Полибий, Всеобща история – кн. 6 – фрагменти

Съдържание:

I. ОТ ПРЕДГОВОРА

ЗАЩО ПОЛИБИЙ ОТЛАГА ЗА ТУК ОПИСАНИЕТО НА РИМСКАТА ДЪРЖАВА (2).

II. ЗА ФОРМИТЕ НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

ТРУДНОСТТА ДА СЕ ОПИШЕ РИМСКАТА ФОРМА НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ. ЗА НЕТОЧНОТО РАЗДЕЛЯНЕ НА ТРИ ФОРМИ НА УПРАВЛЕНИЕ. РАЗЛИКАТА МЕЖДУ МОНАРХИЯ И ЦАРСТВО; ОЛИГАРХИЯ И АРИСТОКРАЦИЯ; ДЕМОКРАЦИЯ И ОХЛОКРАЦИЯ. ШЕСТ ВИДА УПРАВЛЕНИЕ. ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЕДИН ВИД В ДРУГ. ПЛАТОН ЗА ДЪРЖАВАТА. ВЪЗНИКВАНЕТО ИМ (3-5). ВЪЗНИКВАНЕ НА ПРЕДСТАВАТА ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ И ЧЕСТНОСТ. НАЧАЛОТО НА ЦАРСТВОТО. БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА ПОДАНИЦИТЕ КЪМ ЦАРСКАТА ФАМИЛИЯ. НАЧАЛОТО НА ТИРАНИЯТА (6-7). РАЖДАНЕТО НА АРИСТОКРАЦИЯТА. ОЛИГАРХИЯТА. ВЪЗНИКВАНЕ НА ДЕМО-КРАЦИЯТА. ОХЛОКРАЦИЯТА И НАСИЛИЕТО (8-9). ЗАКОНИТЕ НА ЛИКУРГ ЗА ДЪРЖАВНАТА УРЕДБА (10).

V. ЗА РИМСКОТО ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

ПРОЦЪВТЯВАНЕТО НА РИМСКАТА ДЪРЖАВА ПО ВРЕМЕТО НА ХАНИБАЛ. ИСТОРИЦИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ СЪДЯТ НЕ ЗА ПРОПУСНАТОТО, А ЗА КАЗАНОТО. РИМСКАТА ДЪРЖАВА – СМЕС ОТ ТРИ ФОРМИ. ПРАВАТА НА ВСЯКА ОТ ТЯХ. ВЛАСТТА НА КОНСУЛИТЕ В РИМ И НА ВОЙНА. ВЛАСТТА НА СЕНАТА. ЗАЩО УПРАВЛЕНИЕТО ПРИЛИЧА НА АРИСТОКРАТИЧЕСКО. ВЛАСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. ИЗГНАНИЯТА ПРИ УГЛАВНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ (11-14). ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ И СЪДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ТРИТЕ ВЛАСТИ. КОНСУЛЪТ Е ЗАВИСИМ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И СЕНАТА. СЕНАТЪТ ПРИНУДЕН ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ВОЛЯТА НА НАРОДА. НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ – СЪС СЕНАТА. ЗАЩО ФОРМАТА НА РИМСКАТА ДЪРЖАВНОСТ Е НАЙ-ПОДХОДЯЩА. ТЯ САМА ЛЕКУВА СВОИТЕ СЛАБОСТИ. ВЛАСТИТЕ СЕ ПРЕДПАЗВАТ ВЗАИМНО ОТ НАДМОЩИЕ (15-18).

VI. ВОЕННАТА СИСТЕМА НА РИМ

НАЗНАЧАВАНЕ НА ХИЛИАРСИ (ТРИБУНИ). СРОКОВЕ ЗА СЛУЖБА В АРМИЯТА. ОБЯВЯВАНЕ НА НАБОРА. РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ХИЛИАРСИТЕ. КАК ТЕ ИЗВЪРШВАТ ПОДБОРА. БРОЯТ НА ПЕХОТИНЦИТЕ В ЛЕГИОНА. КОННИЦИТЕ (19-20). ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА. НАБОРЪТ НА СЪЮЗНИЦИТЕ. ЧЕТИРИТЕ ВИДА ПЕХОТИНЦИ. ТЯХНОТО ВЪОРЪЖЕНИЕ. ПАНОПЛИЯТА НА ХАСТАТИТЕ (21-23). ТАКСИАРСИТЕ (ЦЕНТУРИОНИ) И ТИЛОВИТЕ КОМАНДИРИ. ТАГМАТА И СПЕЙРАТА (МАНИПУЛА). СЕМЕОФОРИ (ЗНАМЕНОСЦИ) (24). ПОДРАЗДЕЛЕНИЯТА В КОННИЦАТА. ИЛАРСИТЕ. КОННОТО ВЪОРЪЖЕНИЕ – ПО ЕЛИНСКИ ОБРАЗЕЦ. СЪБИРАНЕ НА ВОЙСКАТА НА МЯСТОТО, ОПРЕДЕЛЕНО ОТ КОНСУЛА. СЪЮЗНИЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ПРЕФЕКТИ. ЕКСТРАОРДИНАРИИТЕ. РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА СЪЮЗНИЦИТЕ ВЪВ ВОЙСКАТА (25-26). СИСТЕМАТА НА РИМСКИЯ ЛАГЕР. СТРАТЕГИОН (ПРЕТОРИУМ). ПАЛАТКИТЕ НА ХИЛИАРСИТЕ. МЕСТАТА ЗА ПЕХОТАТА И КОННИЦАТА. УЛИЦИТЕ. ПАЛАТКИТЕ НА ТРИАРИИТЕ, ПРИНКИПИТЕ И ХАСТАТИТЕ. МЯСТОТО НА СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ ВОЙСКИ. ПЕТАТА ГЛАВНА УЛИЦА (ВИА КВИНТАНА) (27-30). АГОРАТА (ФОРУМА) И КВЕСТОРИУМЪТ. ИЗБРАНИТЕ ОТ ЕКСТРАОРДИ-НАРИИТЕ. ВИДЪТ НА ЛАГЕРА НАПОДОБЯВА ГРАД. ПРОСТРАНСТВОТО МЕЖДУ ПАЛАТКИТЕ И СТЕНАТА. ЦЯЛОТО ПРОСТРАНСТВО НА ЛАГЕРА. КОГАТО БРОЯТ НА СЪЮЗНИЦИТЕ Е ПО-ГОЛЯМ. СЪЕДИНЯВАНЕ НА ЛАГЕРИТЕ НА ДВАМАТА КОНСУЛИ (31-32). КЛЕТВАТА В ЛАГЕРА. ЛАГЕРНАТА СЛУЖБА. РОВЪТ И СТЕНАТА ОКОЛО ЛАГЕРА. ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ХИЛИАРСИТЕ. КАРАУЛ. НОЩНИТЕ ПОСТОВЕ. ПРЕДАВАНЕ НА ПАРОЛАТА. ОБИКОЛКИТЕ. СУРОВИТЕ НАКАЗАНИЯ. БОЯТ С ПАЛКА (ФУСТИАРИУМ). ПОДЧИНЕНОСТ НА ВОЙНИЦИТЕ НА ХИЛИАРСИТЕ И ХИЛИАРСИТЕ НА КОНСУЛА. НАКАЗАНИЯТА ПРИ МАЛОДУШИЕ В БОЯ. ДЕЦИМАЦИЯТА (33-38). НАГРАДИТЕ И ЗАПЛАТАТА. БОЙНИЯТ РЕД. ВДИГАНЕ НА ЛАГЕРА ПРЕД ПОХОД. ЗАЩО РИМСКАТА СИСТЕМА Е ПО-ДОБРА ОТ ЕЛИНСКАТА (39-42).

II. РИМСКАТА ДЪРЖАВА, СРАВНЕНА С ДРУГИ

РИМСКАТА ДЪРЖАВА, СРАВНЕНА С ДРУГИ. ДРЕВНИ ВЕЛИКИ ДЪРЖАВИ. ЗАЩО ТИВАНСКАТА ДЪРЖАВНА УРЕДБА НЕ ЗАСЛУЖАВА ВНИМАНИЕ (43). АТИНСКАТА ДЪРЖАВА ПОДОБНА НА КОРАБ БЕЗ КОРМЧИЯ. В АТИНА И ТИВА ДОМИНИРА ТЪЛПАТА. КРИТСКАТА ДЪРЖАВА НЕУМЕСТНО СРАВНЯВАНА С ЛАКОНСКАТА. СПАРТАНСКОТО ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО. ПРОТИВОПОЛОЖНА УРЕДБА В КРИТ. РАЗЛИКАТА МЕЖДУ КРИТ И СПАРТА (44-46). КРИТ НЕ ЗАСЛУЖАВА ВЪЗХВАЛА. ДЪРЖАВАТА НА ПЛАТОН. ПОХВАЛА ЗА СПАРТАНСКАТА ДЪРЖАВА. НЕЙНИТЕ СЛАБОСТИ И ПРЕДИМСТВА (47-50). ДЪРЖАВАТА НА КАРТАГЕН. ЦАРЕТЕ, СЪВЕТЪТ НА СТАРЕЙШИНИТЕ И НАРОДЪТ. УПАДЪКА й ПО ВРЕМЕТО НА ХАНИБАЛ (51). ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА КАРТАГЕНЦИТЕ ПО МОРЕ. ПРЕВЪЗ-ХОДСТВОТО НА РИМЛЯНИТЕ ПО СУША. КАРТАГЕНСКИТЕ ВОЙНИ-ЦИ СЕ БИЯТ ЗА ЧУЖДОТО, А РИМЛЯНИТЕ – ЗА СВОЕТО. ФИЗИЧЕСКОТО И ДУХОВНО ПРЕВЪЗХОДСТВО НА ИТАЛИЙЦИТЕ НАД АФРИКАНЦИТЕ. РОЛЯТА НА РОДНИТЕ ОБИЧАИ (52). ПУБЛИЧНАТА ВЪЗХВАЛА НА ПОЧИНАЛИТЕ. МАСКИТЕ НА СЛАВНИТЕ ПРЕДЦИ. ПОГРЕБАЛНИТЕ СЛОВА. ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ЧРЕЗ ПРИМЕРА НА ОТЦИТЕ. ПРИМЕРЪТ НА ХОРАЦИЙ КОКЛЕС (53-55). АЛЧНОСТТА НА КАРТАГЕНЦИТЕ. УМЕРЕНОСТТА НА РИМЛЯНИТЕ. ТЯХНАТА РЕЛИГИОЗНОСТ (56).

III. ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ПРЕГЛЕДА НА РИМСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА

БЪДЕЩИЯТ УПАДЪК НА РИМСКАТА ДЪРЖАВА. СИЛАТА И УПОРИТОСТТА НА РИМСКИТЕ УПРАВНИЦИ ПО ВРЕМЕТО НА ХАНИБАЛ. РИМЛЯНИТЕ ОТКАЗВАТ ДА ОТКУПЯТ СВОИТЕ ПЛЕНЕНИ ВОЙНИЦИ. РИМЛЯНИНЪТ ИЛИ ПОБЕЖДАВА, ИЛИ УМИРА.

I – ОТ ПРЕДГОВОРА

2. Известно ми е, че мнозина ще се учудят защо отложих за тук описанието на римската държавна уредба, принуждавайки се да прекъсна връзката и непрекъснатия ход на своето изложение. Мисля, че на много места съм изяснил – за мен от самото начало тази част от цялостното ми намерение е била една от най-важните. Пояснил съм това най-вече в уводната си част. Там изредих основните положения на този исторически труд и заявих, че най-добрият и същевременно най-полезен за читателите резултат, който целя, ще бъде в това да разберат и научат как и под каква форма на политическо управление стана така, че за по-малко от петдесет и три години1 почти целият обитаем свят попадна под единствената власт на римляните – нещо небивало до преди това. Решен да се заема с тази тема, не намерих по-подходящ случай от този за изследване и проверка истинността на това, което възнамерявам да говоря за тяхната държавна уредба. Когато в частни разговори хората се произнасят за поведението на незначителни или на забележителни личности, ако възнамеряват наистина да подложат своето мнение на проверка, избират за изследване не тези периоди от живота им, които минават в обезпеченост и безгрижие, а ония, които са белязани с премеждия при лоша, или с успехи при добра съдба, смятайки, че за съвършения човек единствената проверка е в това – дали е способен да понесе с душевно величие и благородство най-решителните обрати на съдбата. По същия начин трябва да разглеждаме и една държавна уредба. Затова, след като не намерих по-остър и по-значителен обрат в съдбата на римляните от този, който ги сполетя по наше време, избрах именно този период, за да опиша тяхната система на управление.2 Величината на този обрат човек би могъл да разбере от следното (…)

Това, което най-много привлича и същевременно носи най-голяма полза на учащите се, е изучаването на причините и избора на най-доброто решение при всеки отделен случай. Като най-главна причина за успеха или провала на всяка дейност трябва да се смята системата на държавното управление. От нея не само като от извор изтичат всички намерения и начинания, но и достигат до своя резултат.

II – ЗА ФОРМИТЕ НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

3. Лесно е както да се разкаже за миналото, така и да се предскаже бъдещето на тези елински държави, които често са стигали до величие и също така често са изпитвали пълния поврат на съдбата. Това е така, защото е лесно да се съобщят известни факти, както и чрез съпоставка с минали събития да се предскаже бъдещето. Но при римляните нито е лесно да се обясни сегашното им положение, поради пъстротата от политически форми в тяхната система, нито да се предскаже бъдещето им, поради това, че не ни е известен особеният характер на техния обществен и частен живот в миналото. Затова, ако човек иска да си състави една изчистена представа за особеностите на тяхната държава, той трябва внимателно да я проучи и разгледа.

Повечето автори, които искат наставнически да ни поучат по тези въпроси, разграничават три форми на държавна уредба. Едната наричат царство, другата – аристокрация, и третата – демокрация.3 Струва ми се, че имам всички основания да ги запитам: защо ни представят тези форми като единствени и още повече – като най-добрите. Струва ми се, че и в двата случая грешат. Явно е, че за най-добра държавна уредба трябва да се смята оная, която е съставена от всички споменати особености. Ние имаме доказателство за това не само на думи, но и от действителен опит, след като Ликург пръв състави по такъв начин държавната уредба на Спарта. Нито пък трябва да сочим като единствени само тях. Та нали вече сме наблюдавали монархически и тиранически управления, които твърде много се различават от царството, макар и да имат известна прилика с него, поради което всички монарси, доколкото е във възможностите им, лъжливо си приписват царската титла. Съществували са също така и немалко олигархични управления, които, макар и да са смятани за подобни на аристокрацията, се различават от нея, така да се каже, във възможно най-голяма степен. Същото може да се каже и за демокрацията. Че говоря истината е ясно от следното.

4. Не можем тутакси да наречем „царство” всяка монархия, а само онази, която доброволно е приета от поданиците и която е упражнявана с разум, а не чрез страх и насилие. Нито пък можем всяка олигархия да наричаме „аристокрация”, а само оная, при която управлението е в ръцете на избрана част от най-справедливите и благоразумни хора.4 По подобен начин не можем да мислим за демокрация там, където на цялата тълпа е позволено да прави всичко, което си пожелае. Само там, където е традиционно и обичайно да се почитат боговете, да се храни уважение към предците, да се изпитва свян към по-старите, да се зачитат законите, тези управления, където надделява мнението на мнозинството, трябва да се наричат „демокрация”. Поради това трябва да се казва, че съществуват шест вида политическо управление, споменатите три, които са на устата на всеки, и три, които са естествено свързани с тях, имам предвид монархията, олигархията и охлокрацията. Първа, без подготовка и по естествен път, възниква монархията. След нея следва и от нея се ражда, посредством уреждане и изправяне на нейните недостатъци, царството. След нейната (на монархията – б. пр.) промяна към свързаната с нея лоша форма – т.е. тиранията, веднага с премахването на двете се ражда аристокрацията. По естествен път тя се изражда в олигархия и след като народът в своя гняв премахне беззаконието на своите управници, възниква демокрацията.5 И с времето невъз-държаността и пренебрегването на законите в тази форма на управление на свой ред води до охлокрация. Истинността на моите думи ще стане по-ясна за всеки, ако се обърне подобаващо внимание на началата, възникванията и промените, характерни за всеки един от тези случаи. Само този, който е разбрал естествения път, по който възниква всяка от тях, само той би могъл да разбере кога, как и къде възходът, процъфтяването, промяната и краят им биха могли да се случат отново. Разбрах, че този метод на описание е най-подходящ за римската държава, тъй като от самото начало нейното образуване и възход са се дължали на естествени причини.

5. Вероятно тази теория за естественото променяне на политическите уредби от една в друга е най-добре разработена у Платон и някои други философи. Но понеже е представена с разнообразни аргументи и многословно, тя е понятна само за малцина. Затова ще се опитам да я предам в степен, в която смятам, че ще бъде пригодима към фактическата история и към общото умствено равнище. И ако се сметне, че съм изоставил някоя подробност в този общ преглед, то подробното разглеждане, което ще последва, ще предостави достатъчна компенсация за това, което сега ще пропусна.

Какви прочие са началата, за които говоря и от кой момент твърдя, че възниква държавността? От момента, когато поради наводнения, глад, неплодородие или други подобни причини човешкият род е сполетян от гибел – неща, за които знаем от традицията, че вече са се случвали и които разумът допуска, че и в бъдеще ще се случват често, след като същевременно се разрушат и всякакви умения и изкуства. Когато от оцелелите като от семена с времето населението се увеличи, тогава именно, както при останалите животни, и хората се събират вкупом – нещо естествено – поради природната си немощ, и образуват стадо. По необходимост започва да ги води и управлява този, който се отличава с физическа сила и душевна смелост – явление, което наблюдаваме и при неразумните животни и което трябва да смятаме за най-истинско дело на природата. При животните, имам предвид биковете, глиганите, петлите и други подобни, забелязваме, че по всеобщо съгласие водят най-силните. Вероятно в началото и хората живеят по този начин, струпвайки се в стада като животните и подчинявайки се на най силните и способните. В този случай единствено силата на водача е предел на тази власт, а името и е монархия.6

Но когато с времето в такива човешки струпвания се зароди общественото чувство и общественият обичай, тогава възниква представата за добро, за справедливо и за техните противоположности.

6. Начинът, по който възникват и се зараждат тези представи, е следният. Хората, по силата на естествения нагон, се стремят към полови сношения, от което се раждат деца. Когато някой от отгледаните, като отрасне, не проявява благодарност и не защищава тези, които са го отгледали, а напротив – започне да говори лошо или да постъпва зле с тях, ясно е, че ще предизвика неодобрението и негодуванието на тия, които са близки на родителите му и са били свидетели на грижите и мъките им по децата, за тяхното отглеждане и отхранване. Човешкият род се отличава от останалите животни по това, че само той разполага с ум и способност за преценка. Ето защо очевидно е невъзможно такава разлика в поведението да не бъде забелязана от хората, както при животните. Хората ще забележат станалото и няма да одобрят такова поведение, предвиждайки какво ги очаква и преценявайки, че същото може да сполети всеки от тях. Или пък ако някой в момент на опасност се е радвал на грижа и подкрепа от страна на друг и не отдаде благодарност към своя спасител, но дори започне да го ощетява, очевидно естествено е свидетелите да изпитат към него неприязън и негодувание, като споделят неприязънта на своя ощетен съсед и като се поставят в неговото положение. От такива ситуации у всеки възниква известно мнение за смисъла и теорията на дълга – което е същността на правото. По същия начин, когато човек се възправи в защита на своите приятели, издържайки напора на най-страшни зверове, естествено е той да получи знаци на благодарност и почит от страна на хората, докато този, който постъпва по противоположния начин – да си навлече порицание и неприязън. От това сред народа наново възниква едно понятие и теория за срамното и благородното, за разликата помежду им и благородството става обект на възхита и подражание, защото е полезно, докато другото започва да се отбягва. И щом водещата личност, този, който разполага с върховната власт, непрекъснато подкрепя тези възгледи, в съгласие с мнението на мнозинството и неговите поданици решат, че той въздава всекиму според заслуженото, оттогава нататък те вече му се подчиняват не от страх от насилие, а по-скоро защото го зачитат с преценката си. Затова те се обединяват и го подкрепят, дори и ако е на преклонна възраст, като единодушно го защищават и воюват с тия, които устройват заговори за отхвърляне на неговата власт. По такъв един начин несъзнателно монархът се превръща в цар, когато след гнева и силата вземе връх разумът.

7. Така у хората по естествен път възникват понятията за благородно и справедливо и за техните противоположности, така възниква и се заражда истинското царство. Защото народът започва да поддържа не само тяхната власт, но и на техните потомци, убедени, че тия, които са родени и отгледани от тях, ще се ръководят от възгледи, сходни на техните. И когато не са доволни от техните наследници, избират вече своите архонти и царе не според тяхната телесна и душевна сила, но според това, в каква степен се отличават със своя разум и способност за преценка – след като вече от самите факти са придобили опит за разликата между тази група качества и противоположните им. В стари времена избраните веднъж царе са запазвали своята власт до преклонна възраст, като укрепвали отлични за отбрана местности, строели стени и прибавяли нови земи към владенията си, първото – заради сигурността на своите поданици, а второто – за да им осигурят изобилие от блага.7 Докато преследвали такива цели, те били далече от всякакво злословие и завист, тъй като не се отличавали много нито в облеклото, нито в яденето и пиенето, но начинът им на живот бил подобен на останалите хора, без изобщо да се отделят от народа. Но когато започнали да получават властта по наследство и потекло, тяхната сигурност била вече предварително осигурена, осигурени им били и хранителни провизии повече от необходимото. Тогава, поддавайки се на своите страсти поради излишеството, започнали да смятат, че вождовете трябва да се отличават от своите поданици по облекло, че обслужването и приготовленията за хранене трябва да бъдат пищни и пъстри и че не трябва да им се отказва да удовлетворяват любовните си страсти, колкото и непозволителни да са те. Когато тези неща започнат да предизвикват завист и порицание, а от друга страна – да подклаждат омраза и злобен гняв – тогава от царството се ражда тирания. Тогава се пораждат и първите стъпки за нейното премахване и се устройват заговори срещу вождовете. Тези заговори се правят не от долни хора, а от най-благородните и с величав дух, и от най-безстрашните, тъй като подобни хора в най-малка степен могат да търпят надменността на владетеля.

8. Народът, когато си намери водачи се обединява с тях срещу вождовете, заради споменатите причини. Формата на царско или монархическо управление бива изкоренена из основи, при което тутакси възниква и се ражда аристократическото управление. Защото народът, сякаш воден от чувство за дълг да окаже благодарност към тия, които са премахнали монарсите, ги превръща в свои водачи и поверява съдбата си в техни ръце. Изпървом те приемат драговолно длъжността и не смятат нищо за по-важно от общото благо. Ръководят и личните, и обществените дела на народа с усърдие и грижовност. Но пак, когато децата получат в наследство от своите родители това превъзходство в общественото положение, без да са изпитали беди, без да имат изобщо никакъв опит по отношение на гражданското равенство и свободата на словото, отгледани още от раждането си сред авторитета и високото положение на своите бащи, то те се отдават – някои на забогатяване и незаконна алчност, други – на пиянства и съпътстващите ги гастрономични излишества, трети – на насилия над жени и отвличане на момчета. С това те подменят аристокрацията с олигархия и бързо предизвикват сред народа същите чувства, за които споменах по-горе.8 Затова в края на краищата ги сполетява същата катастрофа, каквато и тираните.

9. Защото щом някой забележи завистта и омразата срещу тях, появила се сред народа и след това се осмели да говори или да действа срещу държавните водачи, той има в лицето на целия народ готов съюзник. В следствие на това, след като първенците бъдат избити или прогонени, народът не смее да си избере цар, все още уплашен от беззаконието на предишните. Не се осмелява и да повери обществените дела в ръцете на по-голяма група, имайки пред очите си доскорошната грешка. И единствената ненакърнена надежда, която остава на хората, е да разчитат на самите себе си и те превръщат държавното управление от олигархия в демокрация, като взимат в ръцете си грижата и верността към обществените дела. И докато още са живи някои от тези, които са изпитали жестокостта на олигархичното управление, доволни от сегашната уредба, правят всичко за утвърждаване на равенството и свободата на словото. Но когато се народят млади хора и демокрацията се предаде от деца на деца, привикнали на равенство и свобода на слово, те престават да ги ценят и започват да се стремят към по-големи права от тези на мнозинството; в този порок изпадат най-вече тия, които имат в излишък. Прочие, когато бъдат обзети от властолюбие и не са в състояние да придобият власт чрез личните си добродетели, те затриват имотите си, разглезвайки и разваляйки народа по всевъзможни начини. В своята глупава алчност за власт те подклаждат сред тълпите стръв към подаръци и навика да ги получават. Тогава основите на демокрацията рухват и тя се променя в управление, основно на силата и насилието.9 Защото, щом тълпата е свикнала да се храни от чуждото и да разчита на богатството на съседа, когато се сдобият с амбициозен и дързък водач, но лишен от почестите на властта поради бедност, те установяват власт на хейрокрацията (власт на насилието – б. пр.). Сбралата се тълпа започва кланета, прогонва, плячкосва, докато озверяла отново не си намери своя господар и монарх.

Такъв е кръговратът на политическите системи, ходът на който е предначертан от природата и в който ход те се менят, заменят една с друга, докато накрая се връщат до състоянието, в което кръговратът е започнал. Знаейки ясно това, човек може и да сбърка, ако говори за момента, когато би се променила политическата уредба на една държава, но ако прави преценките си без чувства и завист, едва ли би сбъркал в това на какво равнище на развитие се намира тя, дали ще пропадне и каква промяна я очаква. Благодарение на това знание ние най-добре бихме могли да разберем и римската държава, нейното възникване, нарастване и зрялост, а също така – нейната бъдеща промяна. Защото, както казах, тази държава повече от всякоя друга е възникнала и се е развивала по един естествен път и по също така естествен път ще стигне до своята промяна в нещо противоположно. В истината на казаното читателят ще може да се увери от това, което предстои да разкажа.

10. Сега накратко ще поговоря за законодателството на Ликург. Този въпрос не е чужд на настоящата ми цел. Ликург е преценил, че всички тези промени стават по необходимост и по естествен път, преценил е, че всеки вид политическо управление, който е прост и подчинен на един принцип, е уязвим, тъй като лесно може да се изроди в някоя лоша форма, сходна на първоначалната и следваща я по естествен път.10 Защото така, както за желязото ръждата, а за дървения материал сродни злини са дървените и корабните червеи, заради които, макар и да не са застрашени от външни увреждания, биват разрушавани от вреди, породени вътре в самите тях, по същия начин и при политическите системи всяка една от тях по природа е свързана и следвана от своята лоша страна, породена заедно със самата нея. На царството съответства монархическото управление, на аристо-крацията – олигархията, а на демокрацията – озверяването и властта на насилието. Следователно невъзможно е, както казах по-горе, с течение на времето те да не се изродят в своите порочни разновидности. Предвиждайки това, Ликург създаде една държава, чиято система нито е проста, нито е единопринципна. Той събра всички качества и особености на най-добрите политически системи, тъй щото нито един от тези принципи да не прехвърля границите на допустимото, достигайки до своята родствена лоша форма, а за да може, след като силата на всеки един от тях бъде неутрализирана от останалите, нито един от тях да не превъзхожда и унищожава останалите.11 За да може политическата система, подобно на добре уравновесен плавателен съд, винаги да остава в равновесие. Царството да не може да престъпва своите граници поради страх от народа, като получава в същото време достатъчен респект и от негова страна в политическото управление. Народът на своя страна да не смее да унизява царете поради страх от стареите, които, след като са избрани измежду най-добрите граждани е сигурно, че ще бъдат винаги на страната на правосъдието. Така че тази част на държавността, която е била най-принизена поради това, че се е ограничавала до традиционните обичаи, започнала да придобива значение и тежест, благодарение на поддръжката и авторитета на стареите. В резултат, като съставил такава конституция, той запазил за по-дълго време, отколкото ни е известно където и да е, свободата в Лакедемон.

Ликург, предвиждайки, благодарение на разумна преценка, откъде и какъв е естественият ход на нещата, съставил тяхната държавна уредба, без да се натъква на никакви препятствия.12 Но римляните, макар да са стигнали накрая в своето отечество до същата система, не са се добрали до нея чрез съображения на разума, а след много надпревари и политически борби. Избирайки по-доброто след всеки свой пореден горчив опит, когато са се изправяли пред гибел, те са стигнали до същия резултат като Ликург, т.е. до най-добрата от всички възможни конституции.

V – ЗА РИМСКОТО ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

11. От нахлуването на Ксеркс в Елада (…) и тридесет години след тези събития тя е била една от онези политически системи,13 които са обект на специално проучване и тя беше в най-добрата си форма и в най-завършения си вид по време на Ханибаловата война, периода, при който аз прекъснах историческото си повествование, за да я разгледам. Затова, след като разказах за нейното развитие, сега ще се опитам да изясня какъв беше нейният облик по времето, когато след поражението си в битката при Кана римляните бяха изправени пред пълна катастрофа.

Известно ми е, че тези, които са родени и живели в условията на самата Римска република ще намерят, че описанието ми е до известна степен непълно, понеже съм пропуснал някои подробности. Запознати с всичко и придобили практически опит във всички нейни подробности, след като знаят тези обичаи и институции още от своето детство, те няма да се възхитят на това, което е разказано, а ще търсят онова, което е пропуснато. Те няма да съобразят, че писателят съзнателно е пропуснал някои незначителни подробности, но ще смятат, че от невежество е премълчал за началата на много неща и за някои „положения от съществено значение”. И ако тези неща са разказани, пак нямаше да им се възхищават, тъй като са дребни и незначителни, но ще търсят пак онова, което е пропуснато, уж че то е необходимо, в стремежа си да изглеждат по-сведущи от писателите. Но добрият критик трябва да съди автора не за това, което е пропуснал, а за това, което е казал и ако намери лъжа в него, да знае, че е пропуснал и останалите неща от невежество. Но ако всичко, което е разказано, се окаже истина, да се съгласи, че и другото е премълчано съзнателно, а не поради непознаване.

Тези мои забележки се отнасят до онези, които намират недостатъци у писателите по-скоро водени от ревност, нежели от чувство за справедливост.

При оформянето на нашата гледна точка по определен предмет нашето одобрение или укор са основателни дотолкова, доколкото са съобразени със съответния момент. Когато обстоятелствата се променят, приложени към тези променени обстоятелства и най-добрите и истинни определения на авторите започват да изглеждат не само неприемливи, но дори и недопустими.

Всички тези три вида управление, за които говорих по-горе, са застъпени в политическата уредба на Рим. Но всички те са така равномерно и подходящо разпределени в съставянето на конституцията и в нейното действие, че никой, дори местният гражданин, не би могъл със сигурност да каже каква е тяхната политическа система като цяло – дали аристокрация, дали демокрация или монархия. И наистина това е съвсем естествено. Защото ако се съсредоточим върху консулската власт, политическата система на Рим е изключително монархическа и царска, но ако се съсредоточим върху сената, тя би ни изглеждала аристократическа; ако пък човек разглежда властта на народа, то Римската държава би му се сторила като определено демократическа. Частите на управлението, попадащи под контрола на всяка една от тези форми, са били, и с малки промени са и сега, както следва.

12. Преди да изкарат войските, докато пребивават в Рим, консулите са пълновластни господари на обществените дела. Всички останали членове на управлението са им подчинени и изпълняват техните нареждания, освен демарсите. Те представят посланичествата в сената. Те са тези, които дават наставления относно спешни действия на сената. Те са тия, които осъществяват докрай сенатските решения. Отново, що се отнася до всички държавни дела, които се решават от Народното събрание, те са тия, които трябва да се погрижат за тях, те свикват събранията, те внасят за приемане декретите, те ръководят осъществяването на решенията на Народното събрание. А що се отнася до военните приготовления и въобще до полевите действия, то те имат почти автократична власт.14 В техните права е да се отнасят със съюзниците така, както сметнат за необходимо, да назначават хилиарси, да свикват набори и да подбират най-подходящите. Те също така имат правото по време на действителни полеви операции да наказват всеки един от своите подчинени. Имат правото да изразходват от обществената хазна всякаква сума, каквато сметнат за необходимо, подпомагани от ковчежник, който с готовност изпълнява всяко тяхно нареждане. Така че, ако човек гледа тази част от политическото управление, с основание би казал, че то е изцяло монархическо и царско. Аз бих отбелязал, че всякаква промяна, сегашна или бъдеща, както на това, така и на нещата, за които ми предстои да говоря, по никакъв начин не би се отразила на истинността на това, което твърдя.

13. Сега да минем на сената. Преди всичко той упражнява контрол върху хазната. Той контролира всички приходи, така както и всички разходи. С изключение на плащанията на консулите, квесторите нямат право да използват обществените средства за нищо, освен с решение на сената.15 Що се отнася до разхода, който е най-голям и значителен, този, който цензорите правят на всеки пет години за строеж на обществени съоръжения и за поддържането им, и той е упражняван от сената, и цензорите трябва да получат неговото съгласие за тези средства. Също така престъпления, които в Италия изискват публично разследване, т.е. предателство, заговор, отравяне, коварно убийство – и те са под грижите на сената. Също така, ако частен гражданин или град в Италия се нуждае от съдебна защита, или, кълна се в Зевс, от възмездие, или от помощ и подкрепа, то те са под покровителството на сената. Също така, ако трябва да се изпрати посланичество до някои (държави – б. пр.) вън от Италия, било за примирие, било за прикана, било, кълна се в Зевс, за да се даде нареждане или за приемане в подчинение или за обявяване на война, това е грижа на сената. Също така по отношение на дошлите в Рим пратеници, сенатът решава как да бъдат приети те и какъв отговор да им се даде. Всички тези неща са под контрола на сената, народът няма никакво отношение към тях. От всичко това, ако човек е дошъл в Рим по време, когато консулите отсъстват, то политическото управление би му изглеждало като изцяло аристократическо. В това именно са убедени и мнозинството елини, така както и царете, защото техните въпроси се решават почти изключително от сената.

14. След всичко това човек с основание би се запитал каква и коя в такъв случай част от държавното управление е останала за народа, след като сенатът е обсебил ръководството на всички тези неща, за които споменахме, и още повече – държи в ръцете си всичко, което се отнася до приходи и разходи в държавната хазна, и след като стратезите консули имат автократична власт също така и по време на полевите действия? Но независимо от това остава една част и за народа, и при това най-главната. Единствено Народното събрание в държавата има правата да отдава почит и да наказва, единствените връзки, чрез които се скрепяват династиите и държавите, и изобщо целият обществен живот. Защото там, където или се пренебрегва разликата между двете, или, макар и да се схваща, се прилага зле, там е невъзможно да се водят добре обществените дела. Та възможно ли е добрите и лошите граждани да бъдат зачитани с равни почести? Защото Народното събрание взима решение, и то изключително често, когато пренебрегването на правото заслужава наказание и преди всичко по отношение действията на тези, които заемат най-висши постове. Само народът има право да определи смъртно наказание.16 Що се отнася до последното, те имат една практика, която е достойна за похвала и заслужава да бъде спомената. Обичаят при тях дава право на тези, които са обвинени в смъртно престъпление, да отидат сами в изгнание, докато се гледа делото, докато макар и една фила все още не е внесла своя глас в решаването на присъдата, като по този начин ги принуждават на доброволно изгнание. Изгнаниците могат да живеят в безопасност на територията на Неапол, Пренесте или Тибър и други така наречени градове-федерати. Народът, също така, дава държавни длъжности на най-достойните – нещо, което е висша награда за добродетел в държавата. Народът единствен има властта да утвърждава законите и най-главното – да взима решения по въпросите за мира и войната. По-нататък, във връзка със съюзите, примирията и договорите, той единствен ги утвърждава и обявява тяхната валидност или напротив. Така че отново, след всичко това, човек с основание може да каже, че народът има най-главния дял в управлението и че обликът на Римската държава е демократически.

15. Обясних по какъв начин са разпределени държавните функции сред всяка една от тези политически форми. А сега ще поясня по какъв начин, ако искат, те биха могли да си противодействат или съдействат помежду си. Консулът, когато тръгне с войската, облечен в тази власт, за която казах, изглежда наистина автократор във всички неща, свързани с изпълняването на неговите задачи. Но в действителност той се нуждае от поддръжката на Народното събрание и сената, и без нея не е в състояние да доведе до завършек своите действия. Явно е, че за войската му трябва непрекъснато да се изпращат продоволствия. Без съгласието на сената не може да му се изпрати нито храна, нито дрехи, нито пари, така че намеренията на вождовете остават неосъществими, ако сенатът съзнателно предпочете да му пречи и да му се противопоставя. Дали плановете и решенията на стратезите ще се осъществят, това зависи от сената.17 В негова власт е да изпрати друг стратег, когато изтече едногодишният срок на неговата длъжност, или да го назначи отново. Също така сенатът има власт да почете успехите на стратега с подобаваща пищност и да ги възвеличи, или напротив – да ги омаловажи и унизи. Защото така наречените при тях триумфи, чрез които значимостта на извършените от стратезите дела се представя пред очите на гражданите, не могат да се проведат както подобава, а понякога и изобщо да се направят, ако сенатът не се съгласи и не отпусне необходимите за това средства. За консулите е изключително необходимо да се съобразяват и с мнението на Народното събрание, дори и ако се намират много далече от родината. Защото, както казах по-горе, Народното събрание е този орган, който утвърждава примирията и сключените договори. И най-важното – когато дава оставката си, консулът е задължен да се отчете за своите дела пред Народното събрание. Така че ни най-малко не е безопасно за стратезите да пренебрегват дължимото уважение спрямо сената и Народното събрание.

16. Сенатът на своя страна, макар да притежава толкова голяма власт, най-напред в обществените си дела е принуден да се съобразява с мнението на народа и да взима под внимание Народното събрание. Разследванията и изправянето на най-тежките и значителни престъпления, извършени срещу държавата, присъдата за които е смърт, не могат да бъдат осъществени, ако „сенатус консултум” не бъде потвърден от Народното събрание. Същото се отнася и до тия неща, които засягат самия сенат. Защото ако някой внесе закон, който лишава сената от някоя от традиционните му привилегии или, кълна се в Зевс, го лишава от правото на председателстване или други форми на почит, или дори им отнема от личния им имот, единствено Народното събрание има властта да приеме или отхвърли подобна мярка. И това, което е най-важно, когато някой демарх се противопостави, сенатът не е в състояние да вземе окончателно решение по който и да е въпрос и дори да заседава и да обсъжда изобщо този въпрос – защото демарсите са длъжни винаги да изразяват волята на народа и най-вече да взимат под внимание неговите желания. Заради това сенатът се бои от народа и се съобразява с Народното събрание.

17. По подобен начин от своя страна народът се подчинява на сената и е длъжен да се съобразява с него както в обществените дела, така и в личните. Из цяла Италия квесторите раздават многобройни аренди за обществено строителство. Не е лесно те да се изброят – за строителство и за поддръжка на много плавателни реки, заливи, градини, мини, земи, изобщо всички неща, които са под властта на Рим. Всички те се изпълняват от народа и може да се каже, че почти всички са заинтересовани от тези повинности и от труда, който е необходим за тяхното изпълняване. Защото някои са действителните купувачи на арендите, раздавани от квесторите, други са техни съдружници, трети им осигуряват гаранция, четвърти залагат собствените си богатства пред държавната хазна за тях и власт над всичко това има сенатът. Те (сенаторите – б. пр.) могат да дават отсрочка за изпълнението на арендите, те могат да облекчат арендатора, ако се случи нещастие или да го освободят от бремето, ако изобщо се окаже невъзможно да изпълни повинността. Има много неща, в които сенатът може да навреди или да помогне на този, който се занимава с общественото имущество. Защото всички тези неща се отнасят до неговите пълномощия. И което е по-важно – съдиите в повечето граждански процеси, в които се засягат съдбовните интереси на гражданите, било то от обществен или от частен характер, се избират от сенатския състав. Заради това, понеже повечето граждани са зависими от неговата милост, боейки се от несигурността на съдебния спор, гледат с предпазливост на всяка проява на съпротива и противодействие спрямо решенията на сената. По подобен начин те като правило трудно се противопоставят на плановете на консулите, тъй като всички са застрашени да попаднат под тяхната власт при военна обстановка, както всички заедно, така и всеки поотделно.

18. След като такава е способността на споменатите политически форми както да си вредят една на друга, така и да си съдействат, тяхното единство е адекватно на всякаква критична ситуация, така че е невъзможно да се изобрети по-добра политическа система от тяхната. Защото когато някоя появила се обща опасност ги принуди да се обединят и да си взаимодействат, силата на държавата става толкова голяма, че нито едно наложително действие не бива пропуснато. Всички ревностно се надпреварват да изобретят средства за посрещане нуждата на деня. Всяко решение бива осъществено в необходимия момент, след като всеки, и на обществени начала, и лично, съдейства за неговото изпълнение. Но отново, когато те се освободят от външната опасност и започнат да живеят в благополучие и излишък, до които са ги довели успехите, отдавайки се на блаженство, поддадат се на ласкателства и в безгрижие се обърнат към надменността и към прекаленото самоизтъкване, нещо обичайно – тогава най-добре се вижда как тяхната политическа уредба сама по себе си им оказва помощ. Защото когато една от тези форми нарасне извън пропорциите, започне да се стреми към превъзходство и прекалено много да доминира във властта, тогава става явно, че по причините, изтъкнати по-горе, нито една от тези форми не е абсолютна. Намерението на всяка една от тях да узурпира властта може да бъде осуетено и на него може да се противодейства от страна на останалите, така че нито една от тях не може да преодолее останалите или да се отнесе към тях с пренебрежение. Всяка остава в установеното си положение, благодарение на противодействието, на което се натъква в своите стремления и всяка една институция още от самото начало се страхува от намесата на другата.

VI – ВОЕННАТА СИСТЕМА НА РИМ

19. След като изберат консули, консулите назначават хилиарси, четиринадесет с петгодишна служба във войската и десет с десетгодишна. За останалите е определено: за конниците – да служат десет години, а за пехотинците – шестнадесет, докато навършат четиридесет и шест години, с изключение на онези, чийто ценз е по-малко от четиристотин драхми. Всички те взимат участие във военния флот. В случаи на военна опасност конниците се задължават да служат двадесет години. Никой няма право да заема политическа длъжност, преди да е служил десет години във войската. Консулите, които са на длъжност, ако възнамеряват да свикат набор, съобщават пред Народното събрание деня, в който всички римски граждани, които са в наборна възраст, са длъжни да се представят и това те правят ежегодно. В определения ден, когато всички, които трябва да изпълнят военната си повинност пристигнат в Рим и след това бъдат събрани на Капитолий, по-младите хилиарси се разпределят, така както определи Народното събрание или консулите, на четири групи, защото главното и първоначално разпределение на войската им е било на четири легиона. Първите четири определени хилиарси биват назначени в първия легион, следващите трима – във втория, следващите четирима – в третия легион и последните трима – в четвъртия. От по-възрастните първите двама се разпределят в първия легион, следващите трима се поставят във втория легион, следващите двама – в третия и последните трима – в четвъртия.

20. След като хилиарсите бъдат разпределени по този начин, така че всеки легион да разполага с еднакво число хилиарси, те сядат поотделно, разпределят филите по жребий и ги призовават по реда на жребия. От всяка фила най-напред излизат четирима младежи с приблизително еднаква възраст и физика. Когато те бъдат призовани да пристъпя напред, най-напред избира първият легион, после – вторият, трети – третият и накрая четвъртият. След като бъдат призовани следващите четирима, пръв избира вторият легион, след това – следващият и накрая първият. След това биват призовани други четирима и първи избира третият легион, а накрая – вторият. Така, предоставяйки всеки път правото на пръв избор на друг легион, всеки един от тях се попълва от мъже с еднакви качества. Когато попълнят по такъв начин определения числен състав, т.е. когато всеки легион се попълни от четири хиляди и двеста пехотинци, а понякога – по пет хиляди, по време на изключителна опасност, избират по същия начин, след четирите хиляди и двеста пехотинци, и конниците, но сега правят първия избор след като цензорът ги определи по имуществен ценз и към всеки легион се попълват по триста конника.

21. След като наборът се извърши по описания начин, определените за това хилиарси събират поотделно всеки от легионите и изкарват отпред по един от най-личните воини, които полагат клетва, че ще се подчиняват и ще изпълняват заповедите на своите командири според силите си. Всички останали се заклеват, излизайки напред един по един, че ще правят същото, каквото и първият.18

Междувременно стратезите (консулите – б. пр.), които са на власт, изпращат нарежданията си до архонтите на съюзните градове из Италия, от които искат да получат съюзническа войска, определяйки количеството, деня и мястото, на което трябва да се явят набраните воини. Градовете извършват набора, както и клетвата по същия начин, след което ги изпращат, определяйки им вожд и платец.

Хилиарсите в Рим, след като приемат клетвата, обявяват пред всеки легион деня и мястото, на което трябва да се явят без оръжие и ги освобождават. Когато пристигнат в уречения ден, избират измежду тях най-младите и бедните частта на гросфомахите (лат. велити – б. пр.), след тях – така наречените хастати, тия в най-зряла възраст – в числото на принкипите и най-възрастните – в триариите. Тези и такива са различните бойни части на римляните – по наименование, по възраст и по въоръжение – във всеки легион. Разделят ги по такъв начин, че най-възрастните мъже, наречени триарии, да бъдат шестстотин, принкипите – хиляда и двеста, същото количество – хастати и останалите, от числото на най-младите – гросфомахи. Ако са повече от четири хиляди, те съответно ги разпределят, освен в числото на триариите. Броят на последните винаги е един и същ.19

22. На най-младите се заповядва да се въоръжат с махайра, гросфос и парма. Пармата е с достатъчно здрава направа и големина, за да може да осигури защита. Формата й е кръгла и има диаметър три стъпки. Освен това на главите си слагат гладък шлем. Понякога го покриват с вълча или друга подобна кожа, едновременно за защита и като знак, за да могат техните командири на части да отсъдят дали се бият храбро или не. Дървената част на гросфоса има две лакти дължина и дебелината му е един пръст, острието му е с дължина една педя и така изтънено и изострено, че още при първото хвърляне по необходимост се изкривява, за да не могат противниците да го хвърлят обратно. Ако не беше така, това метателно оръжие щеше да бъде използваемо и за двете страни.

23. На следващите по възраст, така наречените хастати, им се нарежда да носят пълна паноплия. Римската паноплия се състои най-напред от щит, извитата форма на който има две стъпки и половина ширина и дължината му е четири стъпки, а дебелината на обиколката на щита е една длан. Направен е от две плочки, слепени с лепило от бича кост, покрит е с ленено платно и отгоре, от външната страна – с телешка кожа. Горният и долният ръб са подсилени с железен край, чрез който се обезопасяват ударите на махайрите отгоре и забиването на земята. Освен това на него е закрепена желязна коруба, която предпазва от камъни, големи копия и всички метателни средства. Заедно със щита носят и махайра. Тя се закрепва на дясното бедро и я наричат „иберийска”. Тя има изключителен пробив и силна сеч от двете си страни, тъй като острието й е здраво и твърдо. Освен това имат две копия, меден шлем и наколенници. Копията са два вида – дебели и тънки. От по-дебелите някои са обли, с диаметър една длан, а другите – четвъртити, с квадратура една длан. Тънките, които те носят заедно с описаните, приличат на ловни копия. Дължината на дървената част на всички тях е три лакти. Снабдени са с желязно острие, извито като кука, със същата дължина като дръжката. Него те закрепват така здраво за дръжката, като го връзват по средата на дървото със здрави стеги, че желязната част се чупи при употреба преди да се разхлабят стегите, макар дебелината му в основата, там, където се прикрепва към дървото, да е един пръст и половина. Толкова голяма и такава грижа полагат при свързването. След всичко това се украсяват с венец от пера, с три изправени черни или червени пера, дълги около лакът, добавката на които на главата над цялото останало въоръжение да прави човека да изглежда два пъти по-голям, отколкото е в дейст-вителност, а гледката да бъде едновременно красива и ужасяваща за противника. Редовите бойци носят в добавка медна ризница, която поставят на гърдите си и която наричат „пекторале”. Това допълва цялото им въоръжение. Но тия, чийто ценз е над мириада драхми, вместо „сърцебрана” носят плетена броня. Същото въоръжение имат принкипите и триариите, освен дето вместо пили носят хасти.

24. От всеки род войска, с изключение на най-младите, избират според воинските качества десет таксиарси20 и след тях правят избор за още десет души. Всички тях наричат таксиарси, а от тях избраният пръв заседава във военния съвет. Таксиарсите на свой ред избират същия брой тилови командири. След това разделят възрастовите групи между таксиарсите, всяка на десет части, освен гросфомахите. И назначават на всяка част по двама вождове от избраните мъже и по двама тилови командири. Гросфомахите се разпределят по равни количества на всички части. Всяка част се нарича тагма, спейра или семея и техните вождове се наричат кентуриони или таксиарси. Накрая вождовете избират във всяка спейра двама най-отлични и храбри воини за семеофори (знаменосци – б. пр.). Това, че избират на всяка спейра по двама командири, е естествено, тъй като не е сигурно как ще се държи вождът и какво ще му се случи. И понеже военното дело не търпи извинения, те не искат спейрата да остане без вожд и командир. А докато са двама, първият избран води дясното крило на спейрата, докато вторият вожд държи лявото крило на семеята. Когато не са двама, оцелелият ръководи цялото подразделение. Те искат от водачите да бъдат не толкова храбри и отчаяно решителни, колкото добри командири, с постоянен и стабилен характер. Не толкова да започват атака и първи да влизат в сражението, колкото да стоят на своите позиции, когато биват притиснати и да са готови да умрат на своето място.

25. По подобен начин те разделят и конницата на десет или и от всяка избират по трима иларси, които пък на свой ред избират трима тилови командири. Първият избран иларх командва илата, а другите двама са с ранг декадарси и всички се наричат декуриони. Когато го няма първият, вторият получава ранга иларх. Сегашното въоръжение на конниците е подобно на елинското. По-рано преди всичко те не са носили ризници, но са се сражавали с леко облекло, което означава, че са могли лесно да скачат и бързо да яхат конете, да бъдат много маневрени, но в близки сражения са били изложени на опасност, защото са се сражавали почти голи. Копията им били неефективни по две причини, първо защото ги правели тънки и крехки, и не можели да ударят здраво в целта, защото преди да успеят да ги насочат към нещо, те се чупели от самото движение на коня. Освен това, понеже ги правели без заден край, можели да ги използват само за първи удар с върха, след което, ако се счупели, ставали безполезни и неизползваеми. Щитовете им били от овча кожа, с форма, подобна на закръглените пити, които се използват при жертвоприношения. Тях нито могли да използват при нападение, защото не били здрави, а когато от дъждовете кожата им се свличала и изгнивали, ако преди били непрактични, тогава ставали съвсем неизползваеми. И тъй като въоръжението им не издържало проверката на опита, бързо възприели елинския модел на въоръжение, при който първият удар с върха на копието е добре прицелен и силен, защото копието се прави нечупливо и яко, а също така може отново ефективно да се използва, като се придърпа копието и се удря с обратната страна. Същото важи и за щитовете, които са направени здрави и са твърде полезни и в нападение, и при защита. Като разбрали това, веднага започнали да подражават на този модел. В това се състои и едно от качествата на римляните – да възприемат чужди навици и да подражават на това, което виждат, че е по-добро.

26. След като са организирали войската по такъв начин и са дали нарежданията си относно въоръжението, хилиарсите освобождават войниците да си отидат у дома. Когато дойде денят, в който са се заклели да се явят на мястото, определено от консулите – всеки консул като правило определя различно място за сбор на своя легион, тъй като всеки получава различна част от съюзническата войска и по два римски легиона – всеки записан се явява незабавно, защото не се приема никакво извинение, освен неблагоприятно знамение или пълна невъзможност. Заедно с римските легиони се събират и съюзническите войски, чиято организация и команда се поема от назначените от консулите началници, наричани префекти, дванадесет на брой. Те най-напред избират за консулите най-подготвените за действителна служба между цялата събрана съюзническа войска конници и пехотинци, наричани „екстраординарии”, което преведено ще рече „избрани”. Целият брой на съюзническата войска е равен на римските легиони, а на конницата – три пъти по-голям. От тях те взимат за частта на „избраните” една трета от конницата и една пета от пехотата. Останалите разделят на две части, които наричат дясно и ляво крило.

След като тези приготовления са извършени, хилиарсите поемат заедно римляните и съюзниците и вдигат лагер, чийто план е прост и еднакъв при всички случаи и терени. Мисля, че сега е моментът да се опитам да запозная слушателите си, доколкото словата ми позволяват, с разпо-ложението на войските им при марш, при лагеруване и при бойни действия. Та кой е толкова незаинтересован за красивите и значителни неща, че няма да пожелае да отдели още малко труд, за да бъде запознат с такива важни работи, за които, след като чуе веднъж, ще бъде наясно с нещата, които заслужават изучаване и познаване?

27. Те лагеруват по следния начин. Когато се определи местоположението на лагера, в него се избира най-удобното за наблюдение и отдаване на команди място за разполагане палатката на стратега. След като се постави знак там, където смятат да я опънат, около знака се измерва един квадрат, всяка страна на който трябва да отстои на сто стъпки от знака, така че площта да бъде четири плетра. По едната страна на този квадрат, която се окаже най-подходяща за водоснабдяване и фураж, се разполагат римските легиони, както следва. Както вече казах, всеки легион има по шест хилиарха, а на всеки от двамата консули винаги се полагат по два римски легиона, от което е ясно, че със всеки консул трябва по необходимост да воюват по дванадесет хилиарха. Разполагат палатките на всички тях в една линия, успоредна на тази страна на квадрата, която е избрана и отстояща на петдесет стъпки от нея, за да се оформи пространство за конете, впрегатните животни и останалия багаж на хилиарсите. Палатките се разпъват с гръб към консулската и с лице към външната страна на лагера, която ще разбирам и ще наричам винаги „фронт” на лагера. Палатките на хилиарсите се разполагат на равно разстояние помежду им и по цялата дължина на пространството, заето от легионите.

28. Сега отново измерват сто крачки пред всички тези палатки и започвайки от линията, очертана от това разстояние, която е успоредна на линията на палатките на хилиарсите, от нея нататък разполагат легионите, подреждайки ги както следва.21 Разделят на две тази линия и започвайки от поставения така, и по черта перпендикулярна на линията разполагат конницата на двата легиона, с лице една към друга и на отстояние петдесет стъпки, като спомената черта е на половината разстояние помежду им. Палатките на конницата и пехотата се разполагат по сходна схема, като цялата форма на заетото от семеите и уламите пространство е квадратна. Този квадрат е обърнат към една от улиците и дължината му покрай улицата е определена, и тя е сто стъпки, като се стараят в повечето случаи и дълбочината на квадрата да е пак толкова, с изключение на съюзниците. Когато легионите им са по-големи, се стараят да увеличат пропорционално размера на дължината и дълбочината.

29. По този начин лагерът на конницата образува нещо като улица, тръгваща от средата на палатките на хилиарсите и под прав ъгъл спрямо линията, на която те са поставени и спрямо пространството пред тях, като цялата система от проходи наподобява улична мрежа, защото конните части и групите коне се разполагат лице с лице едни към други, по дължината.22 Зад конницата разполагат триариите на двата легиона по подобен начин, семея зад всеки уламон, но без пространство помежду им и с лице в обратна посока на конницата, като дълбочината на всяка част е наполовина на дължината й, понеже като правило броят на триариите е наполовина на броя на останалите подразделения. Така че, макар съставът на подраз-деленията често да не е еднакъв, дължината на стоянките им винаги е една и съща, поради разликата в дълбочината. След това, на разстояние петдесет стъпки от всяка страна, разполагат принкипите с лице срещу триариите. Тъй като и те са обърнати към споменатото пространство, образуват се още две улици, които започват от същата линия, от която и конницата, т.е. от сто стъпковото пространство пред палатките на хилиарсите и свършващи при противоположната на хилиарсите страна на лагера, която от началото приехме да наричаме фронт на цялата схема. След принкипите, гледайки също в обратна на тях посока, без интервал, те подреждат хастатите. Тъй като всеки род войска според първоначалното разпределение се състои от десет семеи, всички улици се оказват равни по дължина и свършват при лицевата страна на лагера в права линия, като последните семеи тук са разположени така, че да гледат с лице към фронта.

30. Пак на петдесет стъпки от хастатите те разполагат конниците на съюзниците с гръб към тях, започвайки от същата линия и свършвайки при същата линия. Както казах по-горе, количеството на съюзниците, що се отнася до пехотата, е равно на това на римските легиони, но от тях трябва да бъдат изключени „избраните”, а на конницата е два пъти по-голям, като се махне от тях третата част на избраните. Затова, оформяйки лагера си, те пропорционално увеличават дълбочината, като се стараят да държат същата дължина като тази на римляните. След като се оформят тези пет улици, те разполагат подразделенията на съюзническата пехота, увеличавайки дълбочината според тяхното количество. Семеите са с лице към лагера и към двете външни страни на лагера. При всяка семея първите палатки от всеки край са тези на кентурионите. Разполагайки се по такъв начин, те винаги оставят разстояние между петия и шестия уламон от петдесет стъпки, като същото важи и за пехотинските подразделения, така че се оформя нов проход, пресичащ целия лагер под прав ъгъл спрямо улиците и успореден на палатките на хилиарсите.23 Тази улица се нарича пемпте (лат. „квинтана” – б. пр.), защото минава покрай петте конни и пехотински подразделения.

31. Пространствата зад палатките на хилиарсите в дясно и вляво от стратегиона (лат. „преториума” – б. пр.) се използва в единия случай за пазар, а в другия – за място на квестора и снабдяванията, които са под негов контрол. Зад последните палатки на хилиарсите и приблизително под прав ъгъл спрямо тях, се разполагат палатките на избраните конници и на тия доброволци, които служат за охрана на консула. Те се разполагат успоредно на двете страни на оградата на лагера, с лице в единия случай срещу складовете на квестора, а в другия – към пазара. Като правило тези войски не само в лагера се разполагат близо до консулите, но и по време на поход и в други случаи постоянно са прикрепени към консула и квестора. С гръб към тях и с лице към лагерното укрепление се разполага избраната пехота, която изпълнява същите задачи, както въпросната конница. След тях се оставя празно пространство с ширина сто стъпки, успоредно на палатките на хилиарсите и простиращо се по цялата страна на укреплението от другата страна на пазара, стратегиона и квесториума. И от другата страна се разполагат останалата част от избраните съюзнически конници, с лице срещу пазара, стратегиона и квесториума. По средата на този конен лагер и зад самото пространство на стратегиона се оставя проход с ширина петдесет стъпки, водещ до задната страна на лагера и минаващ под прав ъгъл спрямо широкия проход зад стратегиона. С гръб към тези конници се разполагат останалата част от избраните пехотинци, с лице към укреплението и към задната част на целия лагер. Накрая пространствата, които остават празни отдясно и отляво покрай укреплението, от всяка страна на лагера, се определят за чуждестранни части или за съюзници, които могат евентуално да се присъединят.

По този начин целият лагер образува един квадрат и начинът, по който са оформени улиците и цялостната му организация го правят да прилича на град. Лагерното укрепление отстои от всички страни на двеста стъпки от палатките и това празно пространство има важно значение в няколко отношения. Най-напред то е удобно и необходимо за излаза и влизането на войските. Всички те излизат по своите улици в това празно пространство, без да нахлуват по един и същи път и да си пречат едни на други. Също така тук те прибират добитъка и пленената от враговете плячка и могат да я пазят през нощта. И най-важното – по време на нощни нападения нито огън, нито метателни оръжия могат да ги достигнат, освен много малко, които са почти безопасни, поради голямото разстояние и пространство пред палатките.

32. Като се вземат предвид количеството конница и пехота, четири хиляди или пет хиляди във всеки легион и като се вземе предвид също така дълбочината и дължината и броя на частите и отделенията, освен това – размерите на улиците и отворените пространства, и всички останали подробности, всеки който желае, може да изчисли пространството и цялата обиколка на лагера. Ако се увеличи количеството на съюзническата войска, било на тези, които от самото начало са включени в състава на армията, било на други, които са се присъединили по специален повод, то за последните се приспособяват пространства в съседство със стратегиона, като пазарът и квесториумът се намаляват до минимални размери, в съответствие с възникналата необходимост, докато за първите, ако броят им е значително по-голям от предвидения, добавят две улици, по една от всяка страна на лагерите на римските легиони.

Ако всичките четири легиона и двамата консули се обединят в един лагер, не трябва да си представяме друго, освен два лагера като описания, разположени гръб с гръб, като свръзката се прави при стоянките на отбраната пехота на всеки лагер, които, както описах, са разположени с лице към задната част на лагера. Формата на лагера в този случай е продълговата, като пространството е два пъти по-голямо, а обиколката – един път и половина. Когато се случи консулите да лагеруват заедно, използват това подреждане. Но когато са разделени, единствената разлика е, че пазарът, квестоирумът и стратегионът се разполагат между двата лагера.

33. След като лагерът се подреди, хилиарсите заклеват всички, които се намират в него, както свободни, така и роби, един по един. Всеки се заклева да не краде нищо от лагера и дори ако намери нещо, да го предава на хилиарсите. След това те дават нарежданията си на семеите, на хастатите и на принкипите на всеки легион, като възлагат на двете от тях да се грижат за пространството пред палатките на хилиарсите. Това е обичайното място за почивка на всички римски войници през деня, затова непрекъснато се грижат за него да бъде поддържано и оросявано. Три от останалите осемнадесет семеи се разпределят по жребий към всеки хилиарх, това е общият брой на семеите от хастати и принкипи във всеки легион, според описаното вече разпределение, а хилиарсите са шест. Всяка от тези семеи служи по ред на хилиарха, като службата, която дават, е следната. Когато лагерът се устройва, те разпъват палатката му и подравняват земята около нея. Тяхна грижа е да оградят тази част от багажа му, която се нуждае от охрана. Те също така дават два караула за него, като караулът се състои от четирима души, един пред палатката, а другият – отзад, при конете. Тъй като на всеки хилиарх се падат три семеи, а във всяка семея има повече от сто човека, без да се смятат триариите и гросфомахите, те не дават служба – то нарядът е лек, защото на всяка семея се пада дежурство през три дни и по такъв начин едновременно се осигурява необходимото удобство за хилиарсите и се отдава съответната на тяхната длъжност почит и уважение. Семеите на триариите са освободени от служба на хилиарсите, но всяка семея дава ежедневен караул при конете на конните подразделения, при уламона, който е непосредствено зад тях. Този караул освен общия оглед наблюдава предимно конете, за да не се измъкнат от връзките си и да не се освободят и връхлетят на други коне, като създадат по този начин бъркотия в лагера. И накрая всяка семея по ред дава караул покрай палатката на консула, за да го защити от евентуални заговори и същевременно да добави великолепие към достойнството на неговата длъжност.

34. Що се отнася до правенето на вал и ограда, на съюзниците се падат двете страни, край които е разположено на стан всяко от техните крила, и две се полагат на римляните, по една на всеки легион. След като всяка страна се раздели на части, по една за всяка семея, грижа за работата в нейните подробности имат таксиарсите, които стоят там по време на строителството, докато по двама хилиарси упражняват цялостен надзор върху работата на всяка страна. Същите тези командири ръководят и всички останали дейности из лагера. Те се разделят по двойки и всяка двойка дежури по ред по два месеца на всеки шест месеца, в контрола на полевите действия. По същата система разпределят своите задължения и префектите на съюзните войски. Командирите на конни подразделения и таксиарсите се събират всеки ден при изгрев слънце пред палатката на консула. Той отдава необходимите заповеди на хилиарсите, те ги донасят на конните командири и таксиарсите, а те – на редовите войници, когато дойде необходимият момент.

Предаването на нощната парола осигуряват по следния начин. От десетата семея на всеки род конница или пехота, която е разположена в края на улицата, се избира един човек, който е освободен от наряд. Той всеки ден идва при изгрев слънце при палатката на хилиарха и взимайки паролата – т.е. една дъсчица, на която тя е написана, се връща. Връщайки се при своята семея, той предава паролата и табличката в присъствието на свидетели на командира на следващата семея, а той – на следващата. Всички правят това, докато тя стигне до първите семеи, които са най-близко до палатката на хилиарха. Те трябва да предадат дъсчицата преди залез слънце на хилиарсите. И ако всички раздадени се върнат, той знае, че паролата е предадена на всички и е стигнала до него, след като е преминала през всички семеи. Но ако някоя от тях липсва, случилото веднага се разследва, защото от бележките той знае от коя част не е върната дъсчицата. И този, който е виновен за нейното спиране, получава наказанието, което заслужава.24

35. Нощната стража се организира при тях по следния начин. Дежурната семея пази стратега и неговата палатка, а палатките на хилиарсите и конните части се пазят от определените от всяка семея хора по начина, който вече описах. По същия начин всяка отделна част си определя стража за себе си от своите хора. Останалите стражи се определят от консула. Обикновено има три стражи при квесториума и по две при палатките на легатите и членовете на Съвета. Цялото външно пространство се пази от гросфомахите, които всеки ден биват разполагани покрай вала, това е специалната служба, определена за тях и по десет от тях пазят всеки вход. Един от тиловите командири на всяка семея завежда вечерта първия от определените стражи на съответния пост, който ще дава дежурство, при хилиарха. Той връчва на всички тях малка дъсчица за всеки пост, която има надписан знак. Като я получат, всички те отиват по определените места.

Задължението да се прави обход се възлага на конницата. Първият иларх на всеки легион трябва да заповяда на един от тиловите командири да изпратят съобщение преди закуска на четирима младежи от неговата ила, че ще правят обход. Същият трябва да съобщи вечерта на вожда на следващата ила, че той трябва да се погрижи за обхода на следващия ден. Когато получи съобщението, този командир трябва да направи същото на следващия ден, и така през всички или. Определените четирима от тиловите командири на първата ила, след като си разпределят по жребий реда на дежурството, отиват при хилиарха и получават писмено указание кои места трябва да обходят и по кое време. След това четиримата се установяват при първата семея на триариите. Защото таксиархът на тази семея има задължението да подаде тръбен сигнал за началото на първата стража.

36. Когато този момент дойде, определеният по жребий за първи оглед тръгва на обиколка, придружен от приятели и свидетели. Той обикаля по определените места, не само покрай вала и входовете, но и по постовете на всички пехотински семеи и конни улами. И ако завари часовите на първата стража будни, прибира техните тесери (дъсчици – б. пр.). Но ако завари някого заспал или поста изоставен, призовава своите придружители да му бъдат свидетели и продължава. Проверяващите следващите стражи постъпват по същия начин. Както казах, задължението да се подава тръбен сигнал за началото на всяка стража, така че да могат проверяващите да посещават отделните постове в определеното време, се пада на таксиарсите на първата семея на всеки легион, които го изпълняват по ред всеки ден.

Рано сутринта всеки от обходите донася тесерите на хилиарха. И ако представят всичките, си заминават без да бъдат разпитвани. Ако обаче някой донесе по-малко, отколкото е броят на постовете, разследват от знаците кой от постовете липсва. Като разберат това, хилиархът извиква таксиарха и той довежда мъжете, назначени за караула. Те се призовават на очна ставка с обхода. Ако провинението е извършено от часовите, това веднага става ясно, тъй като обходът извиква своите свидетели. Длъжен е да го направи. Но ако такова нещо не е станало, вината пада върху обхода.

37. Веднага се свиква съд в лицето на всички хилиарси и ако бъде осъден, се наказва с бой с палка. Това се извършва по следния начин. Хилиархът взима палка и с нея само докосва осъдения. Като стане това, войниците в лагера започват да го удрят с палки или камъни и в повечето случаи да го довършат още в самия лагер. Но дори и за успелите да избягат от лагера спасение няма. И как? За тях нито е възможно да се върнат в родината си, нито някой от близките му ще се осмели да го прибере у дома си. Така че тия, на които веднъж им се е случило такова нещастие, рухват окончателно. Същото трябва да претърпят и тиловият командир и илархът, ако не отдават правилните нареждания в подходящото време на обходите и на командира на следващата ила. Така, благодарение на изключителната строгост и на неизбежността на наказанието, нощните стражи в римската армия се дават особено стриктно.

Докато войниците са подчинени на хилиарсите, те от своя страна са подчинени на консулите. Хилиархът има право да налага глоба, да взима залог, да наказва с камшик. Същото има право и префектът спрямо съюзническите войници. Наказанието с палка се прилага и срещу тия, които са откраднали нещо в лагера, които са дали лъжливо показание, ако се установи, че някой от младите е посрамил тялото си и накрая към всеки, който е глобен три пъти за едно и също провинение. Тези простъпки се порицават като престъпление. За немъжественост и за воински срам смятат такива постъпки, когато някои лъжливо се хвалят пред хилиарсите с воинските си качества, за да получат награда, също така, ако някои са получили нареждане да изпълняват ролята на прикриваща сила, но от страх напуснат определеното им място; също – ако някой си хвърли оръжието по време на истинско сражение, от страх.25 Затова и някои от прикриващите сили избират сигурната смърт, когато бъдат многократно превъзхождани от противника, нежели да напуснат своя строй, боейки се от наказанието, което ще ги сполети. Също по време на самото сражение някои, които са изтървали щит или меч, или някакво друго оръжие, неразумно се хвърлят сред неприятелските войници, надявайки се или да си възвърнат онова, което са загубили, или със смъртта си да избегнат сигурния срам и позора пред своите съотечественици.

38. Ако същото нещо се случи с големи части и някои семеи, които са притиснати изключително силно от неприятеля, са напуснали своите позиции, командирите не прилагат наказанието „фустиариум” и не убиват всички, а намират разрешение на проблема, което е едновременно полезно и внушаващо ужас. Хилиархът събира целия легион и изкарва пред строя тези, които са напуснали бойния ред, порицава ги с остри думи и накрая избира по жребий кога пет, кога осем, кога двадесет от виновните, пропорционално на общия брой на виновните, така че да се пада една десета от тези, които са проявили страх. Тези, на които се е паднал жребият, наказва с бой с палка, безмилостно, както вече бе описано. Другите получава порция ечемик вместо жито и им заповядва да излязат извън вала, като направят лагера си на незащитено място. Прочие, тъй като опасността и страха да се падне жребия виси еднакво над всички, и тъй като публичното порицание и унижението да се получи порция ечемик е еднакво за всички, тази наложена от обичая практика е добре преценена както да предизвиква страх, така и да поправя нещастието.

39. Имат също така и един добър начин да насърчават младите воини към риск. Когато се проведе някакво сражение и някои от тях се отличат с храброст, стратегът свиква събрание на войската и като изкара пред строя тези, които според него са направили нещо изключително, най-напред държи похвално слово за всеки от тях, за храбростта им, и ако има нещо и в предишния им живот добро, което да заслужава споменаване, след това дарява този, който е ранил противник с копие, този, който е убил враг и е съблякъл доспехите му – с фиала, ако е пехотинец и с конска амуниция, ако е конник; първоначално наградата е била само копие. Тези подаръци се правят не при нараняване или убиване на противник в редовно сражение или при завземане на град, но по време на престрелки или някакви други случаи, в които, макар да не е съществувала никаква необходимост хората да рискуват, тези неколцина доброволно и по свой избор са се хвърлили срещу опасността. На тези, които първи са се покачили на крепостната стена при завземането на град, се дава златен венец.26 По същия начин стратегът отличава с награди тези, които са прикрили с щитовете си и са спасили някои граждани или съюзници, а спасените увенчават с венци своите спасители, ако не доброволно, то по принуждение от страна на хилиарсите, които отсъждат. Спасеният почита своя спасител до края на живота си като роден баща и трябва да се отнася към него във всяко отношение като към родител. Чрез това насърчение те предизвикват надпревара и съперничество в сраженията не само сред тези, които са в армията и слушат техните думи, но и сред ония, които са останали у дома си, и след като се върнат в родината, се отличават особено много на религиозните церемонии. На никой друг не е разрешено да носи украшения, освен на тези, които са почетени от консула заради храброст, а в къщите си на най-видни места поставят бойните си трофеи, превръщайки ги в знаци и свидетелства за собствената си храброст. При такова внимание и грижа относно наградите и наказанията в легионите, естествено и резултатът от техните военни действия е сполучлив и забележителен.

Като възнаграждение пехотинците получават по два обола дневно, таксиарсите – два пъти повече, а конниците – по една драхма. Месечната дажба за пехотинците е около две трети от атическия медимн жито, на конниците – шест медимни ечемик на месец и две жито, а на съюзниците – за пехотинците същото количество, а за конниците – 1 1/3 медимни жито и пет медимни ечемик. На съюзниците това се дава даром. При римляните квесторът отчислява от заплатата стойността на житото, на облеклото и ако се наложи някакво допълнително въоръжение.

40. Лагера си развалят по следния начин. Когато се подаде първият сигнал, всички прибират палатките си и стягат личния си багаж. Не е позволено обаче да се вдига нито една, преди палатките на хилиарсите и на консула. При втория сигнал натоварват багажите на впряговете. Когато се даде третият сигнал, трябва да тръгнат първите и да приведат в движение целия лагер. В началото на колоната обикновено се поставят „избраните”. След тях тръгва дясното крило на съюзническите войски. След тях – техният обоз. След него потегля първият римски легион, с обоза си отзад. Следва го вторият легион и неговия обоз, и след тях – обозът на съюзните части, поставени в ариергарда. Защото в края на колоната се подрежда лявото крило на съюзните войски. Конницата понякога върви в тила на собствените си части, а друг път – отстрани на обоза, като кара впряговете да вървят вкупом и осигурява тяхната безопасност. Когато се очаква нападение откъм тила, се запазва същият ред с изключение на това, че съюзническите избрани части минават от челото в тила на колоната. Двата легиона и двете съюзнически крила се сменят всеки ден в позицията на авангард, така че всеки да получи еднакъв дял от предимствата на прясната вода и недокоснатите пасища за фураж, като всеки ден си сменят местоположението в колоната. В моменти на опасност прилагат и друг начин на придвижване, ако разполагат с достатъчно пространство. В този случай хастатите, принкипите и триариите образуват три фаланги, успоредни, като обозите на водещите семеи разполагат пред всички, зад първите семеи – обозите на вторите и така всички обози винаги са разположени между войсковите части. След като се подреди колоната по такъв начин, когато тя бъде нападната, те свиват било вдясно, било вляво и измъквайки семеите от обозите, се озовават срещу врага оттам, откъдето той се е появил. Така бързо и с едно движение пехотата се подрежда в боен строй, освен хастатите, които може да се наложи да заобиколят останалите и масата от обози и техните придружители се оказва на подходящо място, прикрита от бойния ред на войските.

41. Когато по време на поход се приближат до мястото за лагеруване, напред се отделят един от хилиарсите и таксиарсите, които са натоварени с тази задача. След като разгледат цялата местност, на която трябва да устройват лагера, на същото това място те най-напред избират мястото, където трябва да се разпъне палатката на консула по описания вече начин и в какъв фронт и страна спрямо тази палатка трябва да се разположат легионите. След като това се определи, най-напред измерват пространството за стратегиона, след това линията, по която трябва да се разпънат палатките на хилиарсите и след това – успоредната на нея, от която нататък трябва да бъдат разположени легионите. По същия начин оразмеряват и линиите от другата страна на стратегиона, за които вече писах в подробности. Това става много бързо, защото измерването е лесно, тъй като всички разстояния са определени и познати; след това поставят флагове, един и първият – на мястото, където ще се разпъне консулската палатка, втори – на тази страна, където смятат да се разположи лагера, трети – в средата на линията, където ще се разпъват палатките на хилиарсите и четвърти – на успоредната линия, където ще се разполагат легионите. Последните са червени, а флагът на консула – бял. От другата страна на стратегиона поставят или копия, или флагове с друг цвят. След това оразмеряват улиците и поставят копия за всяка улица. При всичко това е естествено, че когато легионите пристигнат и огледат добре определеното за лагеруване място, веднага всичко става ясно за всички, след като може да се изчисли всяко местоположение от палатката на стратега. Тъй като всеки знае на коя улица и на кой участък от улицата трябва да разпъва своите палатки, понеже винаги заемат едно и също място в лагера, установяването му наподобява завръщането на войската в собствения й град. Защото и тогава, свивайки от портите, всички веднага тръгват и се озовават без да грешат при родните си домове, понеже всеки точно знае квартала и мястото, където се намира неговата квартира. Почти същото е положението и при установяването на римляните на лагер.

42. Струва ми се, че римляните, търсейки тази лекота, следват в това отношение един начин противоположен на този при елините. При устройването на лагер елините смятат за най-главно съобразяването със защитните свойствата на самата местност, защото отбягват усилията, свързани с правенето на вал, и второ, защото смятат, че изкуствените укрепителни съоръжения не могат да бъдат равностойни по ефективност на това, което самата природа предлага. така че по отношение на цялостната форма на лагера са принудени да я променят изцяло, съобразявайки се с характера на местността и да разменят всеки път местата на частите в различни участъци на лагера. В резултат на това никой никога не е сигурен къде е собственото му място и къде е мястото на неговата част в лагера. Римляните пък предпочитат да се натоварват с трудностите по правенето на ров и на всичко останало заради леснината, заради това всичко да е познато и за да имат винаги един и същи лагер.

Това са най-важните неща, свързани с римското военно дело и по-специално – с начина, по който те си правят военния лагер.

II – РИМСКАТА ДЪРЖАВА, СРАВНЕНА С ДРУГИ

43. Почти всички писатели са ни предали славата за съвършенството на следните държави: Лакедемон, Крит, Мантинея и Картаген. Някои са споменавали също така Атина и Тива. Тях аз изоставям. Убеден съм, че за Атина и Тива няма защо да се говори надълго. Тези държави нито са стигали до своето могъщество по пътя на едно логично развитие, нито са оставали за дълго време в най-цветущо положение, нито претърпените от тях промени в състоянието са били съразмерни, но след едно внезапно проблясване, дело така да се каже на случая и обстоятелствата. И още докато са били процъфтяващи и с изгледи за светло бъдеще, те са изпитвали резкия поврат на съдбата. Защото тиванците, тръгвайки срещу Спарта, благодарение на нейната погрешна политика и на омразата, която съюзниците й започнали да изпитват към нея, благодарение на великолепните качества на един или друг свой човек, които са успели да забележат това, си спечелиха сред Елада славата на могъща държава. Съдбата скоро показа ясно на всички, че успехите на тиванците се дължаха не на качествата на тяхната политическа система, а на нейните първенци. Защото Тива израсна, процъфтя и рухна докато още бяха живи Епаминонд и Пелопид.27 Затова ние трябва да смятаме процъфтяването на града Тива като дължащо се не на неговата политическа система, а на неговите хора.

44. Същото трябва да се мисли и за държавата на атиняните. Тя, макар вероятно да се е радвала на по-чести периоди на възход, се издигна най-много по времето на Темистокъл, след което бързо изпита пълния поврат на съдбата, дължащ се на непостоянството на нейната природа.28 Защото атинският народ винаги е приличал на корабите без командири. И при тях, когато страхът от вълнението или появата на буря принуди екипажа да се съгласява и съобразява със заповедите на кормчията, те изпълняват всичко, което е необходимо по един великолепен начин. Но когато се окуражат, започват да се бунтуват едни срещу други, да се карат с началниците си, понеже мненията им не съвпадат и тогава някои решават, че трябва плаването да продължи, други настояват пред кормчията да се хвърли котва, някои опъват въжетата на платната, при което се получава една срамна за страничните наблюдатели гледка, поради взаимните им разногласия и спорове, а положението става опасно за тия, които са на кораба. Затова често, след като са избягнали големите вълни и най-страшните бури, такива екипажи претърпяват крушение в заливите и край самия бряг. Същото е сполетявало често пъти и атинската държава. След като е избягвала понякога най-големи и най-страшни опасности поради добродетелите на народа и на политическите ръководители, тя е претърпявала поражения заради лекомислие в периоди на спокойствие. Ето защо не е нужно да говорим повече нито за нея, нито за Тива, държави, в които тълпата движи всичко под влияние на собствения си импулс, в единия случай – отличавайки се с острота и злонамереност, а в другия – възпитана в атмосфера на насилие и страсти.

45. Минавайки на политическата уредба на Крит, трябва да разгледаме два въпроса. Най-сведущите от старите автори, Ефор, Ксенофонт, Калистен и Платон твърдят, че първо тя е подобна и еднаква с тази на лакедемоните, и второ – че тя трябва да бъде възхвалявана. Струва ми се, че и двете твърдения са неверни. [Истинността на моето мнение] ще се докаже от следното. Първо, ще обясня разликата й в сравнение с конституцията на Спарта. Казват, че за държавната уредба на Лакедемон е характерно първо това, което е свързано със собствеността върху земята, а именно, че никой няма право да разполага с повече, а всички граждани трябва да притежават равен дял от обществената земя. Второ – за парите. След като в държавата е прието, че парите са нещо, което не е достойно за уважение, то от нея напълно е изхвърлено съперничеството за по-голямо или по-малко богатство. Трето – че при лакедемоните управниците, чрез които и с които се ръководят всички държавни дела, това са царете, чиято власт е наследствена, а членовете на герузията се избират пожизнено.

46. А при критяните всички тези неща са уредени по противоположен начин. Що се отнася до земята, законите позволяват да я увеличават, както се казва, до предела на своите възможности, а парите при тях се почитат толкова, че тяхното печелене се смята не само за необходимост, но и едва ли не за най-благородната дейност. Срамната алчност и сребролюбието са в такава пълна степен разпространени сред тях, че единствено при критяните от всички хора по света нито един начин да се спечелят пари не се смята за срамен. Що се отнася до ръководните длъжности, при тях те се избират ежегодно и системата е демократическа. Затова често предизвиква учудване фактът, че тези автори са ни обявили за сходни и родствени две държави, които толкова много се различават по своята същност. И освен дето пренебрегват толкова значителни разлики, тези автори правят голямо отклонение от своята основна тема, за да ни кажат, че Ликург е единственият човек, който досега е преценил най-важните неща, които определят държавността. Защото, след като две са нещата, които запазват държавата, храбростта срещу враговете и съгласието между гражданите, то Ликург, премахвайки жаждата за забогатяване, заедно с това е премахнал и всякакви граждански разногласия и бунтове. Вследствие на което лакедемоните, отървали се от тези злини, превъзхождат всички елини в уреждането на своите държавни дела и с единението на политическия дух. И след като са заявили това, макар да виждат, че критяните напротив, поради тяхната вродена алчност непрекъснато са увлечени в обществени и частни раздори и в граждански войни, смятат, че всичко това е несъществено и се осмеляват да твърдят, че тези две политически системи си приличали. А Ефор, като изключим имената, си служи дори с едни и същи думи при описанието на двете държави, така че ако човек не взима предвид собствените им имена, по никой начин няма да разбере за коя от двете държави става въпрос.

Това са показателите, по които, според мен, тези две политически системи се различават. А сега ще дам своите съображения за това, че критската държава не заслужава нито възхвала, нито подражание.

47. По мое мнение за всяка държава са характерни две начала, заради които нейните възможности и нейната система трябва да бъдат обект на предпочитание или отбягване. Това са обичаите и законите. Това, което е приемливо у тях, прави частния живот на гражданите й благочестив и разумен, а обществения й облик – благороден и справедлив, а това, което е за отбягване предизвиква обратния ефект. Прочие така, както когато установим, че обичаите и законите на една държава са добри, ние без колебание заявяваме, че и гражданите, и тяхната държава следователно са също така добри, така когато видим, че хората в личния си живот са обзети от алчност и в обществените дела нарушават правните норми, с основание твърдим, че законите и отделните им обичаи, както и цялата им държава е калпава. А всъщност човек не би могъл да намери, освен в много редки изключения, примери на по-коварно поведение на граждани и на по-несправедлива политика, отколкото в Крит. И след като установяваме, че критската държава нито е подобна на лакедемонската, нито е достойна за похвала и подражание, то аз я изключвам от сравнението, за което стана дума.

Също така несправедливо е да се включва в такова сравнение държавата на Платон, която също е обект на възхвала от страна на някои философи. Така, както не допускаме до състезание творци и атлети, на които им липсва тренировка, така нямаме право и нея да включваме в едно състезание за първенство, преди тя наистина да ни се е показала в процес на действие. Но засега, ако я включим в една съпоставка със Спарта, Рим и Картаген, това би било същото, ако някой изправи една статуя и започне да я сравнява с живи и одухотворени хора. Дори ако като произведение на изкуството статуята е достойна за пълна възхвала, сравнението на нещо безжизнено с живо същество ще изненада зрителите като ненужно и изцяло неоснователно.

48. Затова, изоставяйки тези политически уредби, се връщаме на лакедемонската държава. Струва ми се, че Ликург, що се отнася до съгласието между гражданите, до сигурността на лаконската земя, до съхранението на свободата на Спарта, е проявил такава предвидливост и е постановил толкова добри закони, че неговата разсъдливост трябва да се смята по-скоро за божествена, отколкото за човешка.29 Равенството на собствеността, простият и общ начин на живот са целели да внесат благоразумие в личния живот и да предпазят държавното благо от граждански вълнения, така както упражненията в трудности и опасности да осигурят здрави и благородни хора. Когато тези две качества, храброст и благоразумие, се съчетаят в една душа или в един град, от тях не би могло лесно да се породи лошотия, нито такива хора [или такъв град] би могъл лесно да бъде покорен от своите съседи. Затова, изграждайки своята система по такъв начин и с такива средства, той е осигурил сигурността на цяла Лакония и е оставил на самите спартанци едно продължително наследство от свобода. Но що се отнася до завладяването на съседни територии, до стремежа към господстващо положение в цяла Елада, струва ми се, че той изобщо не е предвидил тези неща нито в техните подробности, нито като цяло. Прочие, трябвало е да наложи на гражданите някакво задължение или принцип, съгласно който така, както ги е направил непретенциозни и доволни в личния си живот, така и общата им политика да бъде непретенциозна и благоразумна. Сега, макар да ги е направил най-скромни и разумни хора в личния им живот и в институциите на държавата, ги е оставил да бъдат по отношение на останалите елини най-амбициозни, жадни за господство и алчни.

49. Та кой не знае, че те бяха почти първите елини, които поискаха да обсебят територията на съседите си, като поведоха война с месените, от алчност и в стремежа си да ги поробят? И кой не е описвал факта, че от честолюбие те положили клетва да не вдигнат обсадата, докато не завземат Месения със сила?30

На всички също така е известен и фактът, че поради желанието им да господстват над елините се принудиха да изпълняват нарежданията на тези, които победиха в сражение. Те надвиха персите, когато нахлуха в Елада, в битка за свободата на Елада. Но след като нашествениците бяха отблъснати и прогонени, те предадоха гръцките градове чрез така наречения Анталкидов мир, за да си осигурят пари за установяване на господство над Елада и тогава се забеляза недостатъкът на тяхната конституция. Защото докато се стремяха към власт над съседите си и само над пелопонесците, продоволствието и средствата на самата Лакония им стигаха, тъй като всичко, което им беше нужно, го имаха под ръка и бързо можеха да се връщат у дома си по суша и по море. Но когато предприеха морски и сухопътни експедиции извън Пелопонес, стана ясно, че нито железните им монети, нито размяната на годишната реколта срещу неща, които са им необходими, позволена им от Ликурговото законодателство, можеха да им стигнат за удовлетворяване на техните нужди, защото техните начинания изискваха общоприета валута и снабдявания отвън. Тогава те се принудиха да просят от персите, да облагат с данъци островитяните, да взимат налози от всички елини и разбраха, че с Ликурговото законодателство те не биха могли да жадуват не само за господство в Елада, но и за каквото и да е влияние.

50. Защо направих това отклонение? За да стане ясно от самите факти, че за съхраняване сигурността на собствената територия и за опазване на свободата законодателството на Ликург е достатъчно и за тези, които приемат, че това е целта на политическата система, ние трябва да признаем, че не съществува система на държавна уредба по-добра от лаконската. Но ако някой има по-големи амбиции и смята, че от всичко това по-благородно и славно е водачеството над много хора, управлението и господството над големи маси, това всички да гледат към него и да му се кланят, то трябва да се признае, че лаконската политическа система е неподходяща, че римската е по-добра и е по-пригодена за придобиване на власт. Това е видно от самите факти. Когато лакедемоните насочиха своите амбиции към спечелване на първенство в Елада, скоро бяха застрашени за собствената си свобода. Докато римляните, макар да се стремяха първоначално само към власт над жителите на Италия, за кратко време подчиниха целия познат свят, като изобилието от продоволствие и средства, което имаха под свой контрол, в немалка степен допринесе за постигането на този резултат.

51. Що се отнася до картагенската държава, струва ми се, че нейната уредба поначало е добре замислена, в нейните принципни положения. Защото при тях е имало царе, съвет на старейшините с аристократическа власт и народът е бил властник над тези страни от политическия живот, които засягат него. Като цяло структурата била подобна на римската и лакедемонската държави. Но по времето, когато започна Ханибаловата война, държавата на Картаген беше в по-лошо състояние, отколкото римската. Защото както за всяко тяло, държава или дейност, са характерни периоди на нарастване по природа, на зрялост и след това – на упадък, и нещата при всяко от тях са в най-добрата си форма по време на зрелостта, в това отношение и тогава двете държави показаха различия. Доколкото Картаген укрепна и стигна до своето процъвтяване по-рано от Рим, дотолкова по това време Картаген беше вече в период на упадък, докато Рим точно тогава беше узрял, поне що се отнася до политическата си система. По тази причина по това време при картагенците висш авторитет при обсъжданията на държавните въпроси имаше вече Народното събрание, докато в същото време в Рим сенатът беше в периода на своята зрялост. В следствие на това, в единия случай важните въпроси се обсъждаха от народната маса, а в другия – от най-добрите граждани, в резултат на което решенията, които се взимаха в Рим, бяха по-добри. Затова, макар да бяха изправени пред пълно поражение, поради мъдростта на взиманите решения, в края на краищата те победиха картагенците във войната.

52. Но за да минем на подробностите, например, по отношение на военното дело, в морското дело естествено картагенците са по-добрите както по своята ефективност, така и в своята екипировка. Опитът в корабоплаването им е присъщ по национална традиция още от древността и те се занимават с корабоплаване повече от всички други хора, но във военните операции по суша римляните са много по-ефикасни от картагенците. Те отдават всичкото си усърдие на сухопътната си сила, докато картагенците извяло пренебрегват своята пехота и отделят известно внимание на конницата. Причината за това е, че те използват чужди наемни части, докато римляните – от своята земя и граждански. Така че и в това отношение римската държава трябва да се определи като по-добра. Картаген винаги залага своите надежди за свобода на високия боен дух на наемниците, докато Рим – на воинските добродетели на своите граждани и на помощта на своите съюзници. Затова понякога, макар римляните да губят първоначално, побеждават в изхода на войната, докато картагенците – обратно. Римляните, сражавайки се за родината си и за своите деца, никога не могат да укротят своя гняв, но продължават да се бият, докато победят противника. Затова те печелят успехи и по море, защото, както вече казах, макар и малко да отстъпват в подготовката, като цяло печелят надмощие, дължащо се на добродетелите на техните граждани. Защото макар умението в корабоплаването да допринася в немалка степен за изхода на морските битки, бойният дух на екипажите накланя в най-силна степен везните към победа. Италийците не само по природа превъзхождат финиките и либите с телесна мощ и храброст. До голяма степен за това допринася и подтикът, който упражняват към младежите си чрез родните обичаи. Един пример е достатъчно указание за усърдието, което държавата прилага, за да накара хората си да бъдат готови да издържат на всичко, за да си спечелят слава в своята родина, дължаща се на тяхната храброст.

53. Когато някой от техните изтъкнати граждани почине, при погребението му го отнасят на агората (форума – б. пр.) при така наречените „ростри”, с цялото му останало великолепие, и го полагат понякога изправен, а по-рядко – наклонен. Тук, в присъствието на целия народ, стоящ наоколо, на рострите се качва синът му, ако е оставил свой наследник в зряла възраст, ако не – някой друг негов роднина, и говори за добродетелите на починалия и за славните дела, които е извършил приживе. В резултат на това мнозинството си припомня и си представя стореното, и то не само участниците в разказваните събития, но и тези, които не са били свидетели, и до такава степен биват развълнувани, че скръбта се превръща не само в роднинска, но и във всеобща. След това, като го погребат и извършат обичайните церемонии, правят образ на починалия и го поставят в най-личното място на дома, обграждайки го с малък дървен храм.31 Този негов образ представлява маска, която възпроизвежда в най-големи подробности облика и чертите на покойника. По време на публични жертвоприношения те изнасят тези образи, като ги украсяват с голяма грижа и когато някой изтъкнат роднина почине, ги носят на погребението, като ги поставят на хора, които според тях в най-пълна степен наподобяват починалите по ръст и стойка. Същите носят дреха, ако покойникът е бил консул или стратег – с пурпурна ивица, ако е бил квестор – изцяло пурпурна, а ако е получил триумф или някакво подобно отличие – бродирана със злато. Те се движат в колесници, предшествани от рабди, пелеки и други отличия, с които се изисква магистратите да бъдат съпровождани, според съответната почит на държавната длъжност, която всеки е изпълнявал приживе.32 И когато стигнат при рострите, поставят ги в една редица на столове от слонова кост. Невъзможно е да се намери по-благородно зрелище за един младеж, който се стреми към слава и добродетели. Та кой няма да се въодушеви от гледката на образите на хора, възобновени в тяхното великолепие всички наведнъж, сякаш живи и одухотворени?

54. Кое зрелище може да бъде по-славно? Освен това този, който говори за човека, когото предстои да погребват, когато свърши словото си за него, започва да изброява постиженията и делата на тия, чиито образи са представени, започвайки от най-древните. По този начин, като непрекъснато се припомня славата за добродетелта на добрите граждани, се обезсмъртява почитта към тези, които са извършили нещо благородно и славата за тези, които са допринесли за благото на родината става известна на народа и се предава на бъдещите поколения. И най-важното – младите се вдъхновяват да издържат на всичко заради общото дело, с надеждата да спечелят славата, която съпътства храбрите хора. Това, което говоря, се потвърждава от следните факти. Много римляни на своя воля са се втурвали в ръкопашни сражения в решителни битки, немалко са избирали сигурната смърт, било във война, за да спасят други, било в мир, заради сигурността на републиката. Дори някои, които са заемали правителствени длъжности, са убивали собствените си синове въпреки всякакви обичаи и закони, поставяйки интересите на родината над вродената близост към най-скъпите.

Много такива случаи за мнозина личности се разказват в римската история. Но в качеството на пример сега ще бъде достатъчно да приведем само една, за един определен човек.

55. Разказват за Хораций Коклес, че когато се сражавал с двама неприятели на моста на Тибър, който лежи пред града, като забелязал, че се приближава подкрепление на противника, се обърнал и извикал на тези, които стояли зад него, колкото се може по-бързо да се оттеглят и да прережат моста. Те се подчинили и докато го отсичали, той останал на мястото си, получавайки множество рани, но задържайки напора на враговете, като противниците били изплашени не толкова от неговата сила, колкото от упорството и дързостта му. Когато мостът бил прерязан, нападението на противниците било осуетено. Самият Коклес се хвърлил във водата с цялото си въоръжение и съзнателно се лишил от живота, поставяйки пред сегашния си живот и този, който му оставал, сигурността на родината и бъдещата слава за него. Такъв, както изглежда, е душевният подтик и ревностният стремеж на младите към благородни дела, пораждан от техните обичаи.

56. Отново, законите и обичаите, свързани с печеленето на богатство, са по-добри в Рим, отколкото в Картаген. В Картаген нищо, което носи печалба, не се смята за срамно. В Рим нищо не се смята за по-срамно от това, да се получават подкупи и да се печели по нередни пътища. Колкото одобряват печеленето по достоен начин, толкова порицават алчността за печелене по непозволени начини.33 Доказателство за това е следното. В Картаген тези, които открито раздават подаръци, получават държавните длъжности, а в Рим наказанието за това е смърт. След като наградите за „заслуга” са противоположни в двете държави, естествено е и пътят за тяхното получаване да е различен.

Но струва ми се, че най-положителната отлика на римската държава е в отношението на римляните към боговете. Струва ми се, че това, което при другите е обект на порицание, същото то поддържа римската държава, имам предвид суеверието. Тези неща са облечени в такава тържественост и се съблюдават в такава степен, че нищо друго не може да ги надмине. На мнозина това би се сторило удивително. Мисля, че това е направено заради тълпата. Ако беше възможно да се състави една държава от мъдри хора, такова поведение сигурно нямаше да бъде необходимо. Но след като всяка тълпа е лекомислена, изпълнена с незаконни желания, с неразумни страсти, с жесток гняв, то остава тълпата да бъде държана в ред чрез неясни страхове и подобни пищни шествия. По тази причина аз мисля, че древните не са постъпили лекомислено и случайно, като са въвели сред тълпата представите за богове и убежденията за страхотиите на ада, но че много по-скоро сегашните постъпват лекомислено и неразумно, като изхвърлят тези неща. В следствие на това управниците на Елада освен другото, когато им се поверят държавни средства, дори те да са по-малко от талант, макар да имат десет писари и толкова много печати и два пъти повече свидетели, не могат да запазят верността си. Докато при римляните управниците и легатите на които им се поверяват по-големи средства, опазват своята вярност само с едната клетва. Докато по другите места е рядкост да се намери човек, който да се въздържа да посяга на обществените средства и сметките му в това отношение да бъдат чисти, то в Рим е рядкост да се намери човек, който да е направил такова нещо.

III – ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ПРЕГЛЕДА НА РИМСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА

57. Твърдението, че всички съществуващи неща са обречени на гибел и на промяна почти не се нуждае от доказателства. Природната необходимост е достатъчна, за да ни убеди в това.34 След като пътищата за рухването на всеки вид държава са два по природа, единият – чрез външна намеса, а другият – този, който се развива в самите тях, не може да се даде определено правило за първия, но вторият е един редовен процес. Какъв род държавност възниква първоначално, какъв идва след това и как се променят един в друг, вече бе казано преди, така че тези, които са в състояние да свържат началото на този преглед с неговия край, могат вече сами да предрекат бъдещето на римската държава. Мисля, че е ясно какво ще стане с нея. Когато една държава издържи на много и на големи опасности и след това достигне до едно неоспоримо превъзходство и господство, естествено е, че под влиянието на натрупаното благоденствие в нея животът ще стане много по-разточителен. Гражданите ще станат по-ревностни, отколкото е необходимо, в стремежа си към получаването на държавни длъжности и други цели. Тъй като тези пороци ще нарастват, началото на промяната към по-лошо ще постави властолюбието, което ще се породи и отрицателното отношение към публичната неизвестност, а след тях – помпозността и любовта към лукса в личния живот, и отговорността за тази промяна ще носи народът, ако започне да мисли, че е онеправдан от едни заради тяхната алчност или започне да се надува, ласкан от други, от славолюбие. Тогава, разгневен и взимайки решения под влиянието на страстите, той няма да желае повече да се подчинява на държавните водачи, нито да бъде равен на тях, а ще поиска цялата власт и всички институции за себе си. Като стане това, държавата ще промени наименованието си с най-добре звучащото – свобода и демокрация, но на практика с най-лошата форма – охлокрацията.

А пък аз, след като се занимах с възникването и растежа на римската държава, с нейната зрялост и със сегашното й положение, и с разликите, за лошо или за добро, между нея и останалите, мога така горе – долу да приключа това изложение.

58. Но сега, минавайки на периода, следващ непосредствено след този, от който прекъснах, ще спомена съвсем накратко за едно събитие, така че, сякаш представяйки един детайл от произведението на някой творец, да мога да покажа не само на думи, но и с факти съвършенството и силата на политическата система на Рим, каквато беше тя по онова време. Когато Ханибал след победата си над римляните при Кана плени осем хилядната стража на римския лагер, след като ги затвори, им позволи да изпратят посланици в дома си във връзка с откупа и с освобождаването им.35 Те посочиха десет от най-изтъкнатите между тях граждани, той ги накара да се закълнат, че ще се върнат и ги изпрати. Един от избраните, след като вече бил излязъл от лагера, казал, че е забравил нещо и се върнал, и след като взел забравеното, отново тръгнал, като смятал, че с връщането си е съхранил своята вярност и се е освободил от клетвата. Като дошли в Рим, те помолили и настояли пред сената да не отказват на пленниците спасение и да им позволят да заплатят по три мини и да се върнат при близките си. Казали, че Ханибал е дал съгласието си за това. Те заслужавали освобождение; нито са проявили страх в битката, нито са извършили нещо недостойно спрямо Рим, но след като били оставени да пазят лагера, след като всички останали загинали в сражението, били принудени от обстоятелствата да се предадат. Но римляните, макар да били претърпели големи поражения в битките и така да се каже, били лишени по това време от всичките си съюзници, и очаквали едва ли не опасността да връхлети самия Рим, като изслушали техните думи, не пренебрегнали своето достойнство пред лицето на нещастията, нито се отказали да преценят какъв ход ще бъде разумен за тях. Като схванали намерението на Ханибал – това, че той иска по този начин едновременно да си осигури парични средства и да лиши противниковите войски от високия им боен дух, като им покаже, че и за претърпелите поражение съществува надежда за спасение, до такава степен отхвърлили възможността да изпълнят която и да е част от молбите, че нито си позволили да проявят съжаление към своите близки, нито да предпочетат ползата, която ще имат от тези хора, ако бъдат освободени. Направили напразни сметките на Ханибал и произтичащите от тях надежди, като отказали да се даде откуп за пленниците. А на своите войски постановили със закон или да побеждават в сраженията, или да загиват, тъй като за тях не ще има никаква друга надежда за спасение, в случай, че претърпят поражение. При това решение те изпратили обратно деветте пратеници, които, задължени от клетвата, се върнали доброволно, а този, който хитрувал, че уж се бил освободил от клетвата, го вързали и го убили пред очите на враговете. Така че Ханибал останал не толкова възрадван от победата в битката си срещу римляните, колкото разтревожен, като разбрал с изненада за твърдостта на противника и за величието на техния дух, когато взимали тези решения.

БеЛежки към шеста книга:

1Полибий има предвид периода между 221 г. и 168 г. пр. Хр.

2Полибий има пред себе си избраната от Тукидид [Thuc. II,36,4] методика за изследване обществения строй на елините и този на Херодот [Hdt. III,82,5] за устройството на персийската монархия и това на Атина [Hdt. V,66,1; V,78].

3Полибий изглежда има предвид теорията на Платон [Plato, Rep. I, 338D], който познавал три форми на държавно управление – тирания, демокрация и аристокрация. Той очевидно е познавал и критичното отношение на Херодот [Hdt. III,80] към монархията, както и трите форми на управление малко след това [Hdt., 4,82,1-2] – народовластие, олигархия и монархия.

4Полибий очевидно е имал сериозни наблюдения върху „Политиите” на Аристотел и Платон, които на места познава в детайли както е в случая [Arist. Pol. III,14,1285a; Plato, Polit. 291E].

5Полибий познава логическите връзки в теорията на Аристотел за формите на държавно управление по структурата базилевс – аристокрация (полития) – олигархия – тирания – демокрация. [Arist. Pol. III,15, 1286b].

6Авторът почти буквално следва Аристотел [Arist. Pol. I,2, 1252b].

7Тук Полибий следва описанието на монархията от „Хероическото време” у Аристотел [Arist. Pol. III,14, 1285b].

8Този процес е проследен у Платоновата „Държава” [Plato, Rep. VIII, 551A].

9Полибий следва своя велик предшественик Платон [Plato, Rep. VIII,565C; VIII,565E].

10Полибий очевидно добре е познавал логическите конструкции и изводи на „Държавата” на Платон [Plato, Rep. X,608E].

11Подобна е логическата конструкция на Аристотел [Arist. Pol. VII,8,1308A].

12В съвременната историография т.н. „Ликургов строй” е представен като резултат на еволюция на спартанското общество. Този процес завършил в общи линии около и след средата на VIII в. пр. Хр. като в следващия етап от историята на Спарта през т. нар. Месенски войни от последните две десетилетия на VIII в. и началото на VII в. пр. Хр. държавното устройство в общи линии било вече изградено.

13Походът на Ксеркс в Елада е през 480 г. пр. Хр. Полибий очевидно има предвид политическата система в Рим по времето на т. нар. втора сецесия на плебеите и законите на консулите Валерий и Хораций от 449 г. пр. Хр.

14Прочее изложението у Полибий много добре се потвърждава от неговия последовател в изследването на римското държавно устройство, какъвто безспорно е Тит Ливий [Liv. III,20,7; XXIV,9,2].

15Функциите на сената са описани и у Ливий, който в значителна степен следва своя предшественик Полибий [Liv. XXXIX,44,7].

16Полибий има предвид записаното законодателство в т. нар. XII таблици, което традицията отнася към 451/450 г. пр. Хр.

17Големите правомощия на сената са описани и у Ливий [Liv. VIII,23,11-12; IX,42,2; X,22,9].

18Подробностите са запазени и у изтъкнатия старогръцки ретор и историк Дионисий от Халикарнас, който бил преподавател в Рим между 30 и 8 г. пр. Хр. [Dion. Hal. X,18].

19Броят на воините в римския легион с течение на времето се е променял, като е наброявал 4200, 5000, 5200, а по време на третата македонска война (171 – 168 г. пр. Хр.) дори 6000 души.

20т.е. центуриони.

21Подредбата е подробно описана и у Тит Ливий [Liv. X,33,1].

22Подробностите по подредбата на конницата са запазени и у Ений Тактик [Aen. Tact. 2,5,3-4].

23Устройството и подредбата на римския лагер е описано у Ливий [Liv. XXVIII,24,10], Валерий Максим [Val. Max. I,6,4; II,7,9] и Полиен [Polyaen, VIII,24,3].

24Описанието на Полибий очевидно е било много добре познато на Ливий, който почти буквално го следва [Liv. XIV,33,7].

25т. нар. децимация е подробно описана у Ливий [Liv. II,59,11] и у Дионисий Халикарнаски [Dion. Hal. IX,50,7].

26т. нар. corona muralis е описана в римската историческа традиция в лицето на Ливий [Liv. X,46,3; XXVI,48,5], римския писател и юрист от II в. Авъл Гелий [Gell. V,6,16] и Силий Италик [Sil. Ital. XV,257].

27Става дума за тиванската хегемония след победите на Епаминонд над спартанците в битката при Левктра в 371 г. пр. Хр. и Мантинея през 362 г. пр. Хр., както и убийството на царя на Фере Александър след победата на Пелопид в битката при Киноскефале – 364 г. пр. Хр.

28Периодът на Темистокловото могъщество е между смъртта на Милтиад в 489 г. пр. Хр. и остракирането на първия през 470 г. пр. Хр.

29Полибий очевидно има предвид твърдението на Херодот [Hdt., I,65], който пише, че когато Ликург дошъл в Делфи, Пития му обяснила, че по волята на обитателите на Олимп той е по-скоро бог, отколкото смъртен.

30По време на Първата Месенска война, приблизително датирана през 30-те – 20-те години на VIII в. пр. Хр.

31Съвсем сходно с описанието на церемонията у Плиний [Plin., Nat. hist. XXXV,6].

32Почитта към заслужилите римски магистрати е описана и у римския историк Херодиан от Сирия (165-255 г.), писал на старогръцки език [Herodian, IV,2,19] и в „Анали” на великия римски историк Корнелий Тацит (55-120 г.). [Tac. Ann. III,76,5].

33Полибий очевидно познава закона Корнелий – Бебий, получил името си от консулите за 181 г. пр. Хр. Корнелий Цетег и Бебий Тамфил.

34Текстът у Полибий е сходен с идеите, които развил в реч пред Народното събрание на Атина Перикъл, в речта си на стратег, подробно описана от Тукидид [Thuc., II,64,3].

35Случаят подробно е описан у Тит Ливий [Liv. XXII,58-61], който очевидно е познавал писмената традиция използвана от Полибий.

====================================================================

Към книга пета

Към книга седма

Advertisements
Published in: on 15. 11. 2008 at 11:20 am  Коментарите са изключени за Полибий, Всеобща история – кн. 6 – фрагменти  
%d bloggers like this: