. Разположено е над Крокийската равнин; а реката Амфрисос тече близо до стените му. Под Крокийската равнина е разположена фтиотидската Тива. Алос е наричан фтиотидски и ахейски Алос и граничи с териорията на малийците, както и с разклоненията на планината Отрис. И също както Филаке, която била подчинена на Протезилай, а честта от Фтиотида, която е съседна на страната на малийците, така и Алос; той е на сто стадия разстояние от Тива и е по средата между Фарсал и фтиотите. Филип обаче го отнел от фтиотите и го приписал на фарсалийците. И става така, че, както казах преди,259 границите и политическото управление на племената и местата винаги търпят промяна. Така и Софокъл говори за Трахиния като принадлежаща на Фтиотида. А Артемидор поставя Алос на крайбрежието, като разположен извън Малийския залив, но принадлежащ на Фтиотида; защото продължавайки оттам по посока на Пеней, той поставя Птелеон след Антрон, а след това Алос, на разстояние от сто и десет стадия от Птелей. Колкото до Трахин, вече го описах,260 а поетът го упоменава по име.

9 След като поетът често261 споменава Сперхей като река на тази страна262, и след като изворите й са в Тифрестос, планината на дриопите, която в по-стари времена се е наричала…,263 и се влива близо до Термопилите и между тях и Ламия, той явно указва, че районът отсам Пилите (Портите), доколкото е част от Малийския залив, и районът извън Портите, са били подчинени на Ахил. Сперхей е на около трийсет стадия от Ламия, който е разположен в равнина, простираща се до Малийския залив. И явно указва, че Сперхей е бил река на тази страна, не само с твърдението за Ахил, че „отряза косите си руси: буйни ги беше оставил отдавна за бога Сперхея”264, но също с това, че Менестий, един от военачалниците му, бил наречен синът на Сперхей и сестрата на Ахил265. И е разумно да предположим, че всички, които били поданици на Ахил и Патрокъл, които придружили Пелей в бягството му Егина, са се наричали мирмидонци.

10 Историците изброяваг селищата в земята на Фтиотида, която е била подчинена на Ахил, и започват с малийците. Те са няколко и между тях са Фтиотидска Тива, Ехин, Ламия (близо до който се разиграла Ламийската война между македоните под властта на Антипатър и атиняните, и в тази война паднал Леостен, стратег на атиняните, както и Леонат, приятеля на цар Александър), както и Нартакион, Ериней, Коронея (носеща същото име като евбейския град), Мелитея, Тавмаки, Проерна, Фарсал, Еретрия (със същото име като евбейския град) и Парахелоити (той също носи същото име като етолийския град), защото и тук, близо до Ламия, има река Ахелой, на чиито брегове живеят парахелоитите. Тази страна е граничила, на протежение на север, с най-западния дял от земята на Асклепиадите и със земята на Еврипил, както и с тази на Протезилай, като тези страни са обърнати на изток; а на протежение на юг със земята на Ойтея, която била разделена четиринайсет дема, а също и с Хераклея и Дриопида,266 като Дриопида по някое време била тетраполис, както Дорида267, и била смятана за метрополия на дриопите, живеещи в Пелопонес. Към Ойтея се числят също Акифант268, Парасопиада269, Ойниади и Антикира, който носи същото име като града на западните локри. Но говоря за това разделение на страната не че винаги е оставало същото, но като претърпявало различни промени. Най-важните й разделения обаче заслужават упоменаване.

11 Колкото до долопите, самият поет казва достатъчно ясно, че са били разположени в най-далечните части на Фтия и че те, както и фтиотите били под един и същи водач, Пелей; защото казва: „Той ме направи богат, подари ми народ многоброен; / цар на долопците бях и живеех на края на Фтия.”270 Страната граничи с Пинд и района около Пинд, повечето от който е владение на тесалийците. Защото поради славата и мощта на тесалийците и македоните, страните на онези епироти, които били техните най-близки съседи, били превърнати, някои доброволно, а други насила, в части от Тесалия и Македония; наплимер атаманийците, айтиките и таларите станали част от Тесалия, а орестите, пелагонците и елимиоите – от Македония.

12 Планината Пинд е голяма, като страната на македоните е на север от нея, преселниците переби са на запад, долопите на юг, а (Хестиотида)271 на изток. А последната е част от Тесалия. Таларите, молосийско племе, клон от тези, които са живеели в околностите на планината Томарос, са живели в планината Пинд, както и айтиките, сред които, според поета, Пейритой прогонил кентаврите272; но казват, че сега те са изчезнали. Това „изчезване” трябва да се приеме в един от двата смисъла: или хората са изчезнали и земята им е останала напълно обезлюдена, или просто етническото им име вече не съществува и политическата им система не е останала каквато е било. Прочие, когато една политическа органидация, която е оцеляла от по-стари времена е съвсем незначителна, аз твърдя, че не си заслужава упоменаването, нито самата тя, нито новото име, което е приела; но когато предлага сериозен повод за споменаване, трябва задължително да опиша промяната.

13 Остава ми да кажа по ред за местата по крайбрежието, които са били подчинени на Ахил, като започна от Термопилите; защото вече говорих за локрите и Ойтея. Термопилите, прочие, са отделени от Кенеон от проток, широк седемдесет стадия; но ако плаваш покрай брега отвъд Пили, е около десет273 стадия от Сперхей; а оттам до Фалара са двайсет стадия; а над Фалара, на петдесет стадия от морето, е разположен градът на ламийците; а след това, след като се преплават сто стадия покрай брега, се стига до Ехин, който е разположен над морето; а във вътрешността от следващата отсечка на брега, на двайсет стадия от него е Лариса Кремасте (така наречената Лариса Пеласгия). След това се стига до Мионесос, малък остров; а след това до Антрон, който бил владение на Протезилай. Толкова за тази част, която била подчинена на Ахил.

14 Но след като поетът, назовавайки водачите и подчинените им градове, е разделил Тесалия на многобройни и добре известни части и е подредил цялата й обиколка, аз, следвайки го отново, както по-горе, ще продължа, като довърша географското описание на страната. Прочие, той изброява по-натам по ред след подчинените на Ахил онези, които билиподчинени на Протезилай; а те са и хората, които идват по ред след отсечката от брега, която е била подчинена на Ахил до Антрон. Следователно, територията, подчинена на Протезилай е в границите на следващата страна, сиреч тази, която лежи извън Малийския залив, но все още е във Фтиотида, макар и не в частта от Фтиотида274, която е била подчинена на Ахил. Филаке е близо до фтиотидската Тима, която самата е подчинена на Протезилай. И Алос също, и Лариса Кремасте, и Деметрион са подчинени на него, като всички са разположени източно от планината Отрис. За Деметрион той говори като за „с храм на Деметра,”275 и я нарича „Пирас”. Пирас бил град с хубав пристан; на разстояние от два стадия имал свещен участък и храм, и бил на двайсет стадия разстояние от Тива. Тива е разположена над Пирас, но Крокийската равнина е във вътрешността зад Тива, близо до края на Отрис; и през тази равнина тече Амфрисос. Над тази река са Итонос, където е хрмът на Итония276, на който е наречен храмът в Беотия, и реката Куариос. Но аз вече говорих за тази река и за Арне в описанието си на Беотия277. Тези места са в Тесалиотида, един от четирите дяла на цяла Тесалия, в който били не само районите, подчинени на Еврипил, но също и Филос, където е храмът на Аполон Филийски, и Ихне, където сепочита Темида Ихная. Киерос също е неин приток, както и останалите от този район, чак до Атамания. Близо до Антрон, в Евбейския проток има подводен риф, наречен „Магарето на Антрон”; а след това се стига до Птелеон и Алос; а после до храма на Деметра и до Пирас, който е сринат до основи; и над него, до Тива; а после до нос Пира и до два острова край него, единият от които се казва Пира, а другият Девкалион. И там някъде свършва Фтиотида.

15 След това поетът изброява народите, които били подчинени на Евмел, сиреч съседния участък от крайбрежието, което от там насетне е владение на Магнезия и на Пеласгиотида. Фери е в края на Пеласгийските равнини откъмМагнезия; и тези равнини се простират до Пелион, на сто и шейсет стадия. Пристанището на Фери е Пагаси, което е на деветдесет стадия от Фери и на двайсет от Йолк. Йолк всъщност е бил сринат до основи от ранни времена, но оттам Пелий изпратил Язон и Арго. аради построяването тук, според мита, на кораба278 Арго, мястото било наречено Пагаси, макар някои да вярват, по-логично, че мястото е получило името си от своите извори279, които са многобройни и пълноводни. Наблизо е и Афетай, нарачен така заради „афетериона”280 на аргонавтите. Йолк еразположен над морето на седем стадия от Деметриада. Деметриада, който е на морето между Нелия и Пагаси, бил основан от Деметрий Полиоркет, който го назовал на себе си, като заселил в него жителите на близките градчета, Нелия, Пагаси и Орменион, а също и Ризод, Сепиас, Олидзон, Бойбе и Йолк, които днес са села, принадлежащи на Деметриада. Нещо повече, дълго време той е билморска база и резиденция на царете на македоните; и е господствал кактто над Темпе, така и над двете планини, Пелион и Оса, както вече казах281. В днешно време мощта му е отслабнала, но все още надминава всички градове в Магнезия. Езерото Бойбеида е близо до Фери и също така граничи с подножията на Пелион и с Магнезия; а Бойбе е място, разположено на езерото. Както Йолк е бил унищожен от размирици и тирании, след като мощта му нарастнала много, така те изтощили и Фери, който някога бил въздигнат от тираните му и бил унищожен заедно с тях. Близо до Деметриада тече река Анаурос; а прилежащия бряг също се нарича Йолк. Тук се е провеждал и Пилаикският събор282. Артемидор поставя Пагаситийския залив в района, подчинен на Филоктет, по-надалече от Деметриада; и той казва, че островът Кикинетос и едно градче със същото име са в залива.

16 След това поетът изброява градовете, подчинени на Филоктет. Впрочем Метона е различна от тракийската Метона, която била разрушена до основи от Филип. Вече споменах за промяната в имената на тези места, както и на някои места в Пелопонес283. А другите места, изброени от поета са Тавмакия, Олизон и Мелибея, които са на следващата отсечка от морското крайбрежие. Край земята на магнетите лежат многобройни острови, но единствените забележителни са Скиатос, Пепарет и Икос, както и Халонесос и Скирос, като всички те имат градове със същото име. Но Скирос е най-забележителният, заради фамилните връзки между Ликомед и Ахил, и раждането и отглеждането там на Неоптолем, сина на Ахил. В по-късни времена, когато Филип натрупал мощ и видял, че атиняните господстват по море и властват над островите, тези, както и останалите, той направил близките до него острови най-прочути; защото, тъй като се борел за хегемония, той винаги нападал онези места, които били близо до него и също както добавил към Македония повечето части от страната на магнетите и на Тракия, и останалата земя наоколо, така заграбил и островите от Магнезия и направил повечето от онези, които не били известни на никого, предмет на спорове и с това – прочути. За Скирос се говори главно заради мястото, което заема в древните легенди, но има и други неща, заради които е споменаван често, например великолепието на скирийските кози и кариерите със скирийския пъстър мрамор, който е сравним със карисийския мрамор284, и с девкалийския, синадикския285 и хиераполитския286. Защото в Рим може да се видят монолитни колони и огромни плочи от пъстър мрамор; и с този мрамор градът е украсен както на обществени, така и на частни разходи; и това е смъкнало цената на белия мрамор287.

17 Поетът обаче, след като продължава чадо брега на магнетите, се връща към горна Тесалия; защото, започвайки при Долопия и Пинд, той изброява частите, които се простират покрай Фтиотида, чак до Долна Тесалия: „Всички, живеещи в Трика и в терасовидна Итома.”288 Тези места всъщност принадлежат на Хистиеотида289, въпреки че в по-стари времена Хистиеотида се е нарила Дорида, както казват; но когато я завладяли перебите, които вече били покорили Хистиеотида в Евбея и принудили жителите й да се преселят на континента, те нарекли страната Хистиеотида на тези хистиеи, защото голям брой от тях се заселили там. Наричат Хистиеотида и Долопия Горна Тесалия, която е в права линия с Горна Македония, както Долна Тесалия е в една линия с Долна Македония. Трика, където е най-старият и най-прочут храм на Асклепий, граничи със земята на долопите и районите около Пинд. Итома, наречена със същото име като месенския град, не би трябвало, казват, да се произнася така, а без първата сричка290; и добавят, че така е била наричана в стари времена, въпреки че днес името й е променено на Итома. Тя представлява укрепление и всъщност е грамада от камъни291; и е разположена между четири укрепление, които образуват квадрат: Трика, Метрополис, Пелинеон и Гомфи. Но Итома е в земята на метрополитите. Метрополис в по-стари времена е било обединено селище, съставено от три незначителни градчета; но по-късно към тях били добавени няколко други, сред които и Итома. Калимах в своите „Ямби” казва, че „От всички Афродити (защото богинята с това име не е една), Афродита Кастниетида надминава всички по мъдрост, защото само тя приема жертвоприношението на свиня.”292 А той е бил много образован и през целия си живот, както сам твърди, е искал да разкаже тези неща.293 Но писателите от по-късни времена са открили, че не само една Афродита, а няколко, са приели този ритуал; и че между тях била и Афродита в Метрополис, и че един от градовете, включени в селището, пренесли в него онтурийския обичай.294 Фаркадон също е в Хистиеотида; а Пеней и Куралиос текат през територията му. От тези реки, Куралиос тече покрай храма на Атина Итония и се влив в Пеней; но самият Пеней извира в Пинд, както вече казах295, и след като напусне Трика, Пелинеон и Фаркадон отляво, тече покрай Атракс и Лариса, а след като поеме реките в Тесалиотида, продължава да тече през Темпе до устието си. Някои историци поставят Ойхалия, която наричат „град на Еврит”296, не само в този район, но също и в Евбея и в Аркадия; името й предават по различни начини, както вече казах в описанието си на Пелопонес297. Проучват ги, и то особено във връзка с въпроса коя Ойхалия е била завладяна от Херакъл298, и коя Оюхалия е имал предвид поетът, написал „Завладяването на Ойхалия”299. Тези места, впрочем, са изредени от Омир като подвластни на Асклепиадите.

18 След това говори за страната, подвластна на Еврипил: „Всички, живеещи близо до извора бърз Хиперея, / още в Ормений, в Астерий, край бялото било на Титан.”300 В днешно време Ормений се нарича Орминий; това е село, разположено в подножието на Пелион, близо до Пагаситийския залив, един от градовете, включен в поселението на Деметриада, както вече казах301. А езерото Бойбеида също трябва да е наблизо, както и самият Ормений, в землището на Деметриада. Ормений е на разстояние двайсет стадия по суша от Деметриада, докато земята на Йолк, разположен на пътя, е на седем стадия от Деметриада и оставащите двайсет стадия от Ормений. Скепсиецът302 казва, че Феникс бил от Ормений и че той избягал оттам от своя баща Аминтор, сина на Ормен, във Фтия при царя Пелей; защото това място, добавя той, било основано от Ормен, сина на Кекрафос, сина на Еол; и казва, че Аминтор и Евемон били синове на Ормен, и че Феникс бил син на първия, а Еврипил на втория, но че наследството на трона, за който и двамата имали еднакво право, било запазено за Еврипил, след като Феникс избягал от отечеството си. По-нататък Скепсиецът пише така: „когато напуснах Ормений, богат на стада”, вместо „точно какъвто напуснах Елада, с красавици славна”303. Но Кратет изкарва Феникс фокидец, съдейки по шлема на Мегет, който Одисей използвал по време на нощното си съгледвачество, за който поетът казва: „Този шлем някога взе Автолик като плячка, когато / в град Елеона събори дома на Аминтор Орменов.”304 Защото Елеон, казва той, е градче в Парнас; а Аминтор, син на Ормен, означава не друг, а бащата на Феникс; и Автолик, който е живял на Парнас, трябва да е съборил къщата на съсед (както е обичайно за един рушител на къщи), а не на далечни хора. Но Скепсиецът казва, че няма никакво място на име Елеон, което да може да се види на Парнас, макар да има място с име Неон, основано всъщност след Троянската война, а също и че събарянето на къщи не се ограничава само до съседи. Има и други аргументи, които човек би могъл да предложи, но се колебая дали отделя повече време на този въпрос. Други пишат „от Хелеон”305, но Хелеон е място в Танагрия и това четене би увеличило нелепостта на израза: „После избягах и бродих през цяла обширна Елада, стигнах във плодната Фтия, родина на дребен добитък.”306 Изворът Хиперея е в средата на града на фереите, който е бил подвластен на Евмел. Нелепо е, следователно, да приписваме извора на Еврипил. Титан307 е наречен така от това, че областта близо до Арне и Афети има бяла пръст. Астерион също не е далече от тях.

19 Съседна с тази част на Тесалия е страната на поданиците на Полипойт: „Всички, живеещи в древна Аргиса и китна Гиртона, / Орта, Илона и в белия град Олоосон известен.”308 По-рано тази страна била обитавана от перебите, които живеели в частта близо до морето и до Пеней, до устието й и Гиртон, град на перебите. След това лапитите унизили перебите, изтласкали ги в речните земи във вътрешността и заграбили земята им – имам предвид лапитите Иксион и неговия син Пейритой, като последният завладял и Пелион, като прогонил дивия народ на кентаврите, които го били завладяли. Тях „от Пелион ги прогони и до етикийци преследва”309, и отстъпил равнините на лапитите, макар че перебите продължили да владеят някои от тях, близо до Олимп, а и в някои места живеели напълно смесени с лапитите. Аргиса, днешната Аргура, е разположена на Пеней; а на четиридесет стадия над нея лежи Атракс, който също е близо до реката; и перебите владеели речната земя между тези две места. Някои са наричали Орте кропола на фаланеите; а Фалана е перебски град, близо до Пеней край Темпе. Перебите, след като били надвити от лапитите, в по-голямата си част се изселили в планинската земя около Пинд и в страните на атаманиите и долопите, но тяхната земя и всички переби, които останали там, били завладяни от ларисците, които живеели близо до Пеней и били техни съседи, и обитавали в най-плодородните части на равнините, макар и не във много ниския рйон близо до езерото Несонис, в който реката реката, когато прелива, отнема част от плодородната почва на ларисците. По-късно обаче те поправили това с помощта на диги. Ларисците, прочие, владеели Перебия и налагали данък, докато Филип наложил господството си над областта. Лариса също така е име на едно място на Оса; друга е Лариса Кремасте, наричана от някои Пеласгия;310 и в Крит има град Лариса, слят в днешно време с Хиерапита, и оттам равнината отдолу се нарича днес Лариската равнина; а в Пелопонес има както Лариса, цитадела на аргосците, така и река Ларисос, която е границата между земята на елейците и Диме. Теопомп говори за друг град Лариса, разположен на същата обща граница; а в Азия е Лариса Фриконис, близо до Киме; и също Лариса близо до Хамакситис в Троада; има и ефеска Лариса, и Лариса в Сирия; и има Ларисийски скали на петдесет стадия от митилена, на пътя за Метимна; има Лариса и в Атика; и село Лариса, на трийсет стадия разстояние от Тралеис, над грда, на пътя, който минава през Месогида към равнината Каустрон, близо до храма на Майката Исодромия311, която по местоположение и благоприятни условия е като Лариса Кремасте, защото разполага с изобилие от вода и лозя; и може би Зевс Ларисийски е получил епитета си от тов място; също така на лявата страна на Понта има село, наречено Лариса, между Навлохос и (Одесос)…312, близо до края на планината Хемус. И Олоосон, наречен „белият” заради това, че пръстта му е бяла глина, и Елоне, и Гонос са перебски градове. Но Елоне е променила името си на Леймоне и днес е в развалини. Двата са разположени под Олимп, не далече от река Европ, която поетът нарича Титаресий313.

20 След това поетът говори за Титаресий и за перебите, когато казва: „С кораби двайсет и два бе доплувал Куней от град Кифос. / Следваха го ениенци314 и смелите в битки переби. / Всички, които си вдигнаха къщи край хладна Додона315, мирни, грижливи орачи на ниви покрай Титаресий.”316 Прочие, той говори за тези места като за принадлежащи на перебите, завладяни от тях като част от Хестиеотида317. Също така и градовете, подчинени на Полипоът са били отчасти перебски. Но ги е приписал на лапитите, защото двата народа са живеели смесени един с друг318 и, също така, защото макар лапитите да са владяли равнините и перебският дял там да бил в по-голямата си част подчинен на лапитите, то перебите са владеели повечето планински части близо до Олимп и Темпе, както, например, Кифос и Додона, и рйона около Титаресий; тази река извира в планината Титарий, която се свързва с Олимп, и тече в територията на Перебия близо до Темпе, и някъде в този районт се слива с Пеней. Водата на Пеней е чиста, но тази на Титаресий е мазна, заради едно или друго вещество, тъй че не се смесва с нея, а „само отгоре му леко се плъзга, подобен на масло”319. Поради това, че двата народа са живеели смесени, Симонид нарича переби и лапити всички пеласгиоти, които заемат района над Гиртон и устията на Пеней, и планината Оса и планината Пелион, и района над Деметриада, и района в равнината, имам предвид Лариса, Кранон, Скотуса, Мопсион, Атракс, и района около езерото Несонида и езерото Бойбеида. От тези места поетът споменава само няколко, защото останалите все още не са били заселени или селищата са били окаяни, заради наводненията, които ставали по различно време. Всъщност той не споменава и езерото Несонида, а само езерото Болбеида, макар то да е много по-малко, защото само второто съществувало трайно, докато първото най-вероятно понякога се е запълвало, а понякога се е оттичало напълно. Скотуса вече споменах в описанието си на Додона и оракула в Тесалия, като казах, че първоначално тя била близо до това място320. В територията на Скотуса има едно място, наречено Киноскефали321, близо до което Тит Квинций322 и римляните, заедно с етолийците победили в голямо сражение323 Филип, сина на Деметрий, цар на македоните.

21 По същия начин Омир е третирал и Магнетида. Защото макар вече да е изброил много места в нея, не е нарекъл нито едно от тях магнетско, освен онези две места, и дори те са определени от него по неясен начин324: „волно живееха те край Пеней в Пелион гъстолистен.”325 Зад Пеней и Пелион, обаче, са живеели тези, които владеели Гиртон, които той вече е упоменал326, както и владеещите Орменион327, и още няколко други перебски народа; я магнети е имало и по-далече от Пелион, като се започне с поданиците на Евмел, поне според авторите от по-късни времена. Тези писатели, обаче, поради продължителните преселвания, промени в политическото управление и смесването на племена, изглежда с обърквали и имената, и племената, тъй че понякога затрудняват съвременните писатели. Например това се е оказало вярно първо в случя с Кранон и Гиртон; защото в по-ранни времена гиртонийците били наричани „флегийци” от Флегий, брата на Иксион, а кранонийците „ефири”, тъй че е труден въпрос кого може да е имал предвид поетът, когато казва: „Те двамата, дошли от Тракия, се снаряжили, за да гонят ефирите и сърцати флегийци.”328

22 Същото е в сила и за перебите и ениените. Защото Омир329 ги е свързал, като живеещи близо едни до други; и всъщност писатели от по-късни времена ни казват, че дълго време обиталището на ениените е било в Дотийската равнина. Тази равнина е близо до споменатата по-горе Перебия, Оса и езерото Бойбеида; и макар да е разположена в средата на Тесалия, тя е обкръжена от всички страни от свои хълмове. За тази равнина Хезиод е казал следното: „Или както девица неомъжена330, която, живеейки на свещените хълмове на Дидима, в Дотийската равнина пред Амирос, мие крака си в езерото Бойбиада.”331 Колкото до ениените, повечето от тях били прогонени от Ойта от лапитите; там те също наложили господството си, след като отнели някои части от страната от дорийците и малийците чак до Хераклея и Ехин, макар някои да останали в околностите на Кифос, перебска планина, със селище със същото име. Колкото до перебите, някои от тях се събрали около западните части на Олимп и останали там, като съседи на македоните, но по-голямата част били прогонени от страната им в планините около Атамания и Пинд. Но днес не е останала почти никаква следа от тях. Във всеки случай магнетите, споменати последни от поета в тесалийския „Каталог” би трябвало да се приемат за тези отсам Темпе, които се простират от Пеней и Оса до Пелион и граничат пиериотите в Македония, които владеят страната от другата страна на Пеней и до морето. Хомолион или Хомоле (защото се произнася и по двата начина), би трябвало да се припише на магнетите; както казах вече в описанието си на Македония332, той е близо до Оса, разположено там, където Пеней започва да излива водите си през Темпе. И ако човек продължи до морското крайбрежие най-близо до Хомолион, има основание да им припише Ризунт и Еримни, които били разположени на онази част от крайбрежието, която била подчинена на Филоктет и на онази, която била подчинена на Евмел. Нека този въпрос обаче да остане неизяснен. А и другите места, оттам нататък до Пеней, не са казани ясно от поета; но тъй като тези места не са прочути, аз също не би трябвало да ги смятам за особено важни. Нос Сепиас, обаче, е почетен в трагедии и в химни заради пълното унищожение на персийския флот там. Самият Сепиас е скалист нос, но между него и Кастанея, село разположено в подножието на Пелион, има бряг, където изчаквала флотата на Ксеркс. Когато задухал силен източен вятър, някои от корабите били вдигнати и изхвърлени на брега, и разбити на място, а другите били отнесени покрай брега до Ипни, едно от скалистите места в района на Пелион, или до Мелибея, или до Кастанея, и разбити. Целият път по море покрай брега на Пелион е скалист, на разстояние от около осемдесет стадия; а този покрай брега на Оса е също толкова дълъг и скалист. Между двете планини има залив с обиколка от над двеста стадия, на който е Мелибея. Цялото плаване покрй брега от Деметриада до Пеней, следвайки кривините на заливите, е с дължина над хиляда стадия, а от Сперхий още осемстотин стадия, а от Еврип – две хиляди триста и петдесет. Хиероним333 заявява, че равнинната земя на Тесалия и Магнетида е с обиколка от три хиляди стадия, и че е била обитавана от пеласгите, и че те били изгонени от страната си от лапитите, и че днешната Пеласгийска равнина, както я наричат, е тази, на която са разположени Лариса, Гиртоне, Фери, Мопсион, Бойбида, Оса, Хомоле, Пелион и Магнетида. Мопсион е наречен не на Мопс, сина на Манто, дъщерята на Тирезий, а на лапита Мопс, който плавал с аргонавтите. Но Мопсоп, на който е наречена атическата Мопсопия, е друг.334

23 Толкова за отделните части на Тесалия. Но ако говорим за нея като цяло, мога да кажа, че в по-ранни времена тя е била наричана Пирея, на Пира, жената на Девкалион, и Хемония, на Хемон, и Тесалия на Тесал, сина на Хемон. Но някои писатели я разделят на две части и казват, че Девкалион притежавал частта откъм юг и я нарекъл Пандора на майка си, а другата част се паднала на Хемон, заради когото била наричана Хемония, но името на първата било променено на Елада, на Хелен, сина на Девкалион, а на втораат – на Тесалия, на сина на Хемон. Някои обаче казват, че потомците на Антиф и Фидип, синовете на Тесал, сина на Херакъл, нахлули в страната от теспротийска Ефира и я нарекли на Тесал, техния предтеча. И се казва, че страната също така се е наричала някога Несонида, като езерото, на Несон, сина на Тесал.

============================================================

Към бележките

============================================================

Към глава четвърта от книга девета

Към книга десета

Advertisements
Published in: on 14. 11. 2008 at 12:19 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 9 – 5  
Tags:
%d bloggers like this: