Полибий, Всеобща история – кн. 25 – фрагменти

ФРАГМЕНТИ ОТ ДВАДЕСЕТ И ПЕТА КНИГА1


А. ОЛИМПИАДА 150, 1.

I. СЪБИТИЯТА В ИБЕРИЯ

1. Като цитира твърдението, че Тиберий Гракх2 превзел триста иберийски града, Полибий казва, че неговият автор в стремежа си да се хареса на Гракх е написал нещо комично, наричайки някакви кули градове, както правят по време на триумфи. И сигурно е прав. И стратезите, пък и писателите често лъжат по този начин, като украсяват фактите.

II. СЪБИТИЯТА В АЗИЯ

Приключването на войната между Евмен и Фарнак

2. Фарнак,3 за когото това нахлуване се оказа неочаквано и тежко, бе готов да приеме всичко, което му се предложи. Изпрати посланици при Евмен и Ариарат. Евмен и Ариарат приеха посланията му и веднага изпратиха свои посланици при Фарнак, и след като тези пратеничества зачестиха от двете страни, утвърдиха мирен договор при следните условия: Да бъде мир между Евмен, Прузий и Ариарат, с Фарнак и Митридат за вечни времена. Фарнак по никакъв повод да не нахлува в Галатия. Каквито предишни договори е имало между галатите и Фарнак, стават невалидни. Също така да опразни Пафлагония, като възстанови нейните жители, които преди беше прокудил, с тежкото и лекото им въоръжение и другите снаряжения. Да върне и на Ариарат укрепленията, които му беше отнел, заедно с принадлежащите им съоръжения, и заложниците. Да предаде и Тиос4 на Понта, когото след известно време Евмен, предуман, с голяма радост даде на Прузий. Записано бе и че Фарнак ще върне без откупи военнопленниците и всички дезертьори. Освен това заради парите и хазната, която бе отмъкнал от Морзиос5 и Ариарат, да върне на споменатите царе деветстотин таланта, и да предаде на Евмен триста, заради разходите по войната. Записано бе и че Митридат трябва да плати на сатрапа на Армения триста таланта, защото в нарушение на договора си с Евмен е повел война с Ариарат. В договора бяха включени и династите из Азия, Артаксиас, управляващ по-голямата част от Армения, и Акусилох, а от тези в Европа – сарматът Гатал, както и самоуправляващите се жители на Хераклея, Месемврия, Херсонес и Кизик. Накрая се записа и колко и какви заложници е длъжен да даде Фарнак. След като всички тези условия бяха изпълнени, войските се прибраха. Така завърши войната на Евмен и Ариарат срещу Фарнак.

Б. ОЛИМПИАДА 150, 2.

I. СЪБИТИЯТА В МАКЕДОНИЯ

3. Веднага щом поднови съюза си с Рим, Персей се зае да си спечели популярност в Елада, като покани да се върнат в Македония всички избягали длъжници и онези, които бяха изгнани от страната било поради съдебна присъда, било заради оскърбление към трона. Постави списъци на тези хора в Делос, Делфи и в храма на Атина в Итона,6 като не само обеща безопасност на тези, които се върнат, но и възстановяване на имуществото, което бяха оставили. В самата Македония той опрости всички, които имаха дългове към трона и освободи ония, които бяха затворени заради оскърбления срещу царството. С тези свои действия той събуди надежди у мнозина, защото изглеждаше, че цяла Елада би могла да се надява на него. Също така и в цялостното си поведение той демонстрира едно истинско царствено достойнство. Защото външно той изглеждаше един способен човек, опитен във всякакви видове телесни упражнения, които носят истинска полза. В поведението си пък проявяваше тежест и сдържаност, не неподходящи за възрастта му. Също така се беше предпазил от невъздържаността, характерна за баща му, към жени и пиянство, и по време на пирове и на трапезата не само той се държеше умерено, но и приятелите, които споделяха трапезата му. Такова беше управлението на Персей в началото.

Нещастието на Филип V

Докато мощта на цар Филип растеше и той имаше огромно влияние в Елада, той бе най-вероломният и беззаконен от всички държавници; но когато вятърът на съдбата задуха в обратна посока, стана най-умереният. А когато накрая стигна до пълно поражение, положи всички усилия да се пригоди към обстоятелствата и на всяка цена отново да възстанови царството си.

В. ОЛИМПИАДА 150, 3.

I. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

4. След като консулите Тиберий и Клавдий7 бяха изпратени срещу истрите и агриите, сенатът, в края на лятото, прие делегацията на ликийците, които вече бяха победени във войната, но самата делегация беше заминала много по-рано. Защото ксантиите, по времето когато се канеха да се включат във войната, бяха изпратили Никострат начело на тяхната мисия до Ахея и Рим. Едва сега той пристигна в Рим и предизвика съчувствието на сената, изтъквайки им насилието на родосците и върховната опасност, пред която самите ликийци са изправени. Накрая успяха да убедят сената да проводи свои представители в Родос, които да уведомят тази държава, че след като са разгледали отчетите, донесени от десетимата римски представители от Азия по времето, когато уреждаха нещата с Антиох, то са установили, че ликийците не са дадени на родосците като дар, но по-скоро за да бъдат третирани като приятели и съюзници. Народът в Родос никак не се зарадва на това наложено тълкуване. Защото се смяташе, че римляните се намесват като арбитри в отношенията между Родос и Ликия с цел да отслабят ресурсите и съкровищницата на Родос, след като научиха за скорошната брачна церемония на Персей, на която те бяха домакини, както и за това, че са подновили флотата си.

В действителност малко преди това бяха провели едно внушително и великолепно преоборудване на своите кораби. Защото Персей им предостави голямо количество дървен материал и беше дарил със златна стелгида всеки член на екипажите на корабите, които бяха ескортирали невястата му Лаодике8 на път към него.

II. СЪБИТИЯТА В РОДОС

5. Когато пратениците от Рим пристигнаха в Родос за да съобщят решението на сената, там настъпи голямо вълнение и смут сред политическите среди във връзка със заявлението им, че ликийците не са им дадени като дар, но като съюзници. Тъкмо бяха решили, че проблемът с ликийците вече е уреден по задоволителен начин, а сега виждаха, че ще започнат нови неприятности. Защото ликийците, веднага щом римските посланици пристигнаха в Родос и съобщиха за това решение, отново започнаха да се вълнуват и бяха готови да се борят упорито за своята независимост и свобода. Родосците обаче, веднага щом изслушаха и своите пратеници, решиха, че римляните са били заблудени от ликийците и изпратиха за свой посланик Ликофрон, който да разясни истинското положение пред сената. Такава беше ситуацията по това време, като по всичко изглеждаше, че ликийците отново ще се разбунтуват.

Г. ОЛИМПИАДА 150, 4.

I. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

6. Когато пристигна делегацията на Родос, сенатът ги изслуша, но отложи отговора си.

Пристигна и делегация от страна на дарданите, която им съобщи за бастарните,9 тяхното количество, за големия им ръст и за храбростта на техните воини, като подчертаха също така, че Персей и галатите са в съюз с това племе. Казаха, че се страхуват много повече от него, отколкото от бастарните, и помолиха за помощ. Пристигна и делегация от Тесалия, които потвърдиха заявлението на дарданите и също поискаха помощ. При това положение сенатът реши да изпрати неколцина свои представители, които да проучат ситуацията на място10 и да проверят истинността на тези твърдения, и веднага назначиха за тази мисия Авъл Постумий заедно с неколцина по-млади мъже.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ДВАДЕСЕТ И ПЕТА КНИГА:

1Запазените фрагменти от XXV книга на Полибий обхващат събитията от 150 олимпиада, т.е. 179-176 г. пр. Хр. за територията на Италия, Македония и Елада, Родос, Азия и Египет. Тази информация се допълва от сведенията у Ливий [Liv. XL, 54-58], Диодор [Diod. XXIX, 23-30] и Страбон [Strabo, III, 4,13].

2Тиберий Семпроний Гракх, зет на Сципион Африкански бил пропретор в Испания през 180-178 г. пр. Хр. и воювал с келтиберите. При завръщането си в Рим бил почетен с великолепен триумф. Информация за това събитие има у Ливий [Liv. XL, 47-50; XLII, 11], Апиан [App. Hisp. 43] и Диодор [Diod. XXIX, 26].

3Полибий има предвид царя на Понта Фарнак I, който започнал военни действия след изтичане на срока на примирието.

4Тиос бил град в Пафлагония, който бил превзет от стратега на Фарнак I Леокрит, а неговите жители избити [Diod. XXIX, 23].

5Морзиос бил цар на Пафлагония. Страбон го пише под формата Morzeus [Strabo, XII, 3,42], а в текста на Ливий [Liv. XXXVIII, 26] името е Morzus.

6Знаменит храм в Коронея, Беотия. Итон бил син на Амфиктион, същото име носил и град в Тесалия около Лариса. Там също имало храм на Атина. Информацията за тези храмове е систематизирана у Павзаний [Paus. I, 13,2; III, 9,13; IX, 34,1] и Страбон [Strabo, IX, 5,13].

7Гай Клавдий Пулхер и Тиберий Семпроний Гракх били избрани за консули през 577 г. т основаването на града = 177 г. пр. Хр. [Liv. XLI, 8].

8Лаодике била дъщеря на Селевк IV Филопатор (187 – 175 г. пр. Хр.), за което изрично споменава Ливий [Liv. XLII, 12].

9Бастарните за първи път се появяват на политическата сцена, когато Филип V и Персей решили да ги използват за съюзници в борбата с Рим. Подробности за тези събития има у Ливий [Liv. XL, 5; XLI, 23; XLIII, 11].

10Кратка информация за тази делегация, която да провери случая на място има у Апиан [App. Maced. 9].

==========================================================================

Към книга двадесет и четвърта

Към книга двадесет и шеста


Advertisements
Published in: on 15. 11. 2008 at 10:43 am  Коментарите са изключени за Полибий, Всеобща история – кн. 25 – фрагменти  
%d bloggers like this: