Полибий, Всеобща история – кн. 27 – фрагменти

A. ОЛИМПИАДА 152, 1.1

I. ВОЙНАТА С ПЕРСЕЙ

Събитията в Беотия

1. По това време като пратеници на Теспии пристигнаха Ласес и Калеас, а от страна на Неон2 – Исмениас, като първите дойдоха с мисията да предадат града в ръцете на римляните, докато Исмениас – да предостави вкупом всички беотийски градове на решението на римските представители. Това не съвпадаше с намерението на Маркий и останалите легати, които смятаха, че за тях ще бъде много по-изгодно, ако беотийските градове останат разделени. По тази причина докато устройваха радушни и чести приеми на Ласес, както и на пратениците от Херонея и Левадея3 и от останалите градове поотделно, докато Исмениас демонстративно го отбягваха и пренебрегваха. Веднъж неколцина от изгнаниците нападнаха Исмениас4 и за малко да го пребият с камъни, но той намери убежище при портика на римската легация. По същото време в Тива избухнаха раздори и вълнения, като едната партия поддържаше тезата, че трябва да предадат града под настойничеството на Рим; но народът на Коронея и Халиарт нахлу в Тива и настояваха нещата да останат в сегашното им положение и казваха, че трябва да запазят лоялността си към съюза с Персей. За известно време двата противоположни възгледа бяха в равновесие; но когато Олимпих от Коронея пръв си смени становището и препоръча да се присъединят към римляните, балансът в общественото мнение изцяло се наруши. Първо задължиха Дикетас да отиде като техен пратеник при Маркий и да му поднесе извиненията им, че са влезли в съюз с Персей. След това една голяма тълпа отиде пред къщите на Неон и Хипий, като им заповядаха да излязат пред народа и да се защитят за политиката си; защото те бяха сключили съюза с Персей. След като Неон и Хипий се оттеглиха, начаса свикаха общо събрание и след като най-напред гласуваха почести и <дарове> за римляните, наредиха на архонтите си да предприемат действия за сключване на съюза; накрая назначиха посланици да предадат града в ръцете на римляните и да върнат бежанците.

2. Докато в Тива ставаше всичко това, изгнаниците в Халкида избраха за свой представител Помпид, за да поднесе обвиненията им срещу Исмениас, Неон и Дикетас. След като тяхното провинение бе очевидно доказано и римляните изразиха поддръжката си за изгнаниците, Хипий и приятелите му се оказаха в много тежко положение и дори животът им бе застрашен от гнева на тълпата, докато римляните не взеха известни минимални мерки за защита на сигурността им и укротиха гнева на тълпата. Когато се появиха тиванците, донесли решенията, за които казах по-горе и съобщиха за почестите, с които (римляните) бяха удостоени, това има бързо въздействие, тъй като градовете (в Беотия) са твърде близо един до друг. Приемайки тиванските посланици, Маркий и колегите му благодариха на града и ги посъветваха да върнат изгнаниците в домовете им, като наредиха на всички представители от градовете веднага да заминат в Рим и поотделно да съобщят за това, че всеки град поотделно се предава на Рим. Всичко стана според тяхното желание – да разбият Беотийския съюз и да увредят на популярността на Македонския двор. След това извикаха Сервий от Аргос и го оставиха в Халкида, а самите те тръгнаха за Пелопонес, но след няколко дни Неон отиде в Македония. Исмениас и Дикетас бяха задържани под стража и скоро след това се самоубиха. Така беотийският народ, след като толкова години бе останал верен на своя съюз и след като толкова пъти по удивителен начин бе избегнал всевъзможни опасности, сега, предавайки прибързано и необмислено каузата на Персей и поддавайки се на една неразумна и детинска превъзбуда, бе разбит и пръснат по отделни градове.5

Авъл и Маркий, с пристигането си в Аргос, се събраха на съвет с магистратите на Ахейския съюз. Те помолиха стратега Архон да вкара в Халкида хиляда войника, за да пазят града до идването на римската войска. След като уредиха всички тези неща из Елада, през зимата те се присъединиха към Публий и отплаваха за Рим.6

Родосците поддържат Рим

3. По същото време римските легати Тиберий и Постумий <и Юний> посетиха островите и градовете в Азия, окуражавайки населението да вземе страната на Рим. Доста време прекараха по други места, но най-много в Родос, въпреки че родосците нямаха нужда да бъдат убеждавани. Защото Хагезилох, техният притан, човек с голямо влияние, който по-късно стана техен посланик в Рим, още преди това, когато беше станало ясно, че римляните ще поведат война с Персей, беше убедил народа на Родос по принцип да възприеме римската кауза и ги беше посъветвал да подготвят четиридесет кораба; така че, ако обстоятелствата наложеха тяхната помощ, да не им се налага тепърва да се подготвят, за да изпълнят исканията на римляните, но бидейки в състояние на готовност, да могат веднага да действат според нуждата. Сега той уведоми римляните за това и всъщност им показа хода на приготовленията, с което ги отпрати удовлетворени от позицията на Родос. Приели с благодарност любезната услужливост на Родос, пратениците отплаваха за Рим.

Персей и Родос

4. След срещата си с римляните Персей7 изпрати писма с еднакво съдържание до отделните елински държави, в които изреди всички правни аспекти, като приведе аргументите и на двете страни, с двойната цел от една страна да изглежда, че от правна гледна неговата позиция е по-справедлива, а от друга – за да разбере намеренията на отделните държави. Писмата до останалите той повери единствено на куриерите си, но за Родос изпрати също така като свои посланици Антенор и Филип. Като пристигнаха, те представиха писмото му на архонтите и след няколко дни се явиха пред родоското буле и помолиха родосците засега да се въздържат и да наблюдават развоя на събитията отстрани. Но ако римляните нападнат Персей и македоните в нарушение на договора, призоваха ги да се намесят в полза на мира. Това, заявиха те, е в интерес на всички; но родосците са най-подходящия народ да се заемат с тази задача. С техния стремеж към равенство и свобода на словото, с това че са били винаги защитници не само на своята свобода, но и на тази на всички елини, толкова повече те би трябвало да направят всичко възможно, за да не вземат надмощие принципи, противоположни на горните. След като посланиците казаха това и други неща в същия дух, тяхната реч се хареса на всички; но след като народът им бе обладан от приятелски чувства към Рим, взеха по-разумно решение и макар да устроиха дружелюбен прием на пратениците във всяко друго отношение, в своя отговор помолиха Персей да не иска от тях нищо, което би могло да изглежда като противопоставяне на желанията на Рим. Така че Антенор и Филип не получиха очаквания отговор и след като благодариха на родосците за тяхната любезност във всяко друго отношение, отплаваха обратно за Македония.8

Персей и Беотия

5. Щом разбра, че някои от градовете в Беотия са все още благо-разположени към него, Персей проводи там като свой посланик Антигон, сина на Александър.9 Като пристигна в Беотия, той пропусна другите градове, разбрал че няма защо да прави опити; но като посети Коронея, Тисбе и Халиарт, помоли гражданите да се присъединят към македонската кауза. Неговият призив беше възприет с готовност и те гласуваха да пратят свои посланици в Македония; тогава македонският пратеник отплава и като се срещна с царя, докладва му за положението в Беотия. Скоро след това пристигнаха пратениците (от горните градове) и помолиха царя да прати помощ на градовете, застанали на страната на Македония, тъй като тиванците им оказват силен натиск и ги насъскват заради това, че не желаят да се съгласят с тях и да поддържат Рим. Персей, след като ги изслуша, им обясни, че му е напълно невъзможно да изпрати военна помощ на когото и да е поради мира му с Рим, но ги посъветва по принцип да се защищават от тиванците според силите си, но вместо да се бият с римляните, да пазят спокойствие.

6. Римляните, когато техните легати се върнаха от Азия, като чуха доклада им за Родос и другите градове, приеха в сената пратениците на Персей. Солон и Хипий се опитаха да обсъдят положението в цялост и да умилостивят сената, но по-голямата част от речите им представляваше защита срещу обвинението в заговора срещу Евмен. Когато тяхната защитна реч свърши, сенатът, който вече беше взел решение за война, нареди на тях и на всички останали македонски граждани да напуснат Рим веднага и цяла Италия в срок от един месец. След това извикаха консулите и ги призоваха веднага да поемат нещата в ръцете си, без да губят време.

Поведението на Родос

7. Докато още се намираше на котва край Кефаления, Гай написа писмо до родосците с молба да пратят корабите си, като го повери на някой си Сократ, учител по гимнастика. Когато писмото бе доставено в Родос, а по това време Стратокъл беше притан на града за втората половин година, се предложи да се вземе решение, при което Агатагет, Родофон и Астимед, и мнозина други бяха склонни корабите да бъдат пратени веднага и веднага да се вземе участие във войната без никакво колебание. Но Дейнон и Полиарат, които бяха недоволни от демонстрираната вече привързаност към Рим, сега използваха неприязънта лично към царя Евмен, за да разколебаят решението на мнозинството. Защото в Родос съществуваше известно подозрение и вражда към Евмен още от войната с Фарнак, когато Евмен бе разположил флотата си при Хелеспонта с намерение да пречи на корабите да влизат в Понта, и тогава родосците предугадиха намерението му и му попречиха. А и наскоро тези разногласия се подновиха във връзка с Ликия, поради един спор, засягащ някои укрепления и ивицата земя край границите на Родоската Перея, които непрекъснато бяха нападани от Евменовите военачалници. Тези неща караха родосците да надават ухо на всичко, което се кажеше срещу царя. Сега Дейнон и другите използваха този повод, като се подиграха с писмото и заявиха, че то не е дошло от римляните, но от Евмен, който искал по всякакъв начин да ги въвлече във войната и да наложи ненужни разходи и страдания на народа им. Като доказателство за своето твърдение те изтъкнаха ниското обществено положение на човека, който бе донесъл писмото, след като римляните нямали навика да постъпват така, но при съобщенията си по подобни въпроси проявявали сериозна грижа и го правели с по-голяма церемо-ниалност. Те заявиха това, при все че знаеха, че Лукреций е авторът на писмото, но с цел да убедят народа никога да не изпълнява с готовност желанията на римляните, но винаги да създават трудности и да показват съпротива и неудоволствие. Тяхната цел беше да отчуждят народа от привързаността му към Рим и доколкото беше във възможностите им, да го подтикнат към приятелство с Персей. Тези двамата се бяха приобщили към Персей поради това, че Полиарат, който беше един алчен и суетен човек, бе доста задлъжнял, докато Дейнон, който беше сребролюбец и безскрупулен, винаги беше склонен да гледа към династи и царе за някаква облага. При това положение стана пританът Стратокъл и след като изрече много слова срещу Персей и в полза на римляните, насърчи събранието да утвърди решението, отнасящо се до изпращането на корабите. Веднага снаряжиха шест тетрери и пет от тях пратиха към Халкида под командата на Тимагор, а една, командвана от Никагор, към Тенедос. Последният, като завари в Тенедос Диофан, пратеника на Персей до Антиох, не успя да го залови, но плени екипажа му. Лукреций, след като посрещна радушно всички съюзници, пристигнали по море, ги освободи от повинността им, като каза, че както се развиват нещата, няма да има нужда от помощ по море.

Персей моли за мир

8. След победата на македоните Персей10 свика съвет, на който някои от приятелите му го посъветваха да прати делегация до римския стратег и да се съгласи да продължава да плаща същия данък на Рим, който се е ангажирал да плаща неговият баща след поражението си,11 както и да опразни същите територии. Защото, казваха те, ако те приемат тези условия, резултатът от войната ще бъде от полза за царя след неговия успех на бойното поле; а римляните, след като са се запознали с храбростта на македоните, ще станат по-внимателни с несправедливите си и тежки искания спрямо Македония. Но ако не приемеха, разгневени от станалото, то те сами ще си навлекат божественото отмъщение; докато царят със своята умереност ще си спечели поддръжката и на хора, и на богове. Такова беше мнението на повечето му приятели. След като Персей се съгласи, веднага като пратеници бяха проводени Пантаух, синът на Балакрос и Мидон от Бероя. Когато пратениците направиха съобщението си според дадените им указания, римляните помолиха Пантаух и неговият спътник да се оттеглят и проведоха съвет във връзка с посланието. Единодушно се реши да се даде колкото се може по-жесток отговор, защото при всички случаи е традиционно за римляните да се показват най-непреклонни и жестоки при поражения и най-умерени след победа. Всеки би се съгласил, че това е едно благородно поведение, но едва ли е подходящо при определени обстоятелства. Все едно, в дадения случай отговорът им беше следният. Те заповядаха на Персей да се предаде безпрекословно, като предостави на римския сенат властта да реши проблема с Македония така, както той намери за добре. Когато пратениците получиха този отговор, се върнаха и го докладваха пред Персей и приятелите му. Някои от тях, възмутени от римската гордост, се ядосаха и посъветваха царя да не праща повече пратеници и да не води повече никакви преговори с тях по никакъв начин. Персей разбира се бе настроен като тях, но въпреки това изпрати няколко пъти свои парламентьори до Лициний, като всеки път предлагаше по-голяма сума. Но след като преговорите не напреднаха и повечето му приятели започнаха да го винят и да му казват, че сега, когато беше победител, той се държеше сякаш не е имал боен успех и сякаш е напълно победен, той се отказа от тези пратеничества и премести лагера си пак до Сюкюрион.12 Такова беше положението там.

Положението на Персей в Елада

9. Когато след победата на македонската конница новината се разпространи из Елада, привързаността на хората към Персей, която досега беше прикривана, избухна отново като огън. Според мен състоянието на тези чувства се дължеше на следното. Положението беше подобно на това при състезанията в юмручен бой. Защото при тях, когато някой незначителен и по-слаб състезател се противопостави на известен атлет, който изглежда непобедим, симпатията на тълпата изведнъж преминава на страната на по-неизвестния. Те го окуражават и го подкрепят ентусиазирано. И ако той успее да удари лицето на противника си и да му остави по-траен белег, то всички избухват в превелика възбуда. Понякога дори се подиграват на другия, не защото го мразят или не одобряват, но заради една странна симпатия и естествен инстинкт да бъде подкрепян по-слабият. Но ако някой успее да им обърне внимание за грешката, която допускат в подходящ момент, те много бързо променят поведението си. Както разправят, така постъпил и Клитомах.13 Той бил смятан за непобедим състезател в юмручния бой и славата му се разнесла по целия свят, когато Птолемей, амбициран да унищожи неговата репутация, с много голямо усърдие обучил и изпратил срещу него юмручния атлет Аристоник, който изглежда притежава забележителни природни заложби за този спорт. Когато този Аристоник пристигнал в Елада по време на Олимпийските игри и предизвикал на среща Клитомах, тълпата, изглежда, веднага взела страната на първия и започнала да го окуражава, зарадвана да види, че някой, поне веднъж, се е осмелил да излезе срещу Клитомах. И когато в хода на битката той се показал като равностоен съперник и един-два пъти успял да му нанесе сериозни удари, настъпило бурно ръкопляскане и тълпата полудяла от възторг, окуражавайки Аристоник. Казват, че в този момент Клитомах, след като успял да се оттегли за малко да си поеме дъх, се обърнал към тълпата и ги запитал какво искат да кажат, окуражавайки Аристоник и подкрепяйки го с всички сили. Дали смятат, че той самият не се бие честно и не си ли дават сметка, че той се бие за славата на Елада, докато Аристоник – за славата на цар Птолемей? Биха ли предпочели те да видят как един египтянин побеждава елините и печели олимпийския венец, или да чуят от глашатая, че един тиванец или беотиец е победител в юмручния бой между мъже? Казват, че след тези думи на Клитомах чувствата на зрителите така се променили, че сега всички се обърнали и Аристоник бил набит по-скоро от тълпата, нежели от Клитомах.

10. Твърде подобно на това беше в момента чувството на хората към Персей. Защото ако някой им беше привлякъл вниманието и беше ги запитал откровено, дали те желаят да видят как върховната власт в една толкова абсолютна форма преминава в ръцете на един единствен човек и да изпитат на гърба си управлението на един абсолютно безотговорен монарх, мисля, че те много скоро щяха да се осъзнаят и да сменят песента, като чувствата им напълно се обърнат. И ако някой им беше припомнил, макар и накратко, за всички трудности, които македонският двор беше създал на Елада, както и за всички изгоди, които те бяха извлекли от римското управление, мисля, че симпатиите им щяха изведнъж и напълно да се обърнат. Но сега, когато те се поддадоха на първичния си и неосъзнат подтик, радостта им беше неприкрита поради необичайния факт, че се появи поне един, който да се окаже достоен съперник на Рим. Говорих надълго по това, за да не би някой, който не си дава сметка за вродените подтици в човешката природа, несправедливо да обвини елините в неблагодарност за това, че са се държали така в този момент.

Кестрос

11. Така нареченият кестрос14 беше едно ново изобретение, въведено по време на войната с Персей. Формата на това метателно оръжие беше следната. Беше дълго две лакти и тръбичката беше със същата дължина като острието. В тръбичката се пъхваше дървена пръчка с дължина една длан и дебелина един пръст, като в средата й се забиваха три много къси пръчици с формата на крилца. Ремъците на прашката, с която се изхвърляше, бяха с различна дължина и то така се поставяше в примката между тях, че да може лесно да се освободи. Така то оставаше закрепено, докато ремъците оставаха усукани и изпънати, но в момента на изхвърлянето един от ремъците се отпускаше, примката се освобождаваше и то се изстрелваше от прашката като оловно топче, и удряйки с голяма сила, нанасяше сериозни рани на тези, които биваха поразени от него.

Котис, царят на одрисите

12. Котис бил забележителен мъж, както със своята осанка, така и с отличното си бойно умение. А в духа си бил всичко друго, но не и трак: държал се разумно, спокойно и дълбоко благородно.15

II. СЪБИТИЯТА В ЕГИПЕТ

13. Птолемей, египетският стратег в Кипър,16 не приличаше на египтянин, но беше надарен с разсъдливост и практицизъм. Защото след като пое командването над острова, още докато царят беше дете, много старателно събираше данъците17 и никому не даде нищичко, макар царските управители непрекъснато да му искаха и горчиво да го упрекваха, че не им дава нищо. Когато царят стана пълнолетен, той беше събрал значителна сума и му я изпрати, така че царят и неговите царедворци го похвалиха за предишната му стиснатост и за това, че бе отказвал да даде каквото и да е.

Б. ОЛИМПИАДА 152, 2.

I. ВОЙНАТА С ПЕРСЕЙ

14. Когато Персей се оттегли от битката с римляните, Антенор, неговият човек, изпратен да откупи пленниците, които бяха на същия кораб с Диофан, пристигна в Родос и управителите бяха много раздвоени как да постъпят, като Филофрон и Теадет в никакъв случай не желаеха да се въвлекат в подобни преговори, докато Дейнон и Полиарат бяха склонни. Накрая се споразумяха с Персей за откупа на пленниците.

Епирски държавник на при Персей

15. Кефал,18 който дойде от Епир, преди това бе имал връзка с македонския царски двор, и сега бе принуден от обстоятелствата да вземе страната на Персей. Причината за това беше следната. В Епир имаше един мъж на име Харопс,19 принципен човек и приятел на римляните. Когато Филип зае проходите към Епир, благодарение на него Филип се принуди да напусне Епир и Фламиний завзе проходите, отслабвайки по този начин позициите на македоните. Той имаше син на име Махат, който също имаше син, наречен Харопс. След смъртта на баща му този Харопс, още момче, бе изпратен от дядо си Харопс придружен от свита, подобаваща на сана му, в Рим, за да изучи езика и писмото на римляните. Момчето завърза много познанства и след време се върна в родината си. Старият Харопс скоро след това почина. Младежът, който по природа бе твърде амбициозен и изпълнен с подлост, стана самонадеян и започна да настройва срещу видните мъже в държавата. Отначало никой не му обръщаше внимание, но Антиноус и останалите, които го надвишаваха и по възраст, и по репутация, управляваха държавните дела както те намереха за добре. Но когато започна войната с Персей, този младеж изведнъж започна да клевети държавниците пред римляните, като използваше за повод предишните им връзки с македонския двор, и сега, като следеше всяка тяхна дума или постъпка, ги тълкуваше по най-лошия начин, и като скриваше някои неща, а добавяше други, сполучи да създаде една неблагоприятна представа за тези хора. А Кефал, който по принцип беше един разумен и сдържан човек, и при тези обстоятелства успя да поддържа едно правилно поведение. Защото отначало той отправяше молитви към боговете да няма война и споровете да не се решават по този начин. А сега, по време на войната, реши да сътрудничи на Рим законно според условията на съюза с тях, но извън това да не се престарава боязливо, нито да сервилничи пред тях извън задълженията. Но след като Харопс продължи активно да обвинява Кефал и привържениците му, изкарвайки всичко, което ставаше против желанието на римляните като плод на злоумишлен заговор, отначало той отминаваше това с презрение, тъй като нямаше съзнанието, че по какъвто и да е начин е постъпвал враждебно към римляните; но когато разбра, че етолите20 Хиполох, Никандър и Лохаг са арестувани и отведени в Рим без никаква сериозна причина и че римляните повярваха на лъжливите обвинения към тях от страна на Ликиск, който следваше същата линия на поведение като Харопс в Епир; и като предвиди какво го очаква, замисли се за собственото си спасение. Реши, в следствие на това, да не допусне по никакъв начин да бъде арестуван и отведен без съд в Рим заради клеветите на Харопс. Ето защо въпреки собствените си убеждения Кефал се принуди да вземе страната на Персей.

Опит да бъде пленен римският консул

16. По мнението на всички Теодот и Филострат21 бяха виновни за едно нечестиво и коварно деяние. Защото като разбраха, че Авъл Хостилий,22 римският консул, се намира в Епир на път към армията си в Тесалия, и като помислиха, че ако го доставят на Персей, ще му дадат ясен знак за своята вярност и ще нанесат значителна загуба на римляните, неколкократно писаха до Персей да се върне незабавно. Царят пожела веднага да потегли и да се присъедини към тях; но тъй като молотите бяха окупирали моста на река Аоос, това попречи на начинанието му и той се принуди най-напред да се бие с това племе. Хостилий междувременно беше стигнал до Фанотеи23 и беше отседнал там с кропиеца Нестор, което представляваше чудесна възможност за враговете му; и ако самата случайност не тласна нещата към по-добро, не мисля, че щеше да се спаси. Но в този момент по някакъв чудодеен начин Нестор прозря какво предстои да се случи и и го накара незабавно през нощта да напусне Гитана. Като се отказа, в следствие на това, да мине през Епир, той отплава към Антикюра и оттам се отправи за Тесалия.

III. СЪБИТИЯТА В АЗИЯ

Фарнак, царят на Понта

17. По беззаконие Фарнак надмина всички предхождащи го царе.

Атал и Евмен

18. Атал24 зимуваше в Елатея и като знаеше, и като знаеше, че брат му Евмен е много огорчен от факта, че бе лишен от всички високи почести поради общо решение на пелопонесците, но че криеше чувствата си от всички, реши да изпрати послания до някои ахеи и чрез себе си да ги подтикне да възстановят не само статуите на брат му, но и надписите в негова чест. Той постъпи така, убеден че с това свое действие не само ще направи голяма услуга на брат си, но ще даде пред елините явен знак за своята братска любов и благородни чувства.

Войната между Птолемей и Антиох

19. Антиох,25 като видя че в Александрия се подготвят за война за Койле-Сирия, изпрати като свой посланик в Рим Мелеагър със свита, за да уведомят сената и да заявят, че Птолемей крайно несправедливо се готви да го нападне.

20. Може би във всички човешки дела ние трябва регулираме своите действия според благоприятните условия. Защото обстоятелствата са най-важното от всички неща; и това е особено важно по време на война, защото там равновесието най-рязко се накланя от едната в другата посока. Най-голямата грешка е да не се възползваш от благоприятната ситуация.

Изглежда, че много хора искат да постигнат някакъв успех, но малцина имат куража да се опитат и наистина малцина от тези, които се опитват, успяват във всяко отношение да доведат до края своето намерение.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ДВАДЕСЕТ И СЕДМА КНИГА:

1Първата година от 152 олимпиада съответства на 171 г. пр. Хр., когато в Рим за консули били избрани Публий Лициний Крас и Гай Касий Лонгин.

2Сред беотите имало две основни групировки – едната била проримска (теспии), а другата – македоно-федеративна, предвождана от Неон, избран за стратег през 172 г. пр. Хр. Именно Теспия бил център на антимакедонски настроения и срещу избрания стратег на беотите Неон.

3Градът бил разположен в равнината между Херонея на север и Коронея на юг.

4В Теспии се събрали недоволните от избора на Исмений за съюзен стратег според изричното сведение на Ливий [Liv. XLII, 43].

5Скоро след това през 171 г. пр. Хр. Беотийския съюз бил възстановен. Павзаний [Paus. VII, 16,9] го включва в списъка на елинските съюзи, които били разпуснати от римляните през 146 г. пр. Хр. след поражението на Ахейския съюз. Впоследствие към края на II в. пр. Хр. Беотийският съюз бил отново възстановен, но под римски контрол.

6Информацията е преповторена у Ливий [Liv. XLII, 44].

7Ливий [Liv. XLII, 39,43,47] твърди, че римляните успели да надхитрят македонския цар като уж неохотно се съгласили на примирие. То било повече необходимо за тях, за да се подготвят по-добре за бъдещия решителен сблъсък.

8От своя страна Ливий [Liv. XLII, 46] споменава, че Перссей изпратил подобно послание и зо жителите на Бизантион.

9У Ливий [Liv. XLII, 46] изглжда по недоразумение пратениците в Родос и Беотия са едни и същи лица.

10Според сведенията у Ливий [Liv. XLII, 55,57-61] в Тесалия при р. Пеней станал сериозен сблъсък между македони и римляни при което победата била спечелена от Персей. Всъщност от Полибий (чрез Ливий) се разбира, че на съвещанието в Пела с приближените си Персей описва наличните си сили на 39 хил. пехота и 4 хил. конници. Римляните разполагали с два свои легиона и още толкова съюзници с прилежащото им количество конници. Информацията е препотвърдена у Апиан [App. Maced. 12].

11Полибий напомня за поражението на Филип V от Т. Квинкций Фламиний при Киноскефале в Тесалия през 197 г. пр. Хр.

12Град в Тесалия в подножието на планината Оса.

13Този Клитомах, син на Хермократ от Тива бил прочут атлет, майстор на юмручния бой. За него изрично съобщават Павзаний [Paus. VI, 15,3] и старогръцкият прозаик от II – III в. Клавдий Елиан от Пренесте, прочут с това, че като освободен роб никога не напуснал пределите на град Рим [Aelian. Var. hist. III, 30].

14Полибий припомня споменатия сблъсък между римските легиони и Персей в Тесалия. Ливий нарича ръжието cestrosphendone.

15Котис, син на Севт, бил цар на одрисите. Полибий му направил блестяща характеристика, която очевидно останала в писмената традиция. Към тези му качества Диодор [Diod. XXX, 3] прибавя и чувството му за отговорност в приятелството. Той бил единствения тракийски съюзник на Персей и му се притекъл на помощ с хиляда елитни конници и толкова пехота. по време на споменатото сражение в Беотия през 171 г. пр. Хр. Котис команзвал лявото крило и победил римската конница, предвождана от брата на консула. Ливий изрично отбелязва [Liv. XLII, 48; 60], че загубите на Котис са били само 20 конници и 40 пехотинци, докато римляните дали жертви 200 италийски конници и 2000 от римската пехота.

16Птолемей, син на Агесарх от Мегалопол, приемник на Поликрат в управлението на Кипър. Той написал история на Птолемей VI Филопатор (180 – 145 г. пр. Хр.) от благодарност, че получил управлението на острова по време на неговото непълнолетие. За него изрично споменават Ливий [Liv. XLII, 29] и Атеней [Athen. VI, 246e].

17Събирани в царската хазна.

18Епиротът Кефал първоначално подкрепял Рим, след това се присъединил към армията на Персей. За него съобщават Ливий [Liv. XLIII, 18] и Диодор [Diod. XXX, 5].

19За Харопс накратко съобщават Ливий [Liv. XXXII, 6], Плутарх [Plut. Flam. 3] и Зонара [Zon. IX, 16].

20В традицията неоснователно същствува обвинението, че главни виновници за първоначалните неуспехи на римското оръжие в борбата с Персей били етолите (Ливий [Liv. XLII, 60], както и Апиан [App. Maced. 12].

21Теодот и Филострат били епироти според изричното твърдение на Ливий [Liv. XLV, 26].

22Авъл Хостилий Манций бил избран за консул в 584 г. от основаването на града, което съответства на 170 г. пр. Хр.. Той сменил в Елада консула Лициний.

23Гр. Фанотеи бил в Епир.

24Този Атал заедно с брат си Евмен и нумидийският владетел Мисаген били римски съюзници в борбата с Персей в Тесалия [Liv. XLII, 67].

25Опекуните на Птолемей VI Филометор, евнухът Евлей и Леней, с користни цели предизвикали войната в Койле-Сирия, която едва не завършила със завоюването на Египет от сирийския владетел Антиох IV Епифан по време на т.нар. шеста сирийска война (170 – 168 г. пр. Хр.).

==========================================================================

Към книга двадесет и шеста

Към книга двадесет и осма

Advertisements
Published in: on 15. 11. 2008 at 10:36 am  Коментарите са изключени за Полибий, Всеобща история – кн. 27 – фрагменти  
%d bloggers like this: