ФРАГМЕНТИ ОТ ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА КНИГА1
I СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ
1. Тиберий (Семпроний Гракх) подчини камманите2 на римляните, отчасти със сила, отчасти с измама.
Посланичество от Евмен
Тази година в Рим пристигнаха няколко пратеничества, но сенатът се занима с делегацията, предвождана от Атал и Атеней.3 Защото Прузий4 не само беше настоятелен в своите обвинения срещу Евмен и Антиох, но и подтикваше галатите, селгеите и други азиатски народи да представят подобни оплаквания. Поради това Евмен изпрати братята си, за да го защитят срещу всички тези обвинения. След като те се явиха пред сената, се сметна, че са поднесли задоволителна защита срещу всички обвинители и че накрая не само са освободили Евмен от обвиненията, но и че са получили специални знаци на почит, които отнесоха в Азия. Сенатът обаче не престана да храни подозрения към Евмен и Антиох, но назначи и изпрати Гай Солпикий и Маний Сергий като свои легати, за да проучат положението в Елада, да решат въпроса за териториалните спорове между Мегалопол и Лакедемон, но главно внимателно да проучат действията на Антиох и Евмен, да не би да извършват някакви приготовления за нападение срещу Рим и да действат заедно срещу римляните.5
Мерки по отношение на Сирия, Македония и Египет
2. Деметрий,6 синът на Селевк, от много години беше задържан като заложник в Рим и отдавна се смяташе, че неговото задържане и неоснователно, защото баща му Селевк го беше дал в залог на своята лоялност, но сега, когато Антиох7 беше получил царството, нямаше полза той да стои в залог на децата на Антиох. Но досега той не бе предприемал никакви стъпки за своето освобождаване, защото възможностите му бяха малки – беше още дете. Сега обаче, когато беше навършил пълнолетие, се яви пред сената и настоятелно помоли да го изпратят у дома му, за да получи царството, на което, заяви той, има повече права, отколкото децата на Антиох. След като говори дълго в този смисъл и привлече сърцата на слушателите най-вече с твърдението, че неговата родина и кърмачка е Рим, че всички деца на сенаторите са му като собствени братя, след като е пристигнал в Рим още като много малко момче, а сега беше вече на двадесет и три години, те всички лично се трогнаха, но публичното решение бе да се задържи Деметрий в Рим и да се подкрепи издигането на трона на оцелялото дете на Антиох IV. Според мен сенатът постъпи така, защото се опасяваха от един цар в разцвета на своите сили, какъвто беше Деметрий и мислеха, че невръстната възраст и неспособността на момчето, което беше наследило трона, ще обслужват много добре техните интереси. Това стана очевидно от последвалите събития. Защото те веднага назначиха за легати Гней Октавий, Спурий Лукреций и Лукий Аврелий и ги пратиха в Сирия, за да уредят нещата с царството според сенатското решение, понеже едва ли щеше да се намери някой, който щеше да се противопостави на техните заповеди, тъй като царят беше дете и най-изтъкнатите мъже щяха само да се зарадват, че властта не е дадена в ръцете на Деметрий, в което те бяха почти сигурни. При това положение Октавий и спътниците му заминаха с нареждания да подпалят палубните военни кораби, да прережат жилите на слоновете и по всякакъв начин да отслабят царската сила. Те също така получиха указания да видят как вървят работите в Македония. Защото македоните, които бяха привикнали на демократично синедрионно управление, бяха започнали да се карат помежду си. Гней и неговите хора трябваше също така да докладват за положението в Галатия и царството на Ариарат, и скоро след това получиха от сената писмени указания да направят всичко, което е по силите им, за да укротят царете в Александрия.8
Посланичество от Ариарат
3. В същото време пристигнаха пратеници от Ариарат,9 който наскоро бе получил царството Кападокия, за да подновят предишния съюз и като цяло да помолят сената да се възползва от приятелските чувства и добрата воля, които този цар питаеше към римската държава и нейните граждани. Сенатът, след като изслуша тяхното слово, поднови съюза и даде дружелюбен отговор, като одобри като цяло поведението на царя. Това се дължеше главно на факта, че Тиберий и легатите с него, когато бяха изпратени да разследват поведението на царете, при връщането си докладваха благоприятни неща за бащата на царя и въобще за положението в царството. Разчитайки на този доклад, сенатът оказа дружелюбен прием на делегацията и одобри политиката на царя.
II СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА
Родос и Кария
4. Родосците, облекчени от трудното си положение,10 сега задишаха свободно и изпратиха Клеагор в Рим да помоли да им бъде предоставена Калинда11 и да помолят сената да разреши на онези техни граждани, които имаха имоти в Ликия и Кария, да си ги запазят както преди. Те също така гласуваха да издигнат в храма на Атина колосална статуя в чест на римския народ, тридесет лакти висока.
5. Когато Калинда въстана срещу кавниите и те предприеха обсада на града, калиндиите най-напред се обърнаха към жителите на Книд за помощ. С помощта на книдосците те се задържаха за известно време срещу противника, но уплашени от това, което ги чака, проводиха до Родос, за да предадат своя град в ръцете на родосците. Родосците изпратиха военна морска и сухопътна помощ, вдигнаха обсадата и овладяха града. Сенатът им потвърди да го притежават.
III СЪБИТИЯТА В АЗИЯ
6. Гай (Сулпиций) Гал,12 освен неблагоразумните провинения, за които споменах току-що, постави стълбове в по-главните градове, чрез които нареди всички, които искат да представят обвинения срещу цар Евмен да се явят в Сарди на определена дата. След това, когато той самият пристигна в Сарди, седя около десет дни в гимназиона, изслушвайки обвинителите, като допускаше всякакви скверни и груби изказвания срещу царя, като придаваше тежест на всеки факт и всяко обвинение, бидейки с разстроен ум и се гордееше от разногласието си с Евмен.
Колкото по-грубо ставаше отношението на римляните към Евмен, толкова повече се привързваха към него елините, защото хората по един естествен начин са предразположени към всеки, който е изпаднал в нещастие.
Ариарат Кападокийски
7. Ариарат, царят на Кападокия, когато се върнаха пратениците му от Рим, реши, че царството му сега е стъпило на здрава основа, защото беше успял да си спечели благоразположението на римляните и въздаде благодарствени приношения на боговете за своя успех, като покани благородниците си на пиршество. След това проводи до Лизий13 (един от управниците при Антиох Евпатор – Б. пр.) в Антиохия, за да получи костите на сестра си и на майка си.14 Реши, че е по-добре да не обвинява Лизий за престъплението, защото не искаше да го дразни от страх, че намерението му ще бъде осуетено, макар да беше дълбоко опечален, и изпрати хората си с указания само да представят молбата му. Лизий склони и когато тленните останки бяха донесени, той им устрои пищно посрещане и ги погреба както подобава край бащината си гробница.
8. По същото време от Рим пристигнаха легати, водени от Марк Юний,15 за да потушат враждите между галатите и цар Ариарат. Защото след като усилията на трокмите16 да заграбят нещо от Кападокия претърпяха неуспех и когато се осмелиха да го направят, начаса получиха заслужено наказание, те се обърнаха към Рим и се опитаха да обвинят Ариарат. По тази причина Юний беше изпратен. Царят се обърна към него с подобаващо слово и във всяко отношение прояви дружелюбно гостоприемство, за което легатът му благодари преди заминаването си. И когато по-късно при него пристигнаха Гней Октавий и Спурий Лукреций, и отново го заговориха за спора му с галатите, той се спря на този въпрос накратко, като им каза, че е готов да се подчини на тяхното решение и продължи да им говори за положението в Сирия, защото знаеше, че Октавий и колегата му отиват там. Обърна им внимание на неспокойното положение в царството и на безпринципността на неговите управници, като в добавка им предложи да ги придружи с военна сила и да изчака да види как ще се развият нещата, докато те не се върнат невредими от Сирия. Легатите, макар да изразиха благодарност за сърдечността и грижата на царя във всяко отношение, му отговориха, че в момента нямат нужда от ескорт, но що се отнася за в бъдеще, ако имат нужда от подобна помощ, те без колебание ще го уведомят, защото го смятаха за един от истинските приятели на Рим.
Смъртта на Антиох Епифан
9. В Сирия цар Антиох, в желанието да си осигури повече средства, реши да предприеме поход срещу светилището на Артемида в Елимаида.17 Но когато стигна до мястото, остана излъган в надеждите си, тъй като живеещите в съседство варварски племена не позволиха това светотатство, и на връщане почина в Таби18 в Персия. Умрял, след като бил обзет от лудост, както твърдят някои, заради някаква проява на неодобрение от страна на божеството, когато се опитвал да оскверни гореспоменатото светилище.
IV СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ
Двамата Птолемеи
10. След като двамата Птолемеи си поделиха царството, по-младият брат пристигна в Рим с намерение да анулира условията на подялбата между него и брат му, като заяви, че той е изпълнил това, което му е било наредено не по своя воля, но принуден да се подчини от обстоятелствата. Помоли сената да му прехвърли остров Кипър, защото дори с тази прибавка неговият дял щеше да остане много по-малък от този на брат му. Канулей и Квинт свидетелстваха в полза на Менил, пратеника на по-големия брат, като заявиха, че по-младият брат дължи не само Кирене, но и собствения си живот единствено на тях, толкова голяма била враждебността и омразата сред населението към него. Когато, следователно, въпреки собствените му очаквания и надежди властта над Кирене била дадена нему, той я е приел с преголяма радост и по този повод разменил клетви с брат си над тържествено заклани жертвени животни. Всичко това бе отречено от по-младия Птолемей и сенатът, като разбра, че подялбата е твърде несправедлива и в желанието сам да направи ефективна подялба на царството, се съгласи с молбата на по-младия брат, още повече, че това съвпадаше и с римските интереси. Защото много от решенията на римляните са продиктувани от следното. Възползвайки се от грешките на другите, те ефективно увеличават и укрепват собствената си власт, като в същото време правят уж услуга и привидно защищават интересите на ощетените. Така, имайки предвид мащабите на Египетското царство, и водени от опасението си да не би то изведнъж да се окаже в ръцете на владетел, който ще бъде способен да го запази, и същият този владетел после да си въобрази, че е велик, те назначиха Тит Торкват и Гней Мерула за свои легати, които да придружат Птолемей до Кипър и да осъществят намеренията на този цар, както и своите. Веднага ги пратиха с нареждане да прекратят спора между двамата братя и да без война да вкарат младия брат в Кипър.
Бягството на Деметрий от Рим
11. По същото време, когато дойде новината за нещастието с Гней Октавий,19 как е бил убит, и когато пратениците, проводени от Лизий от името на цар Антиох, се явиха пред сената и многословно настояха, че царските приятели нямат пръст в тази работа, сенатът отдели малко внимание на делегацията, понеже не желаеше да обяви някакво решение по случая и изобщо за изрази своето мнение. Но Деметрий, въодушевен от новините, веднага прати да поканят Полибий и сподели с него колебанията си дали отново да не се обърне към сената по въпроса за своето положение. Полибий го помоли да не удря два пъти по един и същи камък, но да се довери на самия себе си и да предприеме някакъв смел ход, достоен за трона. Защото, каза му той, сегашната ситуация предлага много възможности за действие. Деметрий разбра този съвет и засега запази спокойствие, но скоро след това разговаря с друг свой близък приятел, Аполоний, по същия въпрос. Този мъж, който беше добродушен по характер и твърде млад, го посъветва още веднъж да се опита пред сената, защото беше сигурен, че след като несправедливо го бяха лишили от царството, най-малкото щяха да го освободят от положението му на заложник, тъй като беше твърде неоснователно сега, след като младият Антиох бе заел трона в Сирия, Деметрий да бъде негов заложник. Убеден от този съвет, Деметрий отново се яви пред сената и помоли да го освободят поне от задълженията му като заложник, след като бяха решили да осигурят трона на Антиох. След като говори доста дълго в този смисъл, сенатът потвърди първоначалното си решение, както и можеше да се очаква. Защото в предишния случай те взеха решението да запазят младия цар на трона не защото Деметрий не беше прав в твърденията си, но понеже това беше в интерес на Рим. И тъй като положението оставаше същото, можеше да се очаква, че сенатското решение ще се основава на същата политика.
12. Но Деметрий, изпял лебедовата си песен напразно, разбра, че Полибий му бе дал разумен съвет, да не удря два пъти по един и същи камък и съжали за постъпката си. Той обаче беше по природа надарен с високо самочувствие и достатъчно кураж да следва своите намерения, и веднага се обади на Диодор, който току-що беше пристигнал от Сирия, за да го уведоми за собственото си положение. Диодор беше побащим на Деметрий. Той бе един способен човек, внимателно беше изучил положението в Сирия и сега посочи на Деметрий, че тъй като там са настъпили големи смутове, поради убийството на Октавий, тъй като между Лизий и населението съществува недоверие, и тъй като сенатът е убеден, че беззаконието спрямо римските пратеници е дело на царски приятели, моментът е много подходящ за неговото внезапно появяване на сцената. Защото сирийците веднага ще му предадат царската власт, дори и да се появи, придружен само от един роб, докато сенатът не би отишъл толкова далече, че да поддържа Лизий след това негово поведение. Всичко, което оставало следователно, било да се измъкне незабелязано от Рим, без никой друг да научи за плана му. След като взе това решение, Деметрий извика Полибий и обсъди с него плана си, като го помоли да му помогне и заедно с него да планират най-добрия начин за бягство. По същото време в Рим се намираше някой си Менил от Алабанда, пратен от по-големия Птолемей със задача да се противопостави на исканията на по-младия Птолемей. Полибий отдавна се беше сближил с този Менил и му имаше голямо доверие. И като реши, че той е подходящ човек за тази работа, представи го на Деметрий, като сърдечно и топло му го препоръча. Менил се съгласи да вземе участие в плана и се нае да осигури кораб и всички останали необходими неща за пътуването. Като намери един картагенски кораб, каращ свещени дарове, закотвен в устието на Тибър, той го нае. Такива кораби специално се подбираха в Картаген за доставка на традиционните дарове от първите плодове на техните богове, които картагенците изпращаха в Тир.20 Менил я нае под предлог да го закара в родината му. Така че без да буди подозрения можа да качи на борда провизии за един месец, както и да говори открито с хората от екипажа и да уреди нещата с тях.
13. Когато капитанът на кораба приключи всички приготовления и оставаше да се приготви само Деметрий, той първо изпрати побащимия си в Сирия, за да разбере, вслушвайки се в разговорите и наблюдавайки, какви чувства питае народът към него. Побащимият му Аполоний беше се включил в тайния план още от самото начало и Деметрий бе посветил в него двамата братя на Аполоний, Мелеагър и Менестей, но никой друг член на свитата му, макар тя да беше доста многобройна. Тези братя бяха всъщност синове на онзи Аполоний, който се радваше на висока почит при Селевк, но когато Антиох получи царството, беше отпратен в Милет. Вече наближи денят, който бяха уговорили с екипажа на кораба и трябваше да уредят прием в дома на един от приятелите му, за да може Деметрий да излезе. Беше невъзможно да го организира в собствения си дом, защото той имаше навика акуратно да кани на приеми всички от антуража си. Тези, които бяха посветени в заговора, трябваше да вечерят у дома си и да се качат на борда на кораба, придружени само от по един роб. Останалите си роби бяха изпратили в Анагнея,21 като им казаха, че ще ги настигнат на следващия ден. Случи се така, че на Полибий същия ден бе болен и трябваше да остане на легло, но през цялото време беше в течение за хода на плана, понеже Менил постоянно го осведомяваше. И понеже много се опасяваше да не би пирът да продължи до дълго, тъй като Деметрий си падаше по чашката и какъвто беше млад, пиенето можеше да го затрудни да излезе навън, той му написа и подпечата една малка бележка, и прати един от робите си веднага след като се смрачи, с нареждане да извика виночерпеца на Деметрий и да му предаде бележката, без да му казва от кого е, нито кой е, но да го помоли да я предаде на Деметрий веднага да я прочете. Всичко се изпълни според нареждането, Деметрий я получи и я прочете. Бележката съдържаше следните фрази:
Деятелният тръгва винаги към бъдещето свое.
Нощта дарява всеки, но смелчаците най-вече.22
Бъди ти храбър и рискувай, спечели или пък загуби.
На всичко се реши, ала избягай.
Бъди ти трезвен и помни – не се предоверявай.
Туй ставите са на ума.
14. Деметрий, след като прочете и схвана смисъла на тези редове, и от кого са изпратени, веднага напусна дома, под предлог, че му е станало лошо, придружен от приятелите си. Като стигна до една колиба, отпрати към Анагнея онези от робите си, които не смяташе за нужно да задържи и им нареди да вземат мрежите и кучетата и за го намерят в Киркейон.23 Там имаше навика винаги да ловува диви свине, където всъщност се запознаха с Полибий.24 След това сподели плана си с Никанор и приятелите му и ги помоли да споделят неговите надежди. След като те с готовност се съгласиха, помоли ги веднага да се върнат в къщите си и да заповядат на своите роби рано на заранта да заминат за Анагнея и като се съберат с ловците, да се срещнат в Киркейон. Самите те трябваше да си облекат дрехи за път и да се върнат при него, след като кажат на робите си, че ще вземат Деметрий и ще се срещнат с тях на другия ден на споменатото вече място. Всичко стана според казаното и през нощта те заминаха за Остия25 на устието на Тибър. Менил ги беше изпреварил и разговаряше с екипажа, като им обясни, че е получил съобщение от царя, че той самият засега трябва да остане в Рим, но трябва отнапред да му изпрати най-доверените си млади войници, които да му донесат всички новини, свързани с брат му. Затова, беше им казал, той самият няма да се качи на борда, но войниците, които щяха да пътуват, ще пристигнат около полунощ. Командирите на екипажа не се разтревожиха от това, тъй като уговорената сума беше платена предварително и те отдавна бяха извършили всичките необходими за пътуването приготовления. Деметрий и свитата му пристигнаха в края на третата смяна на нощната стража, бяха осем на брой, с пет възрастни роби и трима роби – момчета. След като Менил поговори с тях и им посочи провизиите за из път, сърдечно ги представи на капитана и неговия екипаж, те се качиха на кораба. Кормчията вдигна котва и тъкмо на зазоряване потеглиха, без той да имаше понятие каква е истината, но си въобразяваше, че кара някакви войници, пратени от Менил до Птолемей.
15. На другия ден в Рим едва ли някой щеше да потърси Деметрий или другите, тръгнали с него. Защото тези, които останаха, предполагаха, че е заминал за Киркейон, докато тези в Анагнея щяха да се срещнат с него на същото място, като предполагаха, че той ще дойде там. В резултат на това неговото бягство остана изобщо незабелязано, докато един от робите, които бяха изпратени в Анагнея, не изтича до Киркейон, предполагайки, че ще срещне Деметрий там, а когато не успя, върна се тичешком в Рим, мислейки си, че ще го срещне по пътя. Но като не го намери никъде, уведоми приятелите на Деметрий в Рим и домашната му прислуга. Когато четири дни след неговото заминаване хората затърсиха Деметрий, започнаха да подозират какво е станало и на петия ден, когато Деметрий вече беше преминал протока при Сицилия, се свика специално заседание на сената по този въпрос. Всяка идея за преследване беше изоставена, защото от една страна предположиха, че той е напреднал твърде много по маршрута си, а от друга сенаторите разбираха, че няма да можеха да го спрат, дори и да искаха. След няколко дни назначиха трима легати, Тиберий Гракх, Лукий Лентул и Сервилий Главкий преди всичко да проучат положението в Елада и после, като се прехвърлят в Азия, да изчакат резултата от действието на Деметрий и да проучат какви са настроенията сред другите царе, както и да изгладят отношенията между тях и галатите. Причината, поради която назначиха Тиберий Гракх, беше неговият личен опит в тези неща. Такова беше положението в Италия.
(По Суда)
Деметрий нетърпеливо очакваше пристигането на пратеника, когото трябваше да му проводят.26
V. СЪБИТИЯТА В АЗИЯ
16. Артаксиас искаше да убие (…), но зарази съветите на Ариарат, вместо да направи това, си спечели повече почит, отколкото преди. Такава е природата на справедливостта и мнението и съвета на добрите хора, че чрез тях не само нашите приятелите ни, но често и нашите врагове са спасяват и техните характери стават по-добри.
Добрият външен вид е по-добра препоръка от всяко писмо.
VI СЪБИТИЯТА В АФРИКА
Съперничеството между двамата Птолемеи
17. След това по-младият Птолемей пристигна в Елада с легатите и събра мощна войска от наемници, сред които беше и македонът Дамазип, който, след избиването на членовете на съвета във Факос27 избяга от Македония с жена си и семейството. Когато пристигна в Родоската Перея, той бе посрещнат гостоприемно от народа и му се предложи да отплава за Кипър. Торкват и неговите спътници, като видяха, че той води със себе си тази внушителна наемническа войска, му напомниха за указанията, които бяха получили, че неговото връщане в Кипър трябва да стане без война, и накрая го убедиха като стигне до Сиде, да разпусне войската и като се откаже от своето намерение да нападне Кипър, да се срещне с тях на границата на Кирене. Те самите, казаха му, ще отплават за Александрия и след като накарат царя да се подчини на сенатското решение, ще дойдат да го посрещнат на границата, заедно с неговия брат. По-младият Птолемей, убеден от тези аргументи, се отказа от плана си да нападне Кипър, разпусна наемническата си войска и тръгна с кораб първо за Крит, придружен от Дамазип и един от легатите, Гней Мерула. Като събра в Крит военна сила от около хиляда войника, и като стигна Либия, слезе край Апис.28
18. Междувременно Торкват и останалите легати пристигнаха в Александрия и се опитаха да убедят по-стария Птолемей да се сдобри с брат си и да му отстъпи Кипър. Докато царят продължаваше ту да обещава, ту да отказва, по-младият брат, както се бяха споразумели, стоеше на лагер със своите критяни близо до Апис в Либия и оставаше вън от събитията, понеже не получаваше никаква информация. Най-напред изпрати Гней в Александрия, предполагайки, че той ще доведе Торкват и останалите. Но след като Гней се оказа също толкова бездеен, а времето напредваше и вече бяха изминали четиридесет дни без да е получил никакви новини, той не знаеше как да постъпи изобщо. Защото по-възрастният цар чрез всякаква форма на угодничество надви легатите и ги задържаше при себе си, по-скоро против тяхната воля, отколкото драговолно. В същото време до младия Птолемей стигна новината, че жителите на Кирена са се разбунтували, че градовете са се присъединили на тяхна страна и че Птолемей Сюмпетезис, един египтянин, комуто той бе поверил държавата когато замина за Рим, е взел страната на бунтовниците. Когато получи тази новина и скоро след това разбра, че киренеите са овладели положението на открития терен, уплаши се да не би с опита си да прибави Кипър към своите владения да загуби и Кирене, реши, че всичко останало е от по-маловажно значение и веднага потегли за Кирене. Когато стигна до мястото, наречено Големият Склон, завари либийците и киренеите, че са окупирали прохода. Птолемей се поколеба, след което качи половината от войската на кораби със заповед да заобиколят прохода и да нападнат противника в тил, а той с другата половина тръгна напред да завладее с щурм стръмнината. След като либийците се уплашиха от тази двойна атака и напуснаха позицията си, той завладя стръмнината и местността под нея, наречена Четирите Кули, където имаше много вода. Като тръгна оттам, пристигна след седемдневен преход през пустинята. Частта от войската под командата на Мохирин плаваше успоредно с него, докато се натъкнаха на киренеите, установени на лагер, наброяващи осем хиляди пехотинци и петстотин конника. Защото киренеите, които се бяха напатили от Птолемеевия характер още от неговото поведение в Александрия29 и разбираха, че неговото управление и цялостното му поведение подхождаха повече на тиранин, нежели на цар, в никакъв случай не бяха склонни доброволно да се подчинят на неговото управление, но бяха решени да изтърпят всичко заради възможността да получат свободата си. Ето защо при неговата поява те веднага дадоха сражение и в края на краищата той бе разбит.
19. В това време Гней Мерула също дойде от Александрия и уведоми Птолемей, че брат му не е приел нито едно от исканията и е настоял, че старото им споразумение трябва да се спазва. Като чу това, царят веднага назначи братята Команос и Птолемей за свои пратеници и ги отпрати за Рим заедно с Гней, за да уведомят сената за алчността на неговия брат и пренебрежението му към техните заповеди. В същото време възрастният Птолемей отпрати Торкват, без той да беше постигнал каквото и да е. Такова беше положението в Александрия и Кирене.
VII СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ
Пратеничествата на двамата Птолемеи
20. В годината, която сега описвам (162-161 Пр. Хр. – Б. пр.) Команос и брат му пристигнаха в качеството си на пратеници на младия Птолемей, а Менил от Алабанда – като посланик на по-големия. Те влязоха в сградата на сената заедно и там между тях се разгоря продължителен и ожесточен спор. Но когато Торкват и Мерула потвърдиха изявленията на по-младия брат и горещо го подкрепиха, сенатът реши, че Менил трябва да напусне Рим в срок от пет дни, че техният съюз с по-големия Птолемей се прекратява и че легатите трябва да се изпратят при по-младия брат, за да го уведомят за тяхното решение. Веднага бяха назначени Публий Апустий и Гай Лентул, които тутакси взеха кораб за Кирене и съобщиха на Птолемей важното решение. Царят, твърде въодушевен от това, веднага започна да събира войска и изцяло се зае да осъществи намерението си по отношение на Кипър. Такова беше положението на нещата в Италия.
VIII СЪБИТИЯТА В АФРИКА
Масаниса и Картаген
21. В Либия Масаниса, гледайки многобройните градове, основани по крайбрежието на Малък Сиртис и плодородието на района, който наричат Емпория, и като хвърли алчен поглед на изобилния доход, който се получаваше от този район, се бе опитал не много години преди периода, с който сега се занимавам, да го откъсне от Картаген. Лесно стана господар на откритата територия, защото можеше да я командва с военна сила – картагенците винаги са били слаби войници, но напоследък съвсем се бяха изнежили, поради продължителния мир. Не можа, обаче, да сложи ръка на градовете, защото те внимателно се пазеха от картагенците. И двете страни се обърнаха към сената да реши техния спор, като многобройни пратеничества пристигаха и от едната, и от другата страна по този въпрос, но картагенците винаги биваха ощетявани от римляните не защото правото не беше на тяхна страна, но защото арбитрите бяха убедени, че в интерес на римската държава е да решават против тях. Техните претенции към региона бяха очевидно справедливи. Защото не много години преди това самият Масаниса, когато преследваше с войска разбунтувалият се срещу него Афтер, ги бе помолил за разрешение да премине през този район, признавайки по този начин, че той самият няма претенции към него. Но независимо от това накрая картагенците бяха така орязани от решението на сената по времето, за което говоря, че не само загубиха територията и градовете в нея, но в добавка бяха задължени и да платят петстотин таланта за дохода си от района от началото на възникването на спора.
IX СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ
Емилий Павел и Сципион
22. Най-забележителното и най-добро доказателство за цялостното политическо поведение на Лукий Емилий30 се разкри след неговата смърт. Защото същата висока репутация, която той беше притежавал през живота си, продължи и след като напусна живота. И можем да кажем, че това е най-доброто възможно доказателство за благородство. Той, който бе донесъл в Рим от Иберия повече злато, отколкото всички свои съвременници, който имаше на разположение огромната съкровищница на Македония и се бе извоювал пълната свобода да използва всички тези пари както намери за добре, умря толкова беден, че синовете му не можаха да изплатят пълната зестра на жена му с движимото си имущество, без да продадат част от недвижимото. За това съм говорил подробно по-горе. Може да се каже, че този пример засенчи репутацията на мнозина древни елини в това отношение. Защото удивително нещо е да се откажеш да докоснеш пари, предложени в интерес на дарителя, както се разправя, че са постъпили Аристид от Атина и Епаминонд от Тива, но колко по-възхитително е, ако човек е разполагал с цяло царство и с правата да се възползва от него както намери за добре, да не си присвои нищо от него? Ако на някого това се стори невероятно, моля го да има предвид, че тази книга ще се чете най-вече от римляните, тъй като съдържа изброяване на техните най-великолепни постижения и че е невъзможно нито те да не са запознати с фактите, нито да бъдат склонни да извинят всяко отклонение от истината. Тъй че никой не би се изложил доброволно по такъв начин на някакво недоверие и пренебрежение. И това трябва да се има предвид в целия ми труд, когато изглежда, че съм направил някакво необичайно твърдение за римляните.
23. Сега, когато ходът на моето повествувание и хронологията изискват едно специално внимание върху този римски род, искам, за да задоволя любопитството на своите читатели, да изпълня едно обещание, което направих в предишната си книга и което оставих неизпълнено, а то беше, че ще разкажа как и защо славата на Сципион31 в Рим се разрасна толкова много и засия по-бързо, отколкото можеше, а също така и да кажа как неговото приятелство със самия (мен) Полибий се разрасна толкова много, че мълвата за него не само се разпространи из Италия и Елада, но и по-нататък тяхната взаимна обич и привързаност стана предмет на всеобща известност. Вече съм обяснил, че тяхното приятелство възникна във връзка с писането и обсъждането на някои от книгите. Но докато тяхната взаимна близост се разрастваше, и когато задържаните ахеи бяха заселени в някои провинциални градове, Фабий и Сципион, синовете на Лукий Емилий, настойчиво помолиха стратега, Полибий да остане в Рим. Това бе сторено и след като се сближиха още повече, се случи следното. Веднъж, когато излязоха заедно от дома на Фабий, той се обърна и тръгна към агората, докато Полибий и Сципион продължиха в обратната посока. Докато вървяха, Сципион се обърна към Полибий с тих и кротък глас, и леко изчервен му рече: “Защо, Полибий, след като ние сме двама, ти винаги говориш с брат ми и единствено на него задаваш въпроси или пък му обясняваш, а мен пренебрегваш? Ти май също споделяш мнението на моите съотечественици за мен. Както чувам, всички ме смятат за един кротък и муден човек, комуто липсва действения характер на римлянина, понеже аз отбягвам да се изказвам в съдилищата. И казват, че фамилията, от която произхождам, не заслужава такъв защитник като мен, но напротив. Това много ме натъжава.”
24. Полибий бе изненадан от начина, по който младежът започна този разговор. Защото по това време той беше едва на осемнадесет години. “За Бога, Сципионе”, отвърна му той, “не говори така и не си въобразявай подобни неща. Уверявам те, аз не правя това защото имам лошо мнение за теб или защото те пренебрегвам, но защото твоят брат е по-голям. Аз започвам разговора с него и завършвам с него, а що се отнася до всички обяснения и съвети, аз ги адресирам специално към него, защото съм убеден, че твоите възгледи са същите като неговите. Но се възхищавам на това, което казваш, че те боли, когато мислиш, че твоят характер е по-кротък, отколкото се полага на членовете на твоята фамилия. Защото това показва, че имаш висок дух. Аз самият бих се радвал да направя всичко, което е по силите ми, за да ти помогна да говориш и действаш по начин, достоен за своите предци. Що се отнася до тези познания, които виждам, че са те завладели и заинтересували, то няма да липсват хора, готови да помогнат и на двама ви, толкова голяма е тълпата от подобни хора, които виждам днес да се стичат от Елада. Но що се отнася до това, което сега казваш, че те тревожи, няма да намериш по-полезен човек от мен да ти съдейства в усилията и да ти помогне.” Преди Полибий да бе успял да завърши, Сципион грабна десницата му с двете си ръце и като я притисна топло, каза: “Бих искал да видя деня, в който ти повече няма да смяташ нищо друго за по-важно, но ще посветиш цялото си внимание на мен и ще свържеш живота си с моя. Защото едва тогава аз ще се почувствам достоен за своя дом и за своите предци.” Полибий от една страна остана зарадвам от ентусиазма и обичта на младежа, но от друга се притесни, като се сети за високото положение на тази фамилия и за богатството на нейните членове. Независимо от това след тези взаимни обяснения младежът никога не го изостави и предпочиташе неговото общество пред всеки друг.
25. От този момент насетне те винаги, в реалното си поведение, доказваха стойността на своите думи и между тях се създадоха отношения на взаимна близост, като между баща и син или нещо подобно.
Първата насока в ревностния стремеж на Сципион по пътя към добродетелта беше да си извоюва репутация на сдържан човек, и в това отношение да надмине всички свои млади връстници. Това наистина е висока награда, трудна за придобиване, но по онова време в Рим беше лесно да се постигне, поради порочните склонности сред по-голямата част у младежта. Защото някои от тях се бяха отдали на любовни страсти с момченца, други – на общуване с хетери, на всевъзможни музикални забавления и пиршества, както и на екстравагантността, от която бяха заразени в хода на войната с Персей, под влиянието на елинското разточителство в това отношение. Всъщност невъздържаността в такива неща, разпространена сред младежите, бе толкова голяма, че мнозина плащаха по цял талант за мъж – любовник, други – по цели триста драхми за гърне понтийски хайвер. Това събуди възмущението на Марк (Катон), който в една своя публична реч заяви, че най-сигурният белег за покварата в една държава, е когато красивите момченца струват повече от нивите и гърнето с хайвер – повече от орачите. Тази склонност към екстравагантност се бе изявила тъкмо в периода, с който сега се занимаваме, първо защото сега, след падането на Македонското царство тяхното световно господство изглеждаше неоспоримо и второ, защото след като богатствата на Македония бяха докарани в Рим, съществуваше голямо изобилие на богатство, както обществено, така и лично. Сципион обаче, посветил се да следва противоположен курс на поведение, устоя на всички изкушения и организира своя живот така, че във всяко отношение да бъде сдържан и цялостен, и за около пет години наложи своята пълна репутация на акуратен и благоразумен човек.
На второ място той настойчиво се постара да се отличи сред останалите със своето великодушие и чисти ръце по отношение на пари. В тази връзка част от живота си, който прекара с истинския си баща (Луций Емилий Павел), бе една добра основа за него и той притежаваш добри природни наклонности в това отношение. Но случайността също така му помогна много да постигне този резултат.
26. Първият случай беше смъртта на майката на неговата майка – осиновителка. Тя беше сестра на собствения му баща, Лукий Емилий, и жена на дядото му по осиновяване, Сципион Велики. От нея той получи голямо наследство и в ползването му трябваше да даде първото доказателство за своите принципи. Тази жена, която се казваше Емилия, проявяваше голямо величие, колчем напуснеше дома си, за да вземе участие в женските церемонии, след като бе споделила живота и щастливата съдба на Сципион. Защото освен великолепието на своето облекло и украсата на колесницата й, всички кошници, чаши и други съдове за жертвоприношенията бяха или от злато, или от сребро, и се изнасяха при нейното включване в тържествените церемонии, а броят от спътнички и мъжка прислуга, който я ескортираше, беше съответно внушителен. Веднага след погребението на Емилия всичко това бе предоставено от Сципион на неговата майка (Папирия), която в продължение на много години беше разделена с мъжа си и чиито средства не достигаха, за поддържа начин на живот, достоен на ранга й. По-рано при подобни тържествени процесии тя не излизаше от къщи, но сега, при първото свещено жертвоприношение тя се появи с цялото великолепие на Емилия, и когато в добавка към нейните одежди се видя, че колесницата и впряговете бяха същите, всички жени, които видяха това, изпаднаха във възхита пред добротата и щедростта на Сципион, и като вдигнаха ръце, замолиха се към небесата да бъде надарен с всички блага. Подобно поведение естествено би предизвикало възхита навсякъде, но за Рим то беше удивително. Защото там абсолютно никой не се отказва от нещо, от което би могъл да се възползва сам. Така за пръв път се създаде славата за неговия благороден характер и тя бързо се разпространи, понеже жените обичат да говорят, и щом веднъж започнат да бърборят за нещо, лесно не спират.
27. След това той трябваше да изплати на дъщерите на Сципион Велики сестрите на неговия побащим, половината от зестрата им. Баща им се беше съгласил да даде на всяка от дъщерите си петдесет таланта, а майка им бе изплатила половината от тази сума на техните съпрузи в деня на сватбата им, но другата половина остана да я дължи, когато почина. Така Сципион трябваше да плати този дълг на сестрите на баща си. Според римския закон, частта от зестрата, която все още е дължима, трябва да се изплати на жените в тригодишен срок, като според практиката първо се изплаща движимото имущество в срок от десет месеца. Но Сципион веднага се разпореди ковчежникът му да изплати в десетмесечния срок всичките по двадесет и пет таланта.32 Когато десетте месеца минаха и Тиберий Гракх и Сципион Назика, съпрузите на жените, се обърнаха към ковчежника и го попитаха дали е получил от Сципион някакви нареждания за тези пари, и когато ковчежникът ги покани да получат сумите и им прехвърли по двадесет и пет таланта, те му казаха, че е сгрешил. Защото според закона те трябваше да получат цялата сума не наведнъж, а в продължение на три години. Но когато той им отвърна, че такива са нарежданията на Сципион, те не повярваха, а отидоха при младежа, защото останаха с впечатлението, че има някаква грешка. И това при тях е твърде естествено. Защото в Рим не само че никой не би платил петдесет таланта цели три години преди дължимия срок, но н би платил дори и един. Толкова разпространена и крайна е тяхната точност по отношение на парите и техния стремеж да извлекат печалба от всеки миг. Но когато намериха Сципион и го попитаха какви заповеди е дал на ковчежника си, и той отговори, че се е разпоредил да изплати цялата сума на сестрите, те му казаха, че е сбъркал и в същото време настояха да се грижи за собствения си интерес, защото все още за дълго време нямаше законно право да ползва сумата. Сципион им отговори, че е добре запознат с всичко това, но колкото спрямо чуждите хора държи на буквата на закона, толкова, доколкото е възможно, би искал в своите отношения с роднини и приятели да бъде неформален и свободен в отношенията си. Затова ги помоли да приемат от ковчежника цялата сума. Тиберий и Назика,33 като чуха това, си отидоха без да отвърнат, поразени от великодушието на Сципион и засрамени от собствената си дребнавост, макар да бяха сред първенците на Рим.
28. Две години по-късно,34 когато почина собственият му баща, Емилий, той отново прояви благородство, което заслужава да се спомене. Емилий бе останал без деца, тъй като някои от синовете си бе дал да бъдат осиновени от други семейства, а тези, които бе оставил да го наследят, бяха починали и затова остави имота си на Сципион и Фабий. Сципион, като знаеше, че имотното състояние на брат му не беше добро, се отказа от цялото това наследство, на стойност повече от шестдесет таланта, в полза на брат му, за да може Фабий да притежава имущество, равно на неговото. Това стана широко известно и с после той даде още едно явно доказателство за своето благородство. Брат му пожела да устрои гладиаторско представление послучай погребението на баща му, но не бе в състояние да покрие разходите, които бяха доста значителни, и Сципион пое половината за своя сметка. Пълните разходи за такова представление, ако е в по-големи мащаби, възлизат на не по-малко от тридесет таланта. Докато все още се говореше за това, почина майка му, и Сципион, вместо да си прибере гореспоменатите дарове, ги даде всичките, като наследство, останало от майка му, на своите сестри, макар те да нямаха законни претенции над това богатство.35 Така че отново, когато сестрите му се включиха в тържествената процесия с всичката скъпоценна посуда и украшения на Емилия, отново тръгна мълвата за великодушието и семейната привързаност на Сципион.
След като още в младите си години постави основите й, Публий Сципион продължи да следва своята репутация на човек със сдържан и благороден характер. С цената на може би шестдесет таланта – защото от такава сума собствено имущество се лиши – той завинаги си спечели репутацията за втората от гореспоменатите добродетели, и постигна тази своя цел не толкова с големината на сумите, които предостави, колкото с навременния характер на неговия жест и добросърдечието, с което го направи. Репутацията му на сдържан човек не му струваше нищо, но с въздържанието си от много с разнообразни удоволствия в добавка си спечели телесно здраве и сила, на които се радваше до края на живота си и които, чрез удоволствията, които те самите носят, щедро го възнаградиха за предишната му въздържаност от обичайните удоволствия.
29. Това, което му оставаше, бе да си спечели и славата на смел човек, която е почти най-съществената добродетел във всички държави и особено в Рим. А за това тренировката, която му беше нужна, бе особено строга. Шансът обаче му помогна в преследването и на тази цел. Защото придворните в царския македонски двор винаги са се отдавали на ловуване и македоните са запазили най-подходящите участъци в страната си за лов на зверове. Тези райони бяха внимателно опазени по време на войната, но в тях не беше се провеждал лов в течение на четири години, поради военните събития, така че се бяха навъдили много зверове от всякакъв вид. Когато войната приключи и Емилий си помисли, че ловът с кучета е най-добрата тренировка, доставяща удоволствие на младите, постави царските водачи на кучета на разположение на Сципион и му предостави пълен контрол над ловните участъци. Сципион се възползва от това и решил, че е почти в положението на цар, посвети цялото си време, докато войската пребиваваше в Македония, след битката (при Пидна), на това занимание. И тъй като изпитваше голям ентусиазъм от този спорт, бидейки на подходяща възраст и с подходяща физика за такава дейност, влечението му към лова стана постоянно. Така че, щом се върна в Рим и откри у Полибий същия ентусиазъм в преследването на дивеч, през цялото време, докато други младежи се занимаваха със съдебни дела и поздравителни речи, като прекарваха по цял ден на агората и се опитваха да привлекат благоразположението на народа, Сципион бе изцяло отдаден на преследването на дивеч и със своите великолепни и запомнящи се постижения си спечели по-висока репутация от всеки друг. Защото останалите не можеха да си спечелят похвала, освен ако не накърнят интересите на някои от своите съграждани, тъй като това е обичайния изход от съдебните спорове. Но Сципион, без да накърни никого, си спечели тази всеобща слава със своя кураж, като по този начин делата му се съгласуваха със словата му. Така че скоро той надмина своите съвременници повече, отколкото който и да е римлянин преди него, макар пътя, който следваше, за да си спечели слава, да бе противоположен на тоя, който следваха всички останали, в съгласие с римската практика и обичаи.
30. Говорих толкова дълго за развитието на Сципионовия характер от най-ранната му възраст, отчасти защото си помислих, че този разказ ще достави удоволствие на хората в напреднала възраст и полезен за младите, но главно за да осигуря достоверност на всичко, което предстои да разкажа за него в следващите книги, тъй щото читателите ми нито да се колебаят дали да приемат за чиста монета всичко в неговия по-следващ период от живота, което изглежда поразително, нито да лишават самия човек от собствените му заслуги в неговите постижения, приписвайки на сляпата съдба, водени от неведение за истинските им причини. Имаше само няколко единични случая, които бихме могли да припишем на благосклонната съдба и на късмета.
След това толкова дълго отклонение, сега се връщам към обичайното си повествование.
X СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА
Родосците и Евмен
31. Родосците, макар в друго отношение да продължаваха да съхраняват достойнството на своята държава, този път, според мен, леко се отклониха, като приеха от Евмен 280 000 медимни жито, за да покрият разходите по обучение и да заплатят с дължимите лихви заплатите на наетите гледачи и учители на техните синове. Такова дарение може вероятно да се приеме от частно лице от неговите приятели, когато човекът се е оказал във временно затруднение, за да остане детето му необразовано поради бедност, но последното нещо, което един заможен човек би могъл да си позволи, е да проси среди приятелите си пари, за да плати на учителите. И след като една държава трябва да има повече гордост, отколкото едно частно лице, толкова повече трябва да се спазва едно по-достойно поведение в обществената политика, отколкото в частния живот, и особено от родосците, поради тяхното обществено богатство и забележителното им чувство за достойнство.
X СЪБИТИЯТА В АЗИџ
32. От Азия Прусий изпрати посланици в Рим заедно с галатите, за да обвинят Евмен, който отново беше пратил своя брат Атал, за да го защити от клеветите. А Ариарат бе пратил на Рим венец от десет хиляди златни монети и посланици, които да разяснят отговора му на Тиберий и изобщо да изяснят каквото е необходимо, тъй като е готов да изпълни всички нареждания на римляните.
Подчиняването на Деметрий
33. Когато Менохар36 пристигна при Деметрий в Антиохия и го уведоми са своя разговор с Тиберий (Гракх) в Кападокия, царят,37 като реши, че най-спешното нещо в момента е да разговаря с Тиберий, доколкото е възможно, изостави всички други проблеми като по-незначителни и проводи свои пратеници до Тиберий първо в Памфилия и после в Родос, като се ангажира да се покори напълно на Рим и накрая успя да получи от римляните признаването му за цар. Тиберий всъщност беше много благоразположен към Деметрий и затова допринесе много за успеха на неговите усилия и за възцаряването му на трона. След като по този начин Деметрий постигна целта си, веднага прати делегация в Рим, които поднесоха неговия подарък от (златен) венец38 и също така убиеца на Гней Октавий, както и критикът (им) Изократ.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА КНИГА:
1В запазените фрагменти от тази книга са описани събитията в Италия, Елада, Азия и Египет от 3 година на 153 Олимпиада до 2 година на 154 Олимпиада, което прави четири календарни години и съответства на 165 – 162 г. пр. Хр. включително.
2Те населявали Теспротия, която е част от Епир. Повече сведения за тези действия на Тиберий (Семпроний Гракх) не са запазени в оцелялата историческа традиция.
3Атал и Атеней били братя на Евмен II Сотер с които живял в разбирателство.
4Витинският цар Прузий II (ок. 182 – 149 г. пр. Хр.) обвинил споменатия вече пергамски цар и сирийския владетел Антиох IV Епифан.
5Кратка информация за тези събития има в епитомето към XLVI книга на Ливий.
6Деметрий бил син на Селевк IV Филопатор и брат на Антиох IV Епифан, който умрял в края на 164 г. пр. Хр.
7Антиох V Евпатор, който номинално управлявал държавата като непълнолетен само през 163 и 162 г. пр. Хр.
8В съчинението на Полибий не е запазено описанието на събитията м Македония след 167 г. пр. Хр., когато покореното царство било четири протектората. По същото време Александрия била отделена от Египет и възобновени конфликтите между Птолемеите.
9Ариарат V Филопатор (ок. 163 – ок. 130 г. пр. Хр.). Кратка информация за този владетел има в епитомето към XLVI книга на Ливий, а Диодор [Diod. XXXI, 28] пише, че неговите пратеници си тръгнали със златен венец от Рим.
10Преди всичко родосци се страхували да не би Рим да им обяви война.
11Калинда бил град в Кария на границата с Ликия.
12За нечестните действия и склонността към взимане на подкупи от страна на сенатора Гай Сулпиций Гал, когато трябвало да решава спорове между Лакедемон и Аргос или случая с разграбването на град Орол от атиняните подробно пише Павзаний [Paus. VII, 11,1-6].
13За този Лизий, който бил опекун и родственик на Антиох V Евпатор сведения има иу Апиан [App. Syr. 46].
14Т.е. Антиохида, дъщеря на Антиох III Велики, за която има сведения у Диодор [Diod. XXXI, 19,7] и Апиан [App. Syr. 5].
15Някои издатели и коментатори на Полибий предполагат, че историкът е имал предвид Марк Юний Пена, консул за 587 г. от основаването на града, сиреч 167 г. пр. Хр.
16Трокмите били галатско племе обитавао граничната зона с Кападокия.
17В южната област Сузиана, над Персийския залив, населена с номадски народи и най-известна с богатствата в храма на Артемида. Сведения за това събитие дава и юдейският историк Йосиф Флавий (37/38 – ок. 100 г.) в неговото прочуто съчинение “Юдейски древности” [Flav. Iud. arch. XII, 9,1-2].
18Тази персийска област била на север от Елимаида. Антиох IV Епифан умрял в края на 164 г. пр. Хр.
19Същият Гней Октавий бил участник в Третата македонска война и впоследствие след посещение на о-в Самотраки убедил Персей да се предаде на победителите. Той паднал убит от някой си Лептин по нареждане на Лизий, тъй като задачата му била по всякакъв начин да отслаби сирийската държава. Информация за тва е запазена и у Апиан [App. Syr. 46].
20Като колония на Тир, Картаген винаги поддържал контакти с метрополията. Една от формите била да се изпраща всяка година официална делегация за честване на бащините богове със съответните дарове и жертвоприношения.
21Анагнея бил един от големите градове в Лациум.
22Стих от написаната през 408 г. пр. Хр. драма “Финикийки” от Еврипид [Eurip. Phoeniss. 726].
23Киркейон (Цирцеон) била малка планина в Лациум, заобиколена от блата и едноименен остров до морето.
24Историкът Полибий бил известен с увлечението си към лова.
25Остия било пристанището на Рим на левя бряг на р. Тибър.
26Според сведенията запазени у византийския хронист Зонара [Zon. IX, 25], Деметрий очаквал известие за делата в Сирия от пратеник, изпроводен от пристигналия преди него Диодор.
27В този македонски град се пазела царската хазна, за което съобщава Диодор [Diod. XXX, 11].
28Град в Египет в близост до границата с Либия.
29Диодор [Diod. XXXIII, 7;13-14;20;23-24] рисува образа на този владетел в много негативен план. Историкът го обвинява във всевъзможни престъпления, алчност, разврат и корпция заради което бил мразен от жителите на Александрия.
30Известна информация за този голям римски политик и стратег има и в епитомето към XLVI книга на Ливий.
31Пълното име на приятела на Полибий е Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански Младши, рден син на Лукий Емилий Павел Македонски, а след осиновяването Публий станал внук на Лукий Корнелий Сципион Африкански Старши. За това съобщава също така и Диодор [Diod. XXXI, 26,4].
32Съгласно посочената по-горе римска традиция Сципион бил длъжен да изплати за първия 10 месечен срок по 8 1/3 таланта.
33Тиберий Семпроний Гракх, бащата на Гракхите бил женен за по-младата от двете дъщери на Сципион Африкански Старши, а по-възрастната дъщеря била жена на Публий Корнелий Назика. От своя страна Ливий [Liv. XXXVIII, 57] дава друга верссия за женитбата на Тиберий Гракх, като твърди, че бил в лоши отношения с дома на Сципионите.
34В 160 г. пр. Хр.
35Разказът на Полибий бил почти изцяло възпроизведен у по-късния Диодор [Diod. XXXI, 27,7].
36Този пратеник на Деметрий бил явно с пълномощия за преговори с римляните.
37Деметрий I Сотер (162 – 150 г. пр. Хр.) заел престола на сирийските царе като син на Селевк IV Филопатор. От епитомето на XLVI книга на Ливий става ясно, че Деметрий убил младия Антиох V Евпатор и неговия възпитател Лизий. Подобна, но също кратка информация за това има и у Апиан [App. Syr. 47].
38За този златен венец съобщават Апиан [App. Syr. 47] и Диодор [Diod. XXXI, 29,9-10].
===========================================================================
Антични автори 