Полибий, Всеобща история – кн. 22 – фрагменти

ФРАГМЕНТИ ОТ ДВАДЕСЕТ И ВТОРА КНИГА1


А. ОЛИМПИАДА 147, 4.

I СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА

1. Към сто четиридесет и осмата олимпиада при римляните дойдоха пратеници от Македония и от съседните й страни. Решенията на сената относно прошенията на посланичествата.

Споровете в Елада между Филип и тесалите и перебите относно градовете в Тесалия и Перебия, които Филип държеше по времето на Антиох. Защитата за тях пред Квинт Кекилий и за Те (…) [пред] Кекилий.2

Друг спор за градовете в Тракия между Филип и пратениците на Евмен и бежанците от Маронея, реченото за тях в Солун и решението по тези спорове на Кекилий.3

Клането, причинено от царя Филип в Маронея. Пристигането на пратеници от Рим и техните заповеди. Причини за избухването на войната между римляните и Персей.4

Присъствието на пратениците на царете Птолемей, Евмен и Селевк в Пелопонес. Решенията на ахеите за съюз срещу (?!) Птолемей и даровете, връчени им от споменатите царе. Пребиваването на Квинт [в (…)] Лакедемон и [ (…) на ] решенията.

Ареус и Алкивиад, едни от старите бежанци от Лакедемон, проводиха посланици в Рим и внесоха обвинения срещу Филопимен и ахеите.

(Извлечения от XXII книга на Полибий, титулувани от Константиниан

“За римските пратеничества до народите”)

2. Към сто четиридесет и осмата олимпиада пристигнаха римски пратеници в Клейтор и се проведе Ахейски събор. Речите, произнесени от едните и от другите във връзка със събитията из Лакедемон и накратко решенията на ахеите.5

Филопоймен и Спарта

3. След избиванията в Компасион6 някои от гражданите на Лакедемон, недоволни от станалото и решили, че при Филопоймен лакедемоните са загубили своята сила и първенство, пристигнаха в Рим и представиха обвинения срещу управлението на Филопоймен. След това пратиха писмо до ахеите, подписано от Марк Лепид, който по-късно стана първожрец, а тогава беше избран на консулска длъжност. Той написа на ахеите, че неправилно са наложили (в Пелопонес – б. пр.) управление в ущърб на лакедемоните. Докато те пребиваваха като пратеници, Филопоймен веднага назначи за свой пратеник Никодем от Елея и го прати в Рим.7

Птолемей Епифан и ахеите

По същото време пристигна от страна на Птолемей и посланикът Деметрий от Атина, за да поднови предишния съюз с царя. След като приеха с готовност подновяването на съюза, за пратеници при Птолемей бяха назначени Ликортас, моят баща, и гражданите на Сикион Теодорид и Росителес, за да положат договорна клетва от името на ахеите и да получат такава от страна на царя. В същото време се случи нещо, може би незначително, но заслужаващо да се спомене. След като бе извършено подновяването на съюза, Филопоймен устрои прием в чест на ахейския пратеник. Когато по време на срещата се спомена за царя, пратеникът се зае надълго и нашироко да хвали Птолемей, като изтъкна и някои примери за неговата опитност и храброст по време на лов, в ездата и силата му в боравенето с оръжие, както и за добрата му тренировка в тези неща. Каза, че по време на лов ударил бик от кон, улучвайки го с пика.

Размирици в Беотия. Действията на Рим и на Ахеите

4. В Беотия, след сключването на мирния договор между Рим и Антиох,8 се пресекоха надеждите на всички ония, които се опитваха да променят положението и политическият живот в държавите придоби друга насока и ориентация. Затова и присъдата, която при тях се проточваше от двадесет и пет години насам, стана предмет на обсъждане из градовете, като някои твърдяха, че трябва да приключи и да се сложи край на взаимните съдебни разправи. Възникна голям спор по тези въпроси, понеже мнозина от заможните граждани бяха ощетени, но от само себе си се появи една подкрепа за тия, които предпочитаха това да се реши по най-добрия начин. Защото в Рим Тит отдавна се стараеше да върне Зевксип в Беотия, тъй като по време на войните с Антиох и Филип в много отношения му беше съдружник. И по това време уреди сенатът да напише до беотите, че трябва да върнат Зевксип и останалите, екстрадирани заедно с него, обратно в родината им. Когато това се разбра беотите, в опасението си да не би с тяхното завръщане да ги отклонят от благоразположението към македоните, в желанието си да потвърдят публично присъдите си над хората над Зевксип, които бяха наложени писмено срещу тях, учредиха трибунал, чрез който произнесоха една присъда за светотатство, затова, че е отлюспено сребърното покритие на олтара на Зевс, и една смъртна, заради убийството на Брахюл. След като уредиха това, вече не обръщаха внимание на сенатското писмо, а проводиха пратеници в Рим начело с Каликирит, където обявиха, че не могат да обезсилват законните решения на своя съд. По същото време самият Зевксип отиде в Рим да пледира за своите права пред сената, и римляните написаха до етолите и ахеите за беотийското решение и им наредиха да върнат Зевксип в родината му. Ахеите се въздържаха да влязат с войска, но предпочетоха да пратят пратеници и да подканят беотите да се подчинят на римските искания и също така да ги помолят, както те самите бяха постъпили по отношение на собствените си съдебни решения, да приключат и с тези, по които ахеи бяха страна. Защото решенията по искове межди ахеи и беоти също така се бяха отлагали в продължение на много дълго време. Като чуха това, беотите, които тогава бяха под стратегството на Хипий, веднага обещаха, че ще изпълнят подканата, но скоро напълно пренебрегнаха обещанието си. Ето защо Филопоймен, веднага след като Хипий бе свален от власт и бе избран Алкест, овъзмезди молителите, въпреки решението на беотите. Това предизвика една значителна вражда между двата народа. Защото (…) веднага получи стадата на Мюрих и Симон; това предизвика стълкновения и враждата вече не бе гражданска, но придоби характер на война. Сенатът, ако съгласно своето решение бе настоял за връщането на Зевксип, скоро можеше да се разрази война; но сега сенатът се въздържа, а мегарците забавиха овъзмездяването, докато се водеха преговорите по примирието (…)

Спор между Родос и Ликия

5. Между ликийците и родосците възникнаха разногласия поради следните причини. Докато десетимата (упълномощени от Римския сенат – б. пр.) уреждаха нещата в Азия,9 пристигнаха от страна на Родос пратениците Теадет и Филофрон, с искане на тях да бъдат предадени Ликия и Кария, заради лоялността и готовността, с които се бяха отнесли към Рим по време на войната с Антиох. От страна на гражданите на Илион обаче дойдоха Хипарх и Сатир, с настояване заради тяхното собствено благоразположение към Рим да простят прегрешенията на ликийците. Като чуха тия искания, десетимата се постараха според възможностите да удовлетворят и двете спорещи страни. Заради народа на Илион не постановиха нищо жестоко към ликийците, но от благодарност към родосците, им отредиха Ликия в дар. Това решение предизвика твърде голям смут и вражда сред ликийците спрямо родосците. Защото щом се върнаха, пратениците на Илион възвестиха из градовете на Ликия и Кария, че те са умилостивили гнева на Рим и са осигурили тяхната свобода. Хората пък на Теадет огласиха в своята родина, че Ликия и Кария южно до реката Меандър са подарени на родосците от Рим. Прочие, ликийците проводиха в Родос свои посланици за сключване на съюз, но родосците избраха неколцина от своите граждани и ги проводиха из градовете на Ликия и Кария, за да се разпоредят за задълженията на всеки от тях. Макар разминаването между двете схващания (относно решението на римския сенат – б. пр.) бе толкова голямо, до един момент разликата между двете не беше станала ясна на всички. Но когато ликийците се явиха пред Родоското събрание и започнаха да говорят за сключване на съюз, стана родоският пританид Потион и осветли възгледите на двете страни, като освен това укори ликийците, те (…) че ще приемат всичко друго, но няма да се подчинят на родоските заповеди.

Б. ОЛИМПИАДА 148, 1.

II. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

Събитията в Тракия пред римския сенат

6. По същото време в Рим дойдоха посланиците на цар Евмен, за да съобщят, че Филип си присвоява градовете из Тракия. Дойдоха и бежанците от Маронея, за да го обвинят и съобщят причините, поради които Филип ги е изгонил, както и атаманите, перебите и тесалите, които заявиха, че трябва да им се върнат градовете, които Филип им бе отнел по време на войната с Антиох. Дойдоха и Филиповите посланици, за да отговорят на всички тези обвинители и да го защитят. След няколко спора между горните пратеници и тези на Филип, сенатът реши веднага да се назначи делегация, която да прецени обвиненията срещу Филип, да осигури на искащите полагащата им се сигурност да кажат фактите в очите на царя и да го обвинят. Избрани бяха Квинт Цецилий, Марк Бебий и Тиберий Клавдий.10

(Суда)

Отдавна се разгаряше граждански раздор сред жителите на Енос, като едни клоняха към Евмен, а други – към Македония.11

III. СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА

Ахейският съюз и царете

7. За положението в Пелопонес Полибий казва, че още когато Филопоймен бил стратег, народът на Ахея изпратил посланици в Рим във връзка с Лакедемон и до Птолемей, за да поднови предишния си съюз с царя. А по-късно, когато стратег бил Аристен, посланиците при Птолемей се върнали, когато в Мегалополис се провеждал ахейският събор. Царят Евмен също проводил свои пратеници, като обещал, че ще даде на ахеите сто и двадесет таланта, които пари те можели да заемат срещу лихва и с лихвата да се заплаща на ахейския съвет по време на общите събрания. Дойдоха и пратеници от страна на царя Селевк,12 за да подновят приятелството си и да съобщят, че царят ще даде на ахеите флота от десет големи кораба. Когато събранието започна да работи, пръв се изказа Никодем от Елея, който съобщи казаното от посланиците пред сената във връзка с града на лакедемоните и прочете отговора, от който можеше да се разбере, че сената не одобрява събарянето на стените (…) и убийствата в Компасион, и че не отменят предишните си решения. Понеже никой не взе думата нито да противоречи, нито да изкаже защита, този въпрос бе изоставен.

След това се явиха пратениците на Евмен,13 които заявиха, че той подновява бащиния съюз и разясни обещаното за парите и след като изказаха съображения, подчертавайки голямото благоразположение и сърдечност, които царят проявява към ахейския народ, се оттеглиха. 8. След тях думата взе Аполонид от Сикион и заяви, че по количество парите са достоен дар за ахеите, но че от гледна точка на условията на дарителя и определения от него начин, по който трябва да се използват, това е възможно най-срамния и незаконен акт на дарение.

Че след като според закона нито отделни граждани, нито архонтите не могат да получават дарове от цар под какъвто и да е предлог, защото това е явен подкуп, то ако приемат парите, това в очите на всички ще се окаже най-незаконният акт, а освен това и най-срамния. Ако съветът ще получава ежегодна заплата от Евмен и ще взима обществени решения, сякаш глътнал примамка, позорът и вредата ще бъдат явни. Защото сега Евмен дава пари, след това ще даде Прузий,14 после пък Селевк. И след като интересите са едни за царете и съвсем противоположен – за демокрациите, и след като в повечето и в повечето си дебати и най-главните от тях ние се занимаваме с различията си от царете, то ясно е, че по необходимост ще трябва да се случва едно от двете неща – или ще трябва да взимаме решения, които са в тяхна полза, или ако това не става, да изглеждаме в очите на всички като неблагодарници, правещи противното на онова, за което им се заплаща. Ето защо той призова ахеите не само да откажат, но и да възненавидят Евмен заради условията, при които прави дарението си.

След него стана егинетът Касандър и напомни на ахеите за нещастието на егинетите, в което изпаднаха заради съюза си с ахеите, когато Публий Солпикий доплава с флотата си и пороби всичките нещастни егинети; и това което вече разказах, как етолите, след като станаха господари на града съгласно договора с Рим, го продадоха на Атал срещу тридесет таланта. Като посочи това пред очите на ахеите, поиска от Евмен не да се мъчи да си спечели благоразположението им с помощта на парични лихви, ала като върне града, да получи тяхната неоспорима благодарност. А ахеите призова да не приемат такива дарения, чрез които да се окаже, че лишават егинетите от всякаква бъдеща надежда за спасение.

След тези речи настроението сред народа така се промени, че никой не се осмели да се изкаже в подкрепа на царя, а всички с викове отхвърлиха предложеното дарение, макар да изглеждаше, че изкушението трудно можеше да бъде преодоляно, поради голямото количество на предложената сума.

9. След всичко това бе внесен на обсъждане въпросът за Птолемей; по този повод бяха поканени изпратените от ахеите посланици при Птолемей, при което пред събранието се яви Ликортас с останалите пратеници и след като първо как са разменили клетви за съюз с Птолемей, съобщи, че той е предоставил на Ахейския съюз дарение от шест хиляди медни щитове за пелтасти, двеста таланта сечена на монети мед; освен това похвали царя и като каза няколко думи за неговото доброжелателство и добронамереност към ахейския народ, завърши словото си. След това се изправи ахейският стратег Аристен и запита Птолемеевия пратеник, както и ахейските пратеници, във връзка с подновяването, кой съюз е дошъл да поднови. Когато никой не му отговори, а всички започнаха да обсъждат помежду си, в Съвета настъпи пълно объркване. Причината за това объркване беше следната. Ахеите имаха сключени много съюзнически договори с царството на Птолемей и между тях съществуваха големи разлики, предизвикани от различните обстоятелства в различните времена. Въпреки това Птолемеевият пратеник не беше в състояние да уточни договорът от коя дата е дошъл да подновява, но отговаряше съвсем общо, нито пък проводените ахейски пратеници, които бяха положили и получили от царя клетва, сякаш съюзническият договор беше само един. И след като стратегът изложи всички договори и поясни поотделно разликите между тях, възникна голям спор, и народът се мъчеше да разбере кой договор подновяват в момента. След като нито Филопоймен, при чието стратегство бе станало подновяването, можеше да даде обяснение, нито свитата на Ликортас, които бяха ходили в Александрия, те заприличаха на хора, проявили безгрижие за обществените дела, докато Аристен създаде за себе си високото мнение, че само той знае какво говори, и изобщо не позволи да се утвърди решението, заради споменатата необмисленост. А след като се явиха пратениците на Селевк, ахеите решиха да утвърдят съюза си със Селевк, но за сега да се въздържат да получат дарените кораби. И след като се обсъдиха тия въпроси, се разотидоха по градовете си.

10. След това, докато Немейският събор беше в разгара си, от Македония пристигна Квинт Кекилий, връщайки се от пратеничеството, което води при Филип. И когато стратегът Аристен свика магистратите в Аргос, Квинт се яви пред тях и ги порица, като заяви, че са се отнесли по-тежко и сурово към лакедемоните, отколкото е било необходимо, като многословно ги призова да изправят тази допусната грешка. Аристен запази мълчание, с което показа, че самият той не одобрява взетите тук решения и се съгласява с думите на Кекилий. След това стана мегалополитянинът Диофан, човек, който разбираше повече от военно дело, отколкото от политика и не само не защити поне малко ахеите, но с враждебността си към Филопоймен подсказа на Кекилий и друго обвинение срещу ахеите. Защото го обвини, че е постъпил лошо не само спрямо Лакедемон, но и по отношение на Месена. Защото по бежанските въпроси сред месениите съществуваха някакви противоречия във връзка с предписанията на Тит и намесата на Филопоймен. Тогава Кекилий, след като се разбра, че сред ахеите се намират негови съмишленици, още повече възнегодува затова, че събранието на магистратите, не са е подчинил на предписанията му драговолно. След като Филопоймен, Ликортас и Архон се изказаха, изтъквайки много и разнообразни аргументи за това, че проблемите в Спарта са уредени по един добър начин и от полза най-вече за самите лакедемони, и че нищо от вече установените неща не е възможно да се промени, без да се престъпят принципите на човешка справедливост и на благочестие към боговете, присъстващите решиха да оставят нещата каквито вече са и такъв отговор да дадат на пратеника. Като разбра за тяхната склонност, Кекилий поиска да бъде свикано Народното събрание за среща с него. Ахейските архонти обаче му наредиха да покаже пълномощията, които е получил от сената за такова нещо. Понеже той замълча, заявиха му, че той няма право да свиква събранието; законите не позволявали това, освен ако не носи писмени пълномощия от сената, които да уточняват по какви въпроси той смята, че събранието трябва да се свика. Кекилий до такава степен се ядоса затова, че нито едно от исканията му не бе одобрено, че дори не пожела да приеме отговора на архонтите и си отиде без отговор. Ахеите пък приписаха вината за провала на предишната мисия на Марк Фулвий и за тогавашната на Кекилий, на Аристен и Диофан, за които се реши, че са взели страната на двамата римски пратеници поради поради политическите си различия с Филопоймен; мнозинството изпитваше известно подозрение към тия мъже. Та такова беше положението в Пелопонес.

В. ОЛИМПИАДА 148, 2.

IV. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

Обсъждането на положението в Елада в Сената

11. Когато Кекилий се върна от Елада и разясни пред сената за положението в Македония и Пелопонес, поканиха в сената пристигналите оттам по тези въпроси пратеници. След като първи се явиха пратениците на Филип и Евмен, а също така и на бежанците от Енос и Маронея, и след като говориха пред тях това, което бе казано в Тесалоники на Кекилий, сенатът реши да прати отново нови посланици при Филип, които първо да преценят дали той е освободил от гарнизоните си градовете в Тесалия и Перебия според донесението на Кекилий, и след това да му наредят да изтегли гарнизоните си от Енос и Маронея, и изобщо да изостави крайморските укрепления, места и градове в Тракия. След тях въведоха пристигналите от Пелопонес. Начело на своята делегация ахеите бяха изпратили Аполонид от Сикион, със задачата да обвини Кекилий за това, че не е приел техния отговор и изобщо да обяснят пред римляните истинското положение в Лакедемон, докато спартанските посланици бяха Аревс и Алкивиад. Тези мъже бяха едни от старите изгнаници, върнати наскоро в родината им от Филопоймен и ахеите. Тъкмо това най-много разгневи ахеите, поради мнението, че след като благодетелността, проявена към изгнаниците, бе толкова голяма и явна, то те проявяват такава неблагодарност към тях, че си позволяват да изпращат делегация срещу тях и да ги обвиняват пред управляващата власт, след като така неочаквано са били спасени от тях и са били върнати в своята родина.

12. След като по решение на Сената си размениха тези обвинения пред съда, Аполонид от Сикион поясни, че изобщо не е възможно нещата в Спарта да бъдат уредени по-добре отколкото са уредени сега, благодарение на ахеите и Филопоймен, а Аревс се опита да докаже противното и да заяви, че първо ахеите са отслабили мощта на града, изгонвайки мнозинството от населението му със сила, и след това са им оставили държавата в несигурност и зависимост, в несигурност, заради малцината останали в града и заради разрушените стени, а зависима, защото са задължени не само да се подчиняват на общите решения на Ахейския съюз, но и поотделно да служат на непрекъснато назначаваните архонти. Като чу и това, сенатът реши да даде на своите посланици указания и по този случай, и назначи за Македония и Елада комисия начело с Апий Клавдий.

Ахейските пратеници защитиха пред сената и своите архонти от Кекилий, като заявиха, че те с нищо не са прегрешили, нито заслужават обвинения затова, че не са свикали събранието; при тях съществувал закон, според който ахеите нямат право да свикват общо събрание, освен при одобряване на военен съюз, или ако някой представи писмо от сената. Ето защо и тогава архонтите са постъпили основателно; макар и да са искали да съберат ахеите на събрание, им е попречил закона, тъй като Кекилий нито е носил писмо от сената, нито пък е пожелал да представи пред архонтите писмени пълномощия. След тези техни слова стана Кекилий и обвини Филопоймен и Ликортас, и като цяло политиката на ахеите и начина, по който те са уредили нещата, свързани с лакедемоните. Като изслуша всичко казано, сенатът даде на ахеите отговор, че по въпросите, свързани с Лакедемон ще изпрати свои представители, да проучат положението. Посъветваха ги да се грижат за непрекъснато пристигащите техни посланици и да им оказват подобаващото се гостоприемство, както правят и римляните с идващите при тях посланици.

V. СЪБИТИЯТА В МАКЕДОНИЯ

Траките избиват граждани на Маронея

13. Цар Филип, след като собствените му посланици му писаха от Рим и му поясниха, че се налага да изостави градовете в Тракия, като разбра това, бе много огорчен, защото изглеждаше, че властта му се орязва отвсякъде, но насочи гнева си срещу нещастните маронити. Повика началника на войските си в Тракия Ономаст и обсъди намерението си с него. Щом Ономаст се оттегли, изпрати в Маронея Касандър, който се познаваше с повечето граждани, защото беше прекарвал там много време в почивка, тъй като преди време Филип беше изпращал придворните си в тези градове и жителите им бяха свикнали с тяхното пребиваване. След няколко дни подтикнатите от него траки влязоха през нощта в града с помощта15 на Касандър, настана голяма сеч и мнозина от маронитите загинаха. След като по този начин Филип наказа противниците си и удовлетвори гнева си, зачака пратениците, убеден, че в страха си няма да посмеят да го обвинят. Но скоро след това пристигна делегацията начело с Апий, бързо научиха какво е станало в Маронея и остро порицаха за това Филип. Той поиска да се защити, като заяви, че няма участие в това беззаконие, но че маронитите сами са започнали взаимни междуособици, поради благоразположението на част от тях към Евмен, а на други – към него самия, и това е предизвикало нещастието. Подкани ги, ако има някой, който да го обвинява, да го извикат пред него самия. Направи това, защото бе убеден, че никой няма да се осмели от страх, защото всички мислеха, че на Филип ще му бъде лесно да отмъсти на своите противници, докато закрилата на Рим е далече. Но когато Апий заяви, че няма нужда от процес, тъй като на него му е ясно какво се е случило и кой е виновникът, Филип се затрудни какво да отговори. Така приключи първата им аудиенция.

14. На другия ден Апий нареди на Филип да прати веднага Ономаст и Касандър в Рим. Царят, изплашен във възможно най-голяма степен, дълго време се колеба, след което каза, че ще прати Касандър, който според техните думи е истинският извършител, за да може чрез него сенатът да разбере истината. Но за Ономаст отказа както на тях, така и на следващите пратеници, изтъквайки като оправдание, че Ономаст не само не се е намирал в Маронея по време на клането, но дори не е бил наблизо. Всъщност се боеше да не би като отиде в Рим този негов командир, който беше взимал участие в много други подобни деяния, да разкрие на римляните не само заговора срещу маронитите, но и всичко останало. Така че накрая извини Ономаст, а Касандър отпрати, след заминаването на посланиците, но му даде придружители до Епир и там го отрови. А делегацията на Апий след като укори Филип както за стореното беззаконие в Маронея, така и за враждебността му към римляните, си замина с такова мнение за него.

Останал сам, царят сподели случилото се с приятелите си Апелес и Филокъл, при което разбра ясно, че разногласията му с римляните са отишли твърде далече, и че това вече не е тайна, но е ясно на повечето хора. Ето защо като цяло бе изпълнен с желание да укрепи позициите си и да им се противопостави по всякакъв начин. Но неподготвен за някои от намеренията си, търсеше да отложи някак този развой на нещата, за да спечели време за военните си приготовления. Ето защо реши да изпрати най-младия си син Деметрий в Рим,16 както за да го защити от обвиненията, така и да измоли от тях прошка, ако в нещо е съгрешил. Напълно бе убеден, че чрез него ще получи от сената всичко, което поиска, поради влиянието, което си бе спечелил младежът, докато беше там заложник. Като реши това, зае се с подготовката на неговото и на царските приятели, които щяха да го съпътстват, заминаване, и същевременно обеща да се притече на помощ на византионите, не толкова защото се бе загрижил за тях, колкото за да ги използва като повод да сплаши тракийските династи северно от Пропонтида, предвид предстоящото си начинание.

VI. СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА

Спорът между Гортюна и Кносос

15. В Крит, когато в Гортюна длъжността козмет17 се изпълняваше от Кюда, синът на Анталк, кнососците бяха всячески ощетени от гортините, които отрязаха от тяхната територия местността, наречена Люкастион и я дадоха на Равкос, а Диатонион на Лютос. По същото време от Рим пристигна делегацията начело с Апий, за да разрешат споровете помежду им, и след като поговориха по тези въпроси в Кносос и в Гортюна, критяните ги послушаха и оставиха нещата си в техни ръце.18 Те възстановиха територията на Кносос, а на кюдониатите наредиха първо да си вземат обратно заложниците, които бяха предали на Хармион, и също така да напуснат Фаласарна, без да изнасят нищо от нея. Що се отнася до общия съдебен процес, позволиха им, ако желаят, да вземат участие в него, а ако не желаят, да откажат, под претекст, че те и изгнаниците от Фаласарна са оставили останалата част на Крит недокосната. (…) убиха Менойтий и други, които бяха най-видните им граждани.

Г. ОЛИМПИАДА 148, 3.

VII. СЪБИТИЯТА В ЕГИПЕТ

16. Всички се възхищават на царя Филип Втори заради неговото великодушие, защото макар не само да бе оскърбен, но и бе пострадал от атиняните, след като ги победи в битката при Херонея,19 до такава степен се въздържа да се възползва от удобния случай и да увреди на противниците си, че първо погреба загиналите в сражението атиняни с подобаващи почести, а след това отпрати пленниците без да им иска откуп, да си заминат, като ги им даде за път най-необходимото; че те изобщо не подражават на подобна политика, но в проявите си на гняв и отмъстителност се надпреварват с тия, срещу които воюват заради също такива прояви.

17. Когато царят на Египет Птолемей обсади Ликополис20 египетските династи, уплашени от станалото, се предадоха на царската милост. Те му бяха служили зле и заради тях бе изпадал много пъти в опасност. Случи се нещо подобно на това, когато Поликрат надви плени отстъпниците. Защото Атинис, Павсирас, Хесуфон и Иробаст, оцелелите династи, се подчиниха на обстоятелствата и дойдоха в Саис, предавайки се на добрата воля на царя. Но Птолемей наруши клетвата си и завърза хората голи за колесници и ги влачи по улиците, и след като ги изтезава, ги уби. После пристигна с войската си в Навкратида,21 където Аристоник му представи наетите от него от Елада мъже и след като ги взе отплава за Александрия, без да вземе участие в нито една военна операция, поради Поликратовата нечестност, макар да беше вече на двадесет и пет години.

Д. ОЛИМПИАДА 148, 4.

VIII. СЪБИТИЯТА В МАКЕДОНИЯ И ЕЛАДА.

18. Полибий в двадесет и втората си книга казва следното: От това време датира началото на неотвратимите беди за царския двор в Македония. Прочие давам си сметка, че някои автори, които са писали за войната на римляните срещу Персей, стремейки се да ни посочат причините за разногласията, като първа изтъкват отпадането на династа Абруполис от власт, под предлог, че той, след смъртта на Филип, е ограбил рудниците в планината Пангей. И Персей, след като се притече да ги защити и да го принуди да отстъпи, го лиши от власт.22 След това – нахлуването на Персей в Долопия, появяването му в Делфи, след това заговорът срещу царя Евмен и избиването на пратениците от Беотия, които събития, според някои автори, са предизвикали войната между Персей и римляните.23 Аз обаче настоявам, че най-важното и за писателите, и за учащите се е да разпознават причините, от които се пораждат и от които възникват събитията; но повечето писатели ги бъркат, защото не владеят способността да различават повод от причина, както и начало от повод за война. И при сегашния случай, когато самите събития отново ме принуждават, аз съм принуден отново да се повторя. Защото от току-що споменатите събития първите са поводи, а последните – заговорът срещу царя Евмен, убийството на пратениците и други подобни, случили се по това време, представляват очевидни начални моменти на избухналата между римляните и Персей война и на премахването на македонската власт; но нито едно от тях не е причина. Това ще се разбере от по-следващите ми думи. Защото, така както казах, че Филип, синът на Аминта, е замислил и подготвил осъществяването на войната срещу персите, но Александър е осъществителят на това дело, така и сега твърдя, че Филип, синът на Деметрий, е замислил пръв да поведе последната война срещу римляните и е осъществил цялата подготовка за това начинание, а след неговото оттегляне Персей е станал извършителят на самото начинание. Ако това е истина, то и другата грешка е очевидна; защото невъзможно е причините да следват по време смъртта на оня, който е взел решението за и е подготвил войната. А така излиза от думите на другите писатели; защото всички събития, които те са изтъкнали като причини, идват след смъртта на Филип.

19. Филопоймен имаше един публичен спор със стратега Архон. Прочие Филопоймен, след като си спечели овации за своите отговори, отстъпи и сърдечно похвали Архон за това, че е постъпил в случая изкусно и лукаво. На мен този израз не ми хареса нито тогава, когато го чух, присъствайки на това слово, нито по-късно, с напредването на възрастта; за мен поведението на опитния човек твърде много се отличава от това на лукавия, и разликата е подобна на тази между ловкия човек и на мошеника; тъй да се каже, първото качество е най-доброто на този свят, докато второто – обратно. Но заради преобладаващото сред хората неспособност за разграничаване, между двете понятия съществува нещо общо и те предизвикват сред хората еднаква оценка и възхищение.

IX. СЪБИТИЯТА В АЗИЯ

20. Аполонида,24 жената на Атал, бащата на цар Евмен, била родом от Кизик, жена, която по много причини заслужава възпоминание и възхита. Макар да имала обикновен произход, тя станала царица и запазила този висок сан чак до смъртта си, прилагайки за тази цел не изкуствата на хетерата, а авторитета, присъщ на една мъдра и политична личност, и добродетелност. Заради тези си качества тя е достойна за едно добро възпоминание, както и заради това, че след като била родила четирима сина, към всички тях съхранила своята безгранична обич и нежна привързаност, чак до края на живота си, макар да преживяла доста дълго след смъртта на мъжа си. И синовете на Атал, когато гостували в града, въздавали на майка си подобаващата й се благодарност и почит. Те, заобиколили майка си и хванали я за ръце, обикаляли светилищата и града със свитата си. Виждайки това, гражданите се възхищавали и аплодирали младежите, и като си припомняли за Клеобис и Битон, сравнявали ги с тяхното поведение, като към тази проява на синовна почит се добавяло и бляскавото великолепие на сана на двамата принцове. Това станало в Кизик, след сключването на мира с цар Прузий.

21. Галатът Ортиаг, един от царете в Азия, се опитал да наложи властта си над всички галати, и в това отношение много му помогнали и вродените му качества, и опитността му. Защото бил и добродетелен, и великодушен, и в разговорите си добронамерен и разсъдлив, и което е характерно за галатите, храбър и опитен във военното дело.

X. СЪБИТИЯТА В ЕГИПЕТ

22. Аристоник, слуга на царя на Египет Птолемей бил евнух и още от дете станал царски сътрапезник. Когато отраснал, започнал да проявява храброст мъжественост в по-голяма степен отколкото това е характерно за един евнух. Защото бил роден воин, пък и по-голямата си част от времето си прекарвал сред военни и във военна практика. Също така и в разговорите си бил способен и с открит ум, което е рядкост. Освен това той бил и естествено предразположен към добродетелност.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ДВАДЕСЕТ И ВТОРА КНИГА:

1Фрагментите от тази книга на Полибий обхващат периода 187-185 г. пр. Хр. Празнините в тях частично се допълват чрез текстовете на Диодор [Diod. XXXIX, 17-20] и Ливий [Liv. XXXIX, 23-39, 33-37].

2През 191 г. пр. Хр. Филип V зазвезл някои градове, които първоначално принадлежали на тесали и переби, а впоследствие на етолите, които били в съюз с Антиох Велики. Споровете по решение на римския сенат трябвало да се решат чрез намесата на Квинт Цецилий Метел, М. Бебий Тамфил и Тиберий Семпроний Клавдий, в Темпе, Тесалия. Съгласно решението Филип V трябвало да изтегли гарнизоните си от тези градове, с което границите на Македония били значително стеснени (187 г. пр. Хр.).

3Спорът между Филип V и Евмен за тракийските градове, който се отнася към 187 г. пр. Хр. бил решен по идентичен начин от същите упълномощени лица в Тесалоники.

4Това изтегляне на македонските сили от градовете в Тракия впоследствие било една от причините за сблъсъка на Персей, сина на Филип V с Рим през 171 г. пр. Хр.

5През 184 г. пр. Хр. изухнал спор между Ахейския съюз и Лакедемон. Изпратена била дори молба до римския сенат от лакедемонските изгнаници Аревс и Алкивиад. Сенатът назначил за арбитър Апий Юлий Клавдий, съюзен стратег на ахеите бил Ликорт, който произнесъл голяма реч по думите на Ливий [Liv. XXXIX 33, 35-37].

6Събитието се отнася към края на 188 г. пр. Хр., когато ахеите нахлули в границите на Лакония. Около 80 заловени лакедемонци тогава били избити в ахейския лагер от разярената тълпа, или екзекутирани съгласно решението на пристрастни съдии според изричното мнение на Ливий [Liv. XXXIX 33-36].

7Филопоймен наредил да се сринат градските стени и да се отменят законите на Ликург в Спарта. Това предизвикало ответната реакция на следната 187 г. пр. Хр. с изпращането на протестна делегация в Рим, когато за консули били избрани Марк Емилий Лепид и Гай Фламиний. Лепид бил избран за pontifex maximus през 180 г. пр. Хр. [Liv. XXXVIII 42].

8Договорът между Рим и Антиох бил сключен в Апамея през 188 г. пр. Хр.

9Уреждането на политическите спорове в Азия се извършило чрез дипломатическия и военен натиск на Рим през същата 188 г. пр. Хр.

10Вж. бел. 2 и 3.

11От информацията на Диодор [Diod. XXXI, 8,8], която изглежда била почерпена от XXII книга на Полибий става ясно, че около 187 г. пр. Хр. Филип V контролира територии в непосредствена близост с Енос и Маронея.

12Полибий има предвид Селевк IV Филопатор (лятото на 187 – 3 септември 175 г. пр. Хр.).

13Пратеници на пергамския цар Евмен II Сотер (197 – 160 г. пр. Хр.) през същата 187 г. пр. Хр.

14Т.е. Прузий I (ок. 230 – ок. 182 г. пр. Хр.), цар на Витиния.

15Събитието се датира през лятото или есента на 187 г. пр. Хр.

16През 184 г. пр. Хр. Филип V изпратил в Рим по-малкия си син Деметрий, който бил дълги години заложник там с цел да ускори проточилите се сложни преговори в негова полза.

17На о-в Крит длъжността председател на колегията от 10 козмети била най-отговорната и престижната. По негово име била наричана и съответната година.

18Рим отново спечелил голям дипломатически и политически престиж в стремежа си да разреши отколешния спор между двата водещи града на о-в Крит.

19Филип II изтръгва решителна победа в битката при Херонея на 22 август 338 г. пр. Хр.

20Градът бил разположен в близост до Сайда.

21Навкратида (Навкратис) бил гръцка колония, разположена на десния бряг в делтата на Нил.

22Абруполис бил цар на сапеите, който бил приятел и съюзник на римския народ. През 179 г. пр. Хр. сапеецът се възползвал от смъртта на Филип V и нахлул в граничната зона чак до Амфиполис, като пленил и отвлякъл в робство много хора. Абруполис дори успял временно да завладее златоносните мини в Пангей, но впоследствие Персей си ги възвърнал. Полибий нарича Абруполис династ, докато по-късните Диодор [Diod. XXIX, 33] и Павзаний [Paus. VII, 10, 6-7] го титулуват цар. Владенията му били на изток от р. Нестос (Места) и на север от Абдера, който бил свободен град.

23Събитията се отнасят към 172 г. пр. Хр. За убийството на беотийските пратеници съобщава и Ливий [Liv. XLII, 13].

24Аполонида била образец за женска добродетел в античната писмена традиция и особено у Плутарх.

============================================================================

Към книга двадесет и първа

Към книга двадесет и трета

Advertisements
Published in: on 15. 11. 2008 at 10:53 am  Коментарите са изключени за Полибий, Всеобща история – кн. 22 – фрагменти  
%d bloggers like this: