Полибий, Всеобща история – кн. 24 – фрагменти

ФРАГМЕНТИ ОТ ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА КНИГА1


А. ОЛИМПИАДА 149, 3

I. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

Разнообразните посланичества в Рим

1. Когато в Рим пристигнаха пратеници от страна на лакедемоните и от техните изгнаници, от ахеите, от Евмен, от царя Ариарат и от името на Фарнак, сенатът първо прие пратениците на последния.2 Малко преди това Марк и пратените с него представители на сената, за да проучат обстоятелствата около войната между Евмен и Фарнак, им бяха представили своя отчет, в който изтъкваха умереността на Евмен във всички неща, както и алчността и пълното високомерие на Фарнак. След като изслуша неговите пратеници, сенатът нямаше нужда да обсъжда този случай в подробности, но отговори, че ще изпратят отново свои представители да разследват по-внимателно причините за спора между двамата царе. Следващите, които бяха въведени, бяха лакедемонските пратеници, заедно с представителите на града. След като ги изслуша подробно, сенатът, без да наложи никаква наказателна мярка над гражданите за случилото се, обеща на изгнаниците3 да напише до ахеите с молба да бъдат върнати в града. Няколко дни по-късно, когато Бипос от Аргос и неговата делегация от Ахейския Съюз се явиха в сената и обясниха възстановяването на реда в Месена, сенатът им оказа дружелюбен прием, без да изрази недоволство спрямо когото и да е за начина, по който бе решен проблемът.

II. СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА

2. Когато пратениците на лакедемонските изгнаници се върнаха в Пелопонес, носейки писмото от сената до ахеите, в което те бяха помолени да предприемат стъпки за тяхното безопасно завръщане в родината им, ахеите реши да отложат обсъждането на този въпрос до завръщането на собствените им пратеници. След като дадоха този отговор на изгнаниците, те наредиха да се изсече каменна стела, в която да се запише техния договор с месениите и това, че освен другите отстъпки те ще бъдат освободени от данъци в продължение на три години, тъй че опустошаването на месенската територия да ощети не по-малко ахеите, отколкото месениите. Когато Бипос и останалите пратеници се върнаха от Рим и им съобщиха, че писмото по въпроса с изгнаниците е било написано не толкова защото сенатът проявявал голям интерес към тях, колкото заради тяхната настойчивост, ахеите решиха да не предприемат никакви стъпки.

3. По това време се постави началото на големи беди в Крит, ако изобщо можем да говорим за начало на беди в Крит. Защото, поради техните непрекъснати граждански междуособици и поради изключителната взаимна жестокост между критяните, в Крит често началото и краят означават едно и също, и това, което се смята за нечие парадоксално твърдение, там непрекъснато е факт.

III. СЪБИТИЯТА В МАКЕДОНИЯ

Към Понта се намира планината Хемус, най-голямата и най-високата от тамошните планини, която разделя Тракия приблизително по средата. Полибий твърди, че от нея могат да се видят и двете морета, но това не е вярно. Защото и разстоянието до Адриатика е голямо, пък и има много неща, които затъмняват взора.4

Б. ОЛИМПИАДА 149, 4.

I. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

Братята на Евмен в Рим

5. След като се сключи мирът между Фарнак, Атал и останалите, всички те се върнаха у дома заедно с войските си. По това време Евмен се бе възстановил от болестта си и живееше в Пергам. И когато брат му пристигна и го уведоми как бе уредил нещата, той остана доволен от това, което се бе случило и реши да изпрати всичките си братя в Рим, като се надяваше, че с тази мисия ще сложи край на войната между него и Фарнак, и в същото време искаше да представи братята си на своите лични приятели и предишни негови гости в дома му в Рим, както и на сената изобщо. Атал и останалите с радост се съгласиха и се приготвиха за пътуването. Когато пристигнаха в Рим, всички техни приятели устроиха на младите мъже дружелюбен прием в домовете си, тъй като се бяха сприятелили с тях по време на операциите си в Азия, а сенатът ги поздрави при пристигането им по един великолепен начин, удостоявайки ги с щедри подаръци и отзовавайки се на речите им много удовлетворително по време на официалната им аудиенция. Атал и неговите братя, когато влязоха в сградата на сената, говориха надълго за подновяването на техните предишни дружески отношения и след като обвиниха Фарнак, помолиха сената да вземе мерки и да му наложи наказанието, което заслужаваше. След като ги изслуша благосклонно, сенатът им отговори, че ще изпрати свои представители, които по един или друг начин ще сложат край на войната. Такъв беше ходът на нещата в Италия.

II. СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА

Птолемей и ахеите

6. По същото време царят Птолемей, в стремежа си да се подмаже на ахейския народ, им обеща чрез свой пратеник, че ще им предостави пълна деканея от пентеконтери.5 Ахеите, главно защото сметнаха, че този дар заслужава истинска благодарност, тъй като цената му беше не по-малко от десет таланта, с радост го приеха. Като решиха това, ахеите назначиха за свои пратеници Люкортас, Полибий и Арат, сина на великия Арат от Сикион, за да благодарят на царя за предишния му подарък от въоръжение и номизми, както и да приемат корабите и да се погрижат за тяхното транспортиране. Люкортас назначиха, защото по времето, когато Птолемей поднови съюза си с ахеите, той беше техен стратег и тогава направи всичко, което бе по силите му, за да се съобрази с интересите на царя, а Полибий, който тогава все още не беше навършил законната възраст за такава длъжност, защото баща му бе го бе изпратил като посланик, за да поднови съюза с Птолемей и да докара дара от снаряжения и монети. А Арат избраха поради отношенията между баща му и царя. Това пратеничество обаче така и не замина, поради смъртта, която сполетя Птолемей по същото време.6

Херон от Спарта

7. По същото време в Лакедемон имаше един човек, на име Херон, който бе член на пратеничеството в Рим от предишната година. Той притежаваше остър ум и бе деен човек, но произхождаше от простолюдието и беше получил възпитание, което получава простолюдието. Този мъж, ласкаейки тълпата и внасяйки в политическия живот някои нововъведения, каквито никой друг не би се осмелил, си спечели известно уважение сред народа. Първото, което той стори, бе да отнеме от сестрите, жените, майките и децата, които изгнаниците бяха оставили в родината си, имуществото, което им бе оставено от тираните, и да го разпредели безразборно сред хората с по-ниски доходи, по един несправедлив начин и както на него му хрумнеше. След това той започна да използва обществената хазна като своя собствена и да изразходва приходите в нея без да се допитва нито до закони, нито до общи решения или до архонтите. Някои хора възнегодуваха от това и поискаха, според законите, да бъдат назначени обществени инспектори на държавните разходи. Херон като разбра това и понеже съзнаваше, че бе злоупотребил с държавните средства, когато Аполонид, най-знатния измежду тези проверяващи, който можеше да разкрие неговата алчност, бе тръгнал посред бял ден от дома си за банята, изпрати неколцина души и го убиха. Когато това стана известно на ахеите, народът изключително се възмути и стратегът веднага замина за Лакедемон, където изправи Херон на съд заради убийството на Аполонид, и след като бе признат за виновен, го вкара в затвора, като в същото време окуражи останалите проверяващи внимателно да разследват разходите на държавната хазна и да се погрижат близките на изгнаниците да си възстановят имуществото, което Херон наскоро им бе отнел.

Ахеите в Рим

8. Същата година, когато стратегът Хипербат внесе питане (в Ахейското Събрание) как да се постъпи във връзка с писмото от Рим относно лакедемонските изгнаници, Люкортас ги посъветва да не предприемат никакви стъпки, защото макар да беше вярно, че римляните са се вслушали в разумните молби на хора, които те смятаха за лишени от правата им, все пак ако им се посочи, че някои от тези молби са неизпълними, а други биха причинили позор и щети на техните приятели, в подобни случаи те нямат навика да настояват, че са прави и не държат да се изпълняват техните нареждания на всяка цена. “Така че,” каза той, “ако сега им се обясни, че ако ние, ахеите, изпълним тяхната писмена молба, ще нарушим писмените си клетви, законите си и писмените споразумения, които скрепява съюза, то те ще оттеглят своето настояване и ще се съгласят, че ние сме прави да се колебаем и да ги молим да ни извинят за неизпълнението на техните настоявания.” В подобен смисъл се изказа Люкортас; Но Хипербат и Каликрат бяха на мнение, че трябва да се изпълни римското искане, като заявиха, че нито закони, нито писмени споразумения, нито каквото и да е друго трябва да се смята за по-обвързващо от волята на Рим. След тези противоположни становища ахеите решиха да изпратят посланици в сената, които да изкажат позицията, която изтъкна Люкортас, и веднага те назначиха Каликрат от Леонтион, Лидиад от Мегалопол и Арат от Сикион, като ги отпратиха с указания според това, което казах. Когато пристигнаха в Рим, Каликрат при явяването си пред сената не само че не изтъкна пред него това, за което бе получил наставления, но от самото начало на словото си не само се опита да внесе дръзки обвинения срещу своите политически опоненти, но дори и да поучава сената.

9. Защото той заяви, че самите римляни са виновни за това, че елините, вместо да изпълняват техните желания, не се съобразяват с писмата и нарежданията им. В момента, заяви той, във всички демократични страни съществуват две политически течения, от които едното поддържа, че писмените искания на римляните трябва да бъдат изпълнявани и че никакви закони, писмени споразумения, клетвени договори и официални декрети, нито каквото и да е друго не може да има предимство пред волята на римляните, докато другото течение се позовава на закони, клетвени договори и декрети, и призовава народа да не нарушава току-така подобни неща; и че този възглед в момента е по-популярен в Ахея и се радва на по-голяма поддръжка сред народа, като в резултат на това тези, които поддържат Рим са непопулярни и са обект на неуважението на тълпата, докато с техните опоненти е обратното. Така че ако сега сенатът даде някакъв ясен знак за своето неудовлетворение, политическите водачи бързо ще минат на страната на Рим и населението ще ги последва от страх. Но ако сенатът прояви пренебрежение, то всички ще променят възгледите си и ще възприемат другата гледна точка, която в очите на тълпата е по-достойна и по-благородна. “Дори и сега”, каза той, определени личности, които не притежава някакви други качества за политическа кариера, получават най-високи почести в отделните страни единствено поради мнението, че те се противопоставят на вашите искания в името на запазването на силата на техните собствени закони и декрети. Ако, следователно, за вас е безразлично дали елините ви се подчиняват и изпълняват вашите указания или не, продължавайте да постъпвате като досега; но ако желаете вашите заповеди да бъдат изпълнявани и на вашите писмени настоявания да не се гледа с пренебрежение, трябва да обърнете на това преголямо внимание. Защото можете да бъдете сигурни, че ако не го направите, ще става точно обратното на това, за което сте настоявали, както и вече се случи. Защото, когато съвсем наскоро, по време на месенските събития Квинт Маркий положи най-големи усилия ахеите да не предприемат никакви стъпки по отношение на Месена без инициативата на Рим, те не му обърнаха никакво внимание; но след като гласуваха за война на своя глава, не само че несправедливо опустошиха цялата територия на Месена, но пратиха в изгнание неколцина от нейните най-изтъкнати граждани; и когато други им бяха предадени, екзекутираха ги, след като им наложиха всевъзможни мъчения, само защото те се обърнаха към Рим с молба да бъде арбитър в спора. И сега пак от доста време, докато вие им пишете да върнат лакедемонските изгнаници в родината им, те не само нямат намерение да се съобразят с вас, но написаха тържествено споразумение с партията, която държи властта в Спарта, и положиха клетви, че на изгнаниците никога няма да се разреши да се върнат.” Така че ги помоли пред вид всичко това да предприемат предпазни мерки за в бъдеще.

10. След като заяви това и други неща в подобен дух, Каликрат се оттегли. След него влязоха изгнаниците и след като накратко описаха положението си, помолиха за състрадание и се оттеглиха. Сенатът, като реши, че това, което говори Каликрат и в интерес на Рим, и след като се поучи от него, че трябва да насърчават всички онези, които поддържат сенатските решения и да унизяват тези, които им се противопоставят, оттук насетне започна да води политика на отслабване позициите на онези мъже в отделните държави, които работеха за благото и да засилват позициите на тези, които, независимо дали бяха прави или не, се позоваваха на римския авторитет. В резултат на това, с течение на времето те си спечелиха твърде много ласкатели, но твърде малко истински приятели. В конкретния случай те стигнаха до там, че написаха не само до ахеите във връзка с възстановяването гражданството на лакедемонските изгнаници, молейки ги да допринесат за укрепване позициите на тези хора, но също така и до етолите, епиротите, атиняните, беотите и акарнаните, като ги призоваваха за свидетели, сякаш явно да съкрушат ахеите. Говорейки единствено за Каликрат, без да споменават за останалите пратеници, те написаха в официалния си отговор, че във всички отделни държави е добре да има повече мъже като Каликрат. При този отговор той се върна в Елада с повдигнат дух, без да се даде сметка, че беше станал подбудител на големи нещастия за цяла Елада и специално за ахеите. Защото дори и сега все още беше възможно ахеите да поддържат отношенията си с Рим на повече или по-малко равноправна основа, след като бяха запазили верността си към римляните от самото начало и в най-важните моменти – имам пред вид войните с Филип и с Антиох – но сега, след като Ахейският съюз беше станал по-силен и по-преуспяващ от когато и да било в своята история, тази дързост на Каликрат постави началото на обрата към по-лошо (…) Като простосмъртни хора, в своето благородство и висока принципност, римляните проявяват съжаление към всички, които се чувстват нещастни и се обръщат с жалби към тях; но когато някой, който е запазил лоялността си към тях, им припомни принципите на законността, те обикновено сменят позицията си и доколкото е възможно, изправят грешката си. Но в този случай Каликрат, който бе изпратен, за да изтъкне законовите основания на ахеите, направи точно обратното, и след като вмъкна и месенския въпрос, по който римляните дори не бяха изказали възражение, се върна в Ахея, въоръжен със заплахата от римското недоволство. Със своя отчет той изплаши и съкруши тълпата, която така и не узна какво точно беше казал той в сената; първо той бе избран за стратег, и наред с останалите си безчинства и с това, че започна да взима подкупи, след това, като пое поста, върна лакедемонските и месенските изгнаници в градовете им.

Сравнение между Филопоймен и Аристен (по Суда)

11. Ахеите Филопоймен и Аристен не си приличаха нито по характер, нито по политически възгледи.7 Филопоймен в действителност беше и физически, и душевно изключително способен на бойното поле, докато Аристен – в областта на политиката. А политическите им различия се изразяваха в следното. След като по време на войните с Филип и Антиох римската мощ се беше решително намесила в елинските дела, в своето държавно управление Аристен винаги беше готов да постъпи според предпочитанията на Рим, понякога дори преди още да е получил техните нареждания, но все пак се стремеше да създава впечатление, че се съобразява със закона, и ревностно се стараеше да си спечели репутация с това, като вдигаше ръце винаги, когато някой закон влизаше в явно противоречие с римските предписания. Филопоймен8 от своя страна безупречно изпълняваше и помагаше да се изпълнят всички техни искания, без да противоречи, стига тези искания да бяха в съгласие със законите и условията на съюза; но когато исканията не бяха такива, никога не се стремеше да ги изпълни драговолно, но заявяваше, че пълно трябва да се разгледа тяхната неправомерност, преди да бъдат подновени. Но ако въпреки това те не успяваха да убедят римляните, накрая трябваше, след като изразят своя протест, да се подчинят и да изпълнят нареждането.

12. В защита на своята политика Аристен изтъкваше пред ахеите следните аргументи: Казваше, че не могат да поддържат приятелството си с Рим, като протягат едновременно и копие, и маслинова клонка. “Ако”, казваше той, “ние бяхме достатъчно силни, за да им се противопоставим и наистина можехме да го направим, много добре; но след като дори и Филопоймен не се осмелява да твърди такова нещо (…) защо тогава да се стремим към невъзможното, пренебрегвайки възможното? Съществуват, каза той, две цели в политиката, честта и интереса. За тези, в чиито възможности е да си спечелят чест, правилната политика е да се стремят към нея; но ония, които са безсилни да постигнат това, трябва да намерят спасение в преследването на своите интереси. Но да се провалиш и в двете цели е най-голямото доказателство за неразумност. И точно такъв е случаят с тези, които не се противопоставят на нито едно искане, но го изпълняват въпреки волята си и с готовност да му се противопоставят. “Ето защо”, каза той, трябва или да ни се докаже, че сме в състояние да отхвърляме исканията, или ако никой не посмее да твърди това, ние с готовност трябва да изпълняваме всички нареждания.”

13. В отговор Филопоймен заяви, че не бива да го смятат за толкова глупав, че да не осъзнава разликата между двете държави, Рим и Ахея, и превъзходството на римската мощ. “Но”, продължи той, “тъй като една по-силна власт винаги е естествено предразположена да подтиска все повече тези, които са й се покорили, нима е в наш интерес да окуражаваме подтиците на своите господари и без да им се противопоставяме по никакъв начин да се подчиняваме колкото може по-бързо на най-тираничните им заповеди? Не би ли трябвало по-скоро да им се противопоставяме дотогава, докато е по силите ни, и да устояваме, докато не ни изтощят напълно? И дали те биха ни налагали незаконни искания, ако ние, след като им го изтъкнем, подложим на известно преразглеждане тяхното спорно поведение, и няма ли така да смекчим поне с малко жестокостта на тяхната власт, особено след като, както и ти самият, Аристене, знаеш, римляните поне до сега ценят много високо лоялността към клетви, мирни договори и споразумения със съюзници. Но ако ние самите, пренебрегвайки своите права, тръгнем начаса сервилно да изпълняваме нарежданията им, подобно на военно-пленници, каква тогава ще бъде разликата между Ахейския Съюз и народите на Сицилия и Капуа, за които единодушно се смята, че са роби на Рим?” Ето защо те или трябва да признаят, че за римляните правото не означава нищо, или трябва да отстояват правата си, и да не отстъпват, особено когато имат твърде големи и благородни основания да упрекват Рим. “Знам много добре”, каза той, че ще дойде време, когато елините ще бъдат принудени напълно да се подчинят на Рим; но дали ние искаме това време да настъпи колкото може по-скоро или да се отложи колкото се може повече? Разбира се, да се отложи.” Тъй че тъкмо в това отношение, каза той, се различава политиката на Аристен от неговата собствена. Аристен бърза неизбежното да ги сполети колкото се може по-скоро и прави за това всичко, което е по силите му; докато той самият прави всичко възможно да му се противопостави и да го отложи.

Според мен трябва да се признае, ако се съди по тези речи, че политиката на Филопоймен беше благородна, докато тази на Аристен приемлива, но че и двете бяха безопасни. Така че когато по времето на войните с Филип и Антиох големи опасности заплашиха и Рим и Елада, все пак и двамата държавници еднакво защищаваха правата на Ахея спрямо Рим. Но се съхрани мнението, че Аристен е бил по-благоразположен към римляните, отколкото Филопоймен.

III. СЪБИТИЯТА В АЗИЯ

Войната между Евмен и Фарнак

14. В Азия царят Фарнак, пренебрегвайки отново забраната на Рим, изпрати през зимата Леокрит с десет хилядна войска да опустоши територията на Галатия, и сам той с настъпването на пролетта събра войските си с намерение да нахлуе в Кападокия. Когато Евмен разбра това, много се разгневи за това, че Фарнак нарушава всички условия на техния договор, но се принуди да стори същото. Когато вече бе събрал войските си, от Рим се върна делегацията, водена от Атал. След като се срещнаха и поговориха, двамата братя веднага тръгнаха с войските си. Като пристигнаха в Галатия, разбраха, че Леокрит вече го няма там, но Касигнат и Гезаторих, които преди една година бяха взели страната на Фарнак, изпратиха при тях парламентьори, за да ги помолят за закрила, като им обещаха, че ще се подчинят на всички техни заповеди. Като отхвърлиха предложенията заради предишното вероломство на тези двама вождове, вдигнаха цялата войска и настъпиха, за да пресрещнат Фарнак. От Калпитос на петия ден те стигнаха до реката Халис и на следващия ден потеглиха за Парнас.9 Там царят на Кападокия Ариарат се присъедини към техните сили и заедно продължиха към земята на Мокисос.10 Тъкмо когато се установиха на лагер, стигна ги вестта, че римските пратеници са пристигнали, за да уредят мира. Като чу това, цар Евмен изпрати Атал да ги посрещне, но самият той в същото време раздели войската на две и я подложи на строева подготовка, както за да я подготви за действителни бойни действия, така и за да покаже на римляните, че е в състояние и без чужда помощ да се защити от Фарнак и да го победи.

15. Когато пратениците дойдоха и помолиха царете да сложат край на войната, Евмен и Ариарат им отвърнаха, че са напълно готови да изпълнят това, както и всякакво друго искане. Но помолиха римляните, ако е възможно, да уредят среща между тях и Фарнак, та когато той се изправи лице в лице пред тях и поговорят всички, напълно да се разкрие пред римляните неговото вероломство и жестокост. Ако обаче това се окаже извън тяхната власт, помолиха пратениците да се отнесат към този случай като честни и справедливи съдии. Пратениците се съгласиха да направят всичко, което е в тяхната власт и което е редно, но настояха армията да се оттегли от страната. Защото, заявиха те, не е редно когато тук присъства една мирна мисия, в същото време да е налице целият военен апарат и царете да си нанасят взаимни щети. Евмен склони и още на следващия ден той и Ариарат се вдигнаха от лагера и тръгнаха за Галатия. Римляните най-напред се срещнаха с Фарнак и го помолиха да се види с Евмен, защото това е най-сигурния начин да се уреди конфликта помежду им. Когато той се противопостави на това предложение и накрая отказа, римляните също така на часа разбраха, че той осъжда сам себе си и че не е уверен в правотата си. Но понеже те искаха на всяка цена и с всички средства да сложат край на войната, продължиха да настояват, докато той не се съгласи да изпрати по море свои пълномощници в Пергам, с пълномощия да сключат мир при условията, които ще бъдат наложени от пратениците. Когато тези пълномощници пристигнаха, римляните и Евмен се срещнаха с тях. Бяха готови на всякакви отстъпки заради мира; но тъй като посланиците на Фарнак им противоречаха във всичко, отмятаха се от споразуменията, издигаха все нови искания и се отказваха от отстъпките, които бяха направили, римляните скоро разбраха, че всичките им усилия са напразни, тъй като Фарнак ни най-малко не е склонен да сключи мир. Така че срещата не даде резултат, римляните напуснаха Пергам, пратениците на Фарнак се върнаха в своята родина, при което войната стана постоянна и Евмен продължи подготовката си за нея. В същото време родосците положиха максимални усилия да си спечелят помощта на Евмен и той бързо потегли, за да им окаже военна помощ в операциите им срещу ликийците.

Бележки към двадесет и четвърта книга:

1В запазените фрагменти от 24 книга са проследен събитията в Италия, Пелопонес, Македония и Азия за времето между 182 и 180 г. пр. Хр. Полибиевата информация се допълва чрез сведенията на Ливий [Liv. XL, 20-24], Диодор [Diod. XXIX, 25-31] и биографията на Емилий Павел у Плутарх [Plut. Aemil. Paul. 6].

2Полибий очевидно има предвид понтийския владетел Фарнак I (ок. 185 – ок. 170 г. пр. Хр.) и царя на Кападокия Ариарат IV Благочестиви (220 – ок. 162 г. пр. Хр.).

3Това са тази част от изгнаниците, на които ахеите са разрешили да се завърнат в Спарта.

4През 181 г. пр. Хр. Филип V предприел нова военна кампания в Тракия, този път срещу медите. Той тръгнал от град Стоби при вливането на р. Еригон (Черна) в Аксий (Вардар), успял да превземе столицата на медите Петра, без това да се отрази сериозно на военно-политическия им потенциал, сблъскал се с дентелетите и накрая стигнал Хемус. Информация за тези събития има и у Ливий [Liv. XL, 21-22]. Филип V смятал, че от планината Хемус ще успее да види Черно море на изток и Адриатика на запад. Някои модерни учени смятат, че всъщност македонският владетел е достигнал до Витоша, а не до Хемус.

5Т.е. напълно оборудвани петвеслени кораби.

6Птолемей V Епифан умрял в края на 181 или началото на 180 г. пр. Хр. Наследил го Птолемей VI Филопатор (181/180 – 145 г. пр. Хр.).

7Издателите на Полибий, които възстановяват този фрагмент чрез лексикона Суда не могат да обяснят със сигурност защо или по какъв повод прави сравнителна оценка между двамата ахейски стратези. Сигурно е обаче, че този фрагмент принадлежи към частта от историята на Елада, която се отнася към времето след смъртта на Филопоймен. По това време мнозина били наясно с целите на римската политика в Елада.

8Плутарх [Plut. Philop. 17] твърди, че веднъж Филопоймен не издържал и попитал Аристен, който обяснявал в събранието, че ахеите по никакъв начин не трябва да се противопоставят на римляните: “Негодник, защо ти толкова бързаш да видиш нерадостната съдба на Елада?”

9гр. Парнас бил на левия бряг на река Халис в граничната зона между Кападокия и Галатия.

10Град в Кападокия на изток от р. Халис.

===========================================================================

Към книга двадесет и трета

Към книга двадесет и пета

Advertisements
Published in: on 15. 11. 2008 at 10:45 am  Коментарите са изключени за Полибий, Всеобща история – кн. 24 – фрагменти  
%d bloggers like this: