ОЛИМПИАДА 152, 3.1
I. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ
Пратеничествата на Антиох и Птолемей
1. След като започна войната между Антиох и Птолемей за Койле-Сирия, в Рим пристигнаха пратеници, Мелеагър, Созифан и Хераклид от страна на Антиох и Тимотей и Дамон2 от страна на Птолемей. В този момент Антиох владееше Койле-Сирия и Финикия. Защото откакто баща му Антиох бе победил стратезите на Птолемей в битката при Панион,3 всички тези райони бяха под владението на Сирия. Ето защо Антиох, като мислеше, че владението чрез въоръжена сила е най-сигурното и най-доброто, воюваше да защити страната като принадлежаща нему, докато Птолемей, приел, че предишният Антиох несправедливо се е възползвал от сирачеството на баща му Птолемей и го е лишил от градовете в Койле-Сирия, не беше склонен да отстъпи тези места на Антиох. Ето защо Мелеагър и хората му дойдоха с указания да протестират пред сената за това, че Птолемей в нарушение на всички закони пръв е вдигнал оръжие; докато на Тимотей и Дамон бяха дадени указания да подновят добрите отношения с Рим, да сложат край на войната с Персей, но главно да следят хода на срещите на Мелеагър със сената. За условията на договора с Антиох те не се осмелиха да говорят, посъветвани така от Марк Емилий;4 но след като подновиха приятелските отношения и получиха удовлетворителен отговор на своите молби, се върнаха в Александрия. Сенатът отговори на Мелеагър и спътниците му, че ще натоварят Квинт Маркий5 да напише писмо по случая до Птолемей, както той сам намери за добре. Така беше уреден този въпрос за сега.
Посланичество от Родос
2. По същото време към края на лятото като посланици от Родос пристигнаха Хагезилох, Никагор и Никандър, за да подновят приятелските отношения6 и да получат разрешение за износ на жито, а също така и да защитят града от лъжливите обвинения срещу него. Защото по това време в Родос беше възникнало остро гражданско разногласие, като Агатагет, Филофрон, Родофон и Теадет залагаха всичките си надежди на Рим, докато Дейнон и Полиарат разчитаха на Персей и Македония. Вследствие на това по тези работи възникваха чести спорове; и тъй като обсъжданията продължаваха дълго, създаваше се доста материал за тези, които искаха да съчинят обвинения срещу града. Сенатът обаче засега се престори, че не обръща внимание на всичко това, макар да знаеше добре какво е положението в Родос. Разрешиха им да изнесат сто хиляди медимни жито от Сицилия.7 Сенатът, след като по такъв начин отделно се занима с родоското пратеничество, даде подобен отговор на всички останали елински пратеници, които бяха дошли по същия въпрос. Такова беше положението в Италия.
II. ВОЙНАТА С ПЕРСЕЙ
Действия на римляните в Ахея, Етолия и Акарнания
3. Подстратегът Авъл, който по това време зимуваше в Тесалия, изпрати като свои пратеници из Елада Гай Попилий и Гней Октавий.8 Те първо пристигнаха в Тива, където благодариха на тиванците и ги насърчиха да поддържат лоялността си към римляните. След това, като посетиха пелопонеските градове, се опитаха да убедят техните граждани в кротостта и човещината на сената, позовавайки се на последните му решения. В речите си те също така подчертаха, че знаят кои в отделните градове се отдръпват от задълженията си, както и онези мъже, които са активни и ревностни. За всички стана ясно, че те са недоволни от първите почти толкова, колкото от откритите си противници. Това предизвика загриженост и объркване как точно трябва да постъпва и говори човек, та да изглежда приемлив в техните очи при тези обстоятелства. Говореше се, че по време на събранието на Ахейския съюз Попилий и спътниците му бяха решили да обвинят Ликортас, Архон и Полибий пред събранието за това, че са противници на проримската политика и че засега пазят спокойствие, не защото са кротки хора по природа, но защото следят развоя на събитията и изчакват удобна възможност да действат. Но не посмяха да направят това, тъй като нямаха сериозен повод да нападат гореспоменатите държавници. Тъй че когато ахейското буле се събра, дръпнаха една насърчителна реч и отплаваха за Етолия.
4. Тук също по време на събранието на Етолийския съюз в Термон те се явиха пред него и изнесоха едно насърчително и дружелюбно слово, като най-важната част в речта им беше поканата етолите да им предоставят заложници. Когато слязоха от трибуната, качи се Проандър и изрази желание да изтъкне някои услуги, които е направил на римляните и да обвини тези, които са го оклеветили. Попилий отново стана и макар да знаеше добре, че този човек храни лоши чувства към римляните, все пак му благодари и се съгласи с всичко, казано от него. Следващият говорител беше Ликиск,9 който не обвини никого поименно, но с намек. Защото заяви, че римляните са постъпили правилно, като са депортирали корифеите, имайки пред вид Евполем и Никандър, в Рим, но че техните поддръжници и следовници все още са в Етолия и трябва с тях да се постъпи по същия начин, освен ако не дадат децата си на римляните като заложници. Най-много наблегна на случаите с Архедам и Панталеонт, но когато напусна трибуната, стана Панталеонт и след няколко укорителни думи по адрес на Ликиск, в които той каза, че неговото угодничество пред върховната власт е срамно и не подхожда на свободен човек, продължи да говори за Тоант, за когото той смяташе, че си е спечелил доверие в обвиненията си по адрес на Архедам и него самия благодарение на това, че между тях никога не е имало раздори. Като припомни какво се беше случило по време на войната с Антиох и укори Тоант за неговата неблагодарност, за това, че след като беше предаден на римляните, той неочаквано бе спасен благодарение на намесата на самия Панталеонт и на Никандър, когато бяха посланици, той бързо подтикна тълпата не само да заглушат Тоант, когато пожела да каже нещо, но и вкупом да го замерят с камъни. Когато стана това, след като накратко порица народа затова, че замерват Тоант с камъни, веднага тръгна със спътника си за Акарнания; Етолия остана в състояние на взаимни подозрения и пълно безредие.
5. В Акарнания, когато се свика тяхното събрание в Тюрейон,10 Есхрион, Главк и Хремас, които водеха проримската партия, помолиха Попилий и спътника му да установят в Акарнания римски гарнизони. Защото сред тях имаше хора, които преминаваха на страната на Персей и Македония. Диоген обаче предложи противоположен съвет. Той заяви, че в нито един град не трябва да се установява гарнизон. Защото така се постъпва при народи, които са били римски противници и са били покорени от тях; но понеже акарнаните не са направили нищо грешно, те в никакъв случай не заслужават да бъдат принуждавани да приемат гарнизони. Хремас и Главк, каза той, желаят да укрепят собствената си власт и затова обвиняват лъжливо своите политически съперници и желаят да вкарат гарнизон, който да им помогне да удовлетворят алчните си амбиции. След тези речи пратениците, като разбраха, че идеята за гарнизони е неприемлива за народа, и понеже желаеха да действат в съгласие с целите на римския сенат, приеха съвета на Диоген и след като изразиха благодарности, заминаха за Лариса да се присъединят към проконсула.
Политиката на ахеите
6. Елините11 (т.е. партията на Ликортас – Б. пр.) решиха, че това пратеничество е важно. Затова, като се свързаха с онези, които по принцип подкрепяха тяхната политика, т.е. Аркезилай и Аристон от Мегалопол, Стратий от Тритея, Ксенон от Патри и Аполонид от Сикион, обсъдиха положението. Ликортас се придържаше към първоначалното си мнение, като ги поучаваше, че не трябва да оказват активна подкрепа нито на Персей, нито на римляните, нито пък да оказват активна съпротива на която и да е от двете страни. Той смяташе за вредно за всички елини да се предлага помощ на римляните, защото предвиждаше колко силни ще станат победителите след войната, но смяташе също така за опасно да се предприемат действия срещу Рим, след като в предишни времена се бяха осмелили да се опълчат срещу най-изтъкнати римски държавници. Аполонид и Стратий не мислеха, че трябва да се предприемат някакви специални действия срещу Рим, но заявиха, че на тези ахеи, които са готови да се хвърлят презглава да се харесат лично на римляните чрез публичните си прояви, трябва да им се попречи и смело да им се противопоставят. Архон ги посъветва да действат според обстоятелствата и нито да дават на враговете си какъвто и да е повод за обвинения, нито да позволяват да бъдат принизени до положението на Никандър, който се бе оказал в окаяно положение още преди да е изпитал тежестта на римската власт. Полибий, Аркезилай, Аристон и Ксенон споделяха това мнение. При това се реши Архон да предприеме стъпки да получи поста стратег, а Полибий – хипарх.12
7. Скоро след като се взе това решение и след като стана ясно, че Архон е готов да действа с римляните и с техните приятели, някак случайно стана така, че Атал се обърна към този държавник, който беше готов да го изслуша, и с радост обеща да му помогне да получи онова, което искаше. Когато пратените от него посланици се явиха пред събранието на Ахейския съюз и говориха за възстановяването на почестите, отдадени на Евмен, като ги помолиха да направят това като услуга към Атал, не беше ясно каква позиция ще вземе събранието. Изведнъж настанаха много говорители, изразявайки много различни основания. Преди всичко инициаторите на издигнатите почести настояваха да се потвърди тяхното становище, докато други, които имаха своите собствени оплаквания срещу царя, решиха, че това е една добра възможност да изразят своето несъгласие, а някои само заради завист към неговите поддръжници направиха всичко, което им беше по силите, за да се противопоставят на предложението на Атал. Архон стана да се изкаже в подкрепа на пратениците, понеже ситуацията изискваше стратегът също да изкаже мнението си. Но след едно много кратко изказване той напусна трибуната, защото внимаваше да не се помисли, че дава съвети заради някаква собствена изгода, след като по време на своя пост беше изразходвал значителна парична сума.13 Сега объркването стана още по-голямо и тогава стана Полибий и говори дълго, като в по-голямата си част поддържаше мнението на мнозинството, цитирайки първоначалния декрет на съюза, отнасящ се до всички почести, в който беше записано, че неправилните и незаконни почести трябва да бъдат отхвърлени, но не на всяка цена всички почести. Но Сосиген и Диопейт, каза той, които по това време бяха съдии,14 и имаха лични разногласия с Евмен, се възползваха от този повод, за да отменят всички почести, отдадени към царя, и направиха това в нарушение на ахейския декрет и злоупотребявайки с дадената им власт, и най-важното – в нарушение на справедливостта и правото. Защото ахеите не бяха взимали решение да премахнат почестите към Евмен защото по някакъв начин ги е ощетил, но за да отвърнат на неговото искане да получи по-големи почести, отколкото бе заслужил, бяха гласували да го лишат от онези, които не заслужаваше. Каза, че при това положение съдиите, поставяйки собствената си омраза над достойнството на ахеите, премахнаха всички почести към него. Така че ахеите сега би трябвало, като преценят, че техните задължения и уместно поведение е най-важното нещо, да поправят грешката на съдиите и изобщо глупавото си отношение спрямо Евмен; особено че след като направят това, те няма да окажат някакво специално уважение към Евмен, но към неговия брат Атал. Народът одобри тази реч и се взе решение, че ще бъдат възстановени всички почести към Евмен с изключение на тези, които или не са въздигнати по общо решение на Ахейския съюз, или са незаконни. По този начин и по това време Атал изправи глупавата грешка, която бе направена по отношение на почестите, с които бе удостоен брат му Евмен в Пелопонес.
Преговорите на Персей с Гентий
8. Персей изпрати като свои посланици при царя Гентий15 илириеца Плеврат, който беше избягал при него и Адей от Бероя, с указания да му съобщят какво се бе случило във войната, с която той се бе ангажирал срещу римляните и дарданите и поне засега с епиротите и илирите; както и да го убедят да се включи в съюз с него самия и с македоните. Пресичайки планината Скардос,16 пратениците му преминаха през така наречената Илирийска Пустош, която не много години преди това беше обезселена от македоните, за да не могат дарданите лесно да нахлуят в Илирия и Македония.17 След като Адей и спътниците му преминаха през тези места и преживяха своето пътуване големи мъки, стигнаха до Шкодра;18 и като разбраха, че Гентий пребивава в Лиссос, изпратиха му писмо. Гентий не изглеждаше чужд на идеята за приятелство с Персей, но се извини, че не може да се съгласи веднага с тяхната покана, под претекст че му липсват средства и че не може да влезе във война с Рим без да има пари. Адей и спътникът му, след като получиха този отговор, се върнаха. Персей, като пристигна в Стюбера,19 продаде плячката и разпусна войската да почине в очакване на пратениците. Когато пристигнаха, като чу какъв е отговорът на Гентий, веднага наново проводи Адей, заедно със своя телохранител Главкий и отново с Плеврат, понеже той знаеше илирийски, със същите указания като преди, все едно че Гентий не е казал точно от какво има нужда, и какво трябва да се направи от страна на Персей за да приеме той поканата. След като те заминаха, царят тръгна със своята войска и се отправи към Хискана.20
9. В това време пратениците до Гентий се върнаха, без да бяха постигнали нищо повече отколкото при първото си посещение и без да имат нищо повече за съобщаване. Защото Гентий поддържаше същата позиция, като заявяваше, че е готов да се присъедини към Персей, но че има нужда от пари. Персей не им обърна внимание и този път изпрати Хипий да сключи ясно споразумение, но пропусна най-важния въпрос, като каза, че ако той (…), той ще спечели благоразположението на Гентий. Човек да се чуди дали да обясни такова поведение като плод на чиста неразумност или на магия. Мисля, че е по-скоро зла магия, когато хората се осмелят да предприемат едно велико дело и рискуват живота си, пропускат най-важния момент в своите начинания, макар ясно да го разбират и да е по силите им да го направят. Защото ако Персей по това време бе пожелал предварително да плати суми на цели държави и отделно на царе и държавници – не казвам разточителни суми, както му позволяваха ресурсите, но в умерени количества – мисля, че никой разумен човек не би се съмнявал, че всички елини и всички царе, или поне повечето от тях, нямаше да издържат на изкушението. И вместо да тръгне по този верен път, чрез който или при пълна победа щеше да създаде една велика империя, или при поражение щеше да изложи мнозина на същата гибел, която грозеше и него, сега той избра обратното и заради това твърде малко елини сбъркаха в сметките си когато дойде време за действия.
Персей обвинява своя стратег
10. При своето пълно поражение Персей обвини Хипий за нахлуването на римляните в Македония. Но според мен е твърде лесно да виниш другите и да виждаш грешките у съседа си, но най-трудното нещо в живота е да направиш всичко, което е по силите ти и да оцениш добре ситуацията, в която се намираш. Нещо, в което Персей не успя.21
Костенурката
11. Хераклеон22 беше завзет по един особен начин. Градската стена е ниска в един къс участък от едната страна и римляните включиха три семеи в щурма си на този участък. Воините от първата семея вдигнаха щитовете над главите си, сбиха се, така че поради гъстотата на хоплитите заприличаха на покрит с плочи23 покрив. Другите две след тях (…)
III. СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА
Посланичество на Полибий до консула
12. Когато Персей реши да нахлуе в Тесалия24 с войската си и всички очакваха, че там ще се проведе решителното сражение, Архон и неговият кръг решиха този път чрез самите си действия да премахнат подозренията и обвиненията (от страна на римляните – б. пр.). Ето защо той вкара в ахейското събрание декрет, според който те ще влязат в Тесалия с цялата си сила и безрезервно ще се присъединят към римската войска. След като декретът се прие, след това те взеха решение Архон сам да се заеме със събирането на техните въоръжени сили и с подготовката за похода, и също така да изпратят посланици до консула, намиращ се в Тесалия, които да му съобщят за същността на декрета и да го попитат кога и къде тяхната войска трябва да се присъедини към него. За свои пратеници веднага назначиха Полибий и неколцина други, като настояха Полибий, ако консулът одобри включването на тяхната войска, веднага да прати обратно при тях своите спътници, за да ги уведомят, така че да не се забавят; а междувременно да се погрижи щото войската да има пазари във всички градове, през които ще мине и хората да не останат без продоволствие. С тези указания пратениците тръгнаха. Назначиха също така за свой посланик до Атал Телокрит, който да му донесе за техния декрет за възстановяването на почестите към Евмен; и като чуха, че по същото време в чест на цар Птолемей се празнува Анаклетерия, празникът в чест на царе, влизащи в пълнолетие, като решиха, че трябва да отбележат събитието, гласуваха да изпратят при него пратеници да подновят приятелските отношения, които съществуваха между Ахейския съюз и Египетското царство, и веднага назначиха за такива Алкит и Пасиадас.
13. Полибий и спътниците му като разбраха, че римляните са напуснали Тесалия и са се установили на лагер в Перебия между Азорион и Долихе,25 отложиха срещата поради критичния характер на ситуацията и се натъкнаха на опасност от нахлуването на македоните. Но когато римската армия се спусна в района на Хераклеон, решиха, че е време за срещата, тъй като изглеждаше, че консулът е изпълнил главната част от своята задача, и веднага, при първата възможност представиха декрета на Маркий, като го уведомиха за решимостта на ахеите да изпратят цялата си войска да сподели с него трудностите и опасностите на войната. В добавка подчертаха, че всички писмени и устни нареждания, стигнали до ахеите от римляните по време на настоящата война са изпълнени безпрекословно. Маркий, макар да остана много доволен от предложението на ахеите, ги облекчи от страданията и разходите, тъй като при сегашните обстоятелства нямаше нужда от помощта на съюзниците. Останалите пратеници веднага се върнаха в Ахея; но Полибий остана да му помага в кампанията, докато Марк, чул че Апий Кентон26 е поискал от ахеите пет хиляди воини в Епир, не изпрати Полибий, като го помоли да се погрижи тези войници да не се дават, така че ахеите да не правят този излишен разход, понеже Апий нямал основателна причина за такова искане. Трудно е да се каже дали той постъпи така, за да облекчи ахеите, или от желание да държи Апий настрана от активните действия. Тъй или иначе Полибий се върна в Пелопонес и като разбра, че писмото от Епир вече е пристигнало и че веднага след това е свикано ахейското събрание в Сикион, се изправи пред един много труден проблем. Защото когато бе вкарано за гласуване решение във връзка с искането на Кентон за войска, той си помисли, че в никакъв случай не е редно да разкрива личните указания, които му бе дал Маркий; докато от друга страна да се противопостави открито на намерението да се изпрати военна помощ беше изключително рискован ход. В тази трудна и сложна обстановка той се възползва от така наречения сенатус консултум, в който се определяше, че никой не трябва да изпълнява искания на военачалници, освен ако те не действат според решение на сената, понеже в писмото липсваше такава добавка. По този начин уреди въпросът да бъде отнесен до консула и чрез намесата на последния да освободи съюза от разходите, които възлизаха на чисти сто и двадесет таланта. Но така снабди онези, които смятаха да го обвинят пред Апий с един добър повод, че по този начин е попречил на неговото намерение да получи помощ.
Събитията в Крит
14. По същото време кюдониатите27 извършиха едно ужасно и вероломно по мнението на всички престъпление. Защото макар много подобни неща да са ставали в Крит, това, което се случи тогава, бе оценено като надминаващо всички досегашни прояви на техния навик. Макар да бяха не само приятели с аполониатите,28 но да се бяха обединили с тях в една общност, и си споделяха всички права като хора, макар да имаше за това нещо подкрепен с клетви договор, поставен в храма на Идейския Зевс, те вероломно завзеха града, избиха мъжете, разграбиха имуществото, разделиха си жените и децата и ги задържаха за себе си, заедно с града и цялата му територия.
15. В Крит кюдониатите, уплашени от гортините, защото в предишната война рискуваха за малко да загубят своя град, поради опита на Нотократ да го завладее, проводиха свои пратеници до Евмен, като го помолиха за помощ съгласно условията на техния договор. Царят назначи Леон за командващ една сила от триста бойци и веднага го прати. С пристигането им кюдониатите веднага връчиха ключовете на градските порти на Леон и оставиха града изцяло в негови ръце.
Събитията в Родос
16. В Родос политическото разногласие се засилваше. Щом научиха за сенатус консултум, в който им се даваше указание да не обръщат повече никакво внимание на римските стратези, но само на решенията на самия сенат, и мнозинството одобри този мъдър акт на сената, Филофрон и Теадет използваха тази възможност, за да следват своята политика и казаха, че трябва да се изпратят посланици до сената, до Квинт Маркий, консула и до наварха Гай. Защото по това време вече се знаеше кои от назначените римски магистрати ще пристигнат в Елада. Предложението бе прието, макар и да срещна съпротива, и в началото на лятото бяха изпратени трима посланици в Рим, Хагезилох, синът на Хагезий, Никагор и Никандър, и други трима до консула и началника на флотата, Хагеполис, Аристон и Пазикрат, с указания да подновят приятелските отношения с Рим и да защитят Родос от внесените там обвинения срещу града от страна на някои, като Хагезилох и колегите му бяха също така натоварени със задачата да получат разрешение за износ на жито от други райони. В частта, отнасяща се до събитията в Италия вече предадох речта им пред сената и отговора, който получиха; а сега, след възможно най-дружелюбния прием, който им се оказа, те се върнаха. По отношение на този въпрос си струва често да напомням на своите читатели, което всъщност се опитвам да правя, че нерядко ми се налага да разказвам за срещи и ход на посланичества преди да съм съобщил обстоятелствата за тяхното назначаване и заминаване. Защото докато водя разказа си хронологично по години, в същото време се стремя да събирам под отделно заглавие събитията, случили се в различните държави в една и съща година, и е очевидно, че това изпреварване понякога ще се получи в труда ми.
17. Хагеполис и свитата му, като пристигнаха при Квинт, когото намериха на лагер в Македония близо до Хераклеон, се обърнаха към него според дадените им указания. Като изслуша думите им, той отговори, че не само не обръща внимание на подобни обвинения, но той също така би ги помолил да не слушат никого, който се осмели да говори срещу Рим; в добавка към това той използва много дружелюбни фрази, като в същия стил написа и писмо до народа на Родос. Целият дух на неговия отговор очарова и дълбоко трогна Хагеполис. А след това Макрий, като го отведе настрана, му каза, че е учуден защо родосците не се опитат да сложат край на сегашната война между Антиох и Птолемей, тъй като някой има право да стори това, то най-вече са те. Не е ясно дали той е направил това, защото се е опасявал да не би Антиох да завземе Александрия и така да се окаже техен нов и сериозен съперник29 – защото войната за Койле-Сирия вече бе напреднала – при положение, че войната им с Персей продължеше дълго. Или защото виждайки, че последната война скоро ще се реши, след като римските легиони вече бяха вдигнали лагера си в Македония, и разчитайки на благоприятния завършек, е искал да подтикне родосците да се намесят във войната, и чрез този техен акт да осигури на римляните основателна причина да се отнесат към тях така, както намерят за добре. Не е лесно да се определи точно коя беше причината, но съм склонен да мисля, че е била втората, съдейки по това, което по-късно сполетя Родос. Тъй или иначе Хагеполис и неговите хора веднага тръгнаха и отидоха при Гай, и след като той ги прие дори още по-дружелюбно от Квинт Маркий, бързо се върнаха в Родос. След като дадоха отчет за своето пратеничество, в което двамата стратези сякаш се бяха надпреварвали кой да бъде по-дружелюбен и обещаващ в отговорите си, всички родосци вдигнаха глави и очакванията им нараснаха, на всички, но по различен начин. Защото тези, които бяха със здрави възгледи останаха много доволни от дружелюбието на римляните, докато подбудителите и злоумишлениците заключиха помежду си, че изключителната учтивост е знак, че римляните се страхуват от опасностите, с които са обкръжени и че нещата им не вървят толкова добре, колкото са очаквали. А когато Хагеполис спомена доверително пред неколцина от приятелите си, че е получил частни указания от Маркий да предложи на родоското буле да се намесят за прекратяване на войната (в Сирия), Дейнон и неговия кръг определено решиха, че римляните са в голяма опасност. Сега родосците изпратиха делегация в Александрия с цел да сложат край на войната между Антиох и Птолемей.
IV. ВОЙНАТА МЕЖДУ АНТИОХ IV И ПТОЛЕМЕЙ ФИЛОМЕТОР
18. Цар Антиох беше и енергичен, и смел в начинанията си, и достоен за царския си сан, с изключение на стратегемите си край Пелузион.30 (…)
19. След като Антиох бе завладял част от Египет, Команос и Кинеас, съветници на цар Птолемей съставиха списък на най-изтъкнатите военни вождове, за да образуват царски съвет, който да обсъди положението. Първото решение на съвета беше да изпратят гръцките посланици, които по това време се намираха в Александрия при Антиох, за да преговарят за мир. По това време в столицата се намираха две ахейски делегации, едната съставена от Алкит от Егион, сина на Ксенофонт, и Пасиадас, дошли, за да подновят приятелските отношения, и друга, дошла във връзка с игрите, които щяха да се провеждат в чест на Антигон Дозон31 Имаше също така делегация от Атина, водена от Демарат, във връзка с едно дарение, и две свещени мисии, една във връзка с Панатинските игри, водена от панкратиаста Калий и друга, чийто организатор и говорител беше Клеострат, във връзка с мистериите. Евдем и Хикезий бяха дошли от Милет, а Аполонид и Аполоний – от Клазомене. Цар Птолемей също така изпрати като свои лични представители Тлеполем и ритора Птолемей. Всички те отплаваха нагоре по реката за да се срещнат с Антиох.
20. Когато Антиох завладя Египет, елинските пратеници, които бяха проводени до него за примирие пристигнаха при царя. Той ги посрещна дружелюбно и на първия ден им устрои щедър пример, а на втория им даде аудиенция и ги накара да му предадат с какви указания са изпратени. Първи говориха пратениците от Ахея, след тях Демарат от Атина и след него Евдем от Милет. Понеже всички говориха по една и съща тема и при едни и същи обстоятелства, то и подробностите в техните речи си схождаха. Те всички приписваха вината за случилото се на Евлай и като изтъкваха родството с Птолемей и младостта на египетския цар, се опитваха да укротят гнева на Антиох. След като Антиох се съгласи с всичките техни доводи и дори им придаде по-голяма тежест, отколкото те самите влагаха, той започна да им говори за изначалните си права, като се опитваше да ги убеди, че територията на Койле-Сирия е собственост на сирийските царе, подчертавайки особено завоеванията на Антигон, първият, който бе завладял сирийското царство и споменавайки за отстъпките, направени на Селевк от царете на Македония след смъртта на Антигон. След това се позова на завземането на страната от неговия баща Антиох след война; и накрая отрече съществуването на споразумение, цитирано от двора в Александрия, сключено между баща му Антиох и оттеглилия се Птолемей, според което Койле-Сирия се дава на последния като зестра при брака му с Клеопатра, майката на сегашния цар. След като говори в този дух и убеди не само себе си, но и слушателите си в своята правота, той пресече Навкратис. След като прояви сърдечност към тамошното население и подари по един златен статер на всеки един от елинските заселници, той продължи към Александрия. Обеща да даде отговор на пратениците, когато при него се върнат Аристид и Терис. Каза, че ги е пратил до Птолемей и че иска елините да бъдат очевидци и свидетели на всичко.
21. Евнухът Евлай посъветва Птолемей да си вземе всичките пари, да остави царството си на противника и да се оттегли в Самотраки. Кой, като разбере това, не би се съгласил, че лошите спътници носят най-големи вреди на хората? Да бъде посъветван един млад владетел, който не бе изправен пред непосредствена опасност и поне засега се намираше далече от враговете си, да не предприеме мерки да изпълни задълженията си, особено след като владееше такива ресурси и управляваше толкова голяма страна с толкова много население, а вместо това да отстъпи изведнъж без никакво усилие такова великолепно и процъвтяващо царство, как да не каже човек, че това е дело на един женствен и разстроен ум? Ако Птолемей беше такъв по природа, щяхме да го припишем на природата му и да не виним никого другиго, освен самия него. Но след като с по-сетнешните му действия самата природа се защити, изявявайки Птолемей като един изключително бърз и смел мъж, когато е изправен пред опасност, то очевидно е, че трябва да припишем на евнуха и да свързваме с него страха му в този случай и нетърпението му да се оттегли в Самотраки.
22. Антиох, след като остави обсадата на Александрия, проводи пратеници до Рим. Това бяха Мелеагър, Созифан и Хераклид. Бе събрал сто и петдесет таланта, петдесет за подарък на римляните и останалите за дарове до някои елински градове.
23. В тези дни Праксон и останалите пристигнаха в Александрия от Родос, със задачата да се опитат да постигнат мир, и скоро след това продължиха до стана на Антиох. При тази аудиенция той говори надълго и нашироко за приятелските чувства на страната му към двете царства, за фамилните връзки, които обединяваха двамата царе и за интереса и на двамата да се споразумеят. Царят прекъсна словото на пратеника, като каза, че няма нужда от много приказки; защото царството е принадлежало на стария Птолемей, с когото той е бил приятел. И след като жителите на Александрия сега искат да го върнат, той няма да им попречи. И наистина направи така.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ДВАДЕСЕТ И ОСМА КНИГА:
1Третата година на 152 Олимпиади съответстват на 169 г. пр. Хр. или 585 г. от основаването на Рим. За същата година в съчинението на Ливий [Liv. XLIII, 11 – XLIV, 16] е отдлеил място за две книги. Данните от фрагментите на Полибий се допълват и чрез текстовете на Диодор [Diod. XXX, 2; XXX, 5].
2За пристигането на тези пратеничества в Рим Полибий вече е споменал в предходната книга [Polyb. XXVII, 19].
3Панион се намирал в Койле-Сирия, а описаните събития са малко след смъртта на Птолемей IV Филопатор и възшествието на престола на непълнолетния му син Птолемей V Епифан (204 – 180 г. пр. Хр.). Вж. подробности и у самия Полибий [Polyb. XV, 20; XVI, 18,2].
4През 554 г. от основаването на града, което съответства на 200 г. пр. Хр. Марк Емилий Лепид бил сред тримата легати, изпратени от сената до Птолемей IV Филопатор и Антиох III Велики, за което изрично споменава и Полибий [Polyb. XVI, 34,1]. През 169 г. пр. Хр. Лепид бил princeps на сената, според изричното твърдение на Ливий [Liv. XLIII, 15].
5Квинт Марций Филип бил заедно с Гней Сервилий Цепион избрани за консули през 169 г. пр. Хр.
6Подробности за това посолство има у Ливий [Liv. XLIV, 14].
7Според думите на Страбон [Strabo, VI, 2,7] със своето плодородие Сицилия била наречена “житница на Италия” и “хазна на Рим”.
8Гай попилий Ленат бил консул през 172 г. пр. Хр. и още веднъж бил избран на този висш пост през 158 г. пр. Хр. От своя страна Гней Октавий бил претор през 168 г. пр. Хр., а впоследствие през 165 г. пр. Хр. бил консул в Рим. Вж. и сведението у Ливий [Liv. XLIII, 17].
9Този Ликиск, вече споменат преди това от Полибий [Polyb. XXVII, 15,14] бил избран за съюзен стратег на етолите през 171 г. пр. Хр. благодарение застъпничеството и подмолните ходове на римляните. За да им се отблагодари Ликиск бил готов на всякакви кръвопролития и дори измяна на отечеството по думите на Ливий [Liv. XLII, 38].
10Този главен град в Акарнания вече е споменаван от Полибий [Polyb. IV, 6,2], а Ливий го споменава под формите Tyrrheum, Thyreum, Thyrium.
11Началото на тази глава е лошо запазено. Например не е одстатъчно ясно дали тук става дума за политическите позиции на елинските градове въобще или само за ахейските. Изгубената част от фрагмента също така би трябвало да изясни стремежитте на отделните ахейски водачи или поне на групата, към която принадлежи Ликортас и неговия син историкът Полибий.
12Длъжността хипарх или началник на конницата била втора по значение в Ахейската федерация. Това била важна позиция към заемане на поста съюзен стратег.
13Повечето издатели коментират това място у Полибий с изричната уговорка, че никъде другаде в писмената традиция няма сведение за купуване длъжността съюзен стратег на Ахейския съюз. В случая при избора на Архон това или е изключение и избирателите са получили подкуп, или пък става дума за изразходвани средства за богато пиршество за приятели и приближени по повод неговия успех.
14За съжаление в писмената традиция не са запазени сведения за ролята на и мястото на съдиите в Ахейския съюз.
15Според изричната генеалогична справка у Ливий [Liv. XLIV, 30] илирийският владетел Гентий бил син на Плеврат и Евридика. Преговорите между Гентий и Персей са описани у Диодор [Diod. XXX, 10, 9], а Апиан [App. Maced. 14] отбелязва, че съюзът бил сключен срещу 300 таланта.
16Планината била в граничната зона между Дардания и Македония.
17Сведенията в тази част на фрагмента съответстват на информацията, запазена у Ливий [Liv. XLIII, 20].
18Шкодра (Скутари), град в Албания, разположен на югоизточния бряг на езерото Лобеатида, за което изрично споменава и Ливий [Liv. XLIV, 31].
19Един от най-значителните пеонски градове.
20Хискана бил голям град в Илирия и столица на илирийското племе пенести. В него Персей осставил македонски гарнизон.
21Античната традиция в лицето на Полибий и особено на Ливий [Liv. XLIV, 1-8], Диодор [Diod. XXX, 12-16] и Апиан [App. Maced. 15-16] са категорични, че объркването и малодушието на Персей, а не изкуството на консула Кв. Марций Филип и претора Г. Марий Фигул довели до катастрофата на македонската армия.
22Град в Македония на брега на Термейския залив.
23Същото описание е и у Ливий [Liv. XLIV, 9].
24Тук Полибий се връща към началото на военните действия между Персей и римските легиони.
25По западиня склон на Олимп при р. Европа.
26Апий Клавдий Кентон (Центон) бил изпратен в края на 584 г. от основаването на града, т.е. 170 г. пр. Хр. в Илирия, където римляните търпели значителни загуби. Впоследствие Апий Клавдий искал да активизира действията си и в Епир, за да възстанови честта на римското оръжие.
27Жителите на Кюдон (Кидон), град в северозападната част на Крит.
28Жителите на Аполония, град разположен в югоизточната част на острова.
29Войските на Антиох IV Епифан на два пъти нахлували в Египет през 170 и 168 г. пр. Хр. В Полибиевия текст става дума за първото, което е описано у Диодор [Diod. XXX, 18-21] и Ливий [Liv. XLIV, 19].
30За съжаление не е ясно какви са били тези военни хитрости, оказали се недостойни за престижа на Антиох IV Епифан.
31Антигон III Дозон (229 – 221 г. пр. Хр.) бил опекун на Филип V. В негова чест ахеите преименували Мантинея в Антигония и устроили тържества [Paus. VIII, 8,11].
==========================================================================
Антични автори 