Съдържание:
I. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ
РАЗЛОЖЕНИЕТО НА КАМПАНИЙЦИТЕ. КАПУА И ПЕТЕЛИЯ (1).
II. СЪБИТИЯТА В СИЦИЛИЯ
ПРАТЕНИЧЕСТВОТО НА ХИЕРОНИМ ПРИ ХАНИБАЛ. ХИЕРОНИМ СЕ ПОДИГРАВА С ПОСЛАНИЦИТЕ НА РИМ. ДОГОВОРЪТ МУ С КАРТАГЕН ЗА ПОДЯЛБА НА СИЦИЛИЯ. ХИЕРОНИМ – ВНУК НА ПИР. ИСКА ДА ПОЛУЧИ ЦЯЛА СИЦИЛИЯ. НОВО РИМСКО ПОСЛАНИЧЕСТВО В СИРАКУЗА. АБСУРДНИТЕ ПРЕТЕНЦИИ НА СИРАКУЗКИЯ ЦАР. ХИЕРОНИМ ПОДГОТВЯ ВОЙНА С РИМ. РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ГРАДА НА ЛЕОНТИНИТЕ. ПРЕУВЕЛИЧЕНИТЕ ПОРОЦИ НА ХИЕРОНИМ. ВЪЗХВАЛА НА ХИЕРОН И ГЕЛОН (2-8).
III. СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА
ДОГОВОРНАТА КЛЕТВА МЕЖДУ ФИЛИП И ХАНИБАЛ. ИЗГНАНИЕТО НА ЗНАТНИТЕ МЕСЕНИИ. ПРОМЯНАТА В ХАРАКТЕРА НА ФИЛИП КЪМ ЛОШО. РОЛЯТА НА ЦАРСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ. ПРИНЦИПНОСТТА НА АРАТ И ПОРОЧНОСТТА НА ДЕМЕТРИЙ (9-14).
VII. СЪБИТИЯТА В АЗИЯ
ВОЙНАТА МЕЖДУ АНТИОХ И АХЕЙ. ОБСАДАТА НА САРДИ. КАК НАЙ-УКРЕПЕНИТЕ ГРАДОВЕ ПОНЯКОГА ПАДАТ НАЙ-ЛЕСНО. ХИТРОСТТА НА КРИТЯНИНА ЛАГОРАС. СЪВЕТЪТ МУ КЪМ АНТИОХ. НЕГОВАТА ХРАБРОСТ. АХЕЙ ДЪРЖИ АКРАТА НА САРДИ. СТРАТАГЕМАТА НА АНТИОХ. АРИБАЗ – КОМЕНДАНТ НА ГРАДА. ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА САРДИ ОТ АНТИОХ (15-18).
I. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ
Капуа и Петелия
1. Полибий в седмата си книга казва за жителите на Капуа в Кампания, че заради плодородието на земята им1 забогатели много и затънали в разкош и пищен живот, надминаващ мълвата, стигнала до нас за Кротон и Сибарис. Не можейки да удържат бремето на своето благоденствие, те поканили Ханибал. Това им навлякло неизлечими страдания от страна на римляните. Но петелините,2 които запазили верността си към Рим, докато били под обсадата на Ханибал изпаднали в така оскъдица, че след като изяли всичката кожа, която се намирала из града, и след като изгризали кората и младите филизи на всички дървета из града, устоявайки единадесет месеца на обсадата, след като никой не им дошъл на помощ, се предали, при одобрението на Рим.3
II. СЪБИТИЯТА В СИЦИЛИЯ
Хиероним от Сиракуза
2. След заговора срещу царя на сиракузците Хиероним, Трасон избягал, а Зоип и Адранодор убедили Хиероним веднага да поведе преговори с Ханибал. Той определил Поликлейт от Кирене и Филодем от Аргос и ги изпратил в Италия с нареждания да разговарят за общи действия с Картаген, като същевременно изпратил братята си в Александрия.4 Ханибал посрещнал сърдечно Поликлейт и Филодем и след като вдъхнал големи надежди на младия Хиероним, без забавяне отпратил посланиците обратно, съпроводени от Ханибал Картагенеца, тогава триерарх и от сиракузците Хипократ и по-младия му брат Епикид. Тези двама мъже вече от доста време служели на Ханибал, получили картагенско поданство, след като дядо им бил изгнан от Сиракуза, понеже се предполагало, че той е убиецът на Агатарх, един от синовете на Агатокъл. Когато те пристигнали в Сиракуза и Поликлейт докладвал за мисията, а Картагенецът им говорил това, което му било наредено от Ханибал, Хиероним веднага проявил готовност да се съюзи с Картаген. На дошлия при него Ханибал казал, че трябва бързо да замине за Картаген, като обещал, че от своя страна ще прати хора да обсъдят нещата с картагенците.
3. По същото време назначеният в Лилибеон римски стратег5 научил за това и изпратил делегация при Хиероним, за да подновят договорите, сключени с неговите предци. Хиероним, в присъствието на картагенското посланичество им казал, че изпитва състрадание към римляните, затова че са изяли голям пердах от картагенците в сраженията за Италия. Римските пратеници били изненадани от неговата нетактичност, независимо от това го запитали кой му е казал такива работи. Тогава той посочил присъстващите картагенци и ги подканил да ги уличат, ако са излъгали. Те отговорили, че бащиният им обичай не позволява да вярват на словата на противника и го призовали да не върши нищо против договорите, защото това е и справедливо, и полезно най-вече за него самия. На това Хиероним им отговорил, че ще обсъди въпроса и след това ще им съобщи, но ги запитал защо преди смъртта на дядо му те са изпратили флот от петдесет кораба чак до Пахин и след това са се върнали. Наистина, малко преди това римляните, като чули, че Хиерон е починал, от страх, че сиракузците, пренебрегвайки невръстния му наследник, ще направят промени в управлението, предприели тази морска експедиция. Но след като разбрали, че Хиерон е жив, се оттеглили обратно в Лилибеон. Затова и сега признали, че са предприели плаването в желанието си да го защитят поради младостта му и да гарантират неговата власт. Но като се оказало, че дядо му е жив, отплавали обратно. Когато казали това, младежът им отговорил: „Позволете ми и сега, римляни, да запазя своята власт, залагайки на очакванията, които храня към картагенците”. Като разбрали накъде бие той, римляните тогава премълчали и си заминали. Съобщили какво им е казал на стратега,6 който ги бил изпратил. Оттогава насетне те наблюдавали внимателно действията на сиракузкия цар и се пазели от него като от враг.
4. Хиероним определил Агатарх, Онезиген и Хипостен и ги изпратил с Ханибал в Картаген, като им дал нареждане да сключат договор при следните условия: картагенците трябва да му помогнат с войска по суша и по море, и след като изгонят римляните от Сицилия, островът да се подели така, че границата на двете територии (сиракузкото и картагенското владение – б. пр.) да минава по реката Химера, която най-точно разделя Сицилия на две части.7 Пристигайки в Картаген, те обсъдили положението и започнали преговорите, като картагенците проявили най-голямо благоразположение. Но в доверителните разговори с младежа Хипократ и брат му отначало го въодушевили, описвайки му походите на Ханибал в Италия, неговите тактики и сражения. След това му заговорили, че никому не подхожда повече пълната власт над Сицилия отколкото на самия него, първо, защото е син на дъщерята на Пир Нереида, единствения човек, когото всички сицилийци били избрани съзнателно за свой вожд и цар, и, второ – затова, че е наследник на властта на дядо си Хиерон.8 Накрая те наговорили такива неща на момчето, че той повече не обръщал внимание на никой друг, тъй като характерът му бил неустойчив и още повече, защото се бил превъзнесъл от техните приказки. И още докато Агатарх водил преговорите в Картаген съобразно неговите нареждания, той изпратил нова делегация, заявявайки, че цяла Сицилия се полага нему, че иска от картагенците да му помогнат за Сицилия и че им обещава помощ в операциите в Италия. Картагенците добре разбрали цялата нестабилност и лудостта на младежа, но решили, че е от голяма полза за тях да не стоят настрана от събитията в Сицилия, поради което се съгласили с всичките му изисквания и тъй като сами вече били приготвили кораби и войници, започнали да се готвят за прехвърляне на войските си в Сицилия. Като научили за това, римляните отново изпратили при него свои посланици, увещавайки го да не нарушава сключените между тях и неговите предци споразумения. При това положение Хиероним свикал своя съвет, за да се реши какво да се направи. Местните членове на съвета запазили мълчание, страхувайки се от липсата на самоконтрол от страна на своя първенец. Но коринтянинът Аристомах, спартанецът Дамип и тесалиецът Автонус настояли той да спази договора с Рим. Единствен Адранодор заявил, че не трябва да се изпуска създалата се възможност. Защото това е единствената възможност да се установи пълна власт над Сицилия. При тези му думи царят попитал Хипократ и брат му те на какво мнение са. Те заявили, че споделят мнението на Адранодор, при което съветът бил закрит. По този начин се взело решение за война срещу Рим. Но в желанието си да не създаде впечатление, че е отговорил нетактично на пратениците, той изпаднал в такова недомислие, че станало ясно, че не само няма да се хареса на римляните, а явно ще ги оскърби. Заявил им, че ще спази договорите, но при условие, че първо ще му върнат всичкото злато, което са получили от дядо му Хиерон, второ – че ще му върнат цялото количество жито и останалите дарове, които през цялото време са получавали от него и, трето – ако се съгласят цялата земя и градовете от едната страна на реката Химера да бъдат под властта на Сиракуза. При тези условия пратениците и съвета се разделили. От този момент Хиероним започнал активни приготовления за война, събирайки и въоръжавайки войската си и подсигурявайки си цялото останало продоволствие (…)
6. Като цяло градът Леонтини е разположен на север и по средата му минава една плоска долина, в която се намират правителствените сгради, съдилищата и изобщо агората.9 От двете страни на долината има стръмнини, които продължават от единия край до другия. Платата на тези стръмнини на върха им са заети от домове и храмове. Градът има две порти, едната от които е откъм юг, от едната страна на въпросната долина, водеща към Сиракуза, а втората е на север, водеща към така наречената Леонтинска равнина и орната земя на града. Под единия ръб, западния, тече река, която се казва Лиссос.10 Точно под ръба, успоредно на нея, са разположени непрекъснат ред от къщи, а между тях и реката минава споменатият по-горе път (…)
7. Някои историци, описали падането на Хиероним, са говорили надълго и нашироко и са вмъкнали много чудотворство, разказвайки за предзнаменованията, явили се преди неговото възцаряване и нещастията на сиракузците, описвайки в трагически краски жестокостта на неговото поведение и нечестивостта на деянията му, и накрая – странния и ужасен характер на обстоятелствата, свързани с неговата гибел, от което излиза, че нито Фаларис,11 нито Аполодор,12 нито който и да е, е бил по-жесток тиранин от него. Всъщност той поел властта още в детска възраст и царувал не повече от тринадесет месеца, преди да загине. Възможно е през това време да е подложил на изтезание един или двама и да е убил някой от приятелите си или от останалите сиракузците, но е невероятно да е проявил такова изключително беззаконие и необикновена нечестивост. Трябва да се признае, че характерът му е бил изключително избухлив и жесток, но не може да се прави сравнение между него и който и да е от споменатите тирани. На мен ми се струва, че тези, които пишат за единични събития, когато трябва да се занимаят с някакъв незначителен и дребен факт, поради липса на подробности се принуждават да превръщат малките неща в големи и за това, което не заслужава дори да се спомене, да отделят много словесност. Други пък допускат същата грешка поради неспособност да направят преценка. Колко по-оправдано би било да използват тези страници, които трябва да запълнят книгите им, с разказ за Хиерон и Гелон, без изобщо да споменават Хиероним. Това би било по-приятно за слушателите и по-полезно за учениците.
8. Защото Хиерон на първо място поел властта от сиракузците и техните съюзници благодарение на собствените си качества, без да е получил наготово от съдбата нито богатство, нито слава, нито нещо друго. И още повече, той самият станал властелин на Сиракуза без убийство, без изгнаничества, без да наскърби когото и да е от сиракузците, което е най-удивителното, и освен това – не само спечелил по този начин властта, но по същия начин и я съхранил. Управлявайки в продължение на повече от петдесет и три години, той запазил спокойствието на своята държава, съхранил властта си без нито един заговор и се предпазил от завистта, преследваща всяка изключителна власт.13 В действителност колкото пъти се опитвал да се откаже от властта, толкова пъти бил възпрепятстван от градската общественост. След като извършил големи благодеяния на елините и се погрижил за доброто си име сред тях, оставил след себе си у всички голям личен авторитет и не малко благоразположение спрямо сиракузците. При това, живеейки в излишък, лукс и разкош, той успял да доживее до повече от деветдесет годишна възраст, запазвайки всичките си сетива и съхранявайки неповредени всички органи на тялото си. Струва ми се, че това е не малък, а с изключителна значимост признак за един разумен живот.14
Гелон, който живял повече от петдесет години, си поставил най-добрата цел в живота, да се подчинява на своя баща и да не смята за по-важно от синовното чувство и верността нито богатството, нито царската власт, нито каквото и да е друго.15
III. СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА
Договорът между Ханибал и Филип, царя на Македония
9. Това е клетвата, която положиха, от една страна, стратегът Ханибал, Магон, Миркан, Бармокар16 и всички присъстващи редом с него картагенски сенатори, и картагенците, служещи с него, а, от друга – Ксенофан, синът на Клеомах, атинянин, когото изпрати при нас Филип, сина на Деметрий от свое име, от името на македоните и техните съюзници.
В лицето на Зевс, Хера и Аполон, в лицето на гения на Картаген, на Херакъл, на Йолай, в лицето на Арес, Тритон, Посейдон, в лицето на боговете, които се сражават на наша страна и на Слънцето, Луната и Земята, в лицето на реки, заливи и води, в лицето на всички богове, които картагенците имат, в лицето на всички богове, които имат Македония и останалата част на Елада, в лицето на всички богове на войската, които лицезрят над тази клетва. Това каза стратегът Ханибал и всички картагенски сенатори, които са с него, и всички картагенци, воюващи с него, че така както се приема от вас и от нас, ще се свържем с клетва в приятелство и добро разположение. Ще бъдем приятели, близки и братя. Царят на македоните Филип и останалите елини, които са техни съюзници, ще защищават картагенците, суверените и техния стратег Ханибал, и тези, които са с него, и всички, които са подчинени на Картаген и които се подчиняват на същите закони, така както и жителите на Утика и всички градове и народи, които се подчиняват на Картаген, и нашите войници и съюзници, и градове и народи в Италия, Келтия и Лигистина, които поддържат приятелство с нас, и с които предстои да сключим приятелство и съюз по тази земя. Цар Филип и македоните, и съюзниците им от останалите елини ще бъдат спасявани и пазени от картагенците, които служат с нас, от народа на Утика и от всички градове и народи, които са подчинени на Картаген, от съюзниците и войниците, и от всички народи и градове, които са в Италия, Келтия и Лигистина, и от другите, които ще станат наши съюзници по тези места на Италия. Няма да заговорничим едни срещу други, нито ще устройваме засади един другиму, но с цялата ревност и доброжелателство, без измами и заговорничене ще бъдем врагове на тези, които са във война с картагенците, изключая градовете, царете и заливите, с които сме положили клетва за приятелство. И ние също ще бъдем врагове на тези, които са във война с Филип, без царете, градовете и народите, с които сме положили клетва за приятелство. И вие ще бъдете наши съюзници във войната, която водим с римляните, докато боговете ни дарят с победа вас и нас. И вие ще ни предоставите такава помощ, от каквато се нуждаем и с каквато се съгласим. И ако боговете ни осигурят победа във войната с Рим и неговите съюзници, ако римляните поискат да сключим мирен договор, ще сключим такъв мир, който да включва и вас, според който римляните да нямат право никога да повеждат война срещу вас и да не бъдат повече римляните господари на Коркира, на Аполония, Епидамн, Фарос, Димале, Партини и Атинтания. Да върнат на Деметрий от Фарос всички негови приятели, които са във владенията на Рим.17 Ако римляните поведат война срещу вас или срещу нас, то да си помогнем един на друг във войната, доколкото едните или другите изпитат нужда. Същото да важи и за други, освен за царете, градовете и народите, с които имаме договори за приятелство. Ако решим да отхвърлим някои клаузи на този договор, или да прибавим нещо, то да отхвърлим или да прибавим такива неща, за които ще имаме общото съгласие на двете страни.
МЕСЕНА И ФИЛИП V
10. При установяването на демокрацията в Месена най-изтъкнатите мъже бяха пратени в изгнание, властта се пое от тези, на които имота на изгнаниците бе даден под аренда и старите граждани трудно понасяха равенството си с тези хора (…)
Никой от средите на месениите не превъзхождаше месенеца Горгос по богатство и знатен произход, а заради своите атлетически постижения в зрялата си възраст той бе станал най-известният от всички, които са участвали в гимнастически състезания. Със своя чар и с достойнството, с което живееше и с броя на спечелените венци той надминаваше всички свои съвременници. А когато изостави атлетиката и се зае с политика и със служба на отечеството, и в тази област той си спечели не по-малка слава от предишната, защото смятаха, че не му е присъща продажността, съпътстваща атлетите и че проявява в политическата си дейност практицизъм и съобразителност (…)
11. Засега прекъсвам разказа си, като искам да кажа няколко думи за Филип, защото това беше началото на промяната на неговия характер към по-лошо. Струва ми се, че това е един великолепен пример за онези политически мъже, които искат чрез историческото познание поне малко да поправят своето поведение. Защото благодарение на значимостта на неговата власт и изтъкнатия му произход, лошите и добрите изяви на този цар бяха наблюдавани и известни в цяла Елада, а също така и последствията от неговите добри и лоши импулси, сравнени едни с други. Това, че след като зае трона, Тесалия, Македония и всички наследени от него владения бяха до такава степен подчинени нему и така благоразположени, както при никой друг цар, ще се разбере от следния пример. Макар твърде често да се отвличаше от Македония поради войната с етолите и лакедемоните, не само нито един от тези народи не се разбунтува срещу него, но и никой от съседните варвари не се осмели да посегне на Македония.18 Човек дори не би могъл да намери подходящи думи, за да опише привързаността и верността на неговите приятели Александър и Хризогон. Нито пък могат да се изброят благодеянията, които той направи на пелопонесците, на беотите, а наред с тях – и на епиротите, акарнаните (…) Като цяло, ако можем да си позволим една малка хипербола, мисля, че за Филип с основание може да се каже, че той бе станал любимец на всички елини благодарение на своята благодетелна политика. Най-ясен и значителен пример за възможностите, които предлагат благородните подбуди и лоялността в политиката е това, че всички критяни, обединявайки се и включвайки се в една конфедерация, избраха единствен Филип за върховен лидер на целия остров, при това без заплахата на оръжието и войните, нещо, за което е трудно да се намери прецедент в досегашната история.19 Но след неговото нападение срещу Месена отношението към него се промени. И това трябваше да се очаква. Променяйки поведението си в противоположна на дотогавашната посока и стигайки до съответните резултати, той неизбежно променяше и отношението на другите към себе си. а и резултатите от неговите действия бяха противоположни на предишните. Точно това се получи. За тези, които следят внимателно, това ще стане ясно от събитията, за които ще разкажа.
12. Когато Филип, царят на македоните, пожела да завладее крепостта на месениите, той заяви на първенците на града, че иска да разгледа крепостта и да принесе жертва на Зевс. Качи се със своята свита и принесе жертва, след което според обичая му бяха поднесени вътрешностите на закланите жертви. Тогава той ги пое в ръцете си и, отстъпвайки малко встрани, протегна ги към Арат и го запита: „Какво, според теб, показват жертвите, дали да се махнем от крепостта или да я задържим под своя власт?” Деметрий20 веднага се обади: „Ако имаш ум на прорицател, то те отреждат да я напуснеш веднага; но ако притежаваш разума на един практичен цар, трябва да я запазиш, за да не се наложи, отказвайки се сега, да търсиш друг подходящ случай; защото само ако държиш двата му рога, можеш да накараш бика да се подчини”, като под „рога” разбираше планините Итомата и Акрокоринт, а под „бика” – Пелопонес. Филип се обърна към ,Арат и го попита: „И ти ли ме съветваш същото?” Понеже Арат не отговори, накара го да каже какво точно мисли. След известно колебание той рече: „Ако е възможно да задържиш това място, без да нарушиш договора си с месениите, съветвам те да го задържиш. Но ако завладявайки го с гарнизон, ти предстои да загубиш всичките крепости и „гарнизона”, който получи от Антигон и чрез който пазиш своите съюзници”, имайки пред вид верността, „то прецени, дали не е по-добре и сега, извеждайки своите хора, да оставиш тук своята вярност и с нея да охраняваш месениите, така както и останалите съюзници”. Личното желание на Филип беше да наруши договора, както се разбра от по-сетнешните му действия, но тъй като беше сурово порицан малко преди това от младия Арат, заради избиването на хората, то и тогава след като старият му отговори свободно и с достойнство и го помоли да се вслуша в думите му, се отказа. И като го хвана за десницата, каза му: „Добре тогава, да се връщаме по същия път”.
Арат, който виждаше, че Филип без колебание отива към враждебни отношения с римляните и че коренно променя политиката си спрямо съюзниците, едва го отклоняваше, като му изтъкваше многобройни спънки и съображения. А аз, след като самите факти потвърждават това, което заявих голословно в петата си книга, искам да го припомня за тези, които внимателно следят хода на моето изложение, за да не остане нито едно мое изказване без доказателство и спорно. Когато описвах Етолийската война стигнах до онова място, в което заявих, че Филип твърде жестоко унищожи портиците и посветителните статуи при Термос и че трябва да припишем вината за това не толкова на царя, поради младежката му възраст, колкото на съпътстващите го приятели. Тогава казах, че цялостният живот на Арат го предпазва от възможността подозрението за този подъл акт да бъде приписан на него и че такова поведение е присъщо по-скоро на Деметрий от Фарос. Тогава съобщих, че това ще се изясни от по-сетнешния ми разказ. Запазих доказателството за това си твърдение за момента, когато, както вече казах, в своето отношение към месениите, само благодарение на разликата в един ден, в който Деметрий присъстваше, а Арат закъсня, Филип извърши първото от най-големите си безчестия. И оттогава, сякаш вкусил човешка кръв и от удоволствието да убива и да изменя на съюзниците си, той рязко се промени не от човек на вълк, както е в аркадската приказка според Платон, но от цар – в тиранин. Още по-убедителен пример да не се колебаем в оценката си за стореното в Етолия е мнението на всеки един от тях, изразено при крепостта на Месена. Ако веднъж се съгласим по този въпрос, лесно ще можем да преценим в колко голяма степен се различаваха техните принципи. Така, както Филип прие съвета на Арат и запази верността си към месениите по отношение на тяхната акра и както се казва, направи малко, за да излекува голяма рана, нанесена след извършените кланета, така в етолийските събития, послушал Деметрий, извърши безчестие към боговете, унищожавайки свещените дарове и прегреши към хората, престъпвайки законите на войната, като същевременно осуети собствените си намерения, представяйки се пред своите противници като един неумолим и жесток враг. Същото може да се каже и за действията му в Крит. И там, докато в общата си политика бе воден от Арат, не само не извърши никакво безчестие, но и не оскърби нито един жител на острова и всички критяни му се подчиняваха, а заради достойнството на своята политика привличаше симпатиите на всички елини. Но отново, позволявайки си да послуша Деметрий, той стана виновник за вече разказаните нещастия на месениите и заедно с това загуби разположението на съюзниците си и верността на всички елини към него. Такова голямо значение има за младите царе и за провала или издигането на тяхното царство избора и преценката на съпътстващите ги приятели, нещо на което, не знам дали от пренебрежение, повечето не обръщат никакво внимание.
VII. СЪБИТИЯТА В АЗИЯ
Антиох и Ахей
15. Около Сарди21 се водеха непрестанни и следващи едно след друго сражения, престрелки, нощем и денем и войниците непрекъснато замисляха едни срещу други постоянни засади, контразасади и нападения; да описваме всички тях в подробности би било не само безполезно, но и твърде отегчително. Най-накрая, след като обсадата продължаваше вече втора година, [се намеси] критянинът Лагорас.22 Той имаше достатъчно опит във военното дело и беше забелязал, че най-укрепените градове падат по-лесно в ръцете на неприятеля поради небрежността на своите жители.23 Разчитайки на природната или изкуствена укрепеност, те не поддържат стража и изобщо нехаят. Беше установил, че същите падат най-лесно при най-укрепените си участъци, където се смята, че противникът ще мисли щурма за безполезен. И тогава съобрази,че заради съществуващата слава за укрепеността на Сарди всички отхвърлят възможността да я превземат по този начин, а разчитат да завладеят града единствено чрез глад. Това го накара да обърне още по-голямо внимание и да потърси всички възможни средства, воден от нетърпението на се възползва от това благоприятно обстоятелство. Забелязал, че стената покрай така наречения Трион е без стража – а това е участъкът, който свързва града с акропола – той се обнадежди, че може да се възползва от това. Нехайството на тамошната стража бе забелязано по следния признак. Това място беше изключително стръмно и под него имаше пропаст, в която хвърляха труповете от града и вътрешностите на измрелите коне и добитък, поради което там винаги се събираше ято ястреби и други птици. Споменатият мъж забеляза, че когато птиците се нахранят, правят почивките си по зъберите и по стената. Разбра, че стената непременно е без охрана и в повечето време – празна. След това през нощта той внимателно огледа местността и проучи къде могат да се донесат стълбите и да се опрат до стената. Като разбра, че това е възможно на едно определено място и на един от зъберите, той донесе на царя.
16. Царят прие тази възможност и покани Лагорас да осъществи плана си. Последният обеща сам да направи всичко възможно, но помоли царя от негово име да призове етолиеца Теодот и вожда на охраната Дионисий да се приобщят към него и вземат участие в начинанието. Смяташе, че всеки от тях притежава сила и дързост, съответстваща на замислената акция. Царят веднага изпълни молбата му, тримата се споразумяха по всички подробности и зачакаха да дойде нощ, в която няма да изгрее луна чак до заранта. Когато такава нощ дойде, късно вечерта в деня, преди който щяха да предприемат акцията, избраха от цялата войска петнадесет от най-силните и телом, и духом мъже, които заедно с тях щяха да донесат стълбите и заедно с тях да се покатерят и да вземат участие в рискованата акция. След това избраха други тридесет, които щяха да бъдат поставени на разстояние в засада, тъй щото след като се покатереха и се приближаха до най-близко намиращата се порта, ония щяха да нападнат отвън и да се опитат да разбият куките и лостовете на вратите, а пък те отвътре – запорните лостове и мандалата, и още две хиляди, които ще следват по-назад тридесетимата, които трябваше да нахлуят и да завземат горния край на театъра, разположен удобно за нападение както на стражата на акрата, така и на градската стража. За да не бъде предугадена истината при избора на мъжете, той разпространи слуха, че етолите смятат да проникнат в града през едно дефиле и че заради това сведение той взима енергични мерки да ги възпре.
17. Когато всички тези приготовления бяха извършени, веднага щом луната залезе, Лагорас с неговия отряд се пробра скришом до стръмнините със стълбите и се скри под издадените скали. С настъпването на деня, когато стражата се махна от това място, а царят, както обикновено, започна да изпраща войскови отреди до предните постове, като извеждаше на хиподрома и подреждаше в боен ред главните сили, първоначално никой не подозираше какво става. Но когато двете стълби бяха поставени и по едната започна да се катери Дионисий, а по другата – първи Лагорас, във войската настъпи смут и вълнение. Стана така, че атакуващите не можеха да бъдат забелязани от защитниците на града и от Ахей при акрата, поради издадените над пропастта скали. Но от страна на войската (на Антиох – б. пр.) можеше да се наблюдава дързостта на катерачите, изложени на опасност. Затова, някои изненадани от неочакваната гледка, други – разбиращи и опасяващи се от възможния резултат, стояха със затаен дъх и същевременно зарадвани. Тогава царят, забелязал вълнението в целия лагер и в желанието си да отклони вниманието и на собствената си войска, и на защитниците на града от своя план, изведе войската и я хвърли в щурм срещу вратите от другата страна на крепостта, при така наречените Персийски порти. А Ахей, наблюдаващ от акрата необичайното движение на войската, се задвоуми, объркан и напълно неспособен да разбере какво става. Въпреки това изпрати части да ги посрещнат на портите, чиято помощ много се забави, поради теснината и стръмнината на пътя, по който трябваше да се спуснат. Комендантът на града Арибаз ненадейно се отправи към портите, виждайки, че Антиох ги атакува и изпрати част от войниците да се покачат по стената, а другите изкара пред портата, със заповед да пресрещнат приближаващия се противник и да влязат в сражение с него.
18. През това време войниците на Лагорас, Теодот и Дионисий прехвърлиха стръмнината и стигнаха до портата под нея. Някои от тях влязоха в схватка с пресрещналите ги защитници, а останалите започнаха да разбиват запорните лостове. Едновременно с това определените да нападнат отвън се приближиха към портата и започнаха да изпълняват същата задача. Вратите бързо бяха отворени, двете хиляди войници нахлуха и завзеха венеца на театъра. Като стана това, всички се втурнаха от стените и Персийските порти, където преди това се бяха притекли войниците на Арибаз, бързайки да нападнат нахлулите в града. Докато ставаше това, портите останаха отворени поради оттеглянето им, някои от царските войници, следвайки противника, успяха да влязат. Когато те овладяха портата, следващите ги тутакси започнаха да нахлуват в непрекъснати колони, а други – да разбиват прилежащите порти. Войниците на Арибаз и всички в града дадоха кратък отпор на нашествениците, след което се втурнаха да бягат към акрата. Докато ставаше това, войската на Теодот и Лагорас оставаше в зоната на театъра, запазвайки благоразумно и практично ролята на главен резерв, докато останалата войска, нахлувайки отвсякъде едновременно, завзе града. И оттук нататък градът бе подложен на пълно разрушение и грабеж, като някои избиваха всичко, което срещнеха, други подпалваха къщите, трети се втурваха да грабят и мъкнат плячка. Така Антиох завладя Сарди.
Бележки към седма книга:
1Богатствата на Кампания са били добре известни в гръцката и римска историческа и географска писмена традиция. Освен Ливий [Liv. XXVI,16,7], стопанското процъфтяване на района е обект на внимание от страна на Плиний [Plin. Nat. Hist. XVII,25; XVIII,86,100,111,191; XXI,16-17,20], Вергилий [Virg. Georg. II,217-225] и Страбон [Strabo, V,4,3].
2Жителите на град Петелий, разположен на около 8 км. на север от река Неатус (съвр. Нето) и на 5 км от морето. В традицията съществува предание, че градът бил основан от гръка Филоктет.
3Подробности за тази обсада, започнала през лятото на 215 г. пр. Хр., има у Ливий [Liv. XXIII,30,1; XXIII,41,12; XXIV,1,1] и в една от стратегемите (описания на военни хитрости) на Фронтин [Front. Strat. IV,5,18].
4Събитията се отнасят към 215/214 г. пр. Хр. и подробно са описани у Ливий, който е черпил информация не само от Полибий [Liv. XXIV,4,7-9; XXIV,5,7-9; XXIV,6,1; XXIV,26,1-6].
5Събитията от 215 г. пр. Хр. са описани по-подробно от Ливий [Liv. XXIV,6,4], според който под анонимния стратег трябва да се подразбира претора Апий Клавдий.
6т.е. на Апий Клавдий.
7реката Химера е на югозапад от Монте Салваторе, а съвременното й название е Фиуме Гранде. Най-подробното описание на древна Сицилия е у Страбон, където са отразени всички по-важни топо-, оро- и хидроними, както и най-значителните градове [Strabo, VI,2,1-9].
8Смъртта на Хиерон е датирана през 215 г. пр. Хр.
9Леонтини (съвр. Лентини) е разположен в южната част на равнината Катания в долината на р. Термос (съвр. Фиуме ди Леопардо).
10Съвременна Сан Елиджио.
11Фаларис бил тиран на Агригентум и управлявал приблизително между 571 и 555 г. пр. Хр., тъй като Суда поставя началото на неговото управление през 52 Олимпиада = 572 – 568 г. пр. Хр.
12Аполодор е лидер на демократите в Касандрия след смъртта на Птолемей Керавън в 279 г. пр. Хр. Водил сложна дипломатическа игра с келтски (галатски) наемници, Антиох I, Спарта и Антигон Гонат, довела до неговото отстраняване около 276 г. пр. Хр.
13В специализираната книжнина е прието мнението, че Хиерон се провъзгласил и за цар през 270/269 г. пр. Хр.
14Хиерон бил роден през 305 г. пр. Хр.
15Гелон е живял между 266 и 216 г. пр. Хр.
16Вероятно това са тримата официални представители на Картагенската държава. Анализът на договора между Ханибал и Филип V от лятото на 215 г. пр. Хр. е извършен у Ливий [Liv. XXIII, 10-12], като е споменат у Апиан [App. Maced. 1] и Зонара [Zon. IX,4,2-3].
17т.е. да се възстанови контрол над всички територии, завоювани от Рим по време на Втората Илирийска война от 219 г. пр. Хр.
18Става дума за военните операции на Филип V в Дардания през 220/219 г. пр. Хр. и атаката на Билазора в 217 г. пр. Хр.
19Събитието е от 219 г. пр. Хр.
20Деметрий от Фарос, за когото Полибий говори в пета книга [Polyb. V,101,7].
21Сарди е старата столица на Лидия и нейните забележителности са подробно описани у Страбон [Strabo, XIII, 4,5].
22Събитията се развиват през 215 и 214 г. пр. Хр., а Лагорас е дезертьор от двора на Птолемей IV Филопатор (222 – 205 г. пр. Хр.).
23Полибий очевидно има предвид превземането на Сарди от Кир през 546 г. пр. Хр., описано у Херодот [Hdt., I,84] и Ксенофонт [Xen. Cyrop. VII,2,1-4].
====================================================================
Антични автори 