Полибий, Всеобща история – кн. 11 – фрагменти

I. ОТ ПРЕДГОВОРА

(1). Сигурно някои ще попитат защо в тази книга не пиша предисловия, както авторите преди мен, та съм направил и резюмета на събитията от всяка олимпиада. Аз смятам предисловията за един полезен вид писания. Предисловието насочва вниманието на тези, които искат да четат, подканя ги и ги вдъхновява за четене, и освен това чрез него можем да намерим всичко, което търсим. Но като виждам, че по много и какви ли не причини предисловията биват пренебрегвани и техният стил запада, затова се принудих да предпочета резюмето. Защото въвеждащото резюме не само притежава стойностите на предговора, но съдържа и повече сила, като наред с това то заема по-сигурно пространство, защото е вплетено в целостта на труда. Ето защо предпочетох да прилагам този начин (на въвеждане) в целия си труд, с изключение на първите шест книги. При тях написах предговори, защото не е съвсем подходящо да започват с въвеждащи резюмета.

II. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ1

Експедицията на Хасдрубал

1. Пристигането на Хасдрубал в Италия стана много по-лесно и по-бързо (от това на Ханибал).2

Ето защо Рим никога не беше изпадал в по-голяма възбуда и страх, в очакване какво предстои да се случи (…)

Никое от тези неща не бе приемливо за Хасдрубал, но обстоятелствата не му позволяваха да отстъпи, защото виждаше, че враговете са се подредили в боен строй и настъпват, и се принуди да извади в челото своите иберийци и дошлите с него галати. Като постави в авангарда слоновете, на брой десет, той увеличи дълбочината на бойния си ред, като построи фронта на цялата си войска много тесен, и като застана в средата на бойната линия след слоновете, нападна левия фланг на противника, решен или да победи, или да загине в тази битка. Ливий3 гордо посрещна атаката на противника и когато войската му се сблъска с вражеската, започна да се бие мъжествено. Клавдий (Марцел),4 застанал на дясното крило, не можеше да настъпи и да заобиколи противника, защото местността беше трудно проходима, и разчитайки на това Хасдрубал беше нападнал левия противников фланг. Но като се оказа в затруднение поради невъзможността да действа, самите обстоятелства му го научиха какво да направи.5 Затова, като събра войниците си от дясното крило в дъното на бойното поле, заобиколи лявата страна на римския лагер и нападна картагенците във фланг там, където бяха слоновете. Дотогава победата беше спорна. Войните и от двете страни се сражаваха с еднаква храброст, защото нито римляните можеха да се надяват, че ще се спасят в случай на поражение, нито иберийците и картагенците. Слоновете пък бяха от полза и на двете страни в битката. Озовали се между двете войски и наранявани от метателните оръжия, те разбъркваха строя както на римляните, така и на иберийците. Но когато Клавдий нападна противника откъм тила, битката стана неравна, защото иберийците биваха нападани и във фронт, и в тил. Поради това повечето иберийци бяха посечени на полесражението. От слоновете шест бяха убити заедно с водачите им, а другите четири си пробиха път през бойните редици и бяха заловени по-късно, изоставени от индусите.6

2. Хасдрубал, който винаги се беше проявявал като храбър мъж, и преди, и в този свой последен час, загина по закона на ръкопашния бой. Недостойно е да изоставим този военачалник без думи на възхвала.7 В предишна книга вече казах, че той бе роден брат на Ханибал, и че когато последният потегли за Италия, му повери да ръководи делата в Иберия, а също така и че в многобройните сражения срещу римляните, преодолявайки многобройни и разнообразни трудни ситуации заради изпратените от Картаген в Иберия стратези, при всички тези обстоятелства той се държа като достоен за баща си Баркас, понасяйки храбро и мъжествено пораженията и загубите. Но сега ще кажа защо в тази негова последна битка ми се струва достоен за уважение и прослава. Защото ние виждаме как повечето стратези и царе, когато предприемат едно решително сражение, през цялото време в съзнанието им са славата и ползата при една победа, и посвещавайки цялото си внимание и размисъл как ще уредят всичко, ако нещата се развият според техните замисли, въобще не мислят за следствията от едно поражение и не разсъждават какво трябва да правят и как в случай, че бъдат победени, макар че първото е лесно, докато второто изисква голяма промисъл. Прочие повечето, поради липса на мъжество и безпомощност в подобни ситуации превръщат поражението си в позор, макар войниците им да са се сражавали храбро, посрамват предишните си дела и покриват с позор остатъка от живота си. Всеки, който поиска, може лесно да види, че повечето военачалници в такива случаи се провалят, и че в тях най-вече се проявява разликата между един и друг човек. Отминалите времена са ни създали много примери в това отношение. Но Хасдрубал, докато съществуваше разумна надежда, че ще може да извърши нещо достойно за своето минало, по време на битките не се грижеше за нищо повече, отколкото за сигурността си. Ала когато съдбата го лиши от всякакви бъдещи надежди и го принуди да посрещне своя сетен час, макар да не беше пропуснал нищо в подготовката за битката, за да спечели победа, все пак промисли как, в случай на пълно поражение, да посрещне участта, че да не претърпи нищо, което да не е достойно за неговото минало. Казах това заради онези, които преследват политическа кариера, за да не би като се хвърлят главоломно в битките да излъгват надеждите на своите привърженици, нито пък скланяйки да останат живи когато дългът не им позволява, да превърнат своите поражения в срам и позор.

3. Спечелили битката, римляните начаса плячкосаха противниковия лагер и както жреци (жертвите), изклаха мнозина келти, все още спящи пияни върху леговищата си от шума. Събраха и останалата си плячка от пленници, от които в държавната хазна постъпиха повече от триста таланта. В битката загинаха не по-малко от десет хиляди картагенци и келти, а от римляните – около две хиляди.8 Плениха неколцина от изтъкнатите картагенци, а останалите избиха. Когато мълвата стигна Рим, отначало не повярваха, поради прекомерното желание да го видят, че се е случило. Но когато пристигнаха повече вестители, които съобщаваха не само за събитието, но и неговите подробности, тогава градът се изпълни с прекомерна радост, всяко свято място бе украсено и всеки храм се изпълни с дарове и жертви. С една дума, обзеха ги такива добри надежди и такава храброст, че на всички им се струваше че Ханибал, от когото допреди най-вече се страхуваха, дори не е в Италия.

III. СЪБИТИЯТА В ГЪРЦИЯ

Каза, че речта е пълна с въображение, но истината не е тази, а тъкмо обратното.

Речта на един посланик

4. “Мисля, мъже на Етолия, че самите факти доказват, че нито цар Птолемей,9 нито Родос, нито Бизантион и Хиос и Митилена смятат за важно да сключат договор с вас. Защото не за пръв път сега, нито за втори, разговаряме с вас за мир, но откакто започнахте войната постоянно и като използваме всеки повод не пропускаме да ви напомняме за това, имайки пред вид щетите, които войната нанася и на вас, и на македоните, с промисъл за съдбата на нашите страни и на останалите елини. Защото както при огъня, когато някой веднъж запали горивото, следствията не идат според очакванията на подпалвача, но той се разпространява натам, накъдето го насочи случайността, направляван най-вече от ветровете и от бързината, с която се изразходва подхранващото го гориво, и често, колкото и да е странно, тръгва срещу този, който го е запалил, също така и във войната, веднъж щом бъде възпламенена от някои, понякога унищожава първо тях самите, понякога се разнася и несправедливо унищожава всичко на което се натъкне, винаги възобновявана и избухваща наново, сякаш от ветрове, заради глупостта на тези, които се приближават до нея. Ето защо, мъже на Етолия, все едно че всички жители по островите и всички елини, живеещи в Азия, са дошли при вас, ви молим да прекратите войната и да изберете мира, защото това засяга и вас, да се вразумите, да се спрете и да се вслушате в нашите призиви. Ако ли пък случайно водехте една война, неизгодна наистина, каквато е всяка война в по-голямата си част, но славна поради своя първоначален мотив и с величието на своите резултати, сигурно човек би ви оправдал, затова че ви водят честолюбиви мотиви. Но ако тя е най-срамната, изпълнена с безчестие и позор, не е ли това голямо основание да се разколебаете? Ще ви съобщя нашето мнение без заобикалки. А пък вие, ако сте мъдри, ще го изслушате спокойно. Защото много по-добре е да бъдете порицани и спасени навреме, вместо да чуете приятни за вас думи и малко след това да бъдете унищожени и вие, и останалите елини.

6. “Прочие, преценете собствените си грешки. Твърдите, че воювате заради елините срещу Филип, за да могат, спасени, да не се подчиняват на неговите заповеди, но всъщност воювате за поробването и унищожаването на Елада. За това говори договорът ви с римляните, който преди беше само написан, а сега се изпълнява на дело. Преди самите думи на договора ви носеха позор, а сега това стана ясно на всички от самите дела. Филип, следователно, се оказа само повод и претекст за войната. Той самият не понася никакви загуби. Но след като негови съюзници са повечето пелопонесци, беотите, евбеите, фокидците, локрите, епиротите, то вие сключихте един договор, според който хората и имотите ще принадлежат на Рим, а градовете и земята на етолите. Завзели ли сте сами един град, в който да не бихте си позволили да насилите свободните граждани и да не опожарите техните градове, макар сами да смятате. че това е жестоко и варварско? Ала сте сключили един договор, според който предавате на варварите другите елини, за най-срамни насилия и беззакония. Преди това не беше разбирано. Но сега, след народа на Ореон10 и нещастните егинети, станахте ясни на всички, сякаш самата съдба нарочни изкара на сцената вашата грешка. Такова беше началото на тази война, такива са и нейните следствия. А какъв ще бъде краят й, ако всичко се развие така, както вие го искате? Няма ли той да се окаже началото на голямо бедствие за всички елини? 6. Защото ако римляните се отърват от войната в Италия – а това ще стане скоро, тъй като сега Ханибал е ограничен в един малък район в Бретия11 – след това с цялата си сила ще нахлуят в земите на Елада, на думи – за да помогнат на етолите срещу Филип, а в действителност – за да я покорят цялата. И мисля, че това е напълно ясно. Ако римляните, след като ни покорят, решат да се отнасят с нас милостиво, благодарността и доверието ще бъдат за тях, но ако се отнесат към нас зле, техни ще бъдат придобивките от избитите и господството над оцелелите. А вие тогава ще призовавате боговете за свидетели, когато нито някой от боговете ще иска, нито някой от хората ще може да ви помогне.

(5) “Може би трябваше да предвидите всичко това в самото начало. Длъжни бяхте да направите това. Но след като по-голямата част от бъдещото отбягва на човешката промисъл, длъжни сте поне сега, разбирайки положението от самите факти, да вземете по-добро решение за в бъдеще. Що се отнася до нас самите, то ние не сме пропуснали сега нищо, което да е подходящо, в думи и дела, като пред свои приятели, и откровено споделихме това, което мислим за бъдещето. Вас зовем и умоляваме да не убиете своята и на останалите елини свобода и спасение.”

Тази реч изглежда направи впечатление на мнозина, и след това на трибуната излязоха пратениците на Филип. Без да се спират на подробностите, те заявиха, че носят две поръки. Ако етолите изберат мира, царят с готовност ще го приеме. Но ако не, на пратениците е наредено да напуснат, като призоват за свидетели боговете и присъстващите пратеници от Елада, и че не Филип, а етолите ще трябва да се смятат за виновни за това, което ще се случи с Елада (…)

7. Той заоплаква лошия си късмет, след като за малко не успя да хване Атал в плен. (…)

Филип в Терм

Филип, напредвайки към езерото Трихонида, стигна до Терм,12 където имаше светилище на Аполон и унищожи всички статуи, които не беше успял предишния път, постъпвайки погрешно и сега, както и тогава, като се поддаде на чувствата си. Да извършиш безчести към боговете поради гнева си към хората е признак на най-голямо безразсъдство. (…)

Ахейските стратези и Филопоймен13

8. Има три начина, чрез които онези, които се стремят да усвоят изкуството на стратега, могат основателно да се надяват на успех, първият от които е изучаването на военни мемоари и на уроците, съдържащи се в тях, вторият – чрез методическите насоки, предадени от опитни хора и третият – чрез опита и навика, добити в самата практика. От всички тези начини ахейските стратези не бяха сведущи в нито един. (…)

Мнозина от тях проявяваха едно нещастна завист от неуместно проявяваната горделивост на други. Стараеха се да се отличат със своята свита и с одеждите си, като в повечето случаи проявяваха едно контешко поведение, надвишаващо имотните им възможности. На въоръжението си не обръщаха и най-малко внимание. (…)

Повечето хора дори не се опитват да следват облагодетелстваните от съдбата в делата им, но в злощастния си стремеж да им подражават в несъщественото разкриват собствената си неспособност да преценяват. (…)

9. (Филопоймен) им каза, че блясъкът на оръжията много допринася за сплашването на враговете, но също така много важно е при самата си направа оръжията да бъдат приспособени за целта, за която ще служат. Това, което е нужно, ще се постигне най-добре, ако положат за оръжията си същата грижа, която сега полагат за одеждите си, и прехвърлят на облеклото си пренебрежението, което сега проявяват към оръжието си. Защото по такъв начин ще подобрят и собственото си състояние, и като приемат всички такъв подход, ще могат да спасят държавата. Ето защо, каза им той, този, който е тръгнал на строеви сбор или на боен поход, когато си слага наколенниците, трябва повече да гледа да са прилегнали плътно и да блестят, отколкото да се грижи за сандалите и обувките си, и когато се заеме с щита, ризницата и шлема си, да се погрижи те да са по-чисти и красиви от хламидата и хитона.14 Онези, които предпочитат повърхностните неща пред полезните, за тях веднага става ясно какво ще ги сполети в боя. Накара ги да разберат, че контенето с химатиони е повече за жени, и то за не най-скромните, докато богатството и отличителността в оръжието подхожда на благородни мъже, решени в слава да спасят и себе си и своето отечество. Всички присъстващи така радушно приеха словото и мъдростта на призива му, че още на излизане от булевтериона започнаха да сочат с пръст наконтилите се накараха някои от тях да напуснат агората, и оттук насетне обръщаха много повече внимание на тези неща на военните си сборове и по време на поход.

10. Така едно слово, произнесено в подходящ момент от авторитетен мъж не само отклонява хората от най-лошите им навици, но и ги подтиква към най-доброто. И когато ораторът подкрепи своите напътствия с личния си пример, то невъзможно е да не придаде най-голяма убедителност на своите слова. И това е особено вярно за този мъж. В облеклото и прехраната си беше скромен и прост, също както и в грижите за себе си, в разговорите – точен и безупречен. През целия си живот с най-голямо усърдие се придържаше към истината. Затова малкото обикновени слова, отронени от устата му, предизвикваха доверие. Предоставяйки като пример във всичко собствения си живот, той не се нуждаеше от много думи, за да убеди слушателите си. Затова в много случаи, поради доверието и познаването на нещата, той с малко думи отхвърляше дългите речи на своите опоненти, макар и в началото те да изглеждаха правдоподобни.

Накратко, след като съветът бе закрит, всички се върнаха в градовете си, напълно одобрявайки словото и човека, който я беше произнесъл, и смятайки, че нищо лошо няма да ги сполети, ако той ги води. А Филопоймен веднага започна да обикаля градовете, проверявайки всеки от тях със загриженост и усърдие.15 След това, като събра войските на едно място, започна заедно да ги упражнява и престроява, и след като се занимаваше с тази подготовка и грижа почти осем месеца, събра войската при Мантинея, за да започне борбата с тиранина, за свободата на всички пелопонесци.16

Поражението и смъртта на Маханидас

11. А Маханидас, преизпълнен със самоувереност и смятайки, че настъплението на ахеите идва като отговор на неговите молитви, веднага щом разбра, че те са се събрали в Мантинея, се обърна към лакедемоните в Тегея с подходящи за случая думи и рано на следващия ден, на зазоряване, тръгна към Мантинея. Сам той поведе фалангата на дясното крило, наемниците постави от двете страни успоредно на челото на колоната, а зад тях впряговете, пълни с механизми и метателни средства за катапулти. През това време Филопоймен раздели армията си на три части и я изведе от Мантинея, като по пътя започващ от храма на Посейдон тръгнаха илирите17 и тежко снаряжената конница, заедно с тях – наемниците и леката пехота, на съседния път водещ на запад – фалангитите, а на следващия – ахейската конница. Най-напред с леката пехота той зае хълма пред града, който се издига на достатъчна височина над пътя Ксенид и едноименното светилище. До тях на юг постави тежката конница. Редом до тях постави илирите. До тях по същата линия развърна фалангата по подразделения, на разстояние едно от друго, по протежение на рова, който минава от храма на Посейдон през мантинейската равнина и свършва при едни хълмове, които оформят границата на територията на Елисфасия. Освен това на дясното крило постави ахейската конница начело с Аристайнет от Дюме. На лявото крило застана в стегнат ред наемническата конница под негово командване.

12. Когато приближаващата се противникова войска вече се виждаше добре, той тръгна покрай позициите на фалангитите и да ги призовава с кратко слово, но изтъквайки важността на предстоящото сражение. Повечето му думи не се чуваха ясно, защото поради обичта и доверието на войнишката маса, войската бе обзета от такава настървеност и въодушевление, че отговаряха на неговата реч сякаш обсебени от божественото, като го зовяха да ги води и да не се бои. Но когато му беше възможно, той се мъчеше да разясни най-вече това, че в тази битка врагът ще се сражава за срамно и позорно робство, а те самите – за достойна и славна свобода.

Маханидас отначало изглеждаше, че ще удари с фалангата си в колона десния фланг на противника. Но щом приближи на подходящо разстояние, зави надясно и като се развърна, направи своето дясно крило еднакво по дължина на левия противников фланг и постави катапултите на интервали пред цялата войска. Филопоймен, като разбра неговото намерение да открие стрелба с катапултите срещу подразделенията на фалангитите, с което да нарани войниците и да предизвика бъркотия в цялата войска, не му остави нито миг време за пауза, но откри стремглава атака със своите тарантини до храма на Посейдон, където теренът беше плосък и удобен за конницата. Виждайки това, Маханидас се принуди да стори същото и да нареди на своите тарантини да нападнат.

13. Отначало се сражаваха само тарантините. Скоро обаче леката пехота приближи да подпомогне притеснените конници и не след дълго двете наемнически войски се смесиха, и започнаха битка по цялото бойно поле, в една объркана маса, човек срещу човек. За дълго време битката беше равностойна и останалите войски, изчаквайки на коя страна ще се понесе облакът прах и не можейки да се включат, защото и двете страни за дълго време оставаха на своите първоначални позиции в сражението. Но след известно време наемниците на тиранина надвиха, поради своето числено превъзходство и опитност. Изобщо това е обичайно и нормално. Колкото гражданската войска при демокрациите е по-храбра в сраженията от поданиците на тираните, толкова наемническите войски на един самодържец превъзхождат и се отличават от войниците, наети на служба от демокрациите. Както при първите едните водят битка за свобода, а другите – за робство, така при наемниците едните се борят за подобряване на своето положение, докато другите – в свой явен ущърб. Когато демокрацията съкруши своите противници, тя повече не се нуждае от наемници, за да пази своята свобода. Докато тиранията, колкото става по-амбициозна, от толкова повече наемници се нуждае. Колкото повече беззакония извършва, толкова повече врагове си създава. Така сигурността на самодържците зависи изключително от благоразположението и силата на чужденците.

14. Така стана и тогава. Наемническата войска на Маханидас се сражаваше с такъв кураж и сила, че илирите и облечените в ризници, които поддържаха наемниците, не можеха да удържат атаката им, но всички отстъпиха и побягнаха безредно към Мантинея, която отстоеше на седем стадия. В този случат стана очевидно за всички онова, в което някои се съмняват – че повечето резултати във войната се дължат на опита, или напротив – на неопитността на пълководците. Сигурно е голям подвиг като спечелиш първоначален успех да го продължиш, но още по-голям е, когато претърпиш поражение в началото, да запазиш самообладание и виждайки погрешните ходове на печелившите, да се възползваш от тях. Наистина, често може да се види как тези, за които вече се смята, че са спечелили битката, скоро след това да претърпят пълно поражение, докато тези, за които отначало се смята, че губят, обръщайки хода на нещата със своята съобразителност да спечелят неочаквано окончателна победа. Точно това в дадения случай бе показано ясно с поведението на двамата пълководци. Когато цялата наемна войска на ахеите отстъпи и левият фланг бе оголен, Маханидас, вместо да остане на място, като заобиколи противника по фланг и същевременно го пресрещне във фронт, да нанесе решителен удар, не направи нищо такова, но безразсъдно и детински се втурна след наемниците си да срази бягащите, сякаш самият страх не беше достатъчен, след като веднъж са побегнали, да ги доведе чак до портите.

15. Ахейският стратег, докато беше възможно, се опитваше да задържи наемниците, зовейки и окуражавайки водачите им по име. Но когато видя, че те са принудени да отстъпят, нито избяга уплашен, нито се обезкуражи, но като застана на крилото на фалангата, веднага щом преследвачите отминаха напред и терена, на който се беше разгоряла битката, се опразни, зави първите части на фалангата наляво и настъпи в бърз ход, запазвайки редиците. Бързо зае освободеното място, с което едновременно отряза преследвачите и заобиколи фланга на противниците. Окуражи фалангитите си и им заповяда да изчакат, докато не им даде заповед за общо нападение. Нареди на Полиен от Мегалополис бързо да събере оцелелите и избегналите преследването илири, облечените в ризници и наемници, за да подсилят крилото на фалангата и да пресрещнат връщащите се преследвачи. Лакедемонската фаланга, без да са получили заповед, но въодушевени от успеха на леката пехота, наведоха копията си и атакуваха противника. Когато в настъпа си достигнаха брега на рова, отчасти защото нямаха време да променят намерението си, тъй като бяха приближили противника на две ръце разстояние, било защото не взеха под внимание рова, чийто бряг беше полегат и на чието дъно нямаше вода, нито някакви храсталаци, се втурнаха в него без колебание.

16. Като видя, че очакваният от него дълго време момент да удари противника е настъпил, Филопоймен заповяда на всички фалангити да наведат копията си и да нападнат спускащите се. Когато ахеите, като един и със страшен вик, тръгнаха напред, тези от лакедемоните, които в разстроени редици след спускането се катереха нагоре, се уплашиха от враговете над главите им и се обърнаха назад. По-голямата част от тях загинаха в самия ров, било от ахеите, било избивайки се помежду си. Това обаче стана не от само себе си, нито случайно, но поради съобразителността на пълководеца, задържал войниците си зад рова. Филопоймен направи това не за да избегне сражението, както си мислеха някои, но преценявайки всичко точно и като опитен стратег, че ако Маханидас, когато се приближи, пусне фалангата си напред без да предвиди рова, тя ще пострада точно така, както току-що описах че е станало. Ако пък тиранинът оцени трудностите, които ровът създава, и като промени намерението си, се види че се бои от атака, и разваляйки бойния си ред изложи себе си в дълъг походен строй, тогава той самият без генерално сражение ще спечели победа, докато Маханидас ще претърпи поражение. Това нещо вече се е случвало с мнозина, когато след като веднъж са развърнали бойния си ред, преценят, че нямат достатъчно сили да се сразят с противника, било заради характера на местността, било заради числеността, или по някаква друга причина, излагат себе си в дълга походна колона надявайки се, след като са се оттеглили, единствено на ариергарда, който или ще надвие враговете, или ще ги предпази да се изтеглят в безопасност. Такава грешка често се допуска от пълководците.

17. Филопоймен обаче не се излъга в предвижданията си. Лакедемонците претърпяха пълно поражение. Като видя, че фалангата печели победа и че всичко за него приключва добре и славно, той се залови да изпълни останалата част от своите намерения. А тя беше да не позволи на Маханидас да избяга. Като знаеше, че поради погрешното преследване той се беше откъснал със своите наемници до рова край града, зачака го да се появи. Маханидас, като установи, след като се отказа от преследването, че собствената му войска бяга, и като схвана, че е сгрешил и напълно се е излъгал в надеждите си, веднага се опита, събирайки около себе си свитата от наемници, и сбрани в едно да си пробият път през разпръсналите се групи на преследвачите. Със същата цел някои от тях в началото останаха с него, защото в това беше надеждата им за спасение. Но когато се приближиха и видяха, че ахеите вардят моста над рова, тогава всички се отчаяха и се отделиха от него, всеки тръгна да се спасява сам. В същото време тиранинът се отказа да преминава през моста и тръгна покрай рова, търсейки енергично брод.

18. Филопоймен разпозна Маханидас по порфирата му и по украсата на коня, остави Анаксидам с нареждане да пази внимателно прохода и да не щади никого от наемниците, защото те винаги са поддържали тираните в Спарта.18 Самият той, заедно с Полиен от Кипарисос и Симиас, които използваше като свои бойни другари, последва от другата страна на рова тиранина и останалата му свита. С Маханидас тогава бяха останали още двама, Арексидам и един от наемниците. Когато Маханидас, на едно място удобно за прекосяване на рова, дръпна юздите на коня си и го засили да премине, Филопоймен се обърна срещу него, удари го смъртоносно с копието си и му нанесе още един удар с дръжката на копието, с което тиранинът загина в ръкопашен бой. Същото сполетя и Арексидам, който бе убит от двамата спътници на Филопоймен. Третият се отказа да премине и след горното убийство избяга от битката. Когато двамата паднаха, Симиас и другарят му съблякоха мъртвите и взеха, заедно с оръжията, главата на тиранина. След това се втурнаха към преследвачите, бързайки да покажат на тълпите гибелта на противниковия водач, за да могат, повярвали, още по-уверено и храбро да продължат преследването на враговете чак до града на тегеатите. И това наистина допринесе много за духа на войнишките маси. Главно заради това те превзеха Тегея с щурм и няколко дни след това спряха на лагер край (река) Еврот, станали неоспорими господари на цялата територия. И след като дълго време не можеха да изтласкат враговете от своята земя, то тогава сами без страх оплячкосаха Лакония, след като в битката загубиха малцина от своите, а избиха не по-малко от четири хиляди лакедемони, пленниците им бяха още повече и завладяха целия им обоз и оръжие.

IV. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

19a Полибий казва, каква е ползата да се изброяват на читателите войни, сражения, завладявания и обсади на градове, ако те не са запознати с причините, на които във всеки отделен случай се дължат победите или пораженията?19 Резултатите от едни военни действия само увличат читателите, но предварителното досещане какво ще последва, когато разказът е правилно поднесен, носи полза на обучаващите се. А най-полезно за любознателните е описанието на организацията на всяко начинание с подробности. (…)

Ханибал

19. Кой не би се възхитил на неговото пълководство, на храбростта му, на силата на този човек в полевите действия, вглеждайки се колко дълъг бе този период, припомняйки си неговите решителни20 и по-малки сражения, обсадите, придвижванията от един град до друг, както и неблагоприятните обстоятелства, с една реч, пълния обхват на неговия план и действие, в което Ханибал, макар да воюваше шестнадесет години с римляните,21 нито веднъж не освободи войските си от полева готовност, но ги държеше здраво под своята команда, като добър кормчия, и запазваше толкова голяма армия далеч от бунтове срещу самия него или помежду си, макар войската му да не беше не само едноетнична, но и от една страна. Защото имаше либийци, иберийци, лигистини, келти, финикийци, италийци, елини, които нямаха нищо естествено помежду си нито в закон, нито в обичай, нито в език, нито в каквото и да е друго. Но въпреки това съобразителността на пълководеца караше тези толкова големи различия да слушат една заповед и да се подчиняват на една воля, макар и обстановката никак да не беше проста, но променлива, като вятъра на съдбата духаше ту силно в тяхна полза, ту в обратна посока. Ето защо, човек с право би се възхитил на силата му в това отношение и смело да заяви, че ако беше започнал с другите краища на обитаемия свят и накрая да тръгне срещу римляните, ни едно от намеренията му нямаше да се провалят. Но сега, след като започна срещу тия, с които трябваше да завърши, то Ханибал започна и завърши кариерата си срещу тях.

V. СЪБИТИЯТА В ИСПАНИЯ

Поражението на Хасдрубал от Публий Сципион

20. Хасдрубал,22 след като събра войските си от градовете, където те бяха презимували, продължи напред и спря на лагер недалече от града, наречен Илипа. Вдигна укрепленията в подножието на хълмовете, като остави пред себе си равен терен, удобен за водене на бой. Армията му наброяваше около седемдесет хиляди пехотинци, четири хиляди конници и тридесет и два слона. Публий пък изпрати Марк Юний23 до Колихант, за да поеме подготвените му там войски,24 на брой три хиляди пехотинци и петстотин конници. Останалите съюзници събра сам, докато се придвижваше напред, приближавайки се към противника. Когато доближи Касталон и съседните на Байкюла места, и към него се присъедини Марк с войските от Колихант, положението се оказа твърде затруднително. Без да се броят съюзниците, римските сили, с които разполагаше, му бяха твърде недостатъчни, за да рискува сражение. Сметна, че е опасно и твърде рисковано да разчита на съюзниците в едно решително сражение. Но макар и да се колебаеше, беше притиснат от обстоятелствата и се принуди да използва иберийците за впечатляване на противника, а действителното сражение да проведе със собствените си легиони. За тази цел потегли със цялата си армия, като разполагаше с четиридесет и пет хиляди пехотинци и около три хиляди конници. Като се доближи на видимо разстояние до картагенците, установи се на лагер на едни ниски хълмове, срещу противника.

21. Магон,25 мислейки, че му се е отдал удобен случай да нападне римляните, докато те си приготвят лагера, тръгна срещу стоянката им с по-голямата част от своите конници и с Масаниса, с неговите нумидийци, уверен, че Публий се е оставил без охрана. Последният обаче отдавна бе предвидил какво ще се случи и бе оставил конницата си, равна по количество на картагенската, под един хълм. Изненадани от тяхната неочаквана атака, мнозина от картагенците, докато се обръщаха рязко заради неочакваната им поява, изпопадаха от конете си, но останалите посрещнаха противника и поведоха мъжествена схватка. Но изпаднали в затруднение от това, че римляните се спускаха от по-високо, и след като загубиха мнозина от своите, след кратка съпротива картагенците отстъпиха. Отначало започнаха да се оттеглят в ред, но когато римляните ги притиснаха, те развалиха илите си и побягнаха към своя лагер. След тази схватка римляните показваха по-голямо нетърпение да влязат в битка, докато картагенците – напротив. Независимо от това, няколко дни по-късно те подредиха войските си в равнината помежду им и след като си пробваха силите в престрелки между конниците и леката пехота, тръгнаха на решителна битка.

22. Виждаме, как в този случай Публий е приложил две стратегеми. Виждайки, че Хасдрубал извежда войските си късно през деня и поставя в средата либийците, а слоновете пред двете си крила, докато той самият излизаше още по-късно и подреждаше римляните в средата срещу либийците, а иберийците поставяше по крилата, в деня, в който се реши на генерално сражение, той постъпи по точно противоположния начин, с което много допринесе за победата на своите войски, и не малко – за загубата на противника. Защото още на разсъмване той изпрати своите помощници с нареждане до всички хилиарси и войници като закусят и се снаряжат, да излязат пред загражденията. Когато това стана и те с готовност изпълниха заповедта, в предчувствие за предстоящото, той прати напред конниците и леката пехота, като им заповяда да се приближат до лагера на противника и храбро да го обстрелят, докато той сам с пехотата тръгна напред със самия изгрев на слънцето, и като стигна средата на равнината, оформи бойния им ред, разполагайки частите по начин, обратен на досегашния. В средата постави иберийците, а по крилата – римляните. На картагенците едва им стигна времето да се снаряжат, при внезапното приближаване на конниците до загражденията им и при влизането на останалата войска в боен ред пред очите им. Ето защо Хасдрубал бе принуден начаса, макар войниците му да не бяха още се нахранили и без никаква подготовка, да хвърли конницата и леката си пехота срещу противниковите конници в равнината, а пехотните си сили да подреди на равнинния терен недалече от подножията на хълмовете, както правеше обикновено. За известно време римляните запазиха спокойствие. Но когато денят напредна и сблъсъкът между леко въоръжените части продължаваше да не дава решаващи резултати, като притиснатите се оттегляха под защитата на своите фаланги и след това се връщаха отново на полесражението, Публий прибра стрелците през интервалите на подразделенията си, постави ги по двете крила зад бойния ред на тежката пехота, най-отпред копиехвъргачите и зад тях – конниците, и най-напред предприе фронтална атака. Когато се озова на четири стадия от предната линия на противника, заповяда на иберийците да продължат по същия начин напред в боен ред, а на пехотата и конницата от дясното крило – да завият надясно и тези от лявото крило – наляво.

23. И като взе самият той на дясното крило, а Лукий Маркий26 и Марк Юний на лявото водещите три или от конницата, и пред тях – обичайните копиехвъргачи и три спейри от тежката пехота – това подразделение при римляните се нарича кохорта – тръгнаха право напред срещу противника, с голяма скорост, завивайки в единия случай наляво, а в другия – надясно, като задните редици следваха посоката на предните. Когато бяха вече недалече от противника, докато иберийците, които продължаваха фронталното си движение, бяха все още на известно разстояние, понеже се движеха бавно, той се оказа, според първоначалното си намерение, с римските си войски точно срещу двете крила на противника. Следващите движения, чрез които стана възможно задните редици да заемат една линия с предните и да застанат на позиция за нападение над противника, бяха в противоположни посоки както изцяло, по отношение на дясното и лявото крило, така и в частност, по отношение на пехота и конница. Защото конницата и леката пехота на дясното крило завиха надясно, за да заобиколят противника по фланг, докато тежката пехота зави наляво. На лявото крило пък спейрите завиха надясно, докато конницата и копиеносците – наляво. От тези маневри се получи така, че на двете крила от конницата и леките части дясното стана ляво. Но стратегът реши, че това няма значение, грижейки се за по-важното – да заобиколи противника по фланговете. И той разсъждаваше правилно, защото едни стратег трябва да знае какво става, но да прилага подходящите за случая маневри.

24. От тази атака слоновете пострадаха зле, улучвани от копиехвъргачите и конниците, и тичайки объркано във всички посоки, като нанасяха щети не по-малко на своите, отколкото на враговете. Защото в подивелия си бяг смазваха всички, които им се изпречваха на пътя, и свои и чужди. От тежката пехота бяха разбити крилата на картагенците, а центърът, зает от либийците, най-полезната част на войската, се оказа напълно неефективен. Нито можеха да се притекат на помощ на крилата, като оставят позициите си свободни за настъплението на иберийците, нито пък оставайки на позиция, можеха да влязат в действие, понеже стоящите срещу тях противници не желаеха да се приближат за схватка. Въпреки това, известно време фланговете се сражаваха храбро, защото и за двете страни тази битка бе решаваща. Но когато горещината стигна връхната си точка, картагенците започнаха да изнемогват, защото не бяха напуснали лагера си по своя инициатива и им бе попречено да се подготвят подобаващо, докато римляните получиха превъзходство и по сила и по дух, най вече за това, че най-ефективните им части се сражаваха срещу най-безполезните части на противника, според плана на стратега. Отначало хората на Хасдрубал, огъвайки се на натиска, започнаха да се оттеглят стъпка по стъпка, но после отстъпиха вкупом към подножието на хълма. Римляните обаче ги притиснаха с още по-голяма сила и те презглава побягнаха към лагера си. Ако някой бог не беше се заел с тяхното спасение, те щяха начаса да бъдат отблъснати извън укрепленията си. Но във въздуха се развихри такава необичайна буря и се изля такъв буен и пороен дъжд, че римляните едва успяха да се приберат в своя лагер. (…)

Много римляни загинаха в огъня, в търсене на леещото се разтопено сребро и злато.

24а. Когато всички възхваляваха Публий за това, че изхвърли картагенците от Иберия и го призоваваха да си почине и се отдаде на безгрижие, той им отговори, че ги облазява за надеждите, които имат, но той самият сега най-вече обмисля как да започне война срещу картагенците.27 Защото досега картагенците бяха водили война срещу римляните, а сега съдбата е предложила подходящ случай римляните да поведат войната срещу картагенците. (…)

Публий, който беше надарен в това отношение, говорй със Софакс така любезно и ловко, че по-късно Хасдрубал казал на Софакс,28 че в беседата си с него Публий се показал по-страшен, отколкото в сраженията. (…)

Метеж в римската армия29

25. Когато избухна бунт сред някои от войниците в римския лагер, макар вече да беше натрупал достатъчно практически опит, все пак Публий никога не бе изпадал в по-голямо затруднение и безизходица. И това беше логично. Защото както при телата от външните причинители на вреда, имам предвид такива като студа, жегата, умората и раните, ние можем и да се предпазим преди да са се появили, и лесно да ги излекуваме, когато дойдат, но отоците и циреите, произлизащи от самото тяло, трудно можем да предвидим и от тях трудно можем да лекуваме, когато се появят, същото трябва да се смята и за държавата, и за армията. Тези, които са си ги изяснили, лесно могат да се подготвят срещу външни заговори и войни, и да им противодействат, но спрямо вътрешните граждански противопоставяния, метежи и вълнения лечението е трудно и изисква голяма ловкост и изключителна съобра-зитеност. Има едно поучение, според мен, което е еднакво приложимо и при войските, и при държавите, и за телата. И то е никога да не се оставят за дълго време никое от тях да не се оставя за дълго време в безгрижие и бездейност, и особено когато те се радват на процъвтяване и изобилие. Прочие Публий, който, както казах в началото, беше усърден, а също тъй съобразителен и практичен, събра хилиарсите30 и им разкри следния план за облекчаване на положението. Каза им, че трябва да се заемат с изплащането на войнишките надници. И за да се повярва на това обещание, да съберат веднага, бързо и явно данъците, които преди това бяха наложени на градовете за издръжката на цялата армия, като се покаже, че това се прави за да се оправи заплащането на надниците. Хилиарсите като се върнат при частите си, да ги призоват да изоставят грешката си и да отидат при него да получат надниците си, ако искат да направят това поотделно или групово. Когато това стане, каза им, ще обсъдят допълнително какви по-нататъшни действия се налагат от обстоятелствата.

26. С тази цел на ум, хилиарсите се заеха да събират парите. (…) (…).. Когато хилиарсите му съобщиха за решенията, Публий, като ги чу, обясни на съвета какво трябва да се направи. Взе се решение да определят ден, в който войниците ще трябва да се явят, и да се споразумеят с тях по подразделения, но да накажат сурово виновниците. Те бяха около тридесет и пет на брой. Когато денят дойде и метежниците пристигнаха да преговарят и да получат надниците си, Публий нареди тайно на хилиарсите, които бяха пратени като парламентьори при него, да посрещнат водачите на метежа, като всеки от тях поеме петима, и още със срещата да се отнесат любезно с тях и да ги поканят в палатките си. Ако не могат да направят това веднага, да вечерят и след това да дойдат. Три дена преди това той нареди на легиона, който бе останал при него, да си приготвят продоволствие за повече време, под предлог, че ще тръгнат с Марк на поход срещу Андобал. Чули това, метежниците станаха по-самоуверени. Помислиха си, че те ще владеят положението при срещата си със стратега, щом като другите легиони щяха да бъдат отдалечени.

27. Когато те приближиха града, той заповяда на останалите войници рано на другия ден да излязат с целия си багаж. На хилиарсите и епарсите нареди, като излязат, да оставят багажа и войниците в пълно снаряжение да останат при вратите, и после да ги разпределят по всички врати и да се погрижат никой от бунтовниците да не излезе. Тези хилиарси, на които бе наредено да ги посрещнат, се доближиха до пристигащите и любезно отведоха най-големите виновници, както им беше заповядано. На тях им се даде заповед начаса да арестуват тридесет и петте мъже, щом вечерят, и да ги пазят вързани, като никой не излиза, освен по един пратеник, който да съобщи на стратега че това е направено. Щом хилиарсите изпълниха заповедта, стратегът рано на другия ден, като видя, че пристигащите се събират на площада, свика събрание. Когато всички, по навик, се стекоха при подадения сигнал, възбудени от любопитство как ли изглежда стратега и какво ли ще чуят за сегашната ситуация, Публий изпрати вестители до хилиарсите при вратите, със заповед да вкарат войниците в пълно снаряжение и да заобиколят събранието. Сам той пристъпи напред, предизвиквайки всеобща изненада. Изплашиха се при появата му, защото повечето все още мислеха, че е болен, но изведнъж го видяха в цветущо здраве.

28. Той започна да им говори нещо такова. Каза, че се чуди от какво са разочаровани и на какво се надяват, та са се включили в този метеж. Защото имало три причини, заради които хората дръзват да се възбунтуват срещу родина и срещу нейните водачи, или когато са недоволни и раздразнени от началниците си, или когато са разочаровани от съществуващото положение, или наистина когато хранят надежди за нещо по-голямо и по-добро. “Питам ви, коя от тези причини е валидна във вашия случай? Очевидно сте се разгневили на мен затова, че не ви платих дължимите надници. Но това не беше по моя вина. Защото откакто аз поех командването, вие си ги получавате редовно. Но ако гневът ви е бил насочен срещу Рим, затова, че не са ви били оправени старите заплати, дали беше редно да възставате срещу собствената си родина и да вдигате оръжие срещу тази, която ви е откърмила? Не трябваше ли по-скоро да дойдете и да поговорите с мен за това, и да помолите приятелите да застанат на ваша страна и да ви помогнат? Струва ми се, че така щеше да бъде по-добре. Наемниците могат понякога да бъдат извинени, че се бунтуват срещу работодателите си заради заплащането, но тези, които воюват заради себе си, за собствените си жени и деца, по никакъв начин не могат да бъдат извинени. То е все едно ако някой каже, че е бил онеправдан от баща си за пари, и като дойде с оръжие, вземе та убие тогова, който му е дал живот. Велики Зевсе! Дали пък аз не ви натоварих с повече трудности и опасности, отколкото останалите, или пък разпределих на другите по-голям дял от плячката и придобивките? Не бихте се осмелили да твърдите такова нещо, нито пък ако се осмелите, бихте могли да го докажете. От какво тогава сте толкова недоволни сега, та сте се разбунтували срещу мен? Много бих искал да разбера. Защото мисля, че никой от вас не би могъл нито да каже, нито да измисли нещо.

29. Нито пък можете да се оплачете от сегашното положение. Кога успешните дела са били повече? Кога Рим е жънел повече успехи? Кога надеждите на воюващите са били по-добри от сега? Но сигурно някой от най-недоволните ще каже, че при враговете може да се очаква по-голяма плячка, по-големи и сигурни надежди. Но кои са те? Дали Андобал и Мандоний? И кой от вас не знае, че най-напред те нарушиха клетвата си пред картагенците и въстанаха на наша страна, а сега, отмятайки се пак от клетвите, се обявяват за наши врагове? Хубава работа, да се доверите на такива и да станете врагове на собственото си отечество. Нито пък можете да се надявате, че със собствени сили ще можете да завладеете Иберия. Дори и да се присъедините към Андобал, няма да сте достатъчно, за да воювате с мен, камо ли сами. Тогава какво си мислите? Много бих искал да го разбера от вас. Освен ако наистина не разчитате на опита и достойнствата на водачите, които сега сте си избрали, или пък на фасците и брадвите, носени пред тях? За тях дори не си струва да се говори повече. Не, мъже, нищо такова няма. С нищо не можете да се оправдаете нито пред мен, нито пред родината. Ето защо аз ще ви защищавам и пред Рим, и пред себе си, като използвам оправданието, с което всички хора се съгласяват. То е, че всяка тълпа бива лесно подвеждана и може лесно да бъде насочена към всякаква крайност. Затова тълпите често изпитват същата участ, каквато морето. Както при морето, чиято собствена природа е безопасна и спокойна за тези, които пътуват по него, но когато в него със сила връхлети вятъра, на пътниците им се струва, че то е също по характер, каквото са и бушуващите в него ветрове, така и една тълпа изглежда, че е и наистина е, за тези, които се ползват от нея, със същия характер, какъвто е характера на тези, които са я повели. Затова и аз сега, и всички началници във войската се съгласяваме да се разберем с вас и ви даваме дума, че няма да отмъщаваме. Но с виновниците отказваме да преговаряме и сме решили да ги накажем подобаващо за тяхното прегрешение към отечеството и към нас.”

30. Едва бе свършил словото си и заобиколилите го въоръжени войници по сигнал удариха с мечовете по щитовете си. В същото време виновниците за метежа бяха доведени голи и оковани. Тълпата бе обзета от такъв страх, поради заобикалящата ги заплаха и ужаса пред лицето им, че докато някои от водачите им бяха пребивани с камшици, а други – обезглавявани, не смееха нито да се обърнат, нито да промълвят дума, но стояха втрещени и потресени от ставащото. Водачите на метежа, убити в поругание заради лошотиите си, бяха довлечени сред войските. Останалите получиха вкупом от стратега и другите командири уверение, че никой на никого няма да отмъщава и сами един по един преминаха и дадоха клетва пред хилиарсите, че ще се подчиняват на заповедите на началниците си и никога повече няма и да помислят да сторят нещо враждебно на Рим.

Публий, след като по този начин изкорени една голяма опасност, възстанови собствените си войски в първоначалното им състояние.

Бунтът на Андобал и неговото потушаване31

31. Публий свика събрание на войската в самия Картаген и им заговори за дързостта на Андобал и вероломството му спрямо тях. Разпростирайки се надълго върху този въпрос, той съумя да настрои войнишките маси срещу този династ. След това изброи всичките техни битки срещу иберийците и картагенците под командването на картагенците, и след като винаги са побеждавали срещу тях, каза, че не е уместно да се колебаят, нито да допускат, че иберийците ще могат да ги надвият сами, под командването на Андобал. Затова, каза, той не се е съгласил да извика за съюзник нито един ибериец, но ще се сражава само с римските войски, за да стане ясно на всички, че не сме победили картагенците и не сме ги изхвърлили от Иберия благодарение на иберийската помощ, както твърдят някои, но че сме победили и картагенци, и келтибери, благодарение на римската добродетел и на собственото си мъжество. Като каза това, призова ги да бъдат в съгласие и ако някога храбро са влизали в битка, да сторят това и сега. А що се отнася до победата, каза, че той сам, с помощта на боговете, ще предприеме необходимите стъпки, за да я осигури. Тази реч предизвика у масите такава готовност и смелост, че все едно всичките им врагове застанаха пред очите им и само дето не предстоеше тутакси да се сразят с тях.

32. Като им каза това, разпусна събранието. На другия ден тръгна в поход. Десет дни след това стигна до реката Ибер и четири дни след това се установи на лагер срещу противника, оставяйки между себе си и вражеския лагер една долина. На следващия ден вкара в споменатата долина част от добитъка, следващ войската, като нареди на Гай да държи конниците в готовност, и на неколцина от хилиарсите – да подготвят копиехвъргачите. Скоро след като иберийците се спуснаха върху добитъка, той прати срещу тях част от копиеносците. Когато схватката се разгоря и от двете страни започнаха да се стичат на помощ, тя се обърна в голяма престрелка между пехотата около долината. Моментът беше изключително благоприятен за нападение и Гай с конниците, държани в готовност според заповедта, се втурна срещу стрелящите, отрязвайки ги от склона, тъй че повечето от тях, разпръснати из долината, бяха избите от конниците. Като стана това, варварите, които бяха раздразнени и се бояха да не би да се помисли, че тази първа загуба е предизвикала у тях всеобщ страх, излязоха още призори и подредиха за битка цялата си войска. Публий беше подготвен за това, но като видя, че иберийците неразумно струпват в долината цялата си войска и строяват на равния терен не само конницата си, но и тежката пехота, изчака, за да може колкото се може повече от тях да заемат тази позиция. Вярваше и в своите конници, и още повече в своите пехотинци, че в редовно сражение и в ръкопашни схватки превъзхождат много иберийците и с въоръжението си и с качеството на хората.

33. Когато реши, че условията отговарят на желаното от него, той противопостави копиеносците си на противниците, построени в основата на хълма, (…) а той сам тръгна от лагера с четири кохорти в сгъстен ред и нападна противниковите пехотинци, слезли в долината. В същото време Гай Лелий с конницата се спусна по височините, протягащи се ой лагера към долината и удари иберийската конница в гръб, задържайки ги да защищават себе си от него. По-нататък вражеската пехота, останала без подкрепата на конницата, разчитайки на която бяха се спуснали в долината, започнаха да изпитват затруднения, притиснати в битката. Същото изпитваше и конницата. Ограничени на едно тясно пространство и оказали се безполезни в действията си, повечето от тях загиваха от своите, отколкото от враговете, като собствената им пехота ги притискаше по фланга, противниковата пехота – във фронт, а конницата ги заобикаляше в тил. След като битката се разви по този начин, почти всички от спусналите се в долината (иберийци) загинаха, а тези на склона избягаха. Това бе лекото въоръжение, една трета от цялата войска, сред които с бягство успя да се спаси и Андобал в едно укрепено място.32 (…)

Публий, след като изпълни напълно своята задача в Иберия, пристигна в Таракон, преизпълнен с радост, отнасяйки в родината си прекрасен триумф и прекрасна победа. Бързаше да не закъснее за консулските избори в Рим, и след като уреди всичко в Иберия и предаде войската си на Юний и Маркий, самият той отплава за Рим с Гай и останалите си приятели.

VI. СЪБИТИЯТА В АЗИЯ33

Положението в Бактрия

39. Защото самият Евтидем бе родом от Магнезия, и сега защищавайки се пред него (Телеас), каза, че Антиох несправедливо се стреми да го лиши от царството. Не той самият е въстанал срещу царя, но след като други са въставали срещу него, той е разбил техните потомци и така е взел царството на Бактрия. След като говори още дълго на тази тема, помоли Телеас да посредничи приятелски между двамата за примирие, като прикани Антиох да не му отказва царската титла и положение, защото ако не изпълни тази молба, и двамата няма да са в безопасност. Защото се приближава огромна маса от номади, от която не само са застрашени и двамата, но ако ги допуснат, страната със сигурност ще се варваризира. Като каза това, изпрати Телеас при Антиох. Царят, който отдавна търсеше начин да се справи с опасността, щом чу това от Телеас, с готовност се съгласи на помирение поради изтъкнатите причини. Телеас ходеше често ту при единия, ту при другия, докато накрая Евтидем прати сина си Деметрий да утвърди съглашението. Царят го посрещна и като оцени, че младежът е достоен за царски сан и по външност, и по говор, и по великолепие, първо му обеща, че ще му даде една от дъщерите си за жена. Второ, съгласи се баща му да запази царската титла. За всичко останало подписаха договор и сключиха клетвен съюз, след което Антиох се оттегли, като щедро снабди войската си с житно продоволствие и отведе заедно със своите и слоновете на Евтидем. След като прехвърли Кавказ, слезе в Индия и поднови приятелството си с индийския цар Софагасен. Взе още слонове, тъй че всичко му станаха сто и петдесет, раздаде отново жито на войската си и сам той потегли с войската, а кизикенеца Андростен остави да събере хазната, за която се бяха споразумели с царя. След като премина през Арахозия и прехвърли реката Ерюмант, достигна през Дрангене в Кармания, където, понеже вече зимата наближаваше, остана да презимува. Така завърши похода на Антиох из горните места, по време на който подчини под своя власт не само горните сатрапи, но и крайморските градове и династите на отсамната страна на Тавър. С една дума, обезопаси своето царство, изумявайки поданиците си със своята дързост и усърдие. Главно чрез този си поход той се показа достоен за царството си не само сред обитателите на Азия, но и на тези в Европа.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ЕДИНАДЕСЕТА КНИГА

1Фрагментът от събития в Италия (res Italiae) се отнася към първата година от 143 Олимпиада, което съответства на 207 г. пр. Хр.

2След поражението при Бекула през 208 г. пр. Хр. Хасдрубал прекарал зимата на 208/207 г. пр. Хр. в Галия. През пролетта на 207 г. пр. Хр. той преминал Алпите, за да се притече на помощ на Ханибал. Събитията подробно са описани както у Ливий [Liv. XXVII, 39,7], така и у Апиан [App. Hann. 52].

3М. Ливий Салинатор е бил консул за 307 г. пр. Хр.

4Това е другият консул за 207 г. пр. Хр.

5Според спецалистите познавачи на Полибий и Ливий, Хасдрубал пресякъл долината на По през май 207 г. пр. Хр. В края на юни или началото на юли той се озовал в близост до Метаурус (Метавър), където се състояла битката с римските консули.

6Залавянето на слоновете е изрично потвърдено у Ливий [Liv. XXVII, 39,7], който безспорно е получил информацията чрез Полибий.

7Прочее на още три места Полибий прави характеристика на Хасдрубал и възхвалява неговите качества на стратег [Polyb. III, 33,6; III, 33,14-15; IX, 22,2].

8Изглежда цитираните от Полибий загуби на картагенците и римляните са достоверни, тъй като съответстват на броя на Хасдрубаловата армия. Ливий [Liv. XXVII, 49,6] отбелязва, че картагенците били 56 хиляди, което се допълва от информацията у Апиан. Историкът изглежда е черпил сведения от един и същ извор с Ливий (Вероятно Полибий), тъй като пише, че Хасдрубал предвождал 48 хил. пехота и 8 хил. конници.

9Полибий има предвид Птолемей IV Филопатор и всъщност намеква за неуспешните преговори, водени преди това (в 209 г. пр. Хр.) между етолите и Филип V.

10Ореон е в Северна Евбея, известна от дълбока древност и с името Хистиея.

11Полибий има предвид ситуацията след римската победа при Метаурус през юни 207 г. пр. Хр.

12Терм бил един от центровете на етолийската федерация, където имало храм на Аполон Термиос.

13Описаните от Полибий res Greciae са от първата година на 142 олимпиада, което съответства на 208/207 г. пр. Хр.

14Античната традиция след Полибий дава интересни подробности за “реформите” на Филопоймен във въоръжението на пехотата. Така Павзаний изрично отбелязва, че преди него ахеите носели къси келтски копия и дълги щитове персийски тип. Филопоймен им предложил в бойна обстановка да носят ризници, да си слагат наколенници, да държат аргивски щитове, а малките копия да заменят с дълги [Paus. VIII, 50,1].

15Подробности за тази дейност на стратега Филопоймен има и в неговата биография от Плутарх [Plut. Philop. 7,4].

16Изследвачите са установили със сигурност, че става дума за периода ноември 208 – юни 207 г. пр. Хр.

17В случая илирите също са използвани като наемници, както и в армията на Филип V.

18Полибий в случая има предвид спартанските царе от рода на Агиадите Леонид II (254 – 235 г. пр. Хр.) и Клеомен III (235 – 222 г. пр. Хр.).

19Полибий на четири пъти преди този текст е изложил подобни съждения [Polyb. II, 2,2; VIII, 14,6; X, 33,2; XI, 27,11].

20Полибий очевидно има предвид големите победи на Ханибал над римските армии при Тицин и Требия през декември 218 г. пр. Хр., както и още по-решителните му успехи при Тразименското езеро (217 г. пр. Хр.) и Кана (216 г. пр. Хр.).

21Ханибал нахрува в Италия през втората година на 140 олимпиада = 218 г. пр. Хр. и я напуска през втората година на 144 олимпиада, сиреч 203 г. пр. Хр.

22Хасдрубал, син на Геско, събира нови сили от верните на Картаген градове през 207 г. пр. Хр. Действията на картагенския стратег са описани у Ливий [Liv. XXVIII, 2,16] и Апиан [App. Hisp. 25].

23Марк Юний Силан придружавал Сципион в Испания и през кампаниите му от 210/209 и 207 г. пр. Хр.

24Очевидно текстът на Полибий е бил добре познат на Ливий, който почти дословно го възпроизвежда [Liv. XXVIII, 13,3].

25Ливий [Liv. XXVIII, 12,13] изрично отбелязва, че Магон е син на Хамилкар.

26Луций Марций Септимус е легат в римската армия, а през 211 г. пр. Хр. след смъртта на двамата Сципиони бил военен трибун.

27Този фрагмент у Полибий кореспондира на краткото описание на събитията след победата при Илипа у Ливий [Liv. XXVIII, 17,2-3].

28Софакс е цар на масасилите в Северна Африка и владенията му били в съвр. Алжир.

29Събитията от този фрагмент на Полибий (res Hispaniae) от 206 г. пр. Хр. са описани у Ливий [Liv. XXVIII, 24-29], Апиан [App. Hisp. 34-36] и късния Зонара [Zon. IX, 10].

30Ливий [Liv. XXVIII, 25,3-5] пише за седем военни трибуни.

31Андобал неколкократно е споменаван в IX и X книга на Полибий. Той бил владетел на илергетите, живеещи между Сарагоса и Лерида.

32Текстът на Полибий в значителна степен съответства на описанието у Ливий [Liv. XXVIII, 38,4], което потвърждава неговата добросъвестност при използването на изворите.

33В този фрагмент са описани събитията, свързани с дейността на Антиох III Велики в Бактрия, Индия, Арахозия, Дрангиана и Кармания през втората година на 142 олимпиада, т.е. 207/206 г. пр. Хр.

===========================================================================

Към книга десета

Към книга дванадесета

Advertisements
Published in: on 15. 11. 2008 at 11:13 am  Коментарите са изключени за Полибий, Всеобща история – кн. 11 – фрагменти  
%d bloggers like this: