Полибий, Всеобща история – кн. 33 – фрагменти

ФРАГМЕНТИ ОТ ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА КНИГА1


I СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

Войната между Прузий и Атал

1. Сенатът, докато още беше зима (156 – 155 г. пр. Хр.), изслуша доклада на Публий Лентул за цар Прузий, понеже този легат току-що се бе върнал от Азия, и приеха също така Атеней, брата на цар Атал.2 Но не се наложи да им говори дълго, а веднага назначиха за свои легати Гай Клавдий Кентон, Лукий Хортензий и Гай Аврункулей, като им наредиха да попречат на Прузий да води война с Атал.

Пратеничество в полза на ахейските изгнаници.

В Рим пристигна също така и пратеничество от ахеите, включващо Ксенон от Егион и Телеклес от Егейра,3 за да пледират за интернираните. След като се изказаха пред сената, въпросът стигна до гласуване и сенатът замалко да освободи заподозрените. Затова, че не бяха освободени, виновник беше Авъл Постумий,4 по това време претор. В това си качество той председателстваше сената. Защото след като бяха внесени три резолюции, една за тяхното освобождаване, друга с противно съдържание и трета за отлагане на въпроса, и мнозинството клонеше в полза на освобождаването им, Авъл вкара третия вариант и постави въпроса по-общо: кой е за освобождаването на хората и кой е против това? Вследствие на това тези, които бяха за отлагане се присъединиха към онези, които бяха за абсолютен отказ и така се получи мнозинство против освобождаването им. Така стана.

Посланичество от Атина

(по Авъл Гелий, N.A. VI (VII), 14, 8-10.)

2. Забелязана бе една разлика между тримата философи, изпратени от атиняните в Рим да пледират за освобождаване от глобата, която им бе наложена за опустошаването на Ороп. Глобата възлизаше на около петстотин таланта.5 Философите бяха Карнеад ат Академията, стоикът Диоген перипатетикът Клитолай. Когато бяха представени на сената, те наеха сенатора Гай Ацилий за свой преводач, но всеки от тях бе говорил преди това пред огромни тълпи, за да изявят своите способности. Рутилий6 и Полибий казват, че всеки от тези трима философи демонстрирал различен стил на красноречие. Карнеад говорил бурно и рязко, Критолай – с вещина и изящество, а Диоген – скромно и трезво.

Ахейските изгнаници

3. Когато пратениците се върнаха от Рим в Ахея и докладваха, че задържаните за малко да бъдат освободени, хората се изпълниха с надежда и веднага изпратиха в ново пратеничество Телеклес и Анаксидам от Мегалопол. Такова беше положението в Пелопонес.

II СЪБИТИЯТА В РОДОС

4. Родоският стратег Аристократ на външен вид беше достолепен и внушителен, и от това родосците си въобразяваха, че разполагат с един напълно способен командир и ръководител на войната. Но те се излъгаха в надеждите си. Защото когато дойде моментът да го проверят на дело, като основата на монетите, когато се изпитва на огън, се оказа тъкмо обратното, както се разкри от самите факти.7

III СЪБИТИЯТА В КИПЪР

(По Суда)

5. Деметрий предложи на Архиас8 (управителя на Кипър при Птолемей) петстотин таланта, за да му предаде Кипър, и му посочи другите изгоди и почести, с които щеше да го възнагради, ако му окажеше тази услуга.

Когато Птолемей научи, че е пристигнал Архиас (…)

Архиас възнамеряваше да предаде Кипър на Деметрий, но когато беше заловен и изкаран на съд, се обеси на едно въже, измъкнато от завесата на входната врата. Толкова вярна е поговорката, че от много страст “кухите глави правят кухи планове”. Защото мислейки да спечели петстотин таланта, той загуби не само парите, които имаше, но и живота си.

IV ДЕЙСТВИЯТА НА АРИАРАТ

6. Горе – долу по същото време едно неочаквано нещастие сполетя народа на Приене.9 Защото след като бяха получили от Ороферн, докато той бе на власт, на депозит четиристотин таланта, след това те бяха помолени от Ариарат да му ги върнат, когато той възстанови царството си. Според мен позицията на приениите беше правилна, когато отказаха да върнат парите на друг, освен на този, който ги е депозирал,10 докато беше жив Ороферн, и мнозина сметнаха, че Ариарат си е превишил правата, искайки да му се върнат пари, които не бяха негови. Човек обаче би могъл да го извини до известна степен за този опит, на основанието, че според него тези пари са принадлежали на царството. Но поведението му в прилагането на крайни мерки, продиктувани от гнева му и решимостта му да се изпълни неговата воля, мисля, че не могат да бъдат оправдани. По времето, за което говоря, той изпрати войска да опустоши територията на Приене, подпомогнат и окуражен от Атал,11 поради личната вражда на този династ с Приене. След като загубиха много роби и добитък и след като някои постройки близо до града бяха превърнати в развалини, приениите се оказаха неспособни да се защитят и след като най-напред бяха изпратили делегация до Родос, се обърнаха с молба към римляните, които не обърнаха никакво внимание на техните искания. Приениите бяха разчитали много на възможността да оперират с толкова голяма сума, но резултатът беше тъкмо обратен. Защото те върнаха депозита на Ороферн и несправедливо претърпяха големи щети от страна на царя Ариарат, поради същата тази сума.

V СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

7. Когато Хортензий и Аврункулей се върнаха от Пергам и разказаха как Прузий се е отнесъл с пренебрежение към сенатските решения и как с измама е затворил тях и Атал в Пергам, и че е виновен за всевъзможни жестокости и беззакония, сенатът бе много възмутен и разочарован от неговото поведение и веднага назначи десет легати, предвождани от Лукий Аниций, Гай Фаний и Квинт Фабий Максим, които те изпратиха с изрични указания да прекратят войната и да принудят Прузий да обезщети Атал за щетите, които му бе нанесъл по време на войната.12

Лигурийската война

8. Приблизително по същото време пристигнаха и пратеници от народа на Масалия, които от дълго време страдаха от набезите на лигурите и сега бяха напълно обкръжени, като градовете Антиполис и Никея13 бяха също така обсадени. Ето защо те изпратиха своите посланици в Рим, за да ги уведомят за това и да поискат помощ. Когато те се явиха пред сената, взе се решение да бъдат изпратени легати да видят със собствените си очи какво става и да се опитат със слово да поправят неразумното поведение на варварите.

9. След като масалиотите изпратиха своя делегация в Рим да се оплачат от поведението на лигурите, сенатът веднага назначи за свои легати Фламиний Попилий Ленас и Лукий Пупий. След като отплаваха заедно с масалиотите, те се спряха в един град, наречен Егитна,14 на територията на оксибиите. Лигурите, като чуха, че са дошли да им заповядат да вдигнат обсадата, първо попречиха на останалите, които се приближаваха към пристана, да слязат, а като разбраха, че Фламиний вече е слязъл на брега и е разтоварил багажа си, най-напред му наредиха да напусне мястото, а когато той отказа, започнаха да разграбват багажа му. Когато неговите роби и освободени се опитаха да задържат нещата му и да ги предпазят от разграбване, те ги притиснаха и нападнаха. Фламиний се притече да помогне на хората си, но те го раниха, събориха двама от слугите му и преследваха останалите до кораба, така че Фламиний едва успя, прерязвайки въжетата за пристана и на котвата, да се спаси от опасността. Бе отведен в Масалия и грижовно лекуван. Като чу за този инцидент, сенатът веднага изпрати един от консулите, Квинт Опимий15 с войска, за да поведе война срещу оксибиите и декиетите.

10. Опимий събра войската си в Плакентия и като прехвърли Апенините, стигна до територията на оксибиите. Установи се на лагер край реката Апро16 и там зачака появата на противника, защото чу, че те с събират и подготвят да му дадат сражение. След това заведе войската си до Егитна, града, където легатите бяха вероломно нападнати, завзе го с щурм, продаде жителите му в робство и изпрати инициаторите на вероломния акт оковани в Рим. След този успех, тръгна да посрещне врага. Оксибиите, решили, че тяхното оскърбление срещу легатите е неизвинимо, показа изключителен боен дух и нетърпеливи за битка, още преди декиетите да бяха се присъединили към тях, събраха военна сила от около четири хиляди души и се хвърлиха срещу врага. Квинт, като видя колко храбро го нападат варварите, бе удивен от техния отчаян кураж. Но като знаеше, че тяхната храброст не се основава на нищо, запази пълно самообладание, тъй като беше опитен и изключително умен военачалник. Ето защо, като изведе войската си и я насърчи с подходящи за случая думи, той бавно напредна срещу противника. Оказвайки им последователен натиск, той скоро се оказа в по-добра позиция от противника, съсече мнозина от тях и принуди останалите да побегнат панически. В този момент пристигнаха декиетите с цялата си войска, като мислеха, че ще се сражават рамо до рамо с оксибиите, но идвайки на терена след като всичко беше свършило, прибраха бегълците в своите редици. Скоро след това нападнаха римляните с голям дух и решимост, но след като бяха надвити в сражението, безпрекословно се предадоха, заедно с целия си град. Квинт, след като победи тези племена, предаде на масалиотите толкова от тяхната територия, колкото намери за добре, и принуди лигурите в бъдеще да предоставят заложници на масалиотите за определени периоди. Сам той, след като обезоръжи противниците си и разпредели частите на войската си из различните градове, остана на зимна квартира в Лигурия. Така бързо започна тази война и така бързо завърши.

Съперничеството между двамата Птолемеи

11. В същото време, когато сенатът изпрати Опимий на война срещу оксибиите,17 младият Птолемей пристигна в Рим и обвини пред сената своя брат с твърдението, че той е отговорен за заговора срещу него. Като показа белезите от раните си и в същото време в речта си наблегна на ужасния характер на деянието, той призова сенаторите за милост. Неолаид и Андромах също се явиха като пратеници на по-възрастния цар, за да го защитят от тези обвинения, но сенатът дори не пожела да изслуша защитата им, толкова впечатлен беше от обвиненията на по-младия брат. След като наредиха на тези пратеници веднага да напуснат Рим, те назначиха петима свои легати, водени от Гней Мерула и Лукий Терм, да подкрепят младия брат, и като ги снабдиха с по една пентера, наредиха им да върнат Птолемей в Кипър18 и в същото време написаха до съюзниците си в Елада и Азия, че тези легати имат разрешението на сената да подпомогнат неговото завръщане.

VI СЪБИТИЯТА В ПЕРГАМ

12. В Азия Атал започна в началото на зимата да събира големи военни сили, като Ариарат и Митридат19 му пратиха, съгласно техния съюз, армия, състояща се от конница и пехота, под командването на Деметрий, сина на Ариарат.20 Докато той беше зает с тези приготовления, десетимата легати пристигнаха от Рим. След като се срещна в него край Кади21 и разговаря с него за положението, двамата отидоха при Прузий.22 И когато се срещнаха с него, предадоха му писмото от сената по един много заплашителен начин. Прузий се подчини на някои от нарежданията, но се противопостави на повечето от тях. В следствие на това римляните прекратиха отношенията си с него, обявиха приятелството и съюза си с него за невалидни, и всички те веднага напуснаха, за да се присъединят към Ариарат. Прузий премисли и ги последва на известно разстояние, опитвайки се да ги убеди, но след като това нямаше успех, ги остави, колебаейки се какво да направи. Легатите наредиха на Атал да защити границите си с войска и сам той да не предприема враждебни действия, но да подсигури своите градове и села. После се разделиха и част от тях бързо замина да уведоми сената за непокорството на Прузий, а други заминаха за различни части на Йония, други пък – към Хелеспонт и Бизантион, всички се едно и също намерение – да призоват жителите да прекратят съюза си с Прузий и доколкото бе във възможностите им – да подкрепят каузата на Атал и да се съюзят с него.

13. Приблизително по същото време пристигна Атеней23 с осемдесет палубни кораба, от които пет бяха родоски тетрери от флотата, изпратена по време на Критската война, двадесет бяха кизикенски, двадесет и седем бяха на Атал, а останалите – на други съюзници. Като отплава към Хелеспонта и приближи градовете, които бяха подчинени на Прузий, той започна да прави чести десанти и да опустошава тяхната територия. Сенатът, след като чу доклада на легатите, които се върнаха от Прузий, веднага изпрати трима други, Апий Клавдий, Лукий Опий и Авъл Постумий, които отидоха в Азия и сложиха край на войната, принуждавайки двамата царе да сключат договор. Според условията му Прузий трябваше да предаде на Атал двадесет палубни кораба и да му изплати петстотин таланта в продължение на двадесет години,24 като всеки запазваше територията си от преди началото на враждебните действия. Прузий също така се задължи да възстанови щетите, които бе нанесъл на територията на Метимна, като заплати сто таланта на градовете Еги, Кюме25 и Хераклея. След като се сключи договорът при тези условия, Атал изтегли сухопътните и морските си войски в своята държава. Такава беше същината на военния спор между Атал и Прузий и такъв беше неговият край. (…)

VII СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

Ахейските изгнаници

14. През тази година (154 – 153 г. пр. Хр.) в Рим пратеници на Ахея помолиха сената да освободи задържаните ахеи, но решението беше промяна да няма.26

15. В разгара на лятото в Рим пристигна Хераклид, водейки със себе си Лаодике и Александър.27 Той се задържа тук дълго, опитвайки се с хитрини и злонамереност да повлияе на сената.

Астюмед от Родос, който бе назначен едновременно за наварх и посланик,28 още с пристигането си се яви пред сената и говори за войната им с критяните. Сенатът, след като го изслуша внимателно, веднага изпрати легати начело с Квинт, за да сложат край на войната.

VIII ВОЙНАТА МЕЖДУ РОДОС И КРИТ

16. По това време критяните проводиха за свой пратеник при ахеите Антифатас, сина на Телемнаст от Гортюна, а родосците пратиха Теофан, като и двете страни молеха за помощ. Ахейското събрание заседаваше в Коринт и когато и двамата пратеници се обърнаха към тях по този въпрос, мнозинството беше предразположено да вземе страната на Родос, от уважение към достойнството на този град и изобщо към характера на родоската държава и нейните граждани. Антифатас, като забеляза това, пожела да се обърне към тях за втори път и след като получи разрешението на стратега, направи го с много по-авторитетно и сериозно слово, отколкото е обичайно за един критянин. Защото всъщност този младеж по поведение изобщо не беше критянин, но се бе спасил от критското безкултурие. Ето защо ахеите възприеха благосклонно неговата свободна реч, още повече защото неговият баща Телемнаст беше се притекъл с петстотин критяни на помощ във войната им срещу Набид и беше проявил благородна храброст. Въпреки това, след като го изслушаха, мнозинството все още бе склонно да се помогне на родосците, докато Каликрат от Леонтион не стана и не заяви, че те не трябва да се въвличат в тази война на нито една страна, без да получат съвета на Рим. По тази причина накрая се реши да не предприемат никакви действия.

17. Родосците, неудовлетворени от този изход, приеха странни решения и подготвителни действия, и изпаднаха в положение, подобно на тези, които са заболели от хронична болест. Защото такива хора често следват стриктно лечението, което им е наложено и се подчиняват на указанията на своя лекар, но след като не забележат никакъв признак на подобрение, често стават недоволни от резултата и се принуждават да се откажат от лечението, като започват да търсят съветите на врачки и гадателки, а други прибягват към всякакъв род магии и амулети. Същото се случи с родосците. Защото след като всичко се обърна против очакванията им, те се принудиха да дадат ухо на всякакви съвети и да приемат всякаква възможност за надежда. И това изглежда съвсем естествено. Защото когато всички разумни мерки се провалят, а ние сме все още принудени да продължим да вършим нещо, принудени сме да прибегнем към нерационални действия. Ето защо родосците, след като стигнаха до това състояние, постъпиха така, както често се случва в подобни случаи, избирайки управници, които са били отхвърлили и действайки неразумно във всяко друго отношение.29

IX СЪБИТИЯТА В ИТАЛИЯ

Посещенията на младия Атал, Деметрий и Александър Балас

18. Няколко пратеничества пристигнаха в Рим (в 154 – 153 г. пр. Хр.) и сенатът прие най-напред Атал, сина на цар Евмен,30 който бе пристигнал по това време в Рим, макар да беше все още момче, за да бъде представен на сената и лично да поднови приятелството и дружеските отношения с неговия баща. След като получи сърдечен прием от сената и от приятелите на баща му и отговори, каквито желаеше, както и почести, отговарящи на неговата възраст, след няколко дни той се върна у дома си, след като всички елински градове, през които мина, му оказаха сърдечен и щедър прием. Деметрий също пристигна по това време, и след като му бе предложен сдържан прием, понеже все още беше момче, се върна у дома си. Хераклид също, след като бе прекарал известно време в Рим, се яви пред сената, придружен от Лаодике и Александър. Пръв говори младият мъж, в едно сдържано слово, като помоли римляните да си припомнят за тяхното приятелство и съюз с баща му Антиох и настоя ако могат, да му помогнат да си възвърне царството. Но ако не, да позволят неговото завръщане и да не пречат на тези, които биха пожелали да му помогнат да си възвърне бащината власт. След него към тях се обърна Хераклид с един дълъг панегирик в чест на Антиох, като обвини Деметрий и накрая настоя, че би било справедливо да разрешат завръщането на младежа и на Лаодике, които са истинските деца на цар Антиох. Нито един от тях не удовлетвори трезвомислещите сенатори, които схванаха хитроумно стъкменото представление, и бяха откровено отвратени от Хераклид, но мнозинството, изкусено от мошеничеството на Хераклид, бе убедено да гласува решение, съдържащо следните условия: “Александър и Лаодике, децата на един цар, който бе наш приятел и съюзник, се явиха пред сената и се обърнаха към нас. Сенатът им дава правото да се върнат у дома си и да си възвърнат бащината си власт, и се реши да се удовлетвори тяхната молба за помощ.” Хераклид, възползвайки се от това решение, веднага започна да събира наемници и привлече на своя страна много изтъкнати личности. Като пристигна в Ефес, зае се с подготовка на своето начинание.

X СЪБИТИЯТА В СИРИЯ

(по Атеней, X. p. 440b)

19. Полибий ни съобщава в тридесет и третата си книга, че Деметрий, който избягал от Рим, където бил заложник и станал цар на Сирия, се отдал твърде много на пиене и страдал от махмурлук през по-голямата част от деня.31

ФРАГМЕНТИ С НЕУСТАНОВЕНО ПОЛОЖЕНИЕ

20. Веднъж щом тълпата изпита подтик да обича или мрази някого до крайност, всеки повод е достатъчен да изпълнят намерението си.

21. Но се боя, че без да се усетя, ще приложат към мен известната поговорка: “Кой е по-голям глупак, този, който дои мъжка коза, или който подлага сито за млякото?” Защото могат да кажат за мен, че занимавайки се подробно с нещо, за което всички признават, че е лъжа, и правейки го твърде пространно, аз се държа по много подобен начин. Ще се каже за мен, че изцяло си губя времето по този въпрос, освен ако наистина не желая да описвам сънища и не вземам насериозно виденията на човек, който спи с отворени очи.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА КНИГА:

1Запазените фрагменти от тази книга на Полибий описват събитията в Италия, Родос, Кипър, Кападокия, Египет, Пергам, Крит и Сирия през годините на 156 Олимпиада т.е. между 155 и 152 г. пр. Хр. включително.

2Братът на Атал II се присъединил към връщащото се от Азия пратеничество на П. Лентул. Някои издатели са склонни да приемат, че първоначалния план на Полибий бил да завърши своята “Всеобща история” в XXXII книга. Впоследствие историкът написал още осем, които обхващат събитията от 155/154 до 146 г. пр. Хр., когато били разрушени Картаген и Коринт, които прибавил към основния текст на своя труд.

3Град в Ахея на брега на Коринтския залив.

4Авъл Постумий Албин бил градски претор през консулството на П. Корнелий Сципион Назика и М. Клавдий Марцел в 155 г. пр. Хр. По думите на Цицерон [Cic. Acad. II, 45] тоя се отличавал с красноречие и почитал елинското образование и култура.

5Според цитирания по-горе текст на Цицерон Атинското посланичество от трима философи също се отнася към 155 г. пр. Хр.

6Ацилий и Рутилий били автори на Римска история написани на старогръцки език според изричната бележка на Цицерон [Cic. De off. III, 32,115].

7Диодор [Diod. XXXI, 37] макар и накратко потвърждава информацията на Полибий, което показва, че е заимствал от него.

8Архиас съпровождал Птолемей VI Филометор до Рим, когато последният бил прогонен от престола от брат си. Описаният епизод е от войната между Деметрий I Сотер и Птолемей VI Филопатор.

9Приене е голям град в Йония, южно от Микале в устието на Меандър близо до границата с Кария.

10Диодор [Diod. XXXI, 32] твърди, че впоследствие жителите на Приене били върнали тези 400 таланта, с което още веднъж потвърждава, че Полибий е негов извор.

11Полибий има предвид Атал II.

12Същата, почти дословна информация е запазена и у Апиан [App. Mithrid. 3].

13Събитията се отнасят към 154 г. пр. Хр. Антиполис съответства на съвременния Антиб, а Никея на Ница.

14Този град никъде другаде не се споменава в античната историописна традиция.

15Консул за 600 г. от основаването на града, което съответства на 154 г. пр. Хр. За него макар и накратко споменава и Ливий в епитомето към XLVII книга.

16Тази река била в близост до Антиполис (Антиб).

17Страбон [Strabo, IV, 6,2] цитира Полибий и обяснява, че към лигурите трябва да се причислят оксибиите и декиетите.

18При подялбата на Египет, Кипър се паднал на по-младия брат. Впоследствие той бил порогонен оттам и Рим му помогнал да си го върне.

19Син на Фарнак I (ок. 185 – ок. 170 г. пр. Хр.), Митридат IV Филопатор (ок. 170 – ок. 150 г. пр. Хр.) бил стар римски съюзник и приятел [App. Mithrid. 10].

20Ариарат V Филопатор (ок. 163 – 130 г. пр. Хр.).

21Кади бил град в Меония, на границата с Мидия.

22Витинският цар Прузий II (ок. 182 – 149 г. пр. Хр.).

23Братът на Атал II и Евмен.

24Апиан [App. Mithrid. 3] зава същата информация, която очевидно е почерпил от Полибий, но без да указва за този двадесет годишен срок на изплащане.

25Метимна бил град в северозападната част на Лесбос, а Еги и Кюме са били съседни градове в Еолида.

26Ахейските заложници се върнали едва след повече от две години, през 151 г. пр. Хр.

27Хераклид бил един от приближените на Антиох IV Епифан, а Александър бил с неизвестен произход. Впоследствие Хераклид успял не само да го обяви за син на Антиох и претендент за престола, но и да го увенчае с царска диадема под името Александър Балас (150 – 145 г. пр. Хр.). За това подробности са запазени у Апиан [App. Syr. 45,47,67], Йосиф Флавий [Joseph. Flav. Antiq. Jud. XIII, 2,4] и Страбон [Strabo, XVI, 2,8].

28Неговото служебно положение му разрешавало да води дипломатически преговори с чужди държави дори по собствено желание.

29Този фрагмент на Полибий е възпроизведен с незначителни отклонения от Диодор [Diod. XXXI, 43].

30Атал III Филометор (139 – 133 г. пр. Хр.) наследил своя чичо Атал II. Страбон [Strabo, XIII, 4,2] също изрично отбелязва, че той бил законен син на Евмен II Сотер (197 – 160 г. пр. Хр.), роден от брака му със Стратоника, дъщеря на кападокийския владетел Ариарат IV (220 – ок. 163 г. пр. Хр.).

31По този начин отблъснал от себе си народа и обкръжението около него, което позволило на Александър Балас да вземе властта.

===========================================================================

Към книга тридесет и втора

Към книга тридесет и четвърта

Advertisements
Published in: on 15. 11. 2008 at 10:13 am  Коментарите са изключени за Полибий, Всеобща история – кн. 33 – фрагменти  
%d bloggers like this: