Полибий, Всеобща история – кн. 9 – фрагменти

Съдържание:

I. ОТ ПРЕДГОВОРА

ОБЯСНЕНИЕ ЗА СУРОВИЯ СТИЛ. ГЕНЕАЛОГИЧНИЯТ ТИП ИЗЛОЖЕНИЕ. ЕФОР. ТРУДЪТ НА ПОЛИБИЙ ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА ПРАГМАТИЧНИТЕ ПОЛИТИЦИ. СЪБИТИЙНАТА ИСТОРИЯ. НЕ ЖЕЛАЕ ДА ПОВТАРЯ КАЗАНОТО ОТ ДРУГИ. НОВИТЕ СЪБИТИЯ ИЗИСКВАТ НОВ РАЗКАЗ. РАЗКАЗЪТ НА ПОЛИБИЙ НЕ ЦЕЛИ ЗАБАВЛЕНИЕ, А ПОЛЗА (1-2).

II. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

ХАНИБАЛ ПРЕДИЗВИКВА АПИЙ, ОБСАДИЛ КАПУА, НА БИТКА. ЩУРМ НА РИМСКИЯ ЛАГЕР. НЕУДОВЛЕТВОРЕНИЕТО НА ХАНИБАЛ. РИМЛЯНИТЕ НЕ ОТСТЪПВАТ. УСПЕХИТЕ НА КАРТАГЕН ДОСЕГА СЕ ДЪЛЖАТ НА КОННИЦАТА. РИМСКАТА ВОЙСКА НЕ СЕ ОСМЕЛЯВА ДА ИЗЛЕЗЕ НА СРАЖЕНИЕ. ПЛАНЪТ НА ХАНИБАЛ ДА ПРИБЛИЖИ РИМ (3-4). ПИСМОТО МУ ДО ЖИТЕЛИТЕ НА КАПУА. ТРЕВОГАТА В РИМ. КАПУАНЦИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ СЪПРОТИВАТА. ХАНИБАЛ ПРЕМИНАВА АНИОН И ПРИБЛИЖАВА РИМ. СТРАХ И ВЪЗБУДА В ГРАДА. МОЛИТВИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ. НЕОЧАКВАН ПРИЗНАК ЗА СПАСЕНИЕ. НОВИЯТ НАБОР НА ГНЕЙ И ПУБЛИЙ. ХАНИБАЛ СЕ ОТКАЗВА ДА НАПАДА РИМ. ПУБЛИЙ РАЗРУШАВА МОСТОВЕТЕ НА АНИОН. АПИЙ ОСТАВА ОКОЛО КАПУА. ХАНИБАЛ КРАЙ РЕГИОН (5-7). ДОБЛЕСТТА И УПОРСТВОТО НА КАРТАГЕНЦИТЕ И РИМЛЯ-НИТЕ. СРАВНЕНИЕ С ЕПАМИНОНД ОТ ТИВА. ВЪЗХВАЛА НА СТРАТЕГА ХАНИБАЛ. РИМЛЯНИТЕ СЕ ДЪРЖАТ ПО-ДОБРЕ ОТ ЛАКЕДЕМОНИТЕ. ПОУКАТА ЗА БЪДЕЩИТЕ ПЪЛКОВОДЦИ. ОБСАДАТА НА ТАРЕНТ ОТ РИМЛЯНИТЕ (8-9).

III. СЪБИТИЯТА В СИЦИЛИЯ

ГДАДЪТ СЕ КРАСИ ОТ ДОБЛЕСТТА НА НЕГОВИТЕ ГРАЖДАНИ. ПРИСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИ ЦЕННОСТИ Е ГРЕШКА НА РИМЛЯНИТЕ. СПОМЕНЪТ ЗА СОБСТВЕНИТЕ НЕЩАСТИЯ СЪБУЖДА ОМРАЗА (10).

IV. СЪБИТИЯТА В ИСПАНИЯ

РАЗПРИТЕ МЕЖДУ КАРТАГЕНСКИТЕ СТРАТЕЗИ. ПРИСЪЩАТА ИМ АЛЧНОСТ (11).

V. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

РИМСКОТО ПОСЛАНИЧЕСТВО ДО ПТОЛЕМЕЙ. ЗА ИЗКУСТВОТО НА ПЪЛКОВОДЕЦА. НУЖДАТА ОТ ЗНАНИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯ. ПАЗЕНЕТО НА ТАЙНА. НУЖДАТА ОТ РАЗУЗНАВАНЕ. НУЖДАТА ОТ АСТРОНОМИЧНИ ПОЗНАНИЯ. КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ЧАСТИТЕ НА ДЕНОНОЩИЕТО. ПРЕДСТАВЕНИЯТ ОТ ОМИР ОДИСЕЙ – ПРИМЕР ЗА ВЕЩ ПЪЛКОВОДЕЦ (11а-16). ПРИМЕРЪТ С АРАТ ПРИ КИНЕТА. ГРЕШКАТА В СИГНА-ЛИЗАЦИЯТА. ПРОВАЛЪТ. НУЖДАТА ОТ НАДЕЖДНА СИГНАЛИЗАЦИЯ. ПРИМЕРЪТ С КЛЕОМЕН ПРИ МЕГАЛОПОЛИС. ПРИМЕРЪТ С ФИЛИП ПРИ МЕЛИТЕЯ. НИКИЙ ПРИ СИРАКУЗА. УСПЕХЪТ НА ЗНАЕЩИТЕ ЗАВИСИ ОТ ЧУЖДОТО НЕВЕЖЕСТВО. КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ ДЪЛЖИНАТА НА СТЪЛБИТЕ ПРИ ЩУРМ НА КРЕПОСТНА СТЕНА. НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПОЗНАНИЯ ПО ГЕОМЕТРИЯ. (17-20). РИМЛЯНИТЕ И КАРТАГЕНЦИТЕ ИЗПИТВАТ ОБРАТИТЕ НА СЪДБАТА (21). ХАРАКТЕРЪТ НА ХАНИБАЛ. СЪВЕТИТЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ И СЛОЖНОСТТА НА ФАКТИТЕ ПРОМЕНЯТ ПОВЕ-ДЕНИЕТО НА ХОРАТА. ПРИМЕРЪТ С АГАТОКЪЛ. СЪС СПАРТАНЕЦА КЛЕОМЕН. КАНИБАЛСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МОЛОН ПРЕД ПОХОДА НА ХАНИБАЛ КЪМ ИТАЛИЯ. АЛЧНОСТТА НА ХАНИБАЛ. ВЛИЯНИЕТО НА ПРИЯТЕЛИТЕ МУ. В КАРТАГЕН ГО СМЯТАЛИ ЗА АЛЧЕН, В РИМ – ЗА ЖЕСТОК (22-26).

VI. СЪБИТИЯТА В СИЦИЛИЯ

ЗА ГОЛЕМИНАТА НА ГРАДОВЕТЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЪДИ ПО ОБИКОЛКАТА ИМ. УРОЦИТЕ ПО ГЕОМЕТРИЯ. АКРАГАНТ (АГРИГЕНТ). НЕГОВОТО ВЕЛИКОЛЕПИЕ. АГАТИРНА. УСЛОВИЯТА НА МАРК (26-27).

VII. СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА

РЕЧИТЕ НА ЕТОЛИЕЦА ХЛЕАНЕАС И НА АКАРНАНЕЦА ЛИКИСК В СПАРТА (28-40). ОБСАДАТА НА ЕХИН ОТ ФИЛИП. ЕГИНА ОКУПИР-АНА ОТ РИМЛЯНИТЕ (41-42).

VIII. СЪБИТИЯТА В АЗИЯ

РЕКАТА ЕФРАТ. НЕЙНИТЕ ИЗВОРИ, ТЕЧЕНИЕ И УСТИЕ (43).

I. ОТ ПРЕДГОВОРА

1. Между събитията, които се вписват в споменатата олимпиада1 или в четиригодишния период, който обозначаваме с името „олимпиада”, най-важните са тези. За тях ще се опитам да разкажа в две книги. Знам, че на моя труд е присъща известна суровост и че поради еднотипността на своята структура той е подходящ и се радва на одобрението само на един род читатели. Ако не почти всички останали писатели, то повечето привличат мнозинството читатели за среща с техните трудове, като използват всички разновидности на историческия разказ. Генеалогичният начин на изложение привлича любознателните. Любопитният и обичащ подробностите читател търси разкази за заселничества, основавания и кръвни връзки, вид разказ, какъвто намираме у Ефор,2 а политикът (обича да чете – б. пр.) за делата на народи, градове и властници. Тъй като аз се придържам чисто към тази страна на историята и трудът ми се занимава изцяло само с тези въпроси, то ще прилягам както казах преди, само на един вид читатели и моето четиво в по-голямата си част не е пригодено да привлича интереса на широката публика. По каква причина предпочетох да изключа от повествованието си другите страни на историята и да я излагам само по събития, съм обяснявал подробно на други места, но не ми се струва излишно и сега накратко да ги припомня на читателя, за да наблегна на тях.

2. Тъй като мнозина многократно са изброявали генеалогиите, митовете, заселничествата, връзките между градовете, основаванията на градове, на тоя, който сега се залавя да пише за тях, остава или да повтаря чужди думи, сякаш са негови, което е най-срамното нещо, или ако не желае да прави това, да хвърля напразни усилия, признавайки че пише и отделя внимание за неща, които са достатъчно описани от предходниците му и са предадени на идното поколение. От това аз се отказах поради тези и поради други причини. Избрах историята на събитията, първо, защото непрекъснатите новости изискват нов разказ, понеже старите историци не са били в състояние да разкажат за събития, които ще последват след тях самите и, второ, заради ползата от този вид разказ както преди, така и днес, след като знанията и изкуствата по наше време така са се задълбочили, че изучаващите историята бихме могли да кажем, са снабдени с метод, чрез който да се справят при всяко обстоятелство. Поради това аз, като се старая не толкова да забавлявам своите читатели, колкото да принеса полза за тези, които внимават, се заех с тази форма на исторически разказ. Най-добри свидетели за истинността на моите думи са ония, които изучават внимателно моята история.

II. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

Обсадата на Капуа

3. Ханибал обкръжи лагера на Апий и най-напред го подложи на обстрел и изпитание, за да го предизвика да излезе на битка. Но след като никой не му обърна внимание, накрая това, което ставаше, започна да прилича на обсаден щурм, като конниците, връхлитайки на или, с викове мятаха копията си в лагера, а пехотата нападаше по семеи и се опитваше да разбие оградата. Но дори и това не успя да отклони римляните от целта, която си бяха поставили, а леките им части отблъскваха атакуващите лагера, докато тежкото въоръжение оставаше в боен ред под своите щандарти, като се предпазваха от стрелите и копията, падащи върху тях. Ханибал беше напълно неудовлетворен, след като нито можеше да влезе в града, нито да предизвика римляните на битка и започна да мисли как да постъпи при създалото се положение. Струва ми се, че това, което стана тогава, би могло да обърка не само картагенците, но и всички други, които биха го научили. Та кой би повярвал, че римляните, след като са били победени в толкова много сражения от картагенците и все още не се осмеляват да излязат срещу противника, въпреки това отказват както да отстъпят, така и да се оттеглят от незащитената територия? След като досега те се задоволяваха единствено да следват своите противници по височините, сега се бяха разположили в равнината, и то в най-хубавия район на Италия, обсаждаха най-здраво укрепения град, докато в същото време бяха обградени и нападани от противник, срещу когото не можеха и да помислят да излязат. Докато картагенците, които досега непрекъснато печелеха в сраженията, сега понякога претърпяваха не по-малки загуби от тях. Според мен причината за поведението на двете страни беше в това, че и двете смятаха, че успехите на картагенците и пораженията на римляните се дължаха на силата на Ханибаловата конница. Оттам и тактиката на победените войски да следват успоредно своите победители след сраженията, беше основателна; защото вървяха покрай тях по такива места, по които противниковата конница никак не можеше да им навреди. И положението, в което изпаднаха и двете войски край Капуа, беше нормално да се очаква.

4. Римската войска не се осмеляваше да излезе на битка, понеже се боеше от вражата конница, но дръзко стоеше в лагера, разбирайки ясно, че конницата, от която получава поражения в битките, ще бъде по този начин безвредна за тях. Картагенците пък също така очевидно не можеха да останат на лагер с конницата си за повече време, тъй като римляните само заради това бяха унищожили целия фураж в околността, а поради голямото разстояние те не можеха да си донесат от тила достатъчно сено и ечемик за толкова много коне и добитък. Нито пък се осмеляваха да останат на лагер без конницата си и да обсаждат противника, който имаше като преимущество ограда и ров, и битката с когото, ако бъдеха лишени от конницата си, щеше да е равностойна и спорна. Освен това се опасяваха да не би новоизбраните консули да се установят на лагер зад тях и да им създадат големи трудности, като ги лишат от възможност за снабдяване. По тези причини Ханибал прецени, че е невъзможно със сила да вдигне обсадата и промени плана си. Помисли, че ако скришом се промъкне и внезапно се появи в околностите на Рим, вероятно ще може да придобие известно преимущество и срещу самия град, като изплаши с изненадващата си поява неговите жители. Ако ли не, ще принуди войската на Апий или да вдигне обсадата, бързайки да се притече на помощ на родния си град, или ако се раздели на две – тези, които се притекат на помощ и тези, които останат в обсада (на Капуа), ще бъдат лесно съкрушими.

5. С това намерение изпрати до Капуа писмоносец. Накара един либиец да се прехвърли в римския лагер и оттам – в града, като се погрижи за сигурността на писмото. Много се опасяваше да не би капуанците, като го видят, че се оттегля, да се отчаят, загубили всякаква надежда, и да се предадат на римляните. Затова описа своя план и защо се вдига, и изпрати либиеца, за да може като разберат плана му и причината за неговото оттегляне, да продължат храбро защитата. Когато до Рим стигна вестта за това, което става край Капуа, че Ханибал се е разположил успоредно на техните сили и обсажда войските им, всички бяха възбудени и разтревожени, тъй като чувстваха, че предстоящото решение щеше да окаже влияние върху целия изход от войната.3 Затова в приготовленията и изпращанията на военна сила цялото внимание на всички беше насочено към този участък на войната. Капуанците, щом получиха писмото от либиеца и разбраха замисъла на картагенците, продължиха съпротивата, решени да заложат на тази надежда. На петия ден от пристигането си Ханибал, след като нахрани войската и остави огньовете запалени, се вдигна от стана по такъв начин, че никой от противниците не можа да разбере какво става. Направи действени и без почивка преходи през Самнитида, изпращайки непрекъснато предни отреди да оглеждат и заемат укрепените места край пътя. Докато вниманието на римляните беше заето с това, което ставаше край Капуа, той успя скришом да премине реката Анион и да се приближи дотолкова, че устрои лагера си на не повече от четиридесет стадия от града.

6. Когато вестта стигна в Рим, жителите му изпаднаха в пълна тревога и страх, поради внезапността на събитието и изключителната му ненадейност. Ханибал никога не беше се приближавал толкова близо до града. Освен това възникна и подозрението, че противниците не биха се осмелили да се приближат толкова, ако не са унищожили войската край Капуа. Ето защо мъжете заеха позиции по стените и на по-изгодните места пред града, докато жените започнаха да обикалят храмовете в молитви към боговете, като метяха с косите си основите на светилищата. Такъв е обичаят при тях, когато отечеството е изправено пред смъртна опасност. Ала веднага след като Ханибал се установи на лагер и се готвеше на следния ден да си опита силите срещу самия град, се появи един неочакван и случаен признак за спасението на Рим. Гней и Публий4 бяха извършили набора на един легион, бяха взели от войниците му клетва на същия този ден да се явят в града и по това време набираха и изпробваха войници за втория легион. В резултат на това стана така, че в необходимия момент в града изведнъж се събра голямо количество мъже. Стратезите храбро ги изведоха навън и ги разположиха пред града, за да посрещнат напора на Ханибал. В началото картагенците се втурнаха напред, не без надеждата, че ще завладеят с щурм самия Рим. Но като видяха противниците, застанали срещу тях в боен ред и след като бързо научиха за станалото от един пленник, се отказаха да щурмуват града и започнаха да грабят областта, като опожаряваха къщите. Отначало събраха и докараха в лагера неизброимо количество плячка, тъй като бяха дошли в земя, в която никой не беше допускал, че ще проникне враг.

7. Но след това, след като консулите се осмелиха да се спрат на лагер срещу тях само на десет стадия разстояние, Ханибал, макар и събрал голяма плячка, се отказа от надеждата да завладее Рим. Преди всичко изчисли, че е минал необходимият срок, в който според неговия замисъл Апий, научил, че градът е заплашен, трябваше или изцяло да вдигне обсадата и да се притече на помощ на Рим, или да остави известна част, а с по-голямата част от войската си да побърза на помощ. И в двата случая Ханибал смяташе, че неговата цел би се постигнала и затова на зазоряване изведе войската си от лагера.5 Публий разруши мостовете на споменатата по-горе река и като го принуди да прехвърля войската си през течението, нападна картагенците по време на преминаването и им създаде немалко главоболия. Не можеше да им причини нищо сериозно, поради големия брой конници и поради лекотата, с която нумидийците преминаваха през всякакъв терен. Но като отне една значителна част от плячката му и уби триста противникови войника, се оттегли в лагера си. След това реши, че картагенците се оттеглят бързо от страх и ги последва, като държеше околните височини. Отначало Ханибал се придвижваше бързо, нетърпелив да осъществи плана си. Но когато на петия ден му бе донесено, че Апий е останал на позициите си в обсада се спря, за да изчака частта от войската, която вървеше след него и през нощта нападна противниковата войска, като изби повечето от тях, а останалите отблъсна в лагерните им позиции. Но когато на следващия ден разбра, че римляните са се укрепили на една защитена височина, се отказа да упорства повече срещу тях и като премина през Дауния и Бретиана, се озова в района на Регион така неочаквано, че за малко да завладее самия град, отряза пътя на всички граждани, които бяха излезли на полето и в своята внезапна поява залови много жители на Регион.

8. Мисля, че човек с основание би могъл да изпита възхита пред проявените по това време воинска доблест и упорство в бойните действия както от страна на картагенците, така и на римляните. По същия начин всички се възхищават на Епаминонд от Тива6 затова, че като пристигна в Тегея със съюзниците си и разбра, че лакедемоните целокупно са дошли в Мантинея и са събрали в този град своите съюзници, с намерение да дадат сражение на тиванците, нареди на войската си да получи рано вечерята си и изведе войската на свечеряване, уж че бърза да приеме сражението и че се стреми да заеме изгодни позиции. След като създаде такова впечатление сред войнишката тълпа продължи, отправяйки се към самата Спарта и като стигна неочаквано в третия час на деня до града, завари Спарта празна и незащитена, успя със сила да се добере до централния площад и овладя тази част от града, която е обърната към реката. Но нещата получиха неочакван обрат, когато един дезертьор се добра през нощта в Мантинея и съобщи на царя Агесилай за станалото. И когато спартанците тръгнаха на помощ към града тъкмо в момента на неговото завладяване, Епаминонд се отказа от това намерение. Даде закуска и отдих на войската си след дългия поход край водите на Еврот и тръгна обратно по същия път, преценил, че щом като спартанците и техните съюзници са дошли на помощ на Спарта, то те на свой ред са оставили празна Мантинея. Точно така беше станало. Въодушевявайки тиванците, след един бърз нощен преход се озова и приближи до Мантинея по обед, като го завари напълно лишен от защитници. Но точно по това време се появиха атиняните, нетърпеливи да вземат участие във войната с тиванците в помощ на лакедемоните, съгласно техния съюзнически договор. Челото на тиванската войска вече бе стигнало храма на Посейдон, който лежи на около седем стадия пред града, когато атиняните, сякаш по предварителен план, се появиха по планинските склонове, надвиснали над Мантинея. Когато неколцината останали в града мантинеити ги видяха, едва успяха да съберат кураж да се качат по стените и да отблъснат атаката на неприятеля. Затова писателите с основание недоволстват от неблагоприятния изход на тази операция, като казват за стратега, че е направил всичко, което подхожда на един добър стратег и че Епаминонд е надминал своите съперници, но е бил победен от съдбата.

9. Човек би могъл да каже почти същото за Ханибал. Затова, че се хвърли срещу противника и се опита с няколко последователни сражения да вдигне обсадата и след като този щурм не успя, тръгна към самия Рим. След като не сполучи да постигне целите си там поради един случаен обрат на нещата, веднага се обърна и разби следващия го противник, като при това изчака необходимото време, за да види дали ще настъпи раздвижване сред обсаждащите Капуа. И най-накрая – затова, че без да се откаже от крайното си намерение, той се хвърли да нанесе щети на противника и за малко да унищожи Регион. Кой не би удостоил с възхищението си споменатия стратег заради всички тези подвизи? Що се отнася до римляните, човек би отсъдил, че тогава те се държаха по-добре от лакедемоните. Защото лакедемоните още при първото съобщение се втурнаха и наистина спасиха Спарта, но доколкото зависеше от тях – загубиха Мантинея. А римляните защитиха и родината си и обсадата не вдигнаха, но устояха на решенията си непоклатимо и твърдо, и след това започнаха да притискат капуанците още по-храбро. Казах всичко това не толкова за да хваля римляните или картагенците – похвала към тези два народа вече често пъти съм изказвал – но по-скоро за похвала на водачите на тези две държави и заради бъдещите водачи, на които предстои да се занимават с държавни дела.7 За да могат, като си спомнят някои неща, а други като виждат пред очите си, да станат ревностни последователи във взимането на решения, които изглеждат рисковани и опасни, но всъщност дързостта на чието взимане не е свързана с опасност, замисълът на които предизвиква възхита и великолепието на които ще живее вечно в човешката памет, независимо дали резултатът е успех или провал, стига само всичко, което е направено, да е плод на разумно обмисляне.

Тарент

Когато римляните обсаждаха Тарент Бомилкар, картагенският наварх, дойде на помощ с много голяма сила и след като не можа с нищо да помогне на защитниците, тъй като римляните здраво защищаваха лагера си, без да забележи, изразходва припасите. И както първоначално бе накаран да дойде с големи увещания и молби, така след това бе принуден да отплава далеч от молбите на намиращите се вътре в града.8

III. СЪБИТИЯТА В СИЦИЛИЯ

10. Градът се краси не от хубости, донесени отвън, а от доблестта на своите граждани (…)

Поради това римляните решиха да пренесат споменатите неща в своето отечество и да не оставят нищо. Дали постъпиха правилно и в свой интерес или напротив, би могло много да се говори, но все пак тогава те по-скоро постъпиха погрешно, нито пък сега действат правилно. Ако още в самото начало бяха тласкали напредъка на своята родина с подобни средства, те очевидно щяха да са постъпили основателно, отнасяйки в отечеството си неща, чрез които са го възмогнали. Но след като бяха следвали един простоват стил на живеене и бяха стояли далече от такъв разкош и лукс, а за сметка на това винаги бяха побеждавали тия, които разполагаха с многобройни и най-хубави образци на такива произведения, как да не сметнем, че с това действие допуснаха грешка? Да изоставиш нравите на победителите и да започнеш да подражаваш на победените, като не само си присвояваш техните предмети, но и си навличаш закономерно съпът-стващата ги завист, което е най-страшното за оногова, който има господстващи позиции, това единодушно може да се признае за грешка. Този, който ги гледа, не облазява толкова тия, които са придобили чужди произведения на изкуството, колкото завижда и изпитва известно състрадание към техните първоначални притежатели. А когато възникне добра възможност някой да събере за себе си всички богатства на другите народи и те някак започнат да подканват ония, от които са били отнети, да дойдат да ги гледат, нещата стават още по-лоши. Става така, че зрителите съжаляват вече не своите съседи, но самите себе си, като си припомнят нещастията, сполетели техния дом. Това запалва не само завист, но и известен гняв към облагодетелствалите се. Спомените за собствените нещастия събужда омраза към техните причинители. Вероятно има някакви основания да се присвоява чуждото злато и сребро. Би било невъзможно за римляните да се стремят към световно господство, ако не отслабваха възможностите на другите, засилвайки същевременно собствената си мощ. Но това, което не допринася за могъществото, би могло да се оставя там, където е създадено първоначално, заедно със съпътстващата го завист, и да се прибавя към славата на отечеството, което би се украсявало не с картини и статуи, а от достойнството и великодушието. Във всеки случай казвам това за тия, които ще унаследят империята, за да не ограбват другите градове, мислейки, че чуждите нещастия са украса за собствената им родина. Но римляните, след като пренесоха тези произведения на изкуството, използваха това, което идваше от частните домове за украса на личните си имоти, а това, което бе обществено – за декорация на обществените сгради.

IV. СЪБИТИЯТА В ИСПАНИЯ

11. Картагенските военачалници, след като бяха надвили неприятеля, не можеха да надмогнат себе си и смятайки, че са приключили войната с Рим, започнаха разпри помежду си, като разногласията възникваха непрекъснато, поради присъщата на картагенците алчност и властолюбие.9 Един от тях беше Хасдрубал, синът на Гескон и неговите порочни действия, породени от прекомерната му власт отидоха толкова далече, че започна да изнудва за голяма сума Андобал, най-верния му приятел в Иберия, който по-рано беше свален от власт от картагенците, а после – възстановен отново с тяхна благословия.10 Когато той отказа, разчитайки на своята предишна вярност към Картаген, (Хасдрубал – б. пр.) предяви срещу него едно лъжливо обвинение и го принуди да даде дъщерите си за заложници.

V. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

Римското посланичество до Птолемей

11а. Римляните изпратиха посланици до Птолемей,11 които да му искат да ги снабди с жито. Техните запаси бяха твърде намалели, защото реколтата в Италия чак до вратите на Рим бе изцяло унищожена от войските, а отвън не идваше никаква помощ поради това, че в целия свят се водеха войни и в земите се намираха чужди военни сили, освен в Египет.12 Нуждата от жито в Рим бе стигнала до такова равнище, че един сицилийски медимн се продаваше за петнадесет драхми. Но независимо от това тежко положение, римляните не се отказваха от военните си приготовления (…)

За изкуството на пълководеца

12. Всички военни операции изискват много внимателно обмисляне. Но да се постигне успех във всяка една от тях е възможно само тогава, когато разумно осъществяваме своя план. От разигралите се събития лесно може да се разбере, че това, което се извършва открито и със сила носи по-малки успехи от онова, което се прави с хитрост и в подходящ момент. Не по-малко лесно е фактите да ни убедят, че в операции, които зависят от умело избрания момент грешките, които се допускат, са много повече от правилните действия. И никой не би могъл да отрече, че повечето допуснати грешки се дължат на невежеството на военачалниците и на тяхното лекомислие. Сега трябва да разгледаме в какво се изразяват тези грешки.

Не подхожда да наричаме „дейност” тези неща в хода на войната, които стават без предварително намерение, а по-скоро – обрати и случайности. Тъй като те не влизат в никаква система от устойчиви правила, няма да се занимавам с тях. Ще обсъдя тези, които се осъществяват по предварителен план. Сега ще стане дума за тях. След като всяко такова действие има своя определен момент, време за осъществяване и място, изисква да бъде извършено тайно, с определени сигнали и освен това – зависи от какви хора, с какви хора и по какъв начин ще се извърши, ясно е, че този, който е улучил във всички подробности, няма да сгреши в начинанието си, но ако пренебрегне само една от тях – ще провали целия си план. Също така вярно е, че природата е в състояние да провали цялото начинание само поради една допусната грешка в подробностите, но съвършенството във всяка подробност едва-едва е достатъчно за сполучливия изход.

13. Поради това при подобно начинание военачалниците не трябва да пропуснат доброто организиране на нито един детайл. Първото от споменатите условия, това е да се пази мълчание и нито от радост заради някоя неочаквано появила се надежда, нито от страх, нито от близост или приятелски чувства да се разкриват плановете на хора, които стоят вън от тях, а да се съобщават само на тези, без които не би могло да се постигне осъществяването на замисъла, и то само тогава, когато обстоятелствата налагат тяхното включване в операцията. Трябва да се пази мълчание не само с езика, но още повече – душевно мълчание. защото мнозина, макар и да крият с думите си, понякога издават своите намерения с израза на лицата си или със своите постъпки. Второто изискване е да се опознават добре възможностите за дневни и нощни преходи, и докъде биха ни довели те, не само по суша, но и по море. Третото и най-важното – да можем да се съобразяваме с времето и сезона, и да улучваме точно подходящото време за изпълнението на своя замисъл. Изборът на мястото за операцията не бива да се подценява, защото често поради мястото някои неща, смятани за невъзможни, се оказват възможни, а други, мислени за изпълними, се оказват неизпълними. Накрая, не бива да се пренебрегват сигналите и ответните сигнали, както и изборът на тези, чрез чието ръководство и съдействие ще осъществяваме своя план.

14. Споменатите неща се научават било чрез опит, било чрез изучаването на чуждия опит, било чрез систематично проучване. Разбира се, най-добре би било пълководецът сам да познава пътищата, местността, в която трябва да действа, нейния характер и освен това – хората, чрез които и с които ще действа. Втората възможност е внимателно да ги проучи и да не разчита на случайни осведомители. Залогът за вярност на водачите при такива начинания трябва винаги да бъде в ръцете на тия, които ги следват. Умението на пълководеца в тези и подобни неща може сигурно да се изгради върху собствения му военен опит, отчасти чрез дейност, отчасти чрез обучение. Но това, което зависи от научния опит изисква теоретично знание, най-вече в областта на астрономията и геометрията, като за този вид дейност не се изисква задълбоченото им изучаване. Те могат да допринесат голяма полза и да осигурят предимства при осъществяването на предварителния замисъл. Най-необходимата част от астрономията е тази, която се занимава с промените на деня и нощта. Ако тяхната продължителност винаги беше една и съща, тогава нямаше да ни създава затруднения и знанието в такъв случай щеше да бъде достъпно за всички. Но след като те се различават по дължина не само помежду си, но и от самите себе си, явно е, че е необходимо да знаем закономерностите на тяхното увеличаване и намаляване. Та как човек би могъл точно да изчисли продължителността на един дневен или нощен преход, ако не може да съобрази разликата в техните дължини? Естествено е, че никакво действие не може да се осъществи в определения за него момент без такова знание, а то ще се извършва винаги или по-рано, или по-късно от предвиденото. И особено при война по-голяма грешка е да се извършват преждевременно, нежели със закъснение. Защото този, който пристигне след определеното време само ще се разочарова в своите надежди, той разбира какво е станало още от разстояние и успява да се оттегли в безопасност. Но този, който изпревари момента, приближи се до врага и бъде забелязан от него, не само се разделя с надеждата си, но и рискува пълно поражение.

15. Наистина времето е това,13 което управлява всички човешки дела и най-вече военните. Затова стратегът трябва добре да познава летните [и зимни] слънцестояния, равноденствията и увеличаването на дните и нощите между тях. Само така ще може добре да изчисли разстоянието за преход както по суша, така и по море. Разбира се, необходимо е и да знае подразделенията на деня и на нощта, за да може да прецени кога да се събужда войската и кога да се тръгва. Не може добре да се улучи краят, без добре да е изчислен началният момент. Не е невъзможно да определим часовете на деня по сянката, чрез движението на слънцето и неговото положение на небето. Но часовете на нощта са трудни, ако човек не е запознат с подредбата и разположението на дванадесетте зодиакални знака. Но и разположението на съзвездията е твърде лесно да се научи. Защото макар нощите да са неравномерни, щом като във всяка нощ се появят шест от дванадесетте зодиакални знака, по необходимост следва, че еднакви елементи на дванадесетте знака се появяват по едно и също време на нощта. След като е известно положението на слънцето в зодиака всеки ден, очевидно е, че при неговото залязване по необходимост на небосклона ще се появи противоположната част от зодиака. Така че частта от нощта, която е минала, може да се прецени по частта от зодиака, която е изгряла. След като се знае броят на зодиакалните знаци и тяхната големина, могат да се определят и частите на нощта, които им съответстват. В облачни нощи трябва да се наблюдава луната, тъй като поради нейната големина светлината й се вижда в която и част на небосклона да се намира тя. Часът може да се определя от момента и мястото на нейното изгряване, а понякога – от момента и мястото на нейното залязване, стига и за това да имаме предварително знание за ежедневните различия в часа на нейния изгрев. Съществува много лек начин да се прецени и това. Периодът на пълното й завъртане е общо взето един месец и ние можем да преценим, че тези месеци са сходни по дължина.

16. Можем да изкажем похвала и към Омир, който представя Одисей, най-способния вожд, как определя своите действия според разположението на звездите, не само по море, но и на суша.14 Защото достатъчни са тези явления, които ни връхлитат ненадейно и които не можем точно да предвидим, и ни създават затруднения големи и чести, като дъждове, бури, наводнения, поледици, влажната и облачна атмосфера и други подобни. Ако пренебрегваме и тези неща, които могат да се предвиждат, то тогава как няма сами да проваляме своите начинания? Затова не бива да пренебрегваме нито едно от споменатите неща, за да не изпадаме в такива глупави положения в които, както разправят, са изпадали мнозина други военачалници, освен тези, които ще приведа като пример.

17. Ахейският пълководец Арат уговорил да завладее града Кинета с хитрост,15 споразумял се със своите привърженици в града за определен ден, в който Арат да доведе през нощта войската си до реката, течаща от Кинета на изток. Трябвало да остане там с войската в тишина, а неговите хора от града по обед да изпратят тихомълком в подходящ момент един от своите през вратата, облечен в химатион и да му наредят да се качи на една могила пред града. В същото време останалите трябвало да убият началниците на стражата, пазещи вратата. По обед те лягали да спят. Като станело това, Арат трябвало да изведе войските си от засада и бързо да нападне портата. След като това било организирано и дошъл уречения час Арат пристигнал и скрит край реката, зачакал сигнала. Към петия час на деня някакъв собственик на стадо от ония изнежени овце, които имат навика да пасат край градските стени, който имал да урежда някаква лична работа с овчаря, излязъл от портата, облечен в химатион и застанал на същата могила, за да огледа наоколо и да потърси овчаря. Арат и неговите хора помислили, че им е подаден уговорения знак и всички се втурнали към портата. Вратата бързо се затворила от началниците на стражата, понеже привържениците му вътре в града още не били предприели нищо и станало така, че не само Арат не успял да осъществи плана си, но причинил големи нещастия на своите съзаклятници. Те веднага били разкрити, осъдени и екзекутирани. Кое можем да назовем причина за този провал? Това, че стратегът е уговорил само един сигнал, понеже бил твърде млад и не знаел каква точност осигуряват двойните и ответни сигнали. Ето от какви дреболии зависи успехът или провалът на всяка една от двете страни при военни действия.

18. На свой ред Клеомен от Спарта,16 който съставил план да превземе Мегалополис с измама, се споразумял с пазачите на стената при така наречената Яма да дойде през нощта с войската си, по време на третата смяна на стражата. По това време охраната на крепостта се държала от неговите съзаклятници. Но без да предвиди, че при изгрева на Плеядите17 нощите стават по-къси, повел войската си от Лакедемон по залез слънце. Като не могъл да пристигне в уреченото време, а на дневна светлина, лекомислено и глупаво се опитал да приложи сила, при което бил позорно отблъснат, като загубил много от войниците си и рискувал да претърпи пълно поражение. Ако бе съумял да пристигне в подходящия момент, когато съмишлениците му щели да владеят входа и да пропуснат войската му, той нямаше да се излъже в намерението си.

Друг пример. Царят Филип, както казах по-горе, получи предложение от Мелитея да му бъде предаден града с измама, но направи две грешки.18 Дойде със стълби, по-къси от необходимото, и при това не в определеното време. Беше се уговорил да пристигне в полунощ, когато всички трябваше вече да са заспали, но тръгна от Лариса по-рано от определеното и когато се озова на територията на Мелитея не можеше нито да остане, понеже се страхуваше, че намиращите се вътре в града ще го забележат, нито да се оттегли незабелязано. Поради това се принуди да продължи напред и да стигне пред града в момент, когато хората все още бяха будни. Така че нито можеше да влезе със сила, поради ниските стълби, нито да се промъкне през портата, защото неговите привърженици не можеха да му съдействат, поради неподходящия час. Накрая, след като проведе няколко атаки срещу градската стена и загуби много от войниците си, трябваше позорно и безрезултатно да се оттегли, давайки повод на всички останали да не му се доверяват и да се пазят.

19. От своя страна атинският стратег Никий можеше да спаси войската си при Сиракуза,19 беше избрал подходящ час да се скрие от противника и да се оттегли в безопасност, но обзет от суеверни предчувствия заради лунния еклипсис, уж че това предвещавало нещастие, забави тръгването си. В резултат на това, когато на следващата нощ предприе отстъплението, неприятелите го усетиха и войската заедно с военачалниците попадна в плен на сиракузците. Впрочем, ако беше попитал вещи хора, нямаше да пропусне подходящото време заради това явление, а щеше да се възползва от невежеството на неприятеля. Защото нищо не допринася повече за успеха на знаещите от невежеството на останалите.

Това, за което казах, може да се установи с помощта на астрологията. А начинът за установяване на необходимата дължина на стълбите е следният. Ако се получи сведение от някой привърженик в града за височината на крепостната стена, тогава съответстващият размер на стълбите става ясен. Например, ако височината на стената се изрази в десет мерни единици, то тогава съответната височина на стълбите се равнява на дванадесет. Разстоянието от стената, на което трябва да се постави стълбата, трябва да е половината от височината на стълбата, за да не може нито ако е поставена на по-голямо разстояние да се счупи под тежестта на катерачите, нито ако е поставена по-близо до перпендикуляра, да бъде нестабилна за тези, които се качват по нея. Ако не е възможно нито да измерим стената, нито да се приближим до нея, то тогава височината на всяко тяло, стоящо перпендикулярно на равнината, може да се изчисли от разстояние, като начинът за това изчисляване е достъпен и лесен за всеки, който би пожелал да се потруди над математиката.

20. Затова очевидно е, че тези, които биха искали да успеят в акциите си и в завладяването на градове с изненада, трябва да имат ако не пълно, то поне достатъчно познание по геометрия, за принципите на равенството и подобието. В действителност този вид знание е необходим не само в такива случаи, но и за да можем да променяме плановете на лагерите, за да можем веднъж като променим целия план на лагера да запазим същото съотношение между неговите части, а друг път – запазвайки същия план, да увеличим или намалим пространството, включено в него, пропорционално на новоприетите или напуснали го войскови части. Този въпрос аз съм разгледал по-подробно в своите бележки върху тактиката.20 Не мисля, че някой с основание би твърдял, че поставям твърде много изисквания към професията на стратега, като приканям тези, които се залавят с нея, да научат астрология и геометрия. Напротив, аз категорично отхвърлям излишните за тази дейност умения, които се изброяват, за да се покаже човек начетен във всяко нещо и от словоохотливост, но след като не настояваме за тези неща, които са твърде далече от необходимостта да бъдат овладявани за тази цел, аз съм още по-настойчив и упорито държа на тези умения, които са необходими. Действително нелогично е, щом тия, които желаят да изучат танцовото изкуство и атлетиката приемат да изучават теорията на ритъма и музиката, както и гимнастическите упражнения, понеже се смята, че тези две изкуства се нуждаят от познание върху споменатите два въпроса, то желаещите да командват войски да проявяват недоволство, когато от тях се изисква да се запознаят бегло с други науки. Това означава, че тези, които овладяват занаятчийски умения, проявяват по-голямо усърдие и упоритост, отколкото ония, чиято цел е да се отличат в най-добрия и изтъкнат вид дейност. Едно положение, с което никой, който има ум, не би се съгласил. Но по тези въпроси казах достатъчно.

21. След като положението на римляните и на картагенците беше такова, и двете страни изпитваха по ред обратите на съдбата.21 Естествено беше, както казва поетът, „и скръб и радост да обземат душите на всички”22 (…)

Характерът на Ханибал

22. За всичко, което сполетя и се случи и на двата народа, имам предвид римляните и картагенците, виновен беше един мъж и един дух – този на Ханибал. Безспорно той беше човекът, който предприе кампанията в Италия, той ръководеше действията в Иберия чрез по-големия си брат Хасдрубал, а по-късно – чрез стратега Магон: това бяха военачалниците, които убиха в Иберия двамата римски стратези.23 Действията в Сицилия водеше с посредничеството на Хипократ,24 а по-късно – на либиеца Митонос. По подобен начин и в Елада и в Илирия внушаваше страх у римляните чрез връзката си с Филип.25 Такова голямо и удивително произведение на природата е един човек и един дух, нагоден за нужното, за да осъществи първоначалното си намерение, залавяйки се с всяко дело, което е в човешките възможности.

След като ходът на събитията е насочил нашето внимание към облика на Ханибал, струва ми се, че случаят изисква да споделя своето мнение за някои спорни особености на неговия характер. Не е лесно да се каже истината за него, както и за всички, които се занимават с политическа дейност. Някои автори твърдят, че характерите се саморазобличават в обстоятелствата и че някои разкриват своята природа, когато придобият власт, макар преди напълно да са я прикривали, докато други – обратно, по време на нещастия. Но аз не мога да приема това мнение за основателно. Струва ми се, че в не малко, но в повечето случаи заради съветите на своите приятели или заради сложността на фактите хората са принудени да говорят и извършват неща, противоположни на техните убеждения.

23. Човек би могъл да разбере това, ако разгледа много отминали събития. Кой предишен историк не е удостоверявал, че сицилийският тиранин Агатокъл е бил смятан за изключително жесток в първоначалните си действия и в подготовката на своята тирания, но след това, когато решил, че е гарантирал сигурността на своята власт в Сицилия се е смятало, че е станал най-умереният и кротък от всички властници?26 Не ли спартанецът Клеомен е бил най-отличният цар, но и най-жестокият тиранин, а в частните си отношения – най-сговорчив и човеколюбив? Впрочем необичайно е в една и съща душа да съществуват толкова противоположни черти на характера. Но някои династи, принудени от промяната на обстоятелствата да се променят, често изявяват пред външни хора черти, противоположни на техния характер, така че в подобни случаи техните характери не се „самоизобличават”, а по-скоро напротив, скриват се. Същото става понякога заради възгледите на приятелите, и то не само при династи и царе, но и при градовете. Човек може да установи, че атиняните са извършили няколко жестоки акта, но повече благородни и отлични при управлението на Аристид и Перикъл,27 докато при управлението на Клеон и Харет – обратно.28 Когато Спарта беше водеща сила в Елада това, което спартанците извършиха при царското управление на Клеомброт, бе издържано в духа на доброто съюзничество, а по времето на Агесилай – обратно.29 Така че и обичаите на градовете се променят според различията на техните управници. По същия начин и царят Филип, когато негови сподвижници бяха Таврион и Деметрий, проявяваше изключителна неблагочестивост, но когато такива станаха Арат и Хризогон стана изключително благ.

24. Мисля, че същият е случаят и с Ханибал. Той трябваше да действа в Италия при толкова неочаквани и разнообразни обстоятелства и приближените му толкова много се различаваха помежду си, че от делата му в Италия е изключително трудно да съдим за неговия характер. Тези негови прояви, които бяха продиктувани от обстоятелствата, лесно могат да се научат от вече разказаното и от това, което ми предстои да изложа, но не бива да пренебрегваме и онова, което зависеше от мненията на неговите приятели, още повече, че то може да се разбере само от един съвет, който получи в своята дейност. Когато Ханибал замисляше да предприеме похода си от Иберия в Италия, се предвиждаха големи затруднения в снабдяването на войската с храна и провизии по време на преходите, като тази трудност изглеждаше нескончаема, поради дължината на похода и поради голямата численост и дивотията на обитаващите наоколо варвари. Изглежда, че тогава много често в неговия съвет се е обсъждал този въпрос. Един от приятелите му, Ханибал с прякор Мономах заявил, че той лично виждал само един начин да влязат в Италия. Когато Ханибал го накарал да каже, той заявил, че Ханибал трябвало да приучи войските си да ядат човешко месо и да привикнат към това (…) Ханибал не могъл да отрече както дързостта, така и ползата от това предложение, но не можел да убеди нито себе си, нито свитата си да се заемат с подобно нещо. Казват, че проявите на жестокост в Италия от негова страна се дължат на влиянието на този човек, но в не по-малка степен и на обстоятелствата.

25. Наистина изглежда, че той е бил изключително алчен за пари. Такава слабост проявявал и неговият приятел Магон, който ръководел операциите в Бретиана. Това сведение за двамата получих от самите картагенци. Местните, както казват, не само знаят по-добре посоките на ветровете, но и нравите на своите земляци. Но най-подробно го чух от Масанаса,30 когато той говореше за алчността на картагенците изобщо и особено на Ханибал и Магон, наричан Самнитеца. Покрай другите неща той разказва, че макар в ранни младини те двамата да са проявявали голямо благородство в общите си начинания, всеки от тях е завзел много градове в Иберия и Италия, къде със сила, къде с измама, но никога не са предприемали двамата една и съща операция, а са маневрирали повече един срещу друг, отколкото срещу неприятелите, за да не присъства единият от тях, когато другият завладява град и да не възникват спорове помежду им в подобни случаи, та да не се налага да си поделят печалбата, защото и двамата били с един и същи ранг.

26. Това, че не само съветите на приятелите, но и възникващите обстоятелства са влияели върху природата на Ханибал става ясно от вече казаното, както и от следващия пример. Когато Капуа падна в ръцете на Рим31 другите градове, както е естествено, започнаха да се отклоняват от своето съюзничество и търсеха удобни случаи и поводи да минат на страната на римляните. Изглежда, че в това време Ханибал е бил много затруднен и се е чудил как да се справи със създалото се положение. Нито е бил в състояние да пази всички градове, разположени на голямо разстояние помежду си, ако остане на едно място с няколкото неприятелски легиона, готови да го преследват, нито е могъл да раздели войската си на много части. Щял да бъде лесно надвит от противника, както поради това, че силите му по численост щели да отстъпват на противниковите, така и защото нямало да може да присъства едновременно при всички тях. Поради това той се принудил да изостави открито някои градове, като от някои дори извел гарнизоните си, понеже се боял, че ако настъпи промяна, ще загинат собствените му войници. Позволил си дори да наруши договорите с някои от тях, като преместил жителите им в други градове и подложил имуществото им на грабеж. Оскърбените от тези негови действия го обвинявали в безчестие и жестокост. Тези мерки станали повод за грабежи на пари, убийства и насилия от страна както на отстъпващите, така и на идващите войски, защото всеки мислел, че гражданите, които оставали назад, щели да се присъединят към неприятеля. Така че поради влиянието на приятелите му и поради това, което обстоятелствата диктували, е трудно да съдим за характера на Ханибал. Все пак в Картаген за него господства мнението, че бил алчен, а в Рим – че бил жесток.

VI. СЪБИТИЯТА В СИЦИЛИЯ

26а. Повечето хора съдят за големината на градовете само по тяхната обиколка. Затова когато някой каже, че Мегалополис има обиколка петдесет стадия, а Спарта – четиридесет и осем, и въпреки това Спарта е два пъти по-голяма от Мегалополис, струва им се, че казаното е невероятно. И когато някой, за да ги обърка още повече, им каже, че е възможно един град или лагер да има обиколка четиридесет стадия и въпреки това да е с два пъти по-голяма повърхност от друг, който е с обиколка сто стадия, казаното ще им се стори ужасно. Причината за това е, че сме забравили уроците по геометрия от училище. Заех се да кажа това, защото от подобни твърдения се плашат не само обикновени хора, но и политици и такива, които са се заели с военна кариера, и се чудят как е възможно Лакедемон да е по-голям, при това – два пъти по-голям от Мегалополис, въпреки че обиколката му е по-малка, а понякога се мъчат да изчислят броя на хората в лагера, съобразявайки се единствено с неговата обиколка. Друга подобна грешка се прави поради вида на градовете. Повечето хора си мислят, че в град, който е построен върху пресечен терен и по стръмнини би трябвало да има повече къщи от такъв, който е върху равнинен терен. Това не е така, защото стените на къщите се построяват не перпендикулярно на склоновете, върху които се намират, а перпендикулярно на равнинната основа, от която се издига самия склон. Истината за това може да се разбере по един детински начин. Ако си представим, че къщите по склоновете се вдигнат на такава височина, че покривите им да се изравнят, ясно е, че всички покриви ще образуват една равнина, равна по размер и успоредна на това плоско пространство, върху което се издига хълмът и самите основи на сградите. Толкова за ония, които искат да бъдат военачалници и да се занимават с политика, а не знаят такива неща и се изненадват от тях.

Агригент

27. Акрагант надминава повечето градове не само по споменатите белези, но и по своята здравина, както и по хубавата си околност и великолепието на своите постройки.32 Отстои на осемнадесет стадия от морето, така че не е лишен от нито едно предимство, свързано с него. Заобиколен е с естествена и изкуствена защита, която е изключително надеждна. Стената му е стъпила върху стръмна и изсечена скала, някъде тя е такава по природа, а другаде – изсечена с ръце. Заобиколен е с реки. Едната от тях, течаща от южната страна е съименна с града, а другата, която тече от запад и югозапад, се нарича Хюпсас. Акрополът лежи отгоре в югоизточната страна на града, заобиколен откъм външната страна с непроходима пропаст, а от вътрешната има само един подстъп откъм града. На самия му връх е издигнат храмът на Атина и на Зевс Атабирий, както е и в Родос. Тъй като Акрагант е основан от родосци, този бог естествено носи същото прозвище като в Родос. Градът се украсява великолепно и от други храмове и портици, като храмът на Зевс Олимпийски е недовършен, но по своя план и величие изглежда няма равен на себе си в Елада.

Агатирна

Агатирна, град в Сицилия, както казва Полибий в девета книга.

Марк,33 като дал гаранции на бегълците за сигурността на техния живот, ги накарал да се върнат в Италия при условие, че ще вземат данък от Регион, ще плячкосат Бретиана, като ще имат правото да задържат за себе си всичко, което успеят да ограбят от вражеската територия.

VII. СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА

Речите на етолиеца Хлеанеас и на акарнанеца Ликиск в Спарта

28. „Лакедемони, аз съм убеден: никой няма да се осмели да отрече,че Елада дължи началото на своето поробване на македонския царски двор. Това може да се разбере от следното. Имаше една група гръцки градове в Тракия, основани от атиняни и халкидци,34 от които най-процъфтяващ и с най-голяма сила беше Олинт. Когато Филип превърна неговите жители в роби,35 направи го за пример и завладя не само градовете в Тракия, но скоро принуди чрез страх и тесалийците да му се покорят.36 След това, като победи атиняните в морско сражение, постъпи след своя успех великодушно, не толкова за да облагодетелства атиняните, колкото за да накара чрез своето благоволение останалите градове доброволно да изпълняват неговите нареждания. Достойнството на вашия град по това време все още беше живо и се смяташе, че с време вие ще се превърнете във водещата сила на Елада. Впрочем, използвайки всеки повод, който му се предоставеше, той идваше с войските си, унищожаваше посеви и изсичаше гори, палеше къщи. Накрая, като раздели и градовете, раздаде вашата територия част на аргосците, част на тегеатите и на мегалополитаните, част на месениите, в стремежа си да облагодетелства всички тях незаслужено, с което само да ви навреди.37 Неговата власт наследи Александър. Той на свой ред, като разбра, че в лицето на града Тива е останала една малка искрица от това, което някога беше Елада, мисля всички знаете по какъв начин го унищожи.38

29. И нима е необходимо да разказвам в подробности как неговите диадохи се отнасяха с елините? Никой наш съвременник не е толкова безучастен та да не знае как Антипатър, след като победи в сражението при Ламия елините, се отнесе възможно най-зле спрямо нещастните атиняни, както и към останалите, и неговата надменност и беззаконие стигнаха дотам, че изпрати избрани „ловци на изгнаници” в градовете срещу тия, които са се противопоставили, или по някакъв начин са оскърбили македонския двор.39 Някои бяха насила измъкнати от светилищата, други, издърпани от самите олтари, загинаха в мъчения, а тези, които можаха да избягат, бяха прогонени от цяла Елада и нямаха къде да избягат, освен единствено в земите на Етолийския съюз. А кой не знае за делата на Касандър, Деметрий, а с тях – и на Антигон Гонат? Понеже те са пресни, паметта за тях е все още много жива. Като поставиха в някои градове свои гарнизони, а в други насадиха тирани, те не оставиха нито един град да не е споделил думата „робство”. Но пропускайки всички тях, сега ще премина на последния Антигон, за да не би някои от вас, съдейки за неговите дела добронамерено да решат, че македоните заслужават благодарност. Антигон поведе война срещу вас не с цел да спаси ахеите, нито защото не одобряваше тиранията на Клеомен и искаше да освободи лакедемоните. Ако някой си мисли такова нещо, то той е твърде наивен. Но виждайки, че неговата власт не ще бъде в безопасност, ако вие установите господството си в Пелопонес и освен това разбирайки, че Клеомен е надарен с качества и че съдбата благоприятно ви съдейства дойде, обзет от страх и в същото време от завист, не за да се притече на помощ на Пелопонес, а за да ви отнеме въжделенията и да унижи вашия авторитет. Затова вие трябва не толкова да изпитвате обич към македоните, че след като завладяха града ви не го унищожиха, колкото да ги смятате за свои врагове и да ги мразите за това, че след като можехте да станете господари на Елада, те ви попречиха толкова пъти.

30. А какво повече да говоря за беззаконието на Филип? За неговата неблагочестивост спрямо боговете достатъчен пример са оскърбленията, които той нанесе на храмовете в Терми, а за жестокостта му към хората – коварството и измамата, които приложи спрямо месениите. (…) Сред елините единствено етолите се осмелиха да срещнат Антипатър очи в очи и да изискат сигурност за жертвите на неговото беззаконие, единствено те се противопоставиха на атаката на Брен40 и неговите варвари, единствено те, когато бяха призовани, дойдоха да се бият, в желанието си да възстановят вашата наследствена ръководна роля в Елада.

По този въпрос вече говорих достатъчно. Що се отнася до сегашната тема на разискване, необходимо е някак да приемете и да гласувате все едно че искате война, но всъщност не трябва да смятате, че това е война. След като ахеите не могат и да помислят да навредят на вашата територия, аз предполагам, че те биха били благодарни на боговете, ако могат да защитят своята собствена, защото елеите и месените са във война с тях, поради съюза си с нас, и заедно с тях и ние ги заплашваме от другата страна. А за Филип съм убеден, че ще се откаже от агресивните си намерения, след като се окаже във война и по суша – с етолите, и по море – с римляните и цар Атал. Твърде лесно е да се заключи за бъдещето от миналото. След като воювайки единствено с етолите не е могъл да ги покори, нима може при такъв съюз срещу него да постигне успех в сегашната война?

31. Каквото имах намерения да кажа, казах го, за да разберете всички вие, че дори и да не беше ви се налагало, а за първи път да обсъждахте този въпрос, пак трябваше да изберете за свои съюзници по-скоро етолите, отколкото македоните. Но след като вие сте направили избора си и сте наясно с тези неща, какво повече да говоря? Ако бяхте сключили сегашния си съюз с нас преди Антигон да ви направи благодеяния, навярно щяхте да имате основание да се колебаете дали трябва при създалите се обстоятелства да пренебрегнете старите си задължения. Но щом след като Антигон установи тази прехвалена свобода и спасение, заради които при всеки случай те ви корят и след като често след това сте се съвещавали и обсъждали с кои да се обедините, с етолите или с македоните, вие избрахте да се съюзите с етолите, разменихте с нас клетви за вярност, воювахте на наша страна в последната война срещу македоните, може ли да има някакво основание за повече колебание? С тази своя постъпка вие зачеркнахте приятелските си отношения с Антигон и Филип. Тъй че вие трябва или да изтъкнете някаква несправедливост, която етолите са ви причинили, или някакво благодеяние, което сте получили от македоните, или ако не е налице нито едното, нито другото, как сега бихте се обърнали на страната на същите, чиито домогвания по-рано, бидейки свободни от задължения, с право отхвърлихте, нарушавайки договори, клетви, най-сериозни гаранции за вярност, познати на хората?”

След като говори по такъв начин и изглеждаше, че не може да му се възрази, Хлеанеас41 приключи словото си.

32. След това на трибуната излезе посланикът на Акарнания Ликиск и най-напред запази мълчание, като виждаше, че повечето обсъждат помежду си произнесената реч, а когато се умълчаха, започна да говори по такъв начин: „Ние, лакедемони, дойдохме тук, изпратени от съюза на акарнаните при вас, но доколкото винаги сме споделяли въжделенията на македоните смятаме, че това пратеничество представя както нашата страна, така и македонската. И както по време на битки, поради превъзходството на македонската армия нашата безопасност се гарантира от тяхната воинска добродетел, така и при посланичества интересите на Акарнания са включени в македонските права. Затова не бива да се учудвате, ако в по-голямата част от речта си говоря за Филип и македоните. Впрочем Хлеанеас в края на своята реч резюмира точно етолийските правни основания към вас. Той каза, че ако след съюза, който сключихте с етолите, сте получили някаква щета или оскърбление от тяхна страна или каквато и да е проява на човеколюбие от страна на македоните, сегашното заседание с основание би разглеждало въпроса като нов. Но ако нищо такова не е станало и ако ние си мислим, че като изтъкнем онова, което се направи и одобри от вас по времето на Антигон ще ви убедим да отхвърлите клетвите и договорите, то ние сме най-наивните хора на света. Аз приемам да бъда наречен най-големият наивник и да се приеме, че съм говорил напразно, ако нещата в Елада са останали в такова състояние, в каквото са били след като сключихте съюз с етолите, както излиза от неговите думи. Но ако положението е обратното, както ще ви докажа ясно в предстоящата си реч, ще смятам, че сте убедени, че съм ви казал изключително полезни за вас думи, докато Хлеанеас е бил неправ. Вие сте дошли тук, знаейки, че ние трябва да се обърнем към вас по същия този въпрос и да ви покажем, че е редно и полезно за вас, ако е възможно, да споделите нашите въжделения, като вземете едно добро и подобаващо ви решение, след като изслушате за положението в Елада; ако пък не, да запазите спокойствие в този спор.

33. Но понеже нашите противници се осмелиха да хвърлят стари обвинения срещу Македонския двор струва ми се, че е необходимо накратко да се изкажа по тях, за да отхвърля заблуждението от умовете на ония, които са повярвали на думите им.

Хлеанеас прочие заяви, че Филип, синът на Аминта, станал господар на Тесалия след поражението на Олинт. Аз пък мисля, че Филип спаси не само тесалийците, но и всички останали елини. По времето, когато Ономарх и Филомел нечестиво заграбиха Делфи42 и си присвоиха божиите богатства, кой от вас не знае, че тогава те създадоха такава военна сила, на която никой в Елада не можеше да се противопостави? Наред със своите безчестия спрямо божия храм те за малко не станаха господари на цяла Елада. В това време Филип доброволно предложи помощта си, свали тираните, гарантира сигурността на светилището, стана автор на свободата на елините,43 за което самите факти свидетелстваха пред бъдещите поколения. Защото не поради това, че е извършил престъпления към Тесалия, както се осмели да заяви тоя, а понеже стана благодетел на Елада, затова всички го избраха главнокомандващ както по суша, така и по море, чест, каквато не беше оказвана на никой друг човек преди него.44 Но, о боже, той бил дошъл с войската си в Лакония. Да, но не по свой избор, както знаете, а като прие с неохота, след като многократно беше канен и призоваван от своите приятели и съюзници в Пелопонес. И когато дойде, прецени сам, Хлеанее, как постъпи той? Макар да можеше да се възползва от страстите на съседите за опустошаване на земята и унижаване на града и направил това, да се радва на най-голяма благодарност, той изобщо не се поддаде на такова изкушение, но като изплаши еднакво едните и другите, принуди ги да решат своите спорове за общото благо с преговори, като се съберат и двете страни, като при това не определи себе си за върховен арбитър, а назначи съдийска колегия от представители на цяла Елада. Наистина, достойно е всичко това да бъде хулено и нападано с думи!

34. Отново с горчиви слова ти охули Александър, че наказа тиванците когато смяташе, че този град е извършил несправедливост към него, но не спомена, че възмезди персите за оскърбленията, които нанасяха на всички елини, нито че освободи всички нас от най-големите злини, като пороби варварите и им отне средствата, с помощта на които те погубваха Елада, като насъскваха веднъж атиняните, веднъж тиванците срещу дедите на днешните спартанци, докато накрая подчини Азия на Елада. И как изобщо дръзна да напомняш за неговите диадохи?45 Вярно е, че при промяна на обстоятелствата те често са причинявали добро на едни и вреда на други. За това някой друг навярно с основание би ги винил, но вие, [етолите], нямате никакво право, защото никога никому не сте носили добро, а многократно причинявате беди на много хора. Кажи, кои поканиха Антигон, сина на Деметрий, да съдейства за разкъсването на Ахейския съюз?46 Кои сключиха договор с Александър от Епир за поробването и подялбата на Акарнания? Нима не вие? Кои други са избирали и изпращали такива военни вождове, каквито вие? Такива, които дръзнаха да протегнат ръце към непри-косновените светилища? Тимей плячкоса храма на Посейдон в Тайнар и този на Артемида в Луси,47 Фарик – светилището на Хера в Аргос. Поликрат ограби храма на Посейдон в Мантинея.48 Какво можем да кажем за Латаб и Никострат? Не нарушиха ли те международния договор по отношение на Панбеотийския събор, и то по време на мир? Едно дело, подхождащо по-скоро на скити и галати? Никой диадох не е извършил такова нещо.

35. И макар да не можете да се защитите за всички тези престъпления, вие се гордеете, че сте спрели нападението на варварите срещу Делфи и казвате, че заради това елините трябва да ви бъдат благодарни. Но ако само заради това дело Елада дължи благодарност на етолите, то тогава каква и колко голяма благодарност заслужават македоните, които в по-голямата част от живота си не спират да се сражават с варварите в името на сигурността на елините? Кой не знае, че елините щяха непрекъснато да бъдат в гибелна опасност, ако македоните и благоразположението на техните царе не бяха нашия преден бастион? Ето го най-голямото доказателство: Веднага, след като галатите победиха Птолемей Кераунос и насочиха въжделенията си към Македония, Брен припозна за свои противници и останалите и нахлу в същинска Елада с войската си.49 Това щеше да се случва често, ако наша защита не бяха македоните.

Имам много да кажа за миналото, но мисля, че това е достатъчно. От делата на Филип те порицаха като безчестие унищожаването на храма, без да кажат нищо за собствената си надменност и беззаконието, което проявиха, разрушавайки храмовете в Дион и Додона, и техните статуи. А трябваше да кажат най-напред за това. Вие, етоли, разказвате за това, което сами сте претърпели, като преувеличавате размера на бедите, а многократно повече щети, които сте нанесли преди това, премълчавате, защото знаете ясно, че всички обвиняват в несправедливост и нанасяне на щети тия, които най-напред са извършили такива деяния.

36. Що се отнася до Антигон, аз ще спомена за случая дотолкова, че да не се сметне, че омаловажавам станалото, нито пък че го преувеличавам. Аз от своя страна смятам, че историята не познава по-голяма проява на благоволение от това, което Антигон прояви към вас. Струва ми се дори, че не би могло и да се надмине. Човек ще го разбере от следните факти. Антигон поведе война срещу вас и в редовно сражение ви победи. С оръжие завладя вашата земя и вашия град.50 Можеше да използва правото на войната. Но беше толкова далече от мисълта да ви навреди с нещо, че освен всичко друго, което стори за вас, той изгони тиранина и възстанови вашите закони и бащини обичаи. В отплата за това, пред очите на цяла Елада, на всеобщи събори, вие го обявихте за свой благодетел и спасител. Как впрочем трябваше да постъпвате след това? Ще ви кажа мнението си, мъже. А вие го приемете. Ще го направя не за да хвърлям срещу вас неоснователни обвинения, а накаран от обстоятелствата и за общото благо. Какво смятам да кажа? Това, че в предишната война трябваше да воювате в съюз не с етолите, а с македоните, а сега, след като сте призовани, да предпочетете Филип пред тях. Но, о боже, щели сте да нарушите договора! Но кое би било по-сериозно престъпление, това да ликвидирате частния си договор с етолите или да престъпите всеобщото споразумение на всички елини, записано на стела и осветено? Защо се тревожите, че ще отхвърлите тия, от които не сте получили никаква полза и не отдавате дължимото уважение към Филип, благодарение на когото дори и днес имате възможността да проведете това събрание? Или мислите, че се налага да запазите верността си към своите приятели (…)? Но всъщност не е толкова голямо благочестието да запазиш написаните договори, колкото е голямо безчестието да воюваш срещу своите спасители. Нещо, за което сега етолите са дошли тук да ви убеждават.

37. Нека по този въпрос казаното от мен да е достатъчно и нека по-ревностните да ме осъдят че това, което съм казал е вън от действителното положение. Сега ще премина на въпроса, който според моите опоненти трябва да е главен. Той беше, че ако положението сега е подобно на това по времето, когато сключихте договора си с тях, трябва да решите да поддържате първоначалното си решение и сега. Защото това е принципно. Но ако обстановката изцяло се е променила, то вие имате право сега отново да обсъждате направените ви предложения като нови. Впрочем аз ви питам, Клеоник и Хлеанеас, кои бяха вашите съюзници, когато поканихте тези хора да се съюзят с вас? Нима не всички елини? А сега с кого обединявате своите стремежи или в съюз с кого призовавате спартанците? Нима не с варварите? Сегашното и предишното положение ви се струвало подобно, а не противоположно. Защото тогава спорехте за водачество и слава с ахеите и македоните, и с техния вожд Филип. Но сега, когато Елада е обхваната от война срещу варварите, които целят нейното поробване, вие смятате, че сте ги привлекли срещу Филип, а не разбирате, че всъщност сте ги привлекли срещу самите себе си и срещу цяла Елада. Защото както във военна обстановка някои вкарват в своите градове гарнизони, по-силни от собственото им опълчение и наистина премахват страха от вражеско нападение, но в замяна на това се покоряват на силата на своите приятели, така и сега етолите проявяват неблагоразумие. В стремежа си да превъзходят Филип и унизят македоните те не разбират, че са привлекли един такъв застрашителен облак от запад, който сега навярно ще засенчи македоните, но с времето ще причини големи злини на всички елини.

38. Всички елини са длъжни да предвидят наближаващата буря и най-вече лакедемоните. За какво смятате, че вашите деди, лакедемони, когато Ксеркс изпрати в града ви посланик да иска вода и земя, те хвърлиха дошлия в кладенец, затрупаха го със земя и му казаха да съобщи на Ксеркс, че е получил от лакедемоните това, което иска – вода и земя?51 Защо смятате, че Леонид и неговите хора доброволно тръгнаха на сигурна смърт?52 Не ли за това да си спечелят славата на хора, които са тръгнали да се бият не само за своята свобода, а за свободата на всички елини? Прилича ви, след като сте потомци на такива мъже, сега да сключвате съюз с варвари и да се биете редом с тях срещу епиротите, ахеите, акарнаните, беотите, тесалийците, почти с всички елини, с изключение на етолите. За тях е обичайно да вършат такова нещо и да не го смятат за срамно, стига само ако може да спечелят повече, но не и за вас. Какво може да се очаква от тях, ако си спечелят съюза на римляните? Когато вие бяхте подсилени и подкрепени от илирите, те по море упражниха натиск и с коварство завзеха Пилос, по суша обсадиха Клейтор, продадоха в робство жителите на Кинета.53 И преди сключиха, както вече казах, договор с Антигон за унищожаването на Ахейския и Акарнанския съюзи, а сега сключват с римляните срещу цяла Елада.

39. Как, когато човек знае това, да не изпитва подозрение към настъплението на Рим и отвращение от лудостта на етолите, че са се осмелили да сключат такива договори? Вече отнеха на акарнаните Ойниади и Насос. На следващия ден завзеха нещастния град Антикира и заедно с римляните отведоха неговите жители в робство. Римляните отвеждат децата и жените, за да изтърпят, естествено, това, което е обичайно да изтърпят тези, които попадат в чужди ръце. Етолите си поделят с жребий къщите на нещастниците.54 Чудесно е да избереш участието си в такъв съюз, особено след като сте лакедемони вие, които побеждавайки варварите, постановихте щото тиванците, по принуда решили единствени от всички елини да запазят неутралитет по време на персийското нашествие, да плащат десятък на боговете.

Добре би било, лакедемони, и редно, да си припомните кои са вашите деди, да вземете под внимание настъплението на Рим, да погледнете с подозрение на коварните начинания на етолите, но най-вече – да си припомните услугите, които ви оказа Антигон и да продължите да изпитвате отвращение към коварството, да отхвърлите дружбата си с етолите и да споделите въжделенията на ахеите и македоните. Но ако някои от най-влиятелните ви граждани се противопоставят на такава политика – то поне да запазите неутралитет и да не взимате участие в техните несправедливи деяния” (…)

40. Акарнаните, когато научили за нахлуването на етолите, било от отчаяние, било от бойна ярост, взимат следното решение:

„Ако някой оцелее в битка и не загине или избяга, да не бъде приеман в града и да не му се дава огън”. Заклеха всички и особено епиротите, да не приемат в страната си нито един беглец (…)

Обсадата на Ехин от Филип

41. Като реши да настъпи към града откъм двете му кули, построи срещу тях навеси за костенурки и овни, а в пространството между двете кули, от единия овен до другия – покрита галерия, успоредна на стената. Когато планът бе осъществен, видът на съоръжението наподобяваше стена.55 Постройката над костенурките беше изградена и имаше вид на кула поради формата на плетените щитове, а галерията между тях бе подобна на крепостна стена заради щитовете отгоре, разделени от бруствери по извивката на галерията. В основите на кулите строителите се заеха да покрият с пръст неравностите на терена, за да е лесен подстъпът до подовете на съоръжението от земята и поставиха овена. На втория етаж бяха поставени съдове с вода за гасене на пожари и заедно с тях – катапулти. На третия се разположиха воини, готови да се сражават с тия, които щяха да се опитат да разрушат овена. Те бяха на едно ниво с кулите на града. От галерията между двете кули бяха прокарани два рова към участъка от стената, намиращ се между кулите. Имаше три отделения каменохвъргачи, от които едното хвърляше камъни с тегло един талант, а другите две – с тежина по тридесет мини. От лагера до костенурките бяха прокарани покрити артерии, за да не може тия, които щяха да идват от лагера, нито тия, които щяха да се оттеглят от съоръжението, да бъдат увреждани от стрелите, хвърляни от града. Само за няколко дни работата беше изцяло завършена, защото областта наоколо предлагаше изобилие от материал, необходим за строежа. Ехин се намира в Мелийския залив, обърнат е на юг, срещу Тронион и земята ражда всичко. Ето защо нищо не липсваше на Филип да осъществи намерението си. Но, както вече казах, след като работата беше свършена, покритата галерия и обсадните машини започнаха да напредват.

42. Докато Филип обсаждаше Ехин, осигурил се надеждно отзад с ров и стена, римският стратег Публий56 и Доримах, стратегът на етолите, се появиха лично, Публий с флотата си, а Доримах – с пешата си и конна войска, но след като нападнаха лагера и бяха отблъснати, Филип поднови атаките си срещу града с още по-голяма сила, докато обезсърчените ехинци не му се предадоха. Доримах не беше в състояние да накара Филип да вдигне обсадата с отрязване на снабдяването му, понеже той получаваше припасите си по море.

Егина окупирана от римляните

Когато Егина бе превзета от римляните,57 тия егинци, които не бяха успели да се спасят, се събраха при корабите и помолиха стратега да им разреши да изпратят посланици до родствените им градове за откуп за тяхното освобождаване. Отначало Публий остро им отвърна, че е трябвало да пращат посланици до по-силните от тях за своето спасение тогава, когато са били господари на самите себе си, а не сега, когато са станали роби. Не е ли глупаво, след като преди не са уважили дори с дума неговите пратеници, сега, когато са покорени, да искат да пращат посланици до своите родственици? И тогава, като отвърна това на дошлите, ги отпрати. Но на другия ден събра всички военнопленници и каза, че изобщо не е задължен да проявява човечност към егинците, но се съгласява заради останалите елини и им позволява да пратят посланици за откуп, щом такъв е техният обичай.

VIII. СЪБИТИЯТА В АЗИЯ

Ефрат

43. Ефрат извира от Армения и тече през Сирия и страните след нея, докато стигне чак до Вавилония. Смята се, че се влива в Еритрейско море, но това не е така. Каналите, които са прокарани през страната изтощават водата преди реката да стигне до морето. Поради това нейният облик е различен от повечето реки. Течението на другите реки се увеличава през колкото повече земи минават и дебитът им е най-голям през зимата, а най-малък през лятото. Докато нейното течение е най-голямо при изгрева на Кучето и в областите на Сирия, а колкото по-надалече отива, става по-малко. Причината за това е, че увеличаването на нивото й се дължи не на стичането на зимните дъждове, а на топенето на снеговете, а нейното намаляване – на отклоняването на течението й през страната и на нейното разделяне за нуждите на напояването. Поради това и тогава придвижването на войските беше много бавно, понеже лодките бяха препълнени, докато реката беше с най-слабо течение и силата му едва помагаше на движението.

(несигурно място)

Полибий, в девета книга: Форуна, град в Тракия.

Бележки към девета книга:

1Става дума за 142 олимпиада = 212 – 208 г. пр. Хр.

2Ефор от Куме (405 – 330 г. пр. Хр.) написал „История” в 30 книги, от която са останали само отделни фрагменти. Това негово произведение описвало събитията от митичното завръщане на Хераклидите до обсадата на Перинт от Филип II в 340 г. пр. Хр.

3Събитията се датират в 212 г. пр. Хр., когато в Рим за консули са избрани Апий Клавдий Пулхер и Квинт Фулвий Флак.

4Гней Фулвий Центимал и Публий Сулпиций Галба са консули за 211 г. пр. Хр.

5Описание на тези критични за Рим събития има и у Апиан [App. Hann. 41-42].

6Полибий има предвид експедицията на Епаминонд в Пелопонес, завършила с битката при Мантинея през пролетта на 362 г. пр. Хр. Тиванците спечелили трудна победа, но техният стратег паднал убит на бойното поле.

7Полибий разсъждава върху собственото значение на тези изключително важни за Рим събития от 211 г. пр. Хр.

8Тази накратко описана от Полибий обсада почти сигурно се датира в същата 211 г. пр. Хр.

9Този фрагмент на Полибий описва събитията от 211 г. пр. Хр.

10Порочните действия на Хасдрубал се отнасят към 214 г. пр. Хр. според следваната логика на събитията от Ливий [Liv. XXIV,41,5].

11Това посланичество на Рим до Египет се датира в края на 211 или по-скоро на следната 210 г. пр. Хр.

12Полибий описва тежката ситуация в която попаднал Рим по време на Ханибаловия поход срещу града през 211 г. пр. Хр.

13Полибий очевидно има предвид стиховете на големия беотийски поет от VIII – VII в. пр. Хр. Хезиод от Аскра.

14Точните описания за навигацията по звездите у Омир [Hom. Il. X,251-253; Od. V,271-272].

15Събитията със сигурност се датират през 241 г. пр. Хр.

16Спартанския цар Клеомен III (235 – 222 г. пр. Хр.)

17т.е. на 22 май 223 г. пр. Хр.

18Филип V атакува Мелитея през пролетта на ранното лято на 217 г. пр. Хр.

19Операциите на Никий при Сиракуза се отнасят към 413 г. пр. Хр. и подробно са описани у Тукидид [Thuc. VII,50-54] и Плутарх [Plut. Nic. 4,22-23].

20Полибий успешно е използвал познанията по тактика на съвременниците си и неслучайно е цитиран в специалните изследвания на по-късните от него автори Ариан и Елиан (II – III в.).

21Събитията в този фрагмент се отнасят към 210 г. пр. Хр. и подробно са описани у Ливий [Liv. XXVI,37,1-9].

22Стих от „Одисея” [Hom. Od. XIX,471].

23През 211 г. пр. Хр. Хасдрубал и Магон разбиват римската армия предвождана от двамата Сципиони, които са убити. Подробности за тези военни действия са запазени у Ливий [Liv. ХХV, 32ы36].

24Хипократ е бил картагенският посредник в Сиракуза, а за дейността на Митонос подробности дава Ливий [Liv. XXV,40,5; 40,12].

25Полибий има предвид съюза между Ханибал и Филип V от 215 г. пр. Хр.

26Дейността на тирана Агатокъл от 90-те години на III в. пр. Хр. е подробно описана у Диодор [Diod. XXI,17,4].

27Двама от най-значителните политици на Атина през V в. пр. Хр. Аристид бил сред най-известните държавници в периода 490 – 477 г. пр. Хр. и за своята дейност между 483/2 и 480 г. пр. Хр. бил наказан с отстракизъм, сиреч прокуден от града. Перикъл на практика ръководел съдбините на Атина между 461 и 428 г. пр. Хр.

28Клеон е политическия наследник на Перикъл до катастрофата при Амфипол в 422 г. пр. Хр., а Харет (или Харес) е атински стратег воювал в Егеида и Хелеспонта с Филип II (359 – 336 г. пр. Хр.).

29Клеомброт I е спартански цар от рода на Агиадите, наследил брат си Агесипол I. Клеомброт I бил начело на Спарта от 380 г. до битката при Левктра в 371 г. пр. Хр. Агесилай II от своя страна наследил трона на Еврипонтидите в 399 и управлявал до 360 г. пр. Хр.

30Масанаса (Масинисса) бил командир на нумидийците в Испания между 212 и 206 г. пр. Хр. Впоследствие станал римски съюзник и помогнал за победата над Картаген в 202 г. пр. Хр.

31В 211 г. пр. Хр. Капуа капитулира и се оставя на римската милост.

32Агригент бил една от най-известните колонии в т. нар. Magna Graecia (Велика Гърция), основан от родосци в 688 г. пр. Хр. и превзет от римляните през 210 г. пр. Хр.

33Става дума за Марк Валерий Левин, консул за 210 г. пр. Хр.

34Обединението на гръцките колонии в т. нар. Халкидски Койнон (федерация) е многократно споменавано още от Тукидид, за времето на Пелопонеската война (431 – 404 г. пр. Хр.). Запазени са и няколко епиграфски паметника от V и предимно средата на IV в. пр. Хр.

35Олинт бил превзет от Филип II през пролетта на 348 г. пр. Хр.

36Полибий очевидно има предвид участието на тесалийската конница на страната на Филип II при победата му над фокидците предвождани от Ономарх през есента на 353 г. пр. Хр.

37Полибий има предвид дейността на Филип II в Елада през 338 г. пр. Хр.

38Тива била разрушена от Александър през есента на 335 г. пр. Хр.

39Антипатър в качеството си на стратег на Александър в Европа побеждава в т. нар. Ламийска война през зимата на 323/322 г. пр. Хр.

40Галатите (келтите) предвождани от Брен нахлули в Елада през 279 г. пр. Хр.

41Полибий има предвид Хлеанеас от Калидон, който бил хиеромнемон в Делфи.

42Фокидците предвождани от Филомел и Ономарх превземат Делфи през 355 г. пр. Хр.

43Тези военно-политически операции на Филип II в Тесалия и Фокида са в периода 354/353 г. пр. Хр. и са описани подробно у Диодор [Diod. XVI,35,2-6].

44През зимата на 338/337 г. пр. Хр. Филип II организирал в Коринт съюз на гръцките полиси, за което съобщават Диодор [Diod. XVI,89] и Юстин [Just. IX,5].

45Терминът диадохи пръв е употребил Хиероним от Кардия, взел участие в похода на Александър Велики на Изток и заемал важни военно-административни постове при Антигон Монофталм (321-301 г. пр. Хр.), Деметрий Полиоркет (306-287 г. пр. Хр.) и Антигон II Гонат (276-241 г. пр. Хр.). Хиероним е написал съчинение, което не е достигнало до модерни времена, освен незначителни фрагменти. То обхващало историята на диадохите от смъртта на Александър Велики (10 юни 323 г. пр. Хр.) до смъртта на епирския цар Пир в 272 г. пр. Хр.

46Събитието със сигурност е датирано в 243 г. пр. Хр.

47По всяка вероятност в 240 г. пр. Хр.

48Изглежда по време на нашествието на етолите в Пелопонес, през 244 г. пр. Хр.

49Птолемей Керавън (Кераунос), син на Птолемей I Лаг и Евридика се провъзгласил за цар на Македония в 280 г. пр. Хр. На следната 279 г. пр. Хр. е победен и убит.

50Става дума за Антигон III Дозон (229-221 г. пр. Хр.), победил спартанския цар Клеомен при Селасия в 222 г. пр. Хр.

51Традицията в лицето на Херодот [Hdt. VI,48] много картинно описва тази реакция на спартанците, когато през 491 г. пр. Хр. Ксеркс изпраща пратеници до елинските градове с желанието те доброволно да му се подчинят.

52Битката при Термопилите в 480 г. пр. Хр. е подробно описана от Херодот [Hdt. VII,204-228].

53Описаните събития са датирани през лятото на 220 г. пр. Хр.

54Събитията са описани у Ливий [Liv. XXVI,24,15] и се отнасят към края на 211 г. пр. Хр.

55Филип V обсадил Ехин през 210 г. пр. Хр.

56Публий Сулпиций Галба, консул за 211 г. пр. Хр.

57Градът е превзет през 210 г. пр. Хр.

=====================================================================

Към книга осма

Към книга десета

Advertisements
Published in: on 15. 11. 2008 at 11:16 am  Коментарите са изключени за Полибий, Всеобща история – кн. 9 – фрагменти  
%d bloggers like this: