Полибий, Всеобща история – кн. 32 – фрагменти

ФРАГМЕНТИ ОТ ТРИДЕСЕТ И ВТОРА КНИГА1


I СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

Пратеничествата на Ариарат и Атал

1. По това време (160 – 159 г. пр. Хр.) пристигнаха пратеници на Ариарат,2 които поднесоха “венеца”, на стойност десет хиляди златни монети и уведомиха сената за неговите приятелски чувства към Рим. За това призоваха като свой свидетел Тиберий, и когато последният потвърди думите им, сенатът прие венеца с големи благодарности и в отплата му изпрати най-почетните дарове, които имаха обичай да връчват, скиптъра и стола от слонова кост.3 Сенатът веднага освободи тези пратеници, преди началото на зимата, и след това, когато консулите поеха своите постове, Атал се представи сам. Когато галатите, пратени от Прузий, и някои други делегации от Азия обвиниха Атал, сенатът, след като изслуша всички тях, не само освободиха Атал от обвиненията, но и го отпратиха с най-дружелюбни чувства. Защото колкото по-голямо става отчуждението им от Евмен и враждебността им към него, толкова повече приятелски чувства въздаваха на Атал и укрепваха неговата власт.

Пратеничества от Деметрий

2. От името на цар Деметрий също така пристигнаха пратеници, водени от Менохар, които връчиха “венеца” на стойност десет хиляди златни монети, посветен на Рим, и също тъй доведоха под стража убиеца на Гней Октавий. Сенатът дълго се колеба как да се отнесе към този случай, но все пак приеха венеца и пратениците. Не допуснаха обаче в сградата арестуваните мъже. А Деметрий беше им изпратил не само Лептин, убиеца на Гней, но и Изократ. Този мъж беше един от ония граматици, които правят публични декламации и бидейки по природа бърборко, хвалипръцко и досадник, и беше сипал обиди и срещу елините, заради което Алкей4 го описа и осмя в своите “Съпоставки”, а когато дойде в Сирия и взе да се държи пренебрежително към местните жители, не се задоволи да се занимава със собствените си занимания, но се осмели да прави и публични изявления по политически въпроси, като твърдеше, че Гней е получил това, което заслужава и че останалите легати трябвало също да бъдат убити, тъй че да не остане никой, който да докладва за случая на римляните, за да спрат надменните им заповеди и невъздържаното упражняване на власт. Заради тези свои необмислени твърдения той изпадна в бедата, за която вече споменах.

3. Струва си да се спомене какво стана с тези двамата. Лептин, след като бе убил Гней, веднага започна съвсем открито да се разхожда из Лаодикея5 и да твърди, че е постъпил правилно и с подкрепата на боговете. При възкачването на Деметрий той отиде при царя и го помоли да не се страхува заради убийството на Гней, и да не предприема жестоки мерки към жителите на Лаодикея. Защото той сам щял да отиде в Рим и да убеди сената, че е извършил деянието по волята на боговете. И накрая, поради неговата готовност и нетърпение да отиде, той бе закаран в Рим без вериги и охрана. Но Изократ, веднага след като бе обвинен, напълно загуби ума си. Когато на врата му бе поставена прангата с веригата, започна рядко да приема храна и напълно престана да се грижи за себе си. Така че когато пристигна в Рим, той представляваше една забележителна гледка, и когато човек го погледнеше, щеше да признае, че няма нищо по-ужасно в тяло и дух от един човек, който напълно е подивял. Защото и външния му вид беше странно ужасяващ и звероподобен, тъй като повече от година не беше се нито мил, нито подрязвал нокти и коса. А умственото му разстройство, което бе очевидно от израза на лицето му и начина, по който въртеше очите си, внушаваше такъв ужас, че всеки, който го погледнеше, предпочиташе да види по-скоро звяр, нежели тоя човек. Лептин обаче се придържаше към първоначалното си поведение и твърде простичко признаваше престъплението си пред тези, които влизаха в разговор с него, като твърдеше в същото време, че римляните не бива да се отнасят жестоко с него. И той се оказа твърде прав. Защото сенатът, като взе предвид, както ми се струва, че хората можеха да си помислят, че убийството е отмъстено, ако виновниците за него бяха наказани, не прие тези пратеници, но остави престъплението ненаказано, за да си запази правата да използва обвиненията, когато пожелаеше. Затова и отговорът, който дадоха на Деметрий, беше просто, че те ще се отнасят благосклонно към него, стига поведението по време на царуването му да се окаже задоволително за сената.

От Ахея също пристигна делегация, водена от Ксенон от Телеклес, за да пледират в полза на обвинените ахеи и главно за Полибий и Стратий. Защото повечето от останалите, поне по-значителните личности, бяха вече изплатили дълга си навреме. Пратениците дойдоха с нареждания само да представят молбата, за да избегнат всякакъв спор със сената. Те се явиха пред сенаторите и се обърнаха към тях с уместни слова, но и от това нямаше резултати, а сенатът, напротив, реши да остави нещата в досегашното им положение.

II СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА

Етолия след смъртта на Ликиск

4. Етолиецът Ликиск6 беше един бурен и шумен човек, и след като той бе убит, от този момент насетне етолите заживяха в единство и съгласие, дължащо се просто на премахването на този единствен човек. Изглежда, че влиянието, упражнявано от човешките характери, е понякога толкова силно, че не само армии и градове, но цели народностни групи и дори всичките различни хора, съставляващи населението на земята, могат да изпитат крайностите било на нещастието, било на благоденствието, в зависимост от добрия или лошия характер на един единствен човек.

Ликиск беше един определено лош човек, така че повечето хора с основание укориха съдбата, затова, че понякога дарява най-лошите хора с благородна смърт, която е награда за най-добрите и храбри мъже.

Кариерата на Харопс в Епир

5. Положението в Етолия изведнъж се подобри, когато затихнаха гражданските междуособици след смъртта на Ликиск, по-добро стана положението и в Беотия, след като почина Мназип от Коронея, така стана и в Акарнания след премахването на Хремас.7 Можем почти да твърдим, че Елада мина през някакво пречистване след смъртта на тези мъже, които бяха нейното проклятие.8 Защото се случи така, че Харопс от Епир също почина през тази година в Брентезион. Епир обаче все още оставаше, както в предишните години, в едно неспокойно и бурно състояние, заради жестокостта и беззаконието, упражнявани от Харопс след войната с Персей. Защото след решението на Лукий Аникий и Лукий Емилий да бъдат убити някои знатни личности и други, заради най-малкото подозрение, да бъдат закарани в Рим, Харопс, който получи свободата да прави каквото си поиска, извърши какви ли не престъпления, било лично, било чрез приятелите си. Той самият беше твърде млад и около него се бяха сбрали най-безпринципните хора, в стремежа си да ограбят имота на другите. Един вид поддръжка и тежест на убеждението, че той правеше всичко това с основание, се криеше в дотогавашните му близки отношения с римляните и че бе във връзка с Мюртон, един възрастен човек, и с неговия син Никанор, които двамата бяха мъже с добри характери и се смяташе, че са приятели на римляните. Преди това те не бяха се провинявали в никакво деяние, но сега по една или друга причина започнаха да поддържат Харопс и да участват в неговите престъпления. След като Харопс бе избил някои от гражданите открито на агората, а други – в собствените им домове, след като бе изпратил свои хора да избият други в родните им градове и по пътищата, и бе присвоил собствеността на всички, които загинаха, измисли друга хитрина. Осъди на проскрипция и изгнание всички, които бяха заможни, не само мъжете, но и жените им.9 По страха от тази заплаха той започна да събира пари от мъжете и жените чрез майка си Филотида. Защото тя също така бе твърде опитна в тази дейност и в прилагането на сила бе по-способна да му съдейства, отколкото би могло да се очаква от една жена.

6. След като свали всичко от гърба им, както на мъжете, така и на жените, доколкото му бе възможно, въпреки това изкараха всички проскрибирани пред народното събрание. Народът на Фенике с мнозинство, било сплашени, било изкусени от Харопс, осъди всички тях не на изгнание, но на смърт като врагове на Рим. Всички те избягаха в изгнание,10 а Харопс веднага тръгна за Рим, като взе много пари и Мюртон със себе си, с намерението да получи от сената потвърждение за своето беззаконие. Това беше един случай, в който римляните дадоха един чудесен пример за своята висока принципност и негова великолепна изява пред всички елини, които се намираха в Рим и особено пред пленниците. Защото Марк Емилий Лепид, който беше понтифекс максимус и пръв сенатор,11 и Лукий Емилий Павел, който бе победил Персей и се радваше на най-високо доверие и влияние, когато научиха какво е извършил Харопс в Епир, му забраниха да влезе в сградата на сената. Когато това се разчу, всички елини, пребиваващи в града, се изпълниха с радост, съзнавайки омразата на римляните към беззаконието. След това, когато Харопс се яви пред сената, те нито приеха молбите му, нито се съгласиха да му дадат определен отговор, но отговориха, че ще пратят легати на място с указания да разследват какво точно се е случило. Харопс обаче, след като се върна, скри този отговор, но съчини такъв, който обслужваше собственото му намерение и го обнародва, за да създаде впечатление, че римляните одобряват деянията му.

III СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

7. Пристигнаха посланици от Атина,12 както и Теарид и Стефан от Ахея, във връзка с жителите на Делос. Защото след предаването на Делос на атиняните делосците, които в отговор на свое пратеничество получиха от Рим нареждане да опразнят острова, като вземат движимото имущество със себе си, бяха се преселили в Ахея и след като бяха приели ахейски гражданство настояваха, че съдебните им дела спрямо атиняни трябва да се разглеждат в съответствие със споразумението между Атина и Ахейския съюз. Когато атиняните отрекоха, че това споразумение засяга и тях, делосците потърсиха правото си да търсят възмездие от атиняните. Това беше причината за тяхната делегация и отговорът, който получиха, беше, че уреждането на въпросите на делосците от страна на ахеите съобразно техните закони трябва да се запази, каквото е.

IV СЪБИТИЯТА В ПЕРГАМ

8. Цар Евмен13 бе загубил телесната си сила, но великолепните качества на ума му все още бяха несравними. В повечето неща той не отстъпваше на останалите династи – негови съвременници, но беше по-велик и великолепен от всеки от тях що се до най-важните и почетни неща. На първо място, макар царството, което бе наследил от баща си, да се свеждаше до няколко незначителни градчета, той направи така, че подвластната му държава да съперничи на най-големите съвременни му държави, в ни най-малка степен подпомаган от съдбата или от внезапен обрат на обстоятелства, но благодарение на своя ум, упоритост и енергия. На второ място той ревностно се стремеше да си спечели добра репутация и не само предложи повече благодеяния на елинските градове от всеки друг цар по негово време, но укрепи състоянието и на много хора. На трето място, след като имаше трима братя,14 които не му отстъпваха много нито по възраст, нито по деятелност, той запази всички тях в положението на негови покорни спътници и хранители на достойнството на неговото царство, нещо, за което могат да се намерят съвсем малко паралели.

V. СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

Мисията на Фаний в Далмация

9. Тъй като народът на Исса често изпращаше делегации до Рим, за да се оплакват, че далматите продължават да опустошават тяхната територия и техните съюзни градове,15 Епетион и Трагюрион, а и подобни обвинения бяха внесени от даорсите, сенатът изпрати свои легати под водачеството на Гай Фаний, за да разследват положението в Илирия и особено поведението на далматите. Последните, докато беше жив Плеврат, му се подчиняваха, но след като той умря и на трона с възкачи Гентий, те се възбунтуваха срещу него и поведоха войни с племената по границите им, като покориха съседните племена и дори принудиха някои от тях да им плащат данък във вид на добитък и жито. Това беше предмета на мисията на Фаний.

10. Цар Ариарат пристигна в Рим, докато още беше лято. И после, след като консулите Секст Юлий (Цезар) и Лукий Аврелий (Орест) встъпиха в длъжност,16 той започна частни разговори, приспособявайки облеклото и външния си вид към тежкото положение, в което се намираше. Пристигна също и Милтиад, проводен от Деметрий, наставен как да говори в един от двата случая. Бе готов както да защищава Деметрий от Ариарат, така и да го обвини с най-горчиви упреци. Ороферн също така бе изпратил Тимотей и Диоген да поднесат почетен венец на Рим и да подновят съюза, но главно за да се противопоставят на Ариарат, като едновременно защитят Ороферн и обвинят него. В частните си разговори Диоген, Милтиад и техните спътници направиха силно впечатление, първо защото бяха много срещу един и второ – заради външния израз на благополучие, който контрастираше на отчаяния вид на царя. Те също така притежаваха едно решаващо предимство срещу него в защитата си по това дело. Защото можеха да си позволят смелостта да твърдят каквото и да е и да прилагат какви ли не доказателства, с пълно пренебрежение към истината, защото не носеха отговорност за това, което говореха и нямаше кой да им се противопостави. И понеже нямаше проблем лъжата да победи, изглеждаше, че делото им ще се реши според тяхното желание.

VI СЪБИТИЯТА В АЗИЯ

11. Немалко мъже от алчност са загубвали и насъщните си средства за живот. Един от тях е Ороферн,17 царят на Кападокия, който стана жертва на тази страст, погуби и себе си и царството си. Сега, след като направих това кратко описание на възстановяването на (Ариарат), аз ще се върна към обичайното си повествование, което следвам в целия си труд. Защото в дадения случай, след като прескочих събитията в Елада, аз добавих събитията в Азия които се отнасят до Кападокия, понеже намерих, че не е оправдано да отделям заминаването на Ариарат от Италия от връщането му на власт. Затова сега ще се върна към събитията, станали в Елада по същото време. Сред тях това, което се случи с града Ороп, бе твърде особено и странно. На цялото това събитие аз ще направя едно резюмирано изложение, като отчасти се върна към миналото и отчасти надникна в бъдещето, тъй като отделните му подробности безспорно са удивителни и аз бих искал да избегна, разказвайки ги разкъсано по отделни дати, да правя своето изложение неразбираемо и незначително. Защото когато цялото едва ли изглежда на читателите като заслужаващо внимание, как тогава един учащ се ще го превърне в обект на проучване, когато то е разказано разкъсано по отделни дати?

В повечето случаи, когато нещата вървят добре, между хората има съгласие, но когато ги сполетят нещастия и бедите ги обременят, стават раздразнителни и сърдити на своите приятели. Такъв беше случая и с Ороферн, когато нещата тръгнаха срещу него и Теотим, и двамата започнаха да се обвиняват един – друг.

(Атеней, X. p. 440b)

Полибий казва в тридесет и втората си книга, че Ороферн царувал за кратко време в Кападокия, и като презрял традиционните им обичаи, наложил в Йония една префинена разпуснатост.

12. Първият пример, даден от Атал за неговата принципност в политиката, след като наследил брат си Евмен, било възстановяването на Ариарат в неговото царство.

VII СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

Решение за войната с Далмация

13. Когато Гай Фаний и останалите легати се върнаха от Илирия (157 – 156 г. пр. Хр.), те докладваха, че далматите не само не се съгласили да поправят постоянните нарушения, от които се оплаквали техните обвинители, но дори не пожелали и да ги изслушат, като заявили, че това няма нищо общо с римляните. Те също така докладваха, че нито са им предложили подслон, нито храна, и че далматите дори им отнели насила конете, които те били взели от друг град, и са били готови да сложат ръка и на самите легати, ако те не са се подчинили на обстоятелствата и не са напуснали съвсем кротко. Сенатът ги изслуша много внимателно и остана страшно възмутен от упоритостта и грубостта на далматите. Но главният мотив за тяхното действие беше, че по няколко причини те решиха, че моментът е подходящ за обявяване на война на далматите. Защото преди всичко те не бяха стъпвали в онези части на Илирия, които са разположени срещу Адриатика, след като изтласкаха Деметрий Фароски, и освен това не искаха ни най-малко италийците да се изнежат от продължителния мир, след като бяха минали цели дванадесет години от войната с Персей и техните действия в Македония. Ето защо решиха, предприемайки война срещу далматите едновременно да съживят духа и рвението на своите войски и като внушат ужас на илирите, да ги принудят да се покоряват на техните заповеди. Прочие, това бяха причините римляните да тръгнат на война с далматите, но пред света те заявиха, че са взели решение за война поради оскърблението на техните посланици.

14. По същото време от Епир пристигнаха пратеници, както от името на тези, които владееха града Фенике и на ония, които бяха изгнани. След като се изказаха в присъствието и на двете страни, сенатът им отговори, че ще даде указания по случая на своите легати, които изпращаха в Илирия, начело с Гай Маркий.18

VIII ВОЙНАТА НА ПРУЗИЙ С АТАЛ

15. Когато приближи до Пергам след победата си над Атал, Прузий19 подготви величествено жертвоприношение, което въздаде пред храма на Асклепий, и след като принесе биковете в жертва и получи благоприятни предзнаменования, се върна в лагера си. Но на другия ден насочи войската си към Никефориона и унищожи всички храмове и светилища на боговете, като отмъкна бронзовите и мраморните статуи. Накрая свали и отнесе за себе си и статуята на Асклепий, една великолепна творба на Фиромах,20 същия този Асклепий, на когото предишния ден беше предложил възлияния, жертви и молитви, и бе успял, разбира се, да го умилостиви да бъде милостив и благосклонен към него. По друг повод, когато говорих за Филип, нарекох това поведение налудничаво. Защото по едно и също време да принасяш жертви и да търсиш божията милост, молейки се непрестанно пред масите и олтарите на бога, както имаше навик да го прави Прузий, чупейки колене и нареждайки като жена, и след това да откраднеш същите тези предмети и чрез тяхното унищожаване да си навлечеш гнева на божеството, не може да се нарече другояче, освен акт на човек, обладан от ярост и с изкривен ум, какъвто беше случаят с Прузий тогава. Защото без да успее да направи нищо, достойно за един мъж по време на щурмовете срещу града, но след като се държа страхливо и женствено както към богове, така и спрямо хора, изтегли армията си към Елея.21 След като направи опит да завладее Елея с няколко атаки, които се оказаха твърде несполучливи, понеже Сосандър, доведеният брат на царя беше влязъл в града с малко войска и обезсмисли усилията му, той се оттегли към Тиатейра, като на по време на отстъплението си нападна и разруши храма на Артемида в Хиера Коме (Свещеното Село). По същия начин не само разруши, но и опожари до основи светилището на Аполон Кинейски22 край Темнос,23 и след тези свои деяния се върна в отечеството си, след като бе повел война не само срещу хора, но и срещу богове.24 При това оттегляне конницата му също така много пострада от глад и дизентерия, сякаш отмъщението на боговете го сполетя веднага след неговите прегрешения.

16. Атал, след като бе разбит от Прузий, назначи своя брат Атеней за пратеник и го проводи заедно с Публий Лентул да уведоми сената за станалото. Защото в Рим, когато дойде Андроник и им каза за първото нападение на противника, не му обърнаха внимание, но заподозряха, че Атал, възнамерявайки той самият да нападне Прузий, си подготвя повод и изпреварва протеста на Прузий, като хвърля лъжливи обвинения срещу него. И тъй като Никомед25 и пратеникът на Прузий Антифил ги увериха, че това не е вярно, все още бяха по-малко склонни да вярват на тази информация за Прузий. Но скоро след това, когато дойде нова информация за същото събитие, сенатът, разколебан на кое да вярва, изпрати като свои легати Лукий Апулей и Гай Петроний, за да проучат отношенията между двамата царе.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ТРИДЕСЕТ И ВТОРА КНИГА:

1В запазените фрагменти от XXXII книга на Полибий са описани събитията в Италия, Елада и Азия между третата година на 154 и четвъртата година на 155 Олимпиада, което съответства на 161 – 156 г. пр. Хр.

2Кападокийският владетел Ариарат V Филопатор управлявал между 163 и 130 г. пр. Хр. ССпоред информацията на Диодор [Diod. XXXI, 28]. Ариарат поради изричното настояване на Рим се отказал да влезе в роднински и приятелски отношения с Деметрий I Сотер (162 – 150 г. пр. Хр.).

3Сиреч инсигнии на царска власт. Открити са и монети с надпис Basilews Ariobarzan Filorwmaiou, където владетелят е изобразен седнал на трон.

4Някои издатели на Полибий смятат, че става дума за епикурееца Алкей, споменат от Атеней [Athen. XII, 547d].

5Лаодикея е град в Сирия на морския бряг между Хераклея на север и Арад на юг. За убийството на Гней съобщават също така Апиан [App. Syr. 46] и Цицерон [Cicero, Philipp. IX, 2].

6За убийството на Ликион няма информация у други автори. Не е известно кга и от кого е бил убит този етолийски държавник.

7Тези събития се отнаст към 157 г. пр. Хр.

8Според представите на древните елини някои хора имали нещо като зъл гений и често извършвали престъпление към себеподобните си и дори към боговете. Те носели беда на околните дори само с присъсствието си.

9За дейността на Харопс има сведения и у Диодор [Diod. XXXI, 31]. Той обяснява, че първоначално той започнал с дребни престъпления и обиди над епиротите, но постепенно като използвал благоволението на римляните стигнал до много тежки престъпления като истински злодей.

10Т.е. избрали единствения начин да не бъдат съдени и евентуално екзекутирани.

11Т.е. priinceps senatus.

12Повечето издатели на Полибий датират посланичеството от Атина в 160 или 159 г. пр. Хр.

13Цар Евмен II Сотер (197 – 160 г. пр. Хр.) бил верен военен и политически съюзник на Рим и естествено получавал подкрепа от сената на републиката.

14Т.е. Атал Филаделф, Филетер и Атеней.

15Жителите на о-в Иса срещу далматинския бряг били подвластни на цар Гентий според изричните твърдения на Ливий [Liv. XLIII, 20,2; XLV, 30,7]. Те заедно с коркирците били римски съюзници още по време на Втората пуническа война. От своя страна далматите, които заемали крайбрежието на юг от Либурния отхвърлили зависимостта си от споменатия илирийски владетел и започнали да нападат съседите си.

16През 157 г. пр. Хр.

17Атеней [Athen. X, 440B] нарича Ороферн разпътен човек, Елиан го обявява за пияница [Aelian, Var. Hist. II, 41,9], а Диодор [Diod. XXXI, 32; 34] го обвинява в излишна жестокост.

18Гай Марций Фигул бил консул през 156 г. пр. Хр. Кратка информация за събитията има в епитомето към XLVII книга на Ливий.

19За съжаление в началото на този фрагмент не е описана, а само спомената победата на Прузий II (ок. 182 – 149 г. пр. Хр.) над Атал II (160 – 139 г. пр. Хр.). Апиан [App. Mithrid. 3] накратко информира за опустошителното нахлуване на витинския цар в Пергам. Диодор [Diod. XXXI, 35] обяснява, че Прузий се опитал да залови Атал с хитрост и след като опита му не успял, нахлул в пределите на Пергамското царство.

20За тази прочута статуя споменава и Диодор в цитираното по-горе място. Статуята на Асклепийбила изобразена и върху пргамски монети от 60-те и 50-те години на II в. пр. Хр.

21Елея бил еолийски град южно от устието на р. Каик. Той бил на около 120 стадия от Пергам и според изричното твърдение на Страбон [Strabo, XIII, 2,67] и главно негово пристанище.

22В лексикона Суда има етимологично обяснение на този епитет. Според него наскоро след като Аполон бил роден от Латона, божеството било оставено на земята и веднага било заобиколено от кучета,които се опитали да го отвлекат (?!) Култът към този аспект на Аполон бил разпространен и в Атина.

23Темпос бил град в Еолида. В Мизия (Малоазийска) имало планина с това име, която географски разделяла областта на северна и южна.

24Диодор твърди, че и флота на Прузий претърпял тежки загуби в Пропонтида по време на силна буря. Някои от корабите потънали заедно с екипажите си в морето, а други били изхвърлени на брега почти напълно разрушени. Цитираният по-горе Апиан твърди, че при Прузий пристигнала римска делегация, която го заставила да напусне веднага Пергам.

25Андроника и Никомед се споменават и при описанието на други по-късни събития от Апиан [App. Mithrid. 4].

===========================================================================

Към книга тридесет и първа

Към книга тридесет и трета

Advertisements
Published in: on 15. 11. 2008 at 10:14 am  Коментарите са изключени за Полибий, Всеобща история – кн. 32 – фрагменти  
%d bloggers like this: