I. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ
Възстановяването на Тарант
1. Макар от протока и от града на регините до Тарант да има повече от две хиляди стадия,1 по цялата тази страна на Италия няма ни един залив, освен този на Тарант. Тя е обърната към Сицилийското море, гледа към Елада, а в нея живеят най-многочислените варварски племена и се намират най-известните елински градове. В тази област на Италия обитават бретите,2 левканите и част от дауните, освен тях – калабрите3 и много други. По това крайбрежие са разположени елинските градове Регион, Каулон, Локри и Кротон, а още Мегапонт и Турии, тъй щото всички, които идат било от Сицилия или от Елада към което и да е от споменатите места, трябва по необходимост да хвърлят котва в залива на тарантините и в този град да уреждат цялата си търговия и обмен с населението в тази част на Италия. Човек би могъл да прецени предимствата на това място от благоденствието на жителите на Кротон. Защото те, макар пристаните им да са подходящи само за лятото и трафика на кораби да е оскъден, се радват на голямо благоденствие, изглежда само заради благоприятното си разположение, макар то въобще да не може да се сравнява със залива и околността на Тарант. Тарант, също така, е разположен удобно и спрямо Адриатическите заливи, и сега, но още повече – преди. Защото, от носа на Япигия, та чак до Сипунт, този, който се отправеше за Италия, спираше в Тарант и го използваше като тържище, за размяна и търговия. Тогава градът на брентезините още не бе основан.4 Ето защо Фабий,5 смятайки това начинание за огромно по значение, остави всичко друго и насочи цялото си внимание към него (…)
II. СЪБИТИЯТА В ИСПАНИЯ
2. Сега, когато възнамерявам да разкажа за делата на Публий6 в Иберия и накратко за всичко, което той е успял да постигне в живота си, сметнах за необходимо да опиша пред слушателите неговия характер и физика. Заради това, че той е станал почти най-прославения от всички, живели преди него, всички търсят да разберат какъв е бил той и облягайки се на какви природни дадености и опитност, е успял да постигне такива велики дела. Но задължително грешат и си съставят погрешна представа, тъй като разказвачите за него твърде се отдалечават от истината. Че това, което сега казвам, е основателно, ще се разбере от тези, които чрез моя разказ могат да възприемат най-славните и рисковани негови дела. Всички други автори го представят като галеник на съдбата и че винаги е постигал повечето си успехи ненадейно и от само себе си, като смятат, че такива мъже са по-божествени и достойни за възхищение, отколкото онези, чиито действия се основават на разумно обмисляне. Такива хора не си дават сметка, че едното от тези две неща едно заслужава похвала, а другото – поздравление, и второто е характерно за обикновените хора, докато онова, което е достойно за похвала, е присъщо за пресметливите мъже, които имат разум, и тях ние трябва да смятаме за най-божествени и обични за боговете. На мен обаче ми се струва, че по природа и по характер Публий най-много прилича на лакедемонския законодател Ликург. Както не можем да мислим, че Ликург е съставил държавната уредба на Лакедемон воден от суеверие и изцяло воден от Пития, така и че Публий е спечелил така власт за страната си, воден от сънища и поличби. Но и двамата, като виждали, че повечето хора нито възприемат лесно необичайното, нито пък са склонни да се хвърлят в рисковани дела без надежда за божествена помощ, Ликург правел собствените си планове по-приемливи и по-достоверни чрез оракулите на Пития, поддържащи собствените му намерения. По подобен начин Публий правел своите подчинени по-дръзки и готови да се захванат с рисковани дела, като създавал представата, че плановете му са божествено вдъхновени. Че всичко извършено от него е било плод на разсъдливост и предвидливост, и че всички негови дела са завършвали според собствените му планове, ще стане ясно от това, което предстои да разкажа.
3. Съществува единодушното мнение, че той е бил благодетелен и великодушен, но никой не ще да признае неговата съобразителност и предпазливост, както и умението му да се съсредоточава над това, което е в ума му, освен сподвижниците му, които са виждали на ясна светлина проявите на неговия характер. Един от тях бил Гай Лелий,7 който от детството, та до смъртта участвал във всяко негово дело или мисъл. Той е създал у мен това впечатление, тъй като разказът му изглежда правдоподобен и в съзвучие с делата на Сципион. Той казва, че Публий се отличил за пръв път по време на конното сражение, което баща му дал срещу Ханибал при така наречената река Падос. Защото тогава, на възраст, както изглежда, седемнадесет годишен, това било първото му сражение, и баща му го поставил начело на улама от отбрани конници, за да го предпази. Но когато той съзрял баща си в битката,8 обкръжен от противници, придружен едва от двама-трима конници и тежко ранен, първоначално се опитал да подтикне своята свита да помогнат на баща му. След като те се побояли, поради големия брой на обкръжаващите ги противници, казват, че той сам с дръзко безразсъдство се хвърлил срещу обкръжаващите. С това и останалите били принудени да нападнат, противникът бил изплашен и разкъсан, а Публий неочаквано получил спасението си. Той пръв пред всички нарекъл сина си свой собствен спасител. След като с тази своя служба Сципион се сдобил със всепризната слава заради своята храброст, оттук нататък той се въздържал да излага себе си на опасност без достатъчна причина, тогава, когато отечеството възлагало на него своите надежди за успех – едно поведение, присъщо за военачалник, който не разчита на сляпата съдба, а на своя разум.
4. След това неговият по-възрастен брат Лукий9 кандидатствал за агораном, който е почти най-изтъкнатия пост, достъпен за младите римляни. Обичаят изисквал да бъдат избрани двама патриции, но тъй като в този момент имало повече кандидати, Сципион дълго време не се осмелявал да се кандидатира за същия пост като брат си. Но когато изборите наближили, преценявайки от настроенията сред народа, че брат му има слаби шансове да бъде избран, и като виждал, че той самият е изключително популярен, разбрал, че единствената възможност за брат му да спечели поста била ако двамата се споразумеят и заедно кандидатстват, и съставил следния план. Като виждал, че майка му обикаля по храмовете и принася жертви на боговете заради брат му, и че въобще много се притеснявала за резултата – а той трябвало да се безпокои единствено за нея, защото баща му по това време се намирал в Иберия,10 назначен за стратег в описаните по-горе военни действия – та той всъщност и казал, че на два пъти му се явил един и същ сън. Сякаш двамата с брат му били избрани за агораноми и се връщали от агората у дома. Тя ги посрещнала на портата, прегърнала ги и ги целунала. Тя по женски се трогнала от това, и възкликнала нещо от рода на: “Дали ще ми е да видя такъв ден?”. “Тогава искаш ли да се опитаме, мамо?”, рекъл той. Щом тя се съгласила, след като преди това въобще не се била надявала, че той ще се осмели – струвало и се като на шега, пък и той бил прекалено млад – той я помолил веднага да му приготви бяла тога. Това била обичайната дреха за кандидатите.
5. Докато тя забравила какво е казала, веднага щом получил бялата тога, Сципион отишъл на агората, още докато майка му спяла. Заради неговата неочаквана поява и заради предишната му популярност, изненаданата тълпа го приветствала. След това той отишъл на мястото, определено за кандидатите и застанал редом до брат си.11 Тогава народът поверил поста не само на Публий, но и на брат му, заради него, и двамата тръгнали за дома си, вече избрани за агораноми. Мълвата за случилото се веднага стигнала до майка им и тя, преизпълнена с радост, ги срещнала на вратата и развълнувана прегърнала двамата младежи. От тази случка у всички, които били чули за сънищата на Сципион, се създало впечатлението, че той общува с боговете не само насън, но още повече наяве и денем. Разбира се, това изобщо не било въпрос на сън. Но понеже бил добродетелен, щедър и любезен, в случая той разчитал на популярността си сред народа. При това успял да съгласува своите действия с народните и майчините чувства така, че да се повярва, че е действал под някакво божествено вдъхновение. Защото тези, които не могат да си създадат точно виждане нито за обстоятелствата, нито за причините и за състоянието на нещата, било поради липса на вродени способности, било поради липса на опит или поради лекомислие, са склонни да приписват на богове и на случайности причините за резултати, постигани с разсъдливост и разумна преценка. Казах всичко това заради своите слушатели, за да не би, възприемайки погрешно обичайно създалото се мнение за Сципион, да пропуснат да забележат неговите най-добри и отличителни черти, имам предвид неговия разум и трудолюбие. Още по-ясно това ще стане от изреждането на неговите дела.
6. Прочие, тогава той събра войските си и ги призова да не се плашат от сполетялото ги поражение.12 Каза им, че римската доблест не е надвита от картагенците, но поради предателството на келтиберите,13 и поради прибързаност, след като стратезите се оказали откъснати един от друг, поради вярата им в съюза с тези племена. “Всяко едно от тези две неща”, каза той, “сега се обръща срещу враговете. Защото сега лагерите им са откъснати един от друг, и защото поради надменното отношение към съюзниците им последните всички са се отчуждили от тях и са им станали противници. Ето защо някои от тях вече преговарят с нас, а останалите, веднага щом се осмелят, като ни видят, че прекосяваме реката,14 с радост ще дойдат, не толкова от добри чувства към нас, а водени повече от нетърпението да си отмъстят на картагенците заради тяхната бруталност. Но най-главното е, че противниковите водачи са се скарали помежду си и няма да пожелаят заедно да се сражават срещу нас. А ако ни нападнат поотделно, ще бъде лесно да ги сразим”. Прикани ги да имат предвид всичко това и смело да прекосят реката. По-нататък било негова и на останалите военачалници грижа какво ще се прави. След като каза това, остави колегата си Марк15 начело на три хиляди пехотинци и петстотин конници при брода, да пази съюзниците от тази страна на реката. Самият той с останалата войска прекоси реката, без да разкрива на никого своя план. Бе решил да не прави нищо от това, което бе заявил публично, а внезапно да обсади града в Иберия, наречен Картаген.16 Това смятам за първото и най-силно потвърждение на възгледа, който наскоро споделих. Едва на двадесет и седем години, той за пръв път се зае с едно дело, смятано от мнозина за съвсем безнадеждно, поради величината на скорошните загуби. На второ място, той се отказа от мерките, смятани от всички за очевидни, и се зае с нещо, което не очакваха нито враговете, нито приятелите. И във всичко това нямаше нищо, което да не бе плод на точна преценка.
7. Още от самото начало, Сципион бе проучил и разпитал в Рим внимателно за предателството на келтиберите за разделянето на римските войски. Прецени, че на това се дължи поражението на баща му и нито се изплаши от картагенците, нито загуби присъствие на духа, за разлика от мнозина. След това като чу, че съюзниците от римската страна на реката Ибер са останали приятелски настроени, че картагенските вождове са се скарали помежду си и оскърбяват подчинените им племена, той получи пълна увереност в изхода на експедицията, разчитайки не на щастливата съдба, а на преценка на обстоятелствата. Защото още с пристигането си в Иберия, той раздвижи всички и разпита за всичко, свързано с неприятеля, и откри, че войските на картагенците са разделени на три части: узна, че от тях Магон17 се е разположил при Херакловите стълбове, в земята на т. нар. конии; Хасдрубал, синът на Гескон, е в Лузитания, при устието на р. Тагос; а другият Хасдрубал18 обсажда някакъв град в земята на карпетаните. Никой от тях не се намираше на разстояние по-малко от десет дни преход от Нови Картаген. Прочие, той прецени, че ако реши да влезе в сражение с противника, би било изключително опасно да рискува да воюва с всички тях, защото неговите предшественици бяха победени и защото противникът го превъзхождаше числено. Ако пък побърза да се срази с един от тях, и го прогони, той може да бъде заклещен някъде от останалите войски, които ще се притекат на помощ, и се боеше да не го сполети поражението на чичо му Гней и на баща му Публий.
8. Ето защо се отказа от такъв ход.19 И като научи, че споменатият вече (Нов) Картаген беше от голяма полза за противника и от голяма вреда за самия него в настоящата война, по време на зимуването го проучи най-подробно с помощта на хора, които познаваха града. На първо място чу, че градът е почти единственият сред иберийските градове, с пристанища удобни за флот и военноморски сили, и че освен това е твърде благоприятно разположен за картагенците за пряк достъп по море от Либия. След това – че картагенците държат в него всичките си парични запаси и провизии за войската, както и заложниците от цяла Иберия. И това, което беше най-важно – че обучените бойци, които се намираха в крепостта, бяха около хиляда, тъй като никой не е предполагал, че докато картагенците владеят почти цяла Иберия, на някого изобщо ще му хрумне да обсажда този град, и че останалото население е твърде разнообразно, състоящо се изцяло от занаятчии, търговци и моряци, хора твърде чужди на военното дело. Разбра, че това обстоятелство е срещу града, в случай, че той внезапно го нападне. Нито пък беше незапознат с разположението и устройството на Картаген, както и със заобикалящата го лагуна, но беше научил от някои рибари, работещи по тези места, че лагуната е съвсем плитка и проходима в повечето си места, и че обикновено водата в нея всеки ден привечер намалява. Като взе предвид всички тези неща, той стигна до извода, че ако планът му успееше, щеше не само да навреди на противника, но и да донесе много голяма полза за каузата на Рим, докато ако се провалеше, щеше да може да прибере войските си на безопасно място, тъй като контролираше морето, след като веднъж беше обезопасил лагера – нещо лесно за осигуряване, след като противникът бе на такова голямо разстояние. Ето защо, изоставяйки всякакви други планове, по време на зимуването се залови с подготовката на тази операция.
9. И макар да беше съставил толкова значителен план и да беше в такава възраст, той скри плана си от всички с изключение на Гай Лелий, до момента, в който реши, че е подходящо да го огласи.
(2) Макар авторите да са съгласни, че той е правил изчисления, когато стигат до осъществяването на плана, не знам как извличат постигнатия успех не човека и на неговата предвидливост, но на боговете и на шанса, и това въпреки вероятностите и въпреки свидетелствата на неговите съвременници, и въпреки че Публий сам в писмото си до Филип20 ясно е посочил, че се е възползвал от тези точно преценки, които описахме по-горе, преди да се залови с операциите в Иберия изобщо и с обсадата на Картаген в частност.
Както и да е, но тогава той дал тайни нареждания на Гай Лелий, който командвал флота, да отплава към споменатия град – както казах по-горе, той бил единственият, комуто бил доверен плана – а самият Сципион тръгнал бързо срещу града със сухопътната войска. Разполагал с около двадесет и пет хилядна пехота и две хиляди и петстотин конника.21 Пристигайки на седмия ден, той вдигнал стан северно от града, като оградил лагера си от външната страна с ров и двоен вал, от едното до другото море, и без никаква защита откъм града. Защото самия характер на местността му осигурявал достатъчна сигурност.
Понеже ми предстои да опиша както обсадата, така и самото завземане на града, смятам за необходимо да опиша пред моите слушатели до известна степен както околните му местности, така и собственото му разположение.
10. (Нов Картаген) лежи по средата на Иберийското крайбрежие, в залив, насочен към залива ливас (югозапад), и който е дълъг около двадесет стадия и с ширина на входа си около десет стадия.22 Целият залив служи за пристанище по следната причина. На устието му лежи един остров, който оставя по един тесен проток от двете страни. Понеже той посреща вълните от открито море, целият залив е спокоен, освен когато ливасите понякога проникват през двата протока и вдигат малко вълнение. Никои други ветрове, обаче, не предизвикват вълни, тъй като заливът е добре защитен откъм сушата. В най-вътрешната част на залива се протяга един хълм с форма на полуостровче, и на него е разположен градът, обкръжен на изток и юг от морето, а на запад – от лагуна, която достига на север дотолкова, че останалата местност, стигаща чак до морето от другата страна и свързваща града с континента, не е повече от два стадия. Самият град е вдлъбнат в центъра си. Подстъпът откъм морето на южната страна е равнинен. Откъм останалите страни е заобиколен с хълмове, два от които планински и стръмни, а другите три, макар и да са по-ниски, са скалисти и трудно проходими. Най-големият от тях е на източната страна на града, протегнат навътре в морето, и на него е въздигнат храм на Асклепий. Вторият му противолежи на запад, със същото разположение, и на него е построен великолепен царски палат, за който се говори, че бил въздигнат от Хасдрубал, когато се домогвал до монархическата власт. Другите три по-малки възвишения се намират откъм северната страна. Най-източният от тях е наречен на Хефест, съседният му на Алетес – смята се, че той получил божествени почести, задето открил сребърните мини -, а третият е наречен на Кронос. Лагуната е изкуствено свързана с прилежащото море, заради корабоплаването. През този изкуствено прокопан канал е построен мост, за да могат да преминават впрягове и коли с доставяните от околността необходими продукти.
11. След като разположението на местността е такова, то римският лагер беше защитен откъм вътрешната страна без допълнителни укрепления от лагуната и външното море. Пространството между тях, свързващо града с континента, и лежащо по средата на неговия лагер, също така остави незащитено, било за да сплаши противника, било пригаждайки към собствените си цели, за да няма препятствия както при набези извън лагера, така и при оттеглянето в него.
Обиколката на града по-рано не е била повече от двадесет стадия23 – макар и да знам, че повечето писатели са казали, че е четиридесет. Но това е лъжа. Установил съм това не по чужди разкази, а от собствена проверка – а сега се е свил още повече.
Прочие Публий, след като и флотът пристигна навреме, реши да свика сбор на войските си и да ги призове, без да използва други аргументи, освен тези, в които сам беше убеден и за които по-горе казах подробно. След като посочи, че планът му е изпълним, и след като изтъкна накратко щетите [за противника и преимуществата] за римляните в случай на победа, по-нататък той обеща златни венци24 за тия, които първи преодолеят стената и обичайните награди за проявилите най-голяма храброст. Накрая им каза, че Посейдон му бил посочил този план, като му се явил насън, като му казал, че когато дойде време за действие, той сам ще се прояви по такъв начин, че неговата намеса ще стане явна за цялата войска. Смесването в речта му на разумни преценки с обещания за златни венци и отгоре на това – с божественото провидение -, предизвика у младежите огромен ентусиазъм и храброст.
12. На следващия ден, след като обкръжи града откъм морето с кораби, въоръжени с всякакви метателни съоръжения и под командата на Гай,25 а по суша изпрати напред две хиляди от най-силните си мъже, заедно с носачите на стълби, и започна обсадата на третия час. Магон,26 който беше комендант на града, раздели гарнизона си от хиляда войника на две, оставяйки половината от тях на крепостта, а останалите прати на източния хълм. От останалите въоръжи две хиляди от най-силните с оръжие, каквото можеше да се намери в града, и ги постави при портата, водеща към провлака и към римския лагер. Останалите призова да помогнат с всички сили при защитата на цялата стена. Веднага щом Публий подаде сигнал за атака с тръбите, Магон изпрати напред през портата въоръжените граждани, убеден, че ще всее ужас сред противника и че напълно ще провали плановете им. Тия се хвърлиха мощно срещу римляните, излезли извън лагера и подредени по провлака, и се завърза решителна битка, придружена от силни окуражителни викове и от двете страни, като тия от лагера и ония от града съответно окуражаваха своите. Но понеже осигуряваната помощ от двете страни не беше равностойна, след като картагенците имаха изход само през една порта и трябваше да преминат почти два стадия, докато римляните прииждаха отблизо и от няколко места, то по тази причина и битката беше неравностойна. Сципион нарочно беше поставил хората си близо до самия лагер, за да привлече противниците колкото се може по-надалече, съзнавайки добре, че ако унищожи така да се каже острието на населението на града, ще обърне в бяг всички и никой вече няма да посмее да излезе извън портата. Независимо от това известно време битката беше твърде оспорвана, тъй като и двете страни бяха избрали най-силните си мъже. Но накрая, притиснати от тежестта на отпора, тъй като римляните продължаваха да прииждат от лагера, картагенците се принудиха да обърнат гръб и побягнаха. Мнозина от тях паднаха в самото сражение или при отстъплението, но по-голямото количество загинаха премазвайки се взаимно при портата. Като се случи това, тълпата из града бе обзета от такава паника, че и тези по стените на крепостта се разбягаха. За малко римляните да влязат в крепостта едновременно с бягащите, но във всеки случай успяха да вдигнат обсадните си стълби в пълна безопасност.
13. Сам Публий се включи в сражението, но го стори по възможно най-безопасния начин. С него имаше трима щитоносци, които с щитовете си го прикриваха откъм крепостната стена и така му осигуряваха защита. Така, че минавайки от по-високо по редиците, той много допринасяше за успеха. Едновременно следеше какво става и след като всички останали го виждаха, бойният дух на сражаващите се нарастваше. В резултат на това той не пропускаше нито една подробност от битката, но всеки път, когато обстоятелствата изискваха, своевременно осигуряваше каквото беше необходимо.27
След като първите храбро се отправиха да изкачват стълбите, не толкова броят на защитниците, колкото височината на стената правеше нападението рисковано. Стоящите по стените скоро възвърнаха смелостта си, като виждаха затрудненията на нападателите. Някои от стълбите се чупеха поради голямата си височина и големият брой накатерили се по тях войници. На други стълби първите катерачи губеха равновесие от стръмността и само лека съпротива от страна на защитниците беше достатъчна, за да се хвърлят от стълбите. Когато пък привикнаха да хвърлят греди и други подобни от зъберите, всички накатерили се по стълбите се срутваха и падаха на земята. Но въпреки тези трудности, нищо не можеше да спре устрема и напора на римляните, и докато първите катерачи продължаваха да падат, освободените места се заемаха веднага от следващите по ред. Но тъй като денят напредваше и войниците – изтощени от умора, стратегът подаде сигнал за отбой с тръбите.
14. Защитниците се зарадваха, помислили, че са отблъснали опасността. Но Публий, вече очаквайки момента на отлива, приготви на брега на лагуната петстотин души със стълби, и подкрепи със свежи сили войската при провлака и при портата. След като се обърна със слово към тях, даде им още повече стълби от преди, така че цялото протежение на стената беше покрито с катерачи. Когато бе подаден сигнал за атака и нападателите поставиха стълбите си и храбро започнаха да се катерят, сред защитниците настъпи голямо объркване и отчаяние. Те бяха помислили, че са се отървали от опасността, а сега виждаха, че са застрашени от нова атака. Метателните им оръжия също бяха на привършване и загубите в човешка сила, които бяха претърпели, ги обезкуражаваха, но въпреки това оказваха отчаяна съпротива. Тъкмо в разгара на атаката със стълбите започна отлива, и водата постепенно се оттегли от бреговете на лагуната, като се образува едно дълбоко и мощно течение през канала към прилежащото море, така че за тези, които не бяха подготвени за гледката, това изглеждаше невероятно. Публий обаче беше подготвил началниците на подразделения и заповяда на всички определени за това начинание да навлязат във водата без да се страхуват. Той наистина притежаваше дарбата да внушава с призивите си увереност и храброст сред войската. Но сега, когато те се подчиниха и тръгнаха през плитката вода, цялата войска помисли, че това става по някакво божие провидение. И като си припомниха споменаването на Посейдон и за обещанията на Публий в неговата реч, почувстваха такъв духовен подтик, че в сгъстени редици натиснаха при портата и с брадви и секири започнаха да се опитват да я разбият. Междувременно тези, които приближиха стената през плитчините, като откриха, че зъберите са изоставени, не само вдигнаха необезпокоявани стълбите си, но и се покатериха на стената без бой, защото защитниците се бяха оттеглили към другите участъци, и най-вече към провлака и намиращата се там порта. Не бяха и допускали, че противниците ще успеят да приближат стената през лагуната, а на всичко отгоре при цялата олелия, стълпотворение и бъркотия не можеха нито да чуят, нито да видят какво става.
15. Римляните, след като овладяха стената, отначало се втурнаха по нея, свличайки долу защитниците, защото оръжието им е много добре пригодено за такива цели. А когато стигнаха при портата, някои слязоха и започнаха да събарят напречните греди, като натискащите отвън започнаха да нахлуват, а тия, които настъпваха откъм провлака по стълбите, вече надвиваха защитниците и се качваха по зъберите. След като по този начин стените бяха овладени, тези, които нахлуха през портата, завзеха източния хълм, прогонвайки от него защитниците му. Публий, след като реши, че влезлите в крепостта са достатъчно, прати повечето от тях, съгласно римския обичай, срещу намиращите се в града, заповядвайки им да избиват всичко, което срещнат, без да пожалят никого, но да не започват да събират плячка, преди да се подаде сигнал. Мисля, че те правят това, за да всяват ужас. Затова в градовете, завладени от римляните, често може да се видят не само човешки трупове, но и разсечени на две кучета и други разчекнати животни. А в този момент такива зрелища имаше много, поради големия брой заварени в града. Самият Сципион с около хиляда войника продължи към цитаделата. Когато я приближи, отначало Магос се опита да се съпротивлява, но след това, като разбра, че градът е безусловно завладян, прати послание с молба за пощада и предаде цитаделата. Когато стана това, се подаде сигналът, при който престанаха да убиват и започнаха да събират плячка. С настъпването на нощта някои от войниците, както беше заповядано, останаха в лагера. Стратегът с около хиляда войници отседна в цитаделата, а останалите войници, пръснали се по домовете, събра чрез хилиарсите им им нареди да съберат плячката на пазара по семеи и да преспят там до нея. Извика също така лековъоръжените пехотинци от лагера и ги постави на източния хълм.
16. По такъв начин римляните завладяха иберийския Картаген.28 На заранта цялата събрана на площада плячка, включваща багажа на картагенските войници, и имуществото на гражданите и на пребиваващите в града занаятчии, беше разпределена от хилиарсите между легионите според обичайната им система. Римският ред след завладяването на един град е повече или по-малко следният. В зависимост от големината на града, понякога отделят известна част от подразделенията, а по някога цели части за събиране на плячката. Но никога не отделят за това повече от половината си войска. Другите остават в боен строй, било извън града, било вътре, според обстоятелствата. Тъй като войските им обикновено са съставени от два римски и два съюзнически легиона, и рядко са събрани на едно място и четирите, всички, които са определени за грабеж на плячка донасят събраното всеки в своя легион и след като го разпродадат, хилиарсите разделят получените приходи по равно на всички, като включват не само ония, които са оставени като охрана, но и тези, които пазят палатките, болните или отсъстващите поради някаква друга служба. На друго място, във връзка с тяхната държавна уредба, подробно разказах как става така, че никой не си присвоява някаква част от плячката, но всички спазват клетвата, която полагат при първото си събиране на лагер в началото на една военна кампания. Прочие след като се разделят на две части, половината да събират плячка и другата половина в боен строй, за да ги прикрива, римляните никога не попадат в рисковани ситуации поради алчност. Защото след като всички, и грабещите, и тези, които остават да ги прикриват, са еднакво уверени, че ще получат равен дял от плячката, никой не напуска строя, нещо, което обикновено нанася щети на други.
17. Защото след като повечето хора са издържали на трудностите и са рискували живота си заради печалбата, то ясно е, че когато дойде подходящ случай, ще бъде трудно да се сдържат тези, които са оставени за защита или в лагера, тъй като общото правило между нас е всеки да задържи за себе си онова, което сам успее да заграби. И дори ако някой грижлив монарх или военачалник се разпореди да се събере на едно място и да оформи общ приход, все пак всеки смята за свое онова, което успее да скрие. Ето защо, когато повечето хора се втурнат да плячкосват, водачите не могат да овладеят положението и рискуват да претърпят поражение. И действително мнозина, след като са успявали в начинанието си, след като бива завладян чужд лагер или град, не само са били отблъсквани, но и са претърпявали пълно поражение, поради горната причина. Ето защо водачите са длъжни за нищо друго да не се грижат повече от това, всички да имат надежда за равен дял от плячката всякога, когато се предостави подобна възможност.
И така, докато хилиарсите се занимаваха с плячката, римският стратег, след като бяха събрани пленниците, които се оказаха почти десет хиляди, нареди гражданите, заедно с жените и децата им, да бъдат отделени от работниците. Когато това бе сторено, той призова гражданите да бъдат благоразположени към римляните и да запомнят проявената към тях добрина, след което ги пусна по домовете им. Те, плачейки и същевременно радвайки се на неочакваното си спасение, се поклониха на Сципион и се пръснаха. На работниците обяви, че засега остават обществени роби на Рим, но ако те покажат добра воля и усърдие в различните си занаяти, обеща им свобода, след като войната с Картаген завърши успешно. Нареди им да се регистрират при тамиаса, който ще назначи на всеки тридесет души по един римски епимелет: общият им брой беше около две хиляди. От останалите пленници избра най-здравите и в най-цветуща възраст, и ги размести по корабите, като увеличи с половина моряците на всички кораби. Освен това попълни с екипажи заловените кораби и почти убеди екипажите на всеки кораб, като заловените кораби бяха осемнадесет, а неговите собствени – тридесет и пет. На тези хора също обеща свобода след успешния край на войната с Картаген, ако покажат добра воля и усърдие. Чрез това отношение към пленниците той предизвика голямо благоразположение и вярност у гражданите, както към него, така и към общото дело, както и голямо усърдие сред работниците заради надеждата за освобождение. И след като използва възможността да увеличи наполовина състава на своя флот, (…)
18. След това той отдели Магон от картагенската му свита. Двама от тях бяха от съвета на старейшините, а петнадесет – от сената. Тях той повери на Гай Лелий, като му нареди да полага за мъжете подобаващите им се грижи. След това покани при себе си заложниците, на брой повече от триста, и като извикваше момчетата едно по едно и ги погалваше, каза им да не се страхуват, защото след няколко дни ще видят родителите си. На останалите също каза да не се боят и ги покани да напишат до роднините си в своите градове, първо, че са в безопасност и са добре, и второ, че римляните желаят да ги върнат всички тях в сигурност по домовете им, стига роднините им да изберат да станат съюзници на римляните. След като им поговори така, от предварително заделените от плячката подходящи предмети, той ги дари с дарове, съответни на тяхната възраст и пол, момичетата с обици и гривни, а момчетата с ками и махайри. Когато една от пленничките, жената на Мандоний, който бе брат на Андобал царя на илергетите, падна в краката му и през сълзи го замоли да се отнася към тях с повече почтение, отколкото картагенците, той се развълнува и я попита от какво се нуждаят. Жената наистина беше в напреднала възраст и внушаваше известно аристократично достойнство. Когато тя замълча, Сципион извика назначените да се грижат за жените. Когато те се представиха и го уведомиха, че на жените щедро им се осигурява всичко, от което имат нужда, дамата отново прегърна коленете му и каза същите думи и Публий се почувства още по-объркан. И като си помисли, че назначените да се грижат за жените, ги пренебрегват и че лъжат, каза на жените да не се страхуват. Сам той ще назначи други, които да се погрижат да не им липсва нищо. Но старата дама, след известно колебание, каза: “Стратезе, не ме разбирате правилно, ако мислите, че сегашната ни молба се отнася до стомаха”. И тогава Публий, като схвана какво имаше предвид жената, и като забеляза младостта и красотата на Андобаловите щерки, и дъщерите на други династи, трябваше да се разплаче, разбирайки с колко малко думи жената му бе разкрила опасността, на която бяха изложени. Сега той й показа ясно, че е разбрал какво е имала предвид, и като я хвана за десницата, рече на нея и на останалите да не се боят, защото той сам ще се погрижи за тях като за свои собствени сестри и деца, и ще назначи подходящи верни хора, които да ги обслужват.
19. След това предаде на тамиасите (квесторите) всички заловени картагенски обществени средства.29 Те бяха повече от шестстотин таланта, тъй че когато ги добави към взетите от Рим четиристотин, сумата, с която разполагаше, стана повече от хиляда таланта.
Междувременно някакви римски младежи се натъкнали на едно момиче, което се отличавало сред другите с разцъфналото си тяло и красота. Като знаели, че Публий си падал по жените, довели я при него и му казали, че му подаряват девойчето. Той бил покорен и възхитен от нейната хубост, но им казал, че ако беше частна личност, друг подарък едва ли би бил по-радостен за него, но в качеството му на стратег това бил най-неподходящия подарък, намеквайки им, както ми се струва, със своя отговор, че понякога, по време на почивка и безделие в нашия живот, такива неща предлагат на младите мъже най-приятна наслада и удоволствие, но по време на активна дейност те са най-вредни за тялото и за ума на заетите с нея. Прочие, той поблагодари на младежите, но извика бащата на девойката, даде му я и му нареди веднага да я ожени за когото си иска от гражданите. Тази проява на въздържаност и скромност му осигури горещото одобрение на войските.
След като уреди тези неща и предаде останалите пленници на хилиарсите, той изпрати Гай на една пентера до Рим, поверявайки му картагенците и най-изтъкнатите измежду другите пленници, за да донесе новината в отечеството. Тъй като преобладаващата част смятаха положението в Иберия за отчайващо, той знаеше добре, че донесените сведения ще ги окуражат и ще удвоят усилията им да поддържат неговите действия.
20. Самият той остана за известно време в (Нов) Картаген, като тренираше интензивно морските сили и като даде указания на хилиарсите си да тренират пехотата по следния начин. Нареди първият ден да провеждат марш на скок с дължина тридесет стадия, в пълно бойно снаряжение. На втория ден всички бяха длъжни да почистват и поправят оръжието си, и да извършват пълен строеви преглед.30 Третият ден беше за почивка. На следващия ден трябваше да практикуват бой с дървени саби, покрити с кожа и увенчани с топки, докато други тренират хвърляне на копия, също с топки на върха. На петия ден започваха да повтарят същия режим на тренировка. За да не липсват оръжия както за тренировките, така и истински, той обърна голямо внимание на занаятчиите. Както казах по-горе, той назначи за отговорници опитни мъже във всеки занаят, освен това обикаляше сам ежедневно работилниците и разпределяше необходимите материали. Така, тренирайки сухопътните войски в местностите пред града с бойни и физически упражнения, морските сили в морето с маневри и гребане, и ангажирайки мъжете в града с точене, ковачество и дърводелство, с една дума, когато почти всички бяха заети с приготовлението на оръжия, тогава човек, който наблюдаваше този град, не би могъл да не възкликне с думите на Ксенофонт, че той беше “една работилница за война”.31 След като реши, че всички изисквания на службата се спазват точно, той обезопаси града, като постави стражи и възстанови стените, и като потегли със сухопътната и морската си войски, отправи се за Таракон, водейки със себе си заложниците.
III. СЪБИТИЯТА В ГЪРЦИЯ.
21. Еврилеон, стратегът на ахеите,32 беше плашлив и неподходящ за военно дело. Сега, когато разказът ми ме доведе до началото на делата на Филопоймен, мисля че е подходящо, така както постъпих в разказите си и за други изтъкнати мъже, и за него да обрисувам през какво обучение е минал и какви заложби е имал. Наистина е странно писателите да описват подробно при основаването на градове кога, как и от кого са били основани, и да ни описват подробно условията и трудностите при тези начинания, а да не разказват за обучението и за стремежите на хората, които са ги предприели, макар ползата от такава информация да е по-голяма. Доколкото е по-възможно да се следват и да се подражава на одухотворени хора, отколкото на неодушевените постройки, дотолкова е и различната полза за усъвършенстването на слушателите. Ако не бях се занимавал с него на отделно място, в което разясних кой е той, какъв му е бил произхода, в какви умения се е обучавал като млад, щеше да е необходимо сега да разказвам за всички тези неща. Но след като по рано в три книги, които са извън този труд, съм говорил за него, като съм описал възпитанието му като дете и най-известните му дела, ясно е, че в тази си работа е уместно да пропусна подробностите по детското му възпитание и младежките му стремежи, но да дам подробни данни за делата му в цветуща възраст, за които там споменах сбито, та да се запази съответният облик за всеки от двата различни труда. Защото както предишната ми работа имаше облик на енкомион и изискваше сбито и малко преувеличено изреждане на неговите постижения, така и тази история, място и за похвала, и за упрек, търси истината, фактите и основите на които се крепи и едното, и другото.
22. Прочие, произходът на Филопоймен е благороден;33 Родът му е между най-изтъкнатите в Аркадия, възпитан е от мантинеецът Клеандър, стар приятел на рода и един от най-изтъкнатите жители на Мантинея, но тогава живеещ в изгнание. Когато пораснал, станал последовател на Екдем и на Демофан,34 които по род били от Мегалополис, но били избягали от тираните и след като живели с философа Аркесилай по време на изгнаничеството си, освободиха своето отечество, като организираха заговор срещу тиранина Аристодем, а също така взеха участие в събарянето на Никокъл, тиранина на Сикион, като в това начинание се съюзиха с Арат. В добавка на това, когато ги повикаха жителите на Кирена, те блестящо защитиха свободата им. След като живя толкова време с тях в ранната си възраст, той скоро започна да изпреварва връстниците си по издръжливост и храброст както в лова, така и във военното дело. В начина си на живот също така беше грижлив и се обличаше просто, защото тези двама мъже му бяха внушили убеждението, че този, който е пренебрежителен към собствения си стил на живот, да управлява добре обществените дела, нито пък е възможно човек, който живее в по-голям разкош, отколкото му позволяват личните средства, да не посегне на държавните.
Избран от ахеите за началник на конницата по онова време, и като установи, че конните подразделения са във всяко отношение дезор-ганизирани, и хората обезсърчени, за кратко време ги направи не само по-добри от това, което бяха, но и по-силни от враговете, налагайки им истинско обучение и внушавайки им усърдие, което не можеше да не доведе до успех. Повечето от другите, които бяха назначавани на този пост, някои поради собствената си неопитност в конното дело, дори и не посмяваха да отдават подходящи заповеди на преките си подчинени, други пък, смятайки този пост за стъпка към длъжността стратег, агитираха младежите и си подготвяха тяхната бъдеща поддръжка, без да укоряват тогова, когото трябва, което е начинът да се запазят общите интереси, прикриваха грешките и заради дребната изгода нанасяха голяма вреда на ония, които им се доверяваха. И ако някои от началниците и да се оказваха лично способни, и да се въздържаха да посягат на държавните средства, поради своята лоша амбиция те нанасяха по-големи щети на пехотата, отколкото немарливите командири, и още по-големи на конницата.
23. Движенията, които той смяташе за приложими при всяко обстоятелство, и в които конниците трябва да са привикнали, са следните: поединично – обръщане на коня наляво и надясно, освен това – кръгом в едната и в другата посока. По улами – образуване на дъга, полукръг или три четвърти кръг, освен това – набези по лохи и двойни лохи от крилата или от центъра, както и връщане и престрояване по улами, или и хипархии, Освен това – да могат да развръщат боен ред по крилата, било чрез разширяване на интервала, било с попълване от задните редици. Смяташе, че оттеглянето чрез обръщане не трябва специално да се тренира, защото е почти същото, като прегрупирането в походен строй. След това те трябваше да се упражняват в атака срещу противника и в оттегляне във всякакви видове подразделения, докато не привикнеха да нападат с много голяма скорост, без да развалят реда или колоната, като в същото време спазват и интервалите между улами, защото смяташе, че няма нищо по-неефективно и безполезно от една конница, избрала да се срази с противника, докато нейния строй по улами е нарушен.
След като даде тези указания на хората и на властите, мина още веднъж по градовете, за да провери първо дали войниците изпълняват заповедите, и второ – дали началниците умеят да издават ясни и подходящи заповеди, защото смяташе, че за истинския успех нищо не е по-важно от ефикасността на началниците.
24. След като по този начин извърши предварителната подготовка, събра на едно място конниците от различните градове и сам извърши проверка на техните движения и проведе целия строеви преглед, без да застава начело, както правят днешните пълководци, мислейки си, че за военачалника е подходящо челното място. Кое, бих запитал аз, е по-непрактично и същевременно по-опасно от това военачалникът да бъде виждан от всички подчинени, а да не вижда никого? По време на упражнения хипархът трябва да демонстрира не военният си ранг, а своята способност и власт на командир, като застава ту начело, ту отзад, ту в средата на строя. Точно това правеше и Филопоймен, яздейки наоколо и наблюдавайки сам всички, давайки разяснения на колебливите и изправяйки грешките в самото им начало. Тези грешки обаче бяха твърде малки и единични, поради предварително положените грижи за обучението на всяка част поотделно. Деметрий Фалернски е подчертал това поне на думи, като е казал, че постройката е здрава ако всеки камък е положен правилно и всяка част е изградена грижливо, така при войската точните действия на всеки войник и на всяко подразделение правят цялата армия силна.
Фрагмент от речта на един македонски оратор
25. Това, което става сега,35 твърде много напомня на разположението и организацията на една войска за битка. Защото и там на най-голяма опасности гибел са изложени най-леките и най-активни части на войската, докато фалангата и тежко въоръжените части получават оценката за резултата. Така и сега най-много рискуват етолите и тези от пелопонесците, които са техни съюзници, докато римляните са в положението на фалангата. Ако те бъдат победени и разбити, римляните ще се измъкнат от борбата в безопасност, но ако етолите победят, и дано не решат така боговете, то римляните ще покорят и тях, наред с всички останали елини.
Филип V
26. Филип, царят на македоните, след като почете Немейските игри, се върна в Аргос и свали диадемата и порфирата, в желанието си да създаде впечатление, че е равен с останалите и че е скромен и народен човек. Но колкото по-народно ставаше облеклото му, толкова по-голяма и монархична власт съсредоточаваше в ръцете си. Защото вече не се задоволяваше със съблазняване на вдовици и развращаване на женени жени, но нареждаше на всяка жена, която му харесаше, да идва при него, а тези, които не бяха склонни веднага да му се подчинят оскърбяваше, като уреждаше шумни процесии пред домовете им. Синовете и съпрузите викаше по абсурдни поводи и ги унизяваше, и изобщо вършеше големи безчинства и беззакония. Така, със своята разюзданост по време на краткото си пребиваване наскърби мнозина ахеи, и най-вече уважаваните люде. Но притиснати от войната, която ги обкръжаваше отвсякъде, принуждаваха се да търпят и да понасят онова, което по естествени причини бе оскърбително за тях.
(7) Никой от предшествениците [на Филип] не притежаваше в по-голяма степен качествата, които правят един владетел добър или лош. И ми се струва, че добрите качества му бяха вродени, докато лошите бяха придобити с възрастта, както става с някои застаряващи коне. Аз обаче не включвам такива оценки в предисловията си, както правят това други писатели, но винаги в излагането на фактите използвам подходящите за случая определения, за покажа мнението си за царе и изтъкнати личности, като смятам, че този подход е най-подходящ за писателите и най-приемлив за читателите.
IV. СЪБИТИЯТА В АЗИЯ
Експедицията на Антиох срещу Арсак36
27. По големина на територията, брой и качество на населението Мидия е най-отличното царство в Азия, а също така и по броя на отглежданите в нея коне. С тези животни тя снабдява почти цяла Азия, като царските конюшни са поверени на мидийците заради плодородието на пасищата им. Обкръжена е с елински градове по замисъл на Александър, за да бъдат страж срещу околните варвари, с изключение на Екбатана.37 Този град се намира в северната част на Мидия и има командно положение над тези части от Азия, които граничат с Меотида и Евксин. От самото начало той е бил царска резиденция на мидийците и се смята че далеч е надминал всички останали градове по богатство и величие на сградите. Лежи на подстъпите на планината Оронт и няма крепостни стени, но в нея има изкуствено изградена цитадела, която предизвиква възхищение със здравината си. Под него се намира палатът, за който се колебая дали да разкажа подробно, или да премълча. Защото за тези, които обичат да препредават удивителни истории и да съобщават някои неща риторично и с преувеличаване, този град предоставя добра възможност, докато за тези, които предпочитат да представят грижливо всички твърдения, които противоречат на нормалните представи, той предизвиква съмнения и трудности. Все пак, дворецът е с обиколка около седем стадия и с големината на отделните си постройки внушава представа за голямото богатство на неговите основатели. Защото дървените му части са изцяло от кедър и кипарис, но нито една от тях не е останала открита, а и гредите, и дърворезбите по таваните, и колоните в стоите и в перистилите са били облицовани или със сребро, или със злато, докато всички керемиди били сребърни. Повечето от тези метали били отлюспени при нашествието на Александър Македонски, а останалите – при царуването на Антигон и на Селевк,38 синът на Никанор. Но при пристигането на Антиох само т. нар. храм на Айне все още бе заобиколен с колони, покрити със злато, и покрит със сребърни керемиди, и се намираха в него не много златни тухли, а сребърни бяха останали повече. От всички споменати неща беше събрано достатъчно, за да се насекат монети с царския лик, в количество почти четири хиляди таланта. (…)
28. Арсак39 допускаше, че Антиох ще стигне до тези места, но не очакваше той да се осмели да навлезе в прилежащата пустиня с толкова голяма войска, най-вече заради безводието. По местата, за които говоря, на повърхността не може да се види никаква вода, но дори в пустинята има много подземни канали, свързани с кладенци, неизвестни за онези, които не познават страната. За тях жителите разказват една вярна история, че когато персите владеели Азия, те дали правото на тези, които могат да осигурят водоснабдяване на допреди ненапояваните земи правото да обработват земята в продължение на пет поколения. В следствие на това, тъй като в планината се спускат много буйни потоци, хората проявили голямо усилие и труд, за да докарат подземните канали до голямо разстояние, така че в днешни времена тези, които ползват водата, не знаят откъде се пълнят каналите. Арсак обаче като видял, че Антиох се готви да прекоси пустинята, начаса се заел да запълни и разруши кладенците. Когато тази вест стигнала до царя, той пратил напред Никомед с хиляда конника. Той видял, че Арсак се оттегля с войската си, но че част от конницата му разваля устията на каналите, нападнал ги и ги обърнал в бяг, след което се върнал при Антиох. Царят преминал пустинята и стигнал до града, наречен Хекатонпюлос, който е разположен в средната част на Партия. Този град води името си от факта, че е средоточие на всички пътища идещи от околните райони.
29. Тук той даде почивка на войската, като прецени, че ако Арсак бе в състояние да му даде решително сражение, той не би се оттеглил от собствената си страна и не би могъл да избере по-подходящо място за войската му място за битка, отколкото са околностите на Хекатонпюлон. Но за всеки, който може да разсъждава разумно беше ясно, че като се оттегля, той има други намерения. Ето защо Антиох реши да напредне към Хиркания. Като стигна в Таги и научи от жителите му през каква трудна страна му предстоеше да премине, преди да достигне прохода през планината Лаб, водещ надолу към Хиркания, и колко многобройни са варварите, разположили се на различни позиции, където неговият марш щеше да бъде най-труден, той реши да раздроби лековъоръжените части и да им разпредели водачи, като обясни на всеки по какъв път да преминат. Раздроби и инженерните части на малки подразделения, като задачата им беше да преминат заедно с леките части и да направят терена, през който преминаваха, проходим за фалангата и обоза. Като направи това, първата част повери на Диоген,40 давайки му също така стрелци и прашкари, както и част от планинските войски, които можеха да хвърлят къси копия и камъни, които не пазеха боен ред, но се сражаваха винаги единично, според обстоятелствата, и бяха изключително полезни в трудно проходимите местности. След това подреди около две хиляди критяни щитоносци начело с родосеца Поликсенид,41 и накрая въоръжените с брони и щитове, чиито водачи бяха хиосецът Никомед и етолиецът Николай.
30. Когато тези части напреднаха, местността се оказа много по-трудно проходима и тясна, отколкото очакваше царят. Цялата дължина на изкачване беше около триста стадия. По- голямата част от този преход минаваше през дълбоко дефиле, прорязано от пороища, напредването през което беше затруднено поради многото скали и дървета, нападали сами от надвисналите стръмнини, а и много други препятствия, поставени от варварите, увеличаваха трудността. Те бяха издигнали многобройни прегради от паднали дървета и бяха събрали големи канари. Самите те бяха заели удобните височини по протежение на дефилето и осигурили си безопасност, дебнеха скрити, така че ако не бяха сбъркали, Антиох нямаше да бъде в състояние да изпълни замисъла си. Защото те бяха направили тези приготовления и заели тези позиции с мисълта, че противниковата войска задължително ще мине вкупом през дефилето. Но не бяха видели, че макар фалангата и обозът да не можеха да минат през друго място, понеже не бе възможно за тази част да атакува планинските склонове, все пак напълно бе във възможностите на леко натоварените и въоръжени войски да се изкатерят по голите скали. Тъй че веднага щом Диоген, напредвайки извън дефилето, се натъкна на първия им пост, нещата взеха друг обрат. Още при сблъсъка с противника той постъпи както му подсказаха обстоятелствата, и като направи придвижване по фланга, зае по-високи позиции, и с плътен дъжд от стрели и камъни хвърляни ръчно, накара варварите здраво да си изпатят, страдайки най-вече от камъните, хвърляни от разстояние. Като отблъснаха първия пост и заеха техните позиции, дадоха време на инженерните части лесно да изчистят и подравнят терена пред тях. Това стана бързо, поради големия им брой. Всъщност, докато по този начин прашкарите, стрелците и копиехвъргачите продължаваха напред в разпръснат строй по височините, събирайки се и завземайки удобните позиции, а щитоносците ги подкрепяха, настъпвайки по самия ръб на дефилето в боен ред и бавно, варварите не останаха, а всички напуснаха постовете си и се спряха при изхода на дефилето.
31. По този начин Антиох премина най-трудния участък от пътя, безопасно, но много бавно и трудно, стигайки до подстъпите на планината Лабос едва на осмия ден. Варварите се бяха събрали там, убедени, че ще могат да попречат на противника да премине, и на това място се разгоря люта битка, в която варварите бяха принудени да отстъпят по следната причина. Варварите посрещнаха фалангата лице в лице в яростен бой, сбити в една обща маса. Но още през нощта лековъоръжените части ги заобиколиха отдалече и завзеха височините зад гърба им. Варварите, в момента, в който забелязаха това, изпаднаха в паника и побягнаха. Царят положи големи усилия да задържи частите, втурнали се да ги преследват, като ги отзоваваше с тръбни сигнали, тъй като искаше да слезе в Хиркания в пълен състав и в добър ред. След като извърши похода си по начин, който желаеше, стигна до Тамбракс, град неукрепен със стени, но голям и с царски палат, и се спря там на лагер. След като повечето противници от битката и от околните места се бяха стекли в т. нар. град Сиринкс, който се намираше недалече от Тамбракс, и който е като столица за Хиркания, заради своята укрепеност и други удобства – Антиох реши да го завземе със сила. Тръгна с войската си и след като вдигна лагер около него, започна обсадата. Главното средство, което приложи, бе използването на костенурки за изкопчиите. Имаше три рова, всеки от които с ширина не по-малко тридесет лакти, и с дълбочина петнадесет, и всеки от тях бе защитен по брега си с двойна ограда, а зад всички тях имаше здрава стена. На работните участъци често ставаха сблъсъци, при които нито една от двете страни не можеше да изнесе убитите и ранените си, защото битките се водеха не само на повърхността, но и в изкопите. Въпреки това, поради големия си брой и личната активност на царя, скоро изкопите бяха запълнени и стената, подкопана, рухна. Когато това стана, варварите напълно се обезкуражиха, изклаха всички елини в града, разграбиха по-ценните неща и през нощта се оттеглиха. Когато царят разбра това, изпрати по тях Хюпербас с наемниците. Като се сблъскаха с тях, варварите хвърлиха плячката и побягнаха обратно в града. Когато пелтастите силом проникнаха през рухналата стена, те отчаяни се предадоха.
V. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ
Смъртта на консула Клавдий Марцел42
32. Консулите43 пожелаха да проучат внимателно тази страна на хълма, която бе обърната към лагера на противника. На войската наредиха да останат долу в палатковия лагер, а самите те с две конни или и с около тридесет копиеносци и ликтори се качиха, за да разгледат местността. Някакви нумидийци, привикнали да устройват засади на стрелци и изобщо на всякакви противници, които излизаха извън лагера, случайно се бяха скрили в основата на хълма. Когато наблюдателят им съобщил, че са се появили противници горе точно над тях, те се изправили и скришом се покатерили по склона и отрязали пътя на консулите обратно към лагера. Клавдий и неколцина от обкръжението му били съсечени още при първия сблъсък, а останалите, след като получили рани, се принудили да се хвърлят от стръмнините и да побягнат кой накъдето види.44 Римляните в лагера, макар да наблюдавали какво става, нямали никаква възможност да помогнат на изпадналите в беда. Защото докато викали, ужасени от ставащото, докато някои слагали юздите на конете си а други се снаряжавали, всичко приключило. Синът на Клавдий също бил ранен, но с голяма мъка и въпреки очакванията се спасил.45 Прочие, Марк си навлякъл това нещастие, защото постъпил по-скоро като наивник, отколкото като стратег. Аз пък съм принуден в целия си труд често да обръщам вниманието на читателите си на подобни случки като виждам, че военачалниците са по-склонни да допускат грешки в подобни случаи, отколкото във всичките си останали задължения като стратези, макар такава грешка да е очевидна. Защото каква е ползата от един стратег, който не разбира, че трябва да се предпазва от единични схватки, в които не е заложена цялата кауза на войската? От човек, който не си дава сметка, че ако и да се наложи понякога да влезе в единична схватка, първо трябва да загине свитата му, преди опасността да достигне тогова, който е начело на всичко? Нека риска понесе кариецът, както казва поговорката, а не стратегът. Колкото до фразите “не го допусках”, или “кой е очаквал да се случи”? Според мен това е най-големият признак за некомпетентността и глупостта на един стратег.46
33. Ето защо, макар да преценяваме по много други поводи Ханибал като добър военачалник, трябва да отбележим най-вече и това, че макар да прекара дълго време на вражеска територия, макар да бе изпадал в многобройни и разнообразни ситуации, често надвиваше с ума си противника в отделни сражения, и никога не срещна гибелта независимо от многобройните и яростни битки, в които сам взимаше участие – толкова много, изглежда, се е грижел за собствената си сигурност. И с основание. Защото когато военачалникът е здрав и читав, макар и да е претърпяно пълно поражение, съдбата предлага много възможности за възстановяване след загубата; но ако той падне, както кормчията на кораба, дори и съдбата да реши даде на войската победа над враговете, няма да има никаква полза, защото надеждата на всички зависи от техните водачи. Толкова за тия, които попадат в подобни положения било поради суета или детинска наивност, било поради неопитност или подценяване на противника. Което и да е от двете винаги става причина за подобни нещастия. (…)47
Инцидент при опита на Ханибал да завладее Салапия след горното събитие.
Спускайки ненадейно надолу металните решетки на портата, които бяха вдигнали с механизми нагоре, те нападнаха нахлуващите и като ги плениха, набиха ги на кол пред стената.
VI. СЪБИТИЯТА В ИСПАНИЯ48
34. А в Иберия римският стратег Публий, който, както казах по-горе, зимуваше в Таракон,49 първо осигури верността и приятелството на иберийците, като върна заложниците по домовете им, използвайки за това нещо драговолната помощ на династа на едетаните50 Едекон. Когато разбра за завземането на (Нови) Картаген, и че жена му и синовете му са под властта на Публий, веднага схвана промяната, която щеше да настъпи в отношението на иберийците и реши да стане инициатор на това движение, най-вече защото беше убеден, че по този начин ще си върне жената и детето, и ще изглежда, че е минал на страната на римляните не по принуда, а доброволно. Така и стана. Веднага щом войските бяха разпръснато в зимните си стоянки, той се появи в Таракон, придружен от свои близки и приятели. Като поиска среща с Публий, каза, че благодари на боговете, за гдето е първият от тукашните династи, дошли при него. Другите все още преговарят с картагенците, макар да протягат ръце към римляните. А той е дошъл, за да предаде не само себе си, но и своите приятели и роднини на милостта на Рим. Заради това, ако той (Сципион) го приеме за свой приятел и съюзник, ще му бъде от голяма полза както сега, така и в бъдеще. Защото иберийците веднага щом видят, че е приет за приятел и че молбите му са се изпълнили, всички ще дойдат със същите намерения, в стремежа си да освободят близките си и да влязат в съюз с римляните. А в бъдеще, след като получат такава почит и милост, ще се превърнат в безрезервни съюзници на Сципион в предстоящите му дела. За това го помоли да му върне жената и децата, и преди да се върне у дома си, да бъде обявен за приятел, за да има добър повод да демонстрира, доколкото е във възможностите му, своето благоразположение към самия Публий и към римската кауза. Като каза това, Едекон замълча.
35. Сципион, който вече беше склонен да постъпи по подобен начин и чиито разбирания съвпадаха с изказаните от Едекон, му предаде жената и децата и го обяви за свой приятел. Освен това, докато бяха заедно, го омая с най-различни други неща и като му вдъхна големи надежди за бъдещето, изпрати ги да се върнат у дома. Мълвата за всичко това бързо се разнесе и всички, които обитаваха отсам реката Ибер51 и досега не бяха приятели на Рим, сега сякаш в единен подтик прегърнаха римската кауза.
Прочие, в това отношение нещата се развиваха толкова добре, колкото искаше Публий. След заминаването на иберийците той разпусна флотата, разбирайки, че по море няма противник, и като подбра най-способните мъже от корабните екипажи,52 разпредели ги по семеи. И по този начин увеличи сухопътните си сили.
Андобал и Мандоний, най-големите династи в Иберия, смятани за най-верните приятели на картагенците, отдавна бяха станали техни тайни врагове53 и търсеха подходящ момент, още откакто Хасдрубал, под предлог. че не им се доверява, ги беше принудил да му плащат големи суми и да му предадат жените и дъщерите си за заложници, както разкрих по-горе. Тогава, преценявайки, че моментът е подходящ, те напуснаха през нощта с войските си лагера на картагенците и се оттеглиха в някакви стръмни местности, където можаха да си осигурят безопасност. Когато това стана, повечето от останалите иберийци също напуснаха Хасдрубал, страдайки отдавна от арогантността на картагенците, но показвайки тогава за пръв път явно своето предпочитание.
36. Това нещо вече се е случвало с много други народи. Защото, както често съм изтъквал, докато успеха в политиката и победата в битките с противника са велики неща, изисква се много умение и внимание, за да използваш добре успеха си. Затова човек би могъл да установи, че спечелилите победи са много повече от онези, които са ги използвали добре. Така се получи тогава и с картагенците. След като надвиха римските войски и убиха двамата стратези, Публий и Гней,54 решиха, че властта им в Иберия е неоспорима и започнаха да се отнасят високомерно с обитателите й. В следствие на това, вместо съюзници и приятели, покорените народи се превърнаха в техни врагове. И съвсем естествено: като допускаха, че могат по един начин да спечелят властта, а по друг – да я опазват, те не бяха се научили, че най-добре запазват властта тези, които най-добре спазват първоначалните си намерения, чрез които са спечелили тази власт, макар да е очевидно и да е установявано от мнозина, че властта се печели от хора, които правят добрини и вдъхват у околните надежди за добро.55 Но когато, щом постигнат целта си, те започнат да вършат лошотии и да се отнасят деспотично с поданиците си, съвсем естествено е, че с промяната в поведението на власт имащите се променя и отношението на поданиците към тях, както всъщност се получи с картагенците.
37. Изпаднал в такива големи затруднения, Хасдрубал премисляше как ли не опасностите, които го заплашваха. Най-напред бе разтревожен от отстъпничеството на Андобал, мъка му беше и заради настъпилата съпротива и отчуждение от страна на другите стратези. Тревожеше го и предстоящото идване на Публий. Очаквайки го да се появи скоро със своята армия и разбирайки, че сам той е изоставен от иберийците, които единодушно се присъединиха към римляните, той стигна до следните заключения. Реши, че трябва да се подготви колкото е възможно и да срещне противниците в сражение, и ако съдбата му отреди да победи, след това ще реши в безопасност какво да прави по-нататък. Но ако бъде надвит в сражението, ще се оттегли с оцелелите в Галия, и оттам ще събере колкото може варвари, и ще помогне в Италия, като свърже съдбата си с тази на брат си Ханибал.
Като реши това, Хасдрубал се зае с подготовката. Междувременно Публий посрещна Гай Лелий, който му донесе нарежданията на сената и изтегли войските си от зимните им лагери, посрещнат по пътя си от иберийците, които се присъединиха към него с готовност и присърце.56 Андобал отдавна поддържаше връзка с Публий, но когато последният се приближи до местата, където се намираше, дойде при него от лагера с приятелите си и когато се срещнаха, оправда предишния си съюз с картагенците, обяснявайки му услугите, които им бе направил и пълното доверие, което бе проявил към тях. След това му разказа за неправдите и оскърбленията, с които му бяха отвърнали. Затова помоли Публий сам да бъде съдник на казаното, и ако реши, че несправедливо обвинява картагенците, то той ще бъде напълно сигурен, че Андобал няма да може да бъде верен и на Рим. Но ако, предвид многобройните изредени несправедливости той е бил принуден да се откаже от съюза си с тях, то Публий с основание ще може да се надява, че сега, приемайки римската кауза, твърдо ще отстояват благоразположението си към римляните.
38. Андобал и приятелите му казаха още много неща в този дух. Когато те свършиха, в отговор на техните думи Публий отговори, че им вярва, че преди всичко е запознат с надменността на картагенците както по отношение на останалите иберийци, така и най-вече с безчинствата към техните собствени жени и дъщери. Взимайки ги сега със себе си, след като бяха поставени в положението не на заложници, а на пленници и роби, той пази такава лоялност към тях, каквато не биха могли да им предложат самите те като техни бащи. Те признаха, че са съгласни с това, поклониха му се и го поздравиха за цар [на всички]. Присъстващите аплодираха казаното и Публий, трогнат, ги окуражи да не се боят, защото римляните ще се отнесат към тях напълно човеколюбиво. Веднага им предаде дъщерите и на другия ден сключи с тях договор. Най-същественото в него беше, че те ще се подчиняват на римските военачалници и ще изпълняват техните заповеди. След това те се върнаха в лагерите си, вдигнаха войските си и дойдоха при Публий, и като се присъединиха към лагера на римляните, тръгнаха срещу Хасдрубал.
Картагенският стратег по това време се намираше в околностите на Касталон, при град Байкюла, недалече от сребърните рудници.57 Като разбра за приближаването на римляните, той премести лагера си на позиция, защитен зад гърба с река, равнинна местност пред себе си, защитена от хълмиста верига, достатъчно дълбока за осигуряване на сигурност и достатъчно широка за развръщане на войските си. Тук той остана, като редовно поставяше прикриващите части по хълма пред себе си. С пристигането си Публий гореше от нетърпение да влезе в битка, но се разколеба, виждайки, че противникът е в по-благоприятни позиции по отношение на сигурността. Въпреки това, след като изчака два дена, го обзе безпокойство, да не би да дойдат Магон и Хасдрубал, синът на Гескон, и противниците да го обкръжат отвсякъде. Ето защо реши да си опита шанса и да нападне противника.
39. Като постави останалата част от войската си в пълна готовност в лагера, изпрати напред копиеносците и избрана част от пехотата, със заповед да настъпят към хълмистата верига и да атакуват прикриващите сили на противника. Те храбро изпълниха заповедта и отначало картагенският стратег изчакваше да види какво ще се случи. Като видя, че поради храбростта на римляните неговите части са притиснати и търпят поражение, изведе основната си войска и я насочи към хълмовете, разчитайки на удобството на местността. Публий начаса изведе своите лековъоръжени части, като им нареди да подпомогнат атакуващите, и понеже останалата част от войската му беше в готовност, взе със себе си половината, и като заобиколи веригата от хълмове от лявото крило на противника, нападна картагенците. Другата половина повери на Лелий, като му нареди да направи също такъв обход от дясната страна на противника.58 Докато това ставаше, Хасдрубал все още извеждаше войската си от лагера. Дотогава изчакваше, разчитайки на местността и убеден, че противникът никога няма да се осмели да го нападне. Така, заради неочакваността на атаката, той закъсня с развръщането на войската си. Римляните, нападайки по фланговете, тъй като противникът все още не бе успял да заеме терена по фланговете, не само изкачиха в безопасност веригата, но докато противникът все още в движение оформяше бойния си ред, нападайки, те избиха някои от тях, връхлитайки по фланговете им, а тези, които се опитваха да оформят бойния си ред, принудиха да се обърнат в бяг. Хасдрубал както беше намислил първоначално, като видя, че войските му се обръщат в безреден бяг, се отказа да се бие на живот и смърт до сетна надежда, но като взе парите и слоновете си, и като повлече със себе си колкото може повече от бягащите, се оттегли покрай реката Тагос, към проходите на Пирене и живеещите там галати.59 Публий реши, че няма да е изгодно да тръгне да преследва Хасдрубал по петите, от опасение да не го нападнат другите стратези, а остави войниците си да разграбят лагера на противника.
40. На другия ден като събра масата от пленници, които наброяваха около десет хиляди пехотинци и повече от две хиляди конници, зае се с уреждането на тяхното положение60. Иберийците от областите, за които говорих, които дотогава бяха съюзници на картагенците, дойдоха да се покорят на римляните, и при срещите си с Публий го поздравяваха като цар.61 Пръв направи това нещо и му направи царски поклон Едекон, след което го последва Андобал. Тогава той не обърна внимание и подмина обръщението. Но когато след битката всички го приветстваха като цар, тази работа накара Публий да се поспре. Ето защо той събра всички иберийци и им каза, че той желае да се обръщат към него по царски и наистина да се радва на царска почит, но не желае нито да бъде цар, нито някой да го нарича цар. Като каза това, нареди им да го назовават стратег. Вероятно и в този случай човек справедливо би го възхвалил заради духовното му величие, взимайки предвид, че макар все още да беше твърде млад и съдбата да беше го облагодетелствала толкова много, че тези, които му се бяха подчинили да го ценяха и да го зовяха по този начин, той запази разума си и не се възползва от ентусиазма им и от представата за него. Но още повече човек би се възхитил от прекомерното величие на неговия дух, ако погледне периода в заника на неговия живот, когато, след събитията в Иберия, разби картагенците, превърна във владение на своето отечество най-големите и хубави области на Либия от олтарите на Филен до стълбовете на Херакъл, покори Азия и премахна царете на Сирия,62 и подчини на Рим най-хубавата и най-голямата част от обитаемия свят. През всичкото това време имаше възможности да придобие царска власт в който си иска район на света. Такъв успех би могъл да накара да се възгордее не само един човек, но ако ми е позволено да се изразя така, дори и един бог. И все пак Сципион до такава степен надмина другите хора с величието на своя дух, че когато царската власт, най-голямата благодетел, за която човек би се осмелил да се моли на боговете, му бе предложена от съдбата, той се отказа от нея и оцени по-високо своето отечество и верността си към него, отколкото царската власт, която е предмет на най-голяма възхита и облажаване. Прочие, тогава той извади иберийците измежду пленниците, освободи ги всички без откуп да си отидат по родните места, на Андобал нареди да си избери триста коня, а останалите раздаде на тези, които бяха останали без коне. След това прехвърли войската си в картагенския лагер, заради удобното му разположение и сам остана да изчака другите картагенски стратези, а една войскова част прати към подстъпите на Пиренеите, за да проследят движението на Хасдрубал.63 След това, с приключването на сезона, се изтегли с войските си в Таракон, за да изкара зимата по тези места.
VII. СЪБИТИЯТА В ГЪРЦИЯ
Акция на Филип
41. Етолийците, окуражени от идването на римляните и цар Атал, заплашваха и тероризираха всички по суша, докато Атал и Публий правеха същото по море. Затова ахеите отидоха при Филип да го помолят за помощ. Бояха се не само от етолите, но и от Маханидас, защото той се бе приближил с войските си до границите на Аргос. Беотийците, които се бояха от противниковата флота, искаха военачалник и военна помощ. Но жителите на Евбея бяха най-настоятелни в молбите си царят да вземе мерки срещу противника.64 За същото го помолиха акарнаните, имаше пратеничество и от Епир. Пристигнаха сведения, че Скердилаид и Плеврат извеждат войските си. Освен това и граничните с Македония траки, и най-вече медите,65 се канеха да нахлуят в Македония, ако царят се отдалечи, макар и за малко, от земята си. Освен това етолите бяха заели прохода при Термопилите и го бяха укрепили с ровове и вал, и силен гарнизон, убедени, че ще затворят Филип и че напълно ще му попречат да помогне на съюзниците си отвъд прохода. Струва ми се, че е разумно да разкрия и изясня на читателите си онези случаи, в които духовните подтици и телесните сили на водачите са поставени на истинска проверка и изпитание. Защото както при лова с кучета, (преследваните) зверове показват своята храброст и сила тогава, когато са обкръжени отвсякъде, същото е и с водачите. И това можеше най-добре да се види тогава, от действията на Филип. Отпрати всичките си посланици, като им обеща, че ще направи, каквото може, и насочи цялото си внимание към обкръжаващата го война, изчаквайки да види в каква посока и срещу кого ще трябва най-напред да предприеме нападение. 42. Когато до него достигна вестта, че Атал е преминал и е хвърлил котва при Пепарет,66 и е завзел неговите околности, изпрати войска да защити града. Към Фокида и районите на Беотия изпрати Полифант67 с подходящо количество войска. Към Халкида и останалата част на Евбея прати Менип с хиляда пелтасти и петстотин агриани. Сам той потегли за Скотуса и поръча също на македоните да го срещнат там. После като разбра, че Атал е отплавал за Никея и че архонтите на Етолия се събират в Хераклея68 за да обсъдят помежду си положението, той вдигна войската си от Скотуса и бързо се отправи за Хераклея, за да може да пристигне навреме, и като ги изплаши, да осуети тяхната среща. Закъсня за срещата им, но след като ограби и унищожи реколтата на обитателите около залива на Енос, се върна. Отново остави войската в Скотуса, а сам той с леката пехота и царската конница отседна в Деметриада, изчаквайки противника да разкрие намеренията си. За да не остане нито едно военно действие скрито, той изпрати пратеници до пепаретите и до своите военачалници във Фокида, както и до тези в Евбея, като им нареди да му съобщават всичко, което става чрез огнени сигнали до планината Тисей. Това е планина в Тесалия, удобно разположена за контрол над тези области.
Сигнализиране с огън
43. Струва ми се полезно не да пренебрегна, а да отделя подходящо внимание на системата за сигнализиране с огън, която се използва много във военното дело, но която преди не беше развита. На всички е ясно, че във всяко едно дело и особено във военното, избирането на подходящ момент има голямо значение за крайния успех. От всички средства, които ни помагат да правим това, най-ефикасни са огневите сигнали. Защото те показват какво се е случило, какво предстои да стане и чрез тях всеки, който се интересува, може да се осведоми, независимо дали се намира на три, четири или повече дни разстояние. Така че винаги изглежда странно как може чрез огневите сигнали да се осигури помощ на нуждаещите се в подходящ момент. В предишни времена огневите сигнали бяха прости и не особено полезни за тия, които ги използваха. Защото се правеше с предварително определени сигнали, а тъй като събитията са непредвидими, повечето от тях оставаха извън огневото сигнализиране. Да вземем за пример събитията, за които сега говорим. Възможно е да се извести с предварително определен сигнал, че в Ореос, Пепарет или Халкида е пристигнала флота. Но напълно невъзможно е да се предвидят сигнали за това, че някои от гражданите минават в противниковия лагер, или че стават предатели, или че в града е станало убийство, или друго подобно събитие, каквито се случват често – а най-вече неочакваните събития изискват навременна преценка и помощ – и всички тези неща изпадаха от системата за сигнализиране. За онова, което не можеше да бъде предвидено, не можеха да се определят и сигнали.
44. Еней,69 автор на един труд по военно дело (Стратегикон), в желанието си да преодолее това затруднение, е постигнал известен напредък, но неговото изобретение все пак остава твърде далече от изискванията, което може да се разбере от следното. Според него тези, които ще си предават спешни сведения, трябва да приготвят глинени делви, с абсолютно еднаква ширина и дълбочина. Дълбочината им трябва да е около три лакти, а ширината – един. След това да приготвят коркове, малко по-тесни от устието на делвите, и в средата им да забият пръчки, оразмерени на всеки три пръста, и всяка отсечка да бъде ясно обозначена. На всяка отсечка да се запишат най-очевидните и обичайни събития, които могат да се случат по време на война, например на първата – че “в страната нахлуват конници”, на втората – “тежка пехота”, на третата – “лека пехота”, на следващата – “пехота и конница”, после – “кораби”, след това – “жито”, и така нататък, докато запишем на всички отсечки събитията, за които в днешни времена разумно може да се предвиди, че биха се случили по време на война. Като се направи това, той ни нарежда да пробием в двата съда отвори с точно еднаква големина, за да се сложат в тях еднакви тръбички и изтичането от тях да бъде еднакво. След това, като напълним съдовете с вода, да поставим в тях корковете с пръчките, и като освободим тръбичките едновременно, да започнат да изтичат заедно. Когато това стане, ясно е, че след като всички размери са еднакви, то по необходимост колкото изтече водата, с толкова ще потъват корковете и пръчките ще се скриват в съдовете. Като се провери по този начин еднаквата скорост в двата съда, те трябва да се отнесат и поставят на местата, от които двете страни смятат да поддържат огневата сигнализация. След това, като се случи някое от събитията, описани на пръчките, той отрежда да се вдигне факла и тя да се задържи, докато ответната страна също не вдигне факла. Като се видят и двете факли, те трябва веднага да се изгасят. Тогава веднага отворите се отпушват за да изтича водата. Когато при спускането на корка и пръчката това, което трябва да се съобщи стигне до устието на съда, трябва отново да се вдигне факлата. Получателят на сигнала трябва веднага да спре отвора и да види кое от написаните на пръчката съобщения е стигнало до устието на съда. Това именно ще бъде полученото съобщение, ако двете съоръжения работят с еднаква скорост.
45. Това е един малък напредък в системата на огневата сигнализация, но все още тя е твърде неопределена. Ясно е, че нито могат да се предвидят всички предстоящи събития, нито пък предвидимите могат да се обозначат на пръчка. Прочие винаги, когато се случи нещо непредвидено, очевидно е, че то няма да може да бъде съобщено с този план. Нито пък тези съобщения, които са описани на пръчката, са определени. Колко конници или колко пехота нахлува, или в коя част на страната, колко кораба или колко жито, това не може да се изясни. За неща, които не могат да се знаят, преди да се случат, за тях не може предварително да се определят сигнали. А това е най-важното. Как може човек да прецени с какво да помогне, ако не знае колко вражеска войска е пристигнала и къде? Как може той да се окуражи, или напротив, или въобще да разсъждава за каквото и да е, ако не знае колко са корабите или колко жито е получено от съюзниците?
Най-последният метод, изобретен от Клеоксен и Демоклит, и усъвършенстван от мен, е твърде определен и е в състояние точно да съобщи за всяко спешно събитие, но за да бъде прилаган, изисква грижа и точност. Той е следният. Взимаме всички знаци от азбуката и ги разделяме на пет части по пет букви. Последната част ще съдържа една буква по-малко, но това не пречи на метода. След това двете страни, които смятат да си подават сигнали, си приготвят по пет таблички, на всяка от която изписват буквите от всяка група, след което се споразумяват, че тази страна, която ще подава сигналите, първа ще вдигне две факли и ще чака, докато другата отговори със същото. Това е с цел и двете страни да си съобщят, че внимават. Като се свалят тези две факли, съобщителят вдига от лявата си страна първата група факли, за да покаже коя табличка ще трябва да се гледа, т.е. една факла, ако е първата табличка, ако е втората – две, и т.н. Втората група факли вдига от дясната си страна по същия начин, за да покаже коя поредна буква от табличката получателят трябва да запише.
46. След като са се разбрали така и са се разделили, всяка страна трябва да разполага на поста си с диоптра с две тръби, за да може през едната да се наблюдава дясната страна на подаващия сигнала, а през другата – лявата.70 Табличките трябва да се подредят до диоптрата, а пред лявата и дясната страна трябва да се вдигне параван на височина човешки бой, така че факлите да се виждат ясно, когато се вдигат, и да изчезват, когато се свалят. След като всичко това е приготвено от двете страни, когато сигнализиращият иска да съобщи, например, че “около стотина войници са минали на страната на противника”, той трябва първо да подбере израз, с който с възможно най-малко букви да направи съобщението, напр. вместо горното – “Критяни сто дезертираха”. Сега буквите са по-малко от половината, но съобщават същото. Като запише това на дъсчицата за писане, той ще го съобщи с факли по следния начин. Първата буква е “капа”. Понеже тя е във втората група, намира се на втора табличка. Следователно, ще трябва да вдигне от лявата си страна две факли, за да разбере получателят, че трябва да гледа втората табличка. После вдига отдясно пет, показвайки, че е “капа”. Защото тя е петата буква от втората група и получателят ще трябва да я запише на своята дъска. След това – четири отляво, тъй като “ро” е в четвъртата група. После наново две отдясно, защото “ро” е втората буква от четвъртата група. След което получателят на сигналите записва “ро”. По същия начин се предават и останалите букви. По този начин могат да се предадат всякакви определени съобщения.
47. Необходими са много факли, тъй като сигналът за всяка буква е двоен. Но ако човек се подготви добре, това, което е необходимо, може да се направи. Тези, които ще вършат работата, трябва да имат добра подготовка, така че по време на сигнализацията да не се допуска грешка. От много примери е лесно да се научи за тези, които го желаят, колко голяма е разликата в едно и също нещо, когато го чуем за пръв път и когато свикнем с него. Защото много неща, които в началото изглеждат трудни и невъзможни, се оказват след време и след привикване твърде лесни. Има много други примери, които потвърждават това, но най-ясен от всички е примерът с четенето. При него, ако поставим един до друг човек неопитен и необучаван в четене, но иначе умен, и едно момче, което е научено на граматика, и като дадем на момчето книга, го накараме да чете написаното, то ясно е, че човекът първо няма да повярва, че четящият трябва първо да обърне внимание на формата на всяка буква поотделно, сетне на нейната (звукова) стойност, на трето място – на комбинацията между тях, след като всяко едно тези действия изисква значително количество време. И като види, че момчето без колебание изчита пет или седем реда на един дъх, няма да му бъде лесно да повярва, че то не е чело книгата преди това. Изобщо пък няма да повярва, ако читателят успее да спази интонацията, паузите, силните и слабите придихания. Ето защо не бива да се отказваме от нищо полезно, поради трудностите, които се появяват отначало, но трябва да се извика на помощ привикването, чрез което всички добрини биват улавяни от хората, и особено когато се отнася до неща, от които зависи нашето оцеляване.
Споделих всичко това, следвайки обещанието си в началото на този труд. Казах, че по наше време всички науки така са се развили, че познанието за повечето от тях се е свело до някаква методика. Ето това именно е най-полезната част на правилно съставения исторически труд.
VIII. СЪБИТИЯТА В АЗИЯ71
Реката Оксос
48. Апазиаките обитават областта между Оксос и Танаис, от които първата се влива в Хирканско море, а втората – в Меотидското езеро.72 И двете са достатъчно големи за плаване. Затова е чудно как номадите преминават на конете си Оксос и стигат пеша до Хиркания. Има две версии за това, едната от които изглежда вероятна, а другата макар и да звучи изненадващо, не е невъзможна. Оксос извира от Кавказ, но докато преминава през Бактрия нараства много от притоците, и след това минава през равнината със силно и бурно течение. Стигайки до пустинята при едни отвесни скали, течението силом продължава напред, поради големия обем вода и височината на водопада толкова далече от ръба на пропастта, че от него до мястото на падането на водата остава близо един стадий сух участък. Казват, че на това място, покрай самата скала и под водопада, апазиаките преминават реката с конете си на път за Хиркания. Втората версия обаче изглежда по-правдоподобна от първата. Казват, че при водопада има плоски камъни и поради силата на течението си реката ги издълбава, чупи ги и потъва на известна дълбочина под земята, на късо разстояние, след което отново излиза на повърхността. Познавайки това място, варварите прекосяват с конете си там, където реката тече под повърхността, на път за Хиркания.
Кампания на Антиох в Бактрия73
49. Когато дойде съобщението, че Евдем с войската си е пред Тапурия, и че десет хиляди конника са поставени отпред да пазят бродовете на реката Арий, (Антиох) се отказа от обсадата и се зае да се справи с тази задача. Тъй като реката бе отдалечена на три дни път, през първите два дни маршът му беше с умерена скорост, но на третия, след ядене, нареди на останалата войска да вдигне лагера с настъпването на следващия ден, а сам той с конницата и леката пехота, както и с десет хиляди пелтасти, тръгна през нощта в бърз марш. Защото беше разбрал, че вражеските конници охраняват брега на реката денем, а нощем се оттеглят в някакъв град, отстоящ на цели двадесет стадия разстояние. След като успя през нощта да премине остатъка от пътя, тъй като участъкът беше равнинен и лесен за езда, с настъпването на деня успя да прехвърли през реката по-голямата част от войската си. Бактрийската конница, след като наблюдателите им сигнализираха за случилото се, се спуснаха в атака и се сблъскаха с противника от движение. Царят, разбирайки, че трябва да удържи първия набег на противника, призова двете хиляди конника, които бяха свикнали да се сражават редом с него, и нареди на останалите да се подредят на място по семеи и по улами, и всеки да заеме съответното си място в бойния ред, докато самият той, заедно със споменатите конници, пресрещна и се сблъска с първите връхлитащи бактрийци. Изглежда, че в тази битка Антиох се е сражавал много по-отлично от когото и да е от придружаващите го. И двете страни дадоха много големи жертви, но царската конница надви първата бактрийска атака. Но при втория и третия набег бяха притиснати и изпаднаха в тежко положение. Точно в този момент, когато повечето конници вече се бяха строили, Панайтол заповяда на своите да напреднат и като се присъедини към царя и воюващите с него, обърна нападащите безредно бактрийци и ги принуди да побягнат презглава. Подгонени от частите на Панайтол, те не се спряха преди да се присъединят към Евтидем, като повечето от тях загинаха. Царската конница след като изби мнозина, а много други взе в плен, се оттегли. На първо време той се установи край реката. В тази битка конят на царя бе ранен и умря, а самият той получи удар в устата и загуби няколко зъба. Но за сметка на това си спечели голяма слава за проявеното мъжество. След това сражение, изплашен Евтидем се оттегли с войската си в един град в Бактрия, наречен Зариаспа.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ДЕСЕТА КНИГА:
1Тук интересното в текста е, че Страбон [Strabo, VI, 1,11] цитира като извор Полибий като споменава, че разстоянието е 2300 стадия. Всъщност същинската дистаниция е около 465 км., което съответства приблизително на 2500 стадия.
2Подробно описание на бретите има у Ливий [Liv., XXX, 19,10], който черпи информация и от Полибий.
3Калабрите са били част от народа на месапите според изричните описания на самия Полибий [Polib. II, 24,11; III, 88,3].
4Полибий очевидно има предвид град Брундизиум (съвр. Бриндизи).
5Квинт Фабий Максим Верукосус, избран за консул в 545г. от основаването на Рим = 209 г. пр. Хр.
6Публий, син на Публий Корнелий Сципион (Африкански), води своите операции в Испания през 210 и 209 г. пр. Хр.
7Споменатия Гай Лелий впоследствие бил избран за консул през 190 г. пр. Хр.
8Полибий има предвид битката при Тицин в 218 г. пр. Хр.
9Луций Корнелий Сципион Азиатик бил другият консул за 190 г. пр. Хр.
10Сципион е бил в Иберия (Испания) през 217 г. пр. Хр.
11Почти същото описание е и у Ливий [Liv. XXV, 2,6], което подсказва, че неговият извор е Полибий.
12Събитията в Иберия са от 209 г. пр. Хр.
13Измяната на келтиберите наемници е изрично отбелязана у Ливий [Liv. XXV, 33,1-9].
14в случая р. Ебро.
15Марк Юний Силан, претор през 212 г. пр. Хр. Той придружил Сципион в Испания в 210 г. пр. Хр. и според изричната информация у Ливий [Liv. XXVI, 19,10].
16т. нар. Нов Картанег.
17Магон е бил брат на Ханибал.
18Става дума за по-младия брат на Ханибал.
19Събитията се отнасят през зимата на 210/209 г. пр. Хр.
20т.е. Филип V. За това съобщава и Ливий [Liv. XXXVII, 7,15].
21Ливий [Liv. XXVI, 42,6] уточнява, че сред тях били и 5000 испански съюзници.
22Подробното описание на залива при Нов Картаген е у Страбон [Strabo, III, 4,6].
2320 стадия са около 3700 м.
24Тази информация е изрично потвърдена у Ливий [Liv. XXVI, 48,5]
25т.е. Гай Лелий.
26Сведението е потвърдено от Апиан [App. Hisp. 19] и Ливий [Liv. XXVI, 44,2]
27Очевидно описанието на сражението у Ливий [Liv. XXVI, 44,6] е взето от основния му извор Полибий.
28Завладяването на Нов Картаген със сигурност е датирано през 209 г. пр. Хр.
29Ливий изрично отбелязва, че техен началник бил Гай Фламиний, впоследствие избран за консул през 187 г. пр. Хр. [Liv. XXVI, 47,8; XXXVIII, 42,2].
30Сведението е потвърдено у Ливий [Liv. XXVI, 51,4]
31Полибий цитира Ксенофонт в неговите “Хеленика” и “Агезилай” [Xen. Hell. III, 4,17; Ages., I, 26].
32Еврилеон е бил стратег на ахеите през 211/210 г. пр. Хр.
33Прочее произходът на Филопоймен е изрично отбелязан в неговата биография у Плутарх [Plut. Philop. I, 1], както и у Павзаний [Paus. VIII, 49,2].
34Подробностите са запазени у Плутарх [Plut. Arat. 5,1; Philop. I, 3-4] и Павзаний [Paus. VIII, 49,2].
35Събитията от пролетта на 209 г. пр. Хр. подробно са описани у Ливий [Liv. XXVII, 29,9].
36Експедицията е датирана в третата година на 142 Олимпиада, което съответствува на 210/209 г. пр. Хр.
37Екбатана е била столица на Мидия основана по време на първия мидийски владетел Дейокес (727 – 675 г. пр. Хр.) по думите на Херодот [Hdt. I, 98].
38Селевк I Никагор е управлявал между 311 и 281 г. пр. Хр.
39Араск II, син на Араск I е бил владетел между 211/210 и 191 г. пр. Хр.
40Диоген е бил управител на Суза в 222/221 г. пр. Хр.
41Поликсенид е бил наварх в сблъсъка с Рим през 193 – 191 г. пр. Хр. според изричната информация у Ливий [Liv. XXXVI, 41,5; XXXVII, 8-13 и Апиан [App. Syr. 17,22-27].
42Клавдий Марцел е бил избран за консул през 208 г. пр. Хр.
43Става дума за колегата на Марцел за 208 г. пр. Хр. Квинктий Криспин.
44Описанието на събитието у Ливий [Liv. XXVII, 27,5-8] е по-подробно, но напълно съответства като стойност и правдивост на информацията у Полибий. Това кара издателите да са сигурни в извода, че именно Полибий е неговият извор.
45Синът на Марк Клавдий Марцел бил военен трибун и впоследствие избран за консул в 196 г. пр. Хр.
46Тезата за голямата опасност, застрашаваща една армия от некомпетентното ръководство на един стратег е подробно развита у Полиен [Polyaen, III, 9,11].
47Описания у Полибий инцидент при атаката на Салапия през 208 г. пр. Хр. е подробно пресъздаден от Ливий [Liv. XXVII, 28,10].
48Този фрагмент у Полибий пресъздава военно-политическата обстановка в Испания (Иберия) през четвъртата година на 142 Олимпиада, което съответства на на 209/208 г. пр. Хр.
49Сципион зимувал при Таракон през същата 209/208 г. пр. Хр. Действията му подробно са пресъздадени в изложението на Ливий [Liv. XXVII, 17,2], който очевидно е черпил информация от своя предшественик Полибий.
50Едетаните са известни на Ливий под формата Sedetani [Liv. XXVIII, 31,7]
51Всъщност на север от р. Ибер (Ебро).
52Издателите на Полибий смятат, че по този начин Сципион е увеличил сухопътните си сили поне с 3-4 хиляди души.
53Политическите игри на картагенските династи с подробности са описани у Ливий [Liv. XXVII, 17,3].
54Полибий отново напомня за поражението на Публий Сципион и брат му Гней Сципион от картагенците през 211 г. пр. Хр.
55Тази морализаторска линия при тълкуване на определени събития е намерила своите последователи в лицето на Диодор [Diod. XXXII, 2-4], когато историкът разсъждава за действията на пълководеца.
56Събитията със сигурност са датирани през пролетта на 208 г. пр. Хр.
57Информацията за местоположението на Байкюла у Полибий добре се съгласува с текста на Апиан [App. Hisp. 24] и Ливий [Liv. XXVII, 18,1-3].
58Полибиевото описание е почти буквално възпроизведено у Ливий [Liv. XXVII, 18,15].
59Финалната част на битката и оттеглянето към Пирене, където живеели галатите е почти изцяло възпроизведено у Апиан [App. Hisp. 28], който със сисгурност е познавал произведението на Полибий.
60От своя страна Ливий [Liv. XXVII, 18,20] пише, че броят на пленените не надхвърлял 8 хиляди, което кара някои издатели да предположат, че той може да е използвла и анонимни картагенски извори.
61Любопитно тук е съвпадението в описанието на случая мжду Полибий и Ливий [Liv. XXVI, 19,4-5].
62Полибий има предвид династията на Селевкидите.
63Тази последователност в действията на Сципион е проследена в още по-големи подробности от Ливий [Liv. XXVII, 20,2-3].
64Полибий очевидно има предвид римско-етолийския договор от 211 г. пр. Хр., за който споменава и Ливий [Liv. XXVI, 24,9].
65Информацията у Полибий за медите се потвърждава от Ливий [Liv. XXVIII, 5,7] и се съгласува с текста у Страбон [Strabo, VII, Fr. 36], където медите са обитавали земята по долината на Стримон (Струма).
66Пепарет е в северозападната част на Евбеяи според Страбон [Strabo, IX, 5,16] е сред островите пред Магнезия.
67Полифант изрично е споменат у Ливий [Liv. XXVIII, 5,11], както и колегата му Менип.
68Събитието е подробно описано отново у Ливий [Liv. XXVIII, 5,13].
69Споменатият стратегикон на Еней е бил създаден около 360 г. пр. Хр. и е запазен във силно фрагментиран вид, но очевидно Полибий го е познавал добре и изглежда в неговия оригинален вид.
70Някои изследователи и издатели на Полибий предполагат, че описанието наподобява прототитп на телескоп.
71Събитията в района (res Asiae) и по-точно действията на Антиох III Велики. са от четвъртата година на 142 Олимпиада, т.е. 209/208 г. пр. Хр.
72Подробна информация за региона е запазена у Помпоний Мела (първият римски географ от I в., чиито три книги “За земеописанието” са почти изцяло запазени) [Melae Chorographia, III, 42] и Клавдий Птолемей от Александрия, творил в епохата на император Марк Аврелий (161 – 180 г.) [Ptol. Geog. VI, 12,4]. Оксос е Аму-Даря, а Танаис – Дон.
73Събитията в Бактрия със сигурност са датирани в 208 г. пр. Хр.
==========================================================================
Антични автори 