Полибий, Всеобща история – кн. 26 – фрагменти

ФРАГМЕНТИ ОТ ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА КНИГА1


ОЛИМПИАДА 151.

I. ДЕЛАТА НА АНТИОХ ЕПИФАН2

1а. (по Атеней, X. 439а) Полибий в своята двадесет и шеста книга го нарича Епиман (лудият), а не Епифан, заради поведението му. Не само слизаше (из града) да си хортува с най-простите хора, но и канеше на пировете си най-нищожните гости – чужденци. Винаги, щом разбереше, че някакви младежи са се събрали да се повеселят, се появяваше при тях с рогче и друга музика, което караше повечето гости да станат на крака и да избягат уплашени. На всичко отгоре много често хвърляше царското си облекло и облечен в празнична дреха излизаше да се разходи из пазара.

1. (Пак там, V. 193d) Заради своето поведение Антиох с прозвище Епифан, си спечелил името Епиман. За него Полибий ни разказва, че се измъквал от своята охрана в двореца и често можело да бъде видян да се разхожда из града, придружен само от един-двама компаньони. Най-много обичал да се спира при работилниците за сребърни и златни накити, като надълго и нашироко обсъждал техниката на занаята с бижутери и други занаятчии. Също тъй слизал да разговаря с най-прости хора, които се изпречели на пътя му и обичал да пие в компанията на нищожни чужденци, пристигнали в Антиохия. Чуел ли, че някъде са се събрали младежи да се повеселят, тутакси цъфвал там с рогче и свита от музиканти, което карало повечето гости да скачат на крака и да напускат изплашени. Често си хвърлял царските дрехи и се обличал в бяла тога, с която обикалял из пазара, все едно, че е кандидат, и като хващал едного под ръка, други прегръщал и ги молел да му дадат своя глас кога за едил, кога за трибун.3 Щом го “изберели”, сядал на столче от слонова кост, какъвто е обичаят у римляните,4 изслушвал съдебни спорове, които се провеждали на пазарището и много усърдно и увлечено произнасял присъди. В следствие на това всички по-видни мъже започнали да го смятат или за кръгъл простак, или за луд. Подобно било и поведението му, когато правел подаръци. На някои давал астрагалче от газела, на други – фурми, на трети – монета. Без никакъв повод се обръщал към хора, които никога преди това не бил виждал, и им правел най-неочаквани подаръци. Но по отношение на жертвените дарове, които правел на градове и почестите към боговете, той далеч надминал всички свои предшественици. Доказателства за това са храма на Зевс Олимпийски в Атина и статуите около олтара в Делос. Имал също тъй навика да се къпи в обществените бани, когато там било пълно с обикновени хора, като за него донасяли с кани от най-скъпоценните благовония; и при един такъв случай някой му казал: “Ех, колко щастливи сте вие, царете, дето се мажете с такива мазила и миришете толкова приятно!” Тогава той нищо не му отвърнал, но на следващия ден, докато същият мъж се къпел, той се приближил зад гърба му с една голяма кана, пълна с най-скъпоценното благовоние, наречено стакте,5 и го излял връз главата му, така че всички къпещи скочили и се отъркаляли в мирото, пързаляли се и се тръшкали заедно с царя, и настъпила голяма веселба.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА КНИГА:

1В списъка на фрагментите от XXVI книга на Полибий не е запазено нищо. Възстановката на няколко от тези фрагмнта е извършена от издателите на историка чрез два текста у Атеней [Athen. V, 193 d; X, 439 a], един откъс у Ливий [Liv. XLI, 20] и фрагмент на Диодор [Diod. XXIX, 32]. По всичко личи,че в практически загубената XXVI книга са били описани събитията през четирите години на 151 олимпиада, сиреч между 175 и 172 г. пр. Хр. Ливий например описва успехите на консулите П. Муций Сцевола и М. Емилий Лепид за 579 г. от основаването на града = 175 г. пр. Хр., които успели да усмирят бунтовете в Галия и Лигурия, някои действия на цар Персей в Македония, както и сблъсъците между дардани и бастарни.

2Атеней, който цитира XXVI книга на Полибий, има предвид Антиох IV Епифан (175 – 164/163 г. пр. Хр.), син на Антиох III Велики и брат на Селевк IV Филопатор (187 – 175 г. пр. Хр.). По време на сключването на мира с Рим (188 г. пр. Хр.) бил изпратен за заложник във вечния град според изричното сведение на Зонара [Zonar. XI, 21]. Апиан допълва портрета му с думите, че освен Епифан, той бил наричан Illustris (славен), като законен приемник на славни царе и заради безупречните си военни качества. Заради разгулния си нрав и начин на живот бил наричан и Епиман (безумец, луд) [App. Syr. 45].

3Информацията на Полибий е потвърдена чрез текста у Диодор [Diod. XXIX, 32].

4Полибий очевидно е имал предвид длъжността курул в Рим, за която съобщава преди това в своето съчинение [Polyb. VI, 53,9].

5Така се наричало изкуствено приготвено благовонно масло, което се изливало през тясното гърло на специален съд на капки.

==========================================================================

Към книга двадесет и пета

Към книга двадесет и седма

Реклама
Published in: on 15. 11. 2008 at 10:38 am  Коментарите са изключени за Полибий, Всеобща история – кн. 26 – фрагменти  
%d блогъра харесват това: