ФРАГМЕНТИ ОТ ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА КНИГА1
А. ОЛИМПИАДА 149, 1.
I. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ2
Пратеничества от Елада в Рим
1. В сто четиридесет и деветата Олимпиада в Рим се събра такава голяма тълпа пратеници от Елада,3 каквато не беше се събирала може би никога дотогава. Защото съгласно договора Филип беше стриктно ограничен от съдебните решения в полза на съседите му и понеже се знаеше, че римляните са склонни да изслушат обвиненията срещу Филип, и се грижеха за сигурността на тези, които имаха обвинения към него, бяха дошли пратеничества на всички народи, граничещи с Македония, някои самолично, други от името на града, трети упълномощени от цяло племе, за да обвинят Филип. Сред тях бяха от страна на Евмен и пратениците начело с брата на царя Атеней, за да внесат обвинения срещу Филип във връзка с градовете в Тракия и затова, че е предоставил помощ на Прузий. Пристигна и синът на Филип Деметрий, с когото бяха Апелес и Филокъл, за които се знаеше, че са първите приятели на царя. Тук бяха и лакедемонските пратеници, по един представител от всяка фракция в града. Първо сенатът покани Атеней и след като прие венеца, който той поднесе, на стойност петнадесет хиляди златни статери,4 изказа голяма благодарност на Евмен и братята му за отговора, като го насърчи продължава същата политика. След това стратезите представиха пред сената Деметрий и като призоваха всички обвинители на Филип, започнаха да въвеждат посланичествата едно по едно. Тъй като делегациите бяха много и тяхното представяне продължи три дни, сенатът изпадна в затруднение как да се постъпи с всеки отделен случай. Защото от страна на тесалите имаше както общотесалийска делегация, така и поотделно от всеки град, така както и от перебите, а също от атаманите, епиротите и илирите, като някои бяха дошли с претенции за територии, други за роби, трети – за добитък, а някои – за репарациите5 и за несправедливостите спрямо тях при уреждането им, като някои заявяваха, че не могат да получат предписаните от съда6 компенсации, защото Филип нарушава съдебното решение, а някои пък твърдяха, че са били ощетени още със самите съдебни решения, понеже Филип е подкупил съдиите. Изобщо обвинителите предизвикаха една бъркотия, в която сенатът трудно можеше да се оправи.
2. Поради това сенатът, който нито сам бе в състояние да прецени добре, нито мислеше, че Деметрий трябва да бъде принуден отговори на всеки един от тях, понеже сенаторите бяха благоразположени към него, а и виждаха, че е твърде млад и едва ли е сведущ да може да отговори на целия този рояк и многообразие от усложнени претенции, и най-вече понеже желаеше не толкова да чуе словата на Деметрий, колкото да си създаде една вярна представа за становището на Филип, освободи самия Деметрий от процеса, но покани младежа и приятелите му, които бяха с него, да съобщят, дали носят някакво писмени бележки по тези въпроси от царя. Когато Деметрий потвърди, че има такива, и поднесе една неголям свитък, сенатът му нареди да съобщи накратко отбелязаното в това писмо по едно от обвиненията. Във всеки един случай Филип или твърдеше, че е изпълнил нареденото от римляните, или ако не беше ги изпълнил, прехвърляше вината за това на обвинителите си. Повечето обяснения завършваха с изрази като “макар в този случай пратениците с Кекилий да не се отнесоха справедливо към нас”, или пък “макар в това да бяхме онеправдани”. Понеже такава беше позицията на Филип във всички негови отговори, след като изслуша дошлите пратеници, сенатът взе едно единствено решение по всички спорни въпроси. След като оказа чрез стратега великолепен прием на Деметрий и към него бяха произнесени много и насърчителни слова, даде отговор, че по отношение на всички неща, по които Деметрий се е изказал или е прочел от бележките на баща си, те приемат неговата дума, че нещата или са изпълнени, или ще се изпълнят според съдебните решения. И за да разбере Филип, че сенатът оказва това благоволение на Деметрий, заяви, че ще изпрати свои посланици, за да се уверят с очите си, че всичко ще бъде изпълнено според сенатското решение, както и за да му съобщят, че се радва на тази снизходителност от тяхна страна заради Деметрий. Така се реши този проблем.
3. След това бяха въведени пратениците на Евмен.7 Техните обвинения бяха свързани с помощта, която Филип бе предоставил на Прузий8 и за местата из Тракия, като заявиха, че той и досега не е изтеглил гарнизоните си от градовете.9 Филокъл се опита да предложи защита, тъй като той беше водил пратеничество до Прузий и сега бе изпратен от Филип до сената специално заради това. След като сенатът му даде малко време за изказване, даде му следния отговор. Ако техните представители сега не заварят нещата в Тракия уредени съгласно сенатското решение, и че всички градове там са предадени на подчинение на Евмен, повече няма да понасят, нито да търпят неподчинението по този въпрос.
Така засега бяха потушени доста изострените разногласия между Филип и римляните, поради присъствието на Деметрий. Ала това пребиваване на младежа като пратеник в Рим в не малка степен допринесе за нещастията в македонския двор. Защото сенатът, насочил своята благосклонност към Деметрий, повдигна самочувствието на младежа, но твърде много оскърби Персей и Филип, тъй като се създаде впечатлението, че Рим проявява доброжелателство не заради тях, а заради Деметрий. А и Тит,10 който настройваше младежа и го накара да разкрие тайните си въжделения, в немалка степен допринесе за това. Омая юношата с идеята, че римляните се канят веднага да му осигурят трона, и в същото време раздразни Филип, като му написа отново да изпрати Деметрий в Рим с колкото се може повече и по-полезни негови приятели. Използвайки този повод, Персей скоро след това накара баща си да даде съгласието си за Деметрий да бъде убит.11
4. Как стана това ще разкажа подробно по-нататък. А след тях бяха поканени лакедемонските пратеници.12 Те представляваха четири различни групи. Лизий и останалите бяха пратеници на старите изгнаници, които заявиха, че трябва да им се върнат всички имоти, от които бяха лишени, когато бяха изгнани за първи път. Делегацията начело с Аревс и Алкивиад настояваше след като те получат до един талант от своето имущество, останалото да разпределят между ония, които са заслужили гражданство. Пратеничеството на Серип настояваше положението да се запази такова, каквото е било по време на тяхното членство в Ахейския съюз. Интересите на осъдените на смърт и на заточените по решение на ахеите защищаваше Херон, който настояваше сенатът да се съгласи с техните искания да бъдат върнати в родината им и държавата да се възстанови такава, *** и речите, с които се обърнаха към ахеите, съответстваха на интересите на всяка една от тези групи. Понеже сенатът не можеше прецени в подробности всичките тези различия, избра трима мъже, които вече бяха ходили в Пелопонес по тези въпроси. Това бяха Тит, Квинт Кекилий и Апий Клавдий. След като дълго слушаха различните аргументи, всички се съгласиха, че изгнаниците и осъдените на смърт трябва да бъдат овъзмездени и че градът трябва да остане в Ахейския съюз; но що се отнася до имуществото, дали трябва единият талант ще се отнася за всеки изгнаник, или (…), по този въпрос противоречията помежду им останаха. И за да не се обсъждат тези спорни неща отначало, записаха това, по което се споразумяха и го скрепиха с личните си печати. А Тит и хората му, в желанието си да включи и ахеите в това споразумение, ги покани да се срещнат и с Ксенарх13 и хората му, който бе пратеникът на ахеите, както за да подновят съюза, така и за да видят резултата от различните искания на лакедемоните. Но противно на очакваното, когато бяха запитани дали одобряват това писмено споразумение, не знам по каква причина те проявиха колебание. От една страна не бяха доволни от връщането на бежанците и на осъдените на смърт, тъй като били в противоречие с ахейския декрет, написан на стелата. но като цяло одобриха вписаното, че градът на лакедемоните ще бъде член на Ахейския съюз. Накрая, отчасти защото се колебаеха да вземат решение, отчасти защото се бояха от Тит и неговите хора, удариха печата. А сенатът избра за свой представител Квинт Маркий и го изпрати да уреди спорните моменти в Македония и Пелопонес.
Дейнократ от Месена
5. Месенецът Дейнократ14 пристигнал като пратеник в Рим и като разбрал, че Тит е назначен от сената за посланик при Прузий15 и Селевк, много се зарадвал, като смятал, че Тит, заради приятелството си с него – двамата се сближили по време на войната в Лакония – и заради враждебността му към Филопоймен, щом пристигне в Елада, ще уреди всичко, свързано с Месена, според неговите желания. Затова зарязал всичко други ходове и зачакал Тит, като свързал с него всичките си въжделения.
Месенецът Дейнократ бил не само по подготовка, но и по вродени заложби дворцов и военен мъж. Външно създавал впечатление за един способен човек, но неговата способност била фалшива и привидна. Във военното дело с ловкостта си и смелостта си се отличавал сред останалите, и бил изключителен в единичните двубои. По същия начин и в други прояви, в разговорите бил и чаровен и уверен, и в сношенията си – остроумен и изискан, а наред с това – голям любовник. Но що се отнася до обществените и политически прояви, той бил напълно неспособен да концентрира вниманието си и да има ясен поглед върху бъдещето, както и да подготвя и да произнася публични речи. Сега засега, след като бил предизвикал поредица от ужасни беди за своята родина, той си въобразявал, че действията му не са от особено значение, и продължавал да живее по обичайния си начин, без да предвижда какво може да го сполети, увлечен в любовни истории, в пиянство от ранна утрин и в слушане на сценични представления. Но Фламиний само с една своя стъпка го принудил да разбере пред каква опасност се намира; веднъж, като го видял да танцува, облечен в дълъг химатион на някакъв пир, в момента премълчал, но на другия ден, когато Дейнократ дошъл да се видят и да го помоли за нещо, свързано с Месена, той му казал: “Аз, Дейнократе, ще направя каквото мога, но се чудя как можеш да танцуваш по пирове, след като си предизвикал такива беди за Елада.” Поне за момента той дал вид, че се е озаптил и че е разбрал по какъв неуместен начин е изложил своите истински възгледи и характер.
При все това се появил в Елада заедно с Тит, като бил убеден че ще е достатъчна само неговата поява, за да се уредят всички спорове, свързани с Месена, според собствените му желания. Но Филопоймен, който добре знаел, че Тит няма никакви указания от сената във връзка с положението в Елада, спокойно зачакал неговото пристигане. И когато той слязъл на брега в Навпакт и написал до стратега и дамиурзите16 на Ахейския съюз, че им заповядва да свикат Ахейското народно събрание, те му отговорили, че ще направят това, след като ги уведоми по какъв въпрос желае да се обърне към ахеите. Защото така е наложено на архонтите според техните закони. И понеже той не посмял да им отговори, надеждите на Дейнократ и на така наречените “стари изгнаници”, прогонени наскоро от Лакедемон, които надежди бяха събудени от Тит, рухнаха.
II. СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА
Спартанските пратеници
6. В същото време лакедемонските изгнаници изпратиха своя делегация в Рим, като в нея бяха включени Агезилай и Агезипол, който като дете беше цар на Спарта. Двамата бяха заловени и убити в морето от някакви пирати, но спътниците им стигнаха до Рим.
III. СЪБИТИЯТА В МАКЕДОНИЯ
7. Когато Деметрий се върна от Рим в Македония, носейки отговора, в който римляните приписваха на него цялото си благоразположение и доверие, което бяха показали, заявявайки, че всичко, което те са направили или биха направили е заради него, македоните му устроиха радушно посрещане, защото мислеха, че са се отървали от голям страх и гибел – защото смятаха, че поради изострените отношения между Филип и Рим войната вече чука на вратата им; но Филип и Персей не приеха всичко това радостно, както и не ги зарадва фактът, че за тях ще се смята, че римляните не им обръщат никакво внимание, докато в същото време отдават на Деметрий цялата си благосклонност. Филип обаче продължаваше да прикрива своето недоволство, докато Персей, който твърде много отстъпваше на брат си в своята благоразположеност към Рим, а и във всичко останало стоеше под него и с природните си заложби, и в подготовката си, твърде много се наскърби. Основният му страх беше за трона – да не би, макар той самият да беше по-големият син, да бъде лишен от него поради горните причини. Ето защо той не само подкупи приятелите на Деметрий (…)
8 С пристигането на Квинт Маркий17 и останалите римски пратеници в Македония Филип напълно опразни елинските градове из Тракия, като изтегли своите гарнизони, но направи това с пъшкания и въздишки. Той също така изправи и всички останали неща, за които римляните му бяха заповядали, понеже не искаше да прояви и най-малкия знак на враждебност, като така спечели време за своята подготовка за война. Но следвайки своите намерения, предприе един поход срещу варварите. Като мина през централна Тракия, нахлу в земите на одрисите, бесите и дентелетите. Когато стигна до така наречения Филипопол, жителите на града избягаха по околните хълмове и той завзе града от движение. След това обходи цялата равнина и след като опустоши реколтата на едни и получи уверения във вярност от други, се върна и остави във Филипопол един гарнизон. Скоро след това този гарнизон бе прогонен от одрисите, престъпили клетвата си за вярност пред царя.18
IV. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ
Елинските пратеничества в Рим. Отчетът на Марций
9. Във втората година на същата Олимпиада,19 когато в Рим пристигнаха пратеничествата на Евмен, Фарнак20 и Филип, както и от страна на Ахейския съюз, и две лакедемонски делегации, едната от името на изгнаниците и другата – на тези, които държаха града, сенатът се зае с тях. Дойдоха също и пратеници от Родос във връзка с нещастията, сполетели жителите на Синопе.21 На последните, както и на пратениците на Евмен и Фарнак сенатът отговори, че ще изпрати свои пратеници да проучат положението в Синопе, както и споровете между двамата царе.22 Квинт Маркий наскоро се беше завърнал от Елада и след като представи отчета си по ситуацията в Македония и Пелопонес, сенатът нямаше повече нужда от продължителни дебати, но след като покани посланиците от Пелопонес и Македония, наистина изслуша речите им, но им даде отговор не съобразен с аргументите на пратениците, а съгласно отчета на Маркий. Той им беше донесъл, че що се отнася до Филип, то царят е изпълнил римските нареждания, но е направил това с голямо неудоволствие, и че при първа възможност той е готов на всичко срещу Рим. Ето защо, отговорът, който сенатът даде на Филиповите пратеници, беше следният. Те му благодариха за това, което е сторил, но за в бъдеще го предупредиха да внимава да не си помислят, че предприема действия враждебни на Рим. Що се отнася до Пелопонес Маркий им донесе, че след като ахеите не желаят да отнасят споровете си в сената, но имат високо мнение за себе си и се опитват във всички случаи да действат по собствена инициатива, то ако засега сенатът не обръща внимание на техните искания и изрази своето неудоволствие по един умерен начин, Лакедемон скоро ще се споразумее с Месена и тогава ахеите ще бъдат много щастливи ако въобще им се разреши да се оплакват пред сената. Така че те отговориха на Серип, представителя на Лакедемон, желаейки да оставят града в напрежение, че те самите са направили за лакедемоните всичко, което е било по силите им, но че сега не мислят, че този проблем ги засяга. Когато ахеите ги помолиха, ако е възможно, да изпратят войска в качеството си на съюзници, за да им помогнат срещу Месена, а ако не, то поне да се погрижат никой от Италия да не превозва оръжие или храна в Месена, те не обърнаха внимание на нито една от двете молби, а отговориха, че дори ако народите на Лакедемон, Коринт или Аргос решат да напуснат Ахейския съюз, то ахеите не бива да се изненадват, ако сенатът сметне, че това не го засяга. Давайки този отговор публично, те сякаш провъзгласиха, че Рим не би се намесил, ако някои пожелаят да напуснат Ахейския съюз, след което продължиха да бавят пратениците, изчаквайки да видят как ахеите ще решат проблема с Месена. Такова беше положението в Италия.
V. ПОЛОЖЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ
10. В тази година започнаха ужасните нещастия за царя Филип и за цяла Македония, които заслужават да бъдат подробно разказани и да се знаят. Защото точно сега Съдбата, сякаш решила наведнъж да го накаже за всичките му нечестиви и беззаконни деяние, които бе извършил през целия си живот, прати срещу него всевъзможни еринии, демони на възмездието и духове – отмъстители на неговите жертви, които не го оставяха ни нощ, ни ден, и които го мъчеха така ужасно чак до деня на неговата смърт, така щото всички хора да се съгласят, както казва поговорката, че “Справедливостта има око”, и че след като ние сме само хора, никога не бива да я пренебрегваме. Защото най-напред Съдбата му внуши, че след като се е заел с подготовка за война срещу Рим, той трябва да изсели заедно с целите им семейства от по-главните градове и от онези, които са по морското крайбрежие всички граждани, които се занимаваха с политическа дейност, и да ги премести в страната, която тогава се наричаше Ематия,23 а по-рано Пеония, като напълни градовете с траки и варвари, на чиято вярност щеше повече да разчита, когато настъпи опасността. Докато този негов план се изпълняваше и хората биваха преселвани силом, се вдигнаха такива вопли и настана такъв смут, сякаш цялата страна бе подложена на заробване. В следствие на това се носеха клетви и молитви към боговете срещу царя, и те повече не бяха произнасяни скришом, а явно. След това, в намерението си да не допусне никаква проява на враждебност, нито да остави враждебен елемент в царството си, той написа на командирите, които бяха назначени в градовете, да издирят и затворят синовете и дъщерите на онези македони, които той бе убил, преди всичко Адмет, Пирих, Самос и останалите, които бяха убити по едно и също време, но също така и и всички останали, които бяха получили смъртта си по заповед на царя, цитирайки, както твърдят, следния стих:
Глупец е този, който убие бащата, а остави синовете живи.24
Понеже повечето от тези младежи бяха известни, поради високия сан на бащите им, тяхното нещастие също така стана известно и събуди жалостта на всички. И третата драма, която Съдбата му наложи в същото време, беше свързана със синовете му. Двамата младежи заговорничеха един срещу друг, и когато това стигна до ушите му и той трябваше да реши за кого от двамата трябва да стане убиец и от кого от двамата трябва да се страхува повече в остатъка от живота си, защото на стари години го чакаше същата участ, то тази мисъл не му даваше покой и нощем и денем.25 Как да не си помисли човек, че с този обсебен и угрижен ум той не бе жертва на един божествен гняв, спуснал се над него в старостта му заради прегрешенията му в изминалия живот? И това ще стане още по-ясно от онова, което ми предстои да разкажа.
Филип, царят на македоните, след като избил мнозина македони, убил и децата им, като цитирал, както твърдят, следния стих:
Глупец е този, който убие бащата, а остави синовете живи.
(…) И докато почти обезумявал с тази мисъл, в същото време избухнала враждата между синовете му, сякаш Съдбата преднамерено изкарала нещастието им на сцената в едно и също време.
(Суда)
Македоните извършват жертвоприношения в чест на Ксант26 със снаряжени коне.
Фрагмент от словото на Филип към синовете му
11. Вие трябва не само да четете трагедии, митове и истории, но и да ги знаете добре и да ги осмисляте. Във всички тях може да се види, че тези братя,27 които изпаднат в омраза и съперничество помежду си, и стигнат в този свой спор до крайности, всички те напълно погубват и себе си, и своите домове и деца, и градовете си; докато онези, които със своята умереност са се старали да поддържат взаимната си обич и да търпят взаимните си грешки, са съумявали да съхранят всички тези неща и са се радвали на най-голяма слава и почит. Не съм ли ви често обръщал внимание на лакедемонските царе, като съм ви посочвал по какъв начин те са опазвали за своята държава върховенството над Елада, дотолкова, доколкото са се подчинявали на ефорите като на свои бащи28 и са се задоволявали да си делят трона, но веднага щом се отказали от това и са сменили управлението на монархия, те са станали причината Спарта да изпита най-големите нещастия? И най-накрая, като най-убедително доказателство, аз непрекъснато съм ви посочвал примера с нашите съвременници, Евмен и Атал, като ви обяснявах как те, след като наследиха малко и незначително царство, уголемиха своята власт дотолкова, че тя да не е по-малка от тази на никой друг, само благодарение на своето взаимно съгласие и взаимен респект. Но макар вие да слушате всичко това, то не остава в умовете ви, но напротив, както ми се струва, вие още повече изостряте взаимната си омраза.
VI. СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА
Филопоймен (По Суда)
12. Полибий: (Филопоймен) се вдигна и тръгна, макар и обременен от болестта си от тежестта на годините; защото беше в седемдесетата си година (…) но преодолявайки своята немощ, той възвърна предишната си енергичност и премина разстоянието от Аргос до Мегалополис само за един ден.
Филопоймен, стратегът на ахеите, бе заловен и отровен от месениите29. Той беше един мъж, ненадминат от предшествениците си по мъжество, но съдбата го съкруши, макар в целия му живот да се смяташе, че тя го покровителства. Но според мен, както казва и поговорката, възможно е един човек да бъде галеник на съдбата за известно време, но не и непрекъснато да бъде щастлив. Ето защо ние можем да облазяваме някои от своите предшественици не защото са се радвали непрекъснато на покровителството на Съдбата; та и за какво ли е нужно с лъжливо слово да отдаваме глупава почит към нея? Но за блажени трябва да смятаме онези от тях, към които съдбата е проявявала милост в по-голямата част от живота им, а когато се е отвърнала от тях, са претърпели невелики нещастия.
Филопоймен преживя четиридесет години от своя живот в преследване на славата,30 в една демократична държава, съставена от разнообразни елементи, като по всякакъв начин и при всякакъв повод успяваше да избегне завистта на хората, въпреки че в своето политическо поведение той обикновено казваше, каквото мисли, а не за да угоди някому – качество, което рядко срещаме.
Ханибал (по Суда)
13. Забележително и най-величаво доказателство за вродените качества на Ханибал като истински водач и за това, че като държавник е надминавал всички останали е това, че макар да е прекарал цели седемнадесет години на бойното поле, да е минал през толкова много варварски страни, и да е привличал за свои съдружници в най-отчаяни и невероятни операции хора от разнообразни народи и езици, нито един от тях не си е и помислил да устрои заговор срещу него, нито е бил изоставян от онези, които веднъж са се присъединили към него и са му се подчинили.31
Сципион (по Суда)
14. Публий, който преследвал славата в едно аристократическо управление, до такава степен си спечелил благоразположението на народа и доверието на сената, че когато някой се опитал да внесе срещу него обвинение пред Народното Събрание, съгласно римските обичаи, като произнесъл много горчиви упреци, той, излизайки на трибуната да се защити, не казал нищо друго, освен че не е редно Народното Събрание изобщо да изслушва когото и да е обвинител на Публий Корнелий Сципион, на когото неговите обвинители дължат самата възможност да говорят. Като чули това, всички в Народното Събрание се пръснали, като оставили обвинителя сам.
Веднъж в сената Публий, комуто били нужни средства за някакъв спешен разход, и на когото по силата на някакъв закон квесторът отказал да отключи хазната в същия ден, взел ключовете и заявил, че той самият ще я отвори; казал, че тя е затворена само благодарение на него. При друг случай, когато един сенатор му поискал да даде отчет за парите, които получил от Антиох преди мира, за да плати на армията, той заяви, че разполага с отчета, но че не е длъжен да дава отчет никому. Когато същият сенатор настоял с искането си и му наредил да го представи, той помолил брат си да го донесе; и когато свитъкът му бил донесен, той го вдигнал и го разкъсал на парчета пред очите на всички, като казал на човека, който поискал това, да си потърси отчета сред парчетата. В същото време той запитал останалите как и от кого те искат отчет за изразходването на трите хиляди таланта, но в същото време не задават въпроса как и благодарение на кого в хазната им влизат петнадесетте хиляди таланта, които те получиха от Антиох, нито пък как са станали господари на Азия, Либия и Иберия. Така той не само стреснал всички тях, но и затворил устата на този, който му поискал отчета.32
Разказах тези истории, за да въздам слава на починалите и за да подтикна техните потомци към благородни достижения.
15. Аз никога не мога извиня тези, които изявяват свои гняв към себеподобните си до такава степен, че не само лишават противниците си от годишните им добиви, но унищожава дървета и земеделски съоръжения, не оставяйки никаква възможност за разкаяние. Напротив, според мен тези, които постъпват по подобен начин, допускат една много сериозна грешка. Защото колкото повече мислят да ужасят противниците си, като разорят тяхната страна и лишат хората не само от всичко настояще, но и от бъдещата им надежда да си осигурят средства за съществуване, толкова повече принуждават тези хора да подивеят и така, отмъщавайки им за еднократно прегрешение, събуждат у тях непреодолима омраза.
Месена се предава на ахеите
16. Люкортас,33 след като изплаши до смърт месениите във войната (…) Месениите отдавна бяха наплашени от своите управници, но сега неколцина от тях, разчитащи на закрилата на противниците, се осмелиха да отворят устата си и да заявят, че трябва да се изпрати посланичество за мир. Дейнарх и другите управници не можеха повече да се изправят лице в лице с народа, но заобиколени от толкова много опасности, принудиха се от обстоятелствата да се оттеглят по домовете си. И сега народът, окуражен от по-старите и главно от беотийските пратеници Епайнет и Аполодор, които преди това бяха пристигнали да преговарят за мир и които за късмет се бяха задържали в Месена, с готовност ги послуша, назначи и изпрати делегация да търси прошка за техните прегрешения. Ахейският стратег, след като събра съархонтите си, изслуша пратениците и отговори, че месениите могат да сключат мир с Ахейския съюз само при условие, че му предадат веднага виновниците за тяхното отцепване и за убийството на Филопоймен, че всички други въпроси оставят под настойничеството на ахеите и че веднага допуснат в своята акра един гарнизон. Когато тези условия бяха известени пред народа, тези, които през цялото време бяха изпитвали неприязън към виновниците за войната, бяха готови начаса да ги задържат и предадат, докато всички останали, които бяха убедени, че ахеите няма да проявят към тях жестокост, с готовност приеха безусловното капитулиране. И тъй като, на всичко отгоре, нямаха никакъв друг избор, единодушно приеха предложението. При това ахейският стратег веднага зае акрата и вкара в нея пелтастите, а след това, придружен от по-опитни хора сред войската му, влезе в града и като събра населението, обърна се към него с подходящи за случая слова, като им обеща, че те никога няма да съжалят затова, че са доверили бъдещето си на него. Цялостното решение на проблема той отнесе към Съюза – защото се случи така, че по същото време ахеите, сякаш точно за това, провеждаха своето второ събрание в Мегалополис – а на онези сред виновните месении, които на времето бяха взели участие в убийството на Филопоймен, нареди начаса сами да сложат край на живота си.
17. Месениите, след като поради собственото си прегрешение бяха се докарали до възможно най-тежкото положение, възстановиха първо-началното си членство в Съюза благодарение на великодушието на Люкортас и ахеите. В същото време Абия, Турия и Фари34 се отделиха от Месене и всеки от тези градове с отделен договор възстанови своето членство в Съюза.
Римляните, когато научиха, че въстанието на Месена е завършило по начин, благоприятен за ахеите, напълно пренебрегнаха предишния си отговор и предадоха на същите пратеници друг отговор, като ги уведомиха, че те са осигурили щото никой да не изнася оръжие и жито от Италия в Месена. Така те показаха на всички, че не само не се отдръпват и не пренебрегват по-незначителните събития в международните дела, но напротив, че са недоволни, ако всички спорове не бъдат отнасяни до тях и ако всички те не се уреждат съгласно тяхното решение.
Приемането на Лакедемон в Ахейския Съюз
Когато пратениците се върнаха от Рим в Лакедемон с отговора, ахейският стратег веднага, след като най-после бе разрешил проблема с месениите, свика общото събрание в Сикион. На това събрание той предложи да се приеме решение, съгласно което Спарта се приема в Съюза, като заяви, че от една страна са се отказали от преди наложения им ангажимент да решават съдбата на този град, понеже са отговорили, че нещата в Лакедемон не ги засягат, а от друга сегашните управници на Спарта желаят да се присъединят към Съюза. Ето защо ги помоли да приемат приобщаването на този град. Това е, каза той, изгодно по две причини; първо, защото те ще включат в съюза ония, които са запазили верността си към него, и второ, защото онези от старите изгнаници, които са проявили такава неблагодарност и безчестие към тях, няма да се окажат членове на съюза, но тъй като други са ги изгнали от града, те ще потвърдят техните решения и по божие провидение ще отдадат на тях самите благодарността, която им дължат. С такива аргументи Люкортас призова ахеите да приемат града. Но Диофан и неколцина други се опитаха да вземат страната на изгнаниците, като помолиха ахеите да не се включват в тяхното преследване и само заради неколцина мъже да предложат допълнителна закрила за онези, които подло и незаконно са ги изгонили от родината им.
18. Такива бяха аргументите на двете страни. Ахеите, след като изслушаха и двете становища, решиха да приемат града и след това, след като бе изсечена стелата, Спарта стана член на Ахейския Съюз, като гражданите й се съгласиха да приемат в града онези от старите изгнаници, които не бяха виновни в проява на неблагодарност към Съюза.
Като утвърдиха това решение, ахеите изпратиха Бипос от Аргос начело на своето пратеничество в Рим, за да уведоми сената за всичко. Лакедемоните също назначиха Херон за водач на своята делегация и изгнаниците Клетис и Диакторий, за да защищават интересите им пред сената срещу ахейските пратеници.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА КНИГА:
1В тази книга на Полибий са отразени събитията от 184 и 183 г. пр. Хр. в Италия, Пелопонес и Македония с прилежащите им райони. Пропуските у Полибий, които се дължат предимно на фрагментарния вид на XXIII книга, се попълват чрез сведенията на Диодор [Diod. XXIX, 21-24], Апиан [App. Syr. 11], Плутарх [Plut. Philop. 18-21] и особено Ливий [Liv. XXXIX, 46-53; XL, 2-16].
2Година 1 от 149 Олимпиада съответства на 183 г. пр. Хр.
3Подразбира се и от Македония, Ливий [Liv. XXXIX, 46] нарича тези пратеничества задморски.
4Един златен статер съответства на 20 атически драхми.
5Сведението у Полибий е възпроизведено с голяма отчност от Ливий [Liv. XXXIX, 47].
6Това е съд, който по силата на договореност между две или повече държави разрешава възникналите спорове между техните граждани (жители).
7Пергамския цар Евмен II Сотер (197 – 160 г. пр. Хр.).
8Витинския цар Прузий (Прусий) I (ок. 230 – ок. 182 г. пр. Хр.).
9Ако се следва логиката в едно описание у Ливий [Liv. XXXIX, 33], Полибий изглежда е имал предвид предимно Енос и Маронея.
10Т. Квинкций Фламинин, който бил близък приятел на Деметрий според изричните твърдения на Ливий [Liv. XL, 11] и Апиан [App. Mac. VII, 4].
11Убийството на Деметрий вследствие и интригите на по-големя му брат Персей се отнася към 181 г. пр. Хр. Подробности за тази семейна драма в дома на Антигонидите има у Ливий [Liv. XL, 20-24].
12След смъртта на Набис, Филопоймен със съгласието на лакедемоните присъединил Спарта към Ахейския съюз през 192 г. пр. Хр., за което подробности има у Плутарх [Plut. Philop. 15, 4-5], Павзаний [Paus. VIII, 51,1] и Ливий [Liv. XLI, 24].
13Ксенарх бил избран за стратег на ахейския съюз през 174 г. пр. Хр. Повече подробности има у Ливий [Liv. XLI, 24].
14Дейнократ предвождал олигархическата партия в града и бил привърженик за отделянето му от Ахейския съюз.
15Тит Фламинин поискал пред всичко предаването на Ханибал в ръцете на римляните [Liv. XXXIX, 51]. Повече подробности има у Плутарх [Plut. Flam. 20] и Апиан [App. Syr. 11].
16Изпълнителна колегия от 10 души при съюзния стратег. Именно той заедно с дамиурзите имал право да свиква и ръководи съюзното събрание.
17Кв. Маркий (Марций) пристигнал в Елада и впоследствие в Македония през есента на 184 г. пр. Хр. и със своите интриги създал много сложни отношения между тези държави и Рим.
18Филип V предприел този поход във вътрешността на Тракия през 184/183 г. пр. Хр. Пак тогава или през 182 г. пр. Хр. македонският цар превзел и Филипопол, който отдавна се намирал в одриски ръце. Много скоро обаче траките успели да си възвърнат града. Филип V не постигнал особени успехи през 182 г. пр. Хр. и в кампанията си срещу бесисте и дентелетите.
19Сиреч 182 г. пр. Хр.
20Полибий има предвид царя на Понт Фарнак I (ок. 185 – ок. 170 г. пр. Хр.).
21Синопе бил превзет от Фарнак I и жителите му продадени в робство според изричното сведение у Страбон [Strabo XII, 3,11]. Поради тази причина представители на града в Рим били техни приятели и съюзници [Liv. XL, 2-3].
22Между Фарнак I и пергамския цар Евмен II Сотер по това време имало военен конфликт [Liv. XL, 20].
23Ематия всъщност се наричала равнината разположена в близост до Термейския залив, старото име на древна Македония. Пеония била областта по средното течение на Аксий (Вардар) и неговите притоци, както и горното течение н Стримон (Струма).
24Стих от почти изцяло изгубения епически поет Стасин цитиран от Аристотел [Arist. Rhet. II, 21] и раннохристиянския апологет и философ Климент от Александрия (ок. 150 – ок. 215 г.) в неговото съчинение “Антология” [Clem. Alex. Strom. VI, 625 c].
25Полибий напомня на читателите си за конфликта между синовете на Филип V, завършил с убийството на по-младия брат Деметрий в 181 г. пр. Хр. Тогава Филип V бил на 59 години.
26Тържествени празненства с ритуал на жертвоприношения с което се отбелязвал края на лятото и началото на есента.
27Полибий отново напомня за спора между Деметрий и Персей, когато вторият обвинил първия в измяна и опит за убийство. Подробности за този конфликт и последвалата “помирителна” реч на баща им Филип V има у Ливий [Liv. XL, 8].
28На цитираното по-горе място у Ливий се обяснява съгласието между двамата спартански царе, а не между тях и ефорите.
29От биографията на Филопоймен у Плутарх [Plut. Philop. 18] е известно, че стратегът на ахеите лежал болен от треска в Аргос, когато трябвало да се отправи срещу месените. Мегалопол отстоял на повече от 40 стадия. В сблъсъка с месените Филопоймен бил ранен, взет в плен и на следния ден умъртвен с отрова. Неговата смърт се датира през август или септември 183 г. пр. Хр. Подробности за него има и у Ливий [Liv. XXXIX, 49-50].
30Полибий напомня, че Филопоймен от тридесет годишна възраст участвал в политическия живот на съюза, т.е. от 223 до 183 г. пр. Хр. Тази кръгла годишнина е отразена и у Диодор [Diod. XXIX, 18]. От своя страна Ливий изрично отбелязва, че елинските и римски историци го поставяли редом с най-великите стратези на епохата като Ханибал и Публий Корнелий Сципион. Техният злощастен край съвсем не съответствал на славата им приживе [Liv. XXXIX, 50-52].
31Ханибал умрял от отрова при участието или със съгласието на цар Прусий I през 182 г. пр. Хр. Подробно описание на смъртта му има у Апиан [App. Syr. 11], Ливий [Liv. XXXIX, 51], Плутарх [Plut. Flamin. 20], К. Непот [Nepos. Hanib. 10], Юстин [Just. XXXII, 4] и Диодор [Diod. XXIX, 19].
32Ливий [Liv. XXXVIII, 50-54] разказва, че двамата братя Петелии обвинили Публий и брат му Луций за присвояване на част от парите, получени от Антиох Велики преди сключването на мира. Публий Сципион се оттеглил в изгнание в град Литерия (Кампания), където и починал в края на 184 или началото на 183 г. пр. Хр.
33Приятел и приемник на Филопоймен на длъжността стратег на Ахейския съюз. Той бил баща на Полибий, който заедно с други знатни ахеи носел урната с праха на стратега от Месена до Мегалопол. подробно за това съобщават Ливий [Liv. XXXIX, 50], Плутарх [Plut. Philop. 21] с Павзаний [Paus. VIII, 51,5-8].
34Селища в югоизточната част на Месения над едноименния Месенски залив.
===========================================================================
Антични автори 