I. ОТ ПРЕДГОВОРА1
1а. Сигурно при всички олимпиади притокът на събития привлича вниманието на читателите със своята многобройност и значимост, сякаш това, което се случва по целия свят влиза в едно съзвучие. Мисля, обаче, че тази олимпиада (144)2 ще привлече най-много читателите. Защото по това време завършиха войните в Италия и Либия,3 и кой не би искал да му се разкаже какъв беше крайният им резултат? Защото по своята природа всички хора, макар и напълно да приемат нашето изброяване на отделните събития и речи, все пак лелеят да узнаят краят им. Освен това, по същото време се разкриха ясно и политическите намерения на царете.4 Защото всичко, което дотогава се мълвеше за тях, тогава стана ясно на всички, дори и на ония, които изобщо не проявяваха любопитство. По тази причина, в желанието си да изложа събитията в съответствие с тяхната значимост, не съм сбрал събитията от две години в една книга, както съм правил досега.
II. ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА СЦИПИОН В АФРИКА
1. С такива работи, прочие, бяха заети консулите,5 докато Публий, който зимуваше в Либия, като разбра, че картагенците подготвят флотата си, също се зае да приведе своята флота в готовност, без да прекратява обсадата на Итюка.6 Не беше го съвсем напуснала и надеждата, че ще победи Софакс,7 но все пак изпращаше често посланици до него, тъй като войските им бяха на близко разстояние една от друга, защото бе сигурен, че ще го убеди да напусне съюза с Картаген. Не изключваше възможността вече да се е наситил на момичето, заради което избра картагенците, и че изобщо му е омръзнало приятелството с финикийците, поради вродената черта на нумидийците бързо да се отвращават от това, което им харесвало и поради вероломството им към богове и към хора. Бе изпаднал в дълбок размисъл и имаше различни очаквания за близкото бъдеще, понеже се опасяваше от нападение заради многобройността на противниците, и с радост се възползва от следната предоставила му се възможност. Някои от пратениците при Софакс му съобщиха, че в зимния си лагер картагенците бяха построили колибите си с дървета и клони, без да ги размесват с кал, нумидийците от самото начало ги бяха направили от тръстика, а тези, които в момента идваха от градовете, ги стъкмяваха само от клони, събирани вътре и извън рова и палисадата. Ето защо Публий, като си помисли, че един опит да се подпали лагера ще бъде напълно изненадващ за противника и от голяма полза него, започна да се подготвя за такава операция. В своите съобщения с Публий Софакс продължаваше да се придържа към мнението, че картагенците трябва да се изтеглят от Италия, а римляните – по същия начин от Либия, и да си запазят териториите, които бяха завладели между двете страни. Преди това Публий не искаше и да чува за такъв вариант. Но тогава започна да намеква чрез пратениците си на нумидиеца, че предложението му не е неизпълнимо. В резултат на това Софакс се почувства облекчен и стана много по-склонен към общение, отколкото преди. С това посланиците станаха повече и пратеничествата – по-чести. В отделни случаи оставаха във вражеския лагер и по няколко дни, без някой да се противопостави. Сред пратениците Публий винаги изпращаше или наблюдатели, или военни командири, които изглеждаха мръсни и нищи, преоблечени в дрехи на роби, за да разузнаят в безопасност подстъпите и входовете към двата лагера. Защото лагерите бяха два, един държеше Хасдрубал с тридесет хиляди пехотинци и три хиляди конници, и друг, отстоящ от първия на около десет стадия, този на нумидийците, с около 10 000 конници и петдесет хиляди пехотинци.8 Последният бе по-достъпен и колибите в него – по-лесни за подпалване, защото нумидийците, както казах по-горе, не бяха използвали дървета и пръст при тяхното построяване, а само тръстика и камъш.
2. Когато се появиха първите признаци за настъпването на пролетта,9 след като Сципион бе извършил всички проучвания, свързани с това му намерение срещу противника, той спусна корабите си в морето и постави на тях съоръжения, все едно че ще предприема морска обсада на Итюка. С пехотата си, на брой около две хиляди, отново зае хълма, разположен над града, и се зае да го укрепва и да копае ров около него, създавайки пред противниците, че прави това заради обсадата, а в действителност желаейки да се подсигури срещу възможна опасност в деня на начинанието си. Боеше се да не би когато неговата войска напусне лагера, гарнизонът в Итюка да се осмели да излезе от града и да нападне лагера поради неговата близост, и да обсади останалите там защитници. Докато извършваше тези приготовления, изпрати посланици до Софакс, за да го попита в случай че той се съгласи с неговите предложения, дали те ще бъдат еднакво приемливи и за картагенците, и няма ли да кажат, че допълнително ще обсъдят това, с което той е готов да се съгласи. Нареди също на пратениците си да не се връщат при него, преди да получат отговор на този въпрос. Когато те пристигнаха и Нумидиецът ги изслуша, убеди се, че Сципион е склонен да сключи примирието, след като посланиците казаха, че няма да се върнат, докато не получат отговор, и заради неговото нетърпение да разбере дали картагенците са съгласни. Затова начаса прати хора при Хасдрубал, за да му съобщи за станалото и да го прикани да приеме мира. Той самият се отдаде на безгрижие и позволи на нумидийците, които продължаваха да се стичат при него, да се устроят извън лагера. Публий създаваше впечатлението, че прави същото, но в действителност бе изцяло отдаден на подготовката. Когато Софакс получи указания от картагенците да сключи мира, Нумидиецът се зарадва и съобщи това на пратениците, а те веднага се върнаха в своя лагер, за да донесат на Публий за това, което царят е сторил. Като чу това, римският стратег тутакси изпрати други посланици, за да разяснят на Софакс, че Публий е благоразположен и работи за мира, но членовете на съвета са на друго мнение и казват, че нещата трябва да останат в сегашното им положение. Те отидоха и съобщиха това на Нумидиеца. Сципион изпрати тази делегация, за да не се сметне, че нарушава договор в случай, че извърши някакъв враждебен акт, докато траят взаимните вестителства във връзка с мира. Смяташе, че след тази декларация каквото и да се случи, никой няма да може да го упрекне.
3. Като научи това, Софакс много се натъжи, защото се беше настроил да мисли, че примирието е сигурно, но се срещна с Хасдрубал, за да обсъди с него отговора, получен от римляните. Двамата бяха много затруднени, докато се съветваха какви подходящи мерки да вземат при създалото се положение, защото нямаха никаква представа и никакъв план относно това, което предстои да се случи. Въобще не бяха помисляли за своята сигурност и за вероятността да ги сполети някакво бедствие, но цялата им готовност и нетърпение бяха насочени към това, как да предизвикат противника да излезе на открито сражение. Междувременно Публий показа на войската с подготовката и заповедите, които отдаваше, че ще направи опит да завземе Итюка с изненада, като в същото време извика най-опитните си и верни хилиарси по обед и им разкри плана си, като им нареди вечерята да се вземе по-рано и легионите да се изведат извън лагера, когато тръбите засвирят обичайния сигнал “всички заедно”.10 Римляните имат обичай по време на вечеря свирачите на рог и тръбачите им вкупом да свирят пред палатката на стратега, за сигнал, че е време нощните стражи да бъдат разведени по съответните постове. След това покани съгледвачите, които бе изпращал сред вражеските войски, като прецени и проучи казаното от тях за подстъпите и входовете в лагерите, като за съдник на техните показания и негов съветник определи Масаниса, защото той познаваше местността.11
4. Когато всичко беше подготвено за сегашното му начинание, той остави достатъчно подходящи войници да пазят лагера, а сам с войската излезе още при първата смяна на стражата. Противникът отстоеше на около шестдесет стадия.12 Когато приближи противниците към края на третата стража, той повери половината от войниците и всички нумидийци на Гай Лелий13 и Масаниса, със заповед да нападнат лагера на Софакс. Призова го да се държат като храбри мъже, но да не вършат нищо прибързано, защото добре знаят, че колкото затруднява и пречи тъмнината на видимостта, толкова нощните нападения трябва да се изпълнят с промисъл и дързост. Самият той с останалата част от войската се отправи към лагера на Хасдрубал.14 Беше решил да не започва, преди Лелий пръв да подпали огъня срещу противниците си, затова продължаваше да напредва бавно. Войската на Лелий се раздели на две части, които едновременно нападнаха противниците. След като колибите, както казах по-горе, сякаш бяха нарочно построени за опожаряване, когато първите редици на римляните подпалиха огъня, той веднага се разпространи из първия ред и на бедствието не можеше да се противодейства, заради гъстотата на колибите и количеството горящ материал. Лелий остана в защита. А Масаниса, който знаеше местата, през които бягащите от пожара щяха да се опитат да се оттеглят, постави по тях своите войници. Никой от нумидийците не заподозря какво всъщност става, дори и самият Софакс, но мислеха, че лагерът се е запалил случайно. Така, без да подозират, някои събудени от сън, други – още пиянстващи и пируващи, наизскачаха от колибите. Много от тях загинаха още по пътеките, водещи към изходите на лагера, мнозина изгоряха в пламъците. А тези, които успяха да избягат от пожара, всички се натъкнаха на противниците и загинаха, без да могат да разберат нито какво ги е сполетяло, нито какво вършат те самите.
5. В същото време картагенците, като видяха големия пожар и високия огън, издигащ се към небето, помислиха, че лагерът на нумидийците се е запалил случайно, и някои от тях хукнаха да се притекат на помощ, Всички останали се стекоха извън лагера и застанаха без оръжие, изплашени от това, което ставаше. Сципион, за когото нещата се развиваха така, както сякаш бе призовавал в молитвите си, нападна излезлите извън лагера, като някои уби, а други се втурна да преследва, подпалвайки едновременно колибите им. В резултат на това сцената на пожара и всеобщото разрушение, която току-що описах за лагера на нумидийците, се повтори и във финикийския лагер. Хасдрубал тутакси се отказа да прави опит да предотврати пожара, разбирайки от това, което става, че както и в лагера на нумидийците, бедствието е връхлетяло не случайно, както бе мислил, а поради замисъла и дързостта на противника. Сега мислеше само как да се спаси, макар че и за това да нямаше почти никаква надежда. Пожарът се разпростираше изключително бързо и обхващаше всички участъци, проходите бяха задръстени с коне, впрегатни животни и хора, някои от тях полумъртви и загиващи от огъня, други ужасени и извън себе си, така че всичко това възпрепятстваше и онези, които се опитваха храбро да си пробият път, и не оставаше никаква надежда за спасение. В същото положение бе изпаднал Софакс и другите вождове. Все пак тия двамата успяха да се спасят с малка свита от конници. Но останалите десетки хиляди мъже, коне, впрегатни животни, намериха сред пламъците отчаяната си и нещастна гибел.15 Някои от мъжете, докато се опитваха да избягат от пожара, срамно и позорно загинаха, избити от противниците, лишени не само от оръжието си, но и от дрехите си, докато тичаха голи. Цялото пространство бе изпълнено с ридания, безредни крясъци, страх, всевъзможни шумове, и към всичко това – силният пожар и всепоглъщащият огън. Само едно от всички тези неща бе в състояние да ужаси човешката природа, какво да кажем за това тяхно необичайно съчетание. Така че не би могло да се намери друго, дори преувеличено бедствие, което да наподобява на това, толкова то надминаваше с ужаса си всички дотогавашни. Ето защо от многобройните и великолепни подвизи на Сципион това ми се вижда най-грандиозния и смелия.
6. Но на зазоряване, когато вече противниците бяха или избити, или обърнати в панически бяг, Сципион призова хилиарсите си и започна да преследва врага по петите. Отначало картагенецът остана на място, макар да бе известен за приближаването на римляните.16 Разчиташе на укрепеността на града. Но после, като разбра, че съседните обитатели се бунтуват, и уплашен от нападението на Сципион, избяга с оцелелите. Това бяха не по-малко то петстотин конника и около две хиляди пехотинци. Жителите единодушно повериха съдбата си на римляните. Публий ги пощади, но разреши на войските си да плячкосат два от съседните градове и след това се завърна в първоначалния си лагер. А картагенците, сега когато надеждата за успех в първоначалното им намерение се изпари, тежко понесоха случилото се. Защото, след като се бяха надявали, че ще обкръжат римляните в носа до Итюка, където бе зимният им лагер, по суша с пехотата, а по море – с флотата си, и цялата им подготовка бе хвърлена в това направление, сега бяха принудени не само да оставят откритите територии под контрола на противника, след това невероятно и неочаквано поражение, но рискуваха самите те и градът им да изпаднат в бедствено положение, и това напълно ги отчайваше и изпълваше душите им със страх. Все пак обстоятелствата налагаха да промислят и да вземат решение за бъдещето, поради което сенатът бе изпълнен със смут и с разнообразни и объркани предложения. Някои казваха, че трябва да проводят при Ханибал и да го извикат от Италия, защото едничката им надежда е останала у този стратег и неговата войска. Други – че трябва да се преговаря с Публий за примирие и да поговорят с него за условията на мирните договори, трети – че трябва да запазят своя кураж и да съберат войски, като проводят пратеници и при Софакс. Той се бе оттеглил наблизо, в Аба, и бе събрал оцелелите след сражението. Това мнение надделя накрая.
Прочие, картагенците започнаха да сбират войска, като изпратиха Хасдрубал да направи това, и в същото време проводиха до Софакс, с искане той да им се притече на помощ и да остане верен на досегашния съюз и да го убедят, че Хасдрубал веднага ще се присъедини към него със събраните войски.
7. Римският стратег едновременно се зае с подготовката за обсада на Итюка, и нещо повече, като чу, Софакс остава верен и че картагенците отново събират войска, изведе войските и се приближи до Итюка. Същевременно разпредели плячката и прати търговците да свършат добра работа. Понеже заради спечеленото сражение мълвата описваше блестяща картина за пълната победа, войниците отдаваха драговолно наличната си плячка на търговците за нищо.
Нумидийският цар и неговите приятели отначало решиха да продължат оттеглянето си и да се приберат по домовете си. Но когато близо до Аба се натъкнаха на келтиберите, които бяха наети от картагенците и чиито брой беше четири хиляди, разчитането на тази допълнителна сила ги накара да спрат и да вдъхнат глътка кураж.17 Наред с това и младото момиче, което беше, както вече казах, дъщеря на стратега Хасдрубал и жена на Софакс, настоятелно го умоляваше да остане и да не изоставя картагенците при това тежко положение, и нумидиецът се подчини и покори на нейните молби. Келтиберите допринесоха немалко и за повдигане надеждите на картагенците. Вместо четири хиляди беше донесено, че са десет хиляди, и че са несравними в битка и по боен дух, и с въоръжение. От тази мълва и от приказките на тълпата картагенците удвоиха своята смелост, че ще могат да установят своя контрол над полето. И накрая, след тридесет дни, те вдигнаха лагер и се укрепиха близо до т. нар. Велика равнина, заедно с нумидийците и келтиберите, като общия им брой бе не по-малко от тридесет хиляди.
8. Когато тези новини стигнаха в римския лагер, Публий веднага се зае да тръгне срещу тях, и като нареди на обкръжаващите Итюка по суша и море какво трябва да правят, тръгна с цялата лека пехота. Като пристигна на петия ден в т. нар. Велика равнина и се приближи до противниците, първият ден се спря на лагер на една височина на разстояние около тридесет стадия от тях, а на втория се спусна от височината и като пусна напред конниците, се доближи на седем стадия от картагенците. Два дни стратезите задържаха войските си на позиции и изпробваха силите си в кратки престрелки, но на четвъртия преднамерено изведоха армиите и ги построиха за битка. Публий просто според римския обичай постави отпред редиците на хастатите, после – тези на принципите и след тях – триариите. От конниците на дясното крило постави италийците, а на лявото – нумидийците на Масаниса. Софакс и Хасдрубал подредиха келтиберите в средата срещу римските части, нумидийците поставиха в лявото крило, а картагенците – в дясното. Още при първия сблъсък нумидийците отстъпиха пред италийските конници, а картагенците – пред Масаниса, защото душите им бяха сплашени от предишните поражения. Но келтиберите се сражаваха храбро, удържайки на римляните. Защото те не се надяваха на спасение нито ако избягат, защото не познаваха земята, нито ако се предадат в плен, поради безчестието, което бяха проявили към Публий. Смяташе се, че след като не бяха изпитали нищо враждебно от негова страна по време на операциите в Иберия, са постъпили несправедливо и вероломно, като са дошли да се сражават на страната на картагенците срещу римляните. Но когато крилата отстъпиха, те бързо бяха обкръжени от принципите и триариите и бяха посечени на място, с изключение на малцина. Така изгинаха келтиберите, като помогнаха много на картагенците не само в битката, но и за бягството им. Защото ако пред римляните не беше възникнало това препятствие, лесно щяха да последват бягащите по петите и само малцина от тях щяха да се спасят. Но сега, след като те бяха устояли, Софакс с конницата си успя безопасно да избяга в отечеството си, а Хасдрубал с оцелялата част от войската си – в Картаген.
9. Римският стратег, след като се погрижи за разпределението на плячката и пленниците, събра съвета, за да обсъдят какво да се прави по-нататък. Реши се стратегът Публий да остане с част от войската и да обиколи градовете, а Лелий и Масаниса с нумидийците и част от римската войска да преследват Софакс и да не му оставят време да организира съпротива. След като взеха това решение се разделиха, едните тръгвайки към Софакс с упоменатата войска, а стратегът към градовете. Някои от тях доброволно се предадоха на римляните от страх, други той превзе с обсада и щурм. Всичко из страната бе склонно към промяна, защото хората бяха непрекъснато подложени на трудности и от дълго време плащаха данъци, заради войните в Иберия.
В самия Картаген безредието беше голямо и преди, но тогава настъпи още по-голяма бъркотия и изглеждаше, че след този втори тежък удар те напълно бяха загубили увереност в себе си. Независимо от това най-храбрите между сенаторите настояваха да се прати флотата срещу обсаждащите Итюка и да се опитата да премахнат обсадата и да сразят римската флота, която бе неподготвена в това отношение. Настояваха също така и да се извика Ханибал и без забавяне да се изпробва и тази надежда. Тези две мерки, казваха те, доколкото може да се прецени разумно, предлагат големи възможности за спасение. Други обаче настояваха, че за всичко това е минало времето и сега трябва да се мисли за укрепването на града и подготовка за обсада. Ако има съгласие, случайността сама ще предложи много възможности. Те също съветваха да се разгледа въпроса за мира и да се реши при какви условия и как да се освободят от сегашните беди. След многобройни дебати всички тези предложения бяха приети.
10. Щом това се гласува, сенаторите, които щяха да заминат за Италия, тръгнаха по море направо от сената, а навархът – към корабите. Останалите се заеха де се погрижат за укрепването на града и често заседаваха за това.
А Публий, чийто лагер вече беше пълен с плячка, понеже никой не му се противопоставяше, но му изпълняваха всички искания, реши да прехвърли по-голямата част от плячката в първоначалния си лагер, а сам той с облекчената си от товар войска да завземе укреплението пред Тунис и да се установи там на лагер пред очите на картагенците. Смяташе, че така в най- голяма степен ще ги изплаши и подтисне. За няколко дни картагенците бяха готови с екипажите и зърнените запаси за корабите си се канеха да тръгват. В този момент Публий се появи пред Тунис и след като стражите избягаха от неговия щурм, завзе мястото. Тунис е отдалечен на сто и двадесет стадия от Картаген и се вижда добре почти от целия град, Както вече казах, естествените условия и човешкия труд са го направили изключителен със своята укрепеност. Точно когато римляните вдигнаха лагера си, картагенците тръгнаха с корабите си за Итюка. Когато Публий видя потеглянето на противника, се уплаши да не се случи нещо неприятно на неговата флота, и се притесни, тъй като те не подозираха нищо и не бяха подготвени за предстоящо сражение. Ето защо веднага вдигна лагера и бързо се отправи да помогне на хората си. Като разбираше, че неговите бойни кораби са добре оборудвани за поддръжка и придвижване на обсадни машини и изобщо за обсадни операции, но не са подходящи за морско сражение, докато флотата на противника бе подготвяна само за тази цел през цялата зима, се отказа да ги пресреща и да влиза в сражение, но като закотви бойните кораби в редица, постави на три-четири дълбочини зад тях транспортните кораби, и като свали мачтите и гредите, ги свърза с тях здраво един към друг, като остави помежду им малко пространство за придвижване на гребните лодки напред-назад.
III. СЪБИТИЯТА В ЕГИПЕТ
11. Полибий в четиринадесетата си книга твърди, че Агатокъл, бил син на Ойнант, приближен на царя Филопатор18 и подмазвач на Филон. (…)
Полибий в четиринадесетата книга на своите “Истории” твърди, че в Александрия било пълно с портрети на Клейно,19 виночерпката на Птолемей Филаделф,20 облечена само в хитон и с ритон в ръцете. “И не бяха ли най-хубавите къщи”, казва, “наречени на Мюртион, Мнесида и Потейне? Макар Мнесида и Потейне да бяха обикновени флейтистки, а Мюртион – една от професионалните и общодостъпни актриси. И не беше ли царят Птолемей Филопатор пленен от хетерата Агатоклея, която преобърна цялото царство?” (…)
12. Сигурно някои от моите читатели ще се зачудят защо в други случаи винаги описвам събитията последователно по години, а само в случая с Египет разказвам за един толкова продължителен период. Направих това по следните причини. Царят Птолемей, за когото е реч сега, Филопатор, след края на войната21 за Койле в Сирия, изостави напълно добродетелта и избра живота в разврат, който по-горе описах. По-късно при своето царуване той бе принуден от обстоятелствата да се включи в описаната вече война, която, освен взаимната жестокост и беззаконие не предложи нито редовно сражение, нито морска битка, нито обсада, нито нещо друго, достойно за упоменаване. Това ме доведе до убеждението, че и за мен пишещия ще бъде по-лесно, и за читателите – по-лесно за научаване, ако говоря за всичко това не изброявайки по години незначителни и недостойни за споменаване събития, но като обрисувам веднъж завинаги като в една цялостна картина характера на този цар.
Бележки към четиринадесета книга:
1Събитията, описани в тази книга на Полибий, са систематизирани от издателите и тук ще бъдат коментирани само най-важните от тях.
2144 олимпиада съответства на 204-200 г. пр. Хр.
3Полибий очевидно има предвид Втората Пуническа война, завършила през есента на 202 г. пр. Хр.
4Историкът намеква за политическите намерения на Филип V и Антиох III Велики и най-вече съюза помежду им от 203/202 г. пр. Хр., насочен срещу Птолемей V Епифан (204 – 180 г. пр. Хр.).
5Полибий пише за консулите, избрани през 551 г. от основаването на града, т.е. 203 г. пр. Хр. Гней Сервилий Цецион и Гай Сервилий Гемин, за които изрично ссъобщава и Ливий [Liv. XXIX, 38,3]
6За обсадата на Утика (Итюка) кратка информация има у Ливий [Liv. XXX, 3,3], който черпи информация от Полибий.
7Софакс или Сифакс бил цар на масесилите.
8Общата численост на двете армии – 93 000 бойци съответства на обявения им брой у Апиан [App. Lib. 9]
9т.е. пролетта на 203 г. пр. Хр.
10Събитията описани у Полибий са пресъздадени и у Ливий [Liv. XXX, 5,2], което подсказва, че той е основният му извор.
11Масиниса според Полибий играл важна роля в събитията през последните две години на Втората Пуническа война.
1260 стадия съответстват на около 10.5 км.
13През 203 г. пр. Хр. Лелий действувал като легат на Сципион, което подробно е описано от Ливий [Liv. XXX, 9,1; 11-12; 14,2-3], Диодор [Diod. XXVII, 7] и в хрониката на Зонара [Zon. IX,11].
14Разказът на Полибий се потвърждава чрез текста на Апиан [App. Lib. 21-22].
15В разказа на Ливий [Liv. XXX, 6,8] се съобщава за 40 000 убити и 5 000 пленени, докато Апиан дава по-лазбичен брой на убитите – 30 хиляди, както и 2 400 пленници [App. Lib. 23].
16Полибий има предвид реакцията на Хасдрубал. Събитията подробно са пресъздадени у Ливий [Liv. XXX, 7,1-10] и в сбития преразказ на Апиан [App. Lib. 24].
17Разказът на Полибий напълно се покрива с информацията у Ливий [Liv. XXX, 7,10], което подсказва за пореден път, че е негов основен извор.
18Събитията са отпреди пролетта или лятото на 204 г. пр. Хр., тъй като по това време умрял цар Птолемей IV Филопатор
19Клейно е известна и от един пасаж в “Гощавката на мъдреците” от Атеней [Athen. X, 425 E-F].
20Птолемей II Филаделф е бил цар на Египет между 282 и 246 г. пр. Хр.
21Полибий очевидно има предвид победата на Птолемей IV Филопатор над Антиох III Велики в битката при Рафия на 22 юни 217 г. пр. Хр.
==========================================================================
Антични автори 