Страбон, География – кн. 9 – бележки

Бележки по девета книга

1 8.1.3.

2 И следователно включва и двете. Първият полуостров включва Истъм (Истъм), като Кромион е отвъд него, в Мегарида.

3 Евдокс Книдски (IV в. пр. Хр.)

4 Вкл. крайбрежието на Истъм.

5 Сиреч Коринтския залив, който Евдокс и Страбон смятат за част от морето, простиращо се на изток от Сизилийско море (срв. 8.1.3.) Други, обаче, смятат, че Страбон говоири за вътрешността на Крисейския залив, сиреч залива на Салона.

6 За значението на „климата” вж. кн. 1, бел. 20.

7 Сиреч в Атика; да не се бърка с Акте в Арголида, спомената в 9.1.1.

8 Т.е. вътрешната равнина на Атика.

9 9.1.1, 8.1.3.

10 Т.е. крайбрежие.

11 „Огъвач на борове”. Името му е било Синис. За историята, виж Павзаний, 2.1.3.

12 Сиреч, пътувайки от Истъм към Мегарида и Атика.

13 Ил., 2.546.

14 Ил., 13.685.

15 Вж. кн. 5 бел. 96.

16 Атинянинът Филохор (ок. 300 г. пр. Хр.) написал труд, озаглавен „Атида”, в 17 книги. Запазени са само фрагменти.

17 За кой Питион говори Филохор е несигурно, но изглежд има предвид храма на Аполон Питийски в дема Ойное, на около 18 км северозападно от Елевзин; или вер. храма на Аполон между Елевзин и Атина, на мястото на дн. манастир Дафне.

18 Вж. бел. на 10.4.6.

19 Фрагм. 872 (Nauck).

20 Срв. 8.1.2.

21 Фрагм. 404 (Nauck).

22 Скирос.

23 Скирос основал древното светилище на Атина Скирада във Фалерон. След неговата смърт елевзинците го погребали между Атин и Елевзин, на място, което в негова чест било наречено „Скира” или, спор. Павзаний (1.36.4. сл.) и други, „Скирон”.

24 „Питис”, „бор”.

25 Ил., 2.557.

26 Ил., 13.681.

27 Ил., 4.327.

28 Ил., 4.273.

29 Ил., 3.230.

30 Атика.

31 „Рога”. Върховете с форма на рога в югозападния дял на Китерон, които и днес се наричат Керата-Пиргос или Кератопико (Forbiger, Handbuch der alten Geographie, III.631, бел. 97).

32 Спор. Ктесий, Persica 26, но спор. описанието на Херодот (8.97) след морската битка той се „опитал да построи дига” и в двата случая е малко вероятно опитът да е билсериозен.

33 Наречено днес Липсокутали.

34 Вероятно в резултат на каменодобив. Многобройни следи от каменни кариери са се виждали и в ново време.

35 Т.е. входът през тесен провлак.

36 Пиреи бил построен, под надзора на Перикъл, от прочутия архитект Хиподам от Милет, който след това построил град Родос.

37 86 г. пр. Хр.

38 Ерехтейонът.

39 Cp. Павз. 1.26.7.

40 Хегесий от Магнезия (ок. 250 г. пр. Хр.) написал „История на Александър Велики”. Оцелели са само храгменти.

41 В скалата на кладенеца в Ерехтейона.

42 „Периегет” е „Описател” на геогрофски и топографски детайли.

43 Антиох Епифан, от династията на Селевкидите (175 – 164 г. пр. Хр.)

44 „Пъстра”. Рисунките са на Полигнот, от средата на пети век пр. Хр.

45 5.2.4.

46 Т.е. „щъркели” (вж. 5.2.4.).

47 Неизв. автор.

48 За различните възгледи за руслото на Еридан в Атина, вж. Фрейзър, бел. наПавзаний, 1.19.5

49 В повечето най-важни ръкописи са предадени само единайсет имена.

50 От мълния от Зевс, за да спаси от убийство блегочестивия пророк.

51 Фрагм. 873 (Nauck).

52 Парис.

53 Ил., 3.443.

54 “Скалист.”

55 10.1.

56 „Неопушен”, т.е. медът се извлича от кошера без да се опушва.

57 Букв. „гефира” (мост) и „гефиризми” („шеги по моста”). Изглежда, че по този мост инициираните в процесията към Елевзин са си разменяли неприлични шеги (но вж. Pauly-Wissowa, s.v. ГецхсйумпЯ).

58 Предградие в дема на Агриле.

59 229A, D.

60 2.5.21, 7.7.4, и 9.1.2.

61 Т.е. непрекъснат от проток или друго препятствие.

62 Ок. 62 м.

63 Акрополът на Тива.

64 Ил., 2.511.

65 Т.е. да крадат посветените триножници, с което извършват светотатство.

66 Т.е. ежегодно.

67 Вж. 13.1.3.

68 След битката при Херонея (338 г. пр. Хр.).

69 335 г. пр. Хр.

70 От Ксандър (316 г. пр. Хр.).

71 Дълбок залив.

72 В 411 пр. Хр. Халкида била свързана с континента с мост. От двата бряга в Еврип са вдигнати диги, в двата края на дигите са вдигнати високи кули, оставяйки проход за един кораб и „над каналите бяха вдигнати мостове” (Diod. Sic. 13.47). Множественото „мостове” и „канали” може да се обясни с обстоятелството, че в средата на пролива между двата канала е имало малък скалист остров. В 334 г. пр. Хр. Укрепили моста с кули, порти и стена, и включили вр. Канетос като предмостово укрепление в границите на гр. Халкида (Страб. 10.1.8). Халкида все още била свързана с континента с мост в 200 г. пр. Хр. (Liv. 28.6) и Емилий Павел го видял в 167 г. пр. Хр. (Liv. 45.27). Все4 още имало мост по времето на самия Ливий, макар споменатата от него кула (28.6) вече да не съществувала. „Двата плетра” у Страбон (61,6 м) е съвсем точно за цялата ширина на пролива.

73 9.2.2.

74 „Сиринкс” би трябвало да означава подземен проход или покрита галерия над земята. Страбон вероятно има предвид, че е имало защитен проход през кулите от двете страни.

75 Стават не по седем пъти за 24 часа, както казва Страбон, а на неравни интервали.

76 Т.е. „На Мълчаливия” (паметник).

77 От любов по безразличния Нарцис, Ехо умряла с разбито сърце. Немезида го наказала, като направила така, че да се влюби в собствения си лик, който видял в един извор. Угаснал от несподелима любов и бил превърнат в цветето, носещо името му.

78 „Хората на Танагра казват, че техният основател бил Поймандър” (Павз. 9.20.1).

79 Страбон има предвид танагрийската територия.

80 В прорицалището в Делфи.

81 „Святкащия с мълнии” .

82 На гр. Атина.

83 Храмовете на Питийския Аполон и Зевс Олимпийски.

84 “Харма.”

85 „бързия кон на Адраста, на който родът е от бога” (Ил., 23.346).

86 Вж. бел. 16.

87 Написаното от Страбон „Аргос” е съмнително; трябва да е мислил за пътя, изминат от Амфиарай или Адраст обратно към Пелопонес.

88 За ?рйьнфй, Meineke чете ?нйьнфй.

89 Мястото, споменато у Омир, Ил., 2.496.

90 Фрагм. 73 (Bergk).

91 Т.е. страната над р. Асопос.

92 “Блата.”

93 Ил., 2.508.

94 Т.е. Халай Айксониди и Халай Арафениди.

95 Вж. Ил., 13.21, Од. 5.381. Еги е бил на мястото на съвр. Лимни или малко на юг.

96 8.7.4.

97 Унищожен от приливна вълна в 426 г. пр. Хр. (Тукидид, 3.89).

98 Съвр. Ктипа.

99 Вж. 6.3.1.

100 За превръщането на Главк в морско божество, Срв. Павз. 9.22.6-7 и Платон, Държавата, 611.

101 Ил., 2.508.

102 Т.е. правят гласната „i” дълга, кто поставят извито ударение, вместо остро, или удължават сричката, като произнасят “s” като двойно “s.”

103 Т.е. “i” в Ниса е дълга по природа.

104 Т.е. „За Каталога на корабите” (вж. 1.2.24.).

105 Планинската верига в Беотия между ез. Копаида и Коринтския залив.

106 Т.е. освен източната страна, на Евбейско море.

107 Срв. 8.8.4.

108 Страбон има предвид предимно ез. Копаида.

109 Плоската част на греблата, на гр. “platз.”

110 „Хелос” (блато), „хеле” (блата).

111 На гр. „весла”.

112 Ил., 2.502.

113 Или подземно корито.

114 9.2.13.

115 Долна Ларимна

116 Според Павз. (9.23.7.), „От стари времена Ларимна принадлежала на Опунт, но когато Тива се въздигнала много, гражданите й доброволно се присъединили към беотийците.”

117 „Отток”.

118 Тук вероятно има пропуск в текста.

119 За р. Тритон, вж. Павз. 9.33.7.

120 Това е невъзможно, след като Мелас е от северната страна на езерото, а Халиарт – на южната.

121 Срв. Плиний 16.66.

122 Ил., 2.503.

123 Ил., 2.523.

124 Обикновено „Панопей”.

125 Неизв. от други източници.

126 Ил., 5.708.

127 Ил., 20.385.

128 Ил., 2.500.

129 Ил., 7.221.

130 9.2.8 и 9.2.12.

131 Ил., 2.497.

132 Т.е. покрай р. Асопос.

133 Т.е. от вакханките.

134 8.6.24.

135 Вж. 7.3.6.

136 В епическата му поема „Тиваида”.

137 Т.е. гледано от Теспии.

138 „Дела и дни”, 639‑40.

139 Т.е. „мюхос”, вътрешността на дн. зал. Залица.

140 8.6.22.

141 Спускат се рязко към равнините, без склонове.

142 Вж. 8.6.21.

143 Cp. 10.3.17.

144 9.2.3.

145 9.2.10,11.

146 9.2.11, 12, 17, 20.

147 Ил., 2.499.

148 Ил., 2.502.

149 9.2.18.

150 Cp. 9.2.20.

151 Някои поправят „Хадес” на „Арес”.

152 Ил., 2.504.

153 8.6.24.

154 От неговите творби са останали само шестнайсет епиграми.

155 Т.е. „горски гъсталаци”.

156 Ил., 2.505.

157 Акрополът на Тива

158 Т.е. основавания на храмове. Този фрагмент от Пиндар е известен само оттук. (вж. Bergk, Фрагм. 101).

159 Bergk, Фрагм. 102.

160 Срв. 1.3.18

161 Т.е. Зенодот е поправил омировото “Arnк” (Ил., 2.507) на “Ascrк.”

161а Ил. 5, 43-44.

162 Ил., 4.8. (в бълг. превод прозвището на Атина Алалкоменида е преведено погр. от гл. alexo – защитавам).

163 338 г. пр. Хр.

164 За богатството на Орхомен вж. Павз. 8.3.3.

165 Ил., 9.381.

166 Т.е. услуги.

167 „Deilinou klimatos”: лъжлива етимология на “Eudeielos,” основана на това, че ефектът на слънчевата топлина е най-голям по време на „deilк” (вечер). Но най-вероятно значението на „eudeielos” е „слънчев” – думата се използва за места, изложени на горещощо слънце. Както показва контекстът, Страбон мисли за местоположението и за слънчевата горещина (вж. 10.2.12, където обсъжда “eudeielos Итака”).

168 Т.е. омировият „Каталог на корабите”.

169 На гр. “Hesperioi.”

170 9.2.1.

171 Од. 8.75.

172 Ок. 595 г. пр. Хр.

173 На Аполон в Делфи.

174 Т.е. „Пития” и „Пито”.

175 „Да попитат оракула”. Други, по-убедителни етимологии, извличат двете имена от глагола „p?thesthai”, “гния”, защото Питон, убит от Аполон, е „гниел” там.

176 Но в “diakonos” дълга е вората сричка; а Омир не използва думата.

177 Вж. 8.7.3.

178 Т. е. заседател на Събранието на Пили.

179 Елините, живеещи в Италия.

180 Ил., 9.404.

181 Вж. бел 26 към кн. 5.

182 352 г. пр. Хр. Двамата били фокидски пълководци.

183 Вж. 5.1.7.

184 Гр. дума означава „стрелец”.

185 Ахил.

186 За времето, срв. 9.3.4.

187 Китаредите са пеели под съпровод на цитра и техните състезания не трябва да се свързват с тези на флейтистите и свирачите на цитра, чието представяне на Питийските Номе било чисто инструментално.

188 Ако текстът е верен, Страбон трябва да говори за мелодият, свирена на Питийските Номе по негово време или по времето на някой източник, когото цитира, като по-ранните композиции били заменени от тази на Тимостен (ок. 270 г. пр. Хр.). Но тъй като учредяването на Питийските Номе се приписва на Сакадас, (Pollux 4.77), победител на флейта на Питийските игри ок. 300 г. преди времето на Тимостен (Павз. 6.14.9 и 10.7.4.), някои автори приемат, че има лакуна в гръцкия текст и че Страбон казва, че мелодията е била композирана от Сакадас, а по-късно просто е описана от Тимостен в един от многобройните му трудове.

189 „Тръби”.

190 „Тръбни звуци.”

191 Свещена делегация, пращана от Атина при Пито (Делфи). Вж. 9.2.11.

192 Вик, отправян към Аполон в качеството му на Пеан (Лечител).

193 Най-вътрешната част на залива.

194 За мястото на Медеон вж. бел. към Павз. 10.36.6.

195 Но Тукидид (2.29) казва: „В тази страна (Давлида) Итис пострадал от ръцете на Филомела и Прокна”.

196 Ил., 2.519.

197 Кипарис.

198 Смисълът на теста е неясен. Павзаний (10.36.3) казва: „Казват, че в стари времена името на града било Кипарисос и че Омир в каталога на фокидците е решил да го нарече с това име, въпреки че по негово време вече се е наричал Антикира…”. За местоположението на Ликорея, вж. 9.3.3.

199 Од. 7.324.

200 „Подложен на бурен вятър.”

201 „Наблюдателницата.”

202 Ок. 457 г. пр. Хр. (вж. Тукидид, 1.107-108).

203 9.2.3. Срв. 10.3.4.

204 „За венеца”, 168.

205 От Филип в 338 г. пр. Хр.

206 Ил., 2.523.

207 Срв. 9.2.42.

208 Фрг. Известен само оттук. (Фрагм. 37, Rzach).

209 9.3.1.

210 Гр. дума за „разцепвам, разделям” е „схидзо”, което Страбон свързва етимологично със „Схедий” (вж. Ил., 2.517).

211 Опунт.

212 Вж. 9.2.13.

213 Полиандрион е място, където са погребани много герои.

214 Грешка. Действиелното разстояние е около два пъти по-малко.

215 Ил., 23.85.

216 9.3.17

217 Т.е. от кблпт (хубав) и ?сьщ (обработвам). Евстатий (бел. по Ил., 2.531) казва: “Калиарос, казват, бил наречен така на Калиарос, син на Ходойдокос и Лаономе; според други бил наречен Калиара, в ср. род, защото земята била хубаво обработена.”

2218 И “bessa” и “napк” означават „гориста долчинка”.

219 Т.е. по времето на Омир, упоменава Тарфа и Троний заедно (cp. ”tarphos,” “гъста гора”) – Ил., 2.533.

220 “Naus” (кораб) and “pactos” (събран, построен), дорийското произношение на рзкфьт.

221 Ил., 2.640.

222 Т. е. локрите озоли, както и западните (вж. 9.4.1.). Източниците, цитирани от Страбон извличат „озоли” от “ozein” (мириша).

223 9.3.4.

224 Явно има предвид локрите озоли.

225 Отново изглежда има предвид локрите озоли.

226 Вж. 9.3.1.

227 „Горещите порти”.

228 Вж. кн. 7 фрг. 52.

229 Хдт. 7.198, 200.

230 8.6.24 и 9.2.23.

231 Т.е. ако владее тези места, може да наложи контрол над Елада дори от далечна Македония.

232 Вж. 9.4.2.

233 Срв. 10.3.1.

234 Срв. Фрагм. 12 от кн. 7.

235 Т.е. северната и южната граници.

236 Устието на Пеней.

237 На границите на Македония, вж. фрагм. 10, 11, 12a и 13 от кн. 7.

238 В 7.7.1 и 7.7.8 Страбон определя амфилохийците като епироти.

239 „Хестиеотида” е атическото произношение, а „Хистиеотида” – йонийското и дорийското, спор. Ст. Византийски.

240 Вж. фрагм. 12 от кн. 7.

241 Династиите на Ахил, Протезилай, Евмел, Филоктет, Подалейрий, Еврипил, Полипойт, Гуней, Протоус и Феникс, всички упоменати в Ил., 2.685‑756, освен Феникс, който в 9.484 е „цар на долопците”, а в 16.196 води петия отряд мирмидонци.

242 Ил., 2.681.

243 Фрагм. 183 (Bergk).

244 Ил., 9.484.

245 Т.е. за Феникс.

246 Ил., 9.443.

247 Ил., 2.683.

248 Ил., 9.478.

249 Ил., 9.395.

250 Стар Фарсал.

251 Храм на Тетида, майката на Ахил.

252 Ил., 2.683.

253 Ил., 2.727.

254 Ил., 2.704.

255 Ил., 13.685.

256 Ил., 13.693, 699. Срв. 2.727 и 2.704.

257 Ил., 2.682.

258 Вж. и Хдт., 7.173.

259 9.5.4. Срв. 3.4.19, 4.1.1. и 8.3.10.

260 9.4.13 сл.

261 Всъщност три пъти, Ил., 16.174, 176 и 23.144.

262 Т.е. във властта на Ахил.

263 Липсващ текст.

264 Ил., 23.142.

265 Ил., 16.173‑175.

266 Трахинийската Хераклея (вж. 9.4.13 и 9.2.23) била в територията на Ойта (9.3.14) и в горния пасаж същото изглежда е вярно за Дриопида.

267 Вж. 9.3.1. и 9.4.10.

268 Град Пинд (9.4.10.)

269 Същото като Парасопии (9.2.23..)

270 Ил., 9.483‑484 (думите на Феникс).

271 Вж. 9.5.2. и бел. за „Хестиеотида”.

272 От Пелион (Ил., 2.744).

273 Текстът е спорен.

274 Срв. 9.5.10.

275 Ил., 2.696.

276 Атина Итония.

277 9.2.3, 29, 33, 34.

278 Гр. дума е съставна от “nau(s)” (“кораб”) и “pagia” (“строителство”), като “pagia” е дорийското произношение..

279 На гр. (дорийски) “pagai.”

280 Т. е. „Място за отплаване.”

281 9.4.15.

282 Не е известно друго упоменаване за „Пилийското събрание” в Йолк. Едва ли би могло да се отъждестви с „Пилейското” (Амфиктионското) събрание (9.3.7.).

283 Вж. 8.4.3-4 и 8.6.15.

284 Вж. 10.1.6.

285 Вж. 12.8.4.

286 Вж. 13.4.14.

287 Оригиналният текст може да означава както „кариерите с бял мрамор”, така и „белия мрамор” изобщо.

288 Ил., 2.729.

289 Вж. 9.5.3.

290 Т.е. Томе.

291 „Томос” означава „куп камъни”.

292 Фрагм. 82b, Schneider.

293 Текстът вероятно е повреден.

294 Онтурион бил „тесалийски град близо до Арне” (Stephanus Byzantinus, s.v.).

295 Фрагм. 14, 15, 15а от кн. 7.

296 Ил., 2.596.

297 Вж. 9.5.16.

298 Срв. 10.1.10.

299 Вж. 14.1.18.

300 Ил., 2.734.

301 9.5.15.

302 Деметрий от Скепсис.

303 Ил., 9.447.

304 Ил., 10.266.

305 Вместо „от Елеон”.

306 Ил., 9.478.

307 „Бяла пръст”.

308 Ил., 2.738.

309 Ил., 2.744.

310 Вж. 9.5.13.

311 Т.е. Кибела.

312 „Одесос” е възстановено от издателя.

313 Ил., 2.751.

314 Срв. 9.4.11.

315 Тесалийската Додона, спомената във фрагм. 1, 1а, 1б, 1в, кн. 7.

316 Ил., 2.748.

317 Перебите завладели Хестиеотида (9.5.17).

318 Вж. 9.5.19.

319 Ил., 2.754.

320 7.7.12.

321 „Кучешки глави”, верига от ниски хълмове.

322 Тит Квинций Фламиний.

323 197 г. пр. Хр.

324 Омир никъде не упоменава изрично магнетите или тяхната страна, освен в Ил., 2.756, където казва: „А Тентредонов Протой бе водач на магнетите силни”.

325 Ил., 2.757.

326 Ил., 2.738.

327 Ил., 2.734.

328 Някои учени оспорват автентичността на този пасаж.

329 Ил., 2.749.

330 Коронида, майката на Асклепий.

331 Фрагм. 122 (Rzach): цитиран отново в 14.1.40.

332 Фрагм. 16б и 16 в в 7 кн.

333 Явно Хиероним от Родос (вж. 8.6.21.)

334 Вж. 9.1.18.

==============================================================

Към глава първа от книга девета