Полибий, Всеобща история – кн. 20 – фрагменти

ФРАГМЕНТИ ОТ ДВАДЕСЕТА КНИГА1


ОЛИМПИАДА 147,1.

I. СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА

1. И по-нататък Полибий (пише): Тридесетима от избраните определиха да заседават с царя. И после: Той свика избраниците и започна да обсъжда настоящето положение. (…)

Антиох и Беотия

2. След като Антиох изпратил посланици при беотите, беотите отговорили на пратениците му, че едва когато царят дойде при тях, ще обсъдят молбите му.2 (…)

Пратеничества до Антиох от Епир и Елея

3. В началото на зимата,3 докато Антиох бил в Халкида, при него дошли пратеници, от народа на епиротите Харопс, а от града на елеите – Калистрат. Епиротите го помолили да не вкарва най-напред тях във войната с римляните, виждайки, че от цяла Елада те са най-близко до Италия; но ако той може, заставайки пред Епир да им осигури безопасността, казаха, че ще го приемат и в градовете си, и в пристанищата си. Ако в момента не мисли да постъпи така, поискаха да ги извини затова, че се страхуват от войната с римляните. А пък жителите на Елея го помолиха да изпрати помощ на града; след като ахеите са взели решение за война, те се страхуват от тяхното нападение. На епиротите царят отговори, че ще им проводи пратеници, за да разговарят с тях за общото благо, а на елеите изпрати хиляда пехотинци, като им назначи за водач критянина Евфан. (…)

Упадъкът на Беотия

4. Беотите отдавна бяха се занемарили и разликата спрямо предишното здраве и слава на държавата им беше голяма. Те, след като бяха придобили голяма слава и мощ по времето на Левктра, не знам как в по-сетнешните времена непрекъснато смаляваха и двете със стратега си Абеокрит.4 От тогава насетне не само я смаляваха, но просто я обръщаха в лоша и доколкото можаха, затъмниха предишното си добро име. След като ахеите ги въвлякоха във войната с етолите, те им станаха съюзници в тази кауза и оттогава насетне воюваха срещу етолите. Но когато етолите нахлуха с войска в Беотия и те се вдигнаха на всенародна бран, и ахеите се събраха и щяха да им се притекат на помощ, те не приеха влизането им и се сблъскаха с етолите. След поражението в тази битка духът им така отпадна, че оттогава насетне просто не се осмеляваха да спорят за никоя добродетел, нито пък се присъединяваха към елините по общо решение било във военно начинание, било в състезание, но се отдадоха на пирове и пиянства, с които похабиха не само телесата си, но и душите си.

5. Ето как накратко това безразсъдство постепенно ги облада. След споменатото поражение веднага напуснаха ахеите и присъединиха народа към етолите. След като и тия след известно време поведоха война срещу Деметрий, бащата на Филип, изоставиха и тях, и още щом Деметрий нахлу с войска в Беотия, без да се поучат от нещастията си му се покориха, изоставяйки в тия криволици славата на прадедите си. Намериха се някои, които не одобриха това решение и пълното подчиняване на македоните. Заради това настъпиха политически разногласия между тях и Аскондас и Неон, предците на Брахюл. Защото тия най-много държаха на прома-кедонската политика. Но най-накрая надви партията на Аскондас, след едно такова приключение. Антигон, който след смъртта на Деметрий бе станал настойник на Филип, плавайки мимо покрайнините на Беотия по някакви работи към Ларюмна,5 попадна на неочакван отлив и корабите му заседнаха на сушата. В същото време се бе разпространила мълвата, че Антигон се кани да нахлуе в страната. Неон, който по това време беше началник на конницата и бе събрал около себе си всички беотийски конници да пази страната, се приближи до хората на Антигон, докато те се лутаха, отчаяни от случилото се, и макар да можеше да навреди много на македоните реши да ги пощади, въпреки очакванията им. Прочие, останалите беоти одобриха тази му постъпка, но тиванците никак не бяха доволни от случилото се. А Антигон, след като плитчината скоро се запълни с вода и корабите бяха облекчени, остана много благодарен на Неон затова, че след премеждието не го е нападнал, и продължи за Азия към първоначалната си цел. Ето защо по-късно, когато победи спартанеца Клеомен и завладя Лакедемон, остави за комендант на града Брахюл, отдавайки му по този начин благодарност заради благодеянието на баща му Неон. Поради това Брахюлевият дом в немалка степен се въздигна. И не само в тогава те получиха покровителство, но и по-сетне непрестанно и той, и Филип го поддържаха финансово и укрепваха дома, тъй че те бързо надмогнаха опозицията на тиванците и принудиха всички да водят промакедонска политика, с изключение на малцина.

6. Така се постави началото на обвързването на Неоновия дом с македоните и на имуществената отплата, която той получаваше заради това. А общобеотийската държавност така се занемари, че в продължение на почти двадесет и пет години не се прилагаха съдебни наказания нито във връзка с частни договори, нито по публични обвинения, но някои от архонтите началствайки над гарнизоните, други – над общите войски, непрекъснато нарушаваха правораздаването; някои от стратезите дори плащаха на наемници от изпаднали в затруднение хора, за обща сметка. Поради това тълпата се научи да слуша тия и да пази властта на тия, от чиито закононарушения щеше да спечели и да получава нещо от общественото имущество по благоволение на архонтите. В най-голяма степен се съдействаше за такива облагодетелствания, непрекъснато се измисляше нещо, което изглеждаше, че в момента ще облагодетелства мнозинството, а пък след това ако ще всичко да погине. А от това последва и едно друго рвение, не водещо към добро. Когато умираха бездетни хора, не оставяха имуществото си на наследниците по родствена линия, според предишните им обичаи, а на угощения и пиянства разпределяха и го правеха достояние на приятелите си. Дори мнозина от тези, които имаха поколение, раздаваха по-голямата част от имота си на сътрапезниците си, и се стигна до там, че мнозина беоти даваха за един месец повече пирове, отколкото са дните в месеца.

Отпадането на Мегара от Беотийския съюз

Ето защо мегарците, негодуващи срещу това поведение, си припомниха за предишния съюз с ахеите, и веднага преминаха към ахеите и към тяхната политика. Мегарците от самото начало, от времето на Антигон Гонат, водеха проахейска политика. Но когато Клеомен застана пред Истмос, блокирани минаха на страната на беотите, със съгласието на ахеите. Но малко преди времето, за което сега говорим, неодобрявайки беотийската политика, минаха на страната на ахеите. Но беотите, разгневени от това, че ходът им изглежда като проява на пренебрежение към тях, излязоха с цялото си въоръжение срещу Мегара. И без дори да обяснят на мегарци причината за тяхното идване, така разгневени предприеха обсада и щурмове срещу града. Но изпадайки в паника поради мълвата, че се е появил Филопоймен с ахеите, оставиха стълбите си до стената и презглава побягнаха към отечеството си.

7. С тази своя политика беотите някак щастливо се изплъзваха от опасностите и по времето на Филип, и по времето на Антиох. Но по-сетнешните обстоятелства не можаха да избегнат, и сякаш съдбата им даде заслужена отплата, та да изпаднат в тежки беди.6 За това ще споменем по-нататък. (…)

С враждебността спрямо римляните повечето си обясняваха отстраняването на Брахюл и експедицията на Тит срещу Коронея,7 която той предприе заради зачестилите убийства по пътищата. (…) При приближаването на царя беотийските архонти излязоха да го посрещнат. След като се срещнаха и побеседваха сърдечно, въведоха го в Тива.8 (…)

Сватбите на Антиох

8. А Антиох, наречен още Велики, когото римляните победиха, според разказа на Полибий в двадесета книга, като пристигнал в Евбейска Халкида вдигнал сватба, на петдесет и две години, и след като вече бил предприел своите най-велики дела, освобождаването на елините, както той провъзгласил, и войната срещу римляните.

След като любил една девица от Халкидика по време на войната, прекалил с виното и развеселен в своето опиянение, настоял да се ожени за нея. Тя била щерка на Клеоптолем, един от изтъкнатите граждани, и със своята хубост превъзхождала всички. И като вдигнал сватбата в Халкида, останал да зимува там, без въобще да го е грижа за положението. Даже кръстил детето Евбея. Но надвит от противника, избягал в Ефес с младоженката.9

Битката при Термопилите

От цялата войска, от около десет хиляди души, които съгласно Полибий написахме че дошли в Гърция с царя, едва петстотин, които били около царя, съвсем незначителен брой, успели да избягат.

Ахеите сключват мир

9. Обкръжението на етолийския стратег Феней, след като Хераклея паднала в ръцете на римляните, разбирайки, че Етолия е застрашена и виждайки пред очите си съдбата на другите градове, решиха да проводят до Маний за примирие и мирен договор. Като решиха това, пратиха Архедам, Панталеонт и Халепос. Като се събраха с римския стратег, те обсъдиха и говориха за какво ли не, но не им се позволи да навлязат в същината на въпроса, за който бяха получили нареждане. Маний им каза, че моментът не е подходящ за такъв разговор, тъй като той е зает с уреждане на плячката от Хераклея. Но им каза, че ще даде десет дни примирие и ще прати с тях Лукий, на когото нареди да разговаря с тях какво искат. С настъпването на примирието Лукий отиде с тях в Хипата и наченаха се дълги разговори за настоящото положение. Етолите защищаваха правата си , привеждайки отдавнашни примери за проявяваните от тяхна страна приятелски чувства към Рим. Пресичайки техните усилия, Лукий им отговаряше, че сегашният момент не е подходящ за такъв вид адвокатски речи. След като е развалено предишното им приятелство с римляните и сегашната взаимна вражда е причинена от етолите, то старото приятелство изобщо не може да се свързва със сегашното положение. Затова ги посъветва да се откажат от защита на правата си, а да предпочетат слова на почитание и да помолят стратега да извини прегрешенията им.

Етолите го удариха на подмилкване и решиха да поверят всичко на опекунството на Маний, доверявайки себе си на римляните, без да разбират какво значение има това, но подлъгани от думата “доверие”, (…) и оставяйки се на опекунството на самия победител.

10. Както и да е, като взеха това решение, бързо изпратиха с Лукий Феней да разясни на Маний какво са решили. И като се събраха със стратега, на нов ред взеха най-напред да защищават правата си, след което изведнъж се обърнаха и заявиха, че етолите са взели решение да доверят себе си на римската лоялност. Маний ги прекъсна и рече: “Такава ли дойде работата, мъже етоли?” След като те кимнаха да потвърдят, той продължи: “Прочие, първо ще ви се поиска никой от вас да не пристъпва в Азия, нито като частно лице, нито по общо решение, второ – да ми се предаде Дикеарх и епирота Менестрат”,10 който тогава се бе притекъл на помощ в Навпакт, “а заедно с тях цар Амюнандър и атаманите, които са се върнали с него при тях.” Фенеас го прекъсна: “Но това, което искаш, стратезе, не е справедливо, нито е по елински!”

Маний, не толкова разгневен, колкото в желанието си да ги накара да вникнат в сериозността на положението и съвсем да ги сплаши, рече: “И още ми плачете за елинското и ми говорите какво подобавало и било редно, след като се предавате на нашата милост? Ако аз пожелая, ще ви окова и всички ще ви натикам в затвора.” Като каза това, заповяда да се донесе верига и да вържат по едно желязно пале на врата на всеки. Всички хора на Феней се ужасиха и останаха безмълвни, сякаш загубили и тяло, и дух, от неочакваното посрещане. Лукий и някои от останалите присъстващи хилиарси помоли Маний да не измъчва дошлите мъже, защото са пратеници.

Щом той се съгласи, започна да говори Феней: Каза, че той самият и избраниците ще изпълнят неговите нареждания, но е нужно и одобрението на мнозинството, ако трябва това да се узакони. След като Маний рече, че това е вярно, отново го помоли за десет дневно примирие. След като и на това се съгласи, при тези условия се разделиха. Като се върнаха в Хипата, разясниха на избраниците какво се е случило и какви думи са изречени. Едва като чуха това, етолите за пръв път разбраха какво безразсъдство са проявили и каква беда са си навлекли. Затова се взе решение да напишат до градовете и да свикат етолите за да се посъветват относно нареденото. Но се разпространи мълвата за това, което се беше случило на Феней и свитата му, и народът толкова се изплаши, че никой не се наемаше да се яви на съвета. И тъй като бе невъзможно да се обсъдят римските заповеди, и тъй като по същото време Никандър бе отплавал от Азия към Фалара на Мелийския залив, откъдето започна и експедицията си, (…) и на неговата решителност царят възлагаше изпълнението на своето обещание, изпаднаха в още по-голямо безгрижие, тъй като вече нищо повече не можеше да се направи за мира. Поради това с изтичането на примирието етолите останаха сами във война с Рим.

11. Нередно би било да премълча премеждието, което сполетя Никандър. На дванадесетия ден от тръгването си от Ефес, той пристигна във Фалара. Като разбра, че римляните, които още се занимаваха с македоните, са излезли от Ламия и са спрели на стан недалече от града, изненадващо превози стоката в Ламия, а самият той се опита да се добере до Хипата, като мине между двата лагера. Но след като попадна на предните македонски постове, донесоха на Филип, че той още като се натъкнал на тях започнал да се вайка колко много си е изпатил, като е попаднал на гнева на Филип, вместо да се предаде на римляните. Щом това известие стигна до царя, той веднага се разпореди съответните хора да обслужат Никандър и оттук насетне да се грижат за него сърдечно. След известно време той стана, посрещна Никандър и след като много укори общото безразсъдство на етолите, затова че отначало въвлекли римляните в действия срещу елините, а след това и Антиох, все пак и сега ги подкани като забравят миналото, да се посветят в доброжелателство към него и да не предпочетат да потъпчат взаимните ползи от това доброжелателство. Поиска му да предаде това на етолийските първенци. И като прикани самия Никандър да помни за оказаното му благодеяние, отпрати го с достатъчен ескорт, като нареди на назначените за това хора да го доведат в безопасност до Хипата.

А самият Никандър, комуто това посрещане се стори съвсем невероятно и изненадващо, тогава се върна при своите, но по-нататък след тази среща продължи да бъде благоразположен към македонския двор. Затова и по-късно, тъй като се чувстваше обвързан от споменатата благодарност и с мъка противодействаше на операциите на Персей, стана обект на подозрения и сплетни, докато накрая не бе привикан в Рим, където и загина. (…)

Коракс, планина между Калиполис и Навпакт. Полибий в книга двадесета. (…)

Аперантия, град в Тесалия. Полибий в книга двадесета. (…)

Филопоймен в Спарта

12. Лакедемоните искаха да намерят някой от своите съграждани, който да разговаря с Филопоймен по този въпрос. Но макар в повечето случаи да разполагат с много дейни личности, готови да им предложат услугите си и така да предприемат първите стъпки към установяване на приятелство, този път не се намираше никой, който доброволно да дойде и да предложи услугите си в случая с Филопоймен и след като се затрудниха, избраха с жребий Тимолай, който макар да бе приятел на баща му и много близък с Филопоймен, на два пъти ходи само по този въпрос в Мегалопол и не дръзна да спомене нищо за това, и едва когато бе подтикнат при третото си идване, се осмели да спомене за дара.11

Филопоймен посрещна новината неочаквано сърдечно, при което Тимолай се зарадва, че е постигнал целта си, а Филопоймен каза, че след няколко дни ще дойде в Лакедемон. Защото искал да благодари за това на всички първенци. Когато по-късно дойде и бе поканен в Съвета, каза, че отдавна знае за благоразположението на лакедемоните към него, и особено сега, когато го удостояват с венец и с такава почит. Заяви обаче, че приема намерението им, но от дара не одобрява. Защото трябвало подобни почести и венци, удостоеният с които няма никога да се очисти дори от ръждата им, да се дават не на приятелите, а по-скоро на враговете, за да могат приятелите, които ценят свободата, да пазят верността си към ахеите, а враговете, след като са захапали стръвта, да се принуждават или да се съгласяват с тях, или като мълчат, да не могат да им вредят.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ДВАДЕСЕТА КНИГА:

1Събитията от практически изцяло загубената XIX книга на Полибий са се развивали през първите три години на 146 Олимпиада, което съответства на 195 – 193 г. пр. Хр. Тези от XX книга обхващат всеобщата история през 192 и 191 г. пр. Хр. или 562 и 563 г. от основаването на Рим.

2От Ливий [Liv. XXXV, 46] е известно, че Антиох прз 192 г. пр. Хр. се опитал да привлече халкидците на своя страна. По-късно били изпратени посолства при ахеи, беоти и цар Амюнандър. Докато царят на атаманите се съгласил да стане негов съюзник, ахеите и беотите веднага отказали. За това съобщават Апиан [App. Syr. 12] и Диодор [Diod. XXXIX, 1].

3Т.е. края на 192 и началото на 191 г. пр. Хр., през консулството на П. К. Сципион и Марк Ацилий Глабрион. Този текст на Полибий съответства на пасажа у Ливий [Liv. XXXVI, 5].

4Споменатият Абеокрит не се среща другаде и не е известен. За тези събития кратко изложение има и у Атеней [Athen. X, 418a].

5Ларюмна е била в приморската част на Беотия.

6Полибий има предвид събитията от 171 г. пр. Хр., когато започва войната на римляните с Персей.

7Походът на Тит срещу Коронея бил извършен през 196 г. пр. Хр., след като беотите отказали да заплатят 500 таланта за убитите от тях римляни. За това съобщава и Ливий [Liv. XXXIII, 29].

8В силно фрагментирания текст на Полибий липсват някои детайли, пресъздадени у Ливий [Liv. XXXVI, 6-10] и Апиан [App. Syr. 13-14, 16]. Там е описано преминаването на беотите към Антиох, срещата на сирийския владетел с предводителите на етолите, където присъствал и Ханибал, както и военните действия в Тесалия през 192 г. пр. Хр.

9В този фрагмент липсват подробните описания, запазени у Ливий [Liv. XXXVI, 11-26] и Апиан [App. Syr. 16-24]. Там са описани неудачните действия на Антиох в Акарнания и Тесалия, където срещу него действал Марк Ацилий Глабрион, поражението на сириеца при Термопилите в 191 г. пр. Хр. и бягството му в Ефес.

10Заради склонността му към измяна на римските интереси.

11Събитията, за които Полибий съобщава в този фрагмент, са пресъздадени в Плутарховата биография на Филопоймен. Оттам става ясно, че след смъртта на Набис през 192 г. пр. Хр. спартанците били привлечени от Филопоймен в състава на Ахейския съюз със съгласието на знатните граждани. Земята и домът на Набис били продадени и получените от тях 120 таланта били предложени в дар на Филопоймен [Plut. Philop. 15].

==============================================================

Към книга деветнадесета

Към книга двадесет и първа

Advertisements
Published in: on 15. 11. 2008 at 11:00 am  Коментарите са изключени за Полибий, Всеобща история – кн. 20 – фрагменти  
%d bloggers like this: