Полибий, Всеобща история – кн. 13 – фрагменти

I. СЪБИТИЯТА В ГЪРЦИЯ1

Етолите

1. Етолите, поради продължителните войни и разточителството си изпаднаха в оскъдица преди не само другите, а и самите те да забележат.2 Заради това, бидейки по начало склонни към нововъведения в държавността си, избраха за свои законодатели Доримах и Скопас, виждайки, че тия двамата проявяват революционни наклонности и че в личната си собственост са натрупали много финансови дългове. Като получиха тези права, те написаха закони. (…)

1а. Етолиецът Александър, при законодателството на Доримах и Скопас се противопостави на законодателите, привеждайки много доказателства, че при които отрасте това творение, няма да спре, преди да доведе до големи беди онези, които веднъж са решили да го ползват. Затова ги помоли да мислят не само за настоящето, с това, че ще облекчат търговските си задължения, но и за бъдещето. Защото е неуместно, щом по време на война да трябва да са готови да дадат дори живота си за спасението на своите деца, то в съвета дори и да не помислят за бъдещето. (…)

2. Стратегът на етолите Скопас,3 след като загуби властта, благодарение на която написа законите, обърна взора си към Александрия, убеден, че ако надеждите му оттам се сбъднат, ще може да възстанови намалялото си богатство и ще задоволи душевната си потребност за печалба. Но той не знаеше, че както при страдащите от воднянка, жаждата не спира и не се облекчава с взимането на течности отвън, ако не се излекува болестното състояние в самото тяло, тъй също е невъзможно да се удовлетвори жаждата за печалба, ако не изправим с разум душевния порок. Това се оказа най-очевидно в случая със същия този човек, за когото сега говорим. Защото когато пристигна в Александрия, освен печалбата, която си присвои от войската на полето, която бе предоставена изцяло в негово разположение, царят4 му плащаше ежедневна заплата от десет мини, докато подчинените му, независимо от ранга си, получаваха по една мина. Но не се задоволи и с това, а от самото начало се стремеше да спечели повече, че накрая със своята ненаситност разсърди и тези, които му даваха, отдал цялата си душа на парите. (…)

Коварната политика на Филип5

3. Филип се отдаде на такъв вид коварство, какъвто наистина никой по никакъв начин не би твърдял, че подхожда на цар, но какъвто някои са склонни да смятат, че се налага в практическата политика поради това, че днес коварството преобладава. Древните, както знаем, са стоели твърде далече от подобни неща. Те са били толкова чужди на заговорниченето срещу собствените си приятели, с цел да се увеличи личната власт, че дори не са приемали да побеждават враговете си с измама, смятайки, че няма блестяща и сигурна победа, ако духът на противниците не бъде съкрушен в открито сражение. По тази причина те са се споразумели да не използват помежду си нито скрити оръжия, нито далекобойни, и смятали, че само ръкопашната битка в стегнат строй е истински решаваща. Затова и започвали войните си с декларация, и когато смятали да встъпят в сражение, обявявали (на противника си) датата и местата, където възнамерявали да изведат бойния си строй. Сега дори казват, че само лошият стратег извършва явни действия по време на война. Нещо малко от древните принципи за водене на война е останало у римляните. Те започват войните си с декларация, рядко използват засади и водят сраженията ръкопашно, в стегнат строй. Това бе казано заради преобладаващата днес сред политици и военни прекомерна склонност към коварство.

4. Филип, сякаш давайки на Хераклид подходяща възможност да приложи своята дарба, му нареди да помисли как биха могли да се нанесат щети и да се унищожи флотът на родосци, а в Крит прати посланици да ги подтикнат на война срещу Родос. Хераклид, с вродени заложби за коварство, прие тази заповед като дар свише, и като състави в ума си някакъв план, след известно време потегли и се появи пред Родос. Този Хераклид имаше тарантинско потекло, родителите му бяха прости занаятчии и работници, и притежаваше големи заложби в безразсъдната смелост и коварството. Най-напред в младежката си възраст открито проституирал, но после станал съобразителен и паметлив, към по-долните от себе си се отнасял ужасно и нахално, а към висшестоящите – най-угоднически. Отначало той бе изгонен от родината си поради съмнения в заговорничене в полза на римляните, без да е имал политическо влияние, но в качеството му на архитект и поради някакви ремонти по крепостната стена му били поверени ключовете на портата, водеща към вътрешността. Избягал в Рим, но когато се разбрало, че пише писма и праща посланици от римския лагер до Тарант и Ханибал, като разбрал какво го очаква, избягал при Филип.6 При тогова той си спечелил такова доверие и власт, че станал почти най-големият виновник за рухването на това мощно царство. (…)

5. Пританите на Родос вече не се доверявали на Филип заради коварството му по критския въпрос и подозирали, че Хераклид също е намесен.

Той се явил пред тях и обяснил причините, поради които е изоставил Филип.

“Филип”, казал той, “би приел всичко друго, но не и неговите замисли по тия неща да бъдат разкрити на родосци”. С което и Хераклид се освободил от подозренията. (…)

Според мен природата е посочила на хората Истината като най-висше божество, и я е надарила с най-голяма сила. Макар всички да се опитват да я подтиснат, и шансовете да са на страната на съюзниците на лъжата, не знам как тя сама прониква в душите на хората, и понякога начаса показва своята сила, понякога, след като е била засенчена за дълго време, накрая сама за себе си надвива и пречупва лъжата, както стана тогава и с Хераклид, пратения от Филип в Родос. (…)

Дамокъл, който бе пратен в Рим като шпионин,7 бе един помощен инструмент, с много възможности да се справи с нещата. (…)

Набид, тиранинът на Спарта

6. Тиранинът на лакедемоните Набид,8 в третата година на своето управление,9 все още нито бе извършил, нито осмелил да извърши някакво важно дело, поради скорошното поражение на Маханидас от ахеите, но се зае да положи основите на една продължителна и тежка тирания. Напълно ликвидира всички останали царски родове в Спарта, прогони онези граждани, които се отличаваха с богатство или с благородно потекло, а имотите и жените им раздаде на най-изтъкнатите си приближени и на наемниците си. Това бяха човекоубийци, мародери, крадци на дрехи и обирджии на къщи. Този тип хора се стичаха усърдно от всички краища на света, защото за тях собствената им родина беше недостъпна, тъй като бяха нарушили и божии, и човешки закони. Обявил се за техен защитник и цар, и ползвайки ги за свои копиеносци и телохранители, ставаше ясно, че неговото управление за дълго ще бъде запомнено със своята нечестивост. Освен споменатите репресии, на него не му стигна, че е прогонил гражданите, но за бежанците нито едно място не остана безопасно, нито пък бягството им сигурно. След някои от тях пращаше свои хора да ги убият по пътищата, други пък убиваше на връщане от именията им. Накрая, като наемаше в градовете чрез незаподозрени лица къщи съседни на тези, в които се бяха настанили бежанци, настаняваше в тях критяни, които пробиваха стените или използваха прозорците, и като прострелваха изгнаниците, ги избиваха в собствените им домове, било докато стояха, или докато спяха, тъй че за окаяните лакедемони не остана нито едно място, където да избягат и нито един момент, в който да са в безопасност. По този начин изби повечето от тях.

7. Измайстори си и една машина, ако такова нещо може да се нарече машина. Всъщност това бе една женска статуя, разкошно облечена и приличаща много на жената на Набид. Когато викнеше при себе си някой гражданин с намерение да измъкне от него пари, отначало му заговорваше много кротко, като му посочваше опасността, на която са изложени страната и града от ахеите, поясняваше му големия брой наемници, които трябваше да изхранва, за да осигури сигурността на своите поданици, а също и другите разходи, които трябваше да прави за религиозни церемонии и обществени нужди. Ако успееше да го убеди с подобни слова, за целта това му бе достатъчно. Ако обаче някой откажеше да плати поисканата сума, той продължаваше с нещо като: “Сигурно аз не мога да те убедя, но вярвам, че ей тая Апега ще те убеди”. Апега беше името на жена му. Още щом кажеше това, се появяваше споменатата вече статуя. Щом човекът й подадеше ръка, жената се изправяше от стола и го обгръщаше с ръце, приближавайки се постепенно към гърдите му. Дланите и лактите, както и гърдите й, бяха покрити с железни пирони, скрити под дрехите. Когато Набид поставеше ръцете си на гърба й, привличаше с някакви пружини статуята към жертвата, и като увеличаваше натиска, притискаше жертвата към гърдите й, принуждавайки го по този начин да каже всичко. Впрочем, по този начин той уби мнозина, които бяха отказали да му дадат пари.

8. Пък и всички останали прояви на неговото управление бяха подобни и на същото ниво. Сдружи се с критяните в тяхното морско разбойничество. Из цял Пелопонес имаше негови хора, които ограбваха храмове, разбойничеха по пътищата и извършваха убийства. С тях делеше печалбата от безразсъдствата им превърна Спарта в тяхно убежище. Но веднъж чуждестранни войници от Беотия, които бяха на посещение в Спарта, убедиха един от конярите на Набид да избяга с тях, отмъквайки и белия кон, който беше смятан за най-чистокръвното животно в конюшните на тиранина. Понеже конярят се съгласи и направи каквото те поискаха, хората на Набид ги преследваха до Мегалополис, и като хванаха коня и коняря, веднага ги отведоха, без никой да се противи, но след това спипаха и чуждестранните войници. Беотите най-напред поискаха да бъдат изправени пред градските власти. Понеже никой не обърна внимание на молбата им, неколцина от войниците завикаха “помощ” и населението се събра, като настояваше хората да бъдат изправени пред властите. Така хората на Набид бяха принудени да освободят пленниците и да си заминат. Набид отдавна търсеше убедителен претекст и добър за вражда, и като се възползва от този инцидент, веднага отмъкна стадата на Проагор10 и някои други. Това стана причина за войната.

II. СЪБИТИЯТА В АЗИЯ11

Хатения и гереите

9. Хатения, третата област на гереите. Полибий, тринадесета книга: “Хатения иначе е бедна, но е застроена със селца и кули за удобство на гереите, които я обработват.” Намира се на Еритрейско море. Гражданите й се наричат хатени.

Гереите помолили царя12 да не ги лишава от онова, което боговете са им дарили, т.е. вечен мир и свобода. Когато писмото им му беше преведено, той отговори, че приема молбата им. (…)

Когато тяхната свобода бе утвърдена, гереите веднага почетоха царя Антиох с дар от петстотин таланта сребро, хиляда таланта тамян и двеста таланта от т. нар. “стакте” (мазнина от смирна или канела). След това той отплава към остров Тюлос и замина за Селевкия. А подправките бяха от Еритрейско море.

СЪБИТИЯТА В ГЪРЦИЯ И МАКЕДОНИЯ

Адране, град в Тракия (…). Полибий в тринадесета книга я пише с “е” в средата – Адрене.13

Равнината на Арес. (…) И в Тракия има една пустинна равнина, с изпопадали дървета, според Полибий, тринадесета книга.

Дигери,14 тракийско племе. Полибий, в тринадесета книга.

Кабиле,15 град в Тракия недалече от земята на астите. Полибий в тринадесета книга.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ТРИНАДЕСЕТА КНИГА:

1Събитията от силно фрагментираната тринадесета книга на Полибий верятно се отнасят кам трета година на 143 Олимпиада, т.е. 206/205 г. пр. Хр.

2В един фрагмент на Агатархид [FGrH 86 F 6] запазен чрез Атеней [Athen. XII 527 B-C] има подробно описание за характера на етолите.

3Стратегството на Скопас се отнася към 205/204 г. пр. Хр.

4Полибий изглежда има предвид Птолемей IV Филопатор (222 – 201 г. пр. Хр.), тъй като Скопас пристигнал в Египет през зимата на 205/204 г. пр. Хр.

5Първата македонска война завършва през 205, а римският сенат ратифицира мирния договор през пролетта на следната 204 г. пр. Хр.

6Характерът и коварствата на Хераклид били добре познати не само на Полибий, но и на неговите по-късни следовници, както личи в текстовете на Ливий [Liv. XXXI, 5-7] и Диодор [Diod. XXVIII, 9], които са го използвали като извор.

7Дамокъл изглежда бил шпионин на Филип V.

8Набид бил наследник на Маханид на спартанския трон през 207/206 г. пр. Хр. според изричната информация на Павзаний [Paus. IV, 29,10]. Той бил син на Дамарат от рода на Еврипонтидите и управлявал до 195/194 г. пр. Хр.

9т.е. в 204 г. пр. Хр.

10Вероятно стадата са били на жителите на Мегалополис.

11Събитията в този фрагмент на Полибий де отнасят към пролетта на 205 г. пр. Хр.

12Полибий очевидно има предвид Антиох III Велики.

13В този запазен фрагмент на Полибий са описани събитията по време на експедицията на Филип V в Тракия

14Споменатото у Полибий тракийско племе дигери се локализира в района на Рила и средното течние на Стримон (Струма). Кратки известия за тях има у Плиний [Plin. Nat. hist. IV, 40] и късноантичния (VI в) лексикограф Стефан Византийски [Steph. Byz. 229,19], който изрично цитира Полибий.

15Кабиле е прочута колония на Филип II, вероятно основана по време на кампанията му в Тракия през 342/341 г. пр. Хр. Градът е локализиран на няколко км. от гр. Ямбол и рхеологически се проучва в продължение на повече от 20 години. Градът на два пъти е споменат от големия атински оратор Дебостен (384 – 322 г. пр. Хр.) [Demosth. 8,44; 10,15] и Страбон [Strabo, 7,6,2], който изглежда е черпел директна информация от Полибий, тъй като изрично отбелязва, че градът Калюбе бил в областта на астите. Кабюле е съобщено още веднъж и у Стефан Византийски [Steph. Byz. 346,1], който също е познавал Полибиевия текст, както и от Клавдий Птолемей [Ptol. 3,11,7], който го изписва под формата Кабиле.

===========================================================================

Към книга дванадесета

Към книга четиринадесета

Advertisements
Published in: on 15. 11. 2008 at 11:11 am  Коментарите са изключени за Полибий, Всеобща история – кн. 13 – фрагменти  
%d bloggers like this: